Нервни болест

Тема - Рефлекс-

Неволева стереотипна реакция ,резултат от дразнене на рецептори от определени

стимули. Основна функционална единица на нервната дейност.
Класификация: I.Според появата им:

А) Безусловни вродени, генетично детермирани,постоянни.

1\ прости ( от гръбначния мозък) ,
2\.сложни (мозъчностволови и корови-напр. гълтане, дъвкане, дишане, инстинкти)

Б Условни( придобити, временни)

II. Според локализацията -екстерорецептивни (кожни, лигавични )

- проприорецептивни (мускулни, сухожилни )
-интерорецептивни ( автономни)

III.Според нивото на централната асоциативна част на рефлексната дъга

-сегментни ( спинални )
-интерсегментни спинални -
супраспинални мозъчно- стволови
-корови

IV.Според броя на невроните

-двуневранни - многоневронни

V.Според вида на ответната реакция:

- сомато – моторни (флексионни, екстензионни съкращения на скелетните мускули )
-автономни ( съкращение на гладки мускули )
-автономно-сереторни (секреция на жлези)

Рефлексна дъга - а/ сетивно рамо, започва от определени рецептори / рецепторна или

РЗ/.Обикновенно е сетивната част на определен периферен нерв.
б/ мястото на влизане е известно. То е и сегмент на гр. Мозък, или ниво в мозъчния ствол. На
това място става включването на сетивното с моторно рамо на рефлекса. Обикновено това е
със съединителен , междинен неврон.
в/ моторна рамо- алфа – мотоневроните в предния рог или моторните ядра в мозъчния
ствол
 г/ завършва в съответен мускул, отговарящ по място на сетивното рамо.

Рефлексна дейност на нервната система 1-стимул-дразнител Наличие на

дразнител , което води до възбуждане на рецептора 2 Активиране на сетивен неврон
3.Преработка на информацията на ЦНС 4 Активиране на моторния неврон/предното рогче
на гръбначния мозък 5.отговор на ефектора рефлексна дъга- рецептор задно рогче
на гръбначния мозък- предно рогче

I.Нормални рефлекси
А. Лигавични рефлекси
1.Корнеален рефлекс 2. Конюктивиален 3.Фарингеален рефлекси
Б.Кожни рефлекси
1. Коремни рефлекси горен, среден, долен 2. Кремастерен само у мъже 3. Плантарен
В.Сухожилни и надкостни рефлекси 1.Мандибуларен
..Рефлекси на ръцете: 1Бицепсов, 2.Трицепсов, 3Стило-радиален, 4 Стило -улнарен рефлекс
..Рефлекси на краката: 1 Коленен рефлекс , 2Ахилов рефлекс

II.Патологични рефлекси

Патологични рефлекси на ръцете: а/Патологичен рефлекс на ХОФМАН

б/ патологичен рефлекс на ТРьоМНЕР
Патологични рефлекси на краката по същество са 2:
1. Дорзална флексия на палеца заедно с разперване на останалите пръсти. Патологичен
рефлекс на БАБИНСКИ
2.Плантарна флексия на пръстите на краката като флексионния феномен на ръката
Патологичен рефлекс на РОСОЛИМО
Патологични рефлекси на главата /аксиални/: ХОБОТКОВ, МАРИНЕСКУ-РАДОВИЧИ,
КОХАНОВСКИ/ впечетление за съпротива на пациента при пасивно отваряне на окото

Сетивността е основната дейност на нервната система НС

Чрез сетивните органи човек опознава света още от деня на своето раждане. Чрез тях
човек усеща и възприема дразнения и сигнали от околната среда . Чрез тях човек сетивно
опознава околния свят /пръсти-нос- ухо- уста -око

Основна функционална единица на сетивността е АНАЛИЗАТОРА

Той е съставен от периферен край: рецептор, нервен проводник и централен участък ,който
може да бъде в различни нива на НС, включително и мозъчната кора. Рецепторите са
приспосабени да възприемат строго определени дразнения, към които рецептора е най-
чувствителен.

Видове сетивност

1.Рецепторите за обща сетивност – се намират навсякъде по тялото. Според вида на

информацията която предават ,се разделят на Механорецептори/за допир, натиск, разтягане,
проприорецепция/ , Терморецептори и Болкови рецептори
2.Рецептори за специализирана сетивност /зрение, слух, обонание, вкус, равновесие/
трансформират физическата енергия в нервен електрохимичен импулс

Сетивност

1Специализирана сетивност: зрителна ,слухова, вкусова, пространствена, времева

2. Обща сетивност- допир, болка, натиск, вибрация, налягане, тежест, температура, ставно-
мускулен усет

Централна нервна система ЦНС

Главният мозък-се състой от иво и бяло вещество. От сивото вещество са изградени

Мозачната кора и подкоровите възли , а от бялото вещество- мозъчните пътища , които
са еферентни и аферентни.

Главен мозък

Краен мозък- мозъчни химисфери

Междинен мозък- Таламус, хипоталамус
Заден мозък: продълговат мозък, мост и малък мозък
Мозъчен ствол : .среден мозък .мост .продълговатия мозък

Гръбначен мозък

Дължина 40-45 см, разположен в кръбначния канал , той е продължение на продълговатия

мозък и започва от нивото на големия тилен отвор от мястото , където излизат първите
шийни коренчета и кръстовището на пирамидните пътища.

Гръбначния мозък завършва на нивото на L1 ,L2 прешлен под формата на конус.

.Гръбначния мозък има 2 задебеления: -Шийно на ниво С5,С6,С7 ,Тh2, -Поясно ниво-
L1,2,3,4,5, S1,S2. От тези задебелявания водят началото си нервите инервиращи мускулите
на долни и горни крайници

Дялове на мозъка

Челен дял- Теменен дял- Т илен дял-Слепоочен дял / лилав-жълт-зелен-розов на картинката/

Първичното сомато -сензорно поле в кората

Методи за изследване

При изследване на сетивността е важно да се познават сетивните зони на периферните нерви

и коренчита, симптомите и синдромите на увреда на различни отдели на НС
Болният трябва да бъде в ясно съзнание, в спокойна обстановка , в легнало положение, със
затворени очи за пълно съсредоточаване.Предварително трябва да му бъде ясно обяснено
каква е целта на изследването. -Какво усещате? -къде го усещате? -колко силно го усещате? -
кога усещате?,-как усещате? Започва се от главата и се сравняват симетричните зони от
лицето и тялото.

1Изследване на усета за болка се извършва с остра игла или която се движи по кожата на
пациента. Изследването са провежда от лицето, тялото и крайниците с еднаква сила.

Важно е изследването да е най- прецизно в тази част на тялото, от която са оплакванията на

болния. При откриване на зоната на променена сетивност е необходимо да се уточни вид
сетивно нарушение, както и да се прецизира неговата територия. Намалената болкова
сетивност се нарича- ХИПАЛГЕЗИЯ, а пълна липса АНАЛГЕЗИЯ.
а/Изследване за предизвикана болка чрез притискане на нервните стволове върху костна
подложка в точките на Valleix /Вале/ или чрез разтягане на периферните нерви за трите
клона на n.treminus.

