Неврологичен статус

Синдром на менинго-радикулерно дразнене

 Вратна ригидност
 Симптоми на Керниг - лекарят сгъва единия крак на болния под прав ъгъл свит в колянната и
тазобедрена става, след това се опитва да го разгъне в колянната става. При положителен
симптом се усеща съпротива и разгъването е невъзможно или непълно.
 Симптоми на Брудзински (горен и долен)
 Горен симптом на Брудзински (Brudzinski) се проявява при пасивно сгъване от лекаря
на главата на пациента напред крайниците на болния се свиват леко в колената.
 Долен симптом на Брудзински (Brudzinski) - при енергично свиване на единия крак в
тазобедрената и колянна става, другия крак сам повтаря това движение в по-малък
обем.
 Симптом на триножника

Изследване на глава
Изследване на черепно-мозъчните нерви
 I – N.olfactorius – мирис
 II – N. opticus – зрителна острота; зрителни полета – периметрия; очни дъна
 Очедвигателни нерви – III – N. oculomotorius, IV – N. trochlearis, VI – N. abducens: диплопия,
ширина на очните цепки, страбизъм, форма и големина на зениците, зенични реакции,
движения на очните ябълки, нистагъм
 V – N. trigeminus – сетивност на лицето (в инервационните области на трите периферни клона
и в зоните на Soelder), болкови точки на Valleux, движения на долната челюст, конюнктивален,
корнеален и мандибуларен рефлекс; оглед и палпация на дъвкателната мускулатура при 1
стискане на зъбите
 VII – N. facialis – повдигане на веждите, набръчкване на челота, затваряне на очите, озъбване,
свирене с уста
 VIII – N. vestibulocochlearis – острота на слуха, световъртеж, апаратно изследване
 Булбарна група ЧМН
 IX – N. glossopharingeus, X – N. vagus – вкус, движения на мекото небце, фонация,
гълтане, фарингеален рефлекс
 XII – N. hypoglossus – подвижност на езика, отклонения встрани, фибриларни и
фасцикулерни потрепвания
 XI – N. accessorius – обръщане главата настрани, подвигане на раменете (M. trapezius, M.
sternocleidomastoideus)

Изследване на рефлексите
 Физиологични
 корнеален, конюнктивален
 фарингеален – АН – сетивни влакна на N. glossopharyngeus; EH – N. vagus
 мандибуларен – сетивни и моторни влакна на N. mandibularis [V3]
 Патологични
 клонуси на мандибулата
 хоботков рефлекс
 назолабиален рефлекс на Аствацатуров
 смукателен рефлекс
 палмо-ментален рефлекс на Маринеску-Радович
 Изследване на крайници
Горен крайник Долен крайник
Двигателни функции
- парези, парализи?
- синкинезии
- хиперкинези
Мускулен тонус
- хипотония
- хипертония (спастичност, ригидност)
Статичен мускулен тонус – палпация на мускулите
Динамичен мускулен тонус – бавно пасивно движение
- „феномен на сгъващото се ножче“ – спастичност
- „феномен на зъбчатото колело“ – феномен на Negro – ригидност
- „оловна тръба“
- феномен на опозиционното съпротивление
Мускулна сила, обем и скорост
Проби за латентни парези: Мингацини, Мингацини – Щрюмпел, Баре за долни крайници (3
варианта), Баре за горни крайници
Рефлекси
Физиологични Физиологични
- Стилорадиален – АН – сетивни влакна на N. - Коленен – сетивни и моторни влакна на N.
ulnaris; ЕH– двигателни влакна на N. femoralis; L2-4
medianus, N.radialis, N. musculocutaneus; C5-8 - Ахилов - сетивни и моторни влакна на N.
- Бицепс – сетивни и моторни влакна на N. tibialis; S1-2
musculocutaneus; C5-6 - Плантарен – сетивни и двигателни влакна
- Трицепс – сетивни и моторни влакна на N. на N. tibialis; L5 – S1-2
radialis; C7-8 Патологични
Патологични - клонуси на пателата и на стъпалото
2 - Клонуси на китката - група на Бабински (Babinski, Gordon,
- Hoffman Oppenhaim, Chadok, Scheffer)
- Tromner - група на Rossolimo (Rossolimo, Жуковски –
- хватателен рефлекс на Янишевски перкутира се в/у плантарната повърхност
- Бехтерев – перкутира се по дорзалната на стъпалото → клонична плантарна
повърхност на китката до гривнената флексия, Мендел – Бехтерев – перкутира се
става, ЕР е бърза клонична флексия на по предно-външната трета на дорзалната
пръстите на пациента повърхност на стъпълото)
Сетивност
Анамнеза
Изследване на сетивността – по периферен тип, по сегментен тип, по хеми-, пара- и квадри тип:
- Повърхностна сетивност (за болка и температура, допир)
Болка – спонтанна/провокирана, точки на Valleix, прийоми на разтягане Lasegue, Wasserman,
Neri, Боне; анамнеза – начало, локализация, продължителност, тежест, провокиращи и
облекчаващи фактори
- Дълбока сетивност
o Ставно-мускулен усет (кинестетичен усет)
o Вибрационен усет
o Позиционен усет – Ромберг
- Сложна сетивност
o Дискриминационен усет с пергел на Weber
o Двумерно – пространствен усет
o Стереогнозис – разпознаване на предмети и качества
Изследване на координацията
 Носо-показалечна проба – с отворени и затворени очи; ?дизметрия (хипо-/хипер-);
?интенционен тремор
 Коленно-стъпална проба - – с отворени и затворени очи; ?дизметрия (хипо-/хипер-);
?интенционен тремор на стъпалото
 Статична атаксия – Ромберг
 локомоторна атаксия – походка, проба на Бабински-Вайл, проба на Фукуда (Унтербергер)
 атаксия на говора, почерка
 проба на Бабински за (а-/диз-)диадохокинезия
 проба за дистоничен феномен на Янишевски – болният изпъва напред ръце с обърнати надолу
длани. При бързо повдигане на ръцете във вертикално положение дланта на засегнатата
страна се обръща навън
 проба на Тома – болният с опънати напред ръце от положение на супинация извива дланите си
на 180° в пронация. На страната на лезията се получава хиперпронация
 тест за преодоляване инерцията на движението – пациентът се опира с дланите си върху
дланите на лекаря. При бързо изместване на лекаря пациентът забавя контракцията на
антагонистите и може да залитне и падне
 проба на Barani с девиация на ръцете – болният е с повдигнати нагоре ръце. Лекарят стои
срещу него с протегнати напред ръце и показалци. Пациентът се стреми да намери с
показалците си едноименните пръсти на лекаря първо с отворени, а после със затворени очи.
При едностранна малкомозъчна увреда – ръцете на болния се отклоняват към увредената
страна
 проба на Stewart-Holmes – болният застава прав и максимално сгъва предмишницата в
лакътната става към рамото. Лекарят дърпа ръката в противоположната посока и внезапно я
пуска. Ръката удря в гърдите на пациента, а при норма слабо се отклонява в посоката на
3
сгъването.
 нистагъм

