1.

ИБС – 1) Хоспитализация – кинезитерапевтичната програма започва 2-3 дни

след постъпването в болницата.1ви етап – начало на мобилизацията(2-3 ден).
Кинезитерапевтичната програма включва процедура по лечебна физкултура
съвсем краткотрайна (5-10мин), няколко пъти дневно. В този етап процедурата
вкл.:активни гимнастически упражненения за малки мускулни групи на
крайниците, релаксиращи движения на пръстите на ръцете и леки дихателни
упражнения. Добра адаптация към физическото активиране е постигната когато
покачването на пулса е не повече от 15-20 удара в минута. 2-ри етап – към
предните се включват и упражнения за по-големи мускулни групи на крайниците,
активни дих. упражн. Процедурата трае 10-15мин. 3ти етап – прибавят се
гимнастически упр. от седнало полопжение в леглото, и упр. за координация. В
края на етапа болния е обучен самостоятелно да извършва някои елементарни
дейности. 4-ти етап – прибавят се упр. на крайниците от седеж на стол. Включва
се коремно-диафрагмално дишане, болният прохожда около леглото. 5-и етап –
дават се гимнастични упр. и от стоеж, ходене докато постепенно се стигне до
ходене до 100м дневно. 6-ти етап – въвеждат се упр. за трупа от седеж и за
крайниците от седеж, крайници и слизане по стълби. В края на етапа болния
трябва да качва и слиза до 1 етаж. 7-ми етап – включва се обучение за
самообслужване. До края на етапа трябва да може да слиза и качва до 2 етажа,
да ходи по равно до 500м.

2. Хипертонична болест – кинезитерапевтичната програма при 1 и 2 стадий на

ХБ вкл.: процедура по лечебна физкултура, теренно лечение(близък пешеходен
туризъм), велотренировка(спорт), лечебен масаж и трудотерапия. Процедурата
по ЛФК е комплекс от физически упражнения. Предпочитани упр. са аналитична
гимнастика, за всички мускулни групи, дих. упр., релаксиращи упр., упр. за
равновесието, координацията и вниманието. Упр. се провеждав в покоен и бавен
темп. В края на процедурата се организират полу- или подвижни игри.
Предпочита се групова форма на занимание. По време на процедурата се следят
– пулсовата честота и артериалното налягане. Стойности над 220mmhg за
систолично и над 130 за диастолично налагат прекратяване на процедурата или
намаляване на дозировката. ХБ е показана за климатолечение на морските
курорти. Противопоказания за процедурите с физ. Натоварване са – сърдечна
астма, прединсултни и прединфарктни състояния, нестабилна стенокардия,
злок. хипертония.
3. При хроничен бронхит и пневмонии – трябва да се постави аеротерапия,
която вкл. Продължителна аерация, въздух максимално обогатен с кислород,
свободен от вредни аерозоли и тежки положителни аеройони. Кинезитерапията
вкл. дих. гимнастика. Дих. гимнастика освен вентилационна роля тренира
респираторната мускулатура. УВ облъчвания на торакса в ниски дози за
стимулиране на клетъчния хуморален имунитет. Прилагат се муколитични и
експекториращи средства чрез аерозолови инхалации(мукосолвин). Бронхиална
астма – аеротерапия, отстраняване на алергени, респираторна кинезитерапия
на координирано гръдно и диафрагмално дишане, теренолечение не трябва да
излизат в студено време защото се провокира астматичен пристъп. При по-
тежките пристъпи лечението се започва с инхалационно парентерално или
перорално приложени противоалергични спазмолитични средства. В
междупристъпния период се прилагат ултрависокочестотни токове и
високочестотно магнитно поле които намаляват бронхоспазъма, улесняват
експекторацията и действат противовъзпалително. Доказан е ефектът от
курортотерапията.