-При лезия n.ischiadicus се търси болезненост в точките на Вале /Valleix / и се използва

приомът за разтягане на Lasegue / Ласег/

- При увреда на n.femorallis е положителен разтежния симптом на Wasserman

б/Невропатна болка /хронична болка/ е с хиперпатичен характер и е свързана с увреда на

сетивните проводни пътища, таламуса и др.
-Специално внимание заслужава главоболието . Диагнозата на различни видове цефалгия
/мигренозно, тензионно, първично или симптоматично/, изисква тяхното добро познаване
тъй като анамнестичните данни често пъти имат ррешаващо значение

2.Изследване на тактилната сетивност. Използва се тампон с памук ,четка с меки косми за

количествено определяне на тактилния усет.Нанасят се единични дразнения с приблизително
еднакво налягане на симетрични участъци от крайниците и тялото. Наличиета на намалена
сетивност се означава ката тактилна ХИПЕСТЕЗИЯ или АНЕСТЕЗИЯ, когато тя напълно
липсва.

Повишената чувствителност- ХИПЕРСЕТЕЗИЯ, а качествено променената -ДИЗЕСТЕЗИЯ

-Дискриминационен усет. Изследването се извършва с пергел с две остри рамена /пергел на

Weber/. Необходимо е да се разграничат две едновременно нанесени дразнения като отделни
такива. Нормално, тази дискриминационна способност е различна за различните части на
тялото и зависи от гъстотата на сетивните окочания за допир. Така например ,за върха на
езика този разграничителен праг е 1мм, за върха на пръстите на ръката 3-5мм, за дланта 8-
15мм, за гърба 6-7мм,.При нарушение на дискриминационния усет този праг е значително
увеличен.

3. Изследване на сетивността за температура- То се провежда поотделно за топло и

студено. Използват се епроведки с топла 45С и студена вода 25С .Съществуват и
приспособления от специален метал, който охладен или загрят трайно придобита
температура.

За по прецизно изследване може да се изследват и температурните разлики с различно топла

и студена вода. Нормално, човек разграничава температурни разлики от 1С. изследването
става по подобен начин на предхождащите, а намаления усет се нарича
ТЕРМОХИПЕСТЕЗИЯ, респективно термоанестезия.

б/ Ставно -мускулен усет или усет за движение

Пациентът е със затворени очи. Последователно се хваща странично крайната фаланга на 3

или 4 пръст на ръката или пръстите на долния крайник. Пръстите се движат нагоре или
надолу .Пациента трябва да познае кой пръст е хванат и накъде се движи-Движенията не
трябва да бъдат много силни и с големи амплитудни отклонения, тъй като нормално може да
се отчете движение с отклонение на фалангата по малко от 1 градус. При тежки разстройства
на дълбоката сетивност може да се наложи да изследва движението на по- големи части на
крайниците- китката, стъпалото и др.
в/ Вибрационен усет. Изследва се с помощта на нискочестотен камертон/честота
Нz/.Тестът е много чувствителен за нарушения на проприорецептивния усет, особено при
лезии на задните стълбици .Първоначално вибриращия камертон поставя по средата на
челото, за да може пациента да усети нормалната честота. След това камертонът се слага
върху кожата на крайника, над костната подложка. Напр над тибията, над малеолите или
proc. Stylodeus. От пациента се иска да каже дали усеща вибрациите , в еднаква степет ли е
силата им влява и вдясно и колко продължително е усетът. В момента , когата съобщи , че
вече на усеща трептенето на камертона, той поставя веднага на здрава лице или най-често за
сравнение служи изследващия лекар. Загубата на вибрационен усет се нарича
ПАЛАНЕСТЕЗИЯ pallanesthesia

Нарушение на общата сетивност

1Местна анестезия /аналгезия, термоанестезия/ в определени райони на тялото. Дължи се

на увреда на кожни рецептори /лепра/

2.Коренчева промяна/ хиперстезия ,парастезия, хипестезия, анестезия, в съответния

дертом

3. Неврален тип

-мононевритен при увреда на отделен периферен нерв се получава липса на сетивност в

автономната зона на инервация и нарушение в смесената зона

-полиневритен засягане на повече периферни нерви , често двустранно симетрично тип

„чорапи, ръкавици“

-плескусен

4. Ганглионен тип/ H .zoster/ остри парещи болки в съответния дерматом

5.Заден рог / сирингомиелия/ нарушена чувствителност за болка, температура, при запазен

тактилен усет и дълбока сетивност

6.Проводников тип при пълно прекъсване на сетивните проводници на ниво гр. Мозък се
получава кожна ниво , под което са налице загуба на всички видове сетивност. Обикновенно
съчетано с двигателни и тазово-резервоарни нарушения.

При процеси, които засягат само отделни структури на полунапречника на гр. Мозък се
получават дисоцииран тип: -Табетичен/ задни стълбици/-загубен ставно- мускулен усет
При нарушена проприорецепция Romberg е положителен или има т.н. сензорна атаксия.
Болният залита със затворени очи , а с отворени е стабилен, за разлика от церебралния
Romberg , където пациента залита и при отворени и затворени очи

-сирингомиелитен /интермедикуларен п-с или заболяване с ангажиране на сивото вещество

около централния канал. Нарушен усет за болка и температура в няколко сигмента „куртка“
Браун-Секар увреда на едната половина на гр. мозък/ увреда на дълбока сетивност на нивото
на поражението дистално страната на увредата, а на противоположната загуба на усета за
болка и температура/

7. Увреда на главния мозък-ХЕМИТИП сетивни нарушения на противоположната страна.При

корова увреда само противоположните крак или ръка ,пораи широкото им корово
представителство

8.Функционален, невротичен тип/точно по средната линия/

Тема: Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС

Невронът има специфични структурни и функционални елементи за приемане, преработване

по определен начин/интегриране/ ,провеждане и предаване на сигнали.

.Броят на нервните клетки /невроните/ при раждането на детето е около 150 милиарда. Те
нямат способност да се делят, затова през целия живот на човека техния брой непрекъсната
намалява, но израстъците им продължават да нарастват и да образуват нови връзки. Това
осигурява пластичност на нервната клетка.

.Основните части на неврона са тяло, в което се намира клетъчното ядро, къси и един дълъг
израстък.

1Анатомия и физиология на нервната система

Структора на неврона

Клетъчното тяло съдържа: ядро, ядърце и протоплазма ,в което са намират различни

структори, най-важни са неврофибрилите и нислови гранулации

ДЕНДРИТИ са къси и богата разклонени израстъци-в протоплазмата си имат неврофибрили

и нислови гранулации

Аксонът е дълъг израстък без нислови грънулации, с осев цилиндър от неврофибрили, който
е обвит от миелинова и шванова обвивка. Той има множество разклонения в крайните си
отдели, чрез които се осъществява връзка с други неврони.За фенкционалните особености на
аксона има миелинова обвивка, колкото дебелината и е по-голяма, толкова по- бързо се
провеждат нервните импулси.

