Проф. Д.

Костадинов

БОЛКИ В КОЛЕНАТА

- ПРИЧИНИ
- ДИАГНОЗА
-РЕХАБИЛИТАЦИЯ
- ПРЕДПАЗВАНЕ

София, 2006
 Посвещавам на хилядите болни с проблеми в колената и осо­
бено на тези пациенти, обект на моите програми, спазващи ги
стриктно и получили добър или много добър резултат. Те именно
ме насърчиха да напища тази книга, за да бъде от полза и за
други болни със същите проблеми.

Изказвам горещата си благодарност

на съпругата ми Пелагия и внука ми Димитър,
оказали ми голяма помощ
при оформянето на ръкописа.

ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА
БИБЛИОТЕКА

HlIAjSfi
——— M
I IIII I I I I INI II M
l II li I
120600002082
 Въведение
В моята дългогодишна практика в областта на рехабилитация-
та наред с големия брой пациенти, търсещи помощ за проблеми в
гърба и кръста, не по-малко са болните с проблеми в колената.
От всички ставни заболявания тези на колянната става заемат
първо място. Дори нещо повече, в САЩ, Русия, Скандинавските
страни те предизвикват още по-голям проблем. Например ако
вземем за 100% заболяванията на всички 187 стави на човешкия
организъм, тези на колянната става са над 30%, а около 50% от
спортните травми се падат на колената.
Колената са жизнено важни за човека във всекидне­
вието. Чрез тях се реализира ходене, клякане, изправяне,
кормуване, качване и слизане по стълби, туризъм, различни
видове домашна работа, спорт, танци и др.Тези заболявания зас­
ягат всяка възраст. Възрастните страдат преди всичко от дегене­
ративни заболявания, а младите от травми при спорт, фитнес и
др. Възпалителните заболявания засягат всични възрасти.
Колената са носещи стави. По всичко изглежда, че човек не се
е напълно адаптирал от ходенето на 4 опорни точки към 2.Много
възрастни хора при преглед заявяват - „Имам слаби болки, но кра­
ката не ме държат". Проблемът им не е само до болките в стави­
те, но и в силата на мускулите и тяхната еластичност.
Ръстът на заболяванията на колената предизвика бърз
отговор от страна на медицината. Появиха се нови диагностични
и лечебни методи - артроскопия, изкуствена колянна става, нови
рехабилитационни технологии и др. Много ортопеди, рев-
матолози, лекари по физикална медицина овладяха добре тези
методи. Едно нещо не владеят част от медицинските кадри - уме­
нието да привлекат болния за сътрудничество както към пробле­
мите на рехабилитацията, така и към предпазване от заболявания
на колената.
Какво могат самите болни да направят за себе си? Лекарят
освен като лечител трябва да бъде и учител за болния, защото
понякога рехабилитацията продължава няколко месеца, понякога
и повече. Без добро коопериране с болния, една такава дълго­
срочна програма е обречена на провал. Лекар-болен, болен-ле-
кар трябва да работят заедно. Само тогава успехът е гарантиран.
В тази книга ще се спра преди всичко на консервативното ле­
чение и рехабилитация, както и на това, което болният трябва да

3
знае и прави. За оперативните методи само ще се спомене - те са
приоритет на ортопедите.
Чувството за здраве на човека се оформя от състоянието на
неговото тяло, психика и дух. При рехабилитацията трябва да се
обхванат и трите компонента. Болният трябва да бъде посветен в
рехабилитационните цели, които си поставяме заедно с него. В
едни случаи (напр. спортна травма на коляното) целта може да
бъде връщане към спорта, който е упражнявал, или към друг вид
спорт.
Болният, запознал се с тази книга и спазвайки съветите в нея,
ще подпомогне лекаря в провеждането на рехабилитацията, ще
намали до минимум скъпите, а понякога и увреждащите други
органи лекарства, или дори ще ги забрави.
Здравият човек, застрашен от травми на колената (а това е
почти всеки активен гражданин), ще се научи как да избегне тези
травми. Ние сме на разположение на болните и на други читатели
(лекари, кинезитерапевти, рехабилитатори и др.) да дадем допъл­
нителни пояснения по отнощение на интересуващите ги въпроси
за рехабилитация на болните с проблеми в колената.
Това е едно кратко ръководство, предназначено за хора със
заболяване в колената и тези, които се интересуват от лечението
им, а също и за тези, които желаят да се предпазят от заболява­
не. То ще подпомогне лекари, кинезитерапевти и рехабилитатори
за по-правилно изграждане на лечението и рехабилитационната
програма за отделния болен с проблеми в колената.

4
 Функционална анатомия
на колянната става
Колянната става се състои от две части. Главната става свър­
зва бедрената кост (фемура) с големия пищял (тибията). Другата
помощна става е между бедрената кост и капачката (пателата) на
коляното.

- •—

• \ Бедрена кост

фиг.1. Н а й - в а ж н и структури на коляното

Ставните плоскости са широки и дават възможност не само

за сгъване и разгъване в коляното, но и за леки плъзвания на
страни и извивания в малък обем.
За посрещане на голямото разнообразие от дейности на
коляното допринасят още няколко много добре вградени
структури - капсула, връзки, разположени между ставните
плоскости на костите, и менискуси (фиг.1).
Костите се придържат една към друга чрез 4 големи и много
здрави съединителнотъканни връзки. Две от тях са разположени
от двете страни на колянната става, поради което се наричат
странични, и осигуряват страничната стабилност на коляното.
Започват от бедрената кост и се прикрепват към горната част на
подколенните кости. Другите две са т. нар. предни и задни кръс­
тосани връзки, разположени в самата става. Предната кръстна
връзка се залавя за предната част на тибията и задната част на

5
бедрената кост. Задната кръстна връзка се разполага зад пред­
ната и свързва големия пищял с бедрената кост така, че се кръс­
тосва с предната. Тези две връзки изглеждат като здрави въжен­
ца и предпазват от предно-задно преплъзване на ставните
плоскости на бедрената кост и големия пищял. Описаните
функции на връзките се подпомагат от силния четириглав мускул
на бедрото, както и от останалите мускули, минаващи над и под
ставата.
Независимо от здравината си, както страничните, така и
кръстните връзки могат да се скъсат. Главната причина за това
е, че им липсва достатъчно еластичност - само 6% разтягане е
достатъчно да се получи разтягане или дори скъсване.
Краищата на костите (бедрената и големия пищял) контакту­
ват помежду си чрез своите ставни повърхности, покрити с
хрущялна тъкан. Тази хрущялна част няма собствено кръвооро-
сяване и нервни окончания. Нейното хранене се поема от тънкия
слой течна субстанция, изпълващ вътрешността на ставата. Тази
течност се отделя от синовията, обвиваща вътрешната страна на
ставата. Тя пази ставата и особено нейния хрущял от износване.
Независимо от това обаче ставният хрущял с годините изтънява
и се затруднява пълноценният й обем.
Има още една важна част от устройството на колянната ста­
ва - това са специални образувания, наречени менискуси,
между ставните повърхности на бедрената кост и големия
пищял. Те играят ролята на амортисьори между тези кости.
Голяма част от менискусите се хранят също от синовиалната
течност. През последните години се установи, че част от тях
имат собствено кръвооросяване. Това е много важно, защото е
добра предпоставка за регенерация (оздравяне) на мениска
след увреждане или скъсване.
Менискусът като цяло е съставен от колагенни влакна, пре­
плитащи се помежду си по подобие на пръчките на плетена
кошница. Това устройство дава възможност на мениска да
посреща тежести във всички направления и при натиск да реа­
гира като цяло.
Капачката (пателата) на практика е вплетена в сухожилната
част на четириглавия мускул (фиг. 2). Тя пази предната част на
коляното и подобрява механичната лостова дейност на този
мускул. Тъй като е разположена в предната част на коляното,
често бива подложена на удари, дислокации и счупвания.

6
 Четириглав
мускул

Капачка
мускул

Гастрокнемиус

Тибия фифула

фиг. 2. Сухожилие на четириглавия мускул

и Вплетената в него капачка

За правилното функциониране на колянната става и предпаз­

ване на структурите й от увреждания от голямо значение е състо­
янието на мускулната система около ставата. Ето защо ще се
спрем накратко на нея.
Четириглавият мускул е един от най-силните мускули на
човешкото тяло и движи подколенницата и бедрото. Той започва
от таза, предната част на бедрото, където се оформят неговите
глави - вътрешна, външна, междинна и горна права част, която
подпомага сгъването в тазобедрената става. Сухожилната част
на мускула обхваща капачката и се залавя за предната част на
големия пищял. Той е мощен стабилизатор на колянната става и
я предпазва от странични и особено от предно-задни преплъз-
вания. С право го наричаме главен „гард" на коляното.
Задният бедрен мускул (двуглавият бедрен мускул) е ан-

7
тагонист на четириглавия и е по-слаб от него. Започва от таза и
завършва в задната горна част на големия пищял. Основната му
функция е да осъществява сгъване в коляното и да подпомага не­
говата стабилност (фиг. 3).
Шивашкият мускул започва от предната горна част на хъл-
бочната кост, спуска се надолу по вътрешната страна на
бедрото, минава зад вътрешния епикондил и завършва върху
тибията заедно със сухожилията на двата ципести мускула
(semimembranosus и semitendinosus). Той подпомага сгъването
и завъртването на подколенницата навътре. Тази функция се
подпомага и от двата ципести мускула (фиг. 3), които при
известни условия подпомагат и разгъването на бедрото. Има
още един малък мускул, имащ отношение към стабилността на
колянната става. Това е m.popliteus.

фиг. 3. Заднобедрени мускули (по М а р т и н Д у н и т з )

Нервната система и по-специално проприорецептивният усет

на мускулите на коляното е от съществена важност. Той също
подлежи на тренировка. Особено т. нар. прстранствен усет.
Смутен пространствен усет не само на мускулите на коляното, но
и на ходилото крие опасност от чести травми на коляното. А при
много болни (възрастни, диабетици и др.) той е нарушен.
Напротив, добре развитият усет ни информира всеки момент в
коя фаза на движение е кракът при ходене, бягане, скачане и пр.и
ни предпазва от увреди.

8
 Мускулите, връзките (лигаментите), хрущялите и костите дейс­
тват в пълна хармония при здравите хора. При болния след добър
анализ, особено на мускулния дисбаланс и изпълнение на
системни упражнения, може също да се получи добро взаимодей­
ствие. Те взаимно се подпомагат. Иначе не можем да си обясним
как продължават да упражняват професионален спорт редица
спортисти след премахнати менискуси и хрущяли. Отговорът е -
компенсират със свръхсилна мускулатура. Най-много грешки при
прегледа и рехабилитацията на болни с проблеми в колената сме
установили от подценяване ролята на мускулния апарат и със­
тоянието на връзките.
Нормалният обем на движение в колянната става е от -3 - 0 до
130 - 150 градуса. Ако обемът на движение е по-голям, говорим
за хипермобилност в ставата, а ако е по-малък, говорим з а
контрактура или по-точно ограничен обем на движение, като се
отбелязва дали флексията или екстензията е ограничена. Добре
е още при първи преглед на болния да се направи ъглометрия и
да се проследи динамиката на движението в ставата в хода на
лечението. Мускулната сила също трябва да бъде обект на
проследяване чрез т.нар. мануално мускулно тестуване.

