Устройство на костите

Опорно-двигателната система осъществява движението на човека. Основни части на

тялото са: глава, шия, туловище, горни и долни крайници. Състои се от активна (костите на
скелетите) и пасивна част (скелетните мускули). Пасивната е опора на активната и
образува кухини, в които се намират органи. Активната част осъществява движението на
тялото или части от него. Човешкият скелет е изграден от 206 скелета, съставящи основата
на пасивната част.

Състав на костите: Костите са съставени от костна тъкан – тя бива плътна и гъбеста. В

състава на костите влизат минерални соли (калциев фосфат и калциев карбонат), белтъци,
вода и др. Минералните соли придават твърдост на костите. Относителният им дял се
увеличава с възрастта (регулират се от витамин D). Белтъците придават еластичност на
костите. Това е и причина костите на младите индивиди да са по-еластични.

Строеж на костите: Отвън костите са покрити с надкостница – плътна съединителна

тъкан, в която се намират кръвоносни съдове и нерви. Тя изхранва костите и спомага за
заздравяването на костите. Ставните повърхности са покрити с хрущял. В костите има 2
вида костен мозък - жълт и червен. Жълтият е неактивен, а в червения се образуват
кръвните клетки.

Форма на костите:

 Дълги кости – Намират се в крайниците. Състоят се от 2 края, изградени от гъбесто

костно в, а средната част с цилиндрична с форма от плътно костно вещество.
 Къси кости – Намират се в ръката, ходилото и гръбначния стълб. Плътността им е
изградена от плътно, а вътрешността от гъбесто костно вещество.
 Плоски кости – Такива са някои от черепните кости, лопатките, гръдната кост,
ребрата и част от тазовите кости. Съставени са от външна и вътрешна пластинка о т
плътно костно вещество, а вътрешността от гъбесто костно вещество.
 Кости с неправилна форма – костите от основата на черепа и тазовите кости.

Растеж на костите: На дължина чрез хрущялни пластинки, а на дебелина – чрез

надкостниците.

Свързване на косите: - Подвижно, полуподвижно и неподвижно. Неподвижното се

осъществява чрез плътна мускулна тъкан или хрущялна тъкан; не позволя разместване на
костите един спрямо друг. Полуподвижното свързване позволява слабо разместване на
костите (такова е свързването между ставите). Подвижно свързване се осъществява чрез
стави – позволява разместване на костите една спряма друга.

Череп
Състои се от два дяла – лицев и мозъчен. Мозъчния дял е изграден от неподвижно
свързани кости – 2 теменни, 2 слепоочни, челна, тилна и клиновидна. В тилната кост има
голям отвор, през който се свързват гръбначния и главния мозък. Лицевият е изграден от
6 чифтни кости и решетъчна кост, ралник, долна челюст и подезична кост. Всички кости са
свързани неподвижно с изключение на долната челюст. В челюстните кости има кухини за
корените на зъбите. Челюстникът, зъбите и небцовите кости ограждат устнатат кохина.
Ралникън участва в образуването на носната кухина, която се разделя на лява и дясна.

Костите на черепа образуват кухини – черепна, носна, устна и очница. В тях са

разположени главния мозък, сетивните органи на обонянието, вкуса и зрението е
началото на дихателнтата и храносмилателната система.

Гръбначен стълб
Скелетът на човека се състои от кости на черепа, кости на туловището и кости на
крайниците. Костите на туловището изграждат гръбначния стълб и гръдния кош.

Гръбначен стълб: Гръбначния стълб е гъвкава колона с форма на двойно s. Състои се от

24 прешлена (7 шийни, 12 гръдни и 5 поясни), кръстцова и опашна кост. Те формират 5
отдела на гръбначния стълб: шиен, гръден, поясен, кръстцов и опашен. Най-подвижен е
шийният отдел, а най-малко – гръдният.

Прешленът се състои от тяло, дъга и израстъци. Тялото и дъгата изграждат отвор. Отворите
на прешлените образуват канал, в който се намира гръбначният мозък. Прешлените са
свързани чрез стави, връзки и междупрешленни дискове. Първият прешлен (атлас) е
свързан подвижно с 2 стави за тилната кост на черепа. Кръстцовата кост е изградена от 5
сраснали прешлена. Тя е полуподвижно свързана с таззовите кости, така се образува тазът.
S – обрадната форма на гръбначния стълб му дава възможност да пружинира при ходене,
като така предпазва от сътресение вътрешни органи.

