You are on page 1of 15

45. Отдел gymnospermae. Обща характеристика и систематика.

Голосеменните растения са дървета или храсти с монодиално разклонено или


неразклонено стъбло. Стъблото и коренът се отличават с вторично нарастване на
дебелина(камбии). Проводящите ксилемни елелменти са представени само от трахеиди
поо радиалните стени на които се развиват едри дворчести пори. Флуемните елементи са
без съпровождащи клетки, растенията са вечно зелени.

Систематиката включва клас семенни папрати- lyginopteridospsida- само фосилни


растения, най-примитивни от голосеменните. Клас сагови палми – cycadopsida – вечно
зелени двудомни растения. Оплождането се извършва с подвижни гамети. Клас
бенетитови – bennettitopsida- фосилни растения. Клас кордайтови-cordaitopsida – фосилни
дървесни растения. Клас гинкови. Клас иглолистни – coniferopsida – предимно дървета.
Мъжките репродоктивни органи са реси( стробили), женските са мегастробили(шишарки).
Дървесината на иглолистните е образувана от трахеиди 90-95% и сърцевинни лъчи и
дървесна паренхима. Семейство борови(pinaceae) вечно зелени дървета, храсти листата
им са игловидни, разположени по удължени клонки. Мъжките органи са стробили в
долната част са тичинките. Има две прашникови гнезда. Женските са шишарки. Семейство
таксодиеви (taxodiaceae)- високи дървета – мамонтово дърво( гигантско дърво) на възраст
5000 години. Семейство кипарисови – дъверсината е без смолни канали, смолата се
натрупва в идиобласти. Смейство тисови – дървесината е без смолни канали. Мъжките
репродуктивни органи са в пазвите на листата. Клас гнетови – наличие на съсъди във
вторичната дъвесина.

Примери: калифорнийското мамонтово дърво (S. giganteum); Бял смърч (P. glauca); Ginkgo
bilobate

46. Микрогенезис и развитие на мъжкия гаметофит. Мегаспрогенезис и развитие на


женския гаметофит при голосеменните растения.

В мъжкия гаметофит микроспорите се образуват в мокроспорангии, които се развиват


върху микроспорофили – люсповидни или щитовидни. Микроспорангиите се образуват от
няколко инициални клети на епидермата или субепитермални. Външната част на
микроспорангия е изпълнена със спорогенна тъкан, при миотично делене се образуват
множество хаплоидни микроспори. Всяка микроспора има външна по-дебела- екзина и
вътреяна тънка-интина. Мъжкия гаметофит започва още в микроспорангия. Ядрото на
микроспората се дели митотично2-3или повече пъти и получените ядра заедо с част от
цитоплазмата се обосонбяват в глетки, най-голямата се нарича антеридна, а останалите
прутални. Мъжкия гаметофит съдържащ вегетативна, антеридна и една или повече
прутални клетки, се нарича прашец и се освобождава от разпукания спорангии и се
разнася от вятър.

Женски гаметофит – мегаспорите се образуват в мегаспорангии, обвити с интегумент и се


наричат семепъпки. Те се развиват открито върху мегаспорофилите. При семейство
пинацея, мегастробилите се наричат шишарки. Семепъпката е образувана от едно
централно ядро наричано нуцелус и обвивка известна като интегумент. Мегаспороцит е
клетка, която нараства и ядрото и се дели миотично, в резултат се получават 4 хаплуидни
клетки, разположени една над друга. Горните 3 умират, долната нараства и се превръща в
мегаспора. Нейното хаплуидно ядро се дели многократно и образува ядрен женски
гаметофит.

47. Отдел Angiospermae. Обща характеристиак и систематика.

Покритосменните са дървета,храсти и тревисти. Тази грпа имаформиран нов генеративен


орган наречен цвят. В който от срастването на мегаспорофилите се образува плодник.
Семемпъпките се разполагат от долната разширена част на плодника, след оплождане се
образува плод, в който семената са защитени от околоплодната обвива- перикарп. При
опрашването, прашецът попада върху близалцето на плодника. Характерно е и двойното
оплождане, при което един от образуваните в мъжкия гаметофит спермии се слива с
яйцеклетката а другият с диплуидно ядро на женския гаметофит, при което се формират
зародиш и вторичен ендосперм. В дървената наред с трахеидите има и съсъди. Ликовите
елементи включват ситовидни цеви и съпровождащи клетки.