4. Гломерулонефрити – прилагат се локални топлинни процедури, светлинни

вани , грейки, парафинови апликации приложени в поясната област подобряват
бъбречния кръвоток и се контролира хематорията. Високочестотните
електромагнитни полета имат десензибилизиращ и противовъзпалителен ефект
и повлияват хипертонията и олигурията. Прилагат се в областа на бъбреците.
Импулсното магнитно поле има антиспастичен, противовъзпалителен и
аналгетичен ефект. Препоръчва се климатолечение в курорти със сух и топъл
климат. Пиелонефрит – прилагат се локални топлинни процедури – Солукс,
инфраруж, парафинови апликации които повлияват диурезата и подобряват
кръвотока в бъбреците. Високочестотните електромагнитни полета имат
противовъзпалително действие, активират метаболизма. Нискочестотна
терапия – електрофорезата с разтвор от калциев хлорид намалява съдовата
проницаемост и подобрява тъканния обмен. Бъбречно-каменна болест –
лечението вкл. медикаментозни средства, балнеоклиматични средства,
диетичен режим, оперативни методи за отстр. на конкремента. При остра колика
освен медикаменти се прилагат локални топлинни процедури – Солукс, топли
вани, парафинови апликации с обезболяваща цел. Обезболяващ ефект имат и
високочестотните магнитни полета, ултразвукови въздействия, импулзно
магнитно поле и диадинамични токове приложени локално в бъбречната област.
Пиенето на минерални води е съществена част от лечението и профилактиката
на нефролитиазата.
5. Захарен диабет – лечението вкл. комплекс от диета, инсулино или перорално
лечение и разл. Кинезитерапевтични средства, балнеоклиматолечение и
преформирани физикални средства. Кинезитерапията подобрява утилизацията
на глюкозата в мускулите, настъпва липолиза в мастната тъкан без да се
променя инсулиновата секреция. Пепоръчва се теренолечение, морелечение,
планинско климатолечение и пиене на минерални води. Затлъстяване –
препоръчва се в някои случаи психотерапия, пациентът се насочва към диетична
програма, контрол на стреса и активен двигателен режим. За разнообразие на
двигателните натоварвания се препоръчва теренно лечение, спортни танци и др.
Това води до усвояване на нови двигателни навици. Може да използват и др.
физикални процедури(подводен масаж, душове и др.). При частично
затлъстяване може да се използва хепарин под форма на електрофореза с
липолизна функция.

