МЕТОДИКА НА КИНЕЗИТЕРАПИЯТА ПРИ КОКСАРТРОЗА

I. Определение – хронично продължително заболяване на ОДА, като характерните изменения започват от

хрущялите, като по-късно засягат костите и капсуло-връзковия апарат на ТБС.

II. Етиология и патогенеза

1. Първична коксартроза:
 в резултат на процесите на стареене на ставния хрущял;
 при ендокринни и съдови смущения;
 при пациенти след 55-60г. етиологията е неизяснена;
 по-честа е при жените и се свързва с периода на менопаузата.
2. Вторична коксартроза:
 вродена дисплазия, сублуксация или луксация на ТБС;
 прекарани възпалителни заболявания, като ревматоиден артрит, остеоартрит;
 асептична некроза на главата на фемура;
 болест на Пертес;
 травма, фрактура, луксация, възпалителни процеси;
 нарушен метаболизъм;
 урогенетални инфекции – имат важно значение;
 в резултат на травми (в областта на ТБС и таза), които променят походката и водят до дисбаланс на
натоварването и до промени на ставния хрущял;
 Друга причина са микротравми при спортистите.

В основата на заболяването са:

 възможно е при нормални натоварвания да се стигне до артрозни промени в резултат на промени в
хрущяла от различни причини – възпалителни, обменни (подагра, диабет), съдови промени;
 биомеханичен фактор - механично несъответствие между натоварването на ставата и способността
на хиалинния хрущял да понесе това натоварване;
 характерно е, че ТБС е подложена на извънредно голямо натоварване.

III. Клинична картина:

1. Първична коксартроза:
 Болката е основния симптом, като в началото тя е слаба, неопределена и бързопреходна. Появява се
при натоварване на ставата и сутрин при прохождането, след това намалява и изчезва при покой. С
напредване на процеса болката се засилва. Степента на увредите отговаря на силата и характера на
болката. Тя има типична локализация – по предната повърхност на ставата в слабинната гънка.
Понякога може да се усети и по задната страна на ставата, по седалищния нерв и това трябва да се
разграничава от промените в кръстцово-тазовата става и ГС.
 Органичен обем на движение – първо се ограничава вътр. R и нормалната ext. Болният не може да
клекне и заема принудителни позиции, за да обуе обувките си. Когато пациентът се опитва да вземе
предмет от пода, той кляка със здравия си крайник и се навежда при изпъната ТБС на засегнатия ДК.

1
  Контрактура в ТБС – най-значителният симптом при коксартрозата, вътр R и add. на бедрото. При
двустранната коксартроза, контрактурите са двустранно, до манифистиране в различна степен. При
ходене двата крайника се кръстосват и походката се затруднява. По съседство се стига до
възпалителни процеси и гонартроза.
 Куцане – препоръчително е, когато скъсяването на крайника в 2см да се използва помощно средство.
В резултат болните правят малки крачки.

Времето на клинична изява на заболяването е различно и може да продължи от няколко месеца до

няколко години и зависи от хода на заболяването.. Патологичните промени започват от ставния хрущял, като
се започва с изтъняване на хрущялната покривка и потъмняване на повърхността на ставния хрущял и губи
нормалния си блясък. В последствие се деформират и костно—ставните повърхности, поради възникването
на микрофисури и остеофити. В началния етап на възникване на заболяването се проявява с болка в
ингвиналната гънка. Често болката ирадира към медиалната повърхност на коляното и затова се бърка с
гонартроза. На рентгенография в началния етап на заболяването се манифестира само със стеснение на
вътреставната цепка. С напредване на заболяването се проявява постоянната болка, която се засилва при
ходене и натоварване. Налице е сутрешна скованост и мускулен дисбаланс. Ограничава се вътрешната R и
abd , а в последствие ext и flex. Крайникът се скъсява и е трайно външно ротиран. С напредване на
заболяването се променя походката, задълбочава се и куцането и се налага използване на помощни
средства.

IV. Диагноза – въз основа на клиничните и радиологични данни. От инструменталните изследвания се прави
рентгенография, като се изследват и двата долни крайника.

V. Лечение:
В началния стадий (когато болката е лека и двигателната активност не е нарушена) е консервативно:
 медикаментозна терапия - обезболяващи и НСПВС, хондропротектори, кортизонови препарати;
 ФТ – обезболяващи средства – ДД, ИТ, МТ, УЗ, ТЕНС, електростимулации за всички слаби мускули –
m. quadriceps femoris, глутеална мускулатура, ишиокрурална;
 КТ – специални средства, забавящи и преодоляващи контрактурите в ставата, ext.;
 ортостатични средства - стелки, коригиращи скъсяването, ортопедични обувки, лумбостати,
помощни средства.

В напредналия стадий на заболяването се прилага:

 медикаментозна терапия;
 ортостатични средства;
 ендопротезиране.

2
Взима се под внимание стадия на заболяването, възрастта на пациента, общото му състояние и
изразеността на клиничната картина.

КТ програма:
Функционално изследване на ставата:
 измерване на дължините на ДК – абсолютна и относителна;
 измерване на обиколки на ДК;
 изследване обема на движение в ТБС – първо се извършват пасивни движения, след което се
провеждат тестовете за скрити контрактури, най-често се открива контрактура на Томас;
 ъглометрия в трите равнини на движение;
 ММТ;
 определяне на мускулния дисбаланс;
 изследване на походката:
 при слаби abd. се наблюдава глутеус медиус походка
 при двустранна слабост на абдукторите – патешка походка;
 при наличие на флексионна контрактура се наблюдава ходене с къси крачки;
 при липса на R в ТБС се наблюдава патологична ротация в КС.

