Professional Documents
Culture Documents
2. Функция и Организация На Мозъка
2. Функция и Организация На Мозъка
1
• Сетивно възприемане: Мозъкът обработва информацията, получена от сетивните
органи (зрение, слух, допир, вкус и обоняние) и я превръща в смислови възприятия.
• Контрол на сън и бодърстване: Мозъкът регулира цикъла на съня и бодърстването
чрез режимиране на продукцията на хормони и невротрансмитери.
СЛ 5 . Мозъкът се явява сложен орган с интегративна функция, където множество
области и региони работят съвместно, за да поддържат и контролират разнообразни
аспекти на когнитивните и емоционални процеси. Тази комплексност на мозъчната
организация означава, че различни региони на мозъка са взаимосвързани и
взаимозависими, като сътрудничат за осъществяване на разнообразни функции,
включително мислене, обучение, управление на емоции и социални взаимодействия.
Така, въпреки че можем да групираме различните части на мозъка в региони, които
изпълняват специфични роли, трябва да разберем, че тази делимация не е абсолютна, и
мозъкът действа като сложна мрежа от взаимодействащи структури, които обединено
осигуряват нашата способност да функционираме в света около нас.
2
нагъната и образува дълбоки бразди (силкуси) и изпъкнали извивки (гируси). На
изображението са показани по-силно изразените гируси и силкуси. Спрямо тях, двете
хемисфери могат да се разделят на 4 дяла – фронтален, париетален, темпорален и
окципитален дял. Едната по-голяма бразда - Роландова разделя фронталния от
париеталния дял, а втората Силвиева бразда служи за граница между темпоралния и
съседните му фронтален и париетален дял. Окципиталния дял няма ясно изразени
анатомични белези, които да го разделят от останалите лобове, но е областта за
визуална преработка на информацията. Начина на набраздяване на мозъка е различно
при всеки един човек.
4
хемисфера е по доминантна, ако левия палец е отгоре означава че дясната хемисфера е
по доминантна.
5
СЛ 9 Определен брой поведенчески различия са доказателство за
функционирането на двете хемисфери. Връзката между структурната асиметрия и
функционалната латерилизация зависи от сложността на поведението. По опростени
сензорни и моторни функции показват определена схема на репрезентацията във всяка
хемисфера. Например соматосензорната зона в париеталния лоб на лявата хемисфера
обработва информация за обекти поставени в дясната ръка. Основните зрителни полета
на лявата и дясната хемисфера обработват информация съответно за противоположните
зрителни полета. Тези две сетива са напълно кръстосани, защото невронните трактове
проектират само към една хемисфера, обратно на стимулацията на тялото. Слухът е
само частично кръстосан. Левата хемисфера обработва по-голямата част от
информацията, представена на дясното ухо, докато дясната хемисфера обработва по-
малка част от този слухов вход. Обонянието, което еволюционно представлява по-
примитивно сетиво, се проектира към същата (ипсилатерална) хемисфера от всяка
ноздра. Подобно на това, всяка хемисфера получава вкусови усещания от съответната
(ипсилатерална) страна на езика.
По отношение на увреждането на дясното полукълбо, пациентите често говорят
монотонно не разбират емоционални изрази на другите, пропускат същността на
разговора и имат проблем с разбирането на хумор или сарказъм както и невербалното
изразяване на емоциите. При нарушения на лявата хемисфера повече влияе върху
нарушенията на вниманието.
СЛ 10 Фронталния лоб представлява една трета от повърхността на
церебралната кора. Предният централен гир съдържа първична и вторична моторна
зона. Долният фронтален гир съдържа моторната речева зона наречена Брока. Участва в
моторните механизми на формирането на речта както и екзекутивните функции.
Моторните полета са разположени пред соматосензорния кортекс. Увредата в
първичната моторна кора, може да причини пареза/парализа на противоположната
страна на тялото.
Асиметрия във фронталния лоб – Придържайки се към идеята за организацията
на лява и дясна хемисфера, по правило левия фронтален лоб участва в речта, докато
десния фронтален лоб участва в невербалните движения като лицеви изражения.
Проучванията показват че лезия или дегенерация във фронталния лоб има роля във
всички видове поведение. Хора с лезия в двете фронтални хемисфери имат трудности
да обясняват поговорки, или да кажат коя част от деня е или годината. Имат трудности
с изпълнението на frontal assessment battery и повтарянето на движенията с ръката.