6. Възстановаяването на болните с хемипарези протича на няколко етапа –

инициален(основните грижи са за предпазване от развитие на декубитуси,
белодробни и СС усложнения, деформации на ОДА, прилага се дихателна
гимнастика, позиционно лечение на паразлизираните крайници, пасивни
движения и лек повърхностен масаж); основен етап(цели болния да се обучи да
се изправя от легнало в седнало положение, изправяне, ходене); заключителен
етап(усъвършенстване на самостоятелните движ. в парализираните крайници,
походката, самообслужването). Използват се парафин, компреси с морска сол,
криотерапия за намаляване на мускулната ригидност. Основен метод на лечение
е кинезитерапията.
7. Травмени увреждания на главен и гръбначен мозък: Травмите на гр.моз.
са: комоцио, контузио и хематимиялия. КК зависи от нивото на увредата.
Оформят се спастични вяли парези и парализи, тазоворезервоарни нарушения,
дих.нарушения. Функционалното възстановяване има 4 стадия: 1. Първите 2
месеца- задачата е да се предотвратят усложнения и да се вертикализира
болния. Усложнения- декубитус(прави се лечебен масаж, честа смяна на
положението в леглото, УВ облъчване, а при налични декубитуси-
лазертерапия, ВЧТ в олиготермични дози, дарсонвал); контрактури-
профилактика(лечение с положение, УВ терапия). За нормализиране на
спастично повишения мускулен тонус- топлинни процедури(парафинови) или
криотерапия(апликационнен метод), след това се прилагат релаксиращи
приоми. Като профилактика на тромбемболията- масаж, дихателна гимнастика.
Вертикализацията се извършва като се използва специална маса, с която
постепенно се изправя болния, като се следят пулса и кръвното налягане на
болния. Това през 1-3 месеца след травмата. 2. Обучение на пациента за
самостоятелност в леглото. Кинезитерапия- според вида на двигателните
нарушения. При спастична и вяла парализа се прилагат пасивни упражнения
във всяка става поотделно, от големи към малки стави при спастична и
обратното при вяла. Движенията тр да са бавни. 3. Обучаване на болния в
самостоятелност в инвалиден стол. Тренира се пълзене и ходене с къси
патерици. Разширява се обучението в ДЕЖ. 4. Обучава се ходене като
патеричните крайници се стабилизитар с шини. Минава през следните етапи:
упражнение за равновесието пред огледало, в успоредка, упражнения с
патерици, включва се спортни дейности- пинк-понк и надбягване с колички.
Павел баня. ЧМТ: открити и закрити. Лечние в острия стадий насочени към
профилактика на декубитуси, контрактури, хипопластични усложнения. За
целта се прилагат суберитемни УВО, леяение с положение, пасивно
раздвижване. Кинезитерапията тр да започне максимално рано. Използва се
методиката на Бобат. При невротични симптоми масажна яка. В хроничния
стадий(ако няма епилепсия) се правят водолечебни и балнеопроцедури, като
влажни обвивания. При форми на неврастения душове на Шарко.
8. Дискова болест. Лумбосакрална радикулопатия В резултат на механични
увреди (спондилоартроза, спондилоза, дисков пролапс, дискова херния,
спондилолистеза). Вертебрален синдром: ограничени движения в съответния
сегмент на гр.стълб, ригидност на паравертебралната мускулатура, болка,
изгладена лордоза , сколиоза. Коренчев синдром: коренчева болка,
хиперестезия или хипестезия по засегнатото коренче, “симптом на бутончето”,
положителни симптоми на разтягане, ахилова или пателарна хипо- и
арефлексия, отпадна моторна симптоматика. Задачите на ФТР са: Премахване
на механичното дразнене в областта на засегнатото коренче; Овладяване на
болката и парестезиите ; Увеличаване на активните движения в поясния дял;
Повлияване на мускулния ригидитет ; Укрепване на поясната мускулатура с цел
създаване на мускулен корсет; Увеличаване силата на активните движения в
паретичните мускули на крайниците /при моторен дефицит/; Нормализиране на
стойката на болния; Емоционално тонизиране на болния. В острия стадий:Покой,
позиционно лечение в анталгична поза, която осигурява кифоза в лумбалния
дял на гръбначния стълб. Лежи на твърдо легло с мек дюшек или матрак.
Краката са флектирани в коленни и ТБС, седалището е в лека суспенсия чрез
табуретка поставена в долния край на леглото. За обезболяване:УВЕ,
електрофореза с лидокаин, ТЕНС, лазертерапия. Екстензиите по Перл;
подводни екстензии по метода на Гечев, Павел баня; От кинезитерапията се
прилагат някои приоми на ПИР и автомобилизация. Лек поглаждащ масаж в
поясно-кръстовата област и по-дълбок в областта на паретичните мускули; В
този стаий не се препоръчват топлинни процедури, тъй като топлината
увеличава венозния застой в поясната област и може да доведе до изостряне на
състоянието. В подостър и хроничен стадий- Включват се: УФФ – за релаксиране
на паравертебралната мускулатура и тиксотропен ефект върху диска; УВЧ;
Лазертерапия ; СЧТ, ДД; Кинезитерапия – постепенна мобилизация в лумбален
дял, упр. за засилване на коремни мускули, екстензори в ТБС и
паравератебрална мускулатура с цел създаване на мускулен корсет. При
отпадна коренчева двигателна симптоматика: Електрофореза с Nivalin /за
подобряване на нервно-мускулното провеждане/; Eлектростимулации на
паретичните мускули; Топлинни апликации; Кинезитерапия – трофичен масаж,
ПНМУ, аналитична гимнастика за подобряване трофиката и силата на
паретичните мускули.
9. Периферно- нервни увреди, н. Фациалис: Периферно-нервни увреди -
Точна диагноза чрез КЕД и ЕМГ. Цели на ФТР: предпазване от образуване на
контрактури или преразтягане на сухожилията на парализираните мускули;
Поддържане и възстановяване на трофиката, тонуса и силата на засегнатите
мускули; Подобряване на трофиката в травмирания телесен сегмент;
Стимулиране на реинервацията; За профилактика на контрактурите и
преразтягането се прилага лечение с положение; За подобряване на трофиката
и регенерацията на нерва. УВО в суберитемна доза, при частична лезия – УЗ в
ниски дозировки. УВЧ олиготермична доза, не по-рано от 1 седмица след
травмата- За подобряване на нервно-мускулното провеждане – ЕФ с Нивалин;
За преодоляване на двигателния дефицит и поддържане на трофиката и тонуса
на мускулите с нарушена инервация– електростимулации Прилагат се НЧТ с
параметри според резултатите от електродиагностиката: импулси с бавно
покачващ се преден фронт, голяма продължителност 200-600 мс, пауза 2-3-6
пъти по-голяма от импулса; много ниска честота –0.25-0.5 Хц; За поддържане на
трофиката на засегнатите мускули – топлинни апликации /парафин, луга, кални
апликации, термогелове/. Кинезитерапия: Според оценката на ММТ: В началото
при липса на активни движения се прилагат пасивни упражнения по правилата
на аналитичната гимнастика за поддържане обема на движение в ставите; При
поява на активни движения се включват улесняващи прийоми за тяхното
предизвикване и трениране - методика на Кабат /ПНМУ/; Упр. при елиминирана
гравитация; Антигравитационни упр. и упр. срещу съпротивление за увеличаване
на мускулната сила; Трофичен масаж. Парализа на Бел /Neuropathia n. facialis/-
Определяне на степента на засягане на нерва: ЕМГ, КЕД – след 14 ден; Цели на
рехабилитацията: Функционално възстановяване на паретичните мускули;
Премахване на лицевата асиметрия. Задачи:Възстановяване проводимостта на
нерва; Възстановяване трофиката и тонуса на мимическите мускули;
Предпазване или борба с усложненията /контрактури и синкинезии/.
Кинезитерапия: Масажна яка - с цел рефлекторно повлияване на
кръвооросяването и трофиката на лицевата половина – от 5-6и ден; Мимическа
гимнастика – в началото от облекчено изходно положение, релаксиране на
здравата лицева половина, аналитично трениране на засегнатите мускули,
използване на прийоми на ПНМУ /разтег, раздраз/. Преформирани фактори:
Солукс /в началото със син филтър, след 14и ден – с червен филтър/;
Електростимулации - след 30и ден, при индивидуална преценка; При поява на
контрактури и синкинезии - парафинови апликации.Противопоказани са
електростимуации, лазер и акупунктура при наличие на контрактури и
синкинезии. Избягват се локални електропроцедури /напр. ЕФ с Nivalin/.

