Увод

Човешката еволуция е допренесла за промяна на целият

опорно двигателен апарат,и по специално горният крайник.Той
е претърпял най специфично развитие и е достигнал
съвършени функции.Дейностите който изпълняваме в нашето
ежедневие,бит и самообслужване са немислими без неговото
участие.Той свързва човека с околната среда.Движенията
който се извършват в РП и РС представляват сложен
кинезиологичен комплекс в отворена кинетична верига.От
всичко написано до тук заболяванията на РС и по специално
СХП взема специално място от гледна точка на
практиката.Това заболяване има огромно социално значение
защото заболяват хора от 40­50г възраст който се намират в
активна творческа възраст.Заболяването предимно
продължава от 1 месец до 2 години.Формата и степента на
СХП определя лечението и изхода от заболяването.Често има
остатъчни явления и лечението е без успех и се стига до
инвалидизация.Възстановяването на движенията на горен
крайник се дължи главно на кинезитерапията и без
прилагането и пълното възстановяване е немислимо.

1
 Анатомия на раменен пояс и рамена става
Свързване костите на раменния пояс
Гръдноключична става articulation sternoclavicularis
Това е съединение между гръдния край на ключицата и
дръжката на гръдната кост.Ставните повърхности са:facies
articularis sternalis claviculea и incisura clavicularis sterni.Тези
повърхности са инконгруентни и затова между тях се
разполага влакнестохрущялен диск discus articularir.С
периферията си последният сраства със ставната капсула и
ставната кухина и се разделя на две камери.Ставната капсула
е хлабава и се подсилва от три връзки lig.sternoclaviculare
anterius et posterius и отгоре междуключичната връзка
lig.interclaviculare.Тя преминава над яремната из­резка на
гръдната кост и свързва двете ключици.Гръдният край на
ключицата се прикрепва към първото ребро с една къса
широка и здрава връзка lig.costoclaviculare ,която е на известно
разстояние от гръдноключичната става.Тази връзка не е
ставна,фиксира ключицата към реброто,което стабилизира
ставата.
Раменноключична става art.acromioclavicularis.
Тя свързва акромиалният край на ключицата с раменния
израстък на лопатката.Ставните повърхности са facies
articularis acromialis и facies articularis acromii.Двете
повърхности са леко инконгруентни и в 1/3 от случаите между
тях има влакнестохрущялен диск discus articularis.Отгоре
ставната капсула се подсилва от връзка
lig.acromioclaviculare.За стабилизиране на ставата голямо
значение има lig.coracoclaviculare който е настрани от нея.Това
е масивна връзка започваща от prosessus coracoideus на
лопатката и се разделя на две части lig.conoideum и
lig.trapezoideum залавящи се за едноименните грапавини на
ключицата

2
 Раменна става articulatio humeri

Раменната става свързва свободния горен крайник към

раменния пояс.Ставните повърхности са главата на раменната
кост caput humeri и ставната ямка на лопатката cavitas
glenoidale.Те са инконгруенттни като повърхността на главата
е 3 пъти по­голяма от ставната ямка на лопатката.По ръба на
cavitas glenoidalis е разположен влакнестохрущялен пръстен
labrum glenoidale който увеличава повърхността на ямката и я
удълбочава.По този начин се намалява несъответствието
между ставните повърхности.Ставната капсула е много
хлабава и позволява раздалечаването на ставните
повърхности до 3cm.Тя се залавя по ръба на ставната ямка
като сраства с периферията на хрущялната устна.Нагоре тя се
прехвърля над tuberculum supraglenoidale който остава включен
в ставната кухина.За раменната кост ставната капсула се
залавя по анатомичната шийка.През ставната кухина
преминава сухожилието на дългата глава на двуглавия
мишничен мускул и е обвито от синовиална мембрана vagina
sinovialis Intertuberlaris.Това синовиално влагалище се
разполага в sulcus intertubercularis на раменната кост достига
до хирургическата шийка на костта.Второ образувание на
синовиалната мембрана е bursasubtendinea musculi
subscapularis.Раменната става притежава малко ставни
връзки,но са стабилизирани от много мускули,разположени
около нея.Затова тази става е от мускулен тип
Lig.coracohumerale започва от клюновидния израстък на
лопатката заляга от горе и латерално върху ставната капсула
и завършва върху tuberculum majus et minus на раменната
кост.Отпред капсулата се укрепва от три уплътнения на
фиброзния й слой ligg.glenohumeralia.Те започват от labrum
glenoidale и достигат до раменната кост.Ставната капсула се

