Хистогенеза,

морфология и
физиология на дентин.
 Дентиногенеза
• Дентинът на зъба е продукт на одонтобластите, елемент на зъбния зародиш- papilla
dentis. Дентинът е твърда, жълта на цвят субстанция.
• Одонтобластите имат ектомезенхимен произход.
• По време на шапковиден и камбанковиден стадий започва диференциацията на
ектомезенхимните клетки до преодонтобласти, които в края на камбанковидния
стадий се диференцират до одонтобласти.
• Преди диференциацията си до одонтобласти, преодонтобластите се подреждат
перпрндикулярно на базалната мембрана в 6-8 реда клетки, като само редът от клетки
прикрепени към базалната ламина достигат окончателната си диференциация до
одонтобласти. Останалите редове клетки образуват субодонтобластния слой- слой на
Хол (Hohl).
• Субодонтобластите (ектомезенхим) по своя строеж и функция представляват
фибробласти.
• Младите одонтобласти (преодонтобласти) представляват малки, овоидни
клетки, които имат недоразвит ЕПР и АГ,голямо и централно разположено
ядро.
• Преодонтобластите се дифернцират до одонтобласти под влиянието на
преамелобластите. На мястото на допира на тези клетки се образува ЕДГ.
Първи преамелобластите излъчват активни продукти и стимулират
преодонтобластите за диференциация. Одонтобластите са със характеристика
на секреторни клетки- променят формата си на крушовидна, увеличават
размерите си, притежават голямо ядро, ЕПР и АГ. Образува се и
одонтобластният израстък ( протоплазматичен), който пробива базалната
мембрана и влиза в контакт с преамелобластната клетка- директно я стимулира
към диференциация.
• След първичното отлагане на дентин ( предентин ), одонтобластите се
отдръпват навътре към papilla dentis и само одонтобластния израстък остава
включен в новопродуцираната структура.
• Одонтобластите никога не остават включени в продуцирания дентин и
секретират нормално през целия живот на индивида, ако зъба остане жив.
 Вътрешен емайлов
Базална мембрана
епител
Одонтобласти

Ектомезенхимна
Преодонтобласти Субодонтобласти
клетка
 Дентиногенеза

Дентиногенезата започва с формирането на ЕДГ.

Етапи на дентиногенезата:
1. Образуване на органичен матрикс
– Фибрилогенеза
– Узряване на органичния матрикс

2. Минерализация
Амелогенезата и дентиногенезата протичат идентично, матриксно формиране и
минерализация. При дентиногенезата, за разлика от амелогенезата, не се
образуват призми. В процеса на узряване и след това се извършва минерализация.
Фибрилогенеза
Това е първият етап от образуването на органичния матрикс на
дентина, в който се отлага фибрилерна основа, продуцирана от
основните клетки- одонтобласти и субодонтобласти.
Одонтобластите са най-гъсто раположени в растежният
център, по билото на зъбната папила- мястото на бъдещите
туберкули/режещи ръбове. В областта на цервикалната примка
( шиечната зона) се наблюдава само един ред клетки.
Одонтобластите синтезират колаген-тип 1, ПГ,
фосфопротеини, фосфолипиди и др, което представлява
дентиновия органичен матрикс (основа за минерализацията).
Най-общо казано, фибрилогенезата представлява процес на
продукция на влакна от преколагенов и колагенов тип, от
одонтобласти и субодонтобласти.
Отделя се и тъканна течност, запълваща междуфибрилните
пространства( аморфна субстанция).
Фибрилите са два вида:
На von Ebner- тънки влакна,подредени
успоредно на ЕДГ (тангенциално
разположени), продукт на одонтобластите. Дентин

Наричат се още β-фибрили и

първоначално са преколагенови, незрели,
но постепенно узряват.
На Korff – дебели влакна, подредени Влакна на Korff