10. Дисторзио, луксацио, фрактури: Дисторзио- настъпващо под действие на

външна сила, краткотрайно разместване на ставните повърхности, водещи до
пасивно преразтягане и преразкъсване на капсуло- лигаментния апарат. КК:
болка, оток, свръхнормални пасивни движения. Лечение: обездвижване(1-3
седмици). В първите 2 дни прекратяване на хеморагията и криотерапия.
Кинезитерапията има основно значение за стимулиране на мускулната
активност. След сваляне на имобилизацията УВО9(ритемни дози), НЧТ, СЧТ,
кинезитерапия. Луксацио- настъпващо под действието на външна сила,
надвишаваща здравината на капсуло-лигаментния апарат, трайно разместване
на ставните повърхности. КК: болка, ограничени илки невъзможни движения,
хемартроза. Лечение: имобилизация. Осн.цели на физикалното лечение-
профилактика на усложненията и оптимално възстановяване. След сваляне на
имобилизацията- кинезитерапия(ПИР), УВЧ. Фрактури- Регенерацията на костта
протича през 4 стадия:До 7 ден – некроза и реактивно възпаление, До 21 ден –
съединителнотъканен, фиброзен или хрущялен калус , До 5-6 мес. –
грубовлакнест калус , До 3 г. – ремоделиране на костта. Усложнения: Ранни –
травматичен шок, мастна емболия, хеморагии, супурации, интерстициални
хематоми, лезии на периферни нерви; Усложнения от имобилизацията – б.др.
Хипостаза, пневмонии, флеботромбоза, емболизъм, мускулна хипотрофия,
декубитуси ; Късни усложнения – забавена консолидация, псевдоартроза,
мускулна хипотрофия, контрактури, рефлексна симпатикусова дистрофия. Цел
на ФТР: Оптимално въстановяване на загубената фунция. Задачи:
Профилактика на усложненията от имобилизацията ; Стимулане на
зарастването и калусообразуването ; Стимулиране резорбцията на
интерстициалния едем или хематом; Възстановяване на пълния обем на
движение на ставите, съседни на фрактурата;Възстановяване на нормалната
мускулна сила и трофика ; Профилактика и лечение на фрактурните усложнения.
В следимобилизационния период: Кинезитерапия – масаж, аналитична
гимнастика, упр. срещу съпротивлние, елементи от ПНМУ, упр. с и на уреди; За
преодоляване на муск. хипотрофия - електростимулации ; За стимулиране на
калусообразуването – ИТ, НЧИМП; За разнасяне на отока и стимулиране на
трофиката и микроциркулацията – НЧМП; За разнасяне на нерезорбирани
хемтоми – ДДТ, СМТ.

