Сънят на Ралко /драматизация/

Майката: Хайде, Ралко, стига плака! Сам урока продължи!

Виж, букварчето те чака и за тебе то тъжи!

Колко шарени картинки гледат с поглед натъжен!

Карамфили и латинки, здравец и божур червен...

А пък буквичките ясно шепнат с тъничко гласче:

“Бива ли така ужасно да реве това момче!”

Хайде, Ралко, хайде майка, ще ти кажа чуй добре:

Ей, това е запетайка, туй е точка, туй – тире.

Ралко: Не, не искам! И не зная тези букви да редя!

Ще отида да играя – в къщи няма да седя !

Майката: Не така!Така не бива!Някога ще порастеш.

Всеки с теб ще се подбива, че си глупав и невеж.

Ралко: Иска ми се да ги сгазя всички букви до една!...

И букварчето го мразя!Ще го скъсам! Ето – на!

Майката: Виж...наистина го сгази...Ралко, може ли така?

Баба Ангелуша: Бабиното ми юначе! Я,кажи да чуя аз!

Бива ли юнак да плаче, щом е вече в първи клас?

Майката: Ех, от него нямам мира! Все го моля да чете,

но от дума не разбира и не ще ли, та неще!

Бабата: Щом е тъй да ме послуша – всичко да запамети.

Слушай, мое внуче мило,наостри за миг уши!
/разказва/
Преди цели девет века в тази хубава страна
неграмотен бил човека и живеел в тъмнина.
Всяко българче тогава не разбирало четмо.
Имали сме си държава, но сме нямали писмо.
В Солун,синко мой, живели двама братя умни, смели,
=2=
те измислили тогава българското А – БЕ – ВЕ,
на което за прослава пишем дълги векове.
Те са Кирил и Методий – извори на светлина.
На славянските народи те създали книжнина.

1
Майката:Затова ги слави, Ралко, всяко българско дете.
Затова сега от малко то сне учи да чете.

Бабата: Буквичките ги почитай, никога не ги тъпчи1

Да ги назовеш опитай – Азбуката научи!

Майката: Е, момчето ми,разбра ли? Или още си сърдит?

Буден ли си ? И заспа ли? Виж, заспа като пребит.

Бабата: Хубаво е да подремнеа.Не буди го, потърпи!

За урока има време.Нека мъничко поспи.

Ралко: Сън ли е това, не зная , но пред мин е страшен звяр!

Не! В разхвърляната стая влиза новия буквар!

Букварът:Ти ме скъса най-жестоко , няма туй да ти простя.

Ти ме нарани дълбоко, идвам да си отмъстя!

Ралко: Ох , недей букварко мили!

Букварът: Ти ли не разбираш, ти ли?Толкова е ясно то!

Ти си малко зло човече, скъса моите кори.
Тръгвай да те водя вече в Тилилейските гори!

Ралко: Не! Аз искам там , при мама...Чакай, моля те , постой!

Букварът: Няма време!

Ралко: Има, има. Ще чета и всеки ден...

Букварът: Кой, момченце, ти е крив?

От децата ти си само неграмотен и ленив!
/влиза Буква В /

Буква В : Хей,Букварко, не плаши го!Виж , трепери то...излез!

Мили дружки, влезте мигом!Ралко да пооправим днес!
/влизат тихо буквите О,Р ,А,В./
=3=

Ралко: Ах, Букварът е изчезнал!Ни следа от него пак!

Хей, дечица русокоси, кой ви пусна тук при мен?

Буква О: Ние буквички сме малки, гости сме ти в този час.

Първолаци с показалки неуморно сричат с нас.

Буква Р: Знаем, ти не ни обичаш, че не сме били добри,

не желаеш да ни сричаш, тъпчеш ни с крака дори.
2
Буква А: Ние всички сме познати на децата в първи клас,
днес на хубави плакати те изписаха и нас.

Буква В: Само ти не знаеш,Ралко, да ни пишеш като тях.

Хайде, потруди се малко.Сядай и учи без страх!

Ралко : Буквички добри , простете! Мразех ви признавам аз.

Да чета ме научете, пък ме питайте тогаз!
/звучи тихо “Върви, народе възродени”,буквите танцувайки
излизат,а музиката затихва/
Ралко: Всичко съм сънувал,значи.Ух,какъв приятен сън!
А класът отдавна грачи под прозорците отвън.

Дете: Празникът започва вече!Хайде, Ралко да вървим!

И с байраче отдалече буквите да поздравим!
/”Върви, народе възродени” се усилва/