успоредно на одонтобластните израстъци

и препендикулярно на ЕДГ, аргирофилни
са и се разполагат на снопчета. Наричат се Предентин
още α-фибрили и са продукт на
субодонтобластите.
Двата вида влакна, които се пресичат Одонтобластен
помежду си, и аморфната субстанция са израстък
основата на органичния матрикс на
дентина.
Фибрили на Korff
(снопче)
 Узряване на органичния матрикс
( два типа органичен матрикс)
• Включва три основни процеса,извършващи се едновремено:
1. Изсипване на аморфната органична материя(неколагенов матрикс); Одонтобластите
секретират в/у фибрилерната мрежа аморфна орг.материя, която се състои от
аминокиселини( АК), гликопротеини (ГП), протеогликани (ПГ), гликоген, липиди,
фосфопротеини (дентинов фосфопротеин- DPP, фосфофорин, дентинов сиалопротеин-
DSP). DPP е хидрофилен, свързва големи количества калций, улеснява инициалната
минерализация.
2. Изсипване на аморфната неорганична материя; Тя се състои от йони на Ca,P,F и вода.
Ca-йони се транспортират към зоната на минерализация по трансцелуларен път с
помоща на АТФ, калциеви канали, Ca-свързващи протеини. Това представлява
механизъм за минерално натрупване.
3. Узряване на фибрилерния матрикс( колагенов матрикс); Преколагеновите влакна се
превръщат в колагенови.
Минерализация
Инициалната минерализация започва с матриксни везикули, като
самостоятелни комплекси от кристали. В мембраната на тези
везикули се съдържат фосфолипиди. Кристалите растат бързо около
зародишеви центрове от кисели мукополизахариди, отделните
везикули (калкосферити) започват да се сливат помежду си в
групички, групичките от своя страна се сливат и образуват
непрекъснат,хомогенизиран слой минерализиран матрикс. Това е така
наречената глобуларна минерализация.
Глобуларната минерализация е застъпана във всички слоеве на
дентина.
Депозирането на минерал е с отложен старт, спрямо отлагането на
органичния матрикс, което е причина слой от органична матрица
(предентин) винаги да се намира между одонтобластните клетки и
минерализационният фронт.
 Матриксни везикули с кристалчета и тяхното
групиране

Базална мембрана

Колагенови фибрили Матриксни везикули

 D

OD

Odp
Зародишеви центрове

Am

PD
Минерализация
• Втория вид минерализация е линеарната, послойна минерализация,
извършваща се около колагеновите фибрили( по тяхната аксиална ос).
Кристалите се подреждат успоредно на фибрилите, като заемат
интерфибрилерните пространства,а на места и интрафибрилерно.
• С пластовото отлагане на дентина субодонтобластите изчерпват функцията си
за образуване на дебели α-фибрили във вътрешните слоеве на дентина
преобладават тънките,хаотично разположени влакна, образувани от
одонтобластите.
• По-голямото количество на α-фибрили(Korff), в първия слой дентин,
осигурява правилно подреждане на кристалите по техния ход
повърхностния дентин е силно минерализиран(мантел дентин).
 глобуларна линеарна
Dentin

PD
Od

Pulp
Кристалите на дентина са апатитни, както в емайла,
но са с по-малки размери, по-голям хидратационен
слой, по-голяма реактивна площ и повече дефекти,
по-лесно киселинно разтворими.
В края на дентиногенезата от одонтобластните
израстъци остава един централен( протоплазмен )
израстък. Тези израстъци са включени в
структурата на отложения дентин,като се
разполагат в дентинови каналчета (каналикули).
Целият слой дентин,образуван до окончателното
изграждане на зъбния корен, се нарича първичен
дентин.
След приключване на дентиногенезата,тялото на
одонтобласта остава в периферията на пулпата.
Морфология на дентина
• Дентинът е най-масивната зъбна структура.
• Разделя се на коронков и коренов дентин, като коронковия е покрит от
емайл, а кореновия от цимент.
• Основната морфологична и функционална единица на дентина е
дентиновото каналче( 10% от обема му).
• Основната му структурна единица е апатитния кристал.
• При поглед под микроскоп в дентина се забелязват: дентинови тубули,
перитубуларен и интертубуларен дентин, зони на недостатъчна
калцификация – интерглобуларен дентин,, инкрементални линии на
растежа, грануларен слой на Томес.
Дентинови каналчета
• Формират се около одонтобластния израстък по време на дентиногенезата.
• Започват своя ход непосредствено над пулпата, преминават целия слой дентин и
достигат ЕДГ.
• Над пулпата дентиновите каналчета са плътно разположени и с най-голям лумен- 3-
4 m. Разположението им е радиално (при режещите ръбове и върховете на
туберкулите са успоредни на аксиалната ос на зъба, в страничните зони са косо
разположени, а в областта на шийката са перпендикулярни)
• Към повърхността на дентина, каналчетата имат по-малък лумен- около 1 m ,
одонтобластните израстъци се разклоняват, страничните клончета на одонтобластния
израстък се поместват в секундарни каналикули (вторични каналчета).
• Вторичните каналчета( микротубули) са приблизително под прав ъгъл спрямо
основния дентинов канал. Латералните клончета свързват два одонтобластни
израстъка или завършват сляпо в интертубуларния дентин  обмяна на дентин
Дентинови каналчета