От с и м п т о м и към диагноза
Добрата анамнеза на болния за това от какво точно се
оплаква, къде точно се локализира болката или отокът, динами­
ката на тези симптоми при движение и покой, къде, как и преди
колко време е започнало заболяването, е много важна.
Правилният подход изисква освен добре снетата анамнеза да
се огледат болното коляно и целият крак, мускулатурата на кра­
ка, движенията в колянната става, тазобедрената и глезенната.
Грешките най-често произлизат от неточната анамнеза и преди
всичко от непълноценния преглед.
Ето и един пример:
Болният С.С., 52-годишен, се оплаква от силни болки и оток
в дясното коляно, които при движения се засилвали. През
нощта не изчезвали. От един месец ходи с патерици.
Консултира се с ортопед, който след рентгенова снимка поставя
диагноза остеоартроза (изшипяване) на колянната става. Запо­
чва лечение с волтарен, пироксикам и други медикаменти.

9
Провел и 10-дневен физиотерапевтичен курс с микровълни и па­
рафин, но без ефект. Дори настъпило леко влошаване на състо­
янието - болката се засилила,отокът - също. При прегледа
установих, че обиколката на болното коляно е с 2 см по-голяма
от тази на здравия крак. Хипотрофията на бедрената мускулату­
ра бе явно изразена - на 15 см над капачката на коляното
обиколката на болния крак е с 6 см по-малка от обиколката на
здравия. При опипване на коляното се установи забележимо
повишена температура. Налице са силно ограничени движения
в колянната става. Активно сгъва коляното от 10 до 30 градуса.
Диагноза - остеоартрит на дясното коляно, силно изразена
хипотрофия на бедрената мускулатура, главно за сметка на че-
тириглавия мускул, контрактура.
Рехабилитация: 1. Криотерапия с блокче лед 5 мин., послед­
вана от кинезитерапия от легнало положение 4 мин., повторени 2
пъти. 2. Електростимулация на четириглавия мускул с импулсен
ток 4000 Хц. - 3 сек и 3 сек пауза, 50 контракции на сеанс.
Едновременно с протичането на токовия импулс болният бе
обучен и сам да извършва волево съкращение на стимулирания
мускул. Тези процедури се извършваха през ден в кабинета, а
криотерапията - и в къщи всеки ден. Още след първите 2 - 3
процедури настъпи подобрение в болката и отока, обемът на
движение в ставата стана от 0 до 60 градуса. Местната температ­
ура на болното коляно също се понижи. Това даде възможност да
се включат и упражнения срещу съпротивления и стреч-упраж-
нения. Към 20-ия ден от началото на лечението състоянието на
болния бе значително подобрено, той можеше да се движи без
помощни средства. През нощта болката изчезна. Оставен бе на
калолечение (торфолечение при домашни условия), като веднъж
седмично идваше на контролен преглед. Към 60-ия ден от на­
чалото на рехабилитацията болният бе практически здрав, изкач­
ваше се и слизаше по стълби без особени затруднения.
Хипотрофията на бедрената мускулатура бе сведена до 1.5 см.
Добре се очертаваха отделните глави на четириглавия мускул.
Ето и най-често срещаните симптоми и тяхната диагностична
стойност.

Болка
Болката е един от водещите симптоми при заболявания на
колянната става. Тя се дължи на раздраза и притискане на нер­
вните окончания в ставните структури - капсула, сухожилие,

10
периост и др. Наред с това обаче тя се дължи на нервно-
мускулен спазъм около коляното, на микроедеми в ставните
структури и др. В някои случаи се явява веднага след травмата
- например скъсана връзка или бавно след няколко часа, ако
връзките са само леко разтегнати и има слаб кръвен излив.
Постепенно се увеличава болката и при болни с остеоартроза.
Всяка болка има физична, психична и емоционална основа.
Това трябва да се има предвид, когато пристъпваме към лечен­
ието й.
Болката е различна по сила при отделните ставни заболя­
вания - от степен 0 до 5 (Виж прил. 1). Като правило всички
ставни болки се засилват при движение и намаляват или изчез­
ват при покой. Тези особености на болката ни ориентират за ха­
рактера на увредата и заболяването, а оттам и за най-правилния
рехабилитационен подход.

Подуване на коляното

Това е много често срещащ се симптом. Болните в тези

случаи говорят за „вода" в коляното и това ги тревожи много.
Всъщност в колянната става нормално има малко течност, наре­
чена синовиална, която, както споменахме по-горе, „смазва"
ставните повърхности. Тя не се установява при обикновеното
клинично изследване. За подуване на коляното говорим, когато
в него се е набрало значително количество течна маса (кръв,
лимфа, синовиална течност), което се забелязва при оглед и се
установява при измерване обиколката на болното и здравото
коляно. Има един специфичен симптом, наречен „танц на капач­
ката", който също доказва наличност на оток. Симптомът се
установява, като при легнал на гръб пациент прихванем с една
ръка областта 2 - 3 см по-високо от пателата и натискаме леко
дистално, а с двата пръста на другата ръка натискаме верти­
кално или настрани. Установява се, че капачката е лесно
подвижна, сякаш се намира в течна среда (фиг. 4). Години на­
ред прилагаме друг метод за установяване на малки количества
вътреставна течност: болният ляга по гръб, правим изцеждащ
масаж от вътрешната страна на коляното от дистално към
проксимално. След 5 - 6 такива изцеждания притискаме тъкани­
те от срещуположната страна от горе надолу и установяваме, че
от вътрешната страна се явява едно леко подуване.

11
 фиг. 4. Изследване за вътреставен о т о к

Има няколко причини за подуване на коляното; кръвна

течност, хиперпродукция на синовиална течност, възпаление в
или около ставата и др. От скоростта на появата на подуването
може да направим заключение за характера на заболяването.
Ако подуването се появи в първите 1 - 2 часа след травмата,
вероятно се касае за кръвоизлив от разкъсани меки тъкани или
фрактура. Ако подуването започне след 2 - 3 часа или по-късно,
вероятно се касае за скъсан мениск. При разкъсани връзки се
установява и промяна в цвета на кожата (зачервяване, посинява­
не). Коварно и бавно най-често настъпва отокът при възпалите­
лен процес и той може да бъде първият признак на ревматоиден
артрит.
Понякога, особено при възрастни хора, се наблюдава подува­
не и деформация на колянната става, без да се установи вътре-
ставна течност. Тази на пръв поглед подута става не се дължи на
вътрешен или извънставен оток, а на съединителнотъканни раз­
раствания и уплътнения около ставата (компенсаторни реакции),
които поемат част от натоварването.
Понякога е трудно да се установи причината за отока,
особено при млади хора. Ставната пункция и изследването на
пунктата могат да дадат допълнителна информация. През
последните години за тази цел се прави артроскопско изслед­
ване.

12
 Б л о к а ж на коляното

При редица случаи, най-често при слизане по стълби, ходене

по неравен терен или спорт, коляното „блокира" при положение
на лека флексия и не може да се разгъне напълно. Това прилича
на открехната врата, на която нещо й пречи да се отвори напълно.
Най-честата причина за блокаж е скъсан мениск или чуждо тяло
- например т. нар. ставна мишка. Парчето от мениск може да е
толкова малко, че години наред да не е давало особена
симптоматика. Ако блокажите са редки, може да не се лекуват.
Ако се касае обаче за спортист и блокирането пречи на болния в
професията, причината може да се премахне артроскопски или
по друг оперативен начин.
При някои болни при флексия или екстензия движението в
ставата спира поради болка или дискомфорт. Макар и трудно,
болният може да придвижи подколенницата, без да търси дебло­
киране. В тези случаи говорим за псевдоблокаж. Той се устано­
вява най-често при сублуксация на капачката при остеоартроза и
хидромалация. Най-често е достатъчна малка почивка, която да
успокои болката, и кракът постепенно се раздвижва,

Крепитации, пукане, щракане

Тази симптоматика се среща не само при възрастни хора с

остеоартроза, но и в млада възраст. При мен са идвали младежи
под 20 години да търсят лекарска помощ за това, че имат пукане
и щракане в колената. Това най-често са „невинни" шумове,
особено ако не се придружават от болка и други симптоми. Те се
дължат на малки зърнести образувания в синовиалната течност,
които се трият в хрущялните образувания на ставата. В Англия ги
наричат „театрални шумове". Ако обаче тези симптоми се
придружават от болка или оток, трябва да се потърси и друга
причина,
Крепитациите и прещракванията често са белег на хидрома­
лация на капачката или травмена сублоксация на същата,
Крепитациите при възрастни хора са признак на износване
на хрущялите и непосредствено търкане между разръфаните
хрущяли и околните тъкани, сухожилия и други, и са сериозен
признак за дегенерация на ставните повърхности и структури.
Има и други симптоми - предно и задно чекмедже, контракту-
ра на ставата, ренгенов образ, които са характерни повече за
определени заболявания, затова ще ги разглеждаме там.

13
 Хронични заболявания на коляното
Остеоартрит. Остеоартроза (изшипявания)
При здравата става структурите, които я формират, са със за­
пазена цялост, за да се реализира едно безболезнено движение.
Особена роля за това играят ставните хрущяли, обвиващи краи­
щата на бедрената кост и големия пищял (фиг. 5). Тяхната роля е
да посрещат и омекотяват големите натоварвания между двете
кости. Ако по някаква причина хрущялът се увреди или с годините
износи, се нарущава цялостната структура на костните
повърхности и те започват да се опират една в друга, ставната
цепка между тях се стеснява и се явяват симптоми, характерни за
т.нар. дегенеративно заболяване на колянната става: болки,
подуване, изшипявания на костите, ограничения на движенията в
ставата и др. Това заболяване се нарича остеоартроза. Ако на
фона на тези дегенеративни процеси се появи и възпаление (най-
често стерилно), говорим за остеоартрит. Сред хората тези
състояния се обобщават като „изшипявания" на ставата.
Четириглав м у с к у л

Ставен Ставна
хрущял капсула

фиг. 5. Нормална колянна с т а в а

(по www.meclicalphoto.com)

Остеоартритът засяга предимно хора в средна и напреднала

възраст. Много лекари и пациенти смятат, че това се дължи на
износването на ставите. Съществуват редица причини - наслед­
ствени, наднормено тегло, прекарани травми и операции на
коляното, обменни нарушения и др. Един гену варус или валгус