Примери: Papaver rhoeas (полски мак) ; Каменоломка (Saxifraga); Кукуряк (Helleborus odorus)

48. Цвят. Закономерности в устройството на цветовете. Цветна формула и диаграма.


Съцветия.

В цветът се образуват спотите и гаметите. Разглежда се като скъсена неразклонена


спороносна клонка, в която микроспорофилите образуват тичинките , а мегаспорофилите
плодолистите. Съставните части на цвета са безплодни и плодни. Безплодни са
околоцветникът съставен само от чашка или само от венче. Към плодни части се отнасят
тичинки и плодник. Връхната част на съсената клонка върху която са разположени
цветните части се нарича цветно легло. Стъблената част под него е цветна дръжка. Листът
в пазвите на които се развива цветната дръжка се означава като покривен а цветове
лишени от дръвка се наричат приседнали. Върху цветното легло са разположени
чешелистчетата, венчелистчета, тичинки и плодник. Чашката се образува от най-външип
кръг на цвета- пример ягодатат. Втория външен кръг образува подчашка или външна
долна чашка. Чешчелистчетата могат да бъдат свободни или срастнали. Венче –
следващия кръг на цветното легло образувано от венчелистчета. Разположението им
може да бъде актиноморфно(правилно), зигоморфно(неправилни) и асиметрично.
Правилно е когато всички венчелистчета са еднакво по форма и големина. Неправилно –
не са еднакви по големина и са наредени така че през тях мове да се прекара само една
равнина на симетрия. Асиметрично – няма нито една равнина на симетрия. Чашката и
венчето заедно съставят околоцветника на цвета. Тичинки на които се развиват
прашниците с микроспорите са означавани като прашникови или поленово зърна.
Съвкупноста от всички тичинки- тичинков апарат (андроцея). Всяка тичинка е съставена от
тичинкова дръжка, прашник и свръзка. Зрелия прашник е образуван от 2 половинки всяка
от които съдържа по 2 гнезда наречени прашникови торбички. Тичинките са свободни и
срастнали.

Плодник- той заема централната част на цвета. Характерен е само за покритосеменните. В


плодникът се различавата завръз(яйчник), стълбче и близалце. Завръзът в който след
оплождане се развиват семената. Стълбчето завършва с близалце. Плодникът се дели на –
долен , полудолен и горен. Тичинките определят мъжкич пол, аплодникът женския.
Цветовете съдържат както тичинки така и плодник и се наричат двуполови или
хермафродити. При някои растения едни цветове развиват само тичинки а други плодник
– еднополови, те могат да бъдат еднодомни и двудомни. Еднодомни са когато мъжките и
женските цветове се развиват на един индивид. Двудомни са цветовете които се развиват
само мъжки или само женски върху даден индивид.

Кичести се наричат цветовете които съдържат повече венчелистчета в сравнение с


нормалния брой за вида, най-често за сметка на тичинките.

Ациклични цветове – всички цветни части се разпологата спирално върху цветното легло.

Циклични- цветните части се раполагат в няколко кръга.

Хемицилкични – едни цветни части се разполагат кръгово , а при други спирално- цветът
на лютичето при което чашката и венчето са раположени циклично , а тичинките и
плодника ациклично.

Цветна формула и диаграма – Са-чашка, Со – венче, А-тичинки, G- плодник. Простият


околоцветник се означава с буквата – Р. Броят на цветните части във всеки гръг се
означава с цифра, написано долу в дясно след съответната буква. Когато броят на някои от
кръговете е неопределен се означава със символа за безкрайност. Ако някой кръг липсва
той се означава с -0 . При срастване на елемента в даден кръг цифрата е в скоби. Ако
дадена цветна част е разположена в 2 кръга, след буквата се пишат цифри означаващи
броя на елементите от всеки кръг и между тях се поставя +. Пред формулата на
актиноморфния цвят се поставя *, на зигоморфния цвят – стрелка нагоре.

Съцветия – цветовете са дребни и са събрани по много заедно. Съставните части са главна


ос, странични оси, възли, междувъзлия, листа, прицветници и цветове. Съществуват две
основни групи- рецемозни и цимозни. Рецемозни съцветия – главната им ос не завършва
веднага с свят, раклоняването им е моноподиално , а цъфтежът възходящ. Прости
рацемозни съцветия: грозд, клас, реса, очас, щит, сенник, главица и кошница. Сложни
рацемозни съцветия- метлица, сложен клас,сложен щит и сложен сенник. Цимозни
съцветия са – едностранно съцветие, двустранно съцветие и многолъчно съцветие.