А-одонтобластен израстък
В- латерални клончета на
израстъка.
• Латералните клончета са
най-много в кореновия
дентин.
• При надлъжен срез на
дентина се вижда S-
образния ход на
дентиновите каналчета
(подобно на призмите в
емайла). Тази извивка
предпазва от разцепване на
дентина, по хода на
каналчетата, под действие
на аксиалните сили.

А) S-образна извивка; B) ЕДГ; С) мантел дентин; D) ортодентин;

• Дентиновата повърхност на ЕДГ е в пъти по-голяма Nerves

от тази към пулпата, като съотношението на тубулите

към ЕДГ, с тези над пулпата е 4:1.
• Стуктурите на одонтобласта говорят затова,че той
има протеин-синтезиращ характер.
• В зоната на предентина, в близост до одонтобластния
израстък и дентиновия канал, могат да се видят
Odp
терминални участъци на амиелиново нервно
влакно(могат да бъдат включени в дентиновите
каналчета,заедно с одонтобластния израстък).

имуно-цитохимично оцветяване на амиелинови нервни влакна,

достигащи предентин и дентин
 Перитубуларен дентин
(периканаликуларен)
• Това е дентина, ограждащ
непосредствено дентиновото
каналче. Той не се среща в
предентина и интерглобулерния
слой, където минерализацията е
слаба. Перитубуларния дентин е най-
силно минерализирания участък от
дентина. Той често се образува за
сметка на дентиновите каналчета, и
се нарича още интратубуларен. В
зони с хиперминерализация, този
дентин запълва изцяло лумена на
дентиновото каналче.
Интертубулaрен дентин
• Най-голямата част от DSP

дентина, разположена
между дентиновите pD
каналчета. Той е по- Odp
слабо минерализиран от
перитубуларния
дентин,и почти не се
променя през живота на
човека. iD
 Слоеве в дентина
• Мантелдентин- покривен дентин,първият отложен слой дентин по време на хистогенезата.
Разполага се под ЕДГ и е най-силно минерализирания дентин. В него преобладават корфовите
влакна, което е предпоставка за плътно подреждане на апатитните кристали и малки
интеркристални пространства.
• Ортодентин(същински)- най-дебелият слой дентин, по-слабо минерализиран от мантелдентина.
В този слой преобладават колагеновите влакна произведени от одонтобластите, които са
хаотично разположени и това е причина за хаотичното подреждане на кристалите по хода на
влакната и по-големите интеркристални пространства.
• Интерглобуларен- намира се м/у мантелдентина и ортодентина, като е по-слабо минерализиран
от тях. В този слой отделните глобули не са се слели напълно, при глобуларната минерализация,
до хомогенен слой дентин. На места личат пространства м/у отделните глобули-
интерглобуларни пространства на Чермак.
• Предентин- представлява слой новообразуван, неминерализиран дентинов матрикс,разположен
непосредствено над пулпата на зъба. Лесно се идентифицира поради по-нискита си плътност от
останалите слоеве дентин.
Мантел дентин

