23.

Характерно за еднослойните епители е, че техните клетки са подредени в един

ред и всички клетки контактуват с базалната мембрана. Според особеностите си
еднослойните епители се разделят на еднослоен плосък епител, торцевиден,
кубичен, цилиндричен, привидно многослоен цилиндричен рестничест епител,
преходен епител на Хенле и полиморфен епител на Манковски.
Еднослойния плосък епител се локализира в стените на кръвоносните съдове
(ендотел), серозните обвивки (мезотел), алвеолите на белите дробове, капсулата
на Бауман-Шумлянски в бъбреците. Характеризира се с плоски клетки с
полигонална форма, с издигане само в централната част, където се намира
ядрото. Клетките са добре прикрепени с десмозоми и плътни контакти. Ядрата
им са плоски, като в цитоплазмата им се наблюдават пиноцитозни мехурчета и
микротубули, служещи за транспорт на вещества. Еднослойния плосък епител
изпълнява покривна функция и учасва в обменните процеси.
Еднослойният торцевиден епител се открива по вътрешната повърхност на
роговицата и в примката на Хенле в бъбрека. Клетките, които го изграждат са
плоски, малко по-високи от тези на еднослойния плосък епител, с кръгли ядра.
За еднослойният кубичен епител са характерни клетки с кубична форма с кръгли
централно разположени ядра. Еднослойният кубичен епител може да бъде
резорбтивен, характерен за извитите каналчета на бъбрека, покривен,
локализиран в отводните канали на екзокринните жлези, и секреторен,
характерен за фоликулите на щитовидната жлеза.
Еднослойният цилиндричен епител включва в себе си призматични клетки,
които изпълняват различна функция и се разделят на няколко подвида.
Еднослойният цилиндричен покривен епител покрива отводящите канали на
екзокринните жлези. Неговите клетки са морфологично еднакви – цилиндрични,
с овални ядра, разположени в долната трета на клетката. Повърхността на
клетките е винаги влажна, което сочи, че те произвеждат секрет. Еднослойният
цилиндричен резорбтивен епител изгражда лигавицата на червата и е изграден
от 3 вида клетки: резорбционни, секреторни и заместителни. Резорбтивните
клетки са високи с микровилозна повърхност, под която се откриват актинови
нишки, свързани с микровилите, както и пиноцитозни мехурчета, лизозоми и
липидни капки. Секреторните клетки имат чашковидна форма и овоидно ядро,
разположено в долната трета на клетката. В цитоплазмата базално се разполагат
ламели на гладък ендоплазмен ретикулум, а апикално – слузни капки.
Заместителите клетки са триъгълни, по-ниски от останалите и са разположени
между тях. При тях се наблюдават множество митози, чрез които се осъществява
тяхната регенеративна функция. Еднослойният цилиндричен секреторен епител
изгражда лигавиците на стомах, дебело черво, матка. За него са характерни
цилиндрични клеки, които дават положителна ПАС-реакция. Функцията на тези
клетки е да секретират мукус. Еднослойният цилиндричен ресничест епител
покрива въздухоносните пътища и яйцепроводите. Характерни за него са
характерни цилиндрични клетки с множество реснички, които са подвижни и
трептят. Между тях се разполагат мукоидни клетки, които произвеждат секрет,
както и междинни клетки, които вместо реснички имат микровили, богати са на
гликоген и ендоплазмен ретикулум. Те служат като резервни клетки, които могат
да се диференцират и да дават ресничести клетки.
Привидно многослойният цилиндричен ресничест епител покрива по-големите
въздухоносни пътища (трахея, бронхи). При него клетките се вклиняват една в
друга като широката част на една клетка контактува с тясната част на съседната
клетка, но всички клетки контактуват с базалната мембрана. Ядрата се
разполагат на различни нива в епитела, което създава впечатление за
многослойност. Клетките на привидно многослойния епител биват ресничести,
мукоидни и микровилозни, като в основата на епитела се разполагат
заместителни клетки.
Преходният епител на Хенле е характерен за уретерите. Той се състои от 3 вида
клетки – базално разположени призматични, закръглени клетки, средни
ракетообразни клетки и чадърести клетки в апикалната част, в които се съдържат
везикуларни структури, изпълняващи ролята на резервна мембрана. Всички
клетки достигат до базалната мембрана, за това може да се говори за еднослоен
епител.
Полиморфният епител на Манковски е вариация на преходния епител на Хенле.
Локализира се в стената на пикочния мехур. Характерно е, че базалната
мембрана е нецялостна и клетките имат способността да се свиват и разтягат при
напълването на пикочния мехур с урина.