Видове неврони

.Невроните се разделят на 3 вида: -Най-добре миелинизирани-притежават най-висока

възбудимост. – По- слабо миелинизирани-провеждат импулсите с по-ниска скорост.От тези
две групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС. -Слабо
миелизирани-провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е изградена автономната
нервна система /АНС/

.Всеки неврон е свързан с хиляди др. нервни клетки. Сигналите се предават помежду им като
химични и електрически импулси.

Двигателна дейност

1.Движенията на тялото в пространството и на различните му части една спрямо друга.

2.Осигурява позата на тялото срещу гравитация
3.Поддържа позата на тялото и тонуса на различни групи мускули по време на двигателния
акт 4.Кординация на двигателната дейност на тялото или отделни групи мускули.
Двигателната дейност може да се раздели на СОматомоторна, която се извършва от
напречно- набраздената мускулатура и ВИСЦЕМОТОРНА, когато се осъществява от АНС
автономната нервна система и гладката мускулатура.

Соматомоторната дейност-сложна съчетание от волева ,осъзната двигателна

дейност ,която се реализира оснавно чрез пирамидната система и Неволева, неосъзната и
автоматизиранадвигателна дейност, която регулира предимно мускулния тонус и се
осъществява от есктрапирамидната система.

Пирамидната система е част от двигателния път ,който осъществява волевата двигателна

дейност и си състой от Централен двигателен неврон и пиреферен двигателин

неврон Централен двигателен неврон ЦДН започва от

предната централна извивка , 5-я слой на мозъчната кора, където са разположени големите
пирамидни клетки на БЕЦ и дава началото на кортико-мускуларния път.

Централен двигателен неврон. Кортио- булбарен път

.Част от пирамидните клетки на 3ти и 5ти слой на мозъчната кора , намиращ се в най-
ниските отдели на предната централна извивка ,дават началото на така наречения кортико-
булбарен път
.Той се кръстосва на различни нива в мозъчния ствол и завършва в моторните ядра на ЧМН
на противоположната страна

Пирамидна система

ЦДН /централния двигателен неврон преминава/ пред вътрешната капсула , мозъчните

крачета, моста и образува компактен сноп, оформя пирамидите в продълговатия мозък.
На границата между продълговатия и гръбначния мозък по-голяма част от влакната се
прекръстосват и заемат част от латералните стълбове на гръбначния мозък. ЦДН
завършва като образува синапс с мотоневроните в предния рог на гръбначния мозък.
Малка част от пирамидалния път не се кръстосва. Тези влакна образуват прав пирамиден
път като неговото значение е да иневрира мускулатурата на трупа.

Периферен двигателин неврон /ПДН/- води началото си от мотоневроните на предния

рог на гръбначния мозък

Рефлексна дейност на НС

Пирамидна система

.От филогинетична гледна точка пирамидалния път е най- младия еферентен път
В приматите и човека той е развит значително по-добре в сравнение с др. бозайници. Той
притежава дебели миелинови влакна с бърза проводимост, които завършват в алфа -
мотоневроните на шииното и поясното задебеление на гръбначния мозък.
Инервират дистални мускулни групи на крайниците за фини движения

Екстрапирамидна система

.Състой се от двигателни ядра и пътища , които не влизат в пирамидалната система ипо

които двигателните импулси от мозъчната кора се предават къмгръбначния
мозък.Структурите на системата се систематизират по следния начин

1.Корова част- полетата 4,6,8, на челния дял

2.Базални ганглии- тяхната функция е важна , като подкорово свързващо звено между
асоциативните и двигателните области в главния мозък

Проводни системи. Пирамидна система

.Tractus cortocospinalis .Tractus corticonuclearis
I неврон в моторното поле /gyrus precentralis/
II неврон -алфа мотоневрони в предните рога на гръбначния мозък или ядра на ЧМН
Функция: волеви движения

Базални ганглии -се отнасят следните структори: опашното ядро и путамен, бледо
ядро, черната субстанция, редица ядра на таламуса, червеното ядро и ретикуларната
формация на средния мозък

Проводни системи. Екстрапирамидна система

.Съвкупност от ядра /червено ядро, черна субстанция, лещовидно ядро, долно маслиновидно
и др. /свързани чрез нервни пътища
.Функция: регулира тоничните мускулни съкращения

Синдром на нарушение на движенията

!Мускулна сила- е свързана главно с дейността на пирамидната система. За да се осъществи

едно движение участват различни структури на ЦНС
..еферентни проводни пътища, който изпращат двигателни импулси към периферията
..мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък ,
.а от там до мускулите на трупа и крайниците.

При своята работа мускулите изпращат информация към централните нервни структури
чрез аферентни проводни пътища за състоянието на двигателния апарат и параметрите
на извършеното движение.По този начин се реализира, непрекъснатата обратна връзка за
контрол и кординация на движението. Напречно- набраздената мускулатура осъществява
движението чрез 2 вида съкращение: -КЛОНИЧНИ-за осъществяване на бързите движения
на крайниците ----ТОНИЧНИ- за поддържане позата на тялото

Методи на изследване

.Моторните функции се изследват като се тества мускулния тонус, мускулната сила,

активните и пасивните движения и кординацията

.Дава се задача на пациента да движе активно горните крайници във всяка става /китка, лакът
,рамо/ Проследява се обемът на движението, възможността да се движат всички части или
дали има проблем, се проследява изражението на лицето за някакъв белег на дискомфорт.
.Проверява се симетрично мускулната сила за отделни мускулни групи. При съмнение за
слабост се извършват т. нар. проби за латентни парези.
.Метод на Мингацини-Щрюмпел , .Метод на Баре за долни крайници, -Метод на Баре за
горни крайници

Централна пареза

Намалена мускулна сила се нарича пареза , а пълно отсъствие на активни движения-

парализа или плегия
Когата нарушението на мускулната сила засяга един крайник се означава като монопареза в

четирите -квадрипареза/квадриплегия, тетраплегия/ на двата крайника от

една страна- хемипареза, а на двата долни респ. горни крайници- парапареза.

Парезата и плегиаа могат да обхванат и отделни мускулни групи, които се инервират от
отделен нерв, плексус, нервно коренче.
Засегнати части на тялото дисплегия- два крайника, Хемиплегия -едната страна на тялото
крак ръка , Квадриплегия -цялото тяло Моноплегия- една ръка

Синдром на увреждане на централния двигателен неврон

Пирамидалния път може да бъде засегнат от различни болестни процеси на различни нива-
корова област,capsula interna, в мозъчните крачета , моста, продълговатия мозък или
гръбначния мозък.