Нарушено асоциативно мислене. При пациентите с фронтотемпорални нарушения като
цяло има летално поведение. Имат трудности със ставането от леглото да се обличат, да
инициират дневни активности. Адвокат с средна на големина менингном във
фронталния лоб. Тумора е премахнат но това остава увреден част от фронталния лоб.
Неговото IQ си остава запазено (140) и неговата т.нар професионална правна памет
също. Въпреки това той не успява да се върне на работа, защото е неспособен да стане
от леглото и предпочита да си остане вкъщи. Следователно отключва псевдодепресивен
синдром
Симптоми на фронталния лоб се характеризират при хора със следните
увреждания: Паркинсон, Шизофрения, Корсаков синдром, Фронтотемпорална
деменция.
6
СЛ 11Темпоралния лоб обхваща зоните аудиторните зони 41, 42,22 по Бродман
и зрителните зони 20, 21, 37
Функциите на темпоралния лоб най добре се разбират като се има предвид как
мозъка обработва информацията от сензорните стимули. Нарушенията върху
темпоралния лоб могат да окажат влияние върху възприемането на лице Прозоп
агнозия, възприемане на обекти, възприемане на определени звуци или гласове.
Симултанагнозия(Възприемане на няколко обекта едновременно. Нарушението се
счита следствие редуцирана скорост на зрителната перцептивна преработка, силно
стеснява обема на вниманието.)
. В доминантния полукълб тази област се нарича област на Вернике, тя е
свързана с други зони за обработка на речта в мозъка и е съществена за разбирането на
речта. На медиалната повърхност на темпоралния лоб се намира парахипокампалният
гир, който има проекции в хипокампа. Хипокампът е част от лимбичната система и
играе важна роля в обработката на паметта. Преди хипокампа се намира амигдалата,
която получава входни сигнали от обонятелния тракт и участва в осъзнатото
възприемане на мирис. Амигдалата има важна роля и в обработването на емоциите и
разпознаването на лица и емоционални изрази.
СЛ 12 Париеталният лоб има важна роля в сензорните и соматичните
възприятия. Сензорната кора на париеталния лоб обработва информацията от сетивните
органи, като допир, температура и болка, и я превръща в смислови възприятия. Освен
това, проприоцептивната информация за позицията и движението на тялото се
обработва в този регион, което ни позволява да осъзнаваме нашата физическа позиция
и движение в пространството.
Пространствено възприятие и ориентация: Париеталният лоб играе важна роля в
пространственото възприятие и ориентацията. Този регион обработва информация за
местоположението и разположението на обекти в околната среда. Той ни позволява да
разбираме и интерпретираме отношенията в пространството, както и да осъзнаем
нашето местоположение в отношение към околните обекти.
Когнитивни функции: Париеталният лоб играе и роля в различни когнитивни функции
като внимание, работна памет и математически умения. В този регион се обработват
информацията за наблюдаваните обекти и събития, като се формират пространствени и
времеви ментални карти.
Мултисензорна интеграция: Париеталният лоб играе важна роля в интеграцията на
информация от различни сетивни модалности. Този регион се свързва с други части на
мозъка, за да обединява сензорните входове като допир, зрение и слух и да създава
цялостно възприятие за околната среда.
Влияние върху когнитивните процеси: Париеталният лоб влияе върху широка гама от
когнитивни процеси, включително пространствено мислене, решаване на задачи,
изпълнителни функции и внимание към детайли.
Лезиите в този регион могат да причинят различни типове агнозия
7
СЛ 13 Окципиталния лоб
играе важна роля за първичното
възприемане на образи и сетивна
информация от заобикалящия ни
свят. Намира се в задната част на
главата. Визуалните региони в
окципиталния лоб анализират,
цветове, движения, разбиране на
позицията на обектите.