14
допринася за неравномерното натоварване на коляното и пред­
разполага за получаване на заболяването. Процесите са сложни
и не засягат само хрущяла и костите на ставата, а всички нейни
структури, включително и тъканите около нея.
Клинична картина. Болката в коляното е изразена в раз­
лична сила - от 1 до 5-а степен, но най-често се движи между 2 и
3 (прил. 1). Понякога се установяват много силни изшипявания,
а болката е слаба до умерена. При други случаи изшипяванията
са малки, а болките - силни. Това до голяма степен зависи от
възпалителния процес и адаптирането на околните тъкани към
шиповете.
Най-често се установява подуване и деформация на ставата.
Наблюдава се и оток зад колянната ямка (Бейкерова киста),
която също затруднява обема на движение. При опипване на
коляното са налице повишена местна температура, хипотрофия
на бедрената мускулатура и по-слаба на мускулите на подколени-
цата.
В напредналия стадий на заболяването е характерен т.нар.
синдром на трудните 10 начални крачки. Сутрин след ставане от
леглото, след продължително седене на едно място, болният
трудно прохожда както поради болката, „скъсяване" на
мускулите, така и от „сковаността" на ставата. Сравнително
бързо (за 3 - 5 мин) се влиза в обичайния ритъм. Ето защо след
по-дълго застояване преди ставане е необходимо раздвижване
на ставата, за да се мобилизират всички структури и се сведе до
минимум „синдромът на началните крачки".
Поради наличния оток, стеснената ставна цепка, спазъма в
мускулите, движенията в ставата са ограничени както при сгъва­
не, така и при разгъване. Понякога болният не може да сгъне
коляното повече от 15 - 20 градуса. Затруднени са качването и
слизането по стълби и ползването на обществен транспорт. При
болни с по-голяма давност на заболяването се установява нама­
лена подвижност на капачката.Това също пречи за извършване
на добри движения в ставите.
При някои болни се установява разтягане на страничните
връзки и при ходене, след стъпване на съответния крак, ставните
плоскости на бедрената кост и големият пищял се плъзват
странично като отварящо се чекмедже. Това говори за сериозно
износване на ставата, загуба на силата на мускулите, оформящи
мускулния корсет, и предполага много трудна рехабилитация.

15
 Рентгеновият образ се характеризира със стеснение на став­
ната цепка, ясно изразени остеофити, а понякога и остеопороза
(фиг. 6).

фиг. 6. Колянната cmaßa с дегеративни п р о м е н и

Л е ч е н и е и рехабилитация. Целта е да се намали възпале­

нието, отокът, да се подобрят мускулната сила и обемът на
движение в ставата. Най-добре е да се започне с покой, криоте­
рапия и нестероидни противовъзпалителни лекарства - фело-
ран, пироксикам, профенит или други, след подробен разпит на
болния какви медикаменти е позвал и в какви дози. В началния
стадий на заболяването е добре да се вземат лекарства, запаз­
ващи хрущяла (дона, остеохин, биона, остеогенон, витамин Е,
A, D и др.). През последните години в САЩ се появи нов препа­
рат Hyalgan, който представлява пречистен натриев хиалуро-
нат, вещество, което се намира в голямо количество в
хрущялите и синовиалната течност на колянната става и играе
важна роля в структурата й. Правят се 5 вътреставни инжекции
по 1 седмично. При остеоартрит е установено намалено
количество от това вещество.

16
 В най-острите случаи поне за една седмица е добре болният
да остане на легло и процедурите да се правят на легло. Пре­
поръчваме да се използват помощни средства при ходенето -
бастун, патерици и др.
Криотерапията прилагаме два пъти дневно с блокче лед или
замразена кърпа (виж Криотерапия). Някои по-възрастни хора
трудно понасят студа, при тях трябва да се започне с малки
дози - 2 - 3 пъти дневно.
Електролечение. В острия стадий прилагаме диадинамо-
електрофореза с лидокаин, калиев йодит или луга - 100 Хц 5 мин
и CP - 5 мин, и електростимулация на четириглавия мускул.
Релаксиращ масаж на бедрото и стреч-процедури са от
полза (виж. Принципи и методи на рехабилитация).
След като състоянието на болния се подобри, преминаваме
към електростимулация в съчетание с волеви съкращения на
четириглавия мускул с по-голяма сила. Започваме и упраж­
нения срещу съпротивление, оказвани ръчно или с определени
тежести (фиг. 7). В този стадий добър ефект за увеличаване
обема на движение и намаляне на болката в ставата оказват т.
нар. пост-изометрични релаксации (ПИР), извършвани от реха­
билитатора или самия болен.
При стихване на острите явления се започва с топлолече-
нието с торфозол или торфен около 10 процедури. В този период
са подходящи и балнеолечение, ултразвукова терапия, интерфе-
рентни токове.

фиг.7. Упражнение- ср&щу^съпротивленис

ср&щу^сг
ЦЕНТРЮШ МЕДииинск/!
БИБЛИОТЕКА

Иад ,V,
120600002082
 Храненето е също важно. За предпочитане е вегетарианска
диета, зеленчуци и плодове. Елементите като магнезий, цинк,
витамини Е и А, както и естрогените в плодовете и зеленчуците са
особено полезни. Оризът и ядките също съдържат ценни еле­
менти, необходими за ставите.
В тежките случаи с двустранно засягане на коленните стави
се стига и до затруднение в самообслужването. Затова се налага
в отделни случаи да се ползват обувалка с дълга дръжка, обувки
без връзки, надстройка на тоалетната чиния и др. Мероприятия за
увеличаване обема на движение в тазобедрените, глезенните
стави и кръста подпомагат самообслужването.
Днес, след провеждане на неуспешно консервативно лече­
ние, се правят няколко вида операции.
Едностранно преустройство. Тази операция се прави при
пациенти, които са имали проблем с медиалния или латералния
мениск и се е получило силно стеснение на междуставната цепка
и нарушение на хрущялните повърхности. В този участък се
имплантира изкуствен материал така, че да се получи пълна
корекция на оста на натоварване.
Цялостно заместване на ставата. Тази операция се
прави главно при болни с ревматоиден артрит или други тежки
увреждания на коляното. Обикновено операцията се осъществя­
ва с преден достъп и голям разрез, който затруднява рехабили-
тационния процес, особено в началото.
При разнообразната патология на колянната става се правят
и някои други видове операции с цел коригиране оста на натовар­
ване на коляното.
Остеотомия. Тази операция се прави най-често при ос-
теоартроза на коляното с деформация на плоскостите на тибията
и бедрената кост, които не се натоварват равномерно. Това води
до допълнително увреждане както на костните, така и на мекотъ-
канните структури на коляното. Операцията има за цел да
коригира неправилната ос между бедрената кост и тибията.
А р т р о д е з а . Това е операция при която двете ставни
плоскости на колянната става се съединяват и тя става непод­
вижна. По този начин се премахва болката и се подобрява стаб­
илитетът. За съжаление рязко се влошават и редица
функционални възможности на болния - събличане, обличане,
обуване, качване и слизане по стълби и др. Във всички тези
случаи трябва упорито обучение за увеличаване обема на

18
движение в кръста, тазобедрената и глезенните стави, за да се
компенсира до известна степен загубената функция на коляното
и да се подобри самообслужването.
А р т р о с к о п с к и операции. Чрез артроскопското изследване
може добре да се огледа ставата отвътре: синовията, менискуси-
те, връзките на коляното, има ли кръвотечение и др.,както и да се
вземе решение за операция.
Най-успешни артроскопски операции засега са: премахване
на чуждо тяло, кост, операция при скъсан менискус и реконструк­
ция на ставни връзки.
Рехабилитацията при коленните операции е важен етап от ле­
чението. Още преди операцията болният трябва да започне
упражнения за засилване мускулите на раменния пояс и ръцете,
както и да се обучи да ходи с патерици. На втория ден след опе­
рацията се започва с леки активни движения на ходилото 3 - 4
пъти дневно. В упражненията се включват и такива за здравия
крак. Започва се и с изометрични съкращения за четириглавия и
седалищните мускули. На същите мускули може да се провежда и
електростимулация. Днес има конструирани апарати за активно
пасивни раздвижвания на коляното (фиг. 8). На третия ден
болният се поставя в седнало положение, а на 4-ия 5-ия ден - в
изправено положене. Към 8-ия - 10-ия ден се обучава с патерици,
а към 20-ия - 25-ия ден - и без тях.

фиг. 8. Апарат за активно-пасивно р а з д в и ж в а н е

на коленната става

19
 Болен, претърпял която и да е от горните операции, трябва
да знае, че е необходимо цял живот да поддържа добра сила и
подвижност на долните и горните крайници, седалището, гърба
и кръста, като прави ежедневно или три пъти седмично опреде­
лени упражнения.

Болест на Хофа - мастна тъкан в коляното

В гънките на ставната капсула има малко количество маст­

на тъкан и в по-голямо количество от двете страни на капачния
лигамент. При травми на коляното в предната част се получава
разкъсване на тази мастна тъкан, кръвоизлив и асептичен въз­
палителен процес. Впоследствие там се развиват склеротични
процеси.
Клинична картина. Изразява се в леко подуване от двете
страни на лигамента, ограничени болезнени движения в коляно­
то, главно към крайния обем на движение. При натиск се
получава засилване на болката, установява се умерено отслаб­
ване на четириглавия мускул.
Лечение и рехабилитация. Необходим е покой за няколко
дни и при наличие на местна температура - криотерапия, съчета­
на с леки релаксиращи упражнения. След преминаване на острия
стадий добър ефект се получава от калолечение, съчетано с ле­
чебна физкултура от легнало положение. Електростимулация на
четириглавия мускул също дава добър резултат. Ако заболява­
нето е в напреднал стадий, се преминава към оперативно лече­
ние с отстраняване на мастната и склеротичната тъкан.

Травмени заболявания

Увреждания на менискуса

Менискусите са много здрави структури, съставени от кола­

генни еластични влакна. По-голямата част от тези влакна
вървят под формата на кръг от предната към задната част на
менискуса, подсилени от напречни фибри (фиг. 9).

20
 фиг. 9. Медиален м е н и с к у с
с надлъжни и напречни Влакна

Менискусите са много важна част при осъществяване

функцията на колянната става:
^ посрещат шоковите натоварвания върху ставата като
амортисьори;
^ улесняват леки странични извивания на коляното.
Вътрешният менискус е плътно сраснал със страничната връз­
ка. Това го прави три пъти по-увредим от страничния. В
зависимост от силата и направлението на натиска различаваме
няколко вида скъсан менискус (фиг. 10).

фиг. 10. Напречно скъсване (а), скъсване п о посока

на фибрите (6), скъсване в областта на рогата (в).

