1.ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ И
Извършва се с минимални
ДРОГИ
Леч. Растения са единствен
източник за получаване на
важни за лечебната практика
в-ва които нямат синтетичен
заместител. Растенията са
достъпна и по-ефективна
суровина за получаване на
фитопрепарати някои от които
по ефекта на действие не
отстъпват на синтетичните. У
нас висшите растения са около
3600 вида От тях като леч.
Растения се използват около
300-400 вида.
ДРОГА- това е изсушена
растителна или животинска
суровина която се използва с
терапевтична или
профилактична цел.
По-голяма част от дрогита
представляват изсушени
отделни растителни органи
или цели леч. Растения.
Дрогите от животински
произход са незначителни на
брой като най-често се
използват продукти от тяхната
преработка- овча лой свинска
мас пчелен мед змийска
отрова. Всяка дрога се
означава с латинско
наименование което се състои
от две думи. Първата показва
морфологичната част /органа/
или продукта който се
получава след преработка.
напр. folium (лист), cortex
(кора), radix (корен), oleum
(масло). Втората дума е в
родителен падеж и показва
най-често родовото название
на таксона от който се
получава дрогата- radix
primulae- корен от иглика. Има
изключения когато освен
родовото име може да се
използва и видовото
наименование т.е. когато от
разл. видове на един род се
получават дроги, които не са
равностойни, тогава в клонките или стъблата през
названието на дрогата се
посочва и вида. Някои дроги
въобще не се подчиняват на
тези правила – radix sapunaria
alba – те са традиционно
запазени.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА
ЛЕЧ. РАСТЕНИЯ
Растенията са съставени от
вода и сухо в-во. Различните
органи съдържат от 50-90%
вода. Голяма част от нея е в
свободно състояние а само
незначителна част е свързана в
клетъчните колоиди като
колоидни разтвори. Това е
причината листата плодовете и
цветовете да имат остатъчна
влага 10-12% след изсушаване.
Сухото в-во се дели на две
групи- минерални и органични
в-ва. Минералните в-ва се
съдържат във всички тъкани
на растенията. В растителните
и животински организми са
намерени 21 елементи от
които 16 се срещат във всички
живи същества- Н, С, N, O, P,
S, Na, K, Ca, Mg, Cl, Fe. В
зависимост от количественото
съдържание са макроелементи-
K, Ca, Na, Mg, Si, P, S и
микроелементи- Fe, мед цинк
йод и др. За общото
съдържание на минералните в-
ва в дрогите се съди по
пепелното съдържание което е
числен показател във
фармакопеята. Стойността му
варира от 3-25%. Органичните
в-ва се подразделят на две
големи групи- в-ва от
първичния синтез /първични
метаболити/ и в-ва от
вторичния синтез /вторични
метаболити/. Към първичните
се причисляват въглехидрати
липиди протеини и ензими. Те
са обект на Ф. когато се
използват като леч. Средства.
Към вторичните се отнасят
органични киселини,
фенолните съединения
стероидите терпените и събиране и от самото растение.
алкалоидите.
СЪБИРАНЕ НА
РАСТИТЕЛНИ СУРОВИНИ-
растителните леч. Суровини се
получават от диворастящи и от
култивирани растения. Събира
се или надземната част или
отделен растителен орган . От
момента на откъсването на
растението започва да
настъпват изменения в заключени шкафове. Поставя
биохимичния състав от който
зависи качеството на дрогата.
За това брането се извършва в
точно определен период от
вегетацията когато
съответната растит. Част е
най-богата на БАВ. За това при
брането е необходимо да се
спазват някои общи и частни
правила
-надземните органи /цветове
листа цялата надземна част/ се
берат в период на цъфтене на
растението и то при сухо
слънчево време след вдигане
на росата
-подземните органи /корен
коренище грудки луковици/ се
събират през пролетта когато
вегетацията още не е неспазване на тези изисквания
започнала или през есента
когато тя е в своя край.
ПЪПКИ-gemmae- рано на
пролет да са добре развити
набъбнали но не разтворени.
Пъпки от бреза топола.
ЦВЕТОВЕ-flores- в началото
на цъфтенето обикновено без
дръжките. ЛИСТА- folia- берат
се ръчно когато са развити
преди или повреме на цъфтене
с изключение на тези които се
развиват след цъфтенето.
Някои листа се събират като се
изрязват стъблата и след това
се отделят листата или се
оронват /коприва маточина/.
СТРЪКОВЕ- herba-берат се
веднага след цъфтежа на
растението. Отрязват се
надземните части на 20-25 см
от върха като се събират само
добре облистени и цъфнали.
КОРИ- cortices- обелват се от
пролетта веднага след като
листата започнат да се
развиват. Тогава те са най-
богати на БАВ и лесно се
отделят като по стъблото се
правят надлъжни и напречни
разрези. КОРЕНИ-radices-
коренища- rhizome- изкопават
се през есента след узряване на
семената. След изваждане се
промиват с течаща вода; по-
дебелите се нарязват за да
изсъхнат по-добре.
