СУ „Св.

Климент Охридски“
Факултет по науки за образованието и изкуствата
(ФНОИ)

Реферат на тема:
Онтогенеза на ВПФ - език (реч),
мислене, памет и др.

София,
2023г.
 Понятието, висши психични функции, за първи път е определено през средата на 19 век
от немския лекар Вилхем Вунд, специалист по човешка физиология и експериментална
психология. Формирането на висшите психични функции първоначално е съществувало
като форма на семиотично индиректно взаимодействия между хората, т. е. като
интерпсихологичен процес. В контекста на различните видове техните съвместни
дейности и едва по – късно като напълно вътрешен интрапсихологичен процес.
Превръщането на външни средства за изпълнение на функции във вътрешни се нарича
интернализация. Появата на висшите психични функции се осъществява чрез специфични
структури на мозъка, те се разглеждат като сложни системни формации, които се
формират ин виво, имат произволен характер и се изпълняват непряко от речта.
Физиологичната основа на психичните функции се образуват от функционални системи,
които представляват динамични и взаимнозаменяеми връзки, от които всяка връзка е
свързана със определена мозъчна структура. Различните функционални системи могат да
бъдат с общи връзки, да се включват в съпровождането на други психични функции.
Друга важна характеристика , която основополагаща за развитието на висшите психични
функции е тяхната постепенна автоматизация. Първите етапи от формирането на висшите
психични функции представлява разширена форма на дейност, която се основава на
относително елементарни сензорни и двигателни процеси. Тогава тези действия и процеси
се ограничават, придобивайки характер на автоматизирани умствени действия. В същото
време се променя и психологическата структура на висшите психични функции. Те са
една от основните концепции на съвременната психология, която е въведена от
психологът Л. Виготски и доразвита от невропсихолога А. Лурия, както и от психолозите
А. Леонтиев, А. Запорожец, Д. Елконин, П. Галперин и други. Тези психолози по-късно са
наречени „кръгът на Виготски“.
Според Виготски онтогенезата на психични функции се базира на тяхната
реорганизация и е свързана с промени на връзките както между функции , така и в
рамките на отделна функция. По този начин различните елементарни функции се
преобразуват за сметка на включването им в система от йерархични връзки, като при
интегрирането си във висшите се променят. Той описва четирите закона за формиране на
висшите психични функции. Първият е, че естественото поведение на дете, характерно за
него от самото раждане, в резултат на общуването му с хората, се заменя с културна или
историческа линия на развитието. Вторият е, че социалните действия стават
индивидуални. Третият е, че външните средства стават вътрешни. И четвъртият е, че
общият закон за развитието на висшите психични функции казва – разбирането и
асимилацията са присъщи изключително в последния етап от формирането на определени
функции. Всяка функция в културното развитие на детето се появява два пъти, първо от
социална гледна точка, между хората, като интерпсихична, и след това от психологическа
гледна точка, вътре в детето, като интрапсихична категория.
Според Симерницкая мозъчната организация на психичните процеси се променя в
онтогенезата като търпи редица съществени преустройства.
Според Полонская принципът на хетерохронност стои в основата на сравнителното
изучаване и анализ на възрастовата динамика в развитието на висшите психични функции
през отделните периоди на детството и е свързан с морфогенезата и системогенезата на
детската възраст. Това означава, че отделните мозъчни структури и техните функции се
развиват с различна скорост и завършват формирането си на различни етапи от живота на
детето. Поради динамични си характер и организация функционалните системи, стоящи в
основата на висшите психични функции, търпят интензивно развитие и промяна в хода на
онтогенезата.
Според съвременните представи за онтогенезата на мозъчната и психична
специализация могат да се обобщят в следното – от самото начало психичното развитие
започва с изграждането на вертикални връзки в посока „отдолу – нагоре“, при което
усложняването на функциите няма линеен характер, а върви в кръг. От друга страна,
функции, свързани със структури от задните мозъчни отдели се формират по – рано от
тези, свързани с работата на челните отдели. Може да се обобщи, че процесът на мозъчно
развитие и специализация върви отдолу – нагоре, от дясно на ляво и отзад – напред.
Има два фактора, които влияят пряко върху развитието на висшите психични функции –
социален и биологичен. Социалният се характеризира с развитие на човешката психика,
което е невъзможно без наличието на околната среда. Точно в нея детето успява да усвои
специфични техники на психологията в съответствие с концепцията за висшите психични
функции. Биологичния се обосновава с факта, че за да може човек да извършва умствена
дейност е необходим мозък. Биологичното развитие на човек определя само условието за
формиране на неговото културно развитие. Характерна особеност е, че структурата му е
зададена отвън.
Човешкото съзнание не е сбор от отделни процеси, а тяхната структура. В ранното
детство възприятието е в центъра на съзнанието, в предучилищна възраст – паметта, а в
училищна възраст – мисленето. Другите психични процеси се развиват под влияние на
доминираща функция в съзнанието. Процесът на психическо развитие означава
преструктуриране на системата на съзнанието, което се дължи на промяна в нейната
семантична структура. Влизането в съзнанието е възможно само чрез реч, а преходът от
една структура на съзнанието към друга се осъществява поради развитието на значението
на думата – обобщение. Формирайки това, учението е в състояние да възстанови цялата
система на съзнанието.