3
подсилва и от сухожилията на редица мускули разположени
около нея\m.supraspinatus,m.infras­pinatas,m.teres
minor,m.subscapularis\които се вплитат във фиброзния
слой.Освен че укрепват капсулата тези мускули не позволяват
попадане и прищипването и между ставните повърхности при
извършване на движения в ставата.Над раменната става е
разположен костнофиброзен покрив съставен от клюновидния
и раменния израстък на лопатката и опънатата между тях
връзка lig.coracoacromiale.Връзката ограничава и отвеждането
на мишницата.

Кинезиологичен и Патокинезиологичен анализ на

раменен пояс и раменна става
Горният крайник се свързва с трупа посредством
раменния пояс.
Движенията в раменния пояс по­физиологичните оси са
елевация и депресия/в равнината F/и екстензия и флексия/в
равнината T/.
При движенията в раменния пояс се предвижва и
лопатката.Тя се плъзга по гръдния кош и формира
условната скапуло торакална става.Различават се следните
движения на лопатката елевация и депресия абдукция от
гръбначния стълб и аддукция към него,ротация на­ горе и
надолу.Посоката на ротация се определя от изместването на
ставната ямка на лопатката респективно нагоре
надолу.Движенията на лопатката не се измерват в градуси а
се описват в кинезиологичния анализ.
Движенията в раменната става се съпровождат обикновено
от еднопосочни движения в раменния пояс особено
флексията и абдукцията.Това биологичният смисъл на
движенията в раменния пояс да постави ставната ямка в
най­благоприятно положение за извършване на движението
в раменна става.Тези движения раменния пояс респективно
придвижването на лопатката започва почти едновременно

4
още от началото движенията в раменна става и ги
придружава по­нататък.Това е най­добре изразено за
абдукцията и флексията в раменна става.Например при
абдукция в раменната става 90 градуса скапулата е вече
ротирана нагоре 25­300.Общо 1/3 от движението на
абдукцията в раменната става се извършва за сметка на
раменния пояс и 2/3 за сметка на раменната (глено
хумиралната)става.Този физиологичен синхрон между
движенията на раменният пояс респективно
придвижването на лопатката и движенията в глено
хумералната става се обозначава като СКАПУЛО
ХУМЕРАЛЕН РИТАМ.
Ако ръката е в неутрална позиция абдукцията достига до
900,а при пълна вътрешна ротация около 600.Това се
обяснява с блокадата която се създава между голямото
измъкване и акромиона.Оттук може да се извади извод че
ротаторните движения увеличават при абдукция и
намаляват при аддукция на мишницата.Абдукцията се
увеличава при външна ротация и силно намалява при
вътрешна ротация на мишницата.При ротация на ключицата
се установява завъртане от 500 назад при абдукция флексия
и външна ротация и навътре при екстензия и вътрешна
ротация.Когато ротацията се блокира възможната абдукция
е до 1200.За всеки 150 абдукция­100 са в раменна става 50 са
ротация на лопатката.Флексията и екстензия се увеличават
при вътрешна ротация и абдукция и намаляват при външна
ротация и аддукция.
Тук може да се споменът и основните мускули извършващи
движения в раменен пояс и раменна става:
Мускули на раменния пояс и тяхното действие при движенията на
лопатката.
 M.supclavius­главен мускул двигател на депресията.
 M.pectoralis minor­главен мускул двигател на
депресията,абдукцията и ротацията надолу.
 M.serratus anterior­главен мускул двигател на абдукцията и
ротацията нагоре.

