част от алвеоларна кост, която оформя и поддържа алвеолите на зъбите. Формира
се по време на пробива на зъбите и осигурява закрепване на периодонталния лигамент в костта. Постепенно се резорбира и изчезва след загубата на зъбите. 1.Външни пластинки – Хаверсова кост и компактни костни ламели. Върху тях се разполага периоста- вънешен пласт от остеобласти и външен от колагенови влакна и фибробласти, богат на кръвоносни съдове и нерви. 2.Вътрешна стена (lamina dura, lamina cribriformis)– съдържа плътна кост (от Хаверсова система) и влакнеста кост (влакна на Sharpey – там се захващат периодонталните лигаменти).3.Спонгиозни трабекули – ламели, отделени от линии на резорбция и минерализация, оформят костномозъчното пространство. То от своя страна е покрито с ендоост, състоящ се от тънки, плоски ендостални клетки и съединителна тъкан. В костномозъчното пространство има костен мозък – мастен или жълт. 4.Интердентален септум – изграден от спонгиоза, стените на алвеолите за съседните зъби и вестибуларната и лингвална костна пластинка. Определя се от морфологията на корените. *Разстояние между ЦЕГ и върха на алвеоларния септум – от 0.75 до 1.49 мм (средно 1.08 мм). С възрастта се увеличава. Канали на Volkmann– васкуларизирани канали за комуникация между периодонталния лигамент и костномозъчното пространство. Дехисценции – оголени области на корена, в маргиналната кост. Честотата е 20 % (по често вестибуларно и във фронталните участъци, от колкото лингвално и в странични участъци).Често се наблюдават билатерално. Фенестрации – изолирани области, при които коренът е оголен и се покрива отпериост и надлежаща гингива. Маргиналната кост е интактна. Клетки на алвеоларната кост:Остеоцити – разпределени в лакуни, с израсъци в каналикули; Остеобласти – на повърхността, секретиращи екстрацелуларен матрикс – остеоид (колаген, гликопротеини и протеогликани). Остеокласти – многоядрени клетки (лакуни на Howship), секретират хидролитични ензими, произлизат от кръвните моноцити. Структура на алвеоларната кост 1.Интрацелуларен калцифициран матрикс – състои се от неорганична материя (65- 70 % от хидроксиапатитови кристали - Са, Р, Мg, Na, карбонати), и органична материя (90 % колаген тип I, малко колаген тип III и IV, остеокалцин, костен морфокинетичен протеин, фосфопротеин, протеогликани). 2.Хаверсова система (остеон): хаверсов канал, костни ламели, остеоцит (къв остеоцит ве, да не е остеоид???) Ремоделиране на алвеоларната кост и мигрирането на зъбите се извършва под действието на:- Локални фактори – функционални изискавания. - Системни фактори – паратхормон, калцитонин. - Оклузални сили и пародонтит, оклузална травма. - Брой, плътност и подреждане на трабекулите.Биологична ширина (пространство) – принципите на биологичната ширина датират от 1961 г. Това е понятие, адаптирано към клиничната стратегия ипредставлява сбор от супракресталните фибри (1мм), свързващия епител (1мм) и гингивалния сулкус (1мм) = 3 мм минимални размери (минимум). Здравето на пародонталната тъкан е свързано с препарационната граница наресторации, които не нарушават биологичното простронство. Коренов цeмент – структура и функции. Kореновият цемент е специализирана минерализирана структура, покриваща корени понякога (в 65% от случаите) малка част от короната на зъба. Има много общи черти с алвеоларната кост, но не съдържа кръвоносни и лимфни съдове и не е подложен на физиологична резорбция и ремоделиране. Характеризира се с непрекъснато отлагане през целия живот – продуцира се отцементобластите. В цемента не присъстват процеси на ремоделиране. Функции:прикрепва влакната на периодонталния лигамент иучаства в процесите на възстановяване след увреждане на кореновата повърхност. Състав на цемента 1.Интерфибрилерен матрикс:органични съставки – колаген (90% тип I и 5 % тип III), гликопротеини, протегликани, фосфопротеини; минерали – хидрксилапатит (65%). 2.