Педагогически факултет

гр.Пловдив

Реферат
по Психология

на Тема:

Памет

Изготвил: Мария Георгиева

фак. номер: 1906411017

Специалност:
Начална педагогика с чужд език

1
 I. ВЪВЕДЕНИЕ

В своята хилядолетна история, човекът винаги се е стремял към

развитие и към придобиване на нови знания и умения. В този смисъл,
паметта се явява това абсолютно необходимо условие, без което
процеса на учене и възприемане на новото би бил немислим. Без
паметта е невъзможно да се натрупва и съхранява човешкия опит, а
оттук и нормалното функциониране на човека в обществото, ето защо
изследването на механизмите на паметта е от особено важно значение
за области като педагогиката и възпитанието. Както казва психолога
С.Л.Рубинщайн: ,,Без памет, ние бихме били същества за един момент.
Нашето минало би било мъртво за нашето бъдеще, а настоящето…
безвъзвратно би изчезнало в миналото’’.

Стремежът да се разбере как функционира човека е необходим,

особено за специалисти работещи с много хора. Всеки човек е уникален,
но е възможно да се намерят някакви закономерности, които много биха
помогнали в работата с хората и най-вече в процеса на тяхното
обучение. Паметта е продукт на обучението и същевременно една от
първостепенните му психологически предпоставки. Тя в най-голяма
степен придава своеобразие на учебния процес като специфична форма
на познание. Без памет няма учене. Не случайно термините
запаметяване и заучаване не се употребяват като синоними.

II. СЪЩНОСТ НА ПАМЕТТА

1. Определение за понятието памет
Паметта е психическо свойство на човека, способност на запомняне,
съхраняване и възпроизвеждане на опит и информация. Според
друго определение, паметта е способността да си спомняме отделни
преживявания от миналото, осъзнавайки не толкова самото
преживяване, а неговото място в живота ни, неговото разположение
във времето и пространството. Паметта е “перспективно мислене”. Тя
не е просто “следа” на мисълта, а своеобразно нейно продължение и
предпоставка за по-нататъшно движение. Паметта е отражение на
индивидуален и родов минал опит, който активно се проявява в
човешките способности, характер и поведение. От гледна точка на
теория на информацията паметта е съхранение на информация за
2
даден сигнал и след прекратяване на действието му. Трудно е да се
открои еднозначно определение на понятието памет, но трябва да
подчертаем, че то е съвкупност от процеси и функции, които
разширяват познавателните възможности на човека. Паметта
обхваща всички впечатления от обкръжаващия свят, които възникват
у човека.
Още един важен факт: паметта съхранява и възстановява много
различни аспекти на опита: интелектуален опит, емоционален и
моторно-двигателен опит. Спомените на чувствата и емоциите могат
да се съхраняват даже по-дълго отколкото интелектуалната памет за
конкретни събития. . И така, паметта се превръща в един сложен
механизъм, зависещ от много на брой и различни фактори.

2. Сензорна памет

В голяма степен тази памет е физиологична по начина си на

действие, защото ефектите й не могат да се управляват с инструкции,
волеви усилия, движения на вниманието и прочее. Удържането в
порядъка на секунда е нещо като “инерция” на сензорните системи
(зрителна, слухова, тактилна), която обикновено е достатъчна, за да
протекат процеси на прекодиране на сетивните сигнали в
краткосрочния паметов регистър, както и да се включи осмислящата
функция на образа на света. Досега остава загадка къде е фокусът на
сензорната памет: в периферните отдели на сензорната система -
ухо, око, кожна повърхност - или на по-високи равнища в нервната
система. В сензорната памет не се наблюдава действие на
психологически фактори - мотивация, внимание, осмисляне и пр.
Забелязва се обаче действието на т. нар. “маскировка”.

3. Краткосрочна памет
Нарича се още “работна” памет, “кратковременна” памет. Това е
регистър на удържане на текуща информация до половин минута.
Информацията в краткосрочна памет е вече “разпозната” като
значима от ОС и е кодирана като смислови единици - думи, предмети,
числа и пр. Краткосрочна памет няма строго фиксиран времеви
интервал, в който тя е ефективна. Може да бъде удържан
неограничено дълго. Краткосрочна памет проявява редица
3
 психологични ефекти: ретро- и проактивна интерфереция и U-образна
крива на запомняне, фонологични и осмислящи ефекти при вербално
съдържание, организация на стимулните материали в блокове.
Джордж Милър измерил обема на краткосрочното запаметяване като
вариращ в интервала 7±2 единици. С мнемотехнически действия на
окрупняване на единиците на запомняне било постигнато
краткосрочно удържане в порядъка на 70-80 единици. К. Ериксън
твърди, че организацията на краткосрочното запомняне у експерти се
основава на високо-развити мнемически умения. Краткосрочният
паметов регистър получава информация от различни източници –
възприятие, епизодична дългосрочна памет, семантична и
процедурна дългосрочна памет, - и по такъв начин създава работно
пространство, в което получават достъп всички познавателни
процеси. Специални процеси на контрол (волево внимание,
рефлективни Аз-процеси, волеви привички) сортират информацията
или като подлежаща на забрава и тя бива заличена, или пък
информацията, оценена като важна, бива отнесена към
дългосрочните паметови регистри.

