Поведенчески теории за ученето

Теорията на бихевиористкото учене се фокусира върху това, което се наблюдава, а именно как се
държат хората и особено как да се промени или да се предизвика определено поведение. В
началото на века бихевиоризмът въвежда теория на обучението, която е емпирична, наблюдаема и
измерима. Тази най - ранна теория на ученето подчертава явно действие: онова, което е най-лесно
очевидно и достъпно за изучаване поведение. Терминът „явно действие“ означава поведение и
действие, което влияе върху и променя начина на действие. Въз основа на клинични експерименти
с животни бихевиористите откриват, че реакцията на определени стимули ще се повтаря и може да
бъде наблюдавана, контролирана и количествено определяна. Бихевиористката теория не може да
обясни субективността ú, предвид нейния исторически контекст. Бихевиоризмът е свързан с
методите на наблюдение и експеримент. Чрез бихейвиоризма могат да бъдат излекувани неврози,
фобии, страхове, заеквания, паразитни фрази, като човекът се поставя в определени условия,
близки до страховете му.
Теория на И. Павлов
Една от забележителните теории на бихевиористите е рефлекторна теория на ученето на
Павлов, която представлява тип класическо кондициониране, което е форма на асоциативно
обучение, според която неутрален стимул придобива способността да произвежда специфична
реакция поради системната си връзка с друг независим, безусловен стимул, който предизвиква
същата или подобна реакция. Стандартната процедура за установяване на класическото
кондициониране включва представяне на неутрален стимул заедно със значителен стимул.
Иван Павлов е първият, който въвежда класическото кондициониране като комбинация от стимули,
които съпътстват действие и повторението им е последвано от това действие. Според
бихевиористите условните реакции (мисли, чувства, поведение) са ефекти, които възникват чрез
първоначално научаване на автоматични рефлекси, а след това на действително придобитите
условни рефлекси. Механизмът на кондиционирането е, че всички поведения са реакции на
стимули.
Иван Павлов, със своите колеги изучават храносмилателния процес при кучетата и забелязват
промени в темпа на слюнкоотделянето на тези кучета. Слюнкоотделянето при показване на храна
се провокира автоматично, без никакво предишно обучение и се нарича безусловна реакция, а
провокирането й наричаме безусловен стимул. Използването на други сигнални средства, които
сами по себе си нямат ефект върху въпросната реакция наричаме неутрални. Ако в хода на
експеримента се съчетае неутралния стимул с безусловния стимул, то неутралния става условен
и по този начин предизвиква реакция.
Тази процедура би могла да бъде описана с три стъпки:
 Преди тренировките: представения безусловен стимул (месо) предизвиква безусловна реакция
(отделяне на слюнка); представянето на неутрален стимул (звънец) не предизвиква никакво
отделяне на слюнка;
 По време на тренировките: звънецът звъни, когато се дава месото. Преди неутралния стимул
(звънеца) става условен стимул;
 След тренировките: представянето на условния стимул (зъвененето на звънеца) създава условна
реакция (отделяне на слюнка).
 Това, което Павлов оставя като принос са наблюденията, внимателното измерване и
систематичното изследване на няколко аспекта на ученето, които показват, как то може да влияе
върху това, което по прицип смятаме за неволево или рефлекторно поведение.
Торндайк
Един от първите, който приема разработките на И. Павлов е Е. Торндайк, който също свързва
поведението с физическите рефлекси, но го разглежда като реакция на стимулите и средата. Негов
принос е, че разглежда стимулите, които се появяват след поведението, като основа за бъдещо
поведение. Това му позволява да формулира, т.нар. закон за ефекта, който гласи, че ако даден акт
следва да се удовлетворява от промяна в средата, вероятността актът да се повтори в подобна
ситуация се увеличава, и обратно, ако поведението се следва от неудовлетворение в средата,
вероятността, то да се повтори намалява. Разработките на Павлов и Торндайк показват, че някои
аспекти на човешкото поведение са подтикнати от конкретни стимули.
Бандура
Един от важните жалони в поведенските теории за ученето е разработената от А. Бандура теория
за социалното учене. Тя се базира на останалите поведенски теории, но се фокусира в много по-
голяма степен върху ефектите от сигналите върху поведението и вътрешните психични процеси,
подчертавайки влиянието на действията върху мисленето, и мисленето върху действията.