11. Усложнения при травмите на ОДА. Алгодистрофичен синдром: В стадия

на имобилизацията - профилактика на усложненията и стимулиране на
регенерацията и общия жизнен тонус. Средства за профилактика на
усложненията: Хипостатична пневмония – дихателна гимнастика, инх. Лечение;
Тромбоемболични усложнения – позиционна терапия, изометрични контракции,
упражнения за здравите крайници; ранно вертикализиране и обучение в ходене
с помощни средства; Декубитуси: - лазер, дарсонвал, УВО в суберитемни дози.
За стимулиране на общата имунобиолгична резистентност на организма– УВО в
суберитемни дози, за стимулиране на остеогенезата - сегментарно УВЕ; НИМП;
електростимулации. Алдодистрофияен синдром(Синдром на Зудек)-
дистрофияни състояния, характеризиращи се с болка, сетивни, вазомоторни и
трофични разстройства в областта на горен или долен крайник, в патогенезата
на който осн.роля играят нарушения в невровегетатичната инервация. I стадий–
Локално – активна кинезитерапия, криотерапия, НИМП; Рефлекторно – УЗ, УВЕ,
ДД; II стадий – вкл. се Интерферентни Токове- локално; III стадий – вкл. се УФФ
локално и топлинни апликации.

12.Сколиози, морбус Бехтерев: Сколиози- потенциално прогресиращо

изкривяване на гръбначния стълб във фронталната равнина, съчетано с торзия,
структурни промени на прешлените в дадена област, кактои ригидност на
мускуло- свързочния апарат. Има 4 степени, който се установяват чрез
ъглометрия. Лечението зависи от степента на сколиоза. При леки изкривявания-
кинезитерапия, при средни- корсети, при тежки- физикалната терапия е
неефективна. Кинезитерапията включва: коригираща стойката и походката
гимнастика, гимнастика повишаваща подвижността на гр.стълб и тонуса на
мускулатурата, аналитична гимнастика, дихателна гимнастика, гимнастика
повишаваща общия физически капацитет. Показана е също електростимулация
със средночестотни токове и УВО. Яка на Щербак. Анкилозиращ
спондилит(морбус Бехтерев)- автоимунна системна, хронично-възпалителна
артропатия, която засяга главно сакроилиачни, интервертебрални,
костовертебрални стави и периферните стави на крайниците и води до анкилози
и деформации. Целта на физикалната терапия и рехабилитация е постигане на
максималния потенциал за нормален живот чрез: Овладяване на болката;
Поддържане на функционалния капацитет; Профилактика на деформациите.
Рехабилитацията трябва да се съобрази с:формата и стадия на заболяването;
активността на възпалителния процес; ангажирането на вътрешни органи – бял
дроб, сърце, очи. Основен компонент на рехабилитационната програма е
кинезитерапията: Аналитична дихателна гимнастика; Активни упражнения за
поддържане обема на движение гръбначния стълб и ангажираните периферни
стави, техники на ПНМУ; Релаксиращи прийоми за скъсените мускули – ПИР;
Стреч упражнения; Упр. за засилване на отслабените мускули; Масаж; Подводна
гимнастика; Елементи от спорт за поддържане на подвижността и изправената
позиция на гр. стълб и аеробния капацитет, както и състоянието на дихателната
система (плуване, колоездене, ходене, волейбол); За релаксиране на
контрахираната паравертебрална мускулатура и намаляване на болезнения
мускулен спазъм (при минимална и умерена възпалителна активност) –
екзогенна топлина (солукс, инфраруж); За потискане на локалната възпалителна
реакция и фиброзирането. Др. методи: елекрофореза със салицилати и KJ; УФФ
(при минимална и умерена възпалителна активност); УВЧ, ДВ, МВТ в атермични
до олиготермични дози в пролиферативната фаза на възпалението;
лазертерапия; С оглед активиращо действие върху микроциркулацията и
вторичен противовъзпалителен ефект - НИМП ; За повлияване на болката – ЕФ
с Лидокаин, лазертерапия, ТЕНС, ДД, СЧТ; Балнеолечение – радонови и
сулфидни.