4. Дългосрочна понятийно-семантична памет

Това е огромна мрежа от понятия. Те са възникнали като резултати от
множество ментални актове – перцептивни, мисловни, въображаеми,
които изкристализират като понятийни възли и семантични връзки между
тях. Семантични в случая означава понятия и отношения, заимстващи
смисловата организация на естествените езици, които детето усвоява от
своето обкръжение. Езикът като заварена от индивида система от
символно-знакови инвенции задава естествени категории на опита, които
се използват наготово за структуриране на всекидневните преживявания
на индивида. Необходимо е индивидът да има когнитивна готовност да
усвоява езикови конвенции и да разбира конкретното им съдържание.
Всяко дете с нормална физиология има такава готовност и я включва за
структуриране на взаимодействията му с физическия и социалния състав
на неговото обкръжение. Базовите категории, които по-късно ще станат
части от понятийната структура на индивидуалния опит, вече присъстват
във вроденото ядро на образа на света. Новите понятия се натрупват
около вродените понятия чрез диференциацията им и образуват
разгърната мрежа от придобито декларативно знание, което наричаме

4
дългосрочна понятийно-семантична памет. В нея са представени най-
важните предмети и събития, които са били научени в ситуационния опит
на индивида. Удържането в дългосрочния регистър е неограничено
дълго, за някои съдържания през целия живот на индивида.

5. Дългосрочна памет за епизоди

Обсъжданият тук регистър се отличава от предходния по това, че е
система от спомени за събития, случили се действително в живота на
индивида. Той е предназначен да кодира понятийно съдържанието на
конкретни преживяни ситуации, центрирани около схемата на Аза на
индивида и се разкриват повече като смисли, отколкото като факти и
значения. За епизодната памет се предполага, че тя споделя
асоциативната структура на другите паметови регистри – възли и връзки
между тях. Само че възлите са кодировки на уникални събития. В тях са
маркирани индивидуализирани параметри на универсалните категории
на семантичната памет и е запазено най-важното за индивида от
ситуации, които той (тя) е преживял(а). Този тип памет се опира на
единици и връзки от понятийно-семантичната памет. Последното
обяснява избледняването на конкретни спомени, които не се припомнят
от време на време. Общата закономерност е, че съдържанието на
дългосрочната епизодичната памет постепенно се асимилира от
понятийно-семантичната памет. Ф. Бартлет е установил отдавна, че
събитията, подлежащи на спомняне, се асимилират от паметови схеми,
особено при многократно възпроизвеждане. Оттук Бартлет заключил, че
паметта у човека има реконструктивна, а не репродуктивна същност.
Паметта за епизоди е свързана с кодиране на единиците като разкази и
възпроизвеждането им във вид на разкази. Това води до различни
ефекти на схемите на опита. Епизодната памет е предимно организирана
около схеми, а понятийно-семантичната памет е организирана около
семантичната структура на естествения език.

6. Дългосрочна процедурна памет

Понякога се обособява такъв вид памет като се изхожда от логически
съображения, че действията се различават по-начин на кодиране от
декларативните знания (знания за факти), но не е потвърдено
експериментално, че процедурите конституират самостоятелен регистър.
Поскоро е забелязано, че процедурните съдържания проявяват

5
тенденция да се заучават имплицитно (неявно), а не експлицитно (явно, в
словесен код), но това не е силен аргумент за наличието на дългосрочен
процедурен регистър на паметта. Приема се, че процедурите и понятията
за факти се помнят в единен регистър до доказване на противното.

III. Основни характеристики на паметта

Най-важните черти характеризиращи същността на паметта са:
времетраене, скорост (на запомняне и възпроизвеждане), точност,
готовност, обем. От всички тях зависи колко полезна ще бъде
човешката памет.

1. Обем - представлява способността едновременно да се

съхранява значително количество информация. Средният обем
памет е 7 елемента(единици) информация.

2. Скорост на запомняне – различна е при различните хора. Тя

може да се увеличава с помощта на специални тренировки на
паметта.

3. Точност – представлява припомняне на факти и събития, с които

се е сблъскал човек, а също така и на съдържанието на
информация, която той е получил. Тази черта е много важна в
обучението.