Централна негова идея е, че голяма част от човешкото поведение не се оформя от последствията
му, а е заучена директно от някакъв модел.
Според него ученето чрез наблюдение включва четири фази: внимание, запаметяване,
възпроизвеждане и мотивация
Фаза на вниманието: първият етап в ученето чрез наблюдение е обръщането на внимание на даден
модел. По принцип учениците обръщат внимание на ролеви модели, които са привлекателни,
успешни, интересни и популярни. Затова толкова много ученици имитират облеклото, прическите
и маниерите на звездите на попкултурата. В класната стая учителят печели вниманието на
учениците чрез представяне на ясни и интересни насоки, чрез използване на новост или изненада,
и като мотивира учениците да обръщат внимание.
Фаза на запаметяването: след като учителите са спечелили вниманието на учениците, е време да
моделират поведението, което искат от тях да имитират и след това да им даде възможност да
практикуват или репетират.
Възпроизвеждане: през етапа на възпроизвеждането учениците се опитват да намерят
съответствието на своето поведение и това на модела. В класната стая оценката на учениците се
осъществява на тази фаза.
Мотивация: учениците ще имитират даден модел, защото вярват, че правейки това ще увеличат
собствените си шансове да бъдат подкрепени. В класната стая тази фаза вклюва похвали или
оценки давани за добро съответствие между модела на учителя и поведението на учениците.
В теорията на Бандура има още два момента, на които следва да обърнем внимание: първият
наричаме учене чрез съпреживяване и отразява идеята, че когато хората се учат наблюдават
другите в процеса на учене, и следят как те са подкрепяни или наказвани за определено поведение.
На съзнателно равнище ние се опитваме да имитираме поведението, което е положително
подкрепено; вторият наричаме саморегулирано учене, което отразява нивото ни самооценка при
изпълнението на дадена задача. Ние използваме стратегии на саморегулация, тогава, когато имаме
собствени очаквания за нейното изпълнение, което дава контрол върху изпълнението на
собствените ни цели. Бандура посочва две форми на репрезентация: образна и символна. Тези
две форми дават възможност на детето да се освободи време - пространствено от модела и да
възпроизведе негово съдържание. Възпроизвеждането на поведението, което се съдържа в модела,
би било значително по-лесно, ако това поведение се повтаря или ако детето го възпроизведе
непосредствено след наблюдението. Повторението може да се извърши също и в когнитивен план -
това са различните визуализации на определено поведение в отличие от реалното му изпълнение.

Скинър
Бихевиористичният анализ не остава при това, което е скрито вътре в разума, а се насочва към
външното обкръжение, на което се приписва решаващо значение за развитието на детето. Скинър
вярва, че поведението е зададено от различните подкрепления, които идват от външното
обкръжение. Това обкръжение определя всичко. Скинър вярва, че поведението може да бъде
определено, предсказано и управлявано. Да се разбере развитието на детето, означава да се
анализира отношението между поведението и различните подкрепления. Така разбирането на
развитието на детето се оказва зависимо от разбирането на поведението във всичките му форми и
възможностите за научаване при различните подкрепления.
Идеи за развитието в разбирането на Скинър: развитието на детето е резултатът от
научаването, а то от своя страна е свързано с подкреплението; поведението на детето е резултат на
миналите подкрепления, това означава, че индивидуалните различия са резултат на различията в
подкрепленията; подкрепленията могат да се изменят, да бъдат различни по форма и съдържание,
но това, което е общо за всички форми на подкрепление е, че техният източник се открива във
външната среда;
За да преодолее тези трудности, Бандура предлага един нов обяснителен модел, който се основава
на няколко принципа: развитието на детето е резултат от взаимодействието на различни фактори -
външни и вътрешни, с активното участие на детето; външните въздействия се пречупват през
вътрешните особености. Детето не е безпомощно, то притежава вътрешна свобода и може да вземе
контрол върху своето поведение. Научаването на новото поведение предполага определени
способности от детето: способност за символизиране - детето вижда света чрез различните
когнитивни репрезентации, то не реагира на събитията от действителността, а на техните
репрезентации; символното обозначаване на нещата дава възможност не само да се съхрани
миналото, но да се антиципира и бъдещето, това, което още го няма. В символичния план детето
може да изгради различни очаквания относно поведението, да го преосмисли, да антиципира
възможното му разгръщане и последиците от това. Мислите са символичните репрезентации на
миналото и бъдещето, следователно те са „материалът", който влияе върху разгръщането на
поведението; способност за антиципиране - способността за представяне на нещата в символна
форма дава възможност за планиране на бъдещето. То може да мисли за своето поведение, както и
да предпостави отговора на чуждото поведение спрямо собственото поведение. Детето може да
антиципира поведението, защото мислите обективно изпреварват неговото реално разгръщане;
способност за заместване - децата могат да научават чрез наблюдението на чуждото поведение и
проследяването на последиците от него. Тази способност може да бъде обозначена като
заместващо научаване. Разбира се, детето може да се учи и чрез наблюдението на собственото
поведение, но това е твърде ограничен начин; то има способности да се учи от чуждия опит;
способност за саморегулация - детето може да контролира своето поведение в зависимост от
вътрешни стандарти. Поведението може да бъде повлияно от вън, но отговорността за това
поведение остава у индивида; способност за рефлексия върху собственото поведение - детето може
да разсъждава за своето поведение и последиците от него и заедно с това да го преобразува.