5
 M.trapezius I­главен мускул двигател на елевацията.
 M.trapezius II­главен мускул двигател на елевацията, помощен
на аддукцията и главен на ротацията нагоре.
 M.trapezius III­главен мускул двигател на аддукцията.
 M.trapezius IV­главен мускул двигател на депресията и
ротацията нагоре,помощен мускул на аддукцията.
 M.levator scapule­главен мускул двигател на елевацията.
 M.rhomboidei­главен мускул двигател на елевацията,
аддукцията и ротацията надолу.
Мускули на рамената става и тяхното действие.
 M.deltoideus(portio clavicularis)­Главен мускул двигател на
флексията и помощен на абдукцията и помощен на мускул
двигател на абдукцията и вътрешната ротация.
 M.deltoideus(portio acromialis)­главен мускул двигател на
абдукцията.
 M.deltoideus(portio spinata)­помощен мускул двигател на
екстензията и външната рутация.
 M.supraspinatus­главен мускул на абдукцията.
 .Mpectoralis major(pars sternocostalis)­главен мускул на
аддукцията и вътрешната рутация.
 M.coracobrachialis­помощен мускул на флексията
аддукцията,вътрешната рутация,външна рутация.
 M.subscapularis­помощен мускул на аддукцията и главен на
вътрешната рутация.
 M.latissimus dorsi­главен мускул на екстензията и аддукцията
помощен на вътрешната ротация.
 M.teres msjor­главен мускул на външната ротация.
 M.biceps braghii (caput longum)­помощен при абдукция.
 M.biceps brachii(caput breve)­помощен мускул при
флексията,аддукцията и вътрешната ротация.
6
  M.triceps brachii(coput longum)­помощен при екстезията
При нормален скапуло хумерален ритам може да има известно
отклонение което зависи от:
 Изходното положение от което започва движението.
 Силата на преодоляното съпротивление.
 Състоянието в силата на отделните мускулни групи.
 Състоянието на работоспособността тоест умората на
раменните мускули.
При нарушен скапуло хумерален ритам в случая скапуло
хумерален периартрит заедно със затрудненията в
движението породено от промените в ставната капсула
болката породена от защитният рефлекс блокира
подвижността в глено хумералната става.Най­типичен в това
отношение е адхезивният капсолит(замръзналото рамо).Всеки
опит за движение в раменна става води до компенсаторни
движения на ставите в раменния пояс нарушава се скапуло
хумералния ритам.Ето защо основното при лечението на това
състояние е елиминирането на нарушения скапуло хумерален
ритам което в последствие може да доведе до трайни
контрактури в раменна става.
От основно значение при кинезитерапията е насоченото
упражняване на външните ротатори на раменната става.Това е
един(неврологичен пункт) на мускулната тренировка при
голяма част от увредите на раменната става.Антагонистичното
движение и по­точно вътрешната ротация е първично защитно
и физиологично е фиксирано по­дълбоко е по­здраво в
нервната система.Външната ротация е филогенетично е младо
и по­лесно се уврежда(забравя се от организма).При
различните заболявания и увреди на раменната става се
появява тенденция за флексионо аддукторна
вътрешноротаторни контрактури.От всичко описано до тук
става ясно че възстановяването на нарушенията на скапуло
хумералният ритам в раменна става се явява първата от
основните задачи в кинезитерапията.Движението което
страда ней много от това заболяване е абдукцията и

7
екстензията. Също може да се спомене кои са скъсените
мускули и кои хипотрафирали:
1. Скъсени мускули­M.trapezius ,M.levatur scapule ,M.pectoralis
major,M.biceps brachii,M.latisimus dorsi, M.teres
major,M.supscapularis.
2. Хипотрофирали­M.deltoideus,M.supraspinatus,
M.infraspinatus,M.teres minor,M.romboidei, M.trapezius­средна
част.