4. Времетраене – способността в течение на дълго време да се

съхранява преживяния опит и получената информация. То също
е индивидуално качество: някои хора могат да си спомнят лицата
и имената на съученици много години след завършването, а
други ги забравят само след няколко години.

5. Готовност за възпроизвеждане - способност на човешкото

съзнание за бързо възпроизвеждане на информацията. Именно
благодарение на този способ, ние можем ефективно да използваме
придобития по-рано опит.

6
IV. . Различия при паметта на животните и паметта на хората

Преди всичко трябва да се отбележи, че памет в някаква форма

притежават всички живи същества, но човекът стои в това
отношение на много по-високо ниво от всички други твари. В
човешката памет се съхраняват около 1010 степен бита
информация. При животните има два вида памет: генетична и
механична.
 генетична памет - тази, която се съхранява в генотипа, предава
се и се възпроизвежда чрез наследствения материал. Тя е
единствената, върху която не може да се влияе, която не подлежи
на обучение и възпитание.
 механична памет – това е механическата способност да се учи,
да се придобива опит. Тази памет е ограничена, придобива се, но
не се съхранява, а изчезва със самия организъм.
Понятието ,,механична памет’’ означава памет, основана на
повторенията, без осмисляне на действията.
Тези два вида памет съществува у всички живи организми, макар и
в различна степен на развитие. Но човекът е много по-сложно
същество: преди всичко, той притежава реч, която се явява силен
инструмент за запомняне; също така човек притежава произволна,
логическа и косвена памет, която не съществува при животните. С
други думи, за да запомня и съхранява информация, човек
използва своята воля, логика, както и средства като записи, текст,
изображения и т.н. В този смисъл човекът е неограничен и пред
човешката памет се откриват невероятни възможности.

V. Индивидуални различия в паметта

Трябва да се отбележи, че когато става въпрос за психически явления е

доста трудно да се въведе единен шаблон за поведение. В същата
степен това важи и за паметта. Тя зависи от особеностите и свойствата
на човека. Ето защо е важно да се знае, че при различните хора,
различните функции на паметта са развити различно. Различието може
да бъде :

 количествено, например: в различна скорост на запомняне;

7
  в качеството на съхраняване;
 в лекотата на възпроизвеждане, точност и обем на запомняне.

Така например някои хора чудесно запомнят предоставен им материал

за прочит, но много трудно го възпроизвеждат след това. Други напротив,
трудно запомнят , но след това дълго съхраняват в паметта си
информацията.

В зависимост от това кои вид памет доминира, човека може да

притежава по-добра зрителна, слухова, двигателна или емоционална
памет. На някои хора е необходимо да прочетат материала, при други е
по-развито слуховото възприятие, за трети е необходим зрителен образ.
Известно е, че ,,чист’’ вид на паметта съществува рядко, а в човешкия
живот се срещат и комбинират различни видове памет: зрително-
двигателната, зрително-слуховата и двигателно-слуховата памет се
явяват най-типичните. При по-голямата част от хората най-често
срещана е зрителната памет.Съществува дори такова феноменално
индивидуално свойство, което се нарича ,,фотографска памет’’. Човек,
който притежава такава памет може, след еднократен поглед на
материала и много малко умствени усилия, да продължава да ,,вижда’’
материала и напълно да го възстановява дори след дълго време. Този
вид памет в различна степен притежават почти всички деца, но в
последствие поради недостатъчно упражняване изчезват у възрастните.
Такъв тип памет е необходимо да се развива при художниците и
музикантите, тъй като е необходимо точно да се възпроизвежда
видяното. Всеки човек развива този вид памет, който най-често използва
и тренира.Паметта също така зависи от такива индивидуални особености
на личността като:

 от интереси и склонности на човека (това, от което човек се

интересува най-много се запомня без трудности)
 от отношението на човека към определена дейност; от
емоционалното настроение (доказано е, че приятните
преживявания се помнят по-дълго отколкото неприятните. Паметта
изобщо е оптимистична по природа: човек винаги се стреми да
забрави неприятностите, а спомените за страшни трагедии, с
течение на времето бързо се притъпяват)
 от физическото състояние

8
  от желанието и от много други фактори.

VI. МЕХАНИЗЪМ НА ПРОТИЧАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА

ПАМЕТТА

Въпросите за механизма на паметта са сложни и се изучават от редица

науки: физиология, биохимия и психология.

- от физиологическа гледна точка, процесът на съхраняване на

информация е свързан с образуването на нервни връзки;

- биохимиците твърдят, че паметта е свързана с изменение в състава

на рибонуклеинова киселина (РНК) и с други биохимически
структури;

- психолозите подчертават зависимостта на паметта от характера на

човешката дейност

Когато говорим за механизма на помнене, ние говорим за такива

процеси, през които преминава всеки човек не само за да запомни
нужната му информация, а и в последствие да може да я възпроизведе.
Основните процеси на паметта са: запомняне, съхранение,
възпроизвеждане и забравяне.

