ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОМПЛЕКС „BeOn-1“

ЗА ТРЕНИНГ НА ЛИЦА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ ЕКИПАЖИ НА

БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ

д-р Блага Русева , доц. д-р Димитър Батуров,д.

Резюме: В настоящото проучване е използвана създадена от български учени компютърно

базирана експериментално-приложна система- BeON-01, която изследва и подобрява
определени когнитивни, личностови и поведенчески характеристики на хора, намиращи се в
комплексна среда с екстремни фактори на въздействие. Конкретизира се използването и за
тренингово обучение на конкретни умения при кандидати за членове екипажи на БЛА.
Ключови думи: тренингово обучение; ситуативна бдителност; членовете на екипажа на
БЛА

Blaga Rousseva Ph.D.,

Asos. Prof. Dimitar Baturov MD, PhD
Summary :
Keywords:

Теоретична постановка на проблема

Сложността на системите в ежедневието на съвременния човек непрекъснатото се
повишава. Според Network World новите технологии - като роботизация, автономни автомобили,
3D принтиране, безпилотни летателни апарати (дрони), изкуствен интелект и виртуална реалност
- ще създадат сериозни катаклизми във всички разновидности на пазара на труда, не само
технологичния. Анализаторът на Altimeter Group Брайън Солис заявява, че „роботизираната“
индустрия ще създаде множество нови категории труд. Някои ще са силно технически, като
инженер по роботика, програмист по роботика, инженер на дрон. Но ще има и новосъздадени
позиции, които не изискват инженерни познания, като инспектор по качеството на роботи,
инструктор или съветник по роботи, експерти по AI поведение, AI аниматори и други.
Това до голяма степен се отнася и до използването на високотехнологични безпилотни
летателни апарати (БЛА) в различни сфери на живота и поставя въпроса за критериите, на които
трябва да отговарят екипажите, които ги управляват.
Терминът БЛА е заимстван от Unmanned Air Vehicle или Unmanned Air System и се
използва за летателни апарати, които носят определена научна или изследователска апаратура,
чрез която се събира информация за решаването на определени, важни за обществото задачи,
свързани с военни и граждански цели, както и необходимите за тях компоненти: летателни
апарати; авионика; телекомуникация; сканиращи или измерваща апаратури за набиране на
разнообразна информация за пространствено обособени обекти и явления и т.н. В тези сложни
ергатични системи (системите «човек - машина») най-уязвимото звено остава човекът или както
е прието да се нарича –човешкият фактор. Това налага непрекъснато усъвършенстване на
системите за психо-физиологическа оценка и тренинг на членовете на екипажи на БЛА
посредством разработване на нови ефективни методики, включващи познати и неизползвани до
сега техники. В реалността процесът на управление на дейността се свежда до ответна реакция,
т.е. до определено индивидуално поведение на човека и от тази реакция може да се съди за
процеса на обработка на информацията и степента на правилност на реакцията.
В този смисъл важен психологически и работен конструкт в проучването на
проблематиката и особено при работа във виртуална среда, е ситуативната бдителност (СБ).
Ситуативната бдителност, според Kahneman и Wickens интегрира в себе си системите на
възприятието, вниманието, паметта, включително ментални и ситуационни модели (схеми) и
показва ограничения според подготовката на човека и актуално развиващите се обстоятелства. Те
рефлектират главно във вниманието и работната памет. Ситуативната бдителност представлява
коректното и обхватно възприемане на ситуацията и адекватното й нтерпретиране. В рамките на
теорията на Kehneman & Wickens декрементът на бдителността отразява изтощаването на
ресурсите за преработка на информацията.1 Използвайки дадения модел за бдителност
Parasuraman, Davies предлагат проста и широко използвана класификация за бдителност,
основаваща се на четири измерения: 1) тип на задачата (симултанна/сукцесивна); 2) честота на
събития (чести/редки); 3) сензорна модалност (зрение/слух) и 4) източници на трудност (сигнали
от един и същи тип или различни типове сигнали).
СБ има много съществено значение не само за успех, но и за безопасността на всяка
дейност. Така например в не малка част от докладите на Европейската агенция за авиационна
безопасност (ЕААБ) при раследване на авиационните инциденти, са със заключение за
допуснати човешки грешки. Още по-сериозен проблем представлява факта, че пълната
информация за реалната ситуация при екипажите на БЛА е почти невъзможна поради
ограничените възможности за визуален контрол и сензорната изолация от “събитията” [1, 2, 3, 4,
8.].
СБ интегрира в себе си системите на възприятието, вниманието, паметта, включително
ментални и ситуационнин модели (схеми) и показва ограничения, които можем да свържим,
както с професионалната подготовката на всеки един от членовете на екипажа на БЛА, така и с
моментното му емоционално състояние свързано с актуално развиващи се обстоятелства. Те
рефлектират главно във вниманието и работната памет. СБ представлява коректното и обхватно
възприемане на ситуацията във виртуална среда и адекватното й интерпретиране.
Основно правило за успешно справяне с дадена задача е количеството на информацията да
не превишава психофизиологическите възможности на конкретния човек. На практика
съществуват множество случаи (напр. усложнение на обстановката), когато това се случва и
човек, като адаптивно същество се стреми да се справи с възникналата екстремална ситуация.
Измерването на СБ се осъществява с директни и индиректни, респективно и със субективни
(анкетно-експертни) и обективни методи.
Обективните методи на измерване могат да бъдат представени в няколко направления:
- Физиологични измервания – ЕЕГ, евокирани потенциали.
- Измерване на отличителни качества – психометрия за индивидуалните разлики в
способности, интелигентност, изпълнение на множествена дейност, капацитет на работната
памет, пространствени способности.
- Измерване на поведенчески процеси – трекинг на очите, вербални протоколи,
честота на комуникация.
Съществуват различни компютърни устройства, които постоянно се развиват и
експериментират: APAMS, BAT и преносимия вариант PORTA-BAT в САЩ; VGAT, WOMBAT в
Канада; TORCH във Великобритания; PASS в Холандия; FPS-80, ICA-90 и ТОМ в Германия;
MSG в Аржентина; SIMKAP на “Dr. Schuhfried” - Виена и др. под.
По принцип основните проучвания в областта на СБ имат насоченост към: измервания на
трекинга на очните движения, визуалните дейности, оптокинетични стимули, когнитивния
вижиланс, влиянието на звуковите стимули, пространствена дезориентация по време на реален
полет или визуална реалност за такъв .
У нас отдавна, също се правят разработки, които имат отношение към СБ. Преди повече от
30 години в Лабораторията по авиационна психология на ОАМНИИ (сега в структурата на
НПЦВМЕАММ на ВМА) в някои от използваните методики се поставя, като елемент на
въздействие на работата в наложен темп. По отношение на членовете на екипажи на БЛА и
кандидати за такива това се прави за първи път.
Научноизследователски комплекс BeOn-01 е разработен от авторски колектив: ИКИТ-
БАН-София: проф.дтн Петър Гецовм доцент инж. Стоян Танев и колектив и ВМА : проф. д-р
Любомир Алексиев., д.м., псих. д-р.Блага. Русева; д-р Светлин Дошев; доц.д-р Димитър
Батуров,д.,