21
 Клинична картина. Най-характерният белег е болката.
Болният не може да направи пълно разгъване на колянната ста­
ва. Ако форсираме разгъването, болката се засилва там, където е
разположен скъсаният менискус, а често и в цялата става. След
няколко часа се явява и оток. Ако се обработи добре коляното с
лед, болката намалява значително. По-късно обаче при ходене,
внезапно при осукване на коляното се получава блокаж и е
трудно да се сгъне или разгъне подколеницата. Поради болката и
отока се намалява и обемът на движение в ставата. Характерен
симптом за скъсания менискус е бързото отслабване на вътреш­
ната глава на четириглавия мускул.
При скъсване на медиалния менискус тестът на McMuray е
положителен: сгъваме максимално коляното, правим разгъва­
не и абдукция. Ако се получи прищракване, тестът е положите­
лен. Има описани много други тестове. През последните
години чрез артроскопия може да се постави най-точна диаг­
ноза.
Лечение и рехабилитация. Покоят и криотерапията са
едни от най-добрите средства срещу болката и отока. Коляното
се увива със замразена кърпа или се прави лек масаж с блокче
лед по 10 - 12 мин 3 - 4 пъти на ден. Процедурата завършва с
пристягаща превръзка на коляното с еластичен бинт. Срещу
бързо настъпващото отслабване на четириглавия мускул
болният трябва да бъде научен да прави изометрични съкра­
тения на този мускул на всеки 2 - 3 часа, като задържа 5 - 6 сек.
съкращението, след което следва релаксиране. Още в първите
дни след травмата трябва да се започне и с електростимулация,
като се съчетава с волево съкращение. Най-добре е болният в
първите дни да се придвижва с патерици, а след като
почувства, че болката и отокът са намалели, да започне посте­
пенно натоварване. При неуспех от консервативното лечение
се преминава към хирургично (артроскопско или рутинна опе­
рация). В тези случаи рехабилитационната програма е същата -
срещу отслабване на мускула, постепенно раздвижване на
коляното, предпазване от сраствания и др. В този хроничен
стадий на заболяването е ефективно балнеолечението
(Поморие, Марикостиново, Павел баня, Кюстендил и др.). При
домашни условия могат да се правят кални апликации с торфен
или торфозол.

22
 Увреждания на коленните връзки

Важни стабилизатори на колянната става, заедно с

мускулите, са връзките на коляното - вътрешна надлъжна връзка,
външна надлъжна връзка, предна и задна кръстосани връзки.
Вътрешната връзка осигурява стабилността на коляното,
за да не се преплъзне навътре. Влакната на връзката се залавят
за вътрешния кондил на бедрената кост и стигат до вътрешната
страна на големия пищял, минавайки край медиалния менискус
на коляното. Голяма част от тези влакна се прикрепват към него
и капсулата на ставата.
Най-честите увреди са разтягане, частично или пълно скъсва­
не. Това става при сравнително силно странично засукване на
подколенницата. Често заедно със скъсването на връзката се
получава и скъсване на менискуса.
Клинична картина. Веднага след травмата се получава
силна болка от вътрешната страна на коляното. Бързо се явява и
оток. Болният не може да опъне крака и да го движи в пълен обем
поради болката и отока. При лек натиск по вътрешната страна на
коляното болката се засилва. Увеличава се и при сгъната
подколенница около 30 градуса и отвеждането й настрани.
Лечение и рехабилитация. Веднага след травмата трябва да
се проведе криотерапия, да се даде покой, да се направи
компресионна превръзка и кракът да се постави леко повдигнат.
Тази четириада (покой, криотерапия, превръзка, повдигнат крак)
трябва да бъде принцип на поведение при всички травми на
коляното. Добре е коляното да се обездвижи за около 2 седмици
и болният да ползва помошни средства при ходене. Своевре­
менно следва да се започнат и изометрични съкращения на бед­
рените мускули 3 - 4 пъти дневно по 10 съкращения.
Добър ефект се получава от диадинамоелектрофореза с
лидокаин 2%, като се ползват модалностите 100 Хц - 3 мин. и къси
серии - 5 мин. Тази процедура помага за разнасяне на малките
отоци в дълбочина. Могат да се ползват и интерферентните
токове. Още в имобилизационния период трябва да се извършват
изометрични съкращения за четириглавия мускул. След снемане
на обездвижването се прилагат: ПИР, упражнения срещу съпро­
тивление, обучение в ходене и др. (Виж Принципи и м е т о д и на
рехабилитацията). Прилагането на кални апликации или бал­
неолечение водят до ускоряване на оздравителния процес.

23
 При пълно скъсване се прави оперативна интервенция, а след
операционния период се следва почти същата схема на лечение.
Странична връзка на коляното. Тази връзка започва от
страничния кондил на бедрената кост и стига до главичката на
малкия пищял. Тя стабилизира коляното и го предпазва от
странични изкълчвания. Различаваме остро и хронично уврежда­
не на връзката
Клиничната картина при острото разтягане се проявява с
остра болка и оток по страничната част на коляното. Рязко се
ограничават и движенията.
Лечение и рехабилитация. Следва се същата схема както при
увреда на вътрешната връзка: покой, криотерапия, диадинамик с
лидокаин. В подострия стадий продължаваме с капо- и торфо-
лечение и кинезитерапия. Температурата на калните апликации не
трябва да бъде много висока - не повече от 38-40 градуса.
Хроничното разтягане на коленните Връзки се среща
доста често. Най-често при вродено предразположение се
получава т. нар. гену варус или генус валп/с (фиг.11).

фиг.11. Генус варус (а), генус валгус (6).

24
 Клинична картина Отначало болката е само при ходене и
носене на тежести. През нощта тя преминава. О-образните коле­
на се срещат по-често. С годините страничното изкривяване се
задълбочава и при всяко стъпване и пренасяне на тежестта върху
крака се получава странично плъзгане на плоскостите на бедре­
ната кост и големия пищял. Увреждат се и хрущялите поради не­
равномерното им натоварване. Мускулите-стабилизатори на
коляното отслабват силно, увреждат се и хрущялите, явяват се
ошипявания поради неравномерно натоварване. В този стадий
болните прибягват до ползването на бастун, наколенки и др.
Лечение и рехабилитация. Колкото по-рано започнат рехаб-
илитационните мероприятия, вероятността да се спре прогреси­
рането на заболяването и да се подобри състоянието е по-голяма.
Най-съществен принос имат: упражнения срещу съпротивление
за всички мускули, стабилизатори на коляното, електростиму-
лация на четириглавия мускул, като се обърне особено внимание
на вътрешната глава. Стреч-упражненията са от особена полза.
Резултатите идват бавно, изисква се добро между болния и ле­
каря. (Виж Лечебни и профилактични упражнения за колената).
Увреждане на кръстните връзки. Функцията на тези
връзки е да поддържат бедрената кост към големия пишял (фиг.
1). При силно разтягане и скъсване на предната връзка се устан­
овява т.нар. симптом "предно чекмедже". Болният ляга по гръб,
като сгъва крака в коляното до 80 - 90 градуса. Другият крак е опъ­
нат (фиг. 12). Изследващият сяда върху ходилото на сгънатия
крак, обхваща с две ръце горната част на подколенницата и
извършва леки тласкащи движения напред и назад. При наличие
на скъсана връзка подколенницата се придвижва напред като
отварящо се чекмедже. Тъй като при хора със свръхподвижност в
ставите също се получава леко преплъзване, трябва винаги да се
изследват двата крака.
Лечение и рехабилитация. При скъсване на кръстните
връзки оздравителните процеси са трудни, тъй като при тях не се
отделя фибриноген както при увреждане на страничните връзки.
Не особено успешни са и оперативните интервенции. Ето защо е
необходимо да се търсят други компенсаторни механизми за
увеличаване стабилността на ставата. Това може да се постигне
чрез засилване на мускулите, стабилизиращи коляното. Ето един
пример;

25
 Болният А.Х., 24-годишен, се оплаква от болки и оток в лявото
коляно, от време на време чувства нестабилност при ходене.
Преди 40 дни е паднал при каране на ски. Диагноза - скъсана
предна кръстна връзка. След употребата на предписаните меди­
каменти (волтарен, фастум гел и др.), прилагането на парафин и
диадинамик състоянието не се е подобрило, дори нестабилност­
та в коляното се засилила. Установило се и отслабване на бедре­
ната мускулатура.
Обективен статус - умерено подута лява колянна става, явно
видима хипотрофия на бедрените мускули (4,5 см) и особено на
вътрешната глава на четириглавия мускул. Повишена местна тем­
пература на коляното. Тестът на "предното чекмедже" е подчер­
тано положителен.
Започнахме процедури през ден с криотерапия, диадинамо-
електрофореза с магнезий и витамин С, стреч-упражнения, елек-
тростимулация на бедрената мускулатура, особено на двуглавия
мускул на бедрото. След 12 процедури (30 дни от началото на ле­
чението) болният съобщи за забележимо подобрение - болките
намалели, отокът също, кракът станал по-стабилен.
Топлината около коляното бе почти изчезнала, хипотрофията
на бедрената мускулатура бе намаляла с 2 см, но все оше видимо
се забелязваше, особено по вътрешната глава на четириглавия
мускул. Обемът на движение в коляното се разшири.

26
 Продължихме лечението с електростимулация, упражнения
срещу съпротивление за бедрените мускули и особено з а
двуглавия мускул на бедрото, който също стабилизира коляното
по подобие на предната кръстна връзка. Към края на третия ме­
сец мускулите на крака бяха в много добро състояние, кракът
стабилен и напълно подвижен. Болният вече е клинично възста­
новен.

Дислокация (изместване) на капачката

Страничното изместване на капачката може да се наблюдава

при травма или дори при леко неправилно стъпване. Това се
случва при вродено странично разположение на капачката и
мускулен дисбаланс. Най-често се среща при подрастващи и при
жени. Наред с болката се появяват и лек оток и блокиране на
движението в коляното.
Л е ч е н и е и рехабилитация. При травмена причина з а
дислокацията се прави наместване, бинтоване или временна
колянна шина за 10 -15 дни. След този период се започват упраж­
нения за засилване на четириглавия мускул и електростимулация
за вътрешната глава. За 4 - 5 седмици при 3 процедури седмично
се получава резултат. При липса на такъв е добре да се направи
операция, като сухожилието на четириглавия мускул се премести
по-вътрешно върху големия пищял. Коляното се обездвижва.
След имобилизацията се започва електростимулация, раздвиж­
ване и упражнения срещу съпротивление.

Д р у г и заболявания на коляното
Инфекциозен моноартрит

Под това понятие се разбира засягане на колянната става,

дължаща се на инфекция. Наблюдавал съм моноартрит на
коляното след охлузване на кожата или убождане с остър пред­
мет в областта на подколенницата.
Клинична картина. Коляното се подува и зачервява, явява
се и болка. Движенията в коляното са ограничени и болезнени,
походката нарушена.

27
 Лечение и рехабилитация. Коляното се оставя в покой,
извършва се криотерапия 2 - 3 пъти на ден. Вземат се мерки
срещу първичното огнище на инфекция, ако се открие. След пре­
минаването на острия период, добър ефект се получава от
микровълни или УВЧ-терапия. В хроничния стадий, особено ако
има сраствания в ставата, провеждаме фонофореза с
хидрокортизонова паста или друг антиревматичен унгвент.
Ако заболяването се съпровожда от обща инфекция, се
включва и антибиотична терапия.
Болният трябва да бъде диспансеризиран, защото едно тако­
ва заболяване може да бъде начало на ревматоиден или инфекц­
иозен полиартрит.