13. Ставнодегенеративни заболявания на периферните стави: Хронично

невъзпалително заболяване на ставите, в основата на което стои първична
дегенерация и деструкция на ставния хрущял, с последваща пролиферация на
костна тъкан със субхондрална костна склероза и костни разраствания на
ставните ръбове (остеофити). Локализация: засягат се големите носещи стави.
Симптоми: 1)болка; 2)ограничен обем на движение ; 3)крепитации - от
разрушаване на хрущяла и ставните повърхности; 4)деформация на ставата;
5)оток – при наличие на реактивен синовит. Цел на фикалната терапия и
рехабилитация: да се намали ролята на увреждащите фактори; да се повлияе
болката ; да се подобри трофиката на ставата; да се поддържа обема на
движение в ставата; да се преодолее мускулния дисбаланс; да се повлияе
вторичния синовит. Комбинация от фармакологични и нефармакологични
интервенции, обучение на пациента в промяна на начина на живот, редуциране
на теглото, Използване на помощни ср. за облекчаване на болката, Колянна
ортеза - болка, стабилност, намалява риска от падане, Топлинни апликации (при
гонартроза), по-малко доказателства за криотерапия. Ограничаване на
двигателния режим; Използване на помощно средство; Ортотична корекция на
скъсяването; Намаляване на теглото. Кинезитерапията под формата на физ.
Упр.:Повлияват болката; Подобряват функцията при пациенти с остеоратроза на
КС; Ефектът е сравним с този на НСПВ. Кинезитерапията под формата на физ.
упр. е основен и първи избор на лечение при остеоартроза. За повлияване на
болката, функцията и общото състояние. Препоръчват се: упр. за мускулна сила;
аеробни общоразвиващи. В стадий на обостряне – покой и изометрични
контракции. Аналитични упражнения от отбременена позиция, суспенсионна
терапия и пулитерапия, антигравитационни упр., упр. срещу съпротивление,
ПИР, механотерапия; екстензионна и мануална терапия (при спондилоза и
спондилоартроза). Подводна гимнастика – подобрява функцията и качеството на
живот, мин. ефект върху болката. Елементи от спорт – ходене, колоездене,
плуване. Масаж – мануален, подводноструев масаж. Електростимулации - За
болката: Електрофореза или диадинамофореза с Novocain; TENS терапия и НЧТ
с регулируеми параметри; Средночестотни токове; Високочестотни токове;
Парафинови, кални апликации. При реактивен синовит: Криотерапия или
криоелектрофореза; Високочестотни токове – УВЧ, МВ. Противопоказано е
прилагането на екзогенна топлина.

