Свързвания между костите

1. две групи
а) juncturae fibrosae /фиброзни/
б) juncturae synoviales /синовиални/
=> различават се по способността си да издържат на едни или други механични натоварвания.

2. фиброзни свързвания
 осигуряват непрекъснато свързване на костите чрез разл. видове съединителна тъкан:
- фиброзно-компактна: синдезмози; зъбно-алвеоларно синд; шевове
- хрущялна
- костна
 синдезмози /връзки/:
o lig. pterygospinale – от processus pterygoideus
o lig. stylohyoideum
o ligg. flava – м/у дъгите на прешлените
o lig. nuchae
 широки връзки, съединяващи костите на дължина; междукостни мембрани на
предмишница и подбедрица /membrana interossea antebrachii;crusis/
 фонтанелите на черепа (изградени от първична съед. т-н)
 зъбно-алвеоларни синдезмоза/synd. gomphosis/
 при свързването на корените на зъба, покрити с цимент. С възрастта връзката се
разхлабва и зъбите се разклащат.
 шевове /suturae/:
 съединяват костите на черепния покрив и лицевия череп, образувани от къси
влакна плътна съединителна тъкан. С възрастта шевовете се вкостяват
 видове шевове:
а) sutura serrata /назъбен/
б) sutura squamosa /люспест/
в) sutura plana – костите на лицев череп
г) schyndilesis – съединяване на страните на една кост с жлеба на друга
 juncturae cartilganieae – synchondroses et symphyses
 synchondroses – от хиалинен хрущял, ограничават подвижността; съединяват
частите на костите /напр. диафиза с епифиза/; синхондрози на черепа при
възрастните /клиновидно-тилна, клиновидно-скалиста, скалисто-тилна,
клиновидно-решетъчна/; синхондроза на гръдна кост.
 symphyses – от влакнест хрущял; м/у телата на прешлените – symphyses
intervertebralis, symphyses manubriosternalis, symphysis pubica
3. синовиални свързвания /СТАВИ/:
 създават условия за висока подвижност на тялото;
 articulation simplex – ако в образуването участват две кости;
 articulation composite – от три и повече кости
 задължителни елементи на става – ставни: хрущяли/ повърхности/ капсула/ кухина
- facies articulares /повърхности/ - от хиалинен хрущял по-често, по-рядко – от влакнест. по
форма се делят на:
a) articulationes spheroideae (сферични) – кръгово
b) articulationes colyticae (чашковидни);
c) articulationes plantae (плоски);
d) articulationes ellipsoideae (елипсовидни) - двуосни
e) articulationes sellares (седловидни) – двуосни
f) art. ovoidales (овоидни)
g) art. trochoideae (коловратни) – едноосни
 h) art. ginglymus (макаровидни) – едноосни
i) art. bincondylares (двукондилни)
- capsula articularis – загражда съчленяващите се ръбове на костите; изградена от
влакнеста СТ; състои се от два слоя мембрани:
а) membrane fibrosa – от плътна влакнеста СТ; механична функция
б) membrane synovialis – образува синовиални гънки (licae synoviales); секретира в ставна
синовиална течност, смазва ставните повърхности на костите; храни ставен хрущял;
амортизираща функция; работната повърхност на мембраната се увеличава за сметка на
синовиалните гънки и власинки.

- cavitas articularis – тясна затворена цепнатина, изпълнена със синовиална течност

- ligamentia – снопчета от фиброзно-компактна СТ; укрепват ставната капсула;

 видове връзки:
a) ligg. extracapsularia – извън ставната капсула
b) ligg. capsularia – в сърцевината на капсулата
c) ligg. intercapsularia – навътре в ставата
- disci articulares – слоеве от хиалинен или влакнест хрущял; разделят ставната кухина на
два етажа; увеличават конгруентността м/у ставните повърхности
- menisci articulares – сърповидни образувания от влакнест хрущял;
- labrum articulare – от влакнест хрущял; към края на вдлъбнатата ставна повърхност и я
задълбочава

l. Свързвания на гръбначния стълб:

1. видове:
a) synchondroses columnae vertebralis – образуващи междупрешленна симфиза;
b) articulationes columnae vertebralis – стави, свързващи дъги и израстъци
2. synchondrosis columnae vertebralis
 представена от междупрешленни дискове
- discus intervertebralis – към групата на влакнестите хрущяли; състои се от anulus fibrosus et
nucleus pulposus
 anulus fibrosus в три направления:
a) концентрично
b) косо
c) спираловидно
 nucleus pulpus – когато ядрото има цепнатина => symphysis intervertebralis

ll. стави, свързващи ставните израстъци (articulationes zygapo-physiales)