Преднокапачен бурсит

В предния долен край на капачката непосредствено под кожа­

та се намира бурса (торбичка). В нея има съвсем малко течност.
Много и разнообразни причини могат да доведат до възпаление,
подуване и болка. Най-често това става при травма (остра или
хронична).
Клинична картина. След полученото възпаление бурсата се
подува, кожата се зачервява и затопля (фиг. 13).

Капачка
Бурсит *

фиг. 13. Остър бурсит

28
 Тези реакции предизвикват силна болка, ограничение на
движението, особено сгъването. При хронично възникнало възпа­
ление картината не е така силно изразена. При по-голямо
количество течност се установява флуктуация.
Лечение и рехабилитация. В острия стадий е най-добре 2 - 3
пъти да се приложи криотерапия и покой. В подострия период
ефект се получава от фонофореза с хидрокортизонов мехлем и
микровълнова терапия. Един път -дневно е добре да се правят
компреси със спирт или риванол. В хроничния стадий към лече-н-
ието се прибавя и кинезитерапия от легнало положение за за-сил-
ване на бедрената мускулатура и увеличаване обема на движение.
В някои случаи, макар и рядко, отокът се задържа дълго вре­
ме. Тогава се преминава към пункция и поставяне на депо-
медрол или друг противовъзпалителен медикамент и компреси-
онна превръзка.

Интермитентен хидропс (оток)

Заболяването се характеризира с периодична поява на
синовиален ексудат в едното и по-рядко в двете колена. Среща се
предимно при млади хора. Причината е неясна. Свързва се с
алергични моменти, защото често при тези болни се установяват
бронхиална астма, алергични ринити и др.
Лечение и рехабилитация. За ускоряване на резорбцията на
течността допринасят електрофореза с калций и витамин С,
противоалергична терапия, а в редки случаи се стига до пункция.
Ако заболяването се придружава от местна температура и
болка, болният трябва да бъде диспансеризиран и наблюдаван
няколко месеца, тъй като това може да бъде проява на един нача­
лен ревматоиден артрит.

Болест на Osgood-Schlatere
Характеризира се с болка и подуване в областта на залавя­
нето на сухожилието на четириглавия мускул. Среща се при
подрастващи и се отнася към смущения във вкостяването. Най-
често болният го установява, когато се налага да коленичи. Някои
автори дори смятат, че се касае за травмен тендинит на
сухожилието на четириглавия мускул. Най-добре диагнозата се
поставя чрез странична рентгенова снимка, при което се устано­
вява нарушение във вкостяването.

29
 Лечение и рехабилитация. В повечето случаи се стига до
излекуване за 1 - 2 години. При спазване на определен режим,
избягване на коленичене, силни клякания в съчетание с физикал-
на тералия оздравителният процес се ускорява. Препоръчваме
следния физиотерапевтичен комплекс:
^ общи ултравиолетови облъчвания;
^ магнитно поле;
^ електрофореза с флуор и калций;
s лечебна физкултура, общоукрепваща от легнало положение.
Море- и слънцелечението също дават добри резултати.

Подагра

Това е едно обменно заболяване, характеризиращо се с артрит

в определени стави и отлагане в тях на кристали от пикочна кисел­
ина. Най-често се засягат основната става на големия пръст на
крака, колянната и понякога глезенната и киткена става.
Клинична картина. Характеризира се със силни болки,
предимно нощни, подуване, затопляне и ограничение на движе­
нията в засегнатите стави. Наличието на повишено съдържание на
пикочна киселина в кръвта (над 420 мг) потвърждава диагнозата.
Лечение и рехабилитация. Добър лечебен ефект в острия
стадий имат колхицин, индометацин, фенилбутазолон и др. Към
това лечение се прибавя криотерапия, покой, а в подострия стадий
- ултразвук с индометацин. Лечебната физкултура трябва да обхва­
не всички стави, включително и дихателни упражнения. Много е
важна диетата - избягват се храни, съдържащи пурини и оксалати
(животински дреболии - далак, бъбреци, марули и др.). Препоръчва
се пиене на слабо минерализирани води, съдържащи и флуор -
Девин, Хисар, Велинград в по-големи количества (около 30 мл. на
килограм тегло). Това има и важно профилактично значение.
Болният трябва да намали и телесното си тегло близо до нормата.

Коленни болки при заболяване

на тазобедрената става

Много често болни със заболявания на тазобедрената става

се оплакват от болки в коляното. Болката е дълбока, по-често от
вътрешната страна, но понякога от двете страни и отпред. Има
болни, при които болките в коляното са по-силни, отколкото в та-

30
зобедрената става (тбс). При невнимателен преглед може
цялото внимание и лечение да се съсредоточи върху коляното.
Ето защо, винаги трябва да се спазва правилото - при болки в
коляното огледай тазобедрената става. Обяснението за появата
на тези болки е неясна. Едва през последните години R.Klapper
and all дават задоволително обяснение за призхода им. Те
смятат, че болката се дължи на това, че една част от четириг-
лавия мускул - м. ректус феморис, се залавя и преминава съв­
сем близо до обвивката на тбс. Ако в този участък на ставата се
яви възпаление, то дразни този мускул и се явява преводна
болка по цялото му протежение, особено в дисталния край, къ­
дето завършва от двете страни на коляното.
Клинична картина. Болката е дълбока от двете страни на
коляното, но по-често от вътрешната. Понякога обхваща бедрото
отпред и се засилва при движения в тбс.
Лечение и рехабилитация. Добър ефект показват интерфе-
рентен ток, микровълни в областта на тазобедрената става, анти-
ревматични медикаменти (фелоран, аулин и др.). Стреч-упраж-
ненията и масажът трябва да бъдат насочени към релаксиране и
намаляване спазъма на бедрената мускулатура.

Туберкулозен гонит

Дълги години туберкулозните заболявания в нашата страна

бяха сведени до минимум. През последното десетилетие обаче те
бележат ръст. Сравнително чести са органните форми на тубер­
кулозата, между които е и туберкулозният гонит, засягащ
различни възрасти.
Клинична картина Заболяването протича като синовит -
оток на коляното, леко повишена местна температура и ограни­
чения в движенията. Сравнително бързо настъпва хипотрофия на
бедрената мускулатура.
Рентгеновият образ е типичен, особено когато се явят
деструктивни процеси. Пунктат и изследването му решават въп­
роса за диагнозата. Макар и рядко се налага артроскопия, за да
се направи диференциална диагноза с вилозния или травмения
синовит.
Лечение и рехабилитация. Ако се диагностицира навреме,
ставният хрущял е запазен и няма сериозни костни нарушения,

31
лечението е консервативно-противотуберкулозни медикаменти,
(Rifampicin, Isoniazid, Streptomycin и др.) имобилизация и
общоукрепващи средства (богата на белтъчини и витамини хра­
на). Климатолечение на море или планина ускорява оздрави­
телния процес. У нас има специализиран климатичен санаториум
за костно-ставна туберкулоза в с. Радунци.
По време на обездвижването настъпва значителна
хипотрофия на бедрената мускулатура. Обучение на болния да
извършва изометрични съкращения на бедрените мускули,
повдигане на крака до 30 - 40 градуса и задържането му 5 - 6
секунди предпазва до известна степен от голяма хипотрофия на
мускулите. След премахване на имобилизацията се включват
електростимулация, упражнения срещу съпротивления и ПИР
упражнения.
При сериозна деструкция в ставните структури се налага опе­
ративно лечение, понякога дори и артродеза.
Ако болният е млад, добре е да се ориентира към професия,
неизискваща натоварване на коляното. При възрастни болни
професионалните проблеми се решават в зависимост от случая -
запазване на професията със спазване на известни изисквания
до преквалификация.

Наднормено тегло, хранене

и болки ß колената

Рисковете за заболявания в колената се увеличават поне два

пъти, ако човек е с наднормено тегло 20 - 30 кг. и повече. Това на­
товарва допълнително колената и хрущялите се износват по-
бързо. Ето защо една от първите задачи при тези болни е да се
намали телесното тегло до нормата или да се сведе до 10% над
нея. Трябва да важи принципът за бавно отслабване чрез рацио­
нален хранителен режим. Дневният баланс на приетите калории
чрез храната трябва да бъде по-малък от изразходваните (Виж
Приложение 2 - таблица за калорийната стойност на храни­
телните продукти). Ако на седмица отслабваме само с 400 г, то
за една година теглото ще бъде редуцирано с 20,8 кг.
Наред с намаляване на количеството калории трябва да се
ползват храни, съдържащи елементи, необходими за ставите - маг­
незий, калций, цинк, фосфор и др. Една диета главно от зеленчуци и
плодове (ябълки, зеле, моркови, магданоз, тиква, соя, боб, леща,
диня, чесън, ядки, кайсии, вишни и др.) и риба с костите, осигурява

32
достатъчно микроелементи и витамин А, Е и Д, необходими з а
структурите на ставата. Поради наличието на достатъчно целулоза в
тези храни се получава и една нормална дефекация, много важна з а
отслабването. Приемането на течности не трябва да се ограничава.
Те могат да бъдат под формата на минерални води (Девин, Хисар и
др.). Особено полезен е зеленият чай, богат на катехини, теофини и
др., които подобряват липидния метаболизъм. Днес е прието да се
ръководим от т.нар. пирамида за съотношението на различните
хранителни продукти, които трябва да употребяваме (фиг. 14).

Мазнини,
сладкиши

Мляко, Месо, яйца,

млечни продукти риба, ядки

Зеленчуци Плодове

Хляб, хлебни изделия, ориз

фиг. 14. Ръководство за здравословно хранене

Ефектът от диетичното хранене е още по-голям, ако се съчетае

с упражнения от облекчено положение з а коляното, за да се получи
добро кръвооросяване без пресиране на тъканите.
Бележка! Днес от Световната здравна организация е прието
нормалнотото и наднормено тегло да се изчисляват по следната
формула; теглото в килограми се разделя на числото, получено от
височината в метри на квадрат. Например: ако тежите 74 кг и сте
висок 1.65 м, се получава 74 : 1.65 на квадрат, равно на 74 : 2.72 =
26.75.Това е вашият индекс за теглото. Индекс от 18 до 25 показва
нормално тегло, от 25 до 30 говори за наднормено тегло, а индекс
над 30 показва затлъстяване.

33
 Принципи и методи на рехабилитация

Споменахме за т. нар. порочен кръг, допринасящ за задълбо­

чаване състоянието на заболяването на колянната става
(фиг. 15).

Заболяване,
травма

Една от задачите на лечебно-рехабилитационните меро­

приятия е да се повлияят благоприятно болката, спазъмът на
мускулите, контрактурата в ставата, хипоксията и др. Това може
да стане както с медикаменти, така и с някои физикални и кине-
зитерапевтични методи. Най-добре е обаче да се действа
комплексно. Ще се спрем накратко на най-често прилаганите
кинезитерапевтични и апаратни методи, които намират
приложение в това направление.