Мускулун тонус

.Мускулния тонус е специфична функция на напречно-набраздената мускулатура

.Тази функция обезпечава определеното състояние на мускулите, което е задължителна
изходна основа за осъществяването на всяко движение и на всяка поза на тялото.
.Мускулния тонус е проява на активност на мускулните влакна, която няма външен видим
двигателен ефект, както и на редица биохимични, биофизични процеси в мускулната тъкан
.Проявява се като напрежение на мускулите при пълен покой и релаксация на тялото
.Установява се чрез опипване на „отпуснат“ мускул и като съпротива на мускулите при
пасивно движение

Мускулният тонус е свързан главно с дейността на екстрапирамидната система/мозъчна

кора, базални ганглии, малък мозък и у-мотоневроните
Той се състой от статичен /в покой/ и динамичен /при разтягане/ компонент

Изследване на мускулния тонус

.Бавно разтягане на изследваните мускули, което се предизвиква чрез пасивно движение на
крайника в определена става.
.Оценява се съпротивлението ,което се усеща при движението на крайника

Нормалният тонус се означава като нормотония

Болестни нарушения на мускулния тонус

-Мускулна хипотония е състояние при което мускулния тонус е понижен. Мускулатурата

е отпусната. Мускулна хипотония настъпва в следните случай:
-Хипотония на отделните мускулни групи или на крайника. При увреждане на ПДН, предно-
роговите мотоневрони, хипотонията се съчетава с хипотрофия/полиомиелит/
-Хипотония на крайниците/пара-три-квадритип/ при полиневропатии, невродегенерация,
увреда на предния рог, задните коренчета и задните стълбици /Болест на Фридрайх, табес
дорзалис/
-Генерализирана хипотония без атрофия- малък мозък и базалните ганглии
-Хипотония от първично мускулни забалявания-наследствени мускулни и базалните ганглии
-Хипотония от недистатъчен енергиен прием, възрастово обусловена, при увреда на
периферните кръвоносни съдове, съчетава се с хипотрофия/ подобна на тази при първично
дегенеративните мускулни заболявания/

Мускулен тонус

.Мускулната хипертония- мускулния тонус е повишен.

А/Локална в отделни групи мускули/крампи/.Настъпва при заболявания увреждащи
пирамидния път, заболявания на палеостриатума/повишаване на мускулия тонус във всички
мускулни групи/, болестни процеси в мезенцефалона/повишавасе тонуса на
паравертебралната мускулатура и мускулатурата на врата/
Б/ Генерализирана-спастичност и при ригидност

Мускулна хипертония

.Спастичността е част от синдромана ЦДН и обичайно засяга определени мускулни

групи. .По- изразена е при бързо разтягане на мускула.
.Ригидността представлява пластично повишена резистентност на мускула към пасивно
разстягане.
.Подчертана е при бавно разтягане на мускула
.и засяга еднакво флексорните и екстензорните мускулни групи
.Гладка или като зъбчато колело/феномен на Негро/

Тема :Двигателна дейност. Периферна нервна система. Малък мозък и

кординация

Мозъчно полукалбо -мозъчна кора- мазолесто тяло- таламус-хипоталамус-хипофизна жлеза-

малък мозък-мост- продълговат мозък-гръбначен мозък

Периферната нервна система/ПНС/ се образува от аксоните на двигателните клетки

групирани и разположени в главния мозък и предните рога на гръбначния мозък.

..Основната функция на ПНСе да свързва ЦНС с крайниците и органите на тялото

..За разлика от ЦНС, ПНС не е защитена от костна тъкан/череп и гръбначен стълб/,както е
при главния и гръбначния мозък, и е незащитена от токсини и механични увреждания

ПНС

Главен мозък ,гръбначен мозък -Централна нервна система

Черепномозъчни нерви, гръбначномозъчни нерви, ганглии -Периферна нервна система
Гръбначно мозъчни нерви/ГМН/ Черепно мозъчните нерви/ЧМН/

Черепномозъчни нерви

.I.n.olfactorius : сетивен обонятелен нерв II.N. opticus: сетивен зрителен нерв

.III. N. oculomotorius : смесен нерв -моторна част:очедвигателни мускули -

паросимпатикова част : гладки мускули на окото

.IV. N. trochlearis : моторен нерв- горен кос очедвигателен мускул

.VI. N. abducens: моторен нерв- страничен прав очедвигателен мускул

.V. n.trigeminus 1.n.ophthalmicus 2.n.maxillaris 3.n.mandibularis Функция: смесен нерв,

инирвира сетивно кожата и лигавиците на главата, моторно- дъвкателните мускули.
.VII лицев /n. Facialis/: смесен нерв -моторната част: мимически мускули, -вкусово-сетивната
част: лигавицата на езика -парасимпатиковата: слъзна, подезична, подчелюсна и др
жлези
.VIII n. vestibulocochlearis: сетивен нерв за слуха и равновесието
.IX езико-гълтачен нерв /n.glossopharyngeus/ : смесен нерв --моторна част: мускул на
гълтача -сетивна част:лигавица на езика, тъпанчева кухина, сливици и др
-парасимпатикова : околоушна жлеза
.X . – блуждаещия нерв/n.Vagus/ : смесен нерв, съдържа моторни, сетивни и
парасимпатикови влакна. Иневрира органи в областта на шията ,гръдния кош и коремната
кухина.
.XI добавачен нерв /N.Accessorius/ : моторен нерв, инервира m.trapezius,
m.sternocleidomastoideus
.XII подезичен /N.Hypoglossus/ :моторен нерв инервира мускулите на езика

Синдром на увреждане на централен двигателен неврон

IСиндром на увреждане на ЦДН/пирамиден синдром/. При поражение на която и да е на тази

съставки се оформят спастични парализи:
1..Спастично повишен мускулен тонус. При пасивно опъване на засегнатия крайник се
получава“ феномена на сгъващото се ножче“
2.Болестно повешени сухожилно- надкосни рефлески. Тази хипер-рефлексия е израз на
освободените от потискащо влияние на пирамидния път сегментни рефлекси. При
изследване рефлеските се получават от широки рефлексогенни зони
3.Установяват се патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо
4.Болестни синкинезии
5. Изчезване на кожните коремни рефлекси. Тъй като пирамидния път участва в тяхното
осъществяване при засягане на сегмент над ТН5 те изчезват.
6.Липсват атрофии на парализираните мускули, тъй като сегментната рефлексна дъга не е
прекъсната
7.Обикновенно спастичните парализи са по обширни

Синдром на увреждане на периферния двигателен неврон

IIСиндром на увреждане на периферен двигателен неврон-може да бъде засегнат от болестни

процеси в предните рога на гръбначния мозък, в ядрата на двигателните черепномозъчни
нерви на мозъчния ствол, в областта на предните коренчета или по хода на нервните
сплитове и нервните стволове. При всички тези локализации се оформя вяла атрофична
парализа.: 1.Понижен мускулен тонус-мускулна хипотония или атония дължи се на
прекъсване на периферната сегментна реефлексна дъга.
2.Болестно понижени или липсващи сухожилни надкостни рефлески. прекъсване на
периферната рефлескна дъга
3.Мускулна атрофия или хипотрофия-прекъсване на трофичните импулси на периферен
двигателен неврон
4.Фибрилерни и фасцикулерни потрепвания-усещат се от болния като потрепвания и се
виждат при изследване. Дължат се на хронични болестни процеси в предния рог на
гръбначния мозък.