Изследване на походката
 синкинезии
 равновесие – проба на Ромберг – болният е изправен, с изпънати напред ръце и доближени
крака
 без особености – пациентът не залита
 положителна – залита само със затворени очи, поради нарушена дълбока сетивност и
сетивна атаксия
 отрицателна (церебеларен Ромберг) – болният залита с отворени и със затворени очи в
неопределена посока. Залитането се засилва малко при затваряне на очите
 звездовидна походка на Babinski-Weil – пациентът се движи със затворени очи три крачки
напред и три крачки назад. При едностранна малкомозъчна лезия започва да се отклонява
хомолатерално на страната на увредата, като траекторията на движението напомня звезда
 ходене около стол – установява се залитане в една посока
 stepping-тест на Unterberger – пациентът марширува на едно място със затворени очи. При
здрави след 50 стъпки се получава отклоняване. При малкомозъчна увреда, това отклоняване е
по-значително
 тест за тандемна походка – пациентът ходи по права линия, като поставя петата пред пръстите
на другия крак. При атаксия пациентът не може да ходи по права линия, защото се налага да
стъпи встрани, за да запази равновесие
 извеждане на болния от равновесие, чрез бутане напред, назад и встрани
 Изследване на рефлексите
 Физиологични (хипорефлексия, арефлексия, хиперрефлексия, поликинетични рефлекси,
клонус – изчерпващ се, неизчерпващ се)
 Сухожилно-надкостни (проприоцептивни) – мандибуларен, бицепсов, трицепсов, стило-
радиален, коленен, ахилов
 Кожно-лигавични (екстероцептивни) – корнеален, конюнктивален, фарингеален,
коремни (сетивни и двигателни влакна на nn. intercostales; горен – Т6-8, среден Т7-9, долен
– Т10-12; при увреждане на ЦДН - изчезват) , кремастерен, плантарен, анален,
вулвовагинален
 Патологични
 Клонуси – на мандибулата, на китката, на пателата, на стъпалото
 Екстензорно-тонични рефлекси от група на Бабински - Babinski, Gordon, Oppenhaim,
Chadok, Scheffer
 група на Rossolimo (Rossolimo, Жуковски, Мендел – Бехтерев, Hoffman (прищипва се
последната фаланга на хванатия пръст), Tromner – почукване на последната фаланга на
пръста от воларната страна)
 Орални автоматизми – хоботков рефлекс, назолабиален рефлекс на Аствацатуров (след
лека перкусия върху гърба на носа се съкращават кръглите околоустни мускули),
смукателен рефлекс, палмо-ментален рефлекс на Маринеску – Радовичи
 Прояви на спинално-мозъчен автоматизъм – флексорен рефлекс, екстензорен рефлекс,
автоматизъм на ходене
 Примитивни рефлекси – хватателен рефлекс на Янишевски

