...

структурната организация на пулпата, клетките, екстрацелуларния матрикс, циркулацията в

пулпата, метаболизма, инервацията, функциите които изпълнява тази тъкан, както и някои
промени които настъпват както с възрастта на индивидите, така и поради различни
заболявания и какво е тяхното значение.

Пулпата представлява мека мезенхимална съед. Тъкан, която за разлика от вс други тъкани в
човешкия организъм, се отличава с това че тя е разположена в една кухина изцяло оградена от
Т.З.Т и най вече от дентин, именно това ограичение от ТЗТ я прави изключително уникална.
Пулпата е сърцето на зъба. Нейното развитие започва след 8мата седмица на ембр. Развитие,
когато започва сгъстяване на мезенхима от емайловия орган, който е денталната папила.
Емайловия орган нараства, обгръща денталната папила в нейната централна част. Тази папила
определя както морфологията, така и типа на формиращите се зъби. От своя страна денталната
папила показва една много широка пролиферация на клетки. Първи са одонтобластите, които
се диференцират от периферните клетки на денталната папила. Още в момента на своето
формиране зъбната пулпа се характеризира с мнгоо добра васкуларизация от добре
организирани капиляри, които се групират около одонтобластите.

2:20‘‘ – Ето така изглежда кухината в която е разположена пулпата, която се дели на коронкова
и коренова чааст.В структурно отношение е обградена от всякъде от дентин, има предентин и
до този предентин е разположен одонтобластния слой на зъбната пулпа. Той е най-външния
слой на зъбната пулпа. Под него се намира една зона, бедна на клетки, след това имаме вече
към центъра зона, богата на клетки и централна зона в която са разположени осн. Количество
кр. Съдове, нервни влакна, както и подържащите ги елементи.

Одонтобластен слой – казахме, тези клетки са разположени в периферната зона на пулпата.

Това са т. Нар дентин формиращи клетки. Могат да бъдат стимулирани одонтобластните
израстъци да отделят калцификати и да изграждат както заместващ, така и склеротичен
дентин, които служат за предпазване. Зона бедна на клетки която се намира под
одонтобластния слой, известна още под името Зона на Weil, е разположена на една широчина
от 40 микрона. Тук относително липсва кл. Състав, но има кр. Съдове, немиелинизирани
нервни влакна, които се насочват към одонтобластите, включително навлизат и в дентиновите
каналчета, както и в тази зона се намират и цитоплазматичните израстъци от фибробластите от
зоната която наричаме зона, богата на клетки. Тя се разглежда като субодонтобластен слой,
съдържа голямо количество фибробласти, освен това недиференцирани мезенхимални клетки,
макрофаги, дендритни клетки, лимфоцити. Всички тези имат отношение както поддържане
здравето на пулпата, така и защитаването на тази пулпа от външни агенти. Зоната се формира
от миграцията на клетки, идващи от същинската пулпа или „ централната зона“ . Когато трябвав
тези клетки могат да заместят загиналите одонтонласти и се наблюдава т.нар митоза . В
ранните стадии на дентиногенезата се наблюдават и млади колагенови фибри. Сърцевината на
пулпата „ централната зона“ , разположена е в центъра на пулпата, има много кр.съдове и
нерви, пулпни клетки и фибробласти.

Основните клетки на пулпата разположени в тези различни зони, това са на 1 място

одонтобластите, фибробластите, недиференцирани клетки и защитни клетки.

Одонтобластите които изграждат периферната зона на пулпата са палисадно подредени, като

колони в 3-5 реда в дълбочина. Това нареждане се наблюдава в коронарната част на пулпата,
защото има най много обем . По посока на шийката, тези палисадно подредени клетки
започват да намаляват и в каналите почти липсва. Според анатомичното оформяне на
пространството в което се разполага пулпата, тези клетки имат цилиндрична форма в
коронарната пулпа, която с намаляване на обема в средната 1/3 се превръща в кубична форма;
в кореновия канал колкото по-апикално се слиза тяхната форма е вретоновидна. Формата на
одонтобластите съответства на тяхната функционална активност. През активната си фаза
показват нарастване на ендопл.ретикулум, апарат на голджи, секреторните мехурчета. През
неактивната фаза те придобиват вретеновидна форма, имат по-малко цитоплазма, която
уплътнена с хроматин, намаляне на ендопл.ретикулум до изчезване. Те губят през неактивната
си фаза своите функции за изграждане и защита на дентина, който обгражда пулпата. Именно
затова в много от случаите когато говорим за лечението на различни заболявания на пулпата,
ще акцентираме и на възрастта на пациента, а тази възраст на пациента в случая ще я свържем
с функционалната активност на едни от основните изграждащи клетки – одонтобластите. Имат
дълги израстъци ,навлизащи в дентина в дентиновите каналчета и в областта около пулпата
тези каналчета са до 50 000 на мм2. В коронковата част одонтобластите са по-големи от тези в
кореновата част.