Мислите, които детето има за себе си, се отразяват и върху поведението. Тези мисли съставят
съдържанието на самоефективността и така влияят върху избора на дадено поведение и на
усилията, необходими за неговото осъществяване, при възникването на трудностите и при
справянето с тревожността. За да се възпроизведе поведението, което се съдържа в модела, то
трябва да се съхрани в паметта, да придобие определена дълговременна репрезентация и след това
да бъде извлечено отново.
Създаване с помощта на моторнорепродуктивните процеси детето може да превърне
съхранените в паметта образи в поведение. Този процес се подпомага значително от обратната
връзка, която детето ще получи от изпълнението. Независимо че поведението е съхранено в
символен план, неговото построяване във външен план невинаги е възможно. Обратната връзка
осигурява коригирането на поведението в съответствие с модела или неговото премоделиране.
Тази обратна връзка може да бъде от различни хора, родители, учители, връстници, от самия
модел, от самото дете чрез самонаблюдението.
Мотивация Не всичко, което детето наблюдава, се пресъздава. Ако поведението има ценност и
резултатът от това поведение е привлекателен (поведението е одобрено или не е отхвърлено),
тогава то ще бъде възпроизведено. Ако наученото е оценено негативно, вероятността да се
прибегне до открито изпълнение е малка. Подкреплението на наученото задава преминаването към
откритото изпълнение. Когато постиженията водят до успех, до ценни резултати, стремежът към
повторение би бил по-силен, без да изисква допълнителни подкрепления. Когато детето открие, че
поведението в модела е наказано, то ще се въздържи от неговото възпроизвеждане. Това е
механизмът за ограничаване на определени поведения в дадена общност. Бандура вярва, че
поведение, което се наказва, има по-малка вероятност да се поддържа, отколкото поведение, което
се награждава. Например ако агресивното поведение се наказва, това би ограничило неговото
възпроизвеждане, но ако то се награждава, привлекателността на това поведение би била по-
голяма. Когато контролът на дадено поведение е външен, неговата сила ще бъде зависима от
непосредственото присъствие на този, който упражнява контрол. Когато той не присъства, силата
на контролиращото въздействие ще отслабне. За детето е по-лесно да наруши правилата в случаите
на ненаказвано поведение, отколкото да следва правилата при награждаван модел. Забраната
трябва да бъде свързана със следствията от даденото поведение. Отсъствието на наказание
показва, че поведението е приемливо. Атрибути на модела Бандура твърди, че върху имитирането
оказват влияние не само характерът на поведението, изразено в модела, но и атрибутите на модела.
Модел с висок статус, компетентност и сила ще има много по-силно въздействие върху детето.
Атрибутите на модела засилват своето влияние, когато, независимо че поведението е наблюдавано,
резултатите остават неизвестни. В този случай оценката на функционалната ценност на
поведението се определя от външни неща: успех, престиж, позиция на модела. Но ако резултатите
от поведението са незадоволителни, тогава моделът може да загуби част от привлекателността си
за детето. Следователно моделът ще има по-слабо влияние

Като обобщение на проблема за поведенските теории за ученето, може да се подчертае, че техните

принципи са едни от най-твърдо установените в психологията и в голяма степен добре обобщават
обясняването на голяма част от човешкото поведение. Основен техен недостатък е, че с
изключение на социалното учене, повечето теории се фокусират преди всичко върху
наблюдаемото поведение.