Концепцията за висшите психични функции характеризира специфични процеси,
протичащи в човешката психика, те включват – реч (език), мислене, памет, възприятие,
които се случват в съзнанието и се формират през целия живот.
Речта заема специално място сред ВПФ, без нея е невъзможно формиране на личността.
Както и заради нея е възможно съществуването на другите психични функции. Езикът е
своеобразна знакова система от знаци и символи, които се използват от хората за
предаване на информация. Те се появяват в хода на еволюцията на човешките индивиди
тогава, когато мозъкът е успял да достигне такова равнище в развитието си, което е
позволило създаването и употребата на абстрактни знаци, които се явяват като думи в
говоримата реч, носещи определени значение. В рамките на езика се отделят две основни
операции, които предават мисли, но и спомагат разбирането на получената информация –
езиково кодиране и езиково декодиране. Двете операции имат връзка със семантиката на
езика. Употребата на тези малки единици винаги се подчинява на определени строго
регламентирани правила, според които се съчетават и свързват единствено от езика, които
се означават като граматика. Както семантиката, така и граматиката е другият основен
езиков аспект. Речева памет – семантика, в която памет се съхраняват първо семантиката
на думите и самите граматични правила. Човек използва семантиката и граматиката с цел
да структурира свое изказване, в основа на което стоят процесите на езиково кодиране.
Също и за възприемане и разбиране на идеята заложена в изказването на другите. В
тяхната основа стоят процесите на езиково декодиране. При езиковото кодиране
процесите, които протичат са изцяло на вътрешно мозъчно равнище, където се оформя
идеята за говорене и става много бърз избор от паметта на думи и граматични формули, за
да се формулира идеята. Това възпроизвеждане става на базата на създадени преди това в
мозъчните структури двигателни програми, които са диференцирани а устната и
писмената реч и се означава като артикулаторен праксис и писмен праксис. При езиковото
декодиране в началото е преработката на възприетите речеви сигнали, което се разглежда
като работа на гнозиса. Интензивното речево развитие в предучилищния период има тясна
връзка с развитието на мисленето, което прави възможни такива интелектуални операции,
като сравнение, обобщение и класификация.
Мисленето като висша умствена функция е обобщено отражение на заобикалящия ни
свят. С негова помощ се усвоява същността и съдържанието на реалностите, както и
техните вътрешни качества. Важно е, че отражението тук се случва чрез сравнение на
факти и е обобщено знание. Ако говорим за видове мислене, тогава визуално -
ефективното е реално, физическо изучаване и обобщаване на действията на човек.
Визуално – образно е мисленето в „картини“, видяни по – рано. Абстрактното мислене е
въз основа на логически разсъждения. Концепцията е най – висшето обобщение.
Мисленето е инструмент за обработка на информация за решаване на проблеми. То се
занимава главно с обработката на потока от информация. Седем годишните деца заменят
егоцентричното мислене с по – полезна логика. Вече не гледат толкова повърхностно на
нещата и разбират, че всичко е много по – сложно. Пиаже нарича този етап от детското
развитие, фаза на конкретните операции. Това бележи преминаването на прости действия
към мислене и използването на логика. По – добре усвоеният език също дава възможност
на децата да извършват различни мисловни операции. Въпреки, че абстрактното мислене
още не е налице, през този етап от развитието си децата разбират все повече причинността
на събитията. Децата започват по – ефективно да планират действията си и боравят по –
добре с различни количествени характеристики.
Паметта е едно от основните качества на централната нервна система характеризиращо
се със способността да съхранява информация за реалността. Тя може да бъде
въображаема, емоционална, словесно – логическа и двигателна. Паметта като висша
умствена функция се формира в три етапа. Първият има доброволно или неволно
запомняне на информация, първото от които е по – ефективно. След това информацията се
съхранява в дългосрочна или краткосрочна памет. Следващата стъпка е да възпроизведете
данните, като ги извлечете от паметта. Човек се нуждае от памет, защото тя му позволява
да натрупва, съхранява и впоследствие да използва личен житейски опит. Цялото
консолидиране на знания и умения се отнася до работата на паметта. Принципът за
изпреварващо осигуряване на функциите има особено значение за изясняване на законите
на детското развитие, тъй като се основава на генетически зададения механизъм на
адаптация на организма към условията на средата, който е зависим от пълноценните
процеси на възприятие и памет. Според Сменович този механизъм е универсален и
определящ за формирането и развитието на огромния брой функционални системи в
организма, всяка от които включва периферни и централни ансамбли. Паметта е
способността да улавя, съхранява и възпроизвежда получената информация.
