2.

АЛВЕОЛАРНА КОСТ – МОРФОЛОГИЯ, КРЪВОСНАБДЯВАНЕ,

ИНЕРВАЦИЯ, ФУНКЦИИ.

част от алвеоларна кост, която оформя и поддържа алвеолите на зъбите. Формира

се по време на пробива на зъбите и осигурява закрепване на периодонталния
лигамент в костта. Постепенно се резорбира и изчезва след загубата на зъбите.
1.Външни пластинки – Хаверсова кост и компактни костни ламели. Върху тях се
разполага периоста- вънешен пласт от остеобласти и външен от колагенови влакна
и фибробласти, богат на кръвоносни съдове и нерви. 2.Вътрешна стена (lamina
dura, lamina cribriformis)– съдържа плътна кост (от Хаверсова система) и влакнеста
кост (влакна на Sharpey – там се захващат периодонталните
лигаменти).3.Спонгиозни трабекули – ламели, отделени от линии на резорбция и
минерализация, оформят костномозъчното пространство. То от своя страна е
покрито с ендоост, състоящ се от тънки, плоски ендостални клетки и съединителна
тъкан. В костномозъчното пространство има костен мозък – мастен или жълт.
4.Интердентален септум – изграден от спонгиоза, стените на алвеолите за
съседните зъби и вестибуларната и лингвална костна пластинка. Определя се от
морфологията на корените.
*Разстояние между ЦЕГ и върха на алвеоларния септум – от 0.75 до 1.49 мм
(средно 1.08 мм). С възрастта се увеличава.
Канали на Volkmann– васкуларизирани канали за комуникация между
периодонталния лигамент и костномозъчното пространство.
Дехисценции – оголени области на корена, в маргиналната кост. Честотата е 20 %
(по често вестибуларно и във фронталните участъци, от колкото лингвално и в
странични участъци).Често се наблюдават билатерално. Фенестрации – изолирани
области, при които коренът е оголен и се покрива отпериост и надлежаща гингива.
Маргиналната кост е интактна.
Клетки на алвеоларната кост:Остеоцити – разпределени в лакуни, с израсъци в
каналикули; Остеобласти – на повърхността, секретиращи екстрацелуларен матрикс
– остеоид (колаген, гликопротеини и протеогликани). Остеокласти – многоядрени
клетки (лакуни на Howship), секретират хидролитични ензими, произлизат от
кръвните моноцити.
Структура на алвеоларната кост
1.Интрацелуларен калцифициран матрикс – състои се от неорганична материя (65-
70 % от хидроксиапатитови кристали - Са, Р, Мg, Na, карбонати), и органична
материя (90 % колаген тип I, малко колаген тип III и IV, остеокалцин, костен
морфокинетичен протеин, фосфопротеин, протеогликани).
2.Хаверсова система (остеон): хаверсов канал, костни ламели, остеоцит (къв
остеоцит ве, да не е остеоид???)
Ремоделиране на алвеоларната кост и мигрирането на зъбите се извършва под
действието на:- Локални фактори – функционални изискавания.
- Системни фактори – паратхормон, калцитонин. - Оклузални сили и пародонтит,
оклузална травма.
- Брой, плътност и подреждане на трабекулите.Биологична ширина
(пространство) – принципите на биологичната ширина датират от 1961 г. Това е
понятие, адаптирано към клиничната стратегия ипредставлява сбор от
супракресталните фибри (1мм), свързващия епител (1мм) и гингивалния сулкус
(1мм) = 3 мм минимални размери (минимум). Здравето на пародонталната тъкан е
свързано с препарационната граница наресторации, които не нарушават
биологичното простронство.
Коренов цeмент – структура и функции.
Kореновият цемент е специализирана минерализирана структура, покриваща
корени понякога (в 65% от случаите)
малка част от короната на зъба. Има много общи черти с алвеоларната кост, но не
съдържа кръвоносни и лимфни
съдове и не е подложен на физиологична резорбция и ремоделиране. Характеризира
се с непрекъснато отлагане през целия живот – продуцира се отцементобластите. В
цемента не присъстват процеси на ремоделиране. Функции:прикрепва влакната на
периодонталния лигамент иучаства в процесите на възстановяване след увреждане
на кореновата повърхност.
Състав на цемента
1.Интерфибрилерен матрикс:органични съставки – колаген (90% тип I и 5 % тип
III), гликопротеини,
протегликани, фосфопротеини; минерали – хидрксилапатит (65%).
