17 въпрос – обща част

Методи на самостоятелна работа на учениците

Същност на понятието „самостоятелна работа”

Под „самостоятелна работа” следва да се разбира такава дейност на

учениците, при която те проявяват максимална активност и творчество,
умение съъзнателно да възприемат учебния материал и да прилагат
усвоените знания при разрешаването на нови задачи в сходна или нова за
тях ситуация.
Като правило самостоятелната работа се изпълнява под
ръководството на учителя – той поставя задачите, следи за тяхното
изпълнение и след завършването им проверява резултатите, насочва
учениците към обобщения и изводи.

Характеристика на методите на самостоятелна работа

Наблюдение

Представлява съзнателно и целенасочено възприятие на обективната

действителност. Наблюдението не е стихийно получаване на усещания и
възприятия от предметите в околната среда, не е просто съзерцание, а
планомерна дейност, която се извършва в определена логическа
последователност, с цел решаване на поставена задача.
Наблюдението бива: пряко (с просто око) и косвено (с помощта на
прибори – лупа, микроскоп).
Наблюдението по необходимост носи избирателен характер.
Вниманието на наблюдателя се насочва към точно определана цел,
посредством поставен от учителя въпрос. В противен случай то се
превръща просто в гледане, което води до получаване на повърхностни
впечатления, които нямат познавателно значение.
Наблюдението може да се организира и проведе през различни етапи
от макроструктурата на урока, в зависимост от поставената цел, както и
преди урока.
Предварителните наблюдения (преди урока), могат да се проведат с
цел да се осигури активна мисловна дейност и включване на учениците в
разработване на учебното съдържание, чрез метода „беседа”.
Наблюдения по време на урока се осъществяват с раздавателен
материал, чрез което се осигурява непосредствено запознаване на
учениците с изучаваните обекти или пък с техните изображения на
картини, табла, схеми и др. В този случай наблюдението служи като
източник на нови знания.
Наблюдениия след изучаване на дадена тема или раздел от учебното
съдържание се организират, за да се посочи доказателствен материал за
предварително усвоени знания. В този случай наблдението има
илюстративен характер.
Наблюдения могат да се проведат и в домашна обстановка, като за
целта учителят дава подробен инструктаж как и какво да се наблюдава и
как да се фиксират резултатите от наблюдаваното.
Наблюдения в живия кът се провеждат с цел да се проследи
протичането на жизнените процеси, цикли на развитие, поведенчески
реакции при растения или животни.
По време на екскурзия учениците могат да наблюдават растения и
животни в тяхната естествена среда на живот, могат да установяват
взаимните връзки и взаимоотношенията между организмите, между
организмите и средата, влиянието на факторите на средата върху тях,
влиянието на антропогенния фактор и др.
Във всички описани до тук случаи на провеждане на наблюдение
винаги преди и след него се организира беседа. Преди наблюдението
беседата има за цел да мотивира учениците, да актуализира определени
знания, служещи, като основа за наблюдението и за да се поставят
целенасочващи наблюдението въпроси.
След наблюдението беседата цели да се констатират резултатите от
наблюдението, да се уточнят фактите и да се отговори на поставените
въпроси, да се направят изводи и обобщения.
Ефективността на метода „наблюдение” зависи от постепенното
формиране у учениците на определен алгоритъм на действие, напр.
наблюдения, свързани с изучаване на морфологичните особености на
растенията от определено семейство (Биология и здравно образование, VІІ
клас) трябва да следват алгоритъма:
1. коренова система – тип;
2. стъбло – вид; разположение спряма земята; форма;
3. лист – прост или сложен; дръжка; петура – форма, ръб;
жилкуване; разположение на листата по стъблото;
4. видоизменени вегетативни органи;
5. цвят – симетрия; брой чашелистчета; брой венчелистчета;
тичинки; плодник;
6. съцветие;
7. цветна формула;
8. плод – тип.
По подобен начин се формира алгоритъм при разкриване и изучаване
на външното и вътрешното устройство на животните. Често пъти той се
отразява и като план на дъската. Например, при изучаване на гръбначните
животни по „Биология и здравно образование” в VІІ клас може да се
приложи следния алгоритъм:
1. Среда на живот, местообитание и начин на живот.
2. Външно устройство:
2.1. окраска – вид и значение;
2.2. форма на тялото и особености в устройството във връзка със средата и
начина на живот;
2.3. части на тялото и особености в устройството им;
3. Вътрешно устройство, жизнени процеси и биологичното им
значение:
3.1. двигателна система и движение;
3.2. храносмилателна система и храносмилане;
3.3. кръвоносна система и кръвообращение;
3.4. дихателна система и дишане;
3.5. отделителна система и отделяне;
3.6. полова система и размножаване;
3. 7. сетивни органи;
3.8. нервна система и дразнимост.
4. Значение в природата и за човека.