5 Промени в електровъзбудимостта на нервно-мускулните структори – тези промени са

специфични за периферните нервни увреждания. Състоят се от качествени и количествени
промени.

Координация

Кординацията е осъществяване на волевото движение плавно и равномерно във времето и

пространството с точно постигане на целта на движението.

.Обезпечава се от осем системи:

-кортикомускуларна, екстрапирамидална, сетивна /особено дълбоката ставно- мускулна

сетивност/, зрителна, вестибуларна, зрително-пространствена, фронтно- парието-темпоро-
церебело- спинално-интерсегментна.

Cerebellum

.Разположение: -задната част на черепната кухина

-под тилния дял на мозъчните полукълба -зад моста и продълговатия мозък
..Връзки с останалите части на ствола: pedunculis cerebellaris, superior, medius et interior
-горно краче-среден мозък, -средно краче- мост -долно краче продълговат мозък
Кординация на движенията

.Малкият мозък се стой от две хемисфери и една свързваща част- червей.

.Те имат кора и в бялото вещество четири двойки ядра /зъбчато ядро, апушалковидно,
кълбовидно, и шатровидно/.
.Аферентните и еферетнти пътища формират три чифта малко мозъчни крачета
Функции на малкия мозък
.Модулира тонуса на скелетната мускулатура
.Участва в заучаването на двигателните умения и сръчности, както стереотипни, или
автоматични/като ходенето/ и нестереотипни- волеви
.Получава информация за плана и изпълнението на двигателния акт, сравнява планираното с
хода на изпълнението и при нужда коригира отделните компоненти
.Свързан е тясно с вестибуларния апарат и участва в поддържане на равновесието
-Координира очните движения, например при проследяване на движещ се предмет

Малкомозъчни симптоми

.Нарушено равновесие- атаксия

.Нистагъм-волево неконтролируеми движения на очните ябълки при отвеждането им
встрани или вертикално
.Тремор на главата и тялото .Мускулна хипотония .Нарушена
кординация .Нарушена походка .Променена поза на тялото и главата .Липса на
нормални синкинезии .Чалкомозъчна дизартрия .атаксия на почерка

Атаксията е статична, локомоторна и динамична

1.Статична атаксия- нарушение в равновесния елемент

2.Локомоторна атаксия -при движение За провокация на леки нарушения се използва
пробата на Ромберг: А/ нормален Б/ положителен- залита със затворени очи/ дълбока
сетивност полиневропатии, табес дорзалис, Фридрайх, МС, фуникуларна миелоза, съдова
миелопатия, задно- стълбцова компресия/
В/ отрицателен-залита във всички посоки/вермисна/ или едностранно встрани и назад/
малкомозъчни хемисфери/ ,както със затворени, така и с отворени очи тумори, възпалителни
заболявания ,МС, съдови /Валенберг-Захарченко/, интоксикации/ алкохолна, РВ, PTH, CBZ,
ривотрил/, спиноцеребеларни дегенерации

2. Динамична анаксия/ равновесни, координационни и тонусно-регулаторни елементи в

координацията/ I. Носопоказалечна проба/НПП/ ,КСП
А/ Нормално изпълнение Б/ Нарушено изпълнение -дизметрия ,-хипометрия, -
хиперметрия, -тремор при изпълнение на пробата:
Интенционен размахващи движения, които се усилват при достигане на целта
Статичен- появава се още при протягане на ръката, оставасъщия през цялото време и не
намалява при движение към носа и се усилва при задържане на пръста върху носа

Вермисен синдром

Статична и локомоторна атаксия. Болният залита в неопределена посока като пиян.

Нистагъм Тремор на тялото и главата

Спиноцеребеларен синдром
Мускулна хипотония Контролира и коригира вече започнатото движение

Цереброцеребелум/Неоцеребелум/

I . Динамична атаксия II. Адиадохокинеза-бърза смяна на пронация и супинация на

едната длан върху дрегата / нарушена скорост при смяна на движенията в агонисти и
антагонисти/ III .Нистагъм Нарушение в тонуса-хипотония
/едностранна или двустранна/ V. Скандиран говор, дизартрия
VI. Промяна в почерка-едри, неравномерни букви
VII. Нарушени синкинезии

Походка

.Походката е фундаментално двигателно умение, което се състой от два компонента -

придвижване и равновесие.

.Придобива се в ранна детска възраст и е характерна за всеки отделен човек.

.За осъществяването и са необходими антгравитационна опора и механична стабилност на

крайниците и тялото.

.Голяма е ролята на постуралните рефлески физиологичните синкинезии

.Пристъпването се контролира от корови , подкорови, стволови и спинални центрове

Изследване на походката

.Походката се изучава чрез проследяване на позата на болния в право положение, позицията

на крайниците при ходене напред и назад, проследяване на бързината на движенията,
способността за ритмични движения и наличието на нормални синкинезии на
крайниците .Оценява се в следните степени:
0- не може да ходи с помощни средства 1-може да ходи няколко крачки с помощ
2.-може да ходи с помощ или помощно средство в стаята.
3.- може да ходи сам или с помощно средство до 500м
4.- ходи самостоятелно, свободно изкачва стъпала

Видове нарушена походка

.Есенциална/сенилна .Спастична .Паркинсонова

.Хореична/танцуваща/ .Дистонична .Малкомозъчна
.Сензорна/табетична/ .Степажна .Патешка .Залитаща .Срутваща се
.психогенна/хистерична/

Специална част

Мозъчно- съдова болест -Доц Д-р Пл. Цветанов,д.м.

Мозъчно -съдова болест : икономически товар

-Инсулта е на 3-то място , като причина за смърт след инфаркта и рака . - Най- чиста причина
за перманентна инвалидност. - 80% исхимични, 12% хеморагични 8% субарахноидна
хеморагия

Времева класификация на исхемичната мозъчно -съдова болест

--Трансзиторни исхемични атаки TIA Продължителност на неврологичния дефицит <

24 часа /обикновено 2-15 мин . Каротидни ТИА .Amaurosis fugax .Вертебро-базиларни
ТИА -- Реверзибален исхимичен неврологичен дефицит RIND -
Продължителност > 24 часа , но < 7 дни
--Исхемичен инсулт - продължителност > 7
--Асимптоматична мозъчно- съдова болест - стеноза /неврологичен дефицит или анамнеза
за такъв

Анатомия на мозъчното кръвообращение

.Каротидна система -Обща сънна артерия .Външна сънна артерия .Вътрешна сънна
артериа A. ophtalmica A. communicans posterior A. choroidalis postrior A. cerebri media
A .cerebri anterior, a. comminicans anterior

Анатомия на мозъчното кръвообращение

.Вертибро-базиларна система -Вертебрална артерия / a.cerebri interior posterior, a.

spinalis anterior/ .В дясно ot truncus brachiocephalicus/ a. subclavia, a.vertebralis
.В ляво от аортната дъга / a. subclavia , a. vertebralis/