49. Микроспорогенезис и развитие на мъжкия гаметофит. Мегаспорогенезис и развитие


на женския гаметофит. Опрашване и оплождане на покритосеменни растения.
Отколнения от нормалното полово размножаване.

Тичинковата дръжка и конективът са изградени от епидерма, паренхима и проводящо


снопче. Прашникът от епидерма, паренхимна и спородермна тъкан. Спорогеннат атъкан е
разположена в централната част на четирите прашникови гнезда, клетките са едри с гъста
цитоплаза и големи ядра. Равитието на мъжкия гаметофит притича в гнездата на
прашника, зрялата спора или едноядрен прашец(мъжкия гаметофит) има една голяма
вакуола, като цитоплазмата и ядрото са изместени в единия й край, с една вегетативна и
една генеративна клетка обикновенно приключва развитието на поленовия прашец в
прашника. Прашниковите зърна се пренасят върху близалцето на плодника и се
осъществява опрашване. У стройство на плодника – изграден е от епидерма, паренхима и
проводяща тъкан. Част от паренхимната тъка в зоната на завръза се характеризира с
плацнта, а друга част в зоната на стълбчето и близалцето със жлезиста тъкан.
Проводящите тъкани са групирани в проводящи снопчета, от вътрешната страна на
плодолистите са семепъпките и мястото а което са прикрепени се нарича плацента. Всяка
нормално развитра смемепъпка е съставена от дръжчица- която се захваща за
плацентата, ядро и един или два интергумента, които обвиват ядрото. Женски гаметофит
– мегаспора от която по-късно се развива зародишната торбичка. Той претърпява 3
митотични деления. Ядрото на мегаспората се дели като получените 2 ядра се отправят
към полюсите и на всеки полюс се формират по 4 ядра. След това от всеки полюс се
отделя по едно ядро и се отправя към центъра на зародишната торбичка. Там двете ядра
се сливат и се обособяват като централна клетка.
Опрашване на покритосеменните- пренасяне на поленовите зърна от прашника върху
близалцето на плодника. Самоопрашването е характерно за растения с двуполови
цветове. Кръстосаното опрашване е пренасянето на поленови ърна от цветовете на един
индивид върхи близалцето на цвят от друг индивид. Най-сигурното приспособление за
кръстосано опрашване са еднополовуте цветове при двудомните растения.

Оплождане – образува се поленова торбичка, в нея навлизат последователно вегетативна


и генеративна клетка. През рехавата паренхимна тъкан на стълбюето или по неговото
каналче стига до завръза и след това до семепъпките,през това време генеративната
кледа се дели и образува два спермия. Единия се слива с яйцеклетката, а другия се
отправя към центъра на зародишната торбичка и опложда вторичното ядро от което се
образува хранителна тъкан, а от оплодената яйцеклетка се развива зародиша.

Отклонения от нормално полово размножаване – апомиксис – образуване на зародиш


без оплождане, образуване на семена без оплождане. Три форми- партенофенезис-
зародишъ се развива от яйцеклетка без оплождане; апогамия – зародишът се развива от
синегриддиите или антиподиите: адвентивна ембриония – от клетки на нуцелуса или на
интергумените без оплождане, започва развитието на зародиш, който прониква в
зародишната торичка, където продължава развитието си . полиембриония – образуването
на повече от един зародиш в една семепъпка или семе – гаметна или метаморфна.
Партенокарпия – образуване на плодове без семена, само вегетативно размножаване.

50. Семе.Плод. Класификация на плодоовета. Разпространение на плодовете и


семената.

След образуването на ендоспермата и зародиша семепъпката се разраства и формира


семе. Семенната обвивка защитава зародиша от механични повреди и обезводняване.
Прикрепването на семето към стените на плода става посредством къса дръвка.