1
Гусев А. Н. (2004) Психофизика сенсорных задач. М., стр. 55
 БИОН-1 представлява компютърно базирана експериментално-приложна система, чрез
която се изследва ситуативната бдителност и поведение на изследваните, намиращи се в
комплексна и моделирана среда с екстремни фактори на въздействие.
Изследователският комплекс притежава следните важни характеристики:
а) основен и неизбежен естествен стресор се явява необходимостта от поддържането на стабилна
и активна позиция на тялото от страна на изследваното лице, седящо върху неустойчива
платформа;
б) изпълнение на едновременно протичащи тестове – задачи, които по съдържание и ангажиране
на анализаторни възприятни системи са с различна модалност;
в) близък до специфичните фактори на комплексната среда дизайн на тестовете, но изключващ
привнасяне на професионален опит при изпълнението им.
г) информационното насищане за единица време е такова, че поставя много високи изисквания
към когнитивните процеси на изследваното лице и по-често превишава възможностите му за
пълно справяне с тестовите задачи поради изчерпване на индивидуалния капацитет и в резултат
по-ясно се открояват чисто индивидуалните психофизиологични характеристики за справяне с
подобна ситуация.
В най-съвремените системи за оценка на изследваните лица, резултатите от тестовете се
сравняват и анализират съвместно с редица физиологични показатели, които се използват, като
индикатори за психо-физиологическия статус на изследвания субект.
Системата е изградена, така, че към нея лесно могат да бъдат добавяни нови специализирани
тестове, подходящи за изследване на кандидати за различни специфични дейности изискващи
пълен контрол на ответните реакции. Структурната и функционална схема на БИОН-1 са
показани на фиг. 1 а) и б).