Информацията, която идва чрез нашите анализатори се обработва, ние я интерпретираме и
превеждаме в знание и тя се натрупва с времето като се превръща в житейски опит, а
паметта я съхранява. Паметта се подобрява заедно с когнитивното развитие. Докато
нарастването на паметовите способности по време на предучилищния период е свързано с
усвояването на езика, през средното детство то се дължи на повишена скорост и
усложнените стратегии за обработка на информация. В мозъка продължават да се случват
важни промени, които спомагат за развитието на паметта. Децата в училищна възраст
помнят по – добре, прилагайки интуитивно правила за извличане на информация. Те се
научават да сортират информацията за време, място и други категории, които им служат
за организиране на спомените и улеснено припомняне. Работната памет, определена като
информация, която е активна и налична в съзнанието при разглеждането на даден проблем
или задача, се подобрява значително през средното детство. Тя позволява достъп до
необходимата информация и стъпките необходими за нейното изпълнение. Това позволява
на децата да изпълнява по – сложни задачи.
Когнитивната функция има решаващо значение за формирането на сложните форми на
възприятие, което е основа за формирано при децата умение за прогнозиране и планиране
на собственото поведение. Възприятието е отпечатъкът на заобикалящия ни свят в
психиката в резултат на въздействието върху сетивата. Неволното възприятие се задейства
от отличителните черти на нещата и интереса на човек към тях. Умишленото, причинено
от задачата да получи представа за обект или явление, като например четенето на книга.
Възприятието е разпознаване и тълкуване на сензорните стимули – слух, миризма, допир
и др. То има способността да се изгражда въз основа на информация от сетива,
холистични образи и идеи. Възприятието е съставено въз основа на информация, която
човек получава от сетивата под формата на отделни картини. За тази функция
постоянството е важно, обект, който се възприема от човек, независимо от променящите
се условия, винаги се възприема като един и същ. Например човек може да разпознае
приятел, независимо къде се намира или как е облечен. Според детската психология
формирането на всички основни умения за възприятие се случват около 6 – 7 годишна
възраст.
Развиването и порастването на малки деца не е само физически, те се развиват и
психически. Те се развиват като наблюдават и сътрудничат със заобикалящият ги свят.
Разширяват уменията си за възприемане, обработване, усвояване, съхранение и
използване на информацията, която получават ежедневно. Висшите психични функции се
свеждат до това как човек възприема, мисли и разбира посредством въздействието на
генетични фактори с наученото. Когнитивното развитие засяга преработката на
информация, разсъждение, интелигентност, памет и езиково развитие.
Веднага след раждането си бебетата започват да се учат как да използват сетивата си, за
да разбират заобикалящия ги свят. Повечето от тях успяват да се съсредоточат и да
следват движещи се хора и обекти, да различават силата и височината на звука, да виждат
цветовете, както и яркостта им. До тримесечна възраст малките бебета могат да
разпознават лицата около себе си. Могат да имитират израженията на лицето на другите
хора като мръщене и усмивка. Реагира и на познати звукове.
Около шестмесечната си възраст кърмачетата започват да възприемат начина по който
работи света около тях. Те се радват да чуят и откликват на собствения си глас, имитират
звукове, страхуват се от непознати, разпознават собствените си родители, диференцират
одушевени от неодушевени предмети. Осъзнават и това, че като изпуснат един предмет,
след това могат да го вдигнат. Между четири и седем месеца бебетата започват да се
обръщат на имената си.
До към деветия си месец бебетата успяват да имитират действия и жестове, да разбират
прости думи. Започват и да тестват родителските реакциите относно поведението им,
запомнят реакциите им и отново ги тестват, за да разберат дали ще получат същата
реакция.
На дванадесет месечна възраст бебетата успяват да проследяват бързо движещи се
обекти, могат, могат до произведат от 2 до 4 думи, които включват „мама“ и „тати“, могат
да имитират животински звуци, успяват да свържат обекти с имената им. По това време
започват да изпитват тревожност при раздяла с родителите си. Към осемнадесет месечна
възраст децата могат да разбират от 10 до 50 думи. Могат да разпознаят и посочат части
на тялото си.
Между осемнадесет месечна и тригодишна възраст децата достигат „сензомоторния“
етап от теорията за когнитивно развитие на Жан Пиаже, която включва рудиментарна
мисъл. Децата осъзнават постоянството на хората и обектите и проследяват тяхното
изместването. Децата започват да искат повече независимост, което е предизвикателство
за родителите, които искат те да са в безопасност. Започват да разбират, че има поведение,
което подходящо и такова, което не е, т.е. че има дисциплина, както и осъзнават за
понятията като „благодаря“ и „моля“.
Двегодишните деца би трябвало да могат да разбират между 100 и 150 думи, като
започват да добавят по десетина нови думи всеки ден. Започват да разбират по – ясно
емоции като страх, любов, доверие.
През предучилищната си възраст децата развиват познавателните си умения. Започват да
бъдат по внимателни и концентрирани.
Много от функциите да изключително трудни за образуване поради техните съществени
специфики. Както възможностите за развитие на функцията за сравнение са ограничени,
поради това, че тази функция предполага съотнасянето на нещата не по съществена
характеристика, а от принадлежността на обектите към клас явления. От друга гледна
точка е задължително децата да се подготвят за анализ на реалностите на съвременния
живот, тъй като често те ще трябва да вземат решения и да правят избори между връзките
на различни явления.
Източници:

 https://newlife-clinic.com
 http://bg.housepsych.com
 https://logopedia.bg