ДЕЙВИД ХЮМ

/1711Г. – 1767Г./
ФИЛОСОФСКИ ИДЕИ
Според Хюм науките разкриват не действителните качества на външните неща, а
познавателната природа на човека. Тази основа на науките отхвърля възможността
научното познание да достигне до нещо независимо и обективно по отношение на
човешкото съзнание. Хюм е съгласен с Лок, че умът може да има за обекти само сетивни
предмети. Но отхвърля вродените идеи.. Идеите (прости или сложни) са адекватен или
по-малко адекватен образ на прости или сложни впечатления. За Хюм просто
впечатление е отделното усещане (за цвят, форма, вкус, температура…), а сложно
впечатление е непосредствено възприемания предмет (ябълка, Слънце).
Идеите не са нищо повече от спомени за тези впечатления. Разграничението между идея
и впечатление е относително – едно явление (идеята) отразява друго явление
(впечатлението) в сферата на нашето съзнание. Така че между впечатление и идея няма
разлика по същество. (Хюм дава за пример приликата между идеята за червен цвят,
която имаме при слънчева светлина и същата идея в тъмнина – вижда се, че се променя
само степента на цвета, но не и неговата пркрода.)
Хюм развенчава идеята за субстанция (Трактат за човешката природа). Субстанцията е
само име с което въображението свързва група предмети .Той показва липсата на
необходими връзки между нещата. Затова и знанието ни е несигурно. В опита ние имаме
само нашите собствени възприятия, в които никакво единство не може да бъде открито.
Но Хюм се отказва само от материалната субстанция като обща същност на предметите.
Отхвърля субсанциалното различие между дух и материя и в същото време допуска, че
нещо може да съществува и да не бъде някъде.За Хюм обаче пространствените
възприятия са съдържание на нечий опит, следователно те са нещо, което не е
материално и едновременно с това пространствено възприемаемо.
Чрез това схващане Хюм въвежда Бог и душа, битието на които е недоказуемо. Всички
атрибути, с които е дарявана Божествената личност Хюм извежда от качествата на
човешкия ум.Ако бъдат отхвърлени душата и Бога като създатели на многообразието от
предмети, теоретическото обосноваване на идеалното битие се оказва невъзможно. Ако
е възможно доказването, че нещата обекти на нашето познание си взаимодействат, това
би било равносилно на признаването им за независими от съзнанието.Битието на Бог
остава недоказано. Душата не е причината, която свързва идеите в отношения.
Невъзможно е връзката между идеите да бъде изведена и от въздействието на външната
действителност. Следователно според Хюм съществува някаква тайна връзка между
отделните идеи
Хюм открива седем вида отношения между идеите :
1. Сходство
2. Tъждество
3. Oтношение по време и място
4. Kоличествени или числови съотношения
5. Степен на някакво качество
6. Противоположност
7. Причинност
По-късно обаче той ги свежда до три : сходство, причинност и близост.
Идеите генетически следват възприятията, а възприятията обектите така че
натуралистичното възприемане на човек е задължително. Този възглед е подкрепен от
концепцията според която не може да имаме идея за нещо което не сме възприели. И ако
множество философи приемат идеята като нещо самостойно, то Хюм е далече от този
възглед.
Хюм изгражда теория на познанието според която множеството различни идеи се
свързват, разделят, обединяват въз основа на техните различни качества. Те се асоцират
въз основа на тези три главни признака (сходство и близост във времето и
пространството, причина и действие). Организират се на отделни групи по близост
според сходството помежду си. Това са първите принципи за образуването на
познанието, а другите са следствие от тях.
Философията на Дейвид Хюм е пример за това до каква крайна степен може да се доведе
скептицизма, и за силата на доказателствата които той използва.