Фиг.1 а) Структура на ИК БИОН-1

Фиг.1 б) Функционална схема на ИК БИОН-1

 Блок на физиологичните канали (БФК) на БиОН-01
БФК измерва физиологични сигнали и параметри, като електрокардиограма, пулсова
вълна, сърдечна честота, артериално кръвно налягане по метода на PTT (pulse transition time), и
периферна телесна температура в четири различни точки.
Системата е изградена, така, че към нея лесно могат да бъдат добавяни нови специализирани
тестове, подходящи за изследване на целеви групи. Структурната и функционална схема на
БИОН-1 са показани на фиг. 1 а) и б).

Фиг.1 а) Структура на ИК БИОН-1

Фиг.1 б) Функционална схема на ИК БИОН-1

Модул М1-ПКУ, осигурява конфигуриране на експериментите, контрол на

информационните потоци от останалите подчинени модули и активни приложения, както и
визуализиране и архивиране на получените резултати от провежданото изследване. Ниво 1 е с
най-висок приоритет в системата.
Структурата на софтуерното осигуряване е проектирано така, че да позволява добавяне на нови
тестови батерии ориентирани към изследването на конкретна целева група. Броят на тестовите
батерии и принадлежащите към тях тестове е практически неограничен. (фиг. 2). Модулът М1
позволява конфигуриране на тестовете в 8 работни варианти позволяващи избор на комбинация
от тестове, времетраене на сеанса, задаване на различни времена за експозиция на всеки отделен
стимул, както и включване на допълнителни опции, като равновесна платформа, звукови
стимули, речеви команди и избор на екран. Персоналните данни на изследваното лице (ИЛ),
работният вариант, параметрите на избраните тестове както и резултатите от изследването се
записват в база данни. Резултатите от проведените изследвания за всяко ИЛ могат да бъдат
анализирани и сравнявани с изследвания направени на по ранни етапи.
 Фиг. 2 Програмен модул за контрол и управление ниво 1

Диспечерът на активните приложения приема и записва регистрираните физиологични

сигнали и резултати от всички активни тестове, като в реално време изобразява на екрана на
изследователя всички физиологични сигнали (електокардиограма ЕКГ, пулсова вълна ПВ, кожно
галванична реакция, време за разпространение на пулсовата вълна до предварително избрана
периферна точка PTT, сърдечна честота и температура в четири точки на тялото на ИЛ).
Модулът ПКУ осигурява два режима на работа – „Обучение” и „Изследване”. ПКУ може да
обслужва до три активни приложения – тестове включени в избрания работен вариант.

Блокът за контрол и управление БКУ (фиг.3) изпълнява следните функции:

Да калибрира сензорните клавиатури.
Да разпознава избран бутон от двете клавиатури.
Да приема, анализира и транслира команди от „ниво 1” към „ниво-3”.
 Фиг.3 Блок за контрол и управление ниво - 2

Да освобождава равновесната платформа в три максимални ъгъла на отклонение спрямо

хоризонталното положение на платформата ± 6°, ± 12° и ± 18°.
Да измерва наклона на платформата с точност до ±1°.
Да анализира сигналите постъпващи от двата джойстика и ги предава към „ниво-1”.
Да управлява посоките на движение на електоромеханичните изпълнителни механизми на
равновесната платформа.
Да формира информационен пакет данни от ниво-2 и ниво-3 към ниво-1.

Блок на физиологичните канали (БФК) ниво-3 е показана на фиг.4..

С цел по-висока обективност и игнориране на възможността за волево влияние от страна на
субекта тези физиологични параметри по-често са свързани с реакцията на вегетативната нервна
система и адаптационните способности на индивида. БФК измерва физиологични сигнали и
параметри, като електрокардиограма, пулсова вълна, сърдечна честота, артериално кръвно
налягане по метода на PTT (pulse transition time), и периферна телесна температура в четири
различни точки.

Фиг.4 Блок на физиологическите канали ниво-3

Изследването на групите със системата BeON-1 включва винаги два етапа – „Обучение” и
„Работа с оценка”. Обучението трае не повече от 30 минути, но по желание на ИЛ може да бъде
прекратено по всяко време, след което да пристъпи към фаза „Работа с оценка”. Същинската част
на изследването „Работа с оценка” е винаги с фиксирана продължителност и се определя от
конфигурирането на работния вариант. Алгоритъмът на фаза „Обучение ” е показан на фиг. 5
Фиг.5 Алгоритъм за работа при фаза „Обучение”

На фиг. 6 е показан екранът за управление на фаза „Обучение”.

