Ученически хумор

Учителката влиза (вижда Петьо с насинено око). Стреснато:

- Петьо, какво е станало с окото ти?
- Ааа, кацна една оса……..
- И те ужили?
- Не, татко я уби.
- Ох…! Ники, ти защо винаги сядаш на последния чин?
- Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви.
- Време е да започваме. Днес, както знаете, е празник. Затова часовете са
намалени. И така – започваме с български език. Последния час говорихме за
съществителни имена. Веско, кажи изречение със съществителното ЗАХАР.
- Пия чай с лимон.
- А къде е захарта - пита учителката?
- Разтворила се е...
- Асене, кажи ми едно съществително собствено име.
- Това не е ли много лично, госпожо? Все пак щом е собствено…….
- Излез да напишеш кой си ти.
ИЗЛИЗА И СЕ ЧУДИ КАКВО ДА НАПИШЕ.
- Какво се чудиш?
- Как се пише буквата „а”?
- Кажи му, Мими!
- Ти пък, не знаеш ли? Като кльомба, ама без кръгчето.
Пише „А”, пак се чуди:
- А „с”?
- Пак като кльомба, ама този път без „а”-то.
- И какво написа сега?
- Ами „АС” – нали казахте да напиша кой съм…
- Ох, Асене! Това не е името ти, а и „аз” не се пише така!
Драска „с” и пише „з”.
- O, госпожо, тройка ли ми пишете.
- Това е буквата З, а аз ще ти пиша 2.
- Но аз мисля че не заслужавам двойка…
- И аз така мисля, но просто няма по-ниска оценка.
- А сега - математика.
Учителят пише на дъската уравнение 22 050 - Х = 8734
- Кой ще намери Х?
Скача въодушевен Петьо, притичва до дъската и посочва победоносно:
- Ето го Х! Намерих го!
Учителката оглежда тетрадките.
.- Мими, защо стоиш над тази празна тетрадка?
- Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
- Ники, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш!
- И аз всеки път на това се надявам, госпожо!
- Ясно! А сега, представете си една къща. Четири багера я разрушават за 6
часа. За колко часа два багера ще разрушат същата къща?
- Те няма какво да разрушават. Нали къщата вече е срутена?!?
- На баща ти ще му побелее косата от теб.
- Няма - той е плешив.
- Хайде сега да видя рисунките ви!
Петьо показва празен лист. Учителката пита:
-Какво е това?
-Коза пасе трева.
 -Е, добре…….. къде е тревата?
-Ми козата я е опасла.
- А къде е козата?
- Ми то като няма трева, козата какво да пасе там?
- И като заговорихме за животни, знаете ли, че къртицата всеки ден изяжда
храна, равна на собственото й тегло!
- А къртицата откъде знае колко точно тежи?
- Пак се излагаш. Вчера ти казах да напишеш нещо. Сещаш ли се?
- "Повече никога няма да говоря на "ТИ" с учителката!" (ПОКАЗВА ЛИСТ)
- Я , престарал си се. Аз ти казах да го напишеш 10 пъти, а ти си го написал 20
пъти.
- Е, надявах се, че ще ТИ е приятно!
- Не мога да се справя с теб! Как ли се справя майка ти, горката……..Разкажи ни
за нея.
- А, мама е много набожна. Като ме види, започва да вика „Боже, мили, Боже!”
- Добре, че ми напомни за урока …. Каква е религията на българите?
- И аз това се питам.
- Къде Борис е приел християнството?
- В учебника по човекът и обществото, госпожо. Мисля, че на 35 страница.
- Така ли учите вие? Кой може да каже защо първо виждаме светлината, а после
чуваме звука?
- Ами. . . защото очите са по-напред от ушите!
- Много бой ще ядеш ти.
- Мен вчера татко ме би два пъти...
- А, защо два пъти?
- Първия път като му показах бележника, пълен с двойки, а втория - като разбра,
че това е неговият бележник от едно време.
- Сега дайте вашите бележници да ви внеса оценките.
- Може ли утре да не идвам на училище? Майка ми ще прави есенно почистване и
трябвa да и помагам.
- Изключено!
- Много Ви благодаря, госпожо! Знаех си, че мога да разчитам на Вас.
- Тръгвайте вече, че родителите ви чакат.

Родителите посрещат децата си:

- Мамо, съжалявам, но няма да мога да ти помогна утре!. Госпожата не

разрешава!
-Тате, нали си бил войник?
-Да.
-Нали войниците не се плашат от нищо?
-Да.
-Е…. – подава бележника си.
- Мамо, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по
математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
- Татко, можеш ли да се подписваш без да гледаш?
- Да.
- Добре. Затвори си очите и се подпиши.- подава бележника, отворен.
– Мамо, нали ми каза, че ако изкарам 4, мога да играя цял ден?
- Да, защо?
- Днес ще играя половин ден.
Диалози с: Петьо, Ники, Веско, Асен, Мими