Окципиталния лоб няма ясно
разграничение от париеталния и
темпоралния лоб. Липсата на ясни
анатомични белези прави трудно да
се дефинира от къде точно започва
окципиталния лоб. Следователно
лезия в този регион може да предизвика неспособност за виждане на цветове или
възприемане на обекти докато се движат, невъзприемане на образи в дълбочина
8
СЛ 15 Церебралната кора е изградена от шест клетъчни слоя, които се
подреждат в следната последователност от повърхността на кората надолу, до най-
дълбокия шести слой, който граничи с подкоровото бяло вещество:
I – молекулярен
II – външен грануларен
III – външен пирамидален
IV – вътрешен грануларен
V – вътрешен пирамидален
VI – мултиформен(фузиформен)
9
като асоциативни полета, поради функционалните различия с първичната кора
10
- Първичната моторна кора в прецентралната извивка (поле 4 и задната част
на поле 6)Като принцип трябва да се запомни, че първичните корови полета
се характеризират с високо развитие и с изобилие от неврони от IV-тия коров
слой (главна сензорна приемна станция, която получава таламокортикални
проекции от сензорните ядра на таламуса.)
-
Всички първични полета са топично организирани, което означава, че всеки
участък от рецепторната повърхност се проектира в точно определен участък от
първичното и корово поле и съответно всеки участък от първичната моторна кора
управлява точно определен мускул или мускулна група. Поради тази причина тези
полета се наричат проекционни. Съществено важно е, че различните участъци от
рецепторната повърхност на сетивните органи и съответно различните мускулни групи
имат различно по големина корово представяне, което е обусловено от функционалната
им значимост.
В първичните сензорни полета започва кортикалната преработка на сензорна
информация. Те осъществяват елементарни сетивни функции, изразяващи се в
регистриране и анализиране на елементарните сетивни данни.
В първичното мотороно поле от своя страна осъществява елементарните
двигателни функции. В резултат на това ефектът е извъшването на движения.
Уврежданията в първичните корови полета водят до отслабване или отпадане на
съответната елементарна сетивна или двигателна функция, т.е. до възникване на
слепота, глухота, анестезии, парези. С изучаването, диагностиката и рехабилитацията
на елементарните сетивни двигателни разстройства възникващи след корови увреди се
занимава неврологията.
В непосредствена близост до първичните полета се намират вторичните полета.
Те са функционално аналогични на съответните първични полета, т.е. всяко едно от тях
е свързано с конкретна сетивна или двигателна функция на първичното поле, за това се
означават като модално специфични. Вторичните полета обаче извършват по-сложни
операции за преработка на сензорна информация(гнозис) и за програмиране на
двигателните действия(праксис). Те нямат пряка връзка с перфиерните сетивни и
двигателни структури – всяко вторично поле получава аферентации от първичното
поле или от другите вторични полета на същата сензорна модалност. Увредите на
вторичните сензорни полета водят до нарушения на по- сложните перцептивни
преработки на сензорните стимули(агнозии), а увредите на вторичните моторни полета
– съответно до разрушаване на изградените двигателни навици и сръчности (апраксии).
11
дразнители. Ето защо те са наречени модално-неспецифични или полимодални.
Отговарят за изпълнението на по-сложни интегративни познавателни дейности.
Те съвпадат с Бродманови полета 37, 39 и 40 намиращи се на границата на слепоочния,
тилния и теменния дял на мозъчните полукълба. Тук влиза и поле номер 21, което се намира на
върху външната повърхност на слепоочния дял.
12
СЛ 17 АГНОЗИИ
Гнозисът е процес на разпознаване на обекти и явления чрез съотнасяне на сензорните
възприятия към миналия опит. Агнозия е неспособността за разпознаване на
сензорните стимули,вследствие на мозъчна увреда,при липса на сензорен
дефицит,нарушение на вниманието,езика или интелекта.Тя възниква при увреди в
асоциативните сензорни полета на мозъчната кора. Агнозиите се разделят на
АПЕРЦЕПТИВНИ (страда процесът на синтез на физически характеристики на
стимула) и АСОЦИАТИВНИ (невъзможност за отнасяне на възприетия стимул към
предшестващ опит). Според сензорната модалност,агнозиите се класифицират в
следните групи:
СЛ 18 ЗРИТЕЛНИ АГНОЗИИ – нарушението е в сферата на разпознаване на предмети,
лица, цветове,геометрични фигури,знаци,символи. Дели се на следните форми:
-ПРЕДМЕТНА АГНОЗИЯ
-АГНОЗИЯ ЗА ЦВЕТОВЕ ; Лезия – окципитален дял
-ПРОЗОПАГНОЗИЯ /лица/ Двустранни лезии окципито-темпорални с обхващане на
асоциативна зрителна кора
-АЛЕКСИЯ /неразпознаване на букви в дума.Болният може да пише спонтанно под
диктовка,но не и да разчлени думата.Говорът и разбирането на речта не са нарушени.