Етиология Патогенеза и форми на скапуло­

хумерален периартрит
Смята се че скапуло хумералния периартрит е
дегенеративен процес на всички меки тъкани около раменната
става.
Характеризира се с болка в рамото към който се прибавят и
ограничения на движенията в раменната става.Това е често
заболяване.Наблюдава се и при двата пола след 40 годишна
възраст.
При някой случай настъпва без видима причина,а в други се
предшества от травми в областта на рамото
фрактури,луксация или контузия на ставата или пък
усложнения на други заболявания (хемиплегия,болест на
Паркинсон).Поради анатомичната позиция на раменна става
около ставният апарат е подложен на голямо статично
пренапрежение и с това се обяснява локализацията на
дегенеративния процес около ставата а не в самата нея
където хрущялът е сравнително слабо обременен.
Откриват се съществени промени в залавните места на
мускулите сухожилията където има отлагане на Ca. Има
възпалителни промени в дългата глава на M.biceps brachii и
частична или пълна руптура на сухожилието на
M.supraspinatus.Най честите изменения се локализират в така
наречената “втора раменна става”чиито състав е от два
мускулно сухожилни слоя :

Дълбоко разположен слой

8
 Се намира caput longum на M.biceps brachii и сухожилията
на M.supraspinatus,M.infraspinatus,M.teres minor и
M.suscapularis.Последните 4 мускула образуват широко
сухожилие което покрива caput humeri.Между повърхностния и
дълбокия слой се разполага голям брой бурси.Калциевите
соли който се отлагат се откриват предимно в фиброзната
част на ставната капсула сухожилията и ставните
връзки.Скапуло хумералният периартри съдържа следните
стадий­остра,подостра и хронична.Самото заболяване
обединява различни синдроми:

 Бурситис калкарея
 Синдром на M.supraspinatus
 Тендовагинит на caput longum M.biceps brahii
 Замръзнало рамо
 Рамо ръка синдром

Бурситис калкарея
Възпалително изменения в бурсите и влагалищата на
самите сухожилия на мускулите калциевите соли се отлагат
точно в тази област.Налице е болката при абдукция и външна
ротация(поставяне ръката зад тила)и вътрешна
ротация(ръката зад гърба).Флексията не е засегната и лекото
тръскане води до болка.При огледа се установява лека оточна
раменна става кожната температура е повишена и има типична
поза.

Увреждане на caput longum­m.biceps brachii

Болката е локализирана в горната част на мишницата
ирадира по­хода на мускула при свободно висящ крайник или
при пасивна супинация срещу съпротивление на флектираната
пред мишница в 90 градуса.Рентгенографията е нормална и то
оздравява спонтанно за 10­30 дни.В други случай увредите са
съчетани със сухожилни калцификаци и с руптури.Абдукцията
се загубва.

9
 Тендинит на m.supraspinatus
Среща се в напреднала възраст.Болката е умерена
установява се болезнена точка под акромиона в предната и
външната част на рамото но никога по задната повърхност на
или спиналния ръб на лопатката. Активната абдукция
провокира болка в средната трета на обема на
движение.Болезнения сектор отговаря на преминаване на
увреденото и отточно сухожилие през остеофиброзния
канал ,чийто покрив е lig.coracoacromialis.Понякога се усеща
дори се чува щракане причинено от внезапно искачане на
задебелената сухожилна част през относително тесният
канал.Нощем се наблюдават болки и е отслабена външната
ротация.Не травматична руптура на сухожилията на
m.supraspinatus.

Пълно разкъсване на M.supraspinatus

Изместване на раменната глава при разкъсан ротаторен маншон.

10
 Ядрено­магнитен резонанс­Оглед на разкъсания ротаторен маншон.

Адхезивен капсулит (замръзнало рамо)

По често срещано при жените при следните причини­
травми,хемиплегия,инфаркт на миокарда.Клиничната картина
съдържа 3 фактора:
1) Фаза­Умерена болка постепенно ограничение на
движенията.
2) Фаза­Блокада на рамото настъпващ след 3­4
седмици.Невъзможност за извършване на абсолутно
всички движения.Палпаторно се установява болезненост в
предната и задната и долната част на ставата.
3) Фаза­Възстановяване на рамото.Може да е от 6­18 месеца
но при правилно приложено лечение изходът винаги е
добър.