14. Ставно- лигаментарния апарат- периартрити, бурсити, епикондилити,

тендовагинити: Стенозиращи тендовагинити- стеснение на просвета на
мускуло- сухожилния вагинален канал, в резултат на дегенеративни
възпалителни изменения, анатомични вариации и др, водещо до затруднено
придвижване до степен на пълен блокаж и болка. КК: болка при движение срещу
съпротивляние на съответната засегната мускулна група, оток. Лечение:
консервативно и оперативно. В остър стадий: имобилизация( 7-14 дни);
кинезитерапия- изометрични упражнения, а след сваляне на имобилизацията-
криомасаж, ПИР; УВО еритемни дози, йонофореза с новокаин; НЧТ, СЧТ. След
стихване на общите явления- термотерапия(екзогенна толплина- инфраруж, по
20 мин). в хроничен стадий: по- интензивни топлинни въздействия, УВЧ за
трофиката; парафинови апликации, йонофореза с
фибринолитици(контратубекс). При неповлияване- оперативно леченние.
Периартрити- група болкови синдроми с полиетиологична генеза, при които
околоставните меки тъкани(сухожилия, сухожилни влагалища и бурси) и
ставната капсула са засегнати от дистрофичен процес с елементи на вторично
реактивно възпаление. КК: болка, ограничена ставна подвижност. Лечение:
задачите на физикалната терапия са: намаление на ноцицептивните дразнения
и овладяване на болката, подтискане на локалната възпалителна реалция,
съхраняване плъзгащия механизъм на капсулолигаментния апарат и
двигателния обем. Остър стадий: имобилизация. Криотерапия(чрез апликация),
криойонофореза, кинезитерапия, включва се веднага след отминаване на най-
острата симптоматика. Симптоматично лечение със СЧТ. Подостър стадий:
кинезитерапия- възстановяване на двигателните обеми, релаксиращ масаж,
ПИР, активни упражнения за мускулите; хидрокинезитерапия- за релаксиране на
скъсените мускули, намаляване на болката, гравитационно отбременяване на
движенията. Хроничен стадий: кинезитерапия- възстановяване на ставната
подвижност, изчистване на заместителните движения; топлинни въздействия с
екзогенна влажна топлина, балнеолечение с радонови и сулфидни води.
Ендогенна топлина и УВЧ.

15. Родова травма: Касае се за заболяване, свързано с травматично увреждане

на раменния сплит по време на родовия акт. КК: обединяваща моторни сетивни
и съдововегетативни нарушения. Обширността и тежестта на симптоматиката
зависят от степента на увреда- разтягане, притискане или прекъсване на
първичните структури на плексус брахиалиас. В зависимост от увредата на
нервните коренчета и първичните стволове има 6 форми: проксимален тип(С5-
С6), проксимален и среден(С5-С7), среден тип(С7), среден и дистален(С7-С8,
Тх1), тотален тип(С5-Тх1). В острия стадий:прилагат се топлинни
процедури(инфраруж, солукс), парафинови апликации; за подобряване на
медиацията- електрофореза с нивалин; за преодоляване на функц.блок-
електростимулации с НЧТ; кинезитерапия- лечебен масаж, пасивно раздвижване
от проксимално към дистално(няколко пъти дневно, прави се и на здравата ръка).
В продължителния период на възстановяването се прилага електрофореза с
нивалин, топлинни процедури(4-5 курса годишно); електростимулациите се
провеждат до 7-8 год.възраст по 3-4 курса годишно; УВ облъчване ж суберитемни
дози; занимания за усъвършенстване на сетивността. След 3-4 годишна възраст-
балнеолечение

16. ДЦП: Тежко нееволюиращо заболяване, резултат на увреждане мозъка в

най- ранните стадии на развитието му. КК се владее от двигателни(парези,
парализи, хиперкинезии, атаксия, нарушен мускулен тонус) и сетивни
разстройства, понякога интелектуално изоставане и епи- симптоматика.
Заболяването възниква в интраутеринния, в родовия или в период на
новороденото. Уврежда се мозъкът. Полиетиологично. В ранен стадий-
комплексно лечение. Цели стимулиране на мозъчното развитие, премахване на
мозъчния оток и подобряване на обменните процеси в мозъка. За целта се
използва УВЧ- трансцеребрално в средна дозировка. В начален резидуален
стадий- трансцеребрална електрофореза с натриев фосфат; УВО облъчване в
суберитемни дози, няколко курса годишно, за общо укрепване; при мускулен
дисбаланс се прилагат електростимулации с НЧТ на релативно слабите
мускулни групи. Кинезитерапия- приом на Бобат. Детето трябва да има контакт с
предмети- кубчета, топчета, строител. Винаги се тренират 2-те ръце, като
здравата е водеща; трудотерапевтични занимания; сътрудничество на лекаря с
родителите; специализирани санаториуми

