Възприятие – същност и основни закономерности на перцептивното

познание.

Възприятието може да се определи като познавателен психичен процес, който се състои в

отражение на различни свойства на обектите (пространствени характеристики) - те включват
форма, големина, релеф и обем; Kaчествени характеристики, които включват цвят
температура и материал, наречени в психологията модални характеристики; интензивностни
характеристики, т.е. силата на проявата на качеството. При тяхното непосредствено
въздействие върху сетивните системи. Поради това, че при перцептивният образ се отразяват
различни характеристики на обектите, много от изследователите считат, че възприятието
може да се разглежда като обединяване по различен начин на информацията, която се
получава чрез усещанията. В действителност обаче перцептивният образ се оказва много по-
сложен по своите характеристики, отколкото обяснението му като просто съчетаване на
информацията, получена като отделни свойства на обекта на усещаничта. Възприятието е
тясно свързано с преобразуването на информацията, постъпваща непосредствено от
външната среда. В резултат на въздействията на обектите се създават образи, с които по-
нататък оперират мисленето, въображението, паметта и емоциите.

Първа закономерност на познанието се нарича КОНСТАНТНОСТ – способността да се

отразяват адекватно характеристиките на обектите, които въздействат непосредствено върху
сетивните органи при промяна на условията, в които те въздействат в определен диапазон.

Втора характеристика на познанието се нарича ПРЕДМЕТНОСТ – тя се изразява в

способността за изобразяване на контурите на въздействащия върху сетивните органи обект,
така че той да бъде обособен като нещо самостоятелно и отделно. Най-точно тази
характеристика се илюстрира от установения в гещалд психологията феномен на
обособяването от фигурата от фона. Като че ли цялата възприемана от нас действителност се
разделя на на две наравнопоставени по значение части. Едната е предметът и се възприема
като нещо конкретно, точно очертано и разположено на преден план, затворено цяло, а
втората е фонът, който може да се определи като по-аморфно неопределено и разположено
зад предмета неограничено поле.

Трета харакртеристика се нарича ЦЯЛОСТНОСТ – под цялостност се има предвид

вътрешната и взаимна връзка между частите и цялото в образа. Съществуват ситуации, в
които образите възникват въз основа на т.н. правило на близостта. Във всяко пространство, в
което се намират тези от тях, които са разположени най-близо един до друг могат да се
възприемат цялостно като един обект.

Четврта характеристика на възприятието е ОБОБЩЕНОСТ. Тя се проявява в oтнасянето на

отразяваният обект към цял клас еднородни с него обекти. При хората обобщеността на
възприятието се илюстрира чрез обозначаването на образа с дума. Това е характеристика на
възприятието, която се развива с опита на хората.

Петата закономерсност се нарича АПЕРЦЕПЦИЯ – това е влиянието на миналият ни опит

върху нашите възприятия. Тя се изразява в ограниченията, които сетивата ни налагат при
възприемане на предмети или явления от действителността.