Рамо­ръка синдром
Присъединява се към рефлекторните дистрофии.Налице
е болка и ригидност на раменна става който могат да бъдат
предшествани,съпътствани или последвани от вазомоторни и

11
трофични смущения в ръката и пръстите заедно с оток болка
затруднени движения.
Клинична картина­Трофичната невроза на ръката с
изпотяване отточност и синкавомраморна кожа. Ограничения
на движенията който са болезнени. Първо появяват редки
болкови сигнали в раменна област.Движенията се ограничават
и в края се получава аддукторно вътрешно ротаторна
контатура на раменна става.Пареща болка с ирадация към
шина област.
При СХП се наблюдават следните 2 разновидности

 Болезненост и неограниченост на движенията в раменна

става.Тука влизат тенденитите.
 Болезненост но ограниченост в движенията на раменна става.

Кинезитерапия
Методи на изледване
За да се определи степента на увреда и формата на СХП чрез
който се проследява протичането на оздравителният процес­
рентгенография, ядрено магнитен резонанс.
Снемане на рехабилитационен потенциал.

12
A. Тест на болезнената дъга­Първо се започва с релаксация на
болезнената ръка.Извършва се пасивна абдукция.Тя е
болезнена между 350­650.След 650 се явява която се увеличава
до 1600 след което намалява.
B. Тест за локализацията на болестния процес­Болка при натиск в
областта на големият туберкулум се свързва с синдрома на
M.suprasspinatus.
C. Ъглометрия­Метод за изследване обема движение в
ставите.Използва се стандартен ъгломер и формулата SFTR.В
сагиталната равнина флексия екстензия.Фронталната
абдукция и аддукция и в ротаторната вътрешна,външна
ратация.
D. Сантиметрия­Използва се сантиметър.Измерва се M.biceps
brahii.в максимална контракция/най изпъкналата част/и след
това в релаксирано състояние.
E. И не на последно място се измерва растоянието от трагуса на
ухото до акромиона и брадичка стернум
F. ММТ­Тестват се мускулите от облекчено ИПкойто извършват
основните движения.

Цел на кинезитерапията
Максимално възстановяване функционалните жестове на
горен крайник.

Задачи:
1. Повлияване на болковата симптоматика.
2. По държане и постепенно увеличаване обема на движения
в раменна става.
3. Намаляване на защитно повишеният мускулен тонус на
аддукторите и вътрешните ротатори.И предпазване от
контрактури.
4. Предпазване от развитието на компенсаторни движения.
5. Нормализиране на нарушения СХР.И увеличаване на
мускулната сила и намаляване хипотрофията на мускулите.
13
 6. Трениране на издражливоста силата и бързината на
движенията .
7. Обучение в ДЕЖ

Лечение на СХП
Основното консервативно лечение е медикаментозна
терапия физиотерапия,кинезитерапия.Набляга се на
аналгетици като
бутозолин,кортикостероиди,противоревматични
средства/салицилати/.

Средства:
Остър стадий
До намаляване на болката ЛФК има общо тонизиращ
характер започва се масаж на шията и криотерапия 3,4
минути, лечение от положение.Повече се работи за
здравите крайници и торакса.Общото тонизиране и
регулиране на циркулаторните и рефлекторни механизми
общо укрепващата ЛФК подпомага очаквания аналгетичен
ефект.За релаксация се използват махови упражнения и
аналитична гимнастика.По правило движенията не трябва
да засилват болката.Обикновено това се отнася за
абдукцията но също и за късите ротатори който
стабилизират главата на раменната кост затова в началото
се избягват антигравитационите движения.Най подходящо в
началото се явява раздвижването в суспенсия.Движенията
в клетката на Роше трябва да започнат при окачване на
въжетата точно над ставата.По малко болезнени са
активните движения изпълнявани от ИП стоеж с наведен
напред и ротиран торакс така че болната раменна става да
е по­ниско от здравата.От това положение се извършва
махови движения и движения с помощ мускулите се
удължават и се постига релаксация.Ротационите движения
се тренират от положение използващи се за тях от
ММТ.Прилагат се леки пасивни приоми с краткотрайно
силово въздействие чрез до бутване до границата на
тъкано съпротивление.Подържане крайника на митела и
мускулна помпа за пръстите на ръката.
14
 Подостър стадий
Болката е слаба.Започва се с масаж на шините
мускули.Тракция и мобилизация на лопатката,суспенсия.За
възстановяване на нарушения скапуло хумерален ритам,за
засилване ретракцията се слагат
(M.trapezius,M.romboidei)максимално от позиция на лицев
лег,или използваме средства за зазилване от ПНМУ­Бовно
обръщане,бавно обръщане задържане и ритмична
стабилизация.