Патокинезиологичен анализ:
слаби мускули скъсени мускули
m. gluteus medius, max., min. външни R
абдоминални мускули add
вътр. R m. rectus femoris
ишиокр. (в напр. ст.) m. triceps surae
m. piriformis (виновен за контр.)

 походката се променя постепенно, най-често тип gluteus medius;

 в последствие движението на крайника е с помощта на R в таза.

Методика на КТ.
Цел на КТ – Максимално поддържане функцията на ТБС и забавяне на деструктивния процес.
Задачи на КТ:
1. Намаляване на болката;
2. Преодоляване на мускулния дисбаланс;
3. Увеличаване обема на движение;
4. Подобряване на походката.

Средства на КТ:
 масаж – с цел преодоляване на мускулния дисбаланс, стимулиране на глутеалната мускулатура,
релаксиране на флексорите в ТБС, обезболяване и подобряване функцията на лумбалната област,
обезболяване на КС;
 аналитични упражнения за слабите мускули с елиминирана G или от антригравитационна позиция в
зависимост от оценката по ММТ;
 суспенсия;
 ПИР за скъсените мускули;
 стречинг за скъсените мускули;
 реципрочна инхибиция;
 ПНМУ – методи за засилване на слабите мускули и релаксиране на скъсените;
 с/на уреди;

3
  различни видове ходене;
 аналитични упражнения срещу дозирано R;
 упражнения за коремна и гръдна мускулатура;
 мобилизация на ставата.

Допълнителни средства за коксартроза:

 идеомоторни контракции;
 велотренировка;
 ПГ;
 плуване;
 фит бол терапия

Методически указания:
1. Да се работи от отбременена позиция на ставата – т.л., стр.л., колянна опора, седеж, стоеж.
2. В началния стадий – аналитични упражнения от антигравитационна позиция срещу R;
3. В напреднал стадий – водеща е суспенсията (може и пулитерапия);
4. Не е препоръчителна пасивната механотерапия, когато има наличие на контрактури;
5. При оценка 2 по ММТ може да се включи ел.ст.

4
 МЕТОДИКА НА КИНЕЗИТЕРАПИЯ В НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ НА КОКСАРТРОЗА.

Рехабилитационен алгоритъм при коксартроза III стадий, с оценка 2 по ММТ на мускулите

около ТБС.
I. Измервания и изследвания:
 Сантиметрия на ДК – обиколки на ДК;
 Ъглометрия на ТБС;
 ММТ на мускулите около ТБС;
 Изследване на походката;
 Диагностика на лумбален дял;
 Плантограма на Чижин за плоскостъпие.

Патокинезиологичен анализ
След направените измервания и изследвания се установява скъсяване на засегнатия крайник с 2см и
оценка 2 по ММТ. Наличие на силна болка, която се локализира по предната повърхност на ТБС в областта
на слабинната гънка. Налице е ограничен обем на движение в ставата, най-вече на вътр. R и екстензията в
ТБС. Болната се появява и при минимално физическо натоварване. Болният не може да кляка. Налице е
аддукторна, вътр. R контрактура на бедрото. Наблюдава се куцане, поради скъсяването на крайника.
Извършва малки, ситни крачки, което оформя неговата порочна походка. Установява се слабост на m. gluteus
maximus, min. et medius, вътр. R, абдоминалните мускули, ишиокруралната мускулатура. Скъсени са m. rectus
femoris, m. triceps surae, m. piriformis, външните ротатори и аддукторите.

Лечение:
 Консервативно – с цел намаляване на болката. Включва медикаментозна терапия – НСПВС,
кортикостероиди, хондропротектори. Намалява се телесната маса и физическото натоварване.
Ортостатични средства – помощни средства – патерици, бастуни, стелки. ФТ+КТ процедури
 Оперативно – тазобедрена ендопротеза.

Средства на КТ:
 лечение от положение;
 избирателен масаж;
 аналитични упражнения за ГлС, КС,ТБС – активно и активно с помощ;
 суспенсия за ДК-ци;
 ДУ;
 упражнения с дозирано R;
 упражнения за равновесие и координация;
 изометрични контракции за m. quadriceps femoris и за глутеалната мускулатура;
 упражнения за ГК-ци и трупа;
 упражнения с/на уреди;
 упражнения за гръбна и коремна мускулатура;
 упражнения за плоскостъпие;
 ПИР за скъсените мускули;
 обучение в правилно ходене и походка;
 ерготерапия;
 ДЕЖ;
 ФТ – ДДТ, ИТ, УЗ, ел.ст, МТ

5
Методически указания:
1. Да се работи от отбременена позиция на ТБС;
2. Умерено натоварване на ставата, без претоварване;
3. Движенията се извършват в бавен темп;
4. Да се намали теглото на пациента.

6
 ПРИМЕРЕН КОМЛЕКС ПО КИНЕЗИТЕРАПИЯ ПРИ КОКСАРТРОЗА
• НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ •
№ ИП Съдържание Дозировк Методически
а указания

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

7
 ПРИМЕРЕН КОМЛЕКС ПО КИНЕЗИТЕРАПИЯ ПРИ КОКСАРТРОЗА
• НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ •
№ ИП Съдържание Дозировк Методически
а указания

15
.

16
.

17
.

18
.

19
.

20
.

21
.

22
.

23
.

24
.

25
.

26
.

27
.

28
.

8
9