Какво е да си прилеп?

Томас Нейджъл
Авторът насочва към проблема за връзката м/у ума и тялото. Редукционизмът се отнася до
анализирането на ментални феномени и понятията им, като целта е да се обясни как точно е
възможна разновидността на материализмът, редукционизма или психофизичната
тъждественост. Спецификацията в проблема за връзката на ума и тялото не е взета под
внимание.

Заради фактът, че философи обясняват необяснимото с максимално близки до нашето

съзнание примери Нейджъл прави опит да разясни защо от тези примери не разбираме какво
е отношението м/у ума и тялото и защо обяснението как би изглеждала физичната природа на
тези физични феномени, не съществува към момента. При липса на съзнание проблемът за
връзка м/у ум и тяло ще е безинтересен, а с присъствие на съзнание-неразрешим и именно
поради тази причина психичните явления не са достатъчно разбираеми.

Авторът не се колебае дали съзнанието присъства в различни форми дори и извън вселената.
Фактът, че всяко живо същество притежава съзнателни психични състояния ни дава правото да
се питаме какво всъщност е да бъдеш този организъм. За това понятие авторът предлага
субективен анализ на преживявания, което не се улавя от редуктивните анализи на психичното,
нито от анализи чрез казуална ф-ма на преживявания по отношение на типичното човешко
поведение, или от функционални и интенционални състояния. Смята се, че съзнаваните
психични състояния и събитията създават поведението, както и подлежат на функционалната
характеризация, а също и че изчерпват анализа им.

Редукцията е правдоподобна, когато съзнанието е неотчетено, но в противен случай

редукцията може да бъде запазена. Авторът прави извода, че ако нямаме представа какво е
субективен характер на преживяванията, то ние не бихме могли да знаем какво е нужно за
изграждане на физикалистка теория.

Нейджъл твърди, че да се елиминират феноменални аспекти на опита от редукция е

невъзможно, като ги представя като продукти на умовете на наблюдателите. Именно защото
субективните явления са свързани с по една гледна точка, която не бива да бъде
пренебрегвана от обективна физична теория, ни изглежда невъзможно да анализираме
субективния характер.

Авторът иска да наблегне в/у отношението м/у субективност и гледна точка, като се позовава
на този пример- „Какво е да си прилеп?“ и тук ясно се показва разминаване м/у обективна и
субективна концепция-прилепите са бозайници със съзнателни преживявания. Неизвестно ни е
възприемането им на света, но със сигурност формата на тяхното възприятие, е различна от
тяхната. Така те субективно преживяват нещо, което ние можем да преживеем. Без да бъде
модифицирана основната структура преживяванията няма да са близо до тези на което и друго
животно да е.

От една страна бихме могли да опишем поведението и устройството на дадено животно,

изхождайки от опита си, но от друга страна ще вярваме, че тези преживявания имат
специфичен обективен характер, който не бихме могли да разберем. Умствената структура
може да направи схващането невъзможно, но би било грешно да си мислим, че няма
конкретно нещо, което се свежда до това да се чувства като някой от нас, или че биха могли да
ни се преписват психични състояния. Субективният характер е специфичен и сложен, както и
има много вариации, но хората бихме могли да го опишем по единствения ни познат начин.
Дори и да можехме да описваме по друг начин-с различни теории и понятия, то все пак ще
остане непонятно заради човешката ни природа. Авторът насочва към въпроса за отношението
м/у концептуалните схеми и фактите-системи от репрезентации, като твърди, че съществуват
факти, които никога няма да са понятни на хората, както и че никога не биха били
репрезентирани, именно защото човешката структура не позволява. Изводът е следният-
съществуват факти, които човешката мозъчна структура не би схванала-тези факти просто са
неизразими на човешкия ни език.

Нейджъл също ни насочва към отношението на ум и тяло, позволявайки ни да правим извод по

повод субективният характер на преживяванията.

Рени Тонева Динкова,

F100172