В V и VІ клас по „Човекът и природата” и в VІІІ клас по „Биология и

здравно образование” при изучаване на системите и органите в човешкия
организъм трябва да се спазва следната последователност (алгоритъм):
местоположение, устройство, функция, биологично значение.
При изучаване на видовете заболявание в същите класове
последователността е: същност, причини (причинители), признаци,
последствия, профилактика, лечение, като последната част от алгоритъма е
приоритет, в по-голяма степен, на учебното съдържание в VІІІ клас по
„Биология и здравно образование”.
При изграждане на умение за микроскопско наблюдение за
учениците от средния курс е необходим пряк контрол и помощ от страна
на учителя за овладяване на алгоритъма за работа, който е представен в
учебника по „Човекът и природата” в 5 клас.

Самонаблюдение

Разновидност е на метода наблюдение. Специфичен е за обучението

по „Биология и здравно образование” в VІІІ клас.
Изразява се в наблюдение на различни видове кости, мускули,
измерване на пулс и кръвно налягане при различно натоварване (при покой
и при усилена физическа работа), измерване на брой дихателни движения
(при нормално състояние и при физическо натоварване), самонаблюдение
на биологичната роля и функция на редица сетивни системи, като
зрителна, слухова, обонятелна, система на общата сетивност и др.
Самонаблюдението се провежда в къщи по предварителни
инструкции от учителя за последователност и отчитане на резултатите, а в
клас резултатите се докладват, обсъждат и обясняват.
Не е правилно в хода на урока учителят да показва върху себе си или
върху ученик, т. е. да използва себе си или друг в качеството на модел в
обучението.

Експеримент

Експериментът представлява възпроизвеждане на биологични

процеси в специално създадени за целта условия, които изолират
изследвания обект от странични явления.
Кто метод на научно изследване и на обучение, наблюдението може
да функционира самостоятелно, докато експериментът винаги включва в
себе си и наблюдението. В това се изразява и връзката между двата метода
на познание.
Експериментът като учебен метод се различава от научния
експеримент по това, че запознава учениците с известни за науката факти.
Това се отразява върху подбора на опитните постановки. Те трябва да
бъдат опростени и по най-пряк път да водят до разкриване същността на
изучаваните процеси.
Експериментът като учебен метод трябва да следва логическия ход
на научния експеримент, а именно: осмисляне на целта на опита;
овладяване техниката на провеждане; построяване на хипотеза; проверка
на хипотезата, чрез наблюдение на явлението; фиксиране на резултатите;
изводи.
Експериментаторът може да изследва влиянието на различни
фактори върху дадено явление или процес. Във всички случаи, основно
изискване на учебния екперимент е едновременното поставяне на опит и
контрола, с цел да се осигури сравнимост на резултатите.
Експериментът се използва най-често в съчетание с методите
наблюдение, обяснение, беседа, разказ.

