Адаптивната психика

Учене
Учените,често са започвали изследванията си,използвайки животните,тъй
като те се учат на много по-прости поведения.Така учените наблюдават
промените им,които се осъществяват в отделните им неврони.Някои
типове учене са общи,както при хората,така и при животните,като се има
предвид изключително различната история и ниво на сложност.В други
случаи виждаме взаимодействието между природата и
възпитанието.Опитът,или възпитанието често взаимодействат с природата
на обекта,който е изложен на преживяването.Всеки биологичен вид
принася собствени уникални и вродени изграждащи “тухли“ на
ученето,натрупани в течение на много поколения.Ученето в групи често
може да е различно от ученето като отделен индивид.Ето например
морските плужеци учат по различен начин,когато са сами и когато са в
група събратя плужеци.Те много по-бързо се научават,когато са в
присъствието на други плужеци.Поведението на животните,включително и
нашето е отговор на средата в която се намираме.То може да приеме
формата или на външно наблюдаеми действия,или на вътрешни процеси,
като емоциите,мислите и реакциите.Тези типове поведение попадат в три
категории:рефлекси,инстинкти и заучено поведение.Всеки тип поведение
има своята роля в подпомагането ни за оцеляване,но се различава по
способността си да се адаптира към променящия се свят.Рефлексите са
неизбежни,неволеви реакции на стимулите.Понякога приписваме високият
резултат на някой бейзболист или способността ни навреме да настъпим
педала на спирачките на нашите рефлекси,но в действителност тези
примери включват заучени поведения,които се основават на
практиката,която притежаваме.Рефлексите предизвикват много бързи и
надеждни реакции,чиято функция е да подпомагат за благополучието
ни.Но разбира се имат и недостатъци,като например да са ригидни и не
особенно адаптивни към промени.Реагираме на стреса или студа с
настръхване на кожата,този рефлекс изглежда остатък от времето,когато
биологичният ни вид е имал повече окосмяване на тялото.В процес на
еволюцията,хората са загубили голяма част от телесното си окосмяване и
предимствата на този рефлекс сравнително са намалели.Инстинктите са
вродени модели на поведение,предизвикани от стимули.Тези поведения се
появяват при чифтосването и родителското поведение при много
биологични видове-както при животните,така и при хората.Психолозите
дефинират ученето като относително постоянна промяна в
поведението,вследствие на опита.Ядрото на това определение е „промяна в
поведението“.Нашето поведение се променя,докато съзряваме от
младенческата към зрялата си възраст,дори вследствие на мозъчно
увреждане или заради психично разстройство.Следователно нашата
дефиниция на ученето ограничава промените,които смятаме за заучени,до
тези,които са резултат от опита.Взаимодействията между инстинктите и
ученето осигуряват и обяснение на друго наблюдение:преживяването има
различен ефект в различните моменти в жизнения цикъл на
човека.Ученето се разделя на три главни
категории:асоциативно,неасоциативно и чрез наблюдение.Асоциативното
учене се появява,когато формираме асоциации или връзки,между
дразнителите и поведенията.То ни помага да прогнозираме бъдещето си на
базата на минал опит.Психолозите описват два типа асоциативно
учене:класическо и оперантно обуславяне.При класическото обуславяне
формираме асоциации между двойки дразнители,които се появяват във
времето.При оперантното обуславяне формираме асоциации между
поведения и техните последици.Друг тип обуславяне е
неасоциативното,което включва промени във величината на реакциите на
един стимул,а не формиране на връзките между стимулите.Има два важни
типа неасоциативно обуславяне:привикването и
сензитизацията.Привикването намалява реакциите на повтарящите се
преживявания,които вече са били оценени и е установено,че са неизменни
и безвредни.Противно на привикването,сензитизацията увеличава
реакциите ни на широк спектър от стимули след излагане на един силен
стимул.Друг вид учене е ученето чрез наблюдение.То се появява,когато
организмът се учи,като гледа действията на другите.Ученето чрез
наблюдение осигурява предимството да предава информация през
поколенията в семейството и в културата.