Урок по Биология и здравно образование за 8 клас

на тема:
Хигиена и болести на опорно-двигателната система
Компонент III.Затвърдяване
Изготвил: Калоян Дихонов, фак. №41313, специалност НУПЧЕ II курс

1. Затвърдяване (трайно усвояване на учебния материал)

Първично, текущо и обобщаващо повторение.

За целта ще опитам да затвърдя учебния материал в самия процес на представяне на

новата информация чрез различни връзки и препратки, както и чрез обобщения на
различни материали от учебника. Затвърдяване може да се приложи в различните
етапи на урока, когато правим връзка с вече научените и придобити знания от
учениците. Също така, в края на предаване на учебния материал, когато имаме
обмяна на обратна връзка.

Със самото започване на урока ще се обсъди с учениците, какви болести на опорно-

двигателната система познават и дали се сещат за такива, с които сме се запознали
вече в предишни занятия. Ако сами не успеят да дадат примери, ние им припомняме.
Също така засягаме темата за здравословно физическо развитие и колко е важно да
сме активни не само в часовете по физическо възпитание, но и в останалото време от
живота ни. Важно е да имаме достатъчно отделено време за двигателна активност,
като посочваме високият процент проведени екскурзии и походи с участието на
самите ученици.

„Ако поддържаме ниско ниво на физическа дейност могат да се развият

множество затруднения и болести на опорно-двигателната система…“
След интродукцията навлизаме в същността на темата и разглеждаме основните
изображения в учебното пособие, като преди това се разяснява конкретната
информация към изображението, например информацията към Фиг. 3.20
Изкривяване на гръбначния стълб – сколиоза. За да бъде по-лесно разбираемо за
учениците, използваме анатомичен модел на гръбначен стълб за да разгледаме
обстойно от какво е изграден, посочват се междупрешленните дискове, нервните
влакна, както и основните му части, а също и да разберем какво е характерно за
сколиозата. Докато предаваме знания на учениците, ние се стремим да бъдем
максимално разбираеми и да използваме връзки, които да създадат логическа верига
в мисленето и възприемането на класа. След запознаването с основните специфики
на заболяването и как изглежда то физически, вдигаме ученик по желание, който да
излезе пред всички останали и отново да посочи основните части на гръбнака, след
което да обясни и покаже основните белези на заболяването с което сме се запознали.
Използваме участието на ученик от класа за да обобщим новото и да проверим до
каква степен е разбираемо.
По същият начин продължаваме да се запознаваме и с останалите заболявания на
опорно-двигателната система. Например използваме анатомични модели на човешки
кости за уврежданията на долните и горните крайници, с цел по-нагледно да се
покажат важните особености, които е добре да се знаят. Разяснение на информацията
към Фиг. 3.21. Плоско ходило; Фиг. 3.22. Промени в долните крайници при рахит;
Фиг. 3.23. Ревматоиден артрит. Паралелно с това, използваме и видео материали
показващи движението на здрав човек и на човек със съответните заболявания за да
се създаде контраст и да се проумеят разликата и отличителните признаци. Това ще
доведе до визуално и вероятно теоретично повторение наум на наученото до сега и
по-лесно ще бъде запомнено.

При интродукцията на травмите на опорно-двигателната система, припомняме че на

всеки от нас се е случвало да получи такъв тип контузия. По този начин правим
първично повторение на информация, с която учениците са се сблъсквали и преди.
Разглеждат се изображенията посочени в учебното пособие – Фиг. 3.25. Счупена
кост; Фиг. 3.26. Видове счупвания: А. Открито счупване; Б. Закрито счупване.; Фиг.
3.27. Навяхване на глезенна става; Фиг. 3.28. Охлаждане при травми на става.

„Знаем, че обикновено такъв тип контузии се характеризират с оток на самото

място, болка, физическа неспособност…“, след което следва да се запознаем с
характерните особености на травмите на опорно-двигателната система. Подробно се
разглеждат и видео материали на прожекционното платно.