Афазия, апрагсия, агнозия

Тазови резервоари
4
Синдроми
Квадримирамиден синдром – болестно оживени СНР (сухожилно-надкостни рефлекси) в
четирите крайника (Л=Д; Л>Д; Д>Л), с разширени рефлексогенни зони, поликинетични, клонуси?
(двустранно изчерпващ се или неизчерпващ се клонус на стъпалото, на пателата), кожна коремна
арефлексия, патологични рефлекси от групите на Бабински и Росолимо, включително рефлекси на
Хофман и Трьомнер

Квадримирамиден синдром с долна спастична парапареза – спастично повишен

мускулен тонус в долни крайници, болестно оживени СНР, с разширени рефлексогенни зони,
поликинетични, клонуси?, патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо

Синдром на десностранна (левостранна) хемипареза с/без участието на VII и XII

ЧМН по централен тип – анизорефлексия (Д>Л; Л>Д), намалена мускулна сила и обем на
активните движения в десни (леви) крайници, патологичен рефлекс на Бабински, Росолимо в дясно
или в ляво, патологични рефлекси на Хофман и Трьомнер в дясно/ляво, хомолатерална на парезата
лезия на VII и XII ЧМН по централен тип

Паркинсонов синдром – брадикинезия, хипокинезия, ригидно повишен мускулен тонус в

четирите крайника (Д>Л; Л>Д), тремор на покой в горни крайници, феномен на зъбчато колело в
гривнени (лакътни) стави, Паркинсонова походка (с малки крачки), пулсионни явления (антеро-,
ретро-, латеропулсио), хипомимия, липсващи физиологични синкинезии в горни крайници

Вермисен (малкомозъчен) синдром – статична атаксия и локомоторна атаксия в

неопределена посока (проба на Ромберг), сакадирани очни движения, тремор на тялото и главата
Синдром на интермедиерните части на спиноцеребелума – мускулна хипотония
хомолатерално или двустранно

Неоцеребеларен синдром – динамична атаксия (динамични проби), статична и локомоторна

атаксия на страната на увредата, скандирана дизартрия

Панцеребеларен (дискоординационен) синдром – динамична, статична и локомоторна

атаксия

Псевдобулбарен синдром – дизартрия, дисфония, дисфагия, положителни рефлекси на орален

автоматизъм, оживен мандибуларен рефлекс, насилствени плач или смях

Булбарна пареза – дизартрия, дисфония, дисфагия, липсващи фарингеални рефлекси,

фасцикулации и хипотрофии на мускулатурата на езика, парализа на хомолатералната гласна връзка
и мекото небце, увулата е отклонена на здравата страна

Периферен вестибуларен синдром – системен световъртеж (пропадане – отолитов или

движение в определена посока – лабиринтен), при възбуда на лабиринта атаксията е
контралатерална, а при отпадане функцията на лабиринта – хомолатерална, нистагъм, вегетативни
прояви – гадене, повръщане

Централен вестибуларен синдром – несистемен световъртаж или чувство на замаеност,

атаксия в неопределена посока, нистгъм, няма вегетативни прояви

Миастенен синдром – едностранна (двустранна – симетрична или асиметрична птоза, като в

началото е асиметрична), еветуално диплопия, булбарна симптоматика – дизартрия, дисфония,
дисфагия, генерализирана мускулна слабост и всичко това е с денонощна ритмика – влошава се вечер
5
Миопатен синдром – проксимална мускулна слабост в четирите крайника или само в долни
крайници, болният не може да се изправи от клекнало положение, евентуално дифузни мускулни
болки в проксималните части на 4-те крайника

Очедвигателен синдром
 при засягане на III ЧМН (N. oculomatorius) – M. rectus superior, medialis, inferior; M. obliquus
inferior; M. levator palpebrae superior; парасимпатикови влакна
o Вътрешна окуломоторна офталмопареза – липсващи реакции на светлина, акомодация
и конвергенция
o Външна околомоторна офталмопареза – птоза, ограничена подвижност на
хомолатералния очен булб в посока нагоре, надолу и медиално, диплопия, латерална
девиация на очния булб, тъй като преобладава тонуса на M. rectus lateralis [VI ЧМН]
o Тотална околомоторна офталмопареза – вътрешна + външна
 При засягане на IV ЧМН (N. trochlearis) – M. obliquus superior – диплопия при поглед надолу
 При засягане на VI ЧМН (N. abducens) – M. rectus lateralis – ограничено темпорално отвеждане на
хомолатералния очен булб и диплопия при поглед в тази посока