Колагенови влакна:влакна на Sharpey(външни) – закотвената част от влакната на периодонталния лигамент. Образуват се от фибробласти; Вътрешни (влакна на самия цимент) – образуват се от цементобласти. 3.Клетки: цементобласти (на повърхността) и цементоцити (в ацелуларния цимент). Видове коренов цемент 1.Първичен (ацелуларен): формира се заедно с корена и пробива на зъба. Покрива цервикалната 1/3 до ½ от корена на зъба. Дебелината му е от 30 µм до 230 µм. Включва влакна на Sharpey, перпендикулярно закотвени и напълно минерализирани (10-15µм до ЦЕГ – частично минерализирани). 2.Вторичен (целуларен) цимент: формира се след пробива на зъба, в отговор на функционалните изисквания. Намира се само върху интраалвеоларната част от корена. Съдържа клетки – циментоцити в лакуни, свързани с израстъците си през каналикули. Влакната на Sharpey в него съставляват по-малка част, успоредни са на кореновата повърхност, частично са минерализирани. Процеси в цемента: При формирането, в ацелуларния ицелуларния цемент се наблюдават минерализирани линии – т.нар. линии на почивка. При резорбция – обратни линии; При възстановяване – минерализирани линии (пак). Друг възможен процес е цементовата хиперплазия(хиперцементоза)Дебелина на цимента:CEJ50 µm (11 – 20 годишни); 130 µm (70 годишни); Апикално 200 µm (11 – 20 годишни); 500 µm (70 годишни). Периодонтален лигамент – структура и функции.Периодонталният лигамент е богата на кръвоносни съдове и клетки съединителнатъкан, заобикаляща корените на зъбите. Свързва цемента с алвеоларната кост – lamina cribriformis (lamina dura). В коронарна посока продължава в lamina propriaна гингивата и се разграничава отнея от колагенови фибри, свързващи алвеоларният костен ръб с корена (крестални колагенови влакна). Периодонталното пространство има форма на пясъченчасовник с ширина 0.25 мм. Влакната на периододонталния лигамент биват:Основни влакна – от колаген тип I (80%) и тип IІІв снопчетата с вълнообразен ход. Тезавършват като влаканта на Sharpey, в цемента и алвеоларната кост. Делят се на транссептални, крестални (свързани с ръба на алвеоларната кост - alveolar crest), хоризонтални коси,апикални и интеррадикуларни влакна. Допълнителни влакна – около съдовете и нервите, успоредни на цемента - окситаланови(ретикулинови, аргирофилни) влакна и еластични влакна – в стените на съдовете. Шарпееви влакна – в костта са в много по-малко количество. Структура и функция на колагеновите фибри в PDL:Крестални влакна- От цемента към кресталната алвеоларна кост- противопоставят се на латералните сили; Хоризонтални влакна- От цемента на коронарните 10-15 kymkostta.Коси влакна , Апикални влакна ,Интеррадикуларни влакна би- и трифуркацията се насочват апикално към фуркационната кост., Kлетки на периодонталния лигамент: Съединителнотъканни клетки: 1.Фибробласти – фенотипно отделни и генотипно различни субпопулации; продуцират колаген и колагеназа. 2.Остеобласти, остеокласти – отговорни за обновяването на костите. 3.Цементобласти, одонтокласти – отговорни за процесите в цемента. Клетки на епителните остатъци: 1. От епителните обвивки на Herdwig;2. Епителни остатъци на Маласе – разполагат се на 15 – 75 микрометра от кореновата повърхност; притежават десмозоми и хемидесмозоми, малко митохондрии и слабо развит ендоплазматичен ретикулум. 3. Цeментикли. Защитни клетки: макрофаги, мастоцити, еозинофили. Клетки, свързани с невроваскуларните елементи. Oсновни функции на периодонталния лигамент 1.Физикалнафункция:прикрепване на зъба в алвеолата; предаване на оклузалните сили; устойчивост при въздействие на оклузионни сили; връзка между гингивата и зъба. 2.Формиращаи ремоделиращафункция:формиране на цемент, кост и влакна; акомодация към оклузионните сили; обновяване на структурите; възстановяване след увреждане – регенерация. 3.Нутритивнафункция:хранене на цемента, костта и гингивата. 4.Сензорнафункция: тактилна, за натиск и болка чувствителност.