Гръден кош
Има форма на пресечен конус. Той затваря гръдната кухина, в която с разположени
сърцето, кръвоносни съдове и вътрешни органи. Изграден е от 12 чифта ребра, гръдна
кост и гръдната част на гръбначния стълб. Подвижното свързване на ребрата за
гръбначния стълб и гръдната кост позволяват извършването на дихателни движения.
 Горен крайник
Състои се от кости на раменния пояс и и кости на свободния горен крайник. Раменният
пояс се състои от лопатка и ключица. Лопатката е триъгълна плостка кост, която ставно се
свързва свързва с ключицата и раменната кост. Ключицата е дълга кост с s – овидна
форма. Свързва се чрез стави за гръдната кост и лопатката.

Свободният горен крайник се състои от мишница, предмишница и ръка. В мишницата се

намира раменната кост. Горния край се свързва с лопатката и образува раменната става.
Долният край на раменната кост се свързва с горните краища на костите на
предмишницата; така се образува лакътната става.

Костите на предмишницата са 2 – лакътна и лъчева. Лакътната се намира от страната на

кутрето, а лъчевата – от страната на палеца.

Костите на ръката са 8 киткови, 5 предкиткови и 14 кости на пръстите (фаланги). Палецът

има 2 фаланги, а останалите пръсти – по 3. Костите на горния крайник са съставени от леки
кости, което позовлява извършването на различни движения и дейности.

Долен крайник
Състои се от кости на тазовия пояс и кости на свободния долен крайник. Те са масивни,
понеже осигуряват опората на тялото. Двете тазови кости и кръстцовата кост са свързани
полуподвижно и образумат тазовия пояс (таза).

Свободния долен крайник се състои от бедро, подбедрица и ходило. В бедрото се намира

бедрената кост. Това е най-дългата кост в човешкото тяло.

Ходилото се изгражда от 7 заднохидилни кости, 5 предноходилни кости и 14 фаланки,

свързани подвижно или полуподвижно.

Устройство на скелетните мускули

Мускулът се състои от тяло и сухожилия. Тялото му е изградено от напречнонабраздени
мускулни влакна, подредени в снопччета, обвити от съединитерна тъкан.Сухожилията са
изградени от плътно допрени колагенови влакна на съединителна тъкан. Те са много
здрави и не се разтягат; чрез тях мускулът се залавя за костите.

Мускулни групи
В зависимост от разположението си се делят на мускули на главата, на шията, на
туловището и на крайниците.
 Мускули на главата
Те са 2 групи – мимически и дъвкателни. Мимическите се залавят за кожата на лицето;
при съкращение те притеглят кожата и променят израза на лицето (мимики). Под
действието на дъвкателните мускули се отваря и затваря устата.

Мускули на шията
Чрез мускулите на шията се извършва движението на шията и главата.

Мускули на туловището
Мускулите на туловището са гръбни, гръдни и коремни.

Гръдните мускули са: голям гръден мускул, който участва в движениета на горния
крайник; междубедрен мускул, койно участва в дихателните движения.

Диафрагмата е широк плосък мускул, който разделя гръдната и коремната кухина.

Коремните мускули са широки и плоски. Те изграждат коремната кухина и поддържат и

защитават коремните органи. С тяхна помощ се изпразват пикочния мехур, правото черво
и матката по време на раждане.

Гръбните мускули са трапецовидният, широк гръбен мускул и др. Участват в движенията

на тялото в страни и при завъртане.

Мускули на крайниците
Мускули на горния крайник: делтовиден мускул – участва в движенията на раменната
става и дава форма на рамото; двуглав и триглав мишничен мускул – сгъват и разгъват
лакътната става

Мускули на долния крайник: Голям седалищен мускул – разгъва бедрото в

тазобедрената става; четириглав бедрен мускул – разгъва в коленната става; триглав
мускул на подбедрицата – залавя се за петата с дългото си и здраво ахилесово сухожилие;
мускули на ходилото

Действие на мускулите
Мускулите действат върху костите на принципа на лостовете. Съкращаването им
предизвиква различни действия – сгъване, разгъване, привеждане и др.
 Функция на мускулите
Основната функция на мускулите е съкращението, осъщуствява се чрез волеви контрол.
При съкрашението си мускулите отделят топлина и участват в регулирането на телесната
температура.

Мускулен тонус
Скелетните мускули никога не се отпускат напълно. Това състояние се нарича Мускулен
тонус.

Физиологични свойства на мускулите

Това са възбудимост, проводимост и съкратимост.

Сила на мускула
Зависи от броя на мускулните влакна и от тяхното подреждане. Колкото повече и по-
дебели са мускулни влакна има един мускул, толкова по-голяма е неговата сила.

Работа на мускула
Когато мускулите съкращават, те извършват работа. При продължителна работа настъпва
мускулна умора