.Базиларна артерия -A. cerebri interior anterior -къси циркумферентни артерии A.

cerebri superior -A. cerebri posterior , a. comminicans posterior

Етиология
.Атеросклероза на големите интра/екстакраниални съдове /макроангиопатия/ -Тромбоза
--Хемодинамична недостатъчност -Артерио-артериална емболия
.Кардиогенна и аортогенна емболия .Церебрална микроангиопатия , лакунарни
инфаркти .Неатеросклеротична етиология -васкулопатия -коагулопатия
.Идиопатични исхимични инсулти

Етиология и патогенеза

.Обтурационен исхемичен инсулт -тромбоза -Емболия . кардиогенна . Артерио-

артериална
.Необтурационен исхемичен инсулт -Стеноза / >60-70%, резидуален диаметър на съдовия
лумен 2 mm/ - Хемодинамична причина: хипотония, хипоксия, хипоглекимия,
дехидратация, хипервискозитет

Причини за стеноза и оклузия

.Атеросклероза: най -честата причина -- Рискови фактори за атеросклероза -

Модифицируеми Немодифицируеми .Развитие на атеросклеротичните
промени -Мастно петно -Фиброзна неусложнена плака -Усложнена плака с улцеларни и
некроза -пристенна тромбоза, стеноза / оклузия ,емболия

.Други причини: -Дисекция на екстракраниалните артерии между интима и медиа с

формиране на фалшив лумен и аневризма и вторично тромбозиране на съда
-Възпаление/инфекция на съда /артириитис/
-Кардиогенна/ аортогенна емболия -20% от церебралните оклузии
-Парадоксална церебрална емболия от дълбока венозна тромбоза и анатомичен дасно -ляв
шънт
-Фибриноидна и хиалиноидна денегерация /некроза на интима и медиата на малките
артериоли / артериопосклероза/ при напреднала хипертония

Атеросклероза- рискови фактори и локализация

Артериална дисекация

-Инсулт в млада или средна възраст -Отлепване на интима от туника медия -„Фалшив“
лумен, комунициращ с „ истинския“ лумен
-Формиране на „торбовидна“ аневризма -Тромбозиране на основен съд -Исхемичен
инсулт -80% каротидната и 20% вертебрална артерия , 25% повече от една артерия
-Предразполагащи фактори: тровма, хипертония, фибромускулна дисплазия
Церебрални инфаркти е млади хора

-Кардиогенна емболия -Дисекция -криптогенни инсулти -Наркотици, алкохол,

противозачатъчни -Коагулопатии: протеин С, протеин S , антитромбин III дефицит ,
резистентност на активиран протеин С , хомоцистеинемия

Мигренозен инфаркт

В територията на A. cerebri posterior -

-Анамнеза за мигрена с неврологичен дефицит
-Идентичен неврологичен дефицит при различните мингренозни атаки
-СТ/МРТ визуализация на инфаркта
-Изключване на други причини ,освен мигрената
-Рядко мигрената е единствената причина за мозъчния инфаркт

Антифосфолипиден синдром

-у млади жени -повтарящи се спонтанни аборти , венозни тромбози, тромбоцитопения,

Антифосфолипидни антитела
-Невъзпалителна емболизация на мозъчните съдове -Лезия на митралната клапа и
формиране на кардиогенни емболии

Териториален инфаркт

Cerebri media- основен ствол – Контралатерална фацио-брахио -крурална

хемипареза/плегия ,-Хемисензорен дефицит, Хононимна хемианопсия, -Контралатерална
погледова пареза , Дисфазия и диспраксия при лезия в доминантна хемисфера,
Пространствена агнозия при недоминантна хемисфера

Стволови инфаркти

Обща характеристика-най-често са лакуларни , Алтерниращи синдроми: ипсилатерална на

оклузията лезия на ЧМН, контралатерален моторен и сензорен хемисиндром, ипси/
контралатерална атаксия, хиперкинези ,-Инфаркти на среден мозък-с-м на Вебер, Бенедикт,
Колд , -ПОнтни инфаркти- с-м на Мийар, Мийар-Гублер, Фовий ,-Медуларни инфартки-с-м
на Валенберг

Диагностични изследвания
-Компютарна томография , СТ ангиография , МРТ -магнитно резонансен томограф- :
ПерфузорнаМРТ, Дисфузионна МРТ, Функционална МРТ , МРТ ангиография,
Ехокардиография: – Неинвазивна транс-торакална ехокардиография Минимално инвазивна
транс- езофагеална ехокардиография

Церебрална антиография-от феморалната до общата сънна и вертерална артерии .

Индикации : стеноза/ тромбоза на интра/екстракраниални съдове .-Церебрална венозна
тромбоза, тромбоза на венозни синуси. -Церебрални аневризми- рупториралии
нерупторирали. Артериална дисекция, фибромускулна дисплазия, -Ав малоформации и
фистули, -мозъчни тумори, -Интравенционално лечение на аневризми ,малоформации и
фистули, артериални стенози, вазоспазъм, интраартериална тромболиза и механична
екстракция на интраваскуларни тромби Усложнения: редки, Локален
хематом ,разкъсване на феморална артерия, емболизация, инсулт, вазоспазъм от катетъра,
епилептични пристъпи, ренална недостатъчност и анафилактичен шок от контраст

Ултразвуково изследване

Доплерова сонография- Екстракраниална доплерова сонография, Транскраниална доплерова

сонография. -Дуплекс ултрасонография.

Лечение

Системна интравенозна тромболиза rt-PA/ рекомбинантен тъканен плазминоген активатор

/0,9 мг/кг i.v в рамките на 3 часа от началото на симптомите

CT/MRI за изключване на ХИ Не се комбинира с хепарин и аспирин

От 1000 приложения на rt-PA е ефективен в 140 случая по отношение на инвалидността
Няма сигнификанта редукция на смъртността Не се препоръчва да се прилага на 4,5,6 час
-Селективна интра-артериална тромболиза –може да се прилага до 6час от началото на
симптомите на инсулта , Интравенционални невродиолози, Pro-urokinase ,-ефективен по
отношение на инвалидността, Няма редукция на смърта, Комбиниране със системна
интравенозна тромболиза, -При базиларна тромболиза се предпочита интраартериална пред
системна интравенозна тромболиза и воже да се проведе след 6 часа при условие , че
пациента не е в кома . Предпочита се и при ретинална исхемиа от оклузия на офталмичната
артерия

Аспирин 3по 100мг в първите 48часа Редуцира смъртността и инвалидността с 1%

Нефракциониран хепарин , нискомолукулни хепарини и хепароноиди -не се
препоръчват за лечение на остър исхемичен инсулт, тъй като риск от хеморагична
трансформация на инфаркта по- голям терапефтичния ефект. -При венозна тромбоза и
тромбоза на венозните синуси се препоръчва хепарин При артериална дисекция -При
емболичен инсулт от предсърдно трептене /мъждене се препоръчва хепарин за профилактика
на реинфарциране за 2 седмици, след което се преминава на орален антикоагулант -При
септични емболии от инфекциозен ендокардит се прилага само ако е изключена микотична
церебрална аневризма . Не се прилага при масивни инфаркти