Одонтобластите като клетки се свързват помежду си с десмозоми. Има и празни пространства.

Свързването чрез десмозоми на тези одонтобласти им дава възможност да обменят йони,
катко и малки молекули, които йони и малки молекули играят роля в поляризацията на
клетките, както и в адхезията на една към друга. Откъде настъпва тази поляризация – от
дразненията които се възприемат от одонтобластните израстъци в каналчетата, те ги предават
не само на нервните влакна които са увити около тях, ами и на клетката и по този начин тези
клетки реагират както на болка, така и на възп. Процеси, които започват да насътпват в резулатт
на увреждащите агенти, навлизащи през дентиновите каналчета, така че тези клетки имат
възможността да комуникират една с друга и да участват в защитните реакци и най=вече в
отреагирането на болковите импулси. Одонтобластните клетки , всяка клетка има един
израстък, който навлиза в дент. Каналчета. Тези израстъци се различават от самата клетка,
защото са лишени от много органели, но съдържат множество микротубуларни филаменти,
катко и мехурчета, запълнени с протеин наречен Тубулин. Именно този протеин е отговорен за
изграждането на дентина. Основните функции на одонтобластите и синтез на органичен
матрикс, на неколагенови субстанции – сиалопротеин, фосфопротеин, остеоектин,,
остеокалцин, както и на вътреклетъчна акумулация на калции, но и деградация ма органичния
матрикс. При определени условия при активирането на някои ензими, може да настъпи
деградация на орг. Матрикс.

Другите по важност клетки под одонтобластния слой в зоната богата на клетки, това са
фибробластните клетки. Те са най-многобройните в пулпата. Тяхната функция е формираща,
формират матрикса на пулпата, който е представен от колаген, влакна и основно вещество.
Имат звездовидна форма с дълги израстъци, богата цитоплазма, множество органели. С
напредване на възрастта тяхната форма се променя, стават вретеновидни , намаляват
израстъците и се превръщат във фиброЦИТИ. Тяхната защитна роля се изгражда в поглъщането
и деградирането на орг.матрикс – могат да синтезират и да деградират някои клетки. В
зависимост от условията тяхната роля е синтезираща или деградираща.

Недиференциран мезенхим – клетките при него са разпръснати в пулпата, най-често

периваскуларно. Имат многостенна форма, периферни израстъци и голямо овално ядро. Дори
на светлинен микроскоп се различават трудно от фибробластите, могат да се диференцират в
одобтобласти, фибробласти и макрофаги. Тяхната роля е когато има нужда да се диференцират
в съответния вид клетки. С възрастта възможността за диференциация също намалява. По
отношения на защитата на пулпата и на зъба, голямо значение имат имунокомпетентните
клетки. Те имат роля в процеса на възпаление и имунитета, който поддържа здравето на
пулпата. Тези клетки идват от кръвния поток и имат краткотрайно присъствие в пулпата. Те се
появяват само когато са необходими. Това са макрофаги, мастни клетки, плазматичните клетки,
неутрофилните еозинофили и базофили, както и моноцитите.
Макрофагите това са хистиоцити или клетки в покой около кръвоносните съдове са групирани.
Основната им функция е поглъщане и смилане на чужди агенти. Когато възпалението е
напреднало, преодоляло зоната на одонтобластния слой и вече засяга зоната богата на клетки
и сърцевината на пулпата, където са разположени основните кр.съдове, защитата се
осъшествявва от макрофагите. При възпаление поглъщайки тези чужди агенти те предпазват
организма от болка. Те са 8-9% от клетките на пулпата.
Плазматични клетки също се наблюдават при възпаление на пулпата. Те продуцират антитела,
откриват се в коронарната пулпа. Имат малки ядра, разположени радиално, подобно на спици
на колело.

Мастоцитие са също разположени около кр. Съдове, при възпаление техния брой се увеличава,
имат кръвни ядра, имат защитна функция.

Лимфоцити, еозинофили, левкоцити, разположени също екстраваскуларно при нормална

пулпа, като при възпаление броят им нараства, участват в началната имунна защота заедно с
клетки по-горе. При невъзпалена пулпа тези клетки не се откриват.

Екстрацелуларен матрикс – това са фибри, поддържащи структурите. Тези фибри са изградени

от колаген, еластин или фибронектин. Освен фибри има и основно вещество от протеогликани
и глюкозаминогликани, както и базална мембрана. Колагеновите фибри са осн. Съставка в
съединителната тъкан. Намират се във всеки участък от пулпата, имат относеително голям
диаметър – около 10-12 микрометра, но тяхната функция е поддържаща, нямат участие в
продукцията на дентиновия матрикс. Тогава когато зъвърши кореновото развитие и узряването
и диференцирането на клетките в пулпата, започва свързването на колагена в снопчета. Техния
размер намалява, разпръснати са в коронарната и радикуларната пулпа, но могат да са
свързани и се нарича свързан колаген. Намира се най много в кореновия канал в апикалния
регион именно това е зоната която трябва да щадим при провеждането на ендодонтско
лечение.