 Прилагаме ПИР за скъсените мускули(M.trapezius­

горна част, M.levator scpule).
 По преднатта страна на шията засилваме
M.sternocleidomastoideus и останалите флексори на
шията.
 Пир също за M.pectoralis major и стречинк за
същият.За вътрешните ротатори в раменна
става(M.latisimus dorsi,M.teres major,M.supscapularis).
 Упражнения за корекция на стойката и
телодържание.
 Упражнения в затворена и отворена кинетична
верига.

 Махови упражниния по Godman.

 Средства за релаксация от ПНМУ­Бавно обръщане
задържане отпускане и задържане отпускане.
Аналитични упражнения за мускулите склони към
хипотрофия с максимално наблягане тренирането на
M.deltoudeus,M.suprasspinatus, M.infraspinayustus от
облекчено ИП.Когато няма болка могат да се дават и
упражнения с дозирано съпротивление.Както и упражнения
за координация с използване на 1 и 2 диагонал с лек
предмет.Стискане и отпускане на мека топка,а по късно и на
ринкче също и упражнения с ластик.
Хроничен стадий

15
 Болката изчезва и основна задача е елемениране на
заместителните движения ако е възможно пълното или
частично възстановяване на обема на движения в раменна
става.В тази стадий се дава абсолутно всичко от
предходния като се включват методите за засилване­Бовно
обръщане, бавно обръщане задържане и ритмична
стабилизация Политерапия също и упражнения с уреди­
тояжка,шведска стена,стено колело.Трениране на
кочеството на движенията бързина,ловкуст,сила и
издражливост.Трениране на хватателната функция на
ръката:
 Силови захвати­Цилендричен,сферичен, юмручен
и кукест захват.
 Прицизни захвати­Три пръстов захват,ключов и
върхов захват.
При провеждане на активните движения е необходимо да се
спазват следните условия:
1. Движенията да се изпълняват в махови и плавно като се
избягват резките тласъци.
2. Движенията да се извършват с нормален СХР.Всяко излишно
напрежение на мускулите в лопатката в стремежа към
компенсаторно движение в раменна става трябва незабавно
да се отстранява.
3. Своевременно да се потискат защитно рефлекторното
задържане на движенията чрез активиране на мускулите
антагонисти.
4. Елементите от ДЕЖ също се включват в процедурата.

16
17
 Физиотерапия
В острия стадий на СХП се използват апарати даващи
ендогена топлина.Терапията с УВЧ­предпочита се
третирането с кондензаторни електроди който се
разполагат отпред и отзат в област на съответната раменна
става.Използват се олиготермична дозировка болният
трябва чувства умерено затопляне.УВ­еритема от 2 до 5
биодози на две полета в раменна област.
Електростимулация на хипотрофиралата
мускулатура.Правоъгална форма на така 50­100Hz;0.5­20ms
прод. Или 1:2 импулс пауза­30 модулаци.
Ултразвук­Механизмът му на действие се обяснява с
директния му обезболяващ ефект,намаляване на местните
възпалителни явления я също и вкарването на лекарствени
вещества в организма/фонофореза/. Прави се
паравертебрално и в областта на рамото с 0,1 до 0,2
Wcm2.За добър обезболаващ ефект се прилага електро
фореза с лидокаин в шината област на гръбнака ,катода се
поставя отпред на гърдите при плътност на тока 0,5
mA/cm2.Друг метод за обезболяване е използването на
интерферентни токове или СМТ в областта на рамена става
с чистота 100 до 150 Hz и продължителност 10 до 20 min.
Криотерапия­Това е основно средство за обезболяване.Тя
се прилага под формата на студени компреси ,ледена кърпа
и продължителна външна ледена интервенция/ледено
блокче/.При прилагането и се третира цялата раменна става
и около нея с леденото блокче.Времетраенето е 1 минута
обработване с леда и 1 минута почивка. Времетраенето
също зависи и от психичното състояние,болковия синдром и
телесната температура По­трудно поносими са пациентите с
по­малка телесно тегло.Прилага се 2 пъти по време на