Лечение и услажнение Stroke Unit

ВЕБ-водно електролитен баланс, --Фебрилитет, инфекции, епилептични припадъци --

Хипоксия /аспирационна пневмония, хипоневентилация, обструкция на дихателните пътища/
---Сърдечни дисритмии, особено при медуларни инсулти ,-- Артериална хипертония : плавно
/колатерално перфузия на пенамбрата /при 200/110 --Мозъчен оток---манитол, лека
хипервентилация, издитане на главата и тялото на 30% от хоризонталната плоскост,
Хипотермия, Декомпресивна краниотомия ,особено при малкомозъчни инфаркти. --
Профилактика на декубитус --Профилактика на дълбока тромбоза -еластични чорапи

ПРофилактично лечение

Първична профилактика-рискови фактори-тютюнопушене, артериална хипертония, захарен

диабет, обезитас, Хиперлипидемия, апнея синдром, заболяване на сърцето ,предсърдно
трептене, алкохол и наркотици Физическа активност и диета /зеленчуци , плодове и
риба -Аспирин не е показан за първичната профилактика на инсулт, за разлика от
миокарден инфаркт/превенция на всеки 1 на 3 фатални инфаркта

Вторична профилактика Аспирин Най-ниска ефективна доза ТИА 30мг/дн р.о Инсулт
2 по 25мг р.о Оптимална доза 250мг/дн Комбинация от Аспирин и Дипирамидол >
Аспирин Клоподогрел -Несигнификанто по- ефективен По-малко странични
гостроинтестинални и алергични ефекти, Показан при пациенти , които не толирират
аспирин Орални антиколагуланти неограничено време при кардиогенна емболия и
хиперкоагулопатии При симптоматично предсърдно трептене оптимална доза INR 2-3
при невалвуларно предсърдно трептене и 3-4 при валвуларно предсърдно трептене
При асимптоматично предсърдно прептене -при наличие на сърдечна недостатъчност,
хипертония, тромбоемболизъм При асимптоматично предсърдно трептене при пациенти под
60 г се дава аспирин и се проследява от невролог До 1 год при церебрални венозни тромбози
При ТИА за ограничено време ,когото аспирина не е активен Имуносупресори /преднизон,
имуран, циклофосфамид/ при васкулити Хиперлипидемия : симвастатин, атовастатин

-Каротидна ендартеректомия При симптоматична високостепенна стеноза При асимптомна

високостепенна стеноза , но рискът от инсулт при нея е малък -Ендоваскуларна дисекция

При субклавиан стил синдром, При персистираш форамен овале

Неврорехабилитация Превенция от декубитуси, хипостатична пневмония, дълбока

тромбоза, белодробен емболизъм /рехобилитатор/ Постигане на независимост на пациента и
връщане на работа /рехабилитатар, ерготерапевт/ Да се научи да живее с неврологичния
дефицит/ерготерапивт/

Тема: Менингити

Менингитът е сборно понятие ,с което се обозначава възпалителното увреждане на трите

обвивки на главния и гръбначния мозък от различни причинители

Вирусен /грипен/ менингит-изразено кръвонапълване на мозъчните съдове, дребно огнищни

и конфлуиращи кръвоизливи

Етиологична класификация

I. Вирусни менингити

1.Първични: Ентеровируси:коксаки вирусни, ЕСНО, полиомиелитни Доброкачествен

лимфоцитарен хориоменингит Мултирекурентален едотелолимфоцитен на Mollaret

2.Вторични: херпесен вирус и вирусът ,причинител на заушка ,грип, рубеола, морбили

II.Бактериални:

1.Първични: менингококов, туберкулозен

2.Вторични:

А/.Според причинителя : пневмококов, хемофилус, стрептококов, стафилококов

Б/.Според източника на първичната инфекция:отогенни, риногенни, синугенни, инфектирани

рани по лицето и главата ,като усложнение след черепно-мозъчни травми, след
нервохирургична интервенция, от топично отдалечени възпалителни огнища -бактериален
ендокардит, холецистит, остеомиелит, фурукулоза и др.
III. Спирохетни -луес, невроборелиоза, лептоспироза

IV.Паразити-Цистицеркозен

V.Гъби

VI.Други инфекции: листериоза, бруцелоза, антракс

VII. Серозни алергични менингити- при имунизации, ваксини, лечение със серуми

VIII. При физични, травматични и химични увреждания -асиптични, менингизъм-след ЛП,

интратекално въвеждане ан контраст, медикаменти, химиотерапия

Клинична картина

Инфекциозен синдром: повишена температура, общо неразположение, тахикардия, повишено

изпотяване, левкоцитоза, повишено СУЕ

Менингеален синдром:

А/. Синдром на менинго- радикулерно дразнене: вратна ригидност, положителни

симптоми на Kerniaq Brudzinski, повишена чувствителност на дразнене / светлина ,шум/

Б/.Ликворен синдром

Повишено ликворно налягане, промяна в цвета от бистър в опалесцентен до гноевиден/жълто-

зелен/

Плеоцитоза- повишен брой клетки от стотици /вирусни/ до хилядни /гнойни/

Повишен ликворен белтък/ хиперпротеинрахия/, често с понижен глюкоза и понижени

хлориди

Синдром на менинго- радикулерно дразнене-положитерен Брудзински8 при повдигане на

врата автоматично сгъва краката в коленете

Менингити

Наличието на ликворни промени разграничават менингитите от т. нар. менингизъм/

симптоми на МРД, но с нормален ликвор/
Менингизма възниква след ЛП, интратекално въвеждане на контраст, медикаменти, остри
фебрилни състояния ,предимно в детска възраст
3/.Синдром на повишеното интракраниално налягане/ повишена ликворна кекреция/

Дифузно не повлияващо се от аналгетици главоболие с разпъващ характер, гадене,

повръщане,/не води до облекчение/ световъртеж, брадикардия, оток на папилата до
застой от 1-2 диоптъра

Огнищни неврологични симптоми Очедвигателни нерви: III, IV, VI. рядко VII.VIII

При разпространени субменингиални мозъчни паренхимни лезии, тле енцефалитна

компонента: леки парези, пирамидни симптоми, хипестезии, говорни нарушения, корови
симптоми

Синдром на психични и общомозъчни нарушения: Психомоторна възбуда Количествени

нарушения в съзнанието / обнубилаация, сомнолентност, сопор, кома/

Или качествени /психоточни/ промени от аментивен или делиориозен характер -бълнувания,

халюцинации, илюзии

Вирусни менингити

1.Ентеровирусен менингит- заболяването обикновено започва с висока температура, силно

главоболие, гадене, повръщане и развитие на характерен менингиаленсиндром.

Менигиалния синдром протича със силно главоболие и обилно повръщане, запек, страх, и
неприязъм към звуци и светлина, кожна свръхчувствителност

Бактериален менингит

Бактериален менингит- представлява животозастрашаващо състояние

Може да се развие с много бърза скорост и да доведе до смърт на болния или да доведе до
трайно увреждане като слепота ,глухота, и тежка остатъчна неврологична симптоматика.