Задаваме въпросът: „Случвало ли се е на някой от вас да окаже първа долекарска

помощ при травми на опорно-двигателната система?“
Ако има ученик, който желае да сподели своя опит относно първа долекарска помощ,
то той ще има възможността да го направи. По този начин проверяваме до каква
степен учениците от 8 клас са запознати с темата. Обмяната на опит е полезна, докато
същевременно се запознаваме с текста и изображенията в учебника. Отново имаме
повторение и затвърдяване на информацията.

Разглежда се Фиг. 3.29. Техники за обездвижване при травми на опорно-

двигателната система…

Задаваме въпросът: „ Кои от тези техники за обездвижване са ви познати и

според вас коя в какъв случай се прилага?“

Обсъждат се различните техники за обездвижване при травми на опорно-

двигателната система, също така правим връзка с урока за инфекции при открити
рани, в случай че при травма има открита инфектирана рана. Завършваме с
обобщаващо повторение.
„Кои видове травми на опорно-двигателната система научихме днес? Нека да
си припомним какво трябва да направим първо в случай, че имаме потенциално
инфектирана рана придружена от травма на опорно-двигателната система? И
какви са следващите стъпки на първа долекарска помощ, за които учихме днес?“
 Опериране с факти, работа с нагледни пособия, използване на технически средства.

Нагледните средства и материали, които ще се използват по време на урока са

следните:
• Анатомичен модел на гръбначен стълб
• Модел на кости от човешка ръка
• Модел на кости от човешки крак
• Видео и графични материали
• Медицински пособия; бинт; кислородна вода; спирт; йод, риванол и др.

Анатомичните костни модели ще използваме, защото те предоставят възможност за

доста по-детайлен оглед и показ. По този начин ще бъде изключително лесно
смилаема информацията и това, което показваме на учениците. Освен това те са
изключително реалистични и със сигурност повдигат интереса на класа.

Ще се използват и видео материали, както и графични материали детайлно

изобразяващи подробна информация и факти свързани с тематиката на урока. Тоест
различните костни болести засягащи опорно-двигателната система, както и
характерните симптоми и позициониране в самите кости. Ще се използват реални
медицински доклади с изображения и описания.

Използване на прожектирани видео материали и факти с цел текущо повторение.

Използване на анатомичен модел на гръбначен стълб с цел текущо повторение.

Използване на модел на кости в човешката ръка с цел текущо повторение.

Използване на модел на кости в човешкото ходило с цел текущо повторение.

Използване на медицински пособия с цел обобщаващо повторение и практическо

упражнение на предадения материал.
Извършване на различни практически задачи.

Учениците се разпределят на 3 групи. Поставят се 2 практически задачи.

Практическа задача №1.

- На всяка група се дава по един костен модел. Използвайки моделите, да се

разгледат съставните части, да се обяснят особеностите и да се посочат
засегнатите зони от заболяванията и травмите, които научихме. Прилагайки
практически задачи, прибавяме още опит чрез обобщаващо повторение
допринасящо за трайното усвояване на учебния материал.

➢ I група: върху анатомичния модел на гръбначен стълб – Къде се намират

междупрещленните дискове? Как би изглеждал гръбнака на човек, който има
сколиоза? Как наричаме състоянието, при което се наблюдават пропукани
междупрешленни дискове и прищипани нерви?

➢ II група: върху модела на кости в човешкото ходило – Как ще изглежда

ходилото на човек, при който има настъпила деформация (плоско ходило)?
Какви са следствията от плоско ходило? От какво се поддържа сводът на
ходилото?

➢ III група: върху модела на кости в човешката ръка – Каква е причината, поради
която се развива ревматоиден артрит? Кои зони биха били засегнати в
човешката ръка, ако човек има ревматоиден артрит? Какви са особеностите
при развит ревматоиден артрит?

Практическа задача №2.

- Да се изпълнят задачите за работа по групи на стр. 73 в учебника. Използват се
реални медицински пособия и по един доброволец от всяка от групите. Даване на
възможност всяка от групите да аргументира своите действия при изпълнението
на задачите.