ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ, КВАЛИФИКАЦИЯ И
ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ – ВАРНА

КУРСОВА РАБОТА
ПО БОТАНИКА

ТЕМА: МОРФОЛОГИЯ НА КОРЕН

ИЗГОТВИЛ:
ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ
Курс №125 Допълнителна професионална квалификация
Учител по биология и здравно образование

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
1
 ВАРНА
2023

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
2
 СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ........................................................................................................................... 3

ИНДИВИДУАЛНО РАЗВИТИЕ.......................................................................................... 3

УСТРОЙСТВО....................................................................................................................... 3

НАДЕБЕЛЯВАНЕ НА КОРЕНА........................................................................................ 5

ФУНКЦИИ.............................................................................................................................. 6

ВИДОИЗМЕНЕНИ КОРЕНИ.............................................................................................. 6

ЛИТЕРАТУРА...................................................................................................................... 12

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
3
 ВЪВЕДЕНИЕ

Коренът е подземен вегетативен орган, който прикрепва растението

към почвата и всмуква вода и минерални соли. Растежът му е неограничен.
Характеризира се с някои белези, които го отличават от стъблото: липса на
листа, коренова ципа, коренов връх, коренови власинки, форма. Появява се
при преминаването от воден към сухоземен начин на живот на растенията.
Талусните растения (водорасли) нямат корен, тъй като цялото тяло е
потопено във вода, където има необходимите условия за извършването на
процеса фотосинтеза (минерални соли, светлина, въглероден диоксид). При
мъховете има кореноподобни части, но все още няма обособен корен. Най-
просто устроените растения, които имат такъв орган са Папратовидните,
макар че при тях все още коренът е несъвършен.
На сушата растенията живеят в две среди: почва и атмосфера. Почвата
е богата на вода и минерални соли, но бедна на кислород, въглероден
диоксид и светлина. Атмосферата е богата на светлина, въглероден диоксид и
кислород, но бедна на вода и минерални соли. Тези две среди на живот и
самостойното хранене са причината за появата на корена.

ИНДИВИДУАЛНО РАЗВИТИЕ

В индивидуалното си развитие коренът възниква от зародишното

коренче на семената. При покълване и поникване, зародишното коренче
първо се показва когато се разкъса обвивката на семето. Усилено расте право
надолу към центъра на Земята.
При двусемеделните растения след оформяне на главният корен, до
няколко сантиметра започват да се развиват странични корени. Оформя се
осева коренова система. Често пъти страничните корени се развиват силно и
се образува клонеста коренова система (характерна за дървесните видове).
При други растения силно се развива главният корен, а страничните почти не
се развиват — нишковидна коренова система.
При едносемеделните растения зародишното коренче след известно
нарастване спира да расте. От подземните части на стъблото се образуват
нови коренчета, които достигат първото и така се образува брадата коренова
система. Корените се наричат добавни. Те могат да се образуват и от
надземната част на стъблото, ако се загърли.
Развитието на корена зависи не само от вида на растението, но и от
условията в почвата, а при култивираните растения – и от намесата на човека.

УСТРОЙСТВО

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
4
 Коренът има няколко зони: коренов връх с коренова гугла, зона на
нарастване, зона на власинките, зона на разклоняване (фиг. 1). Тези зони са в
съответствие с техните функции.

Фигура 1. Зони върху млад корен

Кореновият връх е обвит с коренова гугла, която е изградена от стари

клетки с дебели стени, които предпазват кореновия връх от нараняване при
придвижването му между почвените частици. Някои от тях се разкъсват и
унищожават, но се заменят с нови клетки от образувателната тъкан на
кореновия връх. Клетките на кореновият връх са дребни, те не нарастват, а
постоянно се делят. Образувателната тъкан дава всички клетки на корена.
Кореновата гугла най-силно се развива в растения, чиито корени достигат
голяма дълбочина и липсва при водните растения.