Лезия – лява гранична окципито-темпорална област/
СЛУХОВИ АГНОЗИИ
Невербална слухова агнозия – неразпознаване на типични звуци,издавани от
обектите /сирена,звънец/
Гнозис за ритми –
Амузия – неразпознаване на мелодии
Речева слухова/вербална/агнозия – неразпознаване на речеви звуци , нарушено е
повтарянето на чута реч и писането под диктовка.Пациентът обаче говори и пише
правилно,но без зададена команда.
ПРОСТРАНСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ
Зрително-пространствен гнозис е когнитивна функция,за която е доминантен десният
париетален дял. В пространствения гнозис вземат участие корови отдели на
зрителната,вестибуларната и сензомоторна система,осигуряващи
тримернопространствена преценка.
13
СЛ 19 АПРАКСИИ
СЛ 20 АФАЗИИ
Афазия се определя като придобита на по-късен етап от живота частична или пълна
загуба на способността на човек да се изразява с помощта на средствата на езика. С
термина афазия се обозначават нарушенията на езиковата дейност, тоест на процесите
на езиково кодиране (пораждане, създаване на езикови съобщения) и на езиково
декодиране (разбиране, осмисляне на възприетите езикови съобщения). Загубата на
езиковите и говорни способности най-често се дължи на прекаран инсулт, но може да
14
се предизвика и от друг вид мозъчна патология – възпалителни процеси, тумори,
черепно-мозъчни травми.
Афазията може да се прояви в чист вид, когато нарушението засяга само езиковите
функции. Много често обаче наред с лингвистичните затруднения се наблюдават и
моторни нарушения (дизартрични или апраксични), които допълнително смущават
говора, както и сензорни нарушения (в сетивната острота или агнозични), които
затрудняват възприемането и идентифицирането на говорните звукове. При голяма част
от случаите се наблюдават и промени в емоциите, характера и поведението – болният
често е депресиран, мнителен, избягва общуване с близките, или обратно – налице е
повишено настроение, съпроводено с неосъзнаване на нарушенията на собствената реч.
МОТОРНИ АФАЗИИ
КОРТИКАЛНА МОТОРНА АФАЗИЯ – Нарушението на артикулаторния праксис се
проявява в неплавна реч със затруднено произнасяне на словосъчетания,а при по-тежки
случаи и на отделни думи и фонеми.Езиковото кодиране е качествено
нарушено.Повторната реч е също нарушена,но не колкото спонтанното говорене.
ТРАНСКОРТИКАЛНА МОТОРНА АФАЗИЯ – Количествено нарушено е езиковото
кодиране.Липсват гнозисни и праксисни нарушения,те са само на езиково ниво. Речта
се характеризира с опростена граматическа структура,обедняване,оскъден речник. Най-
засегната е монологичната реч,при която от болния се изисква да разкаже
сюжет,преживяване и т.н.Способността за повтаряне е напълно съхранена.
АНОМИЧНА АФАЗИЯ – Нарушение на експресивната реч,при което пациентът не
успява да си припомни и да извлече правилната дума за случая. Най-често нарушенята
са при избора на съществително. Спонтанната устна реч е плавна,но
многословна.Пацентите не могат да открят правилните думи за предмет или явление и
затова започват да описват признаците или функциите му.
СЕНЗОРНА АФАЗИЯ
Кортикална сензорна афазия – В класификацията на Лурия тя е известна като
акустичносензорна или акустичногностична афазия . Споре Лурия тази афазия се
дължи на нарушен фонетичен слух,водещ до нарушено разбиране и произвеждане на
думите. При нея също са засегнати два етапа в речевата
комуникация.:1/гнозисния,свързан с осъществяването на фонемния гнозис
2/лингвистичния,като езиковата компетентност е увредена на фонологично,лексикално
и синтактично равнище. Поради липса на моторни речеви нарушения,спонтанната реч е
гладка,без затруднения.Пациентите имат логорея- говорят много,почти непрекъснато
без да изслушват събеседника си.