А- емайл
В- ортодентин
С- мантелдентин
Интерглобуларен дентин и пространства
на Чермак
Зърнест слой на Томес
• Намира се на повърхността на
Granular layer
кореновия дентин, непосредствено под of Tomes
покриващия го цимент.
• Хипотезите за получаването на този Dentin
слой са многобройни:
1. При сливане, срастване на терминалните
части на одонтобластните израстъци и
формиране на примки.
2. Хипоминерализирани зони от
интерглобуларен дентин
3. Специфика в подреждането на колагенови
и неколагенови матриксни протеини на Cementum
повърхността м/у цимент и дентин.
 Видове дентин
• Първичен дентин- цялото количество денин, произведено по време на
дентиногенезата и приключващо с изграждането на корена на зъба.
• Вторичен дентин- проивежда се след пробива на зъба и образуването на корена.
Той се синтезира с по-бавни темпове от одонтобластите. Обикновено той се
произвежда в по-голямо количество по покрива и пода на пулпната камера,което е
за сметка на неините размери и форма. Този дентин се нарича още физиологичен
и се отлага през целия живот на индивида докато пулпата на зъба е витална.
• Третичен (терциерен) дентин- известен е още като реперативен, реактивен дентин
и образуването му е в резултат на някакъв стимул
(кариес,атриция,абразия,ресторативни манипулации). Образува се само на
мястото на одонтобластната активност (защитна реакция)
• Ирегулярен- образува се бързо, има неправилен ход на дентиновите каналчета, като в него се
наблюдават включени одонтобласти, фибробласти и кръвни клетки.
• Регулярен- образува се продължително време, когато стимулацията е слаба и по структура
наподобява вторичния и първичния дентин.
Мантелдентин

Physiologic dentin
Tertiary dentin
Predentin

Терциерен дентин Pulp

Първичен дентин

Вторичен дентин

предентин
• Транспарентен защитен
дентин(транслуцентен,склеротичен,
хиперминерализиран)- при млади хора и
хронично протичащ кариозен процес, в отговор
на слабите дразнения одонтобластите увеличават
минерализацията на зони, ограждащи
патологичния процес. Получава се
свръхминерализация на пери- и интертубуларен
дентин, минерализация на цялото дентиново
каналче и накрая на одонтобластния израстък.
Този дентин има хомогенен характер, с
заличаване на дентиновите структури.
• Мъртви пътища в дентина- участъци, в които са
увредени одонтобластните израстъци или самите
продуциращи одонтобласти. В тези зони липсват
обменни процеси, те изглеждат черни и са два
вида. Когато са загинали одонтобластите,
мъртвите пътища започват от пулпата до ЕДГ.
Когато са засегнати одонтобластните израстъци,
черните зони се наблюдават само над зоната на
увреждането.
Инкрементални линии в дентина.
• Линии на Owen- неравномерни
линии, отговарят на пластовото
отлагане на дентина( идентични
на линиите на Рециус в емайл ).
• Линии на von Ebner- равномерни
линии, показващи денонощния
ритъм в отлагането на
дентина( идентични на
напречните стриации в емайл ).
• В дентина също може да се
наблюдава неонатална
инкрементална линия.
 А- линни на Owen
(дентин)
В- линии на Рециус
(емайл)
Състав на дентина
• 70% неорганична материя, 20% органична материя, 10% вода.
• При временни зъби минерализацията не надхвърля 65%.
• Висока минерализация на дентина определя неговата твърдост 5 по Моос.
• Неорганичната материя се състои от хидроксилапатит, флуорапатит, карбоксиапатит
и неапатитни примеси.
• Обмяната в дентина се осъществява чрез зъбната пулпа, с помоща на
одонтобластните клетки и техните израстъци. Одонтобластните израстъци
представляват транспортни и обменни магистрали, за доставка на неорганични
йони, за процеса на минерализация.
• Апатитните кристали в дентина са по-малки по размер от тези в емайла, но с по-
голям хидратационен слой и по-активна обмяна.
Чувствителност на дентина

• Най-голяма е чувствителността към различни видове дразнители е на

ЕДГ
• Теории за чувствителността:
1. Директна инервационна теория
2. Хидродинамична теория
3. Трансдукционна теория
 A. Dentin directly innervated

B. Odontoblasts act as receptors

C. Fluid movement through tubules stimulates receptors in pulp