Еластичните фибри могат да се свиват и разширяват, свързани са в снопчета, наречени

окситалантни фибри, между тях се разпоолага еластин. Винаги са свързани с големите
кр.съдове. Те като се свиват и разширяват регулират лумена на кр. Съдове. Който при
определени възп или други заболявания може да се променя.

Ролята на фибронектина е в адхезията между клетките и между клетките и матрикса. Има

основен ефект при пролиферацията, диференциацията и организацията на клетките. Също
разположен около кр съдове, защото това е източника на елементи за изграждането и
диференцирането на различните клетки. Именно за това те са разположени около кр съдове.
Мжое да се намери и в одонтобластния слой, а с фибрите да премине и в предентина.
Поддържа клетъчната морфология, може да бъде включен в клетъчната миграция и в
оздравителните процеси на съед тъкан на пулпата. Той регулира миграцията и
диференциацията на вторичните одонтобласти. Тези качества на фибронектина се дължат на
гликопротеиновеите рецептори по клетъчната стена.

Основно вещество – това е аморфна маса от протеини , карбохидрати и вода. Най общата
класификация на тези протеини е глюкозаминогликани, протеогликани. По време на
дентиногенезата основното вещество оказва изразен афинитет към колагена и въздейства на
фибриногенезата. Осн вещество може да се свързва с калции и да подпомага минерализацията
на зъбните структури най вече на дентина

Базалната мембрана представлява пласт от екстрацелуларен матрикс разположен на границата

между епитела и мезенхима. Има два слоя – ламина денса и луцида. Базалната мембрана е
продукт на съед тъкан, изграден от колаген тип 4, гликопротеин, хепарин и тн. Основната
фукнкция е да играе роля на филтър между епитела и съед тъкан, както и да посредства
взаимодоействието между екстрацелуларните молекули и клетучните рецептори. Всички тези
структури имат нужда от обилно кръвоснабдяване. Затоова пулпата е много добре
васкуларизирана. Тези съдове които навлизат през апикалния отвор или допълнителните
отвори в апекса дават разклонения към кавум пулпе , като дават повече разклонения. В
пулпата осн кр съдове са артериолите. Техния диаметър не е много голям и затова
провеждането на кръвния ток е 1мм в секунда. Колкото повече навлизат в пулпата в посока на
коронковата част, артериолите намалят дебелината си . Кръвния ток не е по-бърз от други
части на тялото, налягането е по високо. Има и капиляри в коронковата част които се свързват с
веннулите. Структурата на кръвоснабдяването се хар с това че имаме артериоли но нямаме
артерии и вени. За големи кр съдове смятаме артериолите и венулите които регулират
локалната вътрешна среда.

Метакапилярите – артериолите които изтъняват поради загуба на мускулния слой, но те

осигуряват добро кръвоснабдяване и изхранване. Артерио-венозните анастомози имат
директно ссвързане помежду си. Събиращоте отработената кръв венули поемат кръвния поток
от капилярите и го рпепращат към венулите. Тогава когато настъпи възпаление в пулпата се
активират и лимфните съдове. Те са фина мрежа от лимфни капиляри с тънки стени които
постепенно се обединяват в по широки съдове с клапи. Започват като слепи отвори от зоната
бедна на келтки, от коронковата част надолу. ПО големите лимфни съдове са близо до кр
съдове и нервните влакна, излизат през апиклания отвор като събират лимфата от
периодонциума и я изпращат към регионалните лимфни възли. Тяхната роля е да събират
високомолекулни вещества от интерстициалната течност, да ги транспортират в лимфните
възли преди да са навлезли в кръвния ток.

Метаболизма на пулпата се измерва количеството консумация на кислород и продукцията на

млечна киселина в пулпните тъкани. Най много има при денитногенезата. Намаляването на pH
предизвиква намалянето на кислородната консумация и формирането на пулпни абсцеси.
Пулпното дразнене което настъпва в резултат на намаляване на консумацията на
количествтото кислород се изрязява в увеличаването на циклооксигеназните продукти. ТЕ се
инхибират от цинков окис евгенол. Намалянето на консумацията на кислроод е свързано и с
различни реакции на болка.

