Възприятие

Информацията, която човек получава от външния свят не се ограничава с

непосредствените впечатления, идващи от действителността. Това, което достига до сетивата
преминава след това през дълга верига процеси, които осигуряват сложен анализ на получената
информация, всестранно отражение на свойствата на възприеманите предмети, отделянето на
техните съществени признаци и включването им в съответната система от категории. Този
дълъг път представлява процес на активно творческо възприемане на външната действителност.
Той представлява психологическата основа на процеса на създаване на субективен образ на
обективната действителност или психологическа основа на процеса на отражение.
Според Ъ. Рок възприятието като област в психологията се намира на точката на
пресичане на сензорните процеси от една страна и на процесите на познание от друга страна.
Съществуващите многобройни теории за възприятието той групира в три категории в
зависимост от нивото, на което се обяснява възприятието:
- стимулно-ориентирани теории – изучават постъпващата енергия или информацията,
която предизвиква определени сетивни впечатления;
- ответно-ориентирани теории – изучават физиологичните процеси в сетивните
органи, в резултат на които възникват възприятията;
- когнитивно-ориентирани теории – те се стремят да открият, какво се извършва в
мозъка в резултат на процесите, които водят до възприятие /как познаваме света
чрез възприятието/.
Възприятието може да се разглежда като субективен образ на предмета, явлението
или процеса, които въздействат непосредствено върху субекта и като процес на създаване
/формиране/ на този образ. Възприятието като образ представлява непосредствено отражение
на предмета, явлението или процеса в съвкупността от техните свойства /в неговата обективна
цялост/. Това именно различава възприятието от усещането, което също е непосредствено
сетивно отражение, но само на отделни свойства на предметите и явленията, въздействащи
върху анализаторите. При самото тълкуване на възприятието като образ се срещат някои
затруднения /Ив. Нетов/. Човек във всеки момент съзнава, че възприема едни или други
предмети, но не е в състояние да си даде сметка /да осъзнае/ за самото възприятие като
субективен образ в неговото съзнание. Една от основните особености на възприятието като
образ, която пречи за неговото осъзнаване като субективно отражение и за разграничаването му
от обуславящия го веществен обект се състои в това, че за съзнанието на субекта то
/възприятието/ се оказва проецирано върху веществения обект. Поради това на човек му се
струва, че опознава пряко, безобразно околната среда.
Психологията се интересува и от възприемането като процес, като дейност, в резултат
на която се изгражда субективния, възприятен образ. Основни структурни единици в процеса
на възприемане са системите от перцептивни действия. Те са насочени към опознаване на
предметите, които въздействат върху сетивните ни органи. Перцептивните действия са
свързани със съзнателно отделяне на една или друга страна на въздействащата среда /сетивно
зададена ситуация/ а също и с различен род преобразувания на сензорната информация. Те
водят до създаване на адекватен образ на предметния свят и на адекватна на задачата дейност.
 Тъй като всеки предмет /като дразнител, стимул/ е сложно образувание, което
притежава разнообразни свойства, във формирането на неговия образ участват няколко
анализатора. Възприятието се формира на основата на усещания от различни модалности. В
зависимост от това, кой анализатор е водещ различаваме зрителни, слухови, обонятелни и
вкусови възприятия. Това е една от най-старите и класически класификаци на възприятието.
Съществуват и по-сложни, комбинирани възприятия, където има равностойно участие на два
или повече анализатори над останалите /зрително-слухово възприятие при филмова
прожекция/. Важна роля при всички видове възприятие изпълняват двигателните
/кинестезични/ усещания, въпреки че не винаги се осъзнават от човека. Движенията, които са
включени в акта на възприемането са от значение за анализа на въздействащите дразнители, за
създаване на цялостен образ на предмета и за неговата локализация в пространството и
времето.
Възприятието се разделя още и на преднамерено и непреднамерено. Преднамереното
възприятие се характеризира с целенасоченост, плановост и систематизираност. То винаги е
свързано с постановката на определена задача. В този случай възприятието се проявява като
познавателна перцептивна дейност /наблюдение/. Като особен вид възприятия се отделят
възприятието на пространство, на време и на движение.
Възприятието се характеризира със следните закономерности: цялостност;
константност; избирателност; осмисленост; аперцепция.
Цялостността на възприятието се обуславя от цялостността на комплексния дразнител,
на предметите и явленията от околната среда. Възприятието е отражение на свойствата в такива
връзки и взаимоотношения, които са присъщи за предметите от външния свят. В тясно и
неделимо единство с цялостността се намира структурния характер на възприятието. Под
структурност се разбира обстоятелството, че при всяко възприятие се запазва познанието на
отделни съставки на възприемания обект под формата на едни или други усещания /но
възприятието не е механичен сбор от усещания/.
Константността на възприятието като субективен образ се обуславя от константността
на предметната действителност. Обективната форма и големина на предметите в околната
среда остават постоянни. Под константност се разбира относителното постоянство на
възприеманата големина, форма и цвят на предметите при изменение на разстоянието,
осветлението и ъгъла на възприемане. Тя се обяснява с опита, който е придобит в процеса на
индивидуалното развитие на човека и има огромно практическо значение.
Избирателността /насочеността/ на възприятието се определя от нуждите на
познавателната и практическата дейност на човека. Тя зависи от обективни и субективни
условия. Обективните условия са свързани с особеностите на предметните дразнители
/внезапно появяване или изчезване, неочаквана промяна/. Към субективните условия се отнасят
особеностите на личността /потребности, мотиви, нагласи/. Те се определят от начина на живот
и от практическата дейност на човека. Избирателността в тесния смисъл на думата е характерна
само за човешкото възприятие. Активността на животните се осъществява само под вдлияние
на особеностите на външното среда и тяхното значение за удовлетворяване на биологичните им
нужди. При човека на преден план излиза ролята на интересите. Отношението на човека към
възприеманото определя и организацията и протичането на процеса на възприятие. В този
смисъл се отделят предмет и фон във възприятието. Това означава, че в един и същи момент
всички елементи на стимула не се възприемат еднаква яснота и пълнота.
Осмислеността на възприятието се свързва с осъзнаване на възприемания обект.
Благодарение на осмислянето на същността на предметите в процеса на възприемането им
става възможно адекватното им и целенасочено използване. Осмислеността на възприятието не
е присъща на детето. Тя възниква на определена степен от психическото развитие и
представлява продукт от това развитие. Тя е свързана с усвояването на езика и развитието на
речта. Във възприятието на човека се включва речта, която изразява едно или друго понятие за
възприемания предмет. Словото повишава степента на обобщеност на възприятието.
Осмислеността на възприятието и неговата избирателност са свързани с аперцепцията.
Под аперцепция се разбира зависимост на възприятието от опита на човека, неговите интереси,
отношение към живота, нагласи, богатство на знанията. В резултат на това хората по различен
начин възприемат едни и същи обекти от външния свят. Възприема не само по себе си
сетивото. Всички възприятия се осъществяват от конкретния жив човек. Във възприятието
винаги се проявяват особеностите на действащата личност.
Илюзия – неправилно, изопачено възприемане на нещо от околната среда. Най-много
илюзии се наблюдават в областта на зрението