18
процедурата кото след обработването на мястото се увива с
кърпа за запазване на вазоконстрикцията.Изисква се от
пациента да извършва същата процедура в домашни
условия и така се съкращава времето на острата фаза.
СХП е показан за курортолечение в гр.Велинград ,Павел
баня,Поморие,Тузлата и др.

Масаж
Масажът също намира място в лечението на СХП но
трябва да бъде съобразен със стадия на заболяването.
През острия период се прави лек масаж на обхващаш
шините и гръдна мускулатура прави се масаж
паравертебрално на гръбначно мозъчните сегменти за
горен крайник C4­Th2.Леко поглаждане, разтриване и
омачкване.С намаляване или изчезване на болката в под
острия или хроничния стадий се прави тонизиращ масаж на
слабите мускули и по­специално на M.deltoudeus а за
силните се използват релаксиращи похвати.СХП се
повлиява също и от акупресурата благодарение на
меридианите и разположените върху тях точки.
Тч1,3,5,7,9,10,11,12
Бдр.1,5
Дч.14,15,16
Ст.36
С.3
Триенргозатора.3,10,14,15
Жм.21

19
 Клиничен случай
Борис Иванов Смилянов 62г
Диагноза:PHS bill Cervicoarthrosis Contr.Add.
Анализа:От 1 месец с болки в двете раменни стави.Лекуван
медикаментозно без особен ефект. Започва амболаторен
физикален курс с МВ и ниско честотни процедуре ЛРС.
Минали заболавания:ИБС ft.post.inf.myocardii.
Обективни данни:Вертебрален синдром за цервикален дял
региден трапециус и ПВМ.Хипотония на делтовидния мускул
двустрано повече от ляво.Ограничен обем на движения в
раменна става.Болков синдром.Запазена мускулна сила на
двете ръце.
Задачи:Премахване на субективните оплаквания.
Преодоляване на болката и въздействие върху целият
организъм.Подобряване обема на движение в раменна
става,премахване на мускулния дисбаланс.
Методични указания:Упражненията да се извършват бавно и
плавно.
Средства:
1. Електростимулация.
2. Суспенсия.

20
 3. ПИР.
4. Мобилизация на лопатката.
5. ИК за мускулите около раменна става.
6. Упражнения за шия.
7. Аналитични упаржнения за мускулите около раменна
става.
8. Упражнения за лопатката срещу съпротивление
9. Контралатерални упражнения.
10. Релаксиращи упражнения растърсване на горен
крайник.
11. Антигравитациани упражнения.
12. Упражнения на и с уреде.
13. Упражнения за лакетна става и също за гривнена и
пръсти.
14. Дихателни упражнения.
15. Авторелаксация.
Цел на рехабилитационната програма:подобряване обема на
движение в увредения горен крайни; подобряване тонуса и
силата на горен крайник; подобряване проводимостта на
нерва.

Ъглометрия:
Раменна става.
Нормални показания
S:500­00­1800 Ext­Flex
F:1800­00­750 Abd­Add

21
R:900­00­900 Вън­Вът
Тестуване на 08.04.2010 година.
S­d:450­00­600; s:450­00­1800
F­d:500­00­00; s:1800­00­00
R­d:900­00­600; s:900­00­900
Сантиметрия на:рамена става
Брада­стернум:2cm
Брада­акромион­пълен обем
Ухо­акромион пълен обем
От 3 см.
См.брахиум:d­31,5 cm;s­30cm
См.антебрахиум:d­27,5cm;s­26,5 cm
Din:d­40;s­38

Клиничен случай
Недялко Янков Желазков 58 години
Диагноза­PHS Cervicoarthrosis.