Освен кр съдове пулпата е добре инервирана. Има сензорни и моторни влакна, които
регулират вазомоторната и защитната функция. Тези аферентни влакна са разклонения на
максиларния и мандибуларния клон на тригеминуса съответно за горна и долна челюст.
Навлоизат през апикалния отвор и се разклоняват дървовидно. По големите влакна се
разполагат в централната зона а техните израстъци се насочват периферно и коронарно. В
зоната богата на клетки тези влакна образуват сплетение , наречено плекус на Рашков,
съдържа А и C влакна. А влакната са по-периферно от централната част на пулпата. Над заоната
бедна на клетки тези миелинови влакна губят обвивката си. В зоната бедна на клетки
формирането на тази мрежа е отговорна за възпирятието на различни дразнители и болка.
Нервните окончания преминават в одонтобластния слой и дентиновите каналчета. Могад да
достигнат и до ЕДГ.

В пулпата има едни протеини наречени нервопетпиди, свързани катко с възприемането на

дразнители и формирането на на болката, произлизат от тригеминалния ганглий, могат да
бъдат т нар P субстанции, неврокинин А и други.

Функции на пулпата : Индуктивна функция – стимулира оралния епител към диференциация на

денталната папила и емайлов орган който от своя страна се диференцира в различни видове
зъбна морфология.

Тя формира и растежа. Стимулира обр на дентин на първичен и вторичен. Вторичен – след

кореновото развитие.

Нутритивна – поддържа виталитета на денина, осигурява кислород и други хр вещества на

одонтобластите. Осигурява постоянен поток на дентинова течност за нормално функциониране
на одонтобластните израстъци.

Предпазваща – за разпознаването на различни дразнители – топло студено натиск хим

дразнители , най-вече чрез сензорните окончания около фибрите.

РЕгулира налягането в кр съдове, техният лумен

Възстановителна – в резултат на различни дразнения отговаря в образуването на репаративен

дентин и минерализиране на засегнатите тубули. Слаби до средни дразнители могат да
предизвикат на перитубуларен дентин, склерозиране и интратубуларна калцификация. Когато
имаме различни оперативни процедури, некариесни заболявания може да настъпи образуване
на третичен дентин. При наличието на бактериална инфекция клетките имат за цел да
неутрализират агентите.

С настъпване на възрастта настъпват в пулпата и т нар регресивни промени. Намаля броя на

клетките, размера им, цитоплазматичните органели, активните пулпни фиброцити или
фибробласти, имат по-богата на изразстъци повърхност, но с времето се редуцират.

Като намали количествения и качествения състав на клетките настъпва състояние на фиброза

на пулпата. При нея има снопчета фибри разположени надлъжно на кореновата пулпа и по-
дифузно в коронарната, много често при стари пулпи се среща натрупване на колаген – то е
генерализирано. Външни травми могат да предизвикат фиброза. Настъпват и промени в кр
съдове. В резултат на това започват да се образуват дентикли. Няма външна симптоматика,
докато дентиклите не притиснат кр или нервни влакна и предизвикват болка. Биват исстински
фалшиви и дифузни калцификати.
Инстинските имат тубули и одонтобластни израстъци – при по тесен апикален отвор.

Фалшиви – нямат дентинови тубули . Изглеждат като калцифирани тъкани. В центъра има
некротични клетки, а понякога и тромби от кръв. Започват като малки възелчета, могат да
бъдат свободни и прикрепени. Тяхната поява се свързва с увеличаването на възрастта.

С напредване на времено настъва калциева дистрофия – наблюдават се неруглирани

калцифицирани отлагания в пулпната тъкан около колагеновите снопчета, но може и около кр
съдове. По често тази калцификация се развива в кореновия канал. Когато има засягане на осн
вещество настъпва клетъчна дегенерация. Тази дегенрация се свързва с напредването на
възрастта и тогава говорим за дистрофична минерализация. Основен фактор са смущения в
циркулацията на кр съдове.Започват атеросклеротични промени. При възрастните пулпи е
много по-лесно да се отложат минерални соли поради нарушено кръвообращение. Причини са
кариес и периодонтални заболявания. Характерно е при всички тях е че протичат без болка. С
напредване на времето на организма намалява размера на пулпната камера и на КК. Това води
до намаление на кл съста, особено на одонтобластите, задебеляване на колагеновите фибри в
КК, намаляване броя на нервни влакна. В дентина и ма увеличение на перитубуларния дентин,
намалена пропоскливост, повече свободни дентинови каналчета. Факторите повличващо обр
на третичен дентин са дълбоки незащитени кавитети, при невъзможност от обр на репаративен
дентин. При оперативни процедури трябва да се съобразяваме с формата на пулпата. При
млади индивиди формата на пулпната камера има добре изразени рогчета които са високо
разположени и могат да бъдат засегнати при дълбоки кариеси. При отворена камера трябва да
се има на предвид нейната форма. С възрастта се променя формата на камерата и се намират
по-трудно КК.