Зародиш – съставен от зародишно коренче, стъбло, листа и пъпка. Всички части са


захванати за зародишното стъбло. В клетките на ендосперма се отлагат резервни
хранителни вещества, необходими за развитието на зародиша и при покълване на семето.
Резервните хранителни вещества- скорбяла, мазнини, белтъчини и въглехидрати. При
житните семената са едновремени и плодове. Съдържат две обвивки семенна и
перикарп, образувни от стените на завръза. Сменната обвивка и перикарпът се срастват
помежду си и заедно с ендосперма и зародиша образуват плода, наречено зърно.

Плод – околоплодникът заедно със семената образува плода. Има сух перикарп и сочен
перикарп образуван от по-големи тънкостенни клетки, богати на захари(грозде),
мазнини(маслина), киселини(орех). Има истински и лъжлив плод. Истински се образува от
разрастването на завръза или целия плодник. И се дели на сухи и сочни.
-сухи отварящи се плодове- торбичка, боб, чушка, шушулка, кутиика. Сухи неотварящи се
плодове – семка, зърно, орех, крилатка. Сухи разпадащи се плодове – многосеменни –
перикарпът е срастнал със семената. Сочни и месести плодове – костилков плод, ягода.

Лъжливи плодове- перикарпът се образува от нарастването на завръза, както и на


останалите цветни части.(цветно легло, чашка). Пример: круша, ягода, шипка, чбълка.
Сборни плодове- всеки плодолист развива самостоятелно плодник и плод. Съплодие –
плодовете които външно наподобяват сборните плодове и произхождат от съцветия.

Разпространение на плодовете и семената – анемохорните плодове и семена се


разпространяват с помоща на вятъра и са снабдени с власинки и крилца. Зоохорните чрез
животните и са снабдени с различни израстъци- кукички, шипчета.

51. Клас magnoliopsida.обща характеристика и систематика. Подклас magnolioidae. Сем.


Magnoliaceae.

Калс двусемедекни – дъвета и треви.цветовете им са 5-4 членни листат са с пересто или


мржовидно делкуване, лисътните следи са1-3 а проводящите снопчета са
отворениѝ9колатерални) и са разполжени кръгово. В стъблото има ясно разграничена коа
и централен цилиндър, в зародиша 2 семедела.

Подклас magnolioidae – са най-примитивните разреди. Дървесни растения в


паренхимната тъкани често има етрично маслени клетки. Цветовете са двуполови. С
последователно или хемициклично разположение на цветните части, зрелият пленов
прашец е двуклетъче еднобразден. Плодниците предимно апокарпни а семената с малък
зародиш и обилен ендодерм.

Семейство магнолиеви – дървета и храсти. С целокрайни листа разположени


срещуположно. Цветовете са с голям околоплодник. Сборните плодове наподобяват
шишарка.

Примери: Магнолия (Magnolia); Лирово дърво (Liriodendron);

52. Подклас ranumculidae. Сем. Ranumculaceae. Сем. Papveraceae. Сем. Fumariaceae.

Подкалас ranumculidae са тревисти с двуполови хемициклични или циклични цветове.


Поленовите зърна са двуклетъчни, трибраздни. Плодниците са апокартни,синкарпни или
паракарпни. Семената са с ендосперм или без, който е по-често ядрен. Съсдите са с
переста перформация.

Семейство лютикови са преимно тревисти, лиани, с листа разположени послеодвателно,


цветовете най-често са двуполови сктиноморфни. Цветните части са
разположениспирално или циклично. Околоцветникът е двоен или прост съставен от 3-20
листчета. Тичинките са многобройни, както плодолистите. Плодът е сборен ягодам
кутиика, орехче или мехунки.

Семейство макови – тревисти разстения съдърващи млечен сок богат на алкалоиди.


Листата са пересто разсеюени до цели. Цветовете единични или събрани в гроздови
съцветия. Чешелистчетата отпадат по време на цъфтежа а плода е кутиика.

Семейство росопасови – тервисти растения, листата са последователни,


пересторазсеюени или тройни. Цветовете са с опадащи чешелистчета, обикновенно
събрани б съцветие грозд, плодът е орехче или кутиика.

Примери:

- Сем. Ranumculaceae - Блатняк (Caltha palustris) ; Нарцисоцветна съсънка (Anemone


narcissiflora); златиста кандилка-(Aquilegia aurea)

- Сем. Papveraceae - сънотворен мак (Papaver somniferum); змийско мляко (Chelidonium majus)

- Сем. Fumariaceae - Обикновен росопас (Fumaria officinalis); лисичина (Corydalis); дамско сърце
(Dicentra)

53. Подклас caryophyllidae. Сем. Caryophyllaceae. Сем. Chenopodiacea

Подклас caryophyllidae – треви , храсти и полухрасти. С дву или едноиполовициклични


цветове без венче. Поленовите зърна са дву или три клетъчни, трибраздни. Плодниците
са предимно ценокарпни, семената са без ендосперм. Съсъдите са с пореста перфорация.