Стреч-манипулации и упражнения

Тези упражнения са полезни за всеки човек. Те активират ре­

цепторите за разтягане в мускулите, сухожилията и ставната кап­
сула. Допринасят за увеличаване на движенията в ставата, елас­
тичността на мускулите и подобряване на храненето на
структурите на коляното. Подпомагат увеличаването на мускулна­
та сила, особено ако се съчетаят със силови упражнения.

34
 1. Болният е легнал по гръб на легло, а извършващият манипу­
лацията (лекар, кинезитерапевт, обучен близък на болния) обхва­
ща с две ръце глезена на болния и тегли крака по надлъжната ос.
Тегленето трябва да бъде с такава сила, че да не предизвиква
болка, а само приятно чувство на разтягане. То трае 30 до 50 сек,
след което следват леки разтърсвания на крака за релаксиране на
мускулите. Продължава се с 10 - 15 краткотрайни ритмични разтя­
гания (2 сек). Тегленето трябва да бъде както по надлъжната ос на
крака, така и при положение на приведен и отведен на страни 30 -
40 градуса крак. По този начин се обхващат всички групи мускули
на крака. Тази манипулация се повтаря 2 - 3 пъти на сеанс.
2. Тилен лег - протягане. Ръцете постепенно се изнасят наго­
ре до 170 - 180 градуса с вдишване през носа и силно опъване на
ръцете и краката, траещо 5 - 8 сек. Постепенно връщане на ръце­
те обратно и издишване.
3. Тилен лег. Ръцете край тялото постепенно се изнасят наго­
ре, бавно се връщат надолу и същевременно се сгъва и обхваща
коляното на единия крак, като леко се притиска към гръдния кош
(фиг. 16). Отпускане и връщане на крайниците в изходно
положение. Същото се прави и с другия крак. В случай, че не
може да се обхване коляното поради контрактура, се стремим
само да го докоснем.

4. Тилен лег. Сгъване на единия крак и поставяне петата върху

коляното на другия. Отвеждане на коляното на сгънатия крак на
страни. Същото се прави и с другия крак.
5. Ръкопляскане с колената. Краката се сгъват в колянната и
тазобедрената става около 45 градуса, разкрачват се силно и
след това се събират, все едно че ръкопляскаме с тях.

35
 6. Ръкопляскане с ходилата. Краката са опънати, петите на
разстояние 8 - 10 см една от друга. Ходилата максимално се
извиват навън и отпускат, след което се прибират навътре, все
едно че ръкопляскаме с предната част на ходилото.
7. Тилен лег. Единият крак е опънат, другият - сгънат в тазо­
бедрената става {фиг. 17). Със съответната ръка хващаме глезе­
на и го придърпваме леко към седалищните мускули за 10-15 сек.
След кратка почивка повтаряме същото и с другия крак. Ако
обхващането с ръка е невъзможно, може да се ползва ластик.
Упражнението е за разтягане на четириглавия мускул и ставните
структури.

фиг. 17.

8. Седнало положение. Краката са леко разкрачени и опънати.

Ръцете поставяме върху едното бедро и ги плъзгаме към глезена,
което е придружено с издишване. Същото правим и с другия
крак. Упражнението е за разтягане на заднобедрените и гръбни
мускули.

Упражнения за засилване стабилизаторите

на колената

Това са главно четириглавият и двуглавият мускул. Те

осигуряват стабилността при ходене и когато са в добра сила, пое­
мат част от тежестта на тялото, облекчават от натоварване став-

36
ните структури и стабилизират ставата. Мускулът расте по сила,
само ако го натоварваме. Това натоварване според Т. де Лорм
трябва да бъде от 1/2 до 1/4 от тежестта, която може да преодолее
даден мускул. При болни в остър и подостър стадий се започва с
по-малки натоварвания. От друга страна, това натоварване не
трябва да обременява самата става. Ето защо тези упражнения се
извършват предимно от седнало и легнало положение.
1. Тилен лег. Задната част на крака се притиска силно към
леглото, глезенът се извива нагоре и се стяга четириглавият
мускул, задържа се за 5 - 6 сек и се отпуска.
2. Тилен лег. Кракът е опънат и се повдига на височина 25 - 30
градуса, задържа се за 5 - 6 сек и плавно се отпуска. Същото се
прави и с другия крак (фиг. 18). При достатъчна мускулна сила
натоварването може да се обремени, като се постави тежест в
областта на глезена.

I
фиг. 18

3. Страничен лег. Краката са опънати, отгорестоящият крак се

повдига максимално нагоре и назад, задържа се за 5 - 6 сек и се
връща в изходната позиция. Същото се прави и с другия крак
(фиг. 19).
4. Тилен лег. Краката се сгъват в колената около 50 - 60 граду­
са, ръцете са край тялото, стягат се силно заднобедрените
мускули и седалищните, тазът се повдига (заден мост).
5. Тилен лег близо до ръба на леглото. Подколенницата се
изнася навън и се извършват махови движения в бавно темпо.
6. Тилен лег. Краката са опънати с кръстосани глезени. Всеки
крак се стреми да избута странично глезена на другия.

37
 фиг. 19.

7. Тилен лег. Краката са леко сгънати в тазобедрените, колен­

ните и глезенните стави. Прави се имитация на каране на колело.
Колкото на по-ниско ниво са краката, толкова натоварването е
по-голямо. Упражнението допринася за засилване мускулите на
краката и увеличаване обема на движение в ставите.
8. Седяща позиция с подколенници извън леглото (фиг. 20).
Поставят се тежести в областта на глезенната става и се извърщ-
ва екстензия, задържане в тази позиция до 6 сек. След 5 - 6 дни
тежестта постепенно се увеличава. Упражнението може да се
прави в къщи с поставяне на импровизирани тежести. В много
фитнес центрове има специални уреди за тази цел.

фиг. 20.

38
 9. Седяща позиция (фиг. 21). Поставя се
малка топка с бодли или цилиндър на пода.
С ходилото с умерен натиск се раздижва
предметът напред, назад и встрани. Това е
своеобразна зонотерапия.
10. Коремен лег. Ръцете са край тялото.
Бавно повдигаме назад единия крак, след
това другия (фиг. 22) Това упражнение е
за засилване на всички задни мускулни
групи на крака, седалищните и кръстните
мускули.
11. Коремен лег. Извършваме леки сгъ­
вания и разгъвания на подколенницата,
свободно, махово в обем под прага на
болката.
Фиг. 21.
Комбинирани упражнения
и елементи на с п о р т

Тези упражнения имат елементи както за разтягане, така и за

засилване на мускулите.
/, Изходна позиция - прав. Заставаме пред стол или легло.
Бавно и с добре изправен гръб сядаме, постепенно ставаме в
продължение на 3 - 4 сек. Ако се налага, леко се подпираме, за да
улесним действието. С това упражнение се разтяга четириглавият
мускул и умерено се натоварват почти всички мускули на крака и
седалището.
2. Качване и слизане по стълби. При изкачването на горното стъ­
пало поставяме здравия крак. При слизане - обратно.

39
 3. Ходене и туризъм. Ходенето по равни терени или такива с лек
наклон е добра тренировка както за колената, така и за мускулите
на краката. При наличие на болка със степен 3 и повече е добре да
се ползва помощно средство (бастун, канадка). Не е желателно да
се носят допълнителни тежести.
4. Плуване и упражнения под вода. Те се отразяват много добре
на всички структури на краката. Водата е идеална среда за
извършване по-леко и по-безболезнено на движенията. Темпе­
ратурата на водата трябва да бъде близка до индиферентната. Ка­
ране на колело, лодка, елементи от аеробика имат също благопр­
иятен ефект .
Съчетаването на стреч-упражнения и тези за сила увеличават
значително ефекта от лечението. Вмъкването на релаксиращ и
съединителнотъканен масаж на крака между отделните упраж­
нения се приема добре от болните. Това укрепва мускулите, став­
ните структури, костната система (силни мускули, здрави кости) и
предпазва до голяма степен от травми и други усложнения.

Запомнете!
1. Не е задължително да се правят всички упражнения в един
сеанс.
Най-добре е с вашия лекар или сам да подберете 10 -12 от тях,
които изпълнявате с лекота и постепенно да включвате нови.
2. Избраните упражнения трябва да съдържат от всяка група
по няколко: стреч-упражнения, за увеличаване на мускулната
сила, комбинирани.
3. Упражненията не трябва да предизвикват болка и се извър­
шват бавно, спокойно.
4. Броят на всяко упражнение да бъде от 5 до 15 пъти. Започ­
ва се с по-малък брой и през няколко дни се увеличава.
5. Времетраене. При стреч-упражненията то може да бъде по-
дълго - 20 - 50 и повече секунди във фазата на разтягането, а при
тези за сила - 5 - 6 сек, като се съчетава с дишането. Във фазата
на съкращение на мускулите се вдишва, а при релаксиране се
издишва.
6. Погледът трябва да бъде насочен към пръстите и китките и
да следи тяхното движение.
7. Добре е упражненията да се започват при събуждане в
леглото. Това ще мобилизира вашите стави и мускули.
8. Продължете да правите заучените упражниния и след изле­
куване, това ще ви предпази от рецидив.

40
 Физиотерапевтични средства
и методи
Най-честите физикални методи за лечение на заболяванията
на колянната става са криотерапията, калолечението и някои
методи на електролечението. Резултатите зависят много от мето­
диките на изпълнение на процедурите.

Криотерапия
Тя има редица положителни въздействия, като намалява
болката, мускулния спазъм, кръвотечението и др. Чрез студа се
въздейства не само върху сетивните влакна, но и върху
моторните, гама системата, което води до намаляване на
мускулния спазъм, а това допълнително облекчава болката. В ле­
чебната практика се прилагат следните методи:
1. К р и о м а с а ж . В чаша се сипва около 100 мл вода с поста­
вена в нея клечка и се замразява (фиг. 23). С този лед се прави
лек масаж на болния участък 5 - 8 мин, след което кракът се раз­
движва. Това се повтаря. Този метод се понася много добре от
болните.
2. Обвиване на болното коляно
с мокра, замразена кърпа.
3. Замразен гел. В последните
години разпространение получиха
пластмасови торбички, изпълнени
със специална течност, лесно зам­
ръзваща и бавно размразяваща се.
Криотерапията не трябва да се
прилага повече от 16 мин на сеанс,
защото след изтичане на това време
съдовете престават да се свиват,
дори се разширяват и може да се
получи обратен ефект.
Фиг. 23. Чаша с л е д Методът със замразени кърпи или
торбички от гел не дава възможност
за динамично преместване към нови участъци, както това може
да стане при криомасажа.
Криотерапията е противопоказана при болни с диабет, атеро­
склероза на долните крайници и сериозни сетивни нарушения.