17. УНГ: Галванизация и електрофореза- 1. УХО. Екстраорална: единият

електрод се поставя около долната половина на ухото, зад ушната мида, другият
се поставя на срещуположната страна на челюстта; продължителност 10-15 мин,
8-15 процедури. Интраорална: за въздействие в/у външно и средно ухо.
Интраназална методика(рефлекторна). 2. СИНУСИ: единият електрод се
разполага върху носа, другият- на задната страна на шията. Сила на тока- 3-6
mA, продължителност- 10-20 мин, 8-15 процедури. 3.ТОНЗИЛИ 4. ЛАРИНКС.
Дарсонвализация – 1. УХО- ушния коносообразен електрод се въвежда в
областта на ушния канал, мощността е слаба, продължителност 10 мин, 10-12
процедури.2. ЛАРИНКС- кръгъл електрод, слаба мощност, продължителност 5
мин, 10-12 процедури. УВЧ- с малки кондензаторни електроди, които се поставят
на 1,5 см, 5-15 процедури. НЧМП. УЗ и ФФ- в областта на носа. Кожата се
намазва с вазелин, използва се малък озвучител, лабилна методика,
непрекъснат режим. Продължителност 5 мин, 10-12 процедури. При тонзилити,
ларинкс- пак същото. УВО- извършва се с тубуси с различна големина и форма
за носа и устната кохина и ухото. Калолечение. Инхалационна и
електроаерозолтерапия- използва се широко в УНГ лечебната практика, с
различни лекарствени в-ва с методите на аерозолтерапията или при съчетано
въздействие на лек.в-во и електрическия ток с електроаерозолтерапия.
Използват се ниско или грубо дисперсни аерозоли с големина на частиците 30-
50 микрометра, които проникват и действат предимно в горните дихателни
пътища. Прилагат се сухи, влажни, топловлажни аерозоли. Целта е
противовъзпалително въздейстие, овлажняване на лигавицата и втечняване на
секрета, подобряване на кръвообращението и функцията на ресничестия
епител.

18. ФТР на АГ заболявания: Вулвит, вулвовагинит- остри или хронични

възпалителни процеси на вулвата или вагината. КК: оточност, хиперемния,
хиперсекреция, болки, парене. При хроничните възпаления сърбеж и флуор.
Физиотерапията цели противовъзпалително, противоболково действие. Про
хроничните възпаления се прилагат: солукс или инфраруж локално; УВЧ или
микровълни (20W, 5-10 мин. 10 процедури); НЧМП локално 12800 А/мин, 1Hz, 0,2
s, 15-20 min, 12-15 процедури; фонофореза с хидрокортизонова паста;
дарсонвализация при сърбеж; седалищни вани с t 38-39 градуса и прибавка на
билкови отвари; калолечение или парафинолечение с влагалищни тампони.
Ендометрит, аднексит, параметрит- възпалителни процеси на матката,
фалопиевите тръби и тазовата съединителна тъкан, протичат в подостра, остра
и хронична фаза. В хроничната фаза: парафинови, кални, интравагинални
тампони; балнеолечение с сулфидни, радонови, солени седалищни и общи
вани; УЗ или ФФ с фибринолитични унгвенти; интерферентни токове с
разположение на електродите по двойки срещуположно в сакралната област и
долната част на корема(около 15 процедури); НЧМП; УВО- еритемни гащета;
УВЧ; електрофореза с калиев йодид и новокаин; подходящи курорти- Кюстендил,
Сапарева баня, Овча Купел, Бургаски мин бани, Поморие. Стерилитет-
невъзможност на жената да забременее при нормален полов живот и
репродуктивна възраст. Етиология- възпал.п-си, анатомични аномалии.
Физиотерапия: пролага се след изясняване на причината. Най- висок ефект имат
при тубарен стерилитет от възпал.п-си чрез противовъзпалително,
фибринолитично, разнасящо действие. УЗ и ФФ с фибринолитични унгвенти;
електрофореза с калиев йодид, интерферентни токове, НЧМП, топлинни
процедури( кални гащета или влагалищни кални тампони); балнеолечение със
сулфидни, солени води, морелечение, хелиотерапия. При стерилитет с
яйчникова хипофункция- сулфидни и солени води, калолечение, лечебна
физкултура.