Сем. Карамфилови – треви или храсти – листата са срещуположни, цветовете са събрани в


дихазии или единични двуполови или еднополови. Околоцветникът е двоен 5или4
членен. Чашката е свободна или срастнала с 5 или 4 зъбчета. Венчелистчетата се редуват
със зъбците на чешелистчетата. Тичинките 10 или 5 , завръзът е горен едногнезден а
стълбчетата са свободни или срастнали.семепъпките са многобройни , а плодът кутиика
или чгода.

Сем. Лободови – тревисти и полухрасти – листата са последователни с малки наделени


петури без прелистници. Цветовете са с прост околоцветник. Събрани в класовидно
гроздовидни или метличесто съцветие. Околоцветникът е съставен от 5 чешелистчета и
броя на тичинките съвпада. Плодникът е от 2 до 5 плодолиста а плодът е кутиика, орехче
или ягода.
Примери:

- Сем. Caryophyllaceae – Карамфил (Dianthus); Плюскавиче (Silene); Звездици (Stellaria)


- Сем. Chenopodiacea - C. album (Бяла куча лобода); Чувен ( C. bonus-henricus); Свинска
ягода(C. foliosum)

54. Подклас hamamelidae. Сем. Platanacae. Сем. Fagaceae. Сем. Betulaceae. Под сем.
Betuloideae. Под сем. Coryloideae.

Подклас hamamelidae – дървета или храсти с последователни или рядко срещуположни


прости персети листа. Цветовете са едно или дву полови, циклични без околоцветник.
Поленовите зърна са двуклетъчни, трибраздни, съсъдите са със стъпалчеста перфорация.
Плодникът по-често синкарпен.

Сем. Чинарови – листопадни дървета, светлозелена кора и мощно развута корона.


Листата са едри на дълги дръжки. 3-7 делни. Цветовете са актиноморфни, еднополови,
еднодомни с двоен околоцветник, събрани в съцветие глвички. Плодникът е апокарпен,
плодът е орхче.

Сем. Букови – ддървета , с прости последователни листа и опдливи прилистници.


Мъжките съцветия са ресовидни, а женските къси. Плодникът е тригнезден с две
семепъпки във всяко гнездо. От тях до пълно развитие достига само една, в основата
срастнали 3 стълбчета, женските цветове и плодове са включени в купола. Плодът е
орех(жълъд).

Сем. Брезови – еднодомни дървета и храсти. Мъжките съцветия са ресовидни или


класовидни. Цветовете са събрани от 1-3 заедно в дихазии и са разположшени в пазвите
на обща покривна люспа. Тичинките са 4 околоплодника е прост. Женското съцветие е
шишарка. Цветовете са събрани в пазвите на покривна люспа. Околоцветникът е прост 4
членен. Плодът е образуван от срастване на 2 плодолиста, той е крилато орехче.

. Под сем. Betuloideae – околоцветник само на мъжките цветове.

Под. Сем. Лескови – срастнали прицветници в женските цветове. Също и по листата н


аоколоцветника при мъжките цветове.

Примери:

- Сем. Platanacae - Чинар - Platanus; Яворолистният чинар(Platanus hybrid); Източният


чинар (Platanus orientalis)
- Сем. Fagaceae - Обикновен бук (Fagus sylvatica); Дъб (Quercus); Кестен (Castanea)
- Сем. Betulaceae - Черна елша (Alnus glutinosa) ; бреза (Betula); леска (Corylus)

55. Подклас dillenidae. Сем. Hypericaceae. Сем. Erikaceae. Сем. Primulaceae. Сем .
violaceae.

Подклас dillenidae – околоцветникът е двоен , като венчелистчетат са свободни, рядко


срастнали. Поленовите зърна са дву или три клетъчни, триапертурни. Плодникът е
апокарпен или ценокарпен с долен или горен завръз. Едноспермът е ядрен рядко
клетъчен. Съсъдите са със стъпалчеста или пореста перфорация.