15
сензорната модалност през която постъпва информацията. Пациентите не осъзнават
дефекта на своите назовавания.
16
Например зона 17 съответства на визуалната прооекционна зона, докато области 18 и
19 съответстват на вторични визуални проекционни зони. Зона 4 е първичната моротна
кора. Зоната на Брока, която е свързана с артикулацията на думите е област 44.
Подобни отношения съществуват и в други области.
В заключение, полетата на Бродман играят ключова роля в разбирането на
структурата и функциите на човешкия изокортекс. Този подход, разработен от
Корбиниан Фритц Вилхелм Бродман, ни предоставя систематичен начин за
класифициране и идентифициране на различните мозъчни зони чрез анализ на техните
клетъчни и слоеви характеристики. Този модел е бил основен камък за много
изследвания в областта на невропсихологията, като се използва за анализиране на
връзките между структурата на мозъка и функциите, които той поддържа.
Бродмановата карта със своите номерирани зони е структуриран и визуален
начин за представяне на сложната организация на изокортекса. Въпреки че тази карта
беше създадена преди десетолетия, нейният принос към нашето разбиране за
корреляциите между структура и функция все още е актуален. Тя ни дава основата да
проучаваме различни мозъчни функции, включително когнитивни, сетивни, моторни и
други, чрез анализ на активността и връзките между различните полета на Бродман.
Също така, развитието на съвременни невроизображаващи техники допълва
картата на Бродман, като ни позволява да изследваме не само структурата, но и
динамичната активност на мозъка. Това води до дълбоко и комплексно разбиране за
връзките между различните мозъчни области и тяхната роля в функциите на
съзнанието, когнитивните процеси, емоциите и поведението.
В крайна сметка, полетата на Бродман са ценен инструмент за
невропсихологията, който ни позволява да изследваме и разбираме мозъчната
организация и функция, допринасяйки за по-дълбокото ни познание за сложната връзка
между мозъчната структура и поведенческите и когнитивни аспекти на човешката
природа.
СЛ 22 Структури на мозъка
Малък мозък
Най-отличителната част от мозъка е малкия мозък.
Той се намира в задната част на мозъка, под
големия мозъчен купол и е свързан с други
мозъчни региони, чрез множество неврални връзки.
Той играе роля в координирането на заучените
движения. Следователно увреждането в малкия
мозък води до проблеми с равновесието, и
увреждания в двигателната активност. В него
повечето сигнали постъпват от вестибуларният
апарат, който е разположен в средното ухо и
спомага за поддържане на равновесието на тялото.
Частите от малкия мозък получават импулси главно
от рецепторите разположени по тялото. Контролира рефлексите и координира
функционалността на мускулните групи. Сърцевината на малкия моък се състои от
17
компактни клетки, които са отговорни за обработката и предаването на информацията
от входящите сетивни сигнали към други части на мозъка. През 1949г. Невроучени
стимулират електрическата активност на малкия мозък на котки под анестезия. .
Електроди се поставят в определени области на малкия мозък и се прилагат слаби
електрически импулси. Тези стимулации предизвикват активация на нервни клетки в
малкия мозък и могат да предизвикат контролирани движения на тялото и координация
на мускулите.
Резултатите от тези експерименти помагат да се идентифицират конкретни зони в
малкия мозък, които са отговорни за различни аспекти на движението и координацията.
Такива експерименти също така допринасят за разбирането на свързаните с малкия
мозък неврофизиологични механизми.
СЛ 23 Таламус и хипоталамус
В средния мозък се намират Таламуса и хипоталамуса. Това са мозъчни
структури, съдържащи невронни ядра, които ги правят интересни за невропсихолозите,
защото тяхната функция регулира поведението. Филогенетично, таламусът е древна
структура на мозъка, която в произхода си е отговаряла за оценка на околната среда
дали е благоприятна или не преди церебралната кора да се развие. Таламусът е най
голямата структура в междинния мозък състоящ се от 22 таламични ядра, тяхната
18
пътища към таламуса. В таламуса има специфични сензорни ядра, наречени
аудиторни ядра, които обработват тази звукова информация.