Бактериите могат да причинят две отделни форми на заболяването -менингит и сепсис/

отравяне на кръвта. Те могат да се прояват заедно или поотделно, а основния проблем е , че
симптомите на тези заболявания често се бъркат с обикновения грип. Обикновено първите
прояви са класически гриподобни симптоми- треска, главоболие, гадене, повръщане, и
болки в ставите

Менингококов менингит
Обичайно заболяването започва с рязко повишаване на температурата до около 40-41С Като
следствие от това може болния да изпадне в състояние на делириум или дори кома. Най-
тежката част от заболяването продължава от една седмица 7 до12дни Други симптоми
могат да бъдат загуба на съзнание, учестено дишане, повишена раздразнителност и липса на
апетит

Много по различна може да бъде клиничната картина при новородените, кърмачетата и по-
възрастните хора. Типичните прояви при кърмачетата са резки промени в плача и
поведението, понижен тонус на тялото, отпусната шия, напрегната фонтанела и гърчове.
Болните в напреднала възраст също имат нетипични и оскъдни симптоми-промени в
поведението ,силно главоболие и гърчове

Видове енцефалити

Енцефалитът е възпаление на главния мозък и е сборно анатомо- клинично понятие, което

включва заболявания с различна етиология , патогенеза, патоонатомия, и клинична
картина. В 99% от случаъте енцефалитите са причинени от инфекциозни агенти, които
могат да бъдат вирусни/ най-често/, бактерии, гъбички, паразити и приони/ малки белтъчни
молукули/

Голяма и разнородна група със свойте особености- епидемичност, контагиозност,

сезонност,и географско разпространение

Най-честите заболявание, спадащи към тази група, са херпес симплескс и зостер енцефалит,
кърлежови/ARBO/ енцефалити, бяс, полиомиелитоподобни ентеровирусни
заболявания ,невроспин и др. Често вирусните енцефалити са животозастрашаващи
състояния, който изискват незабавно лечение

Бактериални, микотични енцефалити- срещат се значително по- рядко от вирусните. Към тях
спадат хорея минор и невосифилис

Спонгиформени енцефалити , причинени от приони- болест на Кройцфелб-Якоб/ с по-

известен нов вариант- луда крава/ Куру

Класификация

А/. Според бързината на развитие на възпалителния процес енцефалитите се делят на остри,

подостри, и хронични.
Б/. Ако засягат само сивото мозъчно вещество се наричат полиенцефалити/съотв.
полиомиелити/, ако засягат само бялото-Левкоенцефалити. При засягане на двете-
паненцефалит

Симптоми на клиничната картина

Общоинфекциозни симптоми- отпадналост, температура, главоболие, болки в мускулите,

повишена раздранителност и др.

Симптоми на мозъчна увреда- парализи на части от тялото, /вяли при предно -рогова увреда-
полиомиелит, булбарна парализа-полиомиелит, бяс/, сетивни нарушения, епилептични
пристъпи, паркинсонов синдром/локализация в черната субстанция/

Повищшено вътречерепно налягане- силно главаболие, повръщане, брадикардия, нарушения

на съзнанието

Менингеален синдром- при обхващане на мозъчните обвивки от процеса

Полиомиелит

Заболяването се предава по фекално-орален механизъм и въздушно- капков механизъм на

предаване.

Пронекналия в устата вирус се заселва и размножава в лимфните възли на фаринкса , и на

червената лигавица, откъдето се отделя чрез изпражненията в околната среда.

Вирусът достига до всички органи и системи ,може да проникне през определен тип нервни
клетки ,с последващо му мултиплициране в тях

Инкубационния период е от 5-35дни Клинично може да протече като асимптомно заболяване

да парализи и дори смърт Субклиничните инфекции зависят от щама на вируса,
Позитивират се характерни симптоми като: вратна ригидност, симптома на триножника и др.

Вратна ригидност, Симптом на триножника-опороа на 2 ръце при седене , Падане на главата-

приповдигане на рамената, симптом на пъпа-парализа на долните коремни мускули -при
дърпане се пъпа нагоре при повдигане на главата, Бъдещи парализи- при местата с
конвулсии на мускулите , Ликвор- под налягане, повишена проте …и полицитеза -предимно

Различават се две форми на заболяването- паралитична и непаралитична

1/. При паралитичната форма след инкубационния период се развива грипоподобен синдром
с главоболие, фебрилитет, повръщане, болки в гърлото, коремна болка, и дискомфорт и
мускулни болки.

След 3 до 8 дни настъпва разгънат стадий на болестта с изпотявания или

възбуда ,ригидност на врата, поява на патологични рефлекси, болка и вялост на
мускулатурата, особено на долните крайници, потрепвания на мускулите, трудно
прегглъщане, промянав гласа , парестезии

В резултат на заболяването се развива най-често изолирана, асиметрична вяла парализа

При засягане невроните от гръбначния стълб е налице мускулна слабост, парализа и атрофия
на засегнатия крайник, най-често долните крайници.

При засягане на витални центрове в ЦНС/ булбарна форма/ може да настъпи артериална
хипертония, сърдечни усложнения и афиксия

При засягане на дихателната мускулатура / засягане на дихателните центрове на мозъка/ се

развива дихателна недостатъчност и смърт

Възтновителния процес продължава 2-4 месеца , а след това настъпилите вяли парализи
остават в стационарно състояние. В почти от 65% от случайте парализите имат траен
характер. Централно-мозъчната паралитична форма протича много тежко ,като смърта
настъпва в следствие на парализа на дишането и гълтането.

!!/ Непаралитична форма на полиомиелита протича с болестна картина на абортивен

полиомиелит или полиомиелитен менингит

Полиомиелит- вяла парализа на лицев невр, вяла парализа и атрофия на бедрена

мускулатура, пареза на левите мускулни на коремната стена, вяла пареза и деформация на
ходилото.

Паркинсонова болест

Паркинсоновата болест ПБ е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване

след болестта на Алцхаймер. Засяга 1% от населението над 60 г и 2-3% над 80г

Джеймс Паркинсон описва симптомите на заболяването и да ва името му.

ПБ е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка , засяга хората над 60г Пациентите с

ПБ имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с
прогресиране на болестта .Симптомите сарезултат от загуба на нервни клетки в мозъка ,
която засяга контрола на движенията, както и други сфери като- настроение, сън, мисловна
дейност

Клинична картина

Класически с-ми на болестта Паркинсон- т нар. моторни /двигателни/ свързани с

движението/ с-ми. -Тремор, забавеност на движението, скованост/ригидност на
мускулите ,проблем с равновесието

Безизразност. Тя също вследствие на брадикинезията .Дистония-това състояние на

нормален тонус, на мускули, съдове, органи, което се характеризира с болезнени и
продължителни мускулни контракции. Причерняванеи замайване при смяна на положението.
Умора и апатия.