 образува се от processus articularis superior на долнолежащ прешлен processus articularis
inferior на горнолежащ прешлен
 малкоподвижни

lll. връзки на гръбначен стълб /syndesmoses columnae vertebralis/ - къси и дълги

1. дълги връзки
  lig. longitudinale anterius (предна надлъжна) – ограничава прекомерното разгъване на
гръбначния стълб
 lig. longitudinale posterius – започва от задната повърхност на аксиса, а на нивото на
двата горни шийни прешлена продължава в membrana tectoria (покривна мембрана).
2. къси връзки
 ligg. flava – от аксиса до кръстеца; м/у дъгите на аатласа и аксиса няма жълти връзки
 ligg. interspinalia – най-дебели в поясен отдел; най-слабо развити – в цервикален
 lig. supraspinale – непрекъсната връзка, минаваща по върховете на бодилестите
израстъци на прешлените в лумбален и торакален отдел; на С7 преминава в рудиментна
тилна връзка.
 lig. nuchae – тънка пластинка от колагенни и съединително-тъканни снопчета
 ligg. intertransversaria – тънки снопчета; слабо изразени в цервикален и торакален и
по-силно лумбален отдел; ограничават страничните движения

IV. articulatio lumbosacralis:

 м/у L5 и основата на кръстеца
 lig. iliolumbale – по задно-горен край на fossa iliaca и задна трета на crista iliaca

V. articulatio sacrococcygea:
 от телата на S5 et Co1
 връзки:
 lig. sacrococcygeum laterale – продължение на lig. intertransversarium
 lig. sacrococcygeum anterius – продължение на lig. longitudinale
anterius; състои се от две снопчета
 lig. sacrococcygeum posterius superficiale – м/у задна повърхност на
опашна кост
 lig. –ll- profundum – продължение на lig. longitudinale posterius

VI. синовиални свързвания на черепа с атлас и на атлас с аксис

1. articulatio atlantooccipitalis – чифтна
 образува се от condyli occipitales + facies articularis superior atlantis
 бикондилна
 състои се от:
 membrana atlantooccipitalis anterior – сраства с преден край на lig.
longitudinale anterius; зад нея е разположена lig. atlantooccipitale anterius
 membrana atlantooccipitalis posterior – латералните отдели предсталвяват
ligg. atlantooccipitales lateralia.
2. articulatio atlantoaxialis lateralis – чифтна
 от долните ставни повърхности на атлас + горни ставни повърхности на аксис
 малкоподвижна става
3. articulatio atlantoaxialis mediana
 от задната повърхност на fovea dentis
 lig. transversum atlantis
 връзки / мембрани:
 membrane tectoria – от предния край на големия отвор до тялото на аксиса;
покрива отзад зъба, затова се нарича още покривна
 lig. cruciform atlantis – от две снопчета
  lig. transversum atlantis /напречна връзка/
 fasciculi longitudinales – от горно и долно краче
 lig. apices dentis – м/у върха на зъба на аксиса и средната част на предния
ръб на големия отвор
 ligg. alaria

Vll. Стави на гръдната клетка:

1. articulatio capitis costae
 от facies articularis costae + ребрени ямки на тялото на прешл. /две ямки/:
a) fovea costalis superior
b) fovea costalis inferior
 l, Xl, Xll ребро се съчленяват с ямката само на единия прешлен
 ставните повърхности на ребрените ямки + главите на ребрата са покрити с ребрен
хрущял
 lig. capitis costae intraarticulare – в кухините на ставите от 2-ро до
10-то ребро
 lig. capitis costae radiatum – започва от предната повърхност на
главата на реброто
2. articulatio costotransversaria
 facies articularis tuberculi costae + fovea costae processi transversi vertebrae thoracalis
 само горните 10 ребра
 ставните повърхности – с хиалинен хрущял
 връзки:
 lig. costotransversarium
 lig. costotransversarium superius – facies articularis processi transversi
superior + crista capitis costae
 lig. costotransversarium laterale
 lig. lumbocostale – м/у L1 et L2 и Xll ребро
3. articulationes costochondrales
4. articulatio sternocostales
 lig. sternocostale intraarticulare – от ребрен хрущял на 2-ро ребро
към манубриум стерни
 ligg. sternocostalia radiata