След това аудиторните ядра на таламуса препращат обработената
информация към аудиторната кора в кортекса на мозъка. Там звуковата
информация се анализира и интерпретира. Този процес позволява на вас да
разпознаете звука на телефонно обаждане и да го свържете с конкретно
действие, като отговорите на обаждането.
Така таламусът действа като междинна станция, която предава
информацията между сензорните органи и съответните области на кортекса,
които обработват и интерпретират тази информация. Този процес на
предаване на информация от таламуса към кортекса позволява на мозъка да
функционира като сложна система за възприемане и разбиране на външни
стимули.
Хипоталамуса е много
по малък от таламуса но има
силно влияния върху
автономната и ендокринната
система също и емоционалната
регулация. Разположен близо
до хипофизната жлеза, той
помага за поддържане на
телесната хомеостаза. Тази
система регулира освен
емоционалните отговори и
други функции като жажда,
апетит, сън, температура на
тялото, либидо, сърдечна дейност. Неговата дейност се състои в транспортирането на
хормони, чрез аксони към хипофизата. Тези пътеки от аксони частично образуват
стеблото на хипофизата. Стимулацията на тези клетки води до освобождаване на
хормоните от хипофизата директно в кръвта. Този директен път контролира
освобождаването на окситоцина, който всъщност се произвежда от хипоталамуса, но се
съхранява в хипофизната жлеза. Тези хормони контролират определени процеси в
организма.
Индиректно участва в транпосртирането на хормони чрез съдово-капилярната
системата. Тези хормони от своя страна регулират ендокринната жлеза и телесни
органи в цялото тяло. Например освобождаването на адренокортикотропин в реакция
на стрес и болка (което от своя страна повишава и кръвното налягане).
Много патологични процеси могат да повлияят на функцията на хипоталамуса.
От тях, най често са туморите, включително тумор на хипоталамуса. Нарушенията на
функцията на хипоталамуса могат да предизвикат тежки поведенчески проблеми, тъй
като неговите ядра имат важна връзка с фронталния кортекс и амигдалата
19
СЛ 24 Амигдала
20
Пример за Кодирането на нова информация в тази структура описана от Papez може да
бъде идеята (Опасно е да ходиш в тъмното), може да постъпи в неокортекса и
разработен като страх (Чувствам се уплашен), което в крайна сметка да повлияе на
хипоталамуса да отдели хормон, който подсказва подходящия физически отговор на
идеята и нейното емоционално следствие.
Амигдалата има роля в обработката на емоционални сигнали и играе важна роля в
обучението на минали опасности. Тя помага за преценката на информацията и
извличането на съответстващите емоционални реакции, свързани с предишни опасни
ситуации. Информацията не се обработва директно като "Паметова следа", а
въздействието й върху амигдалата и свързаните невронни мрежи допринася за
създаването на емоционални асоциации. Тези процеси създават връзка между настоящи
събития и минали опасности, което води до изпитване на емоции и реакции като част
от настоящето преживяване.
Много патологични процеси могат да
повлияят върху функционирането на
Амигдалата. Едни от тях са туморните
образувания. Случаят на Чарлс Уитман е
пример за това. На 1 август 1966 взима
асансьора до наблюдателната платформа на
кулата на Тексаския университет в Остин.
След което започва да стреля безразборно
по хората. Тринадесет души били убити и
тридесет ранени, Преди най-накрая самият
Уитман да бъде застрелян от полицията.
Когато влезли в къщата му, полицаите
открили, че предната вечер той бил убил
жена си и майка си. Малко след като убил
жена си и майка си, той седнал и написал
на машина предсмъртно писмо:
„Аз сам не разбирам самия себе си в последно време. Би трябвало да съм
средностатистически разумен и интелигентен млад мъж. Напоследък обаче съм
жертва на много необичайни и ирационални мисли.. След смъртта ми искам да ми
бъде направена аутопсия, за да се види дали няма някакво физическо разстройство.“
Молбата на Уитман била удовлетворена. След аутопсията патологът докладвал, че
Уиман имал малък мозъчен тумор. Той бил голям колкото монета от 2ст и притискал
една част от амигдалата.
21
със голямо количество алкохол. Такива пациенти могат да развият трудности в
моторните функции и проблеми в заучаването на нова информация. Този синдром е
свързан с дефицит на витамин B.
22