Фиг.6 Избор на тест за обучение

ИЛ избира с помощта на специализираните клавиатури на системата фиг.7 а),б)

a) Лява клавиатура б) Дясна клавиатура

 Фиг.7 Специализирани клавиатури на BeON-1

един от тестовете от работния вариант показан на екрана с което стартира описателната част на
теста съдържаща правилата за работа и примери за правилен и неправилен отговор.

Фиг. 8 Инструкция за работа с тест „Индикатори”

На всяко едно ниво ИЛ може да преминава към реална работа с избрания тест и да се
връща към описателната част неограничен брой пъти. На фиг. 8 е показан екран «Инструкции»
на тест “Индикатори”.
На фиг. 9 е показан тест Индикатори. Представлява система от три отделни тестови части,
които могат да се включват самостоятелно или в комбинация. Първата и втората части изследват
проста сензомоторна реакция на избор.
Първа част - визуални стимули Стимулите са пет квадратчета, разположени на кръст, като
едното от тях е в средата. Периферните светват в зелено, а централното – в червено. При
светване на зелен квадрат се отговаря с съответстващия му клавиш (фиг.8- Пример 1). При
светване на червен заедно с някой от зелените се натиска срещуположния зелен. Например при
светване на горен зелен и червен стимули се натиска долен зелен (фиг.8- Пример 2).
Втора част - акустични сигнали: Представяне на два различни по характеристика звукови
сигнали, на които трябва да се реагира със съответния клавиш – ляв или десен на дясната
клавиатура на фона на постоянен шум, характерен за района на ловуване.
Трета част - речеви сигнали
Реагира се на речеви сигнали, представени във форма на съчетание на отделни букви, числа и
думи, които следва да се запомнят и да се реагира на тяхното появяване с избор на съответен
бутон от дясната клавиатура ( например: 2LZ ).
 Фиг.9 Тест „Индикатори”- режим обучение

ИЛ може да прекъсне по-всяко време процеса на обучение след което незабавно се

стратира фаза „Работа с оценка”, която представлява същинската работа с ИК BeON-1. ИЛ
работи с всички тестове едновремено. Резултатите от реакциите на ИЛ за всички тестове се
изобразяват на екрана на администратора на експеримента в реално време като едновремено с
това се записват на информационен носител. ИК BeON-1

Дизайн на изследването

Цел на системата „БИОН-1”в конкретното проучване е изследване на способностите

на отделния човек (кандидат член екипаж БЛА) за тренингово обучение за справяне с
комплексна ситуация при екстремно въздействие на факторите на външната среда, чрез
конкретни ескпериментално създадени ситуации, включващи оценката на:
- Ситуативната бдителност (осъзнатост) – възприятна дейност; устойчивост,
разпределяемост, обем и селективност на вниманието; работна памет; оценка на стиуацията при
работа.
- Вземане на решение.
- Умение за справяне с недостатъчна и противоречива информация.
- Адаптабилност към промените в средата.
- Способност за извършването на симултантно протичащи дейности.
- Справянето със стрес – гъвкавост, емоционална стабилност, готовност към привация и
управление на стресорите.
- Индивидуалния профил на физиологичните реакции при справянето със стреса.

Конкретна задача, която си поставяме е : установяване на възможностите на BeON-01

(БиОН-01) за тренинг (за развиване на наличните познавателни (когнитивни) и личностови
характеристики) на изследваните лица в екстремални условия.
Психологичният тренинг се разглежда като метод за развиване на наличните познавателни
(когнитивни) и личностови характеристики на работещите. Подобряването на тези
характеристики е възможно, както с увеличаването на знанията на работещите, така и с
целенасочени упражнения в посока по-добри показатели, необходими за извършването на
специфичната работна дейност.