 ligg. costoxiphoidea

 membrane intercostalis externa/interna

5. articulationes interchondrales

Vlll. Синовиални съединения на черепа

 фиброзни съединения на костите на черепа
 покривните кости на черепа са свързани чрез синдесмоза
 костите на основата на черепа посредством хрущялна тъкан /синхондроза/ - по-
точно фонтанели
1. articulation temporomandibularis
 caput mandubilae + fossa mandibularis + tuberculum articulare
 discus articularis
 membrane sinovialis superior / inferior
  връзки:
 lig. laterale
 lig. mediale
 lig. sphenomandibulare
 lig. stylomandibulare
 шарнирни стави
 движенията на тази става стават с участието на диска

lX. съединения на горен крайник / juncturae membri superioris/

a) juncturae cingula pectoralis
b) juncturae membri superioris liberi

A) стави на пояса на горния крайник

1. articulatio sternoclavicularis – incisura jugularis sterni + facies sternoclavicularis
 articulatio simplex
 ставните повърхн. – с влакнест хрущял
 инкогруентни повърхности ; седловидни
 кухината – на долно- и горномедиална
 връзки:
 ligg. sternoclaviculare anterius et posterius
 lig. costoclaviculare
 lig. interclaviculare
2. articulatio acromioclavicularis – facies articularis extremitas acromialis + fac. art. acromii
scapulae
 articulatio simplex
 кухината – на две части от ставен диск
 многоосна
 плоска
 връзки:
 lig. acromioclaviculare
 lig. coracoclaviculare
o lig. trapezoideum
o lig. conoideum
 връзки на скапулата:
 lig. transversum scapulae inferius – най-слабата от връзките на
лопатката
B) стави на свободния горен крайник:
1. articulatio humeri – cavitas glenoidalis scapulae + caput humeri
 ставите са покрити с хиалинен хрущял
 конгруентни – увеличава се за сметка на лабрум гленоидале
 ставна капсула – просторна и хлабава
 в кухината на ставата: сухожилието на двуглавия мускул на рамото покрито със
синовиална мембрана => образува се vagina synovialis intertubercularis
 кухината на ставата комуникира с bursa subtendinea musculi subscapularis
 ligg. glenohumeralia
  lig. coracohumerale
 триосна
 сферична
 най-подвижна
2. articulatio cubiti – ephiphysis distalis humeri + facies articularis ulnae
 articulatio composita /състои се от три стави/
 пронация, супинация
 ст. пов. с хиалинен
 в кухината на лакътната има три стави:
 articulatio humeroulnaris – едноосна, макаровидна
 articulatio humeroradialis
 articulatio radioulnaris proximalis – троховратна става
 връзки:
 lig. collaterale ulnare
 lig. collaterale radiale
 lig. anulare radii
 lig. quadratum
 страничните движения са невъзможни
 макаровидна
 взема участие в membrana interossea antebrachii _-> образува syndesmosis radioulnaris
3. articulatio radioulnaris distalis – facies circumferentia capitis ulnae + incisura ulnaris radii
4. стави на ръката
a) articulatio radiocarpalis
 връзки:
 lig. collaterale carpi radiale
 lig. collaterale carpi ulnare
 lig. ulnocarpale palmare
 lig. radiocarpale dorsale
 lig. radiocarpale palmare
 ligg. intercarpea interossea
 articulatio ellipsoidea
b) articulatio mediocarpalis
 ligg. intercarpalia dorsalia
 ligg. intercarpalia palmaria
 lig. carpi radiatum
 ligg. intercarpalia interossea
c) articulatio ossis pisiformis
 връзки:
 lig. pisohamatum
 lig. pisometacarpale
d) articulatio carpometacarpalis
 articulatio sellaris
 връзки:
 ligg. carpometacarpalia palmaria et dorsalia
e) articulationes intermetacarpales
 връзки:
  ligg. metacarpalia dorsalia /4/
 ligg. metacarpalia palmaria /3/
 ligg. metacarpalia interossea
 плоски стави
f) articulationes metacarpophalangae
 връзки:
 ligg. collateralia
 ligg. palmaria
g) articulationes interphalngae manus
 връзки:
 ligg. palmaria
 ligg. collateralia
 палецът има една междуфалангеална става
 междуфалангеални – на 2-5 пръст = проксимални межд. стави/дистални