ЖАН ПИАЖЕ

Основни теории за ЛОУРЪНС КОЛБЪРГ

развитието на личността
От какво зависи развитието на личността?

През целия си живот човек се променя. Развитието на всеки човек е резултат от

взаимодействието между индивидуалните заложби и влиянието на средата. Всеки човек
преминава през едни и същи типични етапи в своето развитие, но всеки преживява тези етапи по
свой начин и със свой индивидуален темп.
Според съвременната психология човекът може активно да определя процеса на своето
развитие. Той е способен да създава представа за себе си и за околната среда. По такъв начин
може да насочва своето личностно развитие.

Психология на развитието – изучава как и

Личностното развитие е целенасочен
защо хората се променят в течение на живота
процес от последователни промени в
си. Описва, обяснява и прогнозира развитието
преживяванията и поведението на
на личността в различните етапи на човешкия
личността.
живот.
Развитие на познавателните способности - Жан Пиаже

До началото на 20 век преобладава представата, че децата са нещо

като „миниатюрни възрастни“.
Едва в началото на 20 век швейцарският биолог, психолог и философ
Жан Пиаже (1896 – 1980) защитава убеждението, че децата мислят
различно от възрастните. Според него, всяко човешко същество може да
бъде разглеждано като организъм, който се приспособява към
заобикалящата го среда и я приспособява към себе си. Интелигентността е
най-съвършената форма на приспособяване чрез мислене.
Изследвайки децата, Пиаже забелязва, че детското мислене
преминава през няколко различни стадия на развитие, през определен
етап и приблизително на една и съща възраст.
Отделните стадии в развитието на интелигентността се разграничават
според мисловните „инструменти“, с които човекът разполага, за да
опознава света.
Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия
на развитие, започващи от раждането и
приключващи в юношеството и след това. Те са
наречени според характерните за тях поведения
и мислене: сензомоторен, предоперационален,
стадий на конкретните операции и стадий на
формалните операции. Всеки период е
характерен с придобиването на определени
умения.
Сензомотерен стадий – етап, в който
когнитивните способности на бебето се развиват
много бързо.
Децата научават, че предметите продължават
своето съществуване дори и когато те не ги
виждат, че действията имат своите последствия,
научават се да използват механизмът на ''проба и
грешка'', да имитират другите и по този начин, с
всеки изминал ден, те научават все повече и
повече за света.
Предоперационален стадий
Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година
на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят
света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че
слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те
си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата
срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те
разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават,
че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи. На тази
възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия.
Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в
широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така
лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в
голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в
сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да
работят с 2 понятия едновременно - количество вода и размер на съда. На
около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и
размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.
Стадий на конкретните операции
Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл
става значително по гъвкава. Те успяват да
разсъждават по-умело и постепенно се разделят с
егоцентризма си. Те използват добре логиката си, но
все още срещат затруднения в използването на
дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-
значимото постижение в тази възраст е разбирането
за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното
куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е
вид животно, т.е.те могат да разбират и работят с
няколко категории на един обект без да ги объркват.
Стадий на формалните операции

Този период започва след около 12-годишна възраст и

е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него
е появата и развитието на абстрактното мислене,
планирането и дедуктивното мислене. Децата не се
опират вече само на опита си, но вече съумяват да
използват и по-абстрактни идеи, които са важни за
решаването на проблеми и ученето. Те успяват да
създават хипотези и могат да предвидят какви ще са
евентуалните последици от определено действие без
да се налага да го извършват. Тези умения са
изключително полезни в развиването на
математическото мислене и решаването на задачи,
както и в ежедневния живот.
ЛОУРЪНС КОЛБЪРГ - Моралното развитие на човека

Една от съществените промени в живота на човека е развитието на способността да

разбираме нормите на съвместен живот в обществото и да ги спазваме по убеждение.

Моралното развитие на човека е процесът на проява и промяна в разбирането му за

моралните норми.

Според бихевиористите, моралът произтича от желанието да се избягват неприятни

усещания. Психоанализата смята, че моралът е наложен на децата отвън чрез
влиянието на семейството и едва по-късно се превръща в част от личността като съвест
или Сръх-Аз.

Според Лоурънс Колбърг (американски психолог, известен със

своите изследвания върху моралното образование), моралът се
формира в процеса на взаимодействие с другите хора и се
основава на универсални ценности като уважение и любов.
Колбърг разграничава три основни нива в моралното
развитие:
• Предконвенционален (4-10г.) - е външно базиран.
Децата действат така, че да получат награда или да
избегнат наказание.
• Конвенционален (10-13 г.) - младежите се съобразяват
с очакванията и одобрението на хората около себе си,
спазват правилата и закона.
• Следконвенционален (след 13 г.) - човек постъпва
свободно, като се ръководи от принципи и ценности,
които са превърнати във вътрешни правила на
поведение.

Речник:
Конвенция – споразумение, договор