Сем. Звъникови – срещиположни листа, цветовете са единични или групирани в цимозни


съцветия. Разположението на цветните части е циклично или хемисиклично. Тичинковите
дръжки са срастнали. Плодът е кутиика, костилка или чгода. Стъблата и листата има
секреторни мастилища с етерични масла и смоли.

Сем пиренови – вечно зелени листопадни, полухрасти, храсти треви. Има прости, линейни
и игловидни листа, без прилистници. Цветовете са правилни , двуполови, събани в
съцветие грозд, метлица или сенник. Плодникът е образуван от срастването на 5-4
плодолиста и е 5-4 гнезден. Завръзът е горен или долен , а плодът чкода или кутиика.

Сем. Игликови – тревисти , цели понякога нарязани листа. Цветпвета актиноорфни, рядко
зигоморфни. Околоцветникът е двоен със срастнали листчета. Плод кутиика.

Сем. Теменугови – тревисти или дървесни с полследователни или срещуполовни листа. С


трилистници и неправилни цветове. Завръзът е едногнезден а плодът кутиика или ягода.

Примери:

- Сем. Hypericaceae – Звъника(Hypericum); Жълт кантарион(Hypericum perforatum);


Таману(Calophyllum inophyllum)

- Сем. Erikaceae – Пирен(Erica); Калуна(Calluna vulgaris); Боровинка(Vaccinium)

- Сем. Primulaceae – Иглика(Primula); Циклама(Cyclamen); Огнивче(Anagallis)

- Сем . violaceae – Теменуга(Viola);


56. Сем. Salicaceae. Сем. Brassicaceae. Сем. Tiliaceae. Сем. Umaceae.сем. euphorbaceae.
i
Сем. Върбови – листопадни двудомни дървета или храсти с прости листа с прилистници,
разположени последователно. Цветовете са с чашковиден околоцветник сведен до една
зеленикава люспа. Мъжките цветове – от една прицветна люспа и 2-30 тичинки, а
женските – прицветна люспа и един плодник. Плодът е кутиика.

Сем. Кръстоцветни – тревисти растения с прости целокрайни или перстонарязане


последователни листа и правилни двуполови цветове събрани в съцветие грозд.
Околоцветникът е двоен, четиричленен, като чашелистчета и венчелистчета са
разположени на кръст. Венчето е бяло, жълто или виолетово, тичинките 6 , завръзът е
едногнезден или разделен на две. Плодът кутиика, шушулка.

Сем. Липови – вечнозелени или листопадни дървета и храсти. Сърцевината и кората


съдържат слизни канали и вместилища. Листата са целокрайни или начленени с
прилистници. Цветовете са двуполови, групирани в съцветие полусеник. Венчелистчетата
са с нектарни жлези, тичинките са многобройни. Завръзът е дву или многогнезден..
плодът орехче или кутиика.

Сем. Брястови – листопадни дървета, асиметрични листа, полседователни. Цветовете са


двуполови, актиноморфни, шцимозни съцветия. Завръсът е едногнезден, а плодът
крилато орехче.

Сем. Млечкови – дървета ,храсти лиани и тревисти – съдържащи млечни цеви с латекс.
Листата прости, целокрайни с прилистници. Цветовете едно полови, събрани в съцветия,
сенник – клас метица. Околоплодникът е 5 членен, прост, чашковиден, тичинките от 1-5
или много. Плодникът е образуван от 3 плодолиста, завръзът е тригнезден с по една
семепъпка в гнездо. Плодът 3 орехчета.

Примери:

- Сем. Salicaceae – Върба(Salix); Топола(Populus); Трепетлика(Populus tremula)


- Сем. Brassicaceae – Зеле(Brassica); Рапица(Brassica napus); Сарепска горчица(Brassica
juncea)
- Сем. Tiliaceae – Слез(Malva); Хибискус(Hibiscus); Китайска роза(Hibiscus rosa-sinensis)
- Сем. Umaceae – Бряст(Ulmus); Зелкова(Zelkova); Полски бряст(Ulmus minor)
- Сем. Euphorbaceae – Млечки(Euphorbia); Рицин(Ricinus communis); Татул(Datura)

. 57. Подклас rosidae. Сем . saxifragaceae. Сем. Rosaceae. Под. Сем spiraeoideae. Под .
сем. Rosoideae. Под. Сем pomoideae. Под. Сем . prunoideae. Сем. Fabaceae. Под. Сем.
Mimosoideae. Под. Сем . celsapinioideae. Под. Сем. Papilionoideae. Сем. Aceraceae.
Подклас rosidae – прости или персети сложни листа, цветовете едно или дву полови,
актино или зигоморфни, с двоен околоцветник. Цветните части циклично разположени.
Поленовите зърна са двуклетъюни, трибраздни. Плодниците по-често са ценокарпни с
горен, полудолен или долен завръз. Съсъдите са най-често с переста перфорация.