2.Колагенови влакна:влакна на Sharpey(външни) – закотвената част от влакната на
периодонталния
лигамент. Образуват се от фибробласти; Вътрешни (влакна на самия цимент) –
образуват се от цементобласти.
3.Клетки: цементобласти (на повърхността) и цементоцити (в ацелуларния цимент).
Видове коренов цемент
1.Първичен (ацелуларен): формира се заедно с корена и пробива на зъба. Покрива
цервикалната 1/3 до ½ от корена на зъба. Дебелината му е от 30 µм до 230 µм.
Включва влакна на Sharpey, перпендикулярно закотвени и напълно минерализирани
(10-15µм до ЦЕГ – частично минерализирани).
2.Вторичен (целуларен) цимент: формира се след пробива на зъба, в отговор на
функционалните изисквания. Намира се само върху интраалвеоларната част от
корена. Съдържа клетки – циментоцити в лакуни, свързани с израстъците си през
каналикули. Влакната на Sharpey в него съставляват по-малка част, успоредни са на
кореновата повърхност, частично са минерализирани. Процеси в цемента: При
формирането, в ацелуларния ицелуларния цемент се наблюдават минерализирани
линии – т.нар. линии на почивка. При резорбция – обратни линии; При
възстановяване – минерализирани линии (пак). Друг възможен процес е
цементовата хиперплазия(хиперцементоза)Дебелина на цимента:CEJ50 µm (11 –
20 годишни); 130 µm (70 годишни); Апикално 200 µm (11 – 20 годишни); 500 µm
(70 годишни).
Периодонтален лигамент – структура и функции.Периодонталният лигамент е
богата на кръвоносни съдове и клетки съединителнатъкан, заобикаляща корените
на зъбите. Свързва цемента с алвеоларната кост – lamina cribriformis (lamina dura). В
коронарна посока продължава в lamina propriaна гингивата и се разграничава отнея
от колагенови фибри, свързващи алвеоларният костен ръб с корена (крестални
колагенови влакна). Периодонталното пространство има форма на
пясъченчасовник с ширина 0.25 мм. Влакната на периододонталния лигамент
биват:Основни влакна – от колаген тип I (80%) и тип IІІв снопчетата с
вълнообразен ход. Тезавършват като влаканта на Sharpey, в цемента и алвеоларната
кост. Делят се на транссептални, крестални (свързани с ръба на алвеоларната кост -
alveolar crest), хоризонтални коси,апикални и интеррадикуларни влакна.
Допълнителни влакна – около съдовете и нервите, успоредни на цемента -
окситаланови(ретикулинови, аргирофилни) влакна и еластични влакна – в стените
на съдовете.
Шарпееви влакна – в костта са в много по-малко количество.
Структура и функция на колагеновите фибри в PDL:Крестални влакна- От
цемента към кресталната алвеоларна кост- противопоставят се на латералните
сили; Хоризонтални влакна- От цемента на коронарните 10-15 kymkostta.Коси
влакна ,
Апикални влакна ,Интеррадикуларни влакна би- и трифуркацията се насочват
апикално към фуркационната кост.,
Kлетки на периодонталния лигамент:
Съединителнотъканни клетки: 1.Фибробласти – фенотипно отделни и генотипно
различни субпопулации; продуцират колаген и колагеназа. 2.Остеобласти,
остеокласти – отговорни за обновяването на костите. 3.Цементобласти,
одонтокласти – отговорни за процесите в цемента.
Клетки на епителните остатъци: 1. От епителните обвивки на Herdwig;2. Епителни
остатъци на Маласе – разполагат се на 15 – 75 микрометра от кореновата
повърхност; притежават десмозоми и хемидесмозоми, малко митохондрии и слабо
развит ендоплазматичен ретикулум. 3. Цeментикли.
Защитни клетки: макрофаги, мастоцити, еозинофили.
Клетки, свързани с невроваскуларните елементи.
Oсновни функции на периодонталния лигамент
1.Физикалнафункция:прикрепване на зъба в алвеолата; предаване на оклузалните
сили; устойчивост при въздействие на оклузионни сили; връзка между гингивата и
зъба.
2.Формиращаи ремоделиращафункция:формиране на цемент, кост и влакна;
акомодация към оклузионните сили; обновяване на структурите; възстановяване
след увреждане – регенерация.
3.Нутритивнафункция:хранене на цемента, костта и гингивата.
4.Сензорнафункция: тактилна, за натиск и болка чувствителност.