Предмет на изследването
Проучване и установяване на възможностите на БиОН-01 в качетсвото на нструментариум
за тренинг на целева група - кандидати за работа, като членовете на екипажи на БЛА.
Изследвани лица
 Лицата, които са обект на изследване бяха избрани на случаен принцип. Възрастта на
изследваните лица беше от 21 до 53 г. Лицата бяха със средно и висше образование.
Изследванията бяха проведени с мъже и жени:
- 30 кандидати (българи от цялата страна) за работа, в професии, изискващи изълнение на
дейности в екстремални условия;
- 30 българи от цялата страна, работещи в екстремални условия. Тридесет от 150-те лица
изпълниха методиката два пъти (през 2 месеца), като по време на изследванията им беше давана
обратна връзка за грешките, които допускат.
Хипотезa:
(1) Предполага се, че ще съществува различие между установените когнитивни (вижиланс и
разпределяемост на вниманието, устойчивост и ефективност на оперативната памет,
пространствена ориентираност и въображение) и личностови характеристики (способност за
поведенчески контрол при обременяване с повече от една дейност едновременно, емоционална
стабилност) на изследваните лица в екстремални условия преди и след осъществяването на
тренинговото обучение с BeON-01.
Методика- Научноизследователски комплекс BeOn-01
За статистическа обработка в SPSS версия 19 на получените данни е приложен тест на
Уилкоксон.

Анализ на резултатите:
Тестът на Уилкоксон (Wilcoxon Signed Ranks Test) е традиционен непараметричен тест за
сравнение на две зависими (преди и след тренинга) извадки. Чрез този тест се цели да се провери
допускането, че съществува статистически значима разлика в оперативната надеждност между
групите - преди и след тренинга. В таблицата по-долу са представени получените резултати от
настоящето изследване.
Табл. 1 Разлики в компонентите на оперативната надеждност преди и след тренинга с БиОН-
01. Рангове

N Mean Rank Z p
Брой верни отговори при Negative Ranks 1a 5,50 -4,075 0,000
"Пресмятане с Positive Ranks 22b 12,30
превключване" (след тр.) Ties 7c
- Брой верни отговори
при "Пресмятане с
превключване" (преди
тр.)
Брой пропуснати Negative Ranks 27d 14,89 -4,550 0,000
отговори в "Пресмятане Positive Ranks 1e 4,00
с превключване" (след Ties 2f
тр.) - Брой пропуснати
отговори в "Пресмятане
с превключване" (преди
тр.)
Брой грешни отговори в Negative Ranks 29g 15,00 -4,795 0,000
"Пресмятане с Positive Ranks 0h ,00
превключване" (след тр.) Ties 1i
- Брой грешни отговори в
"Пресмятане с
превключване" (преди
тр.)
 N Mean Rank Z p
Брой грешни отговори в Negative Ranks 30j 15,50 -4,785 0,000
"Пресмятане с Positive Ranks 0k ,00
превключване" (след тр.) Ties 0l
- Потвърдена готовност в
"Пресмятане с
превключване" (преди
тр.)
Непотвърдена готовност Negative Ranks 28m 15,41 -4,635 0,000
в "Пресмятане с Positive Ranks 1n 3,50
превключване" (след тр.) Ties 1o
- Непотвърдена готовност
в "Пресмятане с
превключване" (преди
тр.)
Брой попадения в целта - Negative Ranks 1p 9,50 -4,517 0,000
"Трекинг" (след тр.) - Positive Ranks 28q 15,20
Брой попадения в целта - Ties 1r
"Трекинг" (преди тр.)
Брой грешки в "Трекинг" Negative Ranks 29s 16,00 -4,764 0,000
(след тр.) - Брой грешки в Positive Ranks 1t 1,00
"Трекинг" (преди тр.) Ties 0u
Брой верни "Индикатори" Negative Ranks 3v 9,50 -4,203 0,000
(след тр.) - Брой верни Positive Ranks 27w 16,17
"Индикатори" (преди тр.) Ties 0x
Брой пропуснати при Negative Ranks 25y 14,20 -3,992 0,000
"Индикатори" (след тр.) - Positive Ranks 2z 11,50
Брой пропуснати при Ties 3aa
"Индикатори" (преди тр.)
Брой грешни при Negative Ranks 27ab 16,89 -4,603 0,000
"Индикатори" (след тр.) - Positive Ranks 3ac 3,00
Брой грешни при Ties 0ad
"Индикатори" (преди тр.)
От таблица 21 се вижда, че са налице статистически значими различия (р<0,001) по
отношение на компонентите на оперативната надеждност преди и след тренинга с БиОН-01.
Полученият резултат дава основание да се потвърди допускането в издигнатата хипотеза, че ще
съществува различие между установените когнитивни (вижиланс и разпределяемост на
вниманието, устойчивост и ефективност на оперативната памет, пространствена ориентираност и
въображение) и личностови характеристики (способност за поведенчески контрол при
обременяване с повече от една дейност едновременно, емоционална стабилност) на изследваните
лица в екстремални условия преди и след осъществяването на тренинговото обучение с BeON-
01.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 1. От направеният анализ на резултатите е видно, че при всяко следващо тренингово
обучение с Научноизследователски комплекс BeON-01 настъпват подобрения в:
-. когнитивните (вижиланс и разпределяемост на вниманието, устойчивост и ефективност на
оперативната памет, пространствена ориентираност и въображение) функции на изследваните
лица;
- личностовите им характеристики (способност за поведенчески контрол при обременяване с
повече от една дейност едновременно, емоционална стабилност, гъвкавост, готовност към
привация и управление на стресорите) ;
- подобравят се уменията им за справяне в комплексна усложнена ситуация.
2. Научноизследователски комплекс BeON-01 може да бъде прилаган за тренингово
обучение на конкретни умения при кандидати за членове екипажи на БЛА.