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
5
 Новообразуваните клетки в кореновия връх изтласкват по-рано
образуваните клетки в зоната на нарастване. Тук клетките усилено се
уголемяват.
В зоната на власинките клетките започват да се диференцират
(специализират). Едни от тях се превръщат в проводящи цеви, други – в
основна тъкан, а трети в – епидермис (с тънки стени). От най-външният пласт
клетки в епидермиса се образуват коренови власинки. Тук първо се появява
подутина, която нараства и се удължава. Образува се вакуола. Ядрото се
премества в най-външната част, където е най-интензивно всмукването. Този
пласт се нарича власинкообразувателен. Кореновите власинки се развиват
обратно пропорционално на количеството вода. Тъй като се допират до
почвените частици, те са с най-неправилна форма. Тяхната функция е да
всмукват вода и разтворени в нея минерални соли. Живеят 10–15 дни.
Кора (външен цилиндър). Външните два-три слоя клетки на
първичната кора поемат защитна функция и стените им се изменят –
вкорковяват, а клетките умират. Те са плътно долепени една до друга и
образуват екзодерма. Тя предпазва корена от механични повреди, от
изсъхване и загниване, докато бъде заменена от същински корк. По
устройство екзодермата е много разнообразна. У някои водни и сухоземни
растения (коноп, грах) тя изобщо не се образува. Много рано се заражда
фелоген (камбий), от който се образува корк. Кората под екзодермата е
изградена обикновено от паренхимни клетки с целулозни ципи. Външните са
плътно долепени, с многостенна форма, а вътрешните са по-големи с кръгла
форма. Усилената дейност, която извършват довежда до бързото им
изхабяване. Затова при нарастване на корена в горната част на зоната
отмират едни клетки, а в долната част се образуват нови. Това е
приспособление за промяна на мястото на всмукване.
Зона на разклоняване. Ендодермата е съставена от плътно долепени
паренхимни клетки. Навътре от нея започва вътрешният цилиндър. Там са
разположени проводящите снопчета, които са подредени така – едно
дървесно, едно ликово. Разликата между едно- и двусемеделните растения е,
че при двусемеделните растения снопчетата са до шест, а при
едносемеделните – над шест. При някои растения в средата се образува
сърцевина.

НАДЕБЕЛЯВАНЕ НА КОРЕНА

При всички едносемеделни и някои двусемеделни растения корените

остават в първоначалното си устройство. При някои двусемеделни растения
става увеличаване на дървесина и лико с помощта на камбий. Пролетно
време между дървесните и ликовите цеви основната тъкан започва да се дели
и образува камбий. Той се формира във вид на нагъната и зигзаговидна
тъкан. Отвъншната му страна се преобразува в лико, а от вътрешната — в
ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация
Учител по биология и здравно образование
6
дървесина. Между дървесните цеви се оформят радиални прослойки от
основна тъкан (сърцевидни лъчи). По тях се извършва обмяната на
веществата в радиална посока, там се натрупват резервни храни.
Надебеляването на корена става най-усилено близо до стъблото. Годишните
пръстени на вторичната дървесина са сравнително тесни и в повечето случаи
неясно очертани.

ФУНКЦИИ

Коренът изпълнява разнообразни функции.

1. Всмукване и провеждане на вода и минерални соли. Водата е
необходима за жизнените процеси в клетката. Всмукването на водата зависи
от наличието на кислород (О2). Приемането на вода и минерални соли се
осъществява заедно, но независимо едно от друго. Количеството на
постъпилата вода зависи от всмукателната сила на кореновите власинки, а тя
от тургура на клетките (колкото по-наситени на вода са клетките, толкова по-
малко всмукват). Всмукването е на принципа на дифузията и осмозата.
Зависи от свойствата на живата клетка и условията на околната среда. Водата
преминава през тънките клетъчни обвивки и от клетка в клетка навлиза в
ликовите цеви. Изкачването в тях става под всмукващото действие на листата
и под влияние на новоприетата вода от кореновите власинки (кореново
налягане). Минералните соли за разлика от водата се приемат независимо от
количеството им в природата, а в зависимост само от нуждите на растението.
Активното придвижване се осъществява от транспортни молекули.
Минералните вещества постъпват в корена във вид на йони. Процеса е в
тясна правопропорционална зависимост от обмяната на веществата в
организма.
2. Прикрепване на растението към почвата. Осъществява се чрез силно
разклоненяване и развитие на главния корен.
3. Синтезиране на веществата. Коренът има способността да отделя
вещества, които разтварят трудноразтворимите минерални соли. В този орган
няма механична тъкан (за разлика от стъблото).

ВИДОИЗМЕНЕНИ КОРЕНИ

При живите организми се наблюдават биологични закономерности:

между устройството и средата от една страна, а от друга – между
устройството и функциите. Тези закономерности ясно се виждат при
видоизменените корени на растенията. Във връзка с презимуването в
корените на някои растения се натрупват вещества, необходими за
следващата година. Коренът се видоизменя и става месест. Подобни са
грудестите корени. Те имат три нови функции: резервна, размножителна и за
преживяване на неблагоприятните условия през зимата. При други видове
ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация
Учител по биология и здравно образование
7
корените изпълняват други задачи: при филодендрона – подпорна, при
бръшляна – прикрепителна, блатният кипарис образува корени с отрицателен
геотропизъм, орхидеите – въздушни корени.
Видоизменените корени са се получили в резултат на стремежа на
растенията за приспособяване към околната среда и измененията в нея.
Различаваме няколко вида такива корени: месести, коренови грудки,
грудести, въздушни, дихателни, асимилиращи, прикрепителни и подпорни.
Месест корен. Корените на много двугодишни и многогодишни
растения служат като място за натрупване на резервни хранителни вещества.
Тази нова функция изменя не само формата, но и устройството им. Такива
корени имат например моркова (фиг. 2), ряпата и цвеклото. Наричат се
неправилно кореноплодни. Общото между тях е, че са силно удебелени и се
изполват за храна от човека и селско-стопанските животни. Месестият корен
се образува през първата година от живота на растението. Състои се от три
части:
1. Чело (скъсено стъбло). Върху него са разположени листа във форма
на розетка и пъпки, от които през втората година израстват цветоносни
стъбла.
2. Шийка. Произлиза от подсемеделното коляно на растението. От
шийката могат да се образуват добавни корени.
3. Същински корен. Това е най-силно развитата част. Там се натрупват
хранителни вещества. От нея излизат и страничните корени.