Сем. Каменоломкови – тревисти растения с прости листа. Цветовете са единични или в


съцветие грозд. Околоцветникът е двоен или прост. Завръзът е синкарпен, а плодът
кутиика.

Сем. Розови – вечно зелени или листопадни. Листата са прости или сложни,
последователни или срещуположни с пересто или далновидно жилкуване , с
трилистници. Цветовете са двуполови, по-често събрани в цимозни или рацимозни
съцветия. Околоплодникът е двоен ,три-многочленен. Свободна чашка. Тичинките от 1-10,
разположени са по ръба на чашковидно плоскко или изпъкнало дъно. Завръзът е
двугнезден, горен или долен. Разрастнато цветно легло в образуването на което участват
тичинките, венчелистчетата, чашелистчета и подчашка. Плодът е сборен кутиика, лъжлив
орех или костилка. Опрашването е ентомофилно.

Под. Сем. Spiraeoideae – храсти или дървета с плоско или слабоизпъкнало цветно дърво.
Плодникът е апокарпен, а плодът сух и сборен.

Под. Сем .rosoideae – треви или храсти, цветното легло е плоско, изпъкнало или
вдлъбнато. Плодникът е апокарпен или синкарпен , а плодът сборен – орех, лъжлив.

Под. Сем. Pomoydeae – дървета и храсти с вдлъбнато цветно легло. Завръзът е долен, а
плодникът лъжлив и месест.

Под. Сем. Prunoideae – дървета и храсти с бели цветове, единични или стъблени съцветия.
Вдлъбнато цветно легло, а плодикът е в средата. Завръзът е горен, едногнезден с 2
семепъпки. Плодът е костилков.

Сем. Бобови – 750рода.

Под. Сем. Мимозови – прости листа, или двойноперсти. Цветовете дребни и двуполови и
актиноморфни. Съцветие главица или клас. Плодът е едногнезден образуван от един
плодолист, а плодът е разпуклив боб.

Под. Сем. Caesalpinioideae – дървета и храсти, листата са целокрайни или перести,


цветовете зигоморфни. Плодът разпуклив и неразпуклив боб.

Под. Сем. Пеперудоцветни – листата са сложни, перести или тройни. Цветовете са


двуполови зигоморфни в съцветие грозд или главичка. Околоцветникът е двоен
петчленен. Венчето е под формата на пеперуда. Тичинките обикновенно 10, 9 от тях са
срастнали и преминават през стълбчето на плодника.

Сем. Яворови – листопадни или вечнозелени дървета и храсти, без прилистници ,


разположени срещуположни листа, правилни цветове събрани в съцветие грозд. Завръзът
е двугнезден , а плодът двойна суха крилатка.

Примери:

– Сем . Saxifragaceae – Каменоломка(Saxifraga); Астилбе(Astilbe); Бергении(Bergenia)


– Сем. Rosaceae – Роза(Rosa); Бадем(Prunus dulcis); Ягода(Fragaria)
– Сем. Fabaceae – Грах(Pisum sativum); Леща(Lens culinaris); Соя(Soja hispida)
– Сем. Aceraceae - ясенолистен клен(Acer negundo); Японски клен(Acer palmatum)

58. Сем. Rutaceae. Сем. Geraniaceae. Сем. Apiaceae. Сем. Caprofoliaceae.

Семейство седефчеви – вечнозелени, рядко тревисти, без прилистници с прости или


сложни листа. Съдържат етерично маслени жлези. Цветовете са дребни бели или розови,
правилни едно или двуполови. Завръзът е горен едногнезден, плодът е кутиика или
костилка.

Сем. Здравецови – многогодишни тревисти растения с последователни прости


далновидно изрязани листа. Цветовете са актиноморфни, зигоморфни. Околоцветникът
двоен. Тичинките са със срастнала в основата си дръжка. Завръзът е 5 гнезден, а плодът
сух, разпадлив или кутиика.