1. Запомняне - основен процес на паметта. От него зависи

пълнотата, точността, силата и продължителността на съхраняване на
информацията. Запомнянето е процес на постъпване на нова
информация от различен вид в паметта, където тя се закрепва, свързва с
тази, която по-рано е съхранена, придобита. Запомнянето бива два вида:
непроизволно и произволно (разгледахме ги във видовата структурата на
паметта) , но и при двата вида запомняне, то е продукт на действието на
субекта с обекта, т.е. запомнянето се намира в пряка връзка с
особеностите на изпълняваната от личността дейност. Двата вида
помнене играят голяма роля, тъй като именно така се възприема голяма
част от информацията, необходима ни всеки ден.Когато човек възприема
предметите и явленията, това води до промяна в нервните окончания на

9
кората на главния мозък. Образуват се временни рефлесни връзки.
Тяхната физиологическа основа все още не е съвсем ясна.

2. Съхраняване – при този процес следите от паметта не изчезват,

а остават в нервните окончания, дори и след изчезването на дразнителя,
който ги е предизвикал. Благодарение на това ,,информационната банка’’
непрекъснато расте. При съхраняването на паметта се осъществяват
процеси на преработка на информацията, където тя си взаимодейства с
по-рано получената информация. Така че информацията, която е
съхранена се изменя и обогатява, т.е. този паметов процес не е пасивен,
а е динамичен. Основна функция на съхранението е да се запази
информация докогато тя е необходима. Информацията не се съхранява
еднакво: едни образи остават, други отслабват, трети бързо изчезват,
затова още веднъж трябва да подчертаем личното отношение на човека
към материала, в процеса на запомняне и съхраняване.

3. Възпроизвеждане – благодарение на тази фаза, информацията

се извлича от огромната ,,библиотека’’ на паметта. Възпроизвеждането
протича на три етапа:

3.1. Разграничаване – при повторно възприемане на обекта, в

мозъка може да се появят различия в начина, по който са действали
дразнителите преди и по който действат те в настоящия момент, т.е.
една и съща информация да я виждаме по различен начин.

3.2. Припомняне – най-активната форма на възпроизвеждане на

информацията. В съзнанието изникват тези дразнители, които са
съществували при запомнянето, но в настоящия момент те не действат.

3.2. Репродукция – сложен етап, през който паметта вече

конкретно възстановява необходимия материал. Досега той беше: 1)
различаван; 2)обновяван в съзнанието; 3) но сега трябва напълно да се
възпроизведе материала, без той да е пред очите ни – например да се
напише, нарисува, разкаже.

По този начин възпроизвеждането се явява като процес на

актуализация на запомнянето и от своя страна бива два вида:

10
съзнателно и несъзнателно възпроизвеждане. При съзнателното
възпроизвеждане е налице цел на личността, докато при
несъзнателното образите и събитията възникват на основата на
случайни дразнители. Частен вид възпроизвеждане е спомнянето.
Споменът – това са отнесени и локализирани във времето и
пространството възпроизведени образи от миналото на даден човек.
Споменът е основа на историческата памет, в която намира израз
човешкото съзнание. И това ни различава от животните.

4. Забравяне - процес обратен на запомнянето, вследствие на

което дадена информация не може да бъде възпроизведена или ако се
възпроизвежда тя е погрешна, също така нещо което е било познато не
може да бъде разпознато.

Загубата на информация, дължаща се на липсата на наличност

и/или на достъп, води до най-разпространената непатологична форма на
паметово разтройство – забравяне. Загубата на информация поради
забравяне води до загуба на наличност на съхранената информация. Тя
може да настъпи при недостатъчно упражняване или повторение на
информацията, която трябва да се запомни, също така наскоро
постъпилата информация измества по-рано постъпилата, при което по-
старата информация се загубва. Забравянето може да бъде както
полезно, така и вредно. Положителната роля на забравянето е че се
премахва огромно количество информация, която се явява ненужна, а
това от своя страна предотвратява прегряване. Негативните резултати от
забравянето са свързани със загубата на информация, която е
необходима за норманото съществуване на човека.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В системата от грижи за развитие на паметта на учениците, важно място

заема дневният, седмичният, целогодишният режим и начин на живот.
Чистият въздух, тишината и витаминозната храна, редуването на
дейности с различна степен на физическа активност са важни условия за
психофизическото развитие на учениците, в това число и за развитието
на тяхната памет.

11
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1) Обща психологи- Борис Минчев
2) www.pomagalo.com

12