Фигура 2. Месест корен при морков (Daucus carota L.)

Резервните вещества в кореноплода се използват от растението през

втората година, когато надземните стъбла израстват бързо и се образуват
плодовете и семената. Месестите корени се образуват главно чрез
разрастване на паренхима. Проводящата им тъкан е слабо развита и с не
много добре вдървени стени. Хранителните вещества на някои двегодишни
зеленчукови растения се натрупват във вторичните тъкани на корена

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
8
(морков, целина). Затова кората на кореноплода им е по-дебела от централия
цилиндър.
Коренови грудки. Салепът и други растения образуват добавни
корени, някои от които надебеляват силно и се превръщат в коренови грудки.
Те са месести и с голямо количество запасни хранителни вещества. На
горния край на грудките се образуват добавни пъпки, от които през
следващия вегетативен период израстват нови стъбла. Видоизменените
корени се използват за презимуване и вегетативно размножаване.

Фигура 3. Коренови грудки при дървеницов салеп (Orchis coriophora L.)

Грудести корени. Тези приспособления изпълняват същата роля, както

и кореновите грудки, само че върхът им е стеснен, удължен и покрит с
коренова гугла (фиг. 4).

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
9
 Фигура 4. Грудести корени при гергина (Dahlia sp.)
Въздушни корени. В тропическите гори се срещат някои лиани и
епифитни растения (фиг. 5), от стъблата на които се образуват въздушни
корени. Повърхността им е покрита с няколко пласта мъртви клетки, които са
хидроскопични. Те имат свойството да поглъщат влагата от атмосферния
въздух и да я предават на проводящата тъкан във вътрешния цилиндър.

Фигура 5. Въздушни корени при фаленопсис (Phalenopsis sp.)

Дихателни корени. Такива корени имат видовете, които се развиват

върху глинестите почви на блатата или в зоната на приливите и отливите на
тропическите морета. Развиват се от подземните корени, но израстват нагоре
(отрицателен геоцентризъм). Чрез дихателните корени потопените в тинята
части дишат. Това става посредством система от въздухоносни входове -
аеренхим. Типичен представител е блатният кипарис (фиг. 6).

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
10
 Фигура 6. Дихателни корени при блатен кипарис
(Taxodium distichum (L.) Rich.)

Асимилиращи корени. Този вид корени се срещат рядко, предимно

във водните семенни растения – като джюлюн (фиг. 7) и някои епифити.

Фигура 7. Асимилиращи корени при джулюн (Trapa natans L.)

Прикрепителни корени. Бръшлянът и други катерливи растения

образуват множество добавни корени, с помоща на които се прикрепват
върху скали, зидове или напуканата кора на дърветата. Стъблото при тези
видове е слабо и неустойчиво (фиг. 8).

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
11
 Фигура 8. Прикрепителни корени при бръшлян (Hedera helix L.)

Подпорни корени. Тези корени се срещат при някои тропически

дървета и храсти – филодендрон, фикус (фиг. 9). Те са добавни корени,
израстващи от стъблото към земята и като странични подпори поддържат
силно развитата корона на растението. Достигат до няколко метра дължина.

Фигура 9. Подпорни корени при фикус (Ficus sp.)

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
12
 ЛИТЕРАТУРА

1. Георгиев Г., Чакалова Е., Анатомия и морфология на растенията, УИ

„Св. Климент Охридски”, С., 2004, с. 402.
2. Живкова Т., Анатомия и морфология на растенията – ІІ част,
Растителна органография и размножаване на растенията, Изд. “Антос”,
Шумен, 2003, с. 335.
3. Нинова Д., Анатомия и морфология на растенията, Изд. на ПУ „Паисий
Хилендарски”, Пловдив, 2003, с. 283.
4. http//www.floraphilia.com [достъп на 11.10.2021]
5. http//www.floinfo.ru [достъп на 11.10.2021]
6. http//www.taratur.com [достъп на 11.10.2021]
7. http//www.treez.ru [достъп на 11.10.2021]
8. http//www.users.rcn.com [достъп на 11.10.2021]
9. http//www.xobi.ru [достъп на 11.10.2021]

ИВАН ИВАНОВ ИВАНОВ, Курс №125 Допълнителна професионална квалификация

Учител по биология и здравно образование
13