ПЛОДОВЕ- fructus и семена-
semena- събират се след
пълното узряване но преди
упадването. Синапеното семе е
преди узряване. Листата и
цветовете се поставят в съдове
да не се запарват и бързо се
пренасят до цеховете.
СУШЕНЕ- След брането
растит. Част се подготвя за
сушене като преди това
щателно се почиства.
Отстраняват се всички
попаднали части от други
растения или други органи от
същото растение и прогнили и
проядени части. Целта на
сушенето е да се инактивират
ензимите които се намират в
растит. Клетки. Добре
изсушената дрога запазва
естествения си вид цвят и
миризма и не променя състава
си при съхранение. Някои
дроги не се подлагат на
сушене т. като съдържат
съставки които под действието
на ензими се разпадат по
време на този процес. Такива
дроги /коренище от мъжка
папрат стръкове от момина
сълза/ се преработват във
фармацевтични предприятия
до като още са пресни.
Рандеман- това е отношението
между теглото на свежия
растителен орган и на
получената суха дрога. Той е
различен за различните органи
и зависи от времето на
СЪХРАНЕНИЕ- Изисквания
към складове- далеч от река
езеро блато. Да не са близо до
магистрали. Да са сухи чисти.
Т- 10-15*С влажност 75%. Не количества от изследвания
трябва да попадат под пряка обект. Прилаганите реакции са
слънчева светлина. Да се утаечни или цветни.
отделят дроги със 2.-С изследване на дрогите за
силнодействащи и отровни в- чистота се установява
ва от останалите в специално количеството на страничните
примеси и подмеси. Техните
им се червена лента 10 см количества изразени в %
широка. Дроги с етерични представляват числените
масла да са далече от показатели за чистотата на
останалите защото миризмата дрогата- натрушеност
им се предава. допстими примеси /растит.
Хигроскопичните дроги- цвят Органи и части загубили
от иглика- в специални нормалния си цвят; други
опаковки- сандъчета с органи или части от същото
негасена вар. Дроги растение или от други
съдържащи резервни в-ва растения; органични и
/корен от ружа/ могат да са минерални примеси/. Към
обект на нападение от числените показатели спадат и
вредители насекоми гризачи. влажност и пепелно
Някои дроги подлежат всяка съдържание. Ако е под
година на проверка и анализ- числеността тогава дрогата е
ръжено рогче мъжка папрат. В чиста. Чистотата на дрогата се
аптечни условия- на сухо определя чрез метода на
чисто запазено от слънчева стоковия анализ.
светлина място. При 3.-Цели се да се установи дали
дрогата съдържа достатъчно
дрогите са негодни и трябва да количество от изследваните в-
се бракуват -ако имат трайна ва. Делят се на химични
неприятна миризма физични и биологични методи.
неизчезваща след
проветряване -странична
миризма неприсъща за дрогата
или отсъстваща такава
миризма -плесен и загниване -
замърсяване на дрогата със
странични примеси- пясък
камъчета. Такива дроги се
бракуват без анализ.
БИОЛОГ. АКТИВНИ В-ВА
/БАВ/-са природни и
синтетични по състав. Обект
на Ф. са природните съед-я,
които се подразделят на
растителни и животински.
КЛАСИФИКАЦИЯ
1.Първични метаболити-
въглехидрати липиди
протеини 2.Вторични
метаболити- органични
киселини фенолни съединения
стероиди терпени алкалоиди
ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ в/у
НАТРУПВАНЕТО НА БАВ-
натрупването е динамичен
процес променящ се в периода
на развитие на растението.
През различните фази от
развитието на растението
количеството на БАВ е
различно- фенофазна
динамика. Количеството
зависи от сезона часовете на
деня и др. То зависи и от
възрастта на растението.
Камфора етеричното масло се
извлича от дървесината на
камфоровото дърво над 50 г.
Други фактори са- почва
светлинен режим топлина
влага надморска височина и
др.
ФАРМАКОГНОСТИЧЕН
АНАЛИЗ ЦЕЛИ 1.Да определи
идентичността на дрогата 2.Да
определи тяхната чистота 3.Да
определи тяхната
доброкачественост 1.да се
докаже написаното на
опаковката дали отговаря на
съдържанието. Изследването
за идентичност се определа
чрез три метода-
а/макроскопски
б/микроскопски
в/микрохимични реакции
-а/методът се прилага при цели
или едро нарязани дроги.
Техниката се свежда до
оглеждане с лупа на външните
белези /цвят вкус мирис/. В
аптечната практика- растилат
се върху матово стъкло
отделят се по-едрите частици.
При анализа се обръща
внимание на формата
консистенцията и структурата
на дрогата. В някои случаи
миризмата се усеща при
заливане с вряла вода. Вкусът
е един от основните белези за
разпознаване.
-б/прибягва се при ситно
нарязани или смлени на прах
дроги.
-в/употребяват се реактиви
които влизат в химични
реакции. Чрез тях се доказва
присъствието на дадени в-ва.