Видове експеримент

В зависимост от характера на учебното съдържание опитите се

групират по следния начин:
1. за доказване на физиологични процеси – продължителни са и
изискват предварително залагане в лабораторията в присъствие на ученици
(напр., опити за всмукване на вода и соли от почвата, кореново налягане,
транспирация и др.). Отчитането на резултатите се извършва в урока, като
те се сравняват с контрола.
2. за доказване на химичен състав – някои са дъготрайни и най-често
се демонстрират от учителя (напр., газова обмяна при фотосинтеза и
дишане), други са краткотрайни (напр., състав на вакуолата, състав на
семената и др.) и се провеждат от учениците, като лабораторен
експеримент.
3. за доказване на физически компоненти – краткотрайни са и се
извършват като лабораторни (напр., наличие на вода и въздух в почвата).

В зависимост от дидактическите цели експериментът може да служи:

като източник на нови знания; като средство за проверка и оценка на
знанията на учениците; с цел актуализация или за обобщение на знанията.

В завесимост от дейността на учителя и учениците експериментът

може да бъде:

1. демонстрационен – извършва се от учителя.

Изискванията към организацията и провеждането му са:

 демонстрираните опити трябва да са ясно видими. Нагледността на
демонстрационния експеримент се увеличава при спазване на
определен ред и последователност при демонстриране на
изучаваните явления и при липса на дразнители, които отвличат
вниманието на учениците (напр., други нагледни средства върху
демонстрационната маса);
 демонстрираните физиологични явления трябва да бъдат лесно
разбираеми, което до голяма степен зависи от простотата на
опитната постановка;
 демонстрираните явления трябва да бъдат безотказни. За целта
опитните постановки трябва да се поставят в няколко повторения
през определени интервали от време;
 едновременно с опитната постановка задължително се поставя и
контрола.

2. лабораторен експеримент – Класът се разделя на работни групи от

по няколко ученика, като във всяка група трябва да има ученици с
различни възможности. Желателно е работните групи да са постоянни, т. е.
съставът им да не се променя в течение на учебната година.
Всяка група изпълнява изцяло даден опит или отчита резултати от
предварително поставени опити. Когато всички работни групи изпълняват
едни и същи опити учителят най-често ръководи работата им фронтално
(по устна инструкция). При този начин на работа всички групи започват и
завършват опитите едновременно и така се осигурява еднакво темпо и
синхрон в работата им.
Когато в дадена методическа единица са предвидени по-голям брой
опити е възможно всяка група да изпълнява различни задачи. В този
случай е най-добре опитите да се извършват по предварително изготвена
писмена инструкция. Задължително в края на часа се осигурява време за
обмяна на информация между отделните групи.

3. индивидуален експеримент – предполага самостоятелна работа в

домашна обстановка, в живия кът, в лабораторията или сред природата.
Ролята на учителя се изразява в осигуряване на инструктаж за
предстоящата работа, оказване на помощ в процеса на работа и контрол
върху изпълнението на поставените задачи.

Работа с учебника и учебно-помощната литература

Използването на учебника най-често се извършва в домашна

обстановка, без непосредствения контрол на учителя.
Ролята на учителя е в това да създаде у ученика умение за
рационално и правилно използване на текста, както и на илюстрациите в
него, а така също да формира у ученика умение правилно да работи с
научно-популярна и учебно-помощна литература.
Учителят-биолог в началото на всяка учебна година трябва да
запознае учениците със структурата на учебното съдържание, с връзките
между текстовия компонент (основен, допълнителен и пояснителен) и
извънтекстовия (въпроси и задачи след урока, илюстрации, апарат за
ориентиране).
Учителят трябва да разясни на учениците как следва да работят с
учебното съдържание.
При работа с учебника в клас, по време на урока е необходимо
постепенно градиране на трудността на познавателните задачи, които
учителят поставя.
Познавателната дейност с учебника трябва да бъде евристична и
може да се изразява в:
 отговор на проблемен въпрос, след прочит на определен абзац или
точка от урока;
 изграждане на динамична рисунка, схема, таблица и др. след прочит
на текст от учебника;
 анализ на нагледно средство и правене на извод;
 анализ на таблици, графики и др.
За осмисляне и целенасоченост на вниманието на учениците във всички
описани случаи учителят трябва да постави въпрос, на който след
изпълнение на поставената задача да се отговори. Задължително се
определя време за изпълнение на задачата.