ЛИТЕРАТУРА
1. Гецов П., Хубенова З., Попов В. Изследване на човека като управляваща система в среда
на виртуална реалност // Fifth Scientific Conference with International Participation
«SPACE,ECOLOGY,NANOTECHNOLOGY, SAFETY». Sofia, Bulgaria, 2009. – С. 96-103
2. Borne L., Jr. and R. Yaroush. Stress and Cognitive Psychological Perpective. NASA. Grant
Number . NA G2-1561, February,2003.
3. Маклаков Г. Методи за регистриране изменените състояния на съзнанието на
операторите на сложни ергатични системи: проблеми и перспективи. //Scientific
Congress with International Participation “Space, Ecology, Safety” SEC 2012.- Sofia, Bulgaria:
SRTI-BAS,2013.- P. 175-162.
4. Carretta T., R.M.J.Ree, US Air Force Pilot Selection Tests: What is Measered and What is
Predictive? Av, Sp. A. env. Med., 67: 279-283,1996
5. Carretta T., D. Perry, M. Ree. Prediction of Situational Awareness in F-15 Pilots. The
International Journal of Aviation Psychology. Vol.6, Issue 1, January,1996, pp. 21-41.
6. Doerner D., Die Logik des Misslingens, Strategisches Denken in komplexen Situationen,
Rohwolt Verlag, Hamburg, 1992.
7. Endsley M. Theoretical Underpinnings of Situational Awareness: a Critical Revew. SA Analysis
and Measerment. Mahwah, NY. Lawrence Erlbaum Asscieates,2000.
8. Endsley M.Training for SA. Lawrence Erlbaum Asscieates,2000.
9. ESSAI (Enhanced Safety trough Situation Awareness Integration in Training) WP1 Orientation
on SA and Crisis Management. 2000
10. Jones D.G., M. Endsley. Sources of awareness errors in aviation. Aviation, Space and
Environmental Medicine. 1996, vol.67,pp. 507-512.
11. Farrell Ph. S.E. Human Factors Issues related to Uninhabited Vehicles and Autonomy. National
Defence Headquartes, Ottawa.
12. Kantor, J., T.Carretta, Aircrew SelectionSysytem. Av, Sp. A. env. Med., 59/11, suppl., A 332-
38, 1988.
13. Rauch Nadja. Ein Verhaltenbasiertes Messmodell zur Erfassung von Situationsbewustsein in
Fahrkontext. Wuerzburg, Inaugural Dissertation,2009
14. Stoyan Tanev1 , Plamen Trendafilov1, Hristo Hristov1, Svetlin Doshev 2, Blaga Rousseva2,
Dimitar Baturov2, Scientific Research Complex "Beon-1. Performance Indicator of the
Operators in Extreme Conditions. Journal of Earth Science and Engineering (USA), Volume 4,
Number 11, November 2014(serial number 38), pp. 675-683, ISSN 2159-581X /1 Institute of
Space Research and Technology; 2 Military Medical Academy (MMA) – Sofia//
15. Skjenna O., Introduction to Human Factors, HF and safety management, JAS, Stockholm, 1993.
16. Veron G., Personality and behaviour. Emotion, stress, selection. IFSA, Paris,1992.
17. Wanner N., and J.C.The human Factor and Safety. IFSA.Paris.1991.
18. Стоян Танев, Пламен Трендафилов, Петър Генов, Неинвазивен времеви метод за
измерване на артериално кръвно налягане при всеки сърдечен цикъл, SES 2009, 1 -
3 Ноември 2009, София