22
Анализ­От един месец и половина с болки едната раменна
става.Започва амбулоторен физиколен курс­MB нискочистотни
процедури за дясна раменна става.
Обективни дани­Вертебрален синдром за церввикален дял региден
мускул трапециус и ПВМ.Хипотония на M.deltoideus­дясна раменна
става.Болков синдром.Запазена мускулна сила.
Минали заболявания­ИБС
Сегашно заболяване­Диабет
Задачи­Премахвани на субективните облаквания.Преодолаване на
болката.Подобряване обема на движение в раменна
става.Премахване на мускулния дисбаланс.
Средства:
1. Електростимулация.
2. Суспенсия.
3. Общоразвиващи упражнения.
4. Мобилизация на лопатката.
5. ПИР за скъсените мускули.
6. Упражнения за шия.
7. Аналитични упражнения за мескулите около РС.
8. Контралатерални упражнения.
9. Упражнения за лопатката срещу съпративление.
10. Релаксиращи упражнения растърсване на ГК.
11. Махови движения.
12. Антигравитациони упражнения.
13. Упражнения са ЛС,ГС и пръсти.
14. Дихателни упражнения.
15. Авторелаксаци.

23
Цел на рехабилитацията:Подобряване обема на движение в
увреденият горен крайнк.Подобряване тануса и силата на горен
крайник.Подобряване проводимоста на нерва.

Ъглометрия
Раменна става
Нормални показатели
S:500­00­1800 ext­fle.
F:1800­00­750 abd­add.
R:900­00­900 вън­вът
Тестуване на 23.03.2010г
S:400­00­750
F:550­00­150
R:900­00­550
Сантиметрия на раменна става
Брада­стернум 1cm
Брада­акромион пълен обем
Ухо­акромион пълен обем
См.брахиум d­32.0cm s­30cm
См.антебрахием d­28.5cm s­27.5cm
Din­d40 s­38

24
 Клиничен случай
Мария Христова Чолакова 54г
Диагноза­PHS Cervikoarthrosis cont.add
Анализ:От 1 месец с болки в двете раменни стави лекувана
медикаментозно с много малък ефект.Започва амбулаторен
физикален курс със ИТ,МВ нискочистотни процедури за дясна
раменна става.
Обективни дани:Регидна ПВМ и мускул трапециус.Хипотония на
делтовидния мускул повече от дясно.Ограничен обем на движение
в раменна става.Болков синдром.
Минали заболявания:няма
Задачи:Премахване на субективните оплаквания.Преодолявани на
болката и въздействие върху целият организъм.Подобряване на
движенията в раменна става премахване на мускулния дисбаланс.
Методични указания:Упражненията се извършват бавно плавна
внимателно и постепено.
Средства:
1. Електростимулация.
2. Суспенсия.
3. Общоразвиващи упражнения.
4. ПИР.
5. Упражнения за шия.
6. Аналитични упражнения за мускулите на раменна става.
7. Контралатерални упражнения
8. Упражнения на лопатката срещу съпротивление.
9. Релаксиращи упражнения растърсване на ГК.

25
 10. Антигравитациони упражнения.
11. Упражнения със и на уреди.
12. Упражнения за ЛС,ГС и пръсти.
13. Дихателни упражнения.
14. Авторелаксация.

Ъглометрия:
Раменна става
Нормални показатели
S:500­00­1800 ext­fle.
F:1800­00­750 Abd­Add
R:900­00­900 Вън­Вът
Тестуване 30.03.2010г
S:300­00­750
F:550­00­00
R:800­00­650
Сантиметрия на раменна става
Брада­стернум 3.5cm
Брада­акромион 2cm
Ухо­акромион 1.5cm
См.Брахиум d­30.0cm s­29.0cm
Смлантебрахиум d­26.5cm s­25.5cm

26
Din:d­35;s­33

27