41
 Калолечение

Торфени апликации с торфозол или торфен. Тези препарати

се появиха в лечебната мрежа през последните няколко години и
са много удобни за домашна употреба. Топлината и химическите
елементи от калта подобряват трофиката на колянната става,
стимулират производството на протеин и ускоряват оздравител­
ните процеси. Тези процедури подобряват и еластичността на
мускулите. Ето защо след топлинната процедура е най-добре да
се провеждат стреч-упражнения и кинезитерапия.
Методиките с двата препарата, торфозол или торфен, е една
и съща:
1. Торфени компреси. Застила се една кърпа с размери 40 на
60 - 70 см (фиг. 24). Върху нея се поставя найлон с 10 см по-
широк и дълъг. В съд се поставят 6 до 7 лъжици от препарата, зал­
ива се с гореща вода и се бърка, за да стане гъста каша. Темпе­
ратурата на калта не трябва да превишава 45 - 46 градуса. По-
високата температура уврежда протеините в тъканите. Поставя
се кракът върху найлона, натрупва се калта върху коляното и се
завива и превързва. Времетраенето на пруцедурата е от 30 до 90
мин. Броят на процедурите е 10 до 14.
2. Е г и п е т с к и метод. Със същото количество торф се прави
каша, която се наслагва върху коляното и се оставя на слънце 1

Найлон

Кърпа

фиг. 24. Хавлиена кърпа и найлон върху нея

42
до 2 часа, докато засъхне добре. Коляното се измива с топла
вода и болният почива в продължение на 30 мин. Броят на
процедурите е 10 до 14. При възрастни хора или хипертоници е
добре останалата част от тялото да е на сянка.

Балнеолечение

Балнеолечението е показано и ефективно при по-голяма част

от заболяванията на колената - остеоартрити, артрози, след опе­
рации на скъсан менискус или връзки и др. При него се съчетава
въздействието на температурния фактор с химическия и движе­
ние под вода. Топлата минерална вода е идеална среда за по-
леко извържване на безболезнени движения.
Много от нашите курорти с рехабилитационен профил имат
добър опит при лечението на коленните стави. При насочването
на болните към един или друг курорт трябва да се имат предвид
както самото заболяване, така и съставът на минералната вода и
опитът на лекуващия персонал. Ориентировъчно могат да се
ползват следните указания;
^ при дегенеративни ставни заболявания и възпалителни в
хроничен стадий са показани сероводородните и калните бани;
Кюстендил, Сепарева баня, Марикостиново, Поморие, Баня -
Бургаско, Велинград и др.;
^ при травмени увреждания на колената с контрактури и
остеопороза са показани флуорните минерални води и мореле­
чение; Велинград, Девин, Павел баня, Поморие, Тузлата,
Марикостиново и др.
Температурата на лечебния фактор, както и съчетаването му
с други физиотерапевтични методи се определят от лекуващия ле­
кар на курорта.

Електролечение
Много и разнообразни са електролечебните методи, нами­
ращи приложения при заболяване на коляното. Тук ще се спрем
само на някои от тях, даващи подчертан ефект и възможност з а
домашно приложение.

Диадинамични т о к о в е
Те са широко известни в лечебната практика. Според автора
им - П Бернард, тези токове са най-добрият "медикамент" срещу
болката. През последните години подсилваме обезболяващото

43
им действие, като под електродите поставяме и лидокаин - 2%, а
за намаляване на отока и подобряване на трофиката ползваме
витамин С, луга и др. Практиката показва, че едно по-продължи­
телно въздействие с тези токове дава по-добър ефект - модалност
100 Хц в продължение на 3 - 4 мин, последвана от къси и дълги
серии по 4 - 5 мин. Тази методика дава много добър ефект както
при острите, така и при хроничните заболявания на коляното,
особено ако се съчетае със студо- или топлолечение в
зависимост от случая.
Тези процедури могат да се правят и при домашни условия,
тъй като има конструирани малки портативни апарати.

Транскутанно нервно-мускулно стимулиране

Това е метод за намаляване на болката чрез прилагане на
пулсиращи бифазни токове върху кожата. Най-често апаратите
предуцират ток с честота от 2 до 300 Хц.
При остри и силни болки в коляното се ползват честоти от 50
до 150 Хц, а в хроничните случаи се прилагат по-ниските честоти
от 5 до 50 Хц. Продължителността на процедурите е няколко часа.
За целта днес се произвеждат малки портативни апарати с ба­
терийно и мрежово захранване.

Електростимулация
При всички по-дълго траещи заболявания на коляното настъп­
ва изразена хипотрофия на бедрените мускули и по-слаба на
мускулите на подколенницата. При слаб четириглав мускул
коляното става нестабилно, застрашено е от допълнителни
травми и дегенеративни заболявания.
Клиничният опит и експерименти доказват, че електростиму-
лацията, извършвана самостоятелно или в комбинация с волево
съкращение, допринася за преодоляване на хипотрофията, уве­
личение на мускулната сила и научава по-бързо болния да извър­
шва мускулно съкращение, когато се съчетае с електростимула-
цията.
Препоръчваме използването на средночестотни токове по
следната методика;
1. Единият електрод се поставя на 4 - 5 см под ингбиналната
гънка, другият с две разклонения върху вътрешната и външната
глава на четириглавия мускул (фиг. 25).
2. Подбор и продължителност на импулсите. При силно
отслабени мускули даваме 3 сек импулс и 3 сек пауза; при

44
средно изразена хипотро-
фия - 4 сек импулс, 4 сек пау­
за; при слабо изразена
хипотрофия - 5 - 6 с е к
импулс, 5 - 6 сек пауза.
3. Големина на тока. Пода­
ва се такава сила, че да се
вижда ясно добро мускулно
съкращение.
4. Брой на импулсите. Да­
ват се 50 - 60 стимулации на
сеанс всеки ден или през ден
до получаване на добри резу­
лтати.
Процедурите могат да се
извършват и при домашни
условия, тъй като има пор­
тативни апарати за целта.
Има и други електроле­
чебни методи като ултра­
звук, Интерферентен ТОК И Фиг. 2 5 Разположение на електродите
др., КОИТО се прилагат при за електростимулация
стационарни условия. Ще
споменем само за някои особености при тях.

Ултразвук
Ултразвукът подобрява клетъчния метаболизъм, трофиката на
тъканите, допринася за "подмладяването" им благодарение на
това, че ги обогатява с вода. Прави ги по-еластични. За подсилва­
не действието на ултразвука днес широко се използват контактни
субстанции, имащи обезболяващ и противовъзпалителен ефект -
фелоран, фастум гел, хидрокортизон и др.
При хроничните дегенеративни заболявания и контрактури
препоръчваме използването на по-големи дози - 1,2 до 1,5 вт, а
при подострите процеси се използва импулсен ултразвук с по-ма-
лък интензитет от 0,3 до 0,6 вт. Тъй като ултразвукът подобрява ак­
тивността на фагоцитите и макрофагите, той се употребява и за
потискане на възпалителния процес.
Времетраенето на процедурите е от 8 до 12 мин всеки ден или
през ден.

45
 Интерферентни т о к о в е
Съвременните апарати дават голямо разнообразие от токови
съчетания, което разширява и тяхното клинично приложение:
V честотите от 80 до 150 Хц имат главно обезболяващо дейст­
вие и са против остеопорозата. Ако заболяването на коляното е
със силна болка и остеопороза, е добре да изберем тази
модалност;
^ модалността от 0 до 100 Хц има съдоразширяващо действ­
ие. При вегетативни нарушения около ставата тя е подходяща;
V модалностите от 0 до 50 Хц имат мускулостимулиращ ефект
и са полезни при мускулна хипотрофия.

Магнитотерапията

Магнитотерапията намира приложение при хора с болни коле­

не. Обезболяващият й ефект не е много силен, но при болни с
нарушения на кръвооросяването, наличие на остеопороза и
трофични нарушения, импулсното магнитно поле оказва благо­
приятен ефект.
Често болните поставят въпроса за магнигниге наколенки. Те
също оказват лек обезболяващ ефект, но е най-добре да се
ползват в съчетание с кинезитерапия и други физиотерапевтични
методи.

Акупунктура, лазертерапия

Тези методи при заболявания и травми на колянната става са

в зависимост от степента на болката, възпалението и други
симптоми. Тук ще се спрем само на някои методики, прилагани
при заболявания на колянната става (по Я. Дафинова):
1. С хелий-неонов лазер - Р 10-25 т W;
S плътност на мощността 3-10 m W ;
^ диаметър на светлинното петно - 1.5 - 3 см;
^ начална експозиция - 3 - 5 мин в зависимост от изразеност-
та на възпалителния процес. При по-остри процеси се дават по-
краткотрайни процедури. Общата продължителност на времето
на облъчване не трябва да превишава 30 мин за деня.
2. С инфрачервен лазер.
s при болки използваме от 10 до 50 Хц, при наличие на възпа­
ление от 1000 до 4000 Хц, а при остеопороза от 100 до 500 Хц;

46
 ^ много често симптомите с а комбинирани (болка, възпале­
ние, остеопороза), поради което с е дават различни честоти в
един и същи с е а н с с продължителност 3 - 4 мин з а всяка честота.
Най-често з а лечебно въздействие с е подбират следните
акупунктурни точки ( ф и г . 2 6 ) .

Фиг.26. Акупунктурни точки, ползвани при заболяване на коляното.

А-меридиан на стомаха, Б-меридиан на пикочен мехур, B-меридиан на
черния дроб.

^ Е 34 - намира с е над страничния горен край на колянната

капачка (лян-цю);
^ Е 35 - във вдлъбнината странично от капачката към долния
край (ду-би);
^ Е 36 - малко под капачката (цзу-сан-ли);
^ F 7 - под капачката, з а д и дистално от вътрешния кондил на
големия пищял (си-гуан);

47
 F 8 - в падината на вътрешния край на задколянната ямка
(цтой-цоан);
^ V 40 - в центъра на задколянната ямка, странично от
пулсациите на задколянната артерия.
Същите биологичноактивни точки се ползват и при други
видове акупунктурни методи (игло-акупунктура, електро-акупунк-
тура и др.).
Макар и да има известно увлечение по акупунктурните методи
през последните години, съчетанието им с компетентно проведе­
на лечебна физкултура дава добри резултати.

Съвети към болните

Коляното, както и всеки орган на човешкото тяло, иска грижи
и внимание не само когато заболее, но и преди това. Колянната
става е сложна и всяко нарушение на нейните структури се отра­
зява върху състоянието на целия крайник, а понякога и на кръста
и работоспособността на болния. Изхождайки от дългогодишна
практика, можем да дадем следните съвети към болните:
1. Предприемайте лечение (особено оперативно) само след
уточнена диагноза. Ако е необходимо, консултирайте се и с втори
слециалист.
2. Стремете се към хармония във функциите на коляното -
добри мускули, добър обем на движение. Това налага усвояване
на един оптимум от упражнения.
3. Не форсирайте с лечебната физкултура и упражнения на
уреди, предизвикващи болка. Това може да върне оздравителния
процес назад.
4. При всяко изостряне на болката или увеличение на отока
преминете към щадене - увеличете времето на покой, ползвайте
помощни средства. Съветвайте се с лекуващия лекар.
5. Стремете се да създадете „мускулен корсет" около
коляното, вместо да го укрепвате с наколенки.
6. Ходенето по равно с или без помощно средство е полезно,
но преумората на крака е вредна.
7. Работете за "здравето" и на здравия крак, защото той пома­
га на болния, като поема по-голяма част от тежестта на тялото.
Работете за увеличаване силата и сръчността и на горните
крайници, защото те трябва бързо да отреагирват, да помагат при
падане, носене на бастун и др.