Сем. Сенникоцветни – тревисти растения, стъбло с кухи междувъзлия. Силно развит пояс
на коленхима, листата са последователни, сложни и силно разсечени. Листните дръжки са
със широки влагалищни осови. Във всички органи се съдържат шизогенни вместилища
изпълнени с етерични масла, смола и алкалоиди. Цветовете са дребни събрани в сложни
сенници, актономорфни. Цшетовете са едно-дву полови, едно-дву домни..
околоцветникът е 5 членен. Зъбците на чашката са едва забележими . венчелистчетата са
бели или жълти. Плодникът е синкарпен, завръзът е двугнезден. Във всяко гнездо се
развива семепъпка.

Сем. Бъзови – дървета или храсти със срещуположни листа без прелистници. Цветовете са
актиноморфни или зигоморфни. Съцветия щит и грозд, плодът е ягода, костилка или
орехче.

Примери:
– Сем. Rutaceae – Седефче(Ruta graveolens); Бергамот(Citrus bergamia); Пачули(Pogostemon
cablin)

– Сем. Geraniaceae – Здравец(Geranium); Мушкато(Pelargonium); Часовниче(Erodium)

– Сем. Apiaceae – Целина(Apium graveolens); Пащърнак(Pastinaca sativa); Анасон(Pimpinella


anisum)

– Сем. Caprofoliaceae – Вайгела(Weigela); Орлови нокти(Lonicera); Абелия(Abelia)

59. Подклас lamiidae. Сем. Rubiaceae. Сем. Oleaceae. Сем. Solanaceae.

Подклас lamiidae – листата са последователни, срещуположни или прешленовидни.


Цветовете са срастналовенечни. Плодникът е от 2 плодолиста. Съсъдите са с пореста
перфорация.

Сем. Брошови – цлокрайни срещуположни листа с прилистници. Образуват лъжливи


прешлени. Сложни съцветия от цимозен тип или метличести. Плодът е разпадащо се
орехче, кутиика, костилка или ягода.

Сем. Маслинови – храсти или дървета със срещуположни прости или сложни
нечифтоперести листа без прилистници. Дребни цветове събрани в рацемозни или
цемозни съцветия. Двуполови. Завръзът е двугнезден с по 2 семепъпки във всчко гнездо.
Плодът е ягода, кутиика, орехче, костилка.

Сем. Картофови – листа без прилистници. Всички органи на разстението имат специфичен
аромат. Цветовете са двуполови в съцветие или единични правилни. Околоплодникът е
воен 5 членен, тичинките – 5. Завръзът е двугнезден с многобройни семепъпки. Плодът е
ягода или кутиика.

Примери:

- Сем. Rubiaceae – Кафе(Coffea); Гардении(Gardenia); Еньовче(Galium)

- Сем. Oleaceae – Люляк(Syringa); Жасмин(Jasminum); Птиче грозде(Ligustrum)

- Сем. Solanaceae – Патладжан(Solanum melongena); Картоф(Solanum tuberosum);


Беладона(Atropa belladonna)

60. Сем. Boraginaceae. Сем. Scrophuariceae. Сем. Lamiaceae.

Сем. Грапаволистни – тревисти, листата са последователни, целокрайни без прелистници


покрити със жлизисти власинки. Цветовете са актийноморфни с двоен петчленен
околоцветник. Завръзът е двугнезден с 2 семепъпки във всяко гнездо, а в основата му има
нектарник. Семена без ендосперм, плодът е дребен – орехче, костилков.

Сем. Живеничеви – листата са целокрайни, последователни, срещуположни,


преяленовидни без прилистници. Цветовете зигоморфни, рядко актиноморфни, единични
или събрани в съцветия гроз или клас. Двоен околоцветник.

Сем. Устоцветни – храсти, полухраси , тревисти растения. Срещуполовни, прешленовидни,


прости листа, които съдържат етерични масла. Стъблата са четириръбести, цветовете
двуполови, полигамни, зигоморфни, 5 членни. Венчето е двуустно. Тичинките са 4,
завръзът е дву или четири гнезден с по 1 семепъпка във всяко гнездо. Плодът е сух и се
разпада на 4 едносемеделни орехчета.
i

You might also like