48
 8. Не се притеснявайте да ползвате помощни средства при
изостряне на заболяването. Те намаляват натоварването на
коляното и допринасят за подобряване на симптомите - болка,
възпаление, оток и др.
9. Избягвайте дългото стоене в една и съща поза. Ако пътува­
те в кола, самолет или друго превозно средство, на всеки час
раздвижвайте всички стави на краката, правете разтягане и
изометрични съкращения за мускулите.
10. Всекидневни упражнения или поне 3 пъти седмично при
болни колена са задължителни, докато се стигне до възможното
най-добро възстановяване.
11. Следете теглото си и се стремете да го сведете и поддър­
жате в граници, близки до нормата.
12. Избягвайте носенето на тежки предмети - това стресира
структурите на коляното. Не се отказвайте от ходене за покупки,
но не се натоварвайте много (2-4 кг) и ползвайте ръчна количка.
13. Включвайте се във всекидневната домашна работа, но
редувайте тази работа и с почивка: 1 - 2 часа работа, 1 5 - 2 0 мин
почивка.
14. При студено и влажно време избягвайте излизане навън
или ако се налага, обличайте се добре. Студът и влагата засилват
мускулния спазъм и болката.
15. Обърнете внимание на обувките си. Те трябва да са
удобни, с не високи токове. Високите токове създават дисбаланс
на целия крак, кръста и стрес в коляното. Лекувайте плоскостъ-
пието, ако имате такова.
16. При студено време, неравни или замразени улици,
избягвайте ходенето. Ако това се налага, облечете се добре.
17. Включете се активно в рехабилитационната програма.
При спазване на тези съвети сме уверени, че вие ще
подобрите функцията и силата на вашите крака, физическата и
умствената активност, а оттам и вашия общ тонус и настроение.
Много често пациентите питат защо, след като ги болят коле­
ната, трябва да правят упражнения и за други части на тялото.
Включване на упражнения за почти всички групи мускули на
тялото подпомага запазването не само на мускулите и ставите,
но и на мозъчната дейност. През последните години се откри, че
физическите упражнения и умерената физическа работа активи­
рат отделянето на т.нар. хормони на растежа, което е от същест-

49
вено значение за запазване на мозъчните неврони и връзките
между тях, а то, от своя страна, се отразява благоприятно върху
самите мускули, стави, кости и много други органи на човешкото
тяло. Това е доказано и експериментално. След предизвикана
физическа активност на животни растежният хормон се увелича­
ва и това трае при всички случаи 48 часа, а в отделни случаи и до
една седмица. Ето защо е добре упражненията да се правят поне
през ден или два пъти седмично. Физическата работа и упраж­
нения увеличават резистенността на мозъка срещу тенденцията
му към атрофия, ранна атеросклероза, болест на Алцхаймер и
други заболявания.
Характерно е, че почти всички дълголетници са водили акти­
вен физически и умствен живот. Например Пикасо е работил в
студията си до 91-годишна възраст. Академик С. Гановски живя 95
години. Ежедневно заделяше 40 - 50 мин за физически упраж­
нения, ходене и писане. Същата умствена и физическа активност
проявяваше и акад. М. Арнаудов и над 90 години.
Запомнете - движението е храна за мускулите, ставите,
костите, нервната система, включително и главния мозък.
Физическите упражнения трябва да са разнообразни, да не
водят до голяма умора и натоварване на ставите и хрущялите.
След приключване на упражненията или ходенето болният трябва
да усети повишен тонус на целия организъм и една приятна умора
в мускулите, т.нар. мускулна радост. Повечето упражнения
трябва да се правят от легнало положение и да включват голям
брой мускули, особено тези в близост до колянната става. Човек,
който пренебрегва грижите за коленете и краката си в млада и
средна възраст, плаща високи лихви в напреднала такава.
Възрастните хора при срещи често започват разговори за
здравословното си състояние - къде ги боли, какви лекарства взе­
мат и пр. Много от болните са станали зависими от някои лекар­
ства, които не са безобидни поради страничните си действия.
Понякога и при слаби болки веднага прибягват до едно или друго
лекарство. Не оставят саморегулиращите се системи на
човешкия организъм да се задействат. При болка нервната систе­
ма започва да отделя обезболяващи вещества - ендофини. Ако се
приемат силни обезболяващи, този механизъм се потиска. Не
един случай има, когато след силна болка, без да се вземат ле­
карства, тя постепенно стихва Ето защо е желателно не веднага
да се започва и то със силни обезболяващи.

50
 При болни с проблеми в колената, освен намаляване на
болката, трябва да не се допуска отслабване на мускулите на кра­
ката, кръста и гърба, напротив, дори да ги засилим. Това не може
да се постигне с медикаменти, а с една системна рехабилитаци-
онна програма.
При спазване на тези съвети сме уверени, че вие ще
подобрите функцията и силата на вашите крака, а от там и вашия
общ тонус и настроение.

51
 Приложение 1
Степенуване на болката

Степени:
0. Няма болка
1. Незначителна болка, явяваща се от време на време, но
болният е напълно работоспособен и не прибягва към лекарства
2. Слаба болка. Не затруднява особено дейността на болния и
той рядко търси лекарство срещу нея.
3. Умерена болка. Затруднява някои дейности (слизане и кач­
ване по стълби, ползване на обществен транспорт и др.). При
покой няма болки. Ползва леки обезболяващи - аспирин, аналгин,
парацетамол и др.
4. Силна болка. Тя е постоянна, с малки безболезнени
периоди. Затруднение в извършване на редица дейности.
Болният взема системно обезболяващи, които го облекчават.
5. Много силна болка. Болният е прикован към леглото, ходи с
помощни средства, неработоспособен е. Болката нарушава съня
му. Взема системно обезболяващи.
Забележка. Степента се определя в един и същ час от дено­
нощието, като знакът ( • ) се поставя там, където се среща степен­
та с деня. При съединяването на тези знаци се получава кривата
на болката по подобие на температурна крива.

Графика за динамиката на болката при болен И. Г. - 21 г.

2 3 4 5 6 7 8 9 0
1 11 21 3
1 41 5
'
Дни

52
 Приложение 2
Таблица за н я к о и хранителни продукти,
калорийност и съдържание на мазнини
Хранителни Количество Калории М а з н и н и (в г)
продукти

Хляб - бял 1 филия 80 1

Хляб - г р а х а м 1 филия 30 0,75
Хляб - диетичен 1 филия 40 0,5
Обикновени бисквити 1 брой 40 0,5
Яйце 1 брой 130-160 11
Макаронени изделия 1 чаша 180 0,5
Грис 100 г 350 1
Ориз 100 г 360 0,9
Грах 100 г 340 2,2
Фасул - зрял, леща 100 г 330 1,25
Картофи 200 г 110 0,25
Тиква 200 г 50 0,5
Плодове 100 г 35-90 0,5-1
Натурален с о к без захар 1 чаша 120 1
Зеленчуци 100 г 50-70 0,5-1
Захар 100 г 400 -

Шоколад 100 г 542 32,8

Пчелен мед 100 г 320 -

Мляко - обезмаслено 1 чаша 90 1

Мляко - 2% 1 чаша 120 5
Мляко - пълномаслено 1 чаша 150 8
Сметана 100 г 300 - 305 30-35
Мляко - кисело 1 чаша 130 1
Сирене 100 г 300-325 8
Извара 100 г 80 0,5
Кашкавал 100 г 380 - 400 28-30
Масло 100 г 700 72
Маргарин 100 г 50-60
Месо - нетлъсто 100 г 180 10
Месо - леко тлъсто 100 г 250 16-18
Месо - тлъсто 100 г 330 26
Риба - прясна 100 г 80-140 12
Кренвирши 100 г 230 - 240 15
Салам - хамбургски 100 г 260 16
Шунка 100 г 400 12
Олио 100 мл 930 93
Свинска мас 100 г 900 90-96
Майонеза 1 суп. лъж. 45 5
Кока Кола 200 мл 96 '

З а б е л е ж к а : 1 г мазнини - 9 калории, 1 г алкохол - 7 калории, 1 г въгле-

хидрати - 4 калории, 1 г белтъчини - 4 калории.

53
 Съдържание
Въведение з
функционална анатомия
на колянната става в
От симптоми към диагноза 9
Болка 10
Подуване на коляното 11
Блокаж на коляното 13
Крепитации, пукане, щракане 13

Хронични заболявания на коляното и

Остеоартрит. Остеоартроза (изшипявания) 14
Болест на Хофа - мастна тъкан в коляното 20

Травмени заболявания 20
Увреждания на менискуса 20
Увреждания на коленните връзки 23
Дислокация (изместване) на капачката 27

Други заболявания на коляното 27

Инфекциозен моноартрит 27
Преднокапачен бурсит 28
Интермитентен хидропс (оток) 29
Болест на Osgood-Schlatere 29
Подагра 30
Коленни болки при заболяване
на тазобедрената става 30
Туберкулозен гонит 31

Наднормено тегло,
хранене и болки в колената 32

Принципи и методи на рехабилитация 34

Стреч-манипулации и упражнения 34
Упражнения за засилване стабилизаторите на колената . . .36
Комбинирани упражнения и елементи на спорт 39
Запомнете! 40

54
физиотерапевтични средства и методи
Криотерапия
Калолечение
Балнеолечение
Електролечение
Диадинамични токове
Транскутанно нервно-мускулно стимулиране
Електростимулация
Ултразвук
Интерферентни токове
Магнитотерапия
Акупунктура. Пазеротерапия

Съвети към болните

Приложение 1
Степенуване на болката

Приложение 2
Таблица на някои хранителни продути,
калорийност и съдържание на мазнини

Книгопис
 Книгопис
1. Ганчев, М. Клинична травматология на опорно-двигателния апа­
рат. Изд. компания К&М. София, 1995.
2. Дафинова, Я. Лазер и лазеракупунктура. София, 1997.
3. Allen Ronald, J. Arthritis of the hip and knee, New York, Peachtree
Publishers, 1998.
4. Haward, Kiernan. The Knee Book, New York, Crown Publishers, 1995.
5. Klapper, R. Heal yours knees. M. Evans and Co, New York, 2004.
6. Thomson, A. and coll. Tidy's Physiotherapy. Dader Varahelse pub­
lishing Haus, Mumbai 400014, 1996.

Проф. Димитър Костадинов (872-18-65)

БОЛКИ В КОЛЕНАТА
Първо издание
Редактор д-р Ани Кантарджиева
Предпечат Мая Георгиева

Издателство „Знание"