1.Физиологично въздействие на физиологичните ф-ри.

Същност на
физикалната терапия, рехабилитация,кинезитерапия.Рехабил,екип.
Думата физиотерапия има гръцки произход и означава лечение с физикални
фактори, нарича се и физикална терапия. Физиотерапията използва за лечение и
профилактика непреформирани и преформирани физикални фактори-слънце,
въздух и вода. Лечението с движения-кинезитерапия, развива се самостоятелно
но се комбинира с тези фактори. Физиотерапията използва широко и
преформираните физикални фактори-изкуствена светлина и топлина,
електричество, ултразвук. Физиотерапията е тясно свързана с профилактиката
на предотвратимата инвалидност, с лечението на заболяванията и
подмомагането на инвалидите за постигане на
физическа,психическа,професионална,социална или под общото название
медицинска рехабилитация. Задачата на физиотерапията е да изследва
физикалните фактори, да изучава тяхното действие върху човешкия организъм в
здраво и в болестно състояние. Има следните раздели : електролечение,
топлолечение,водолечение, светлолечение,кинезитерапия и курортно лечение.
Механизъм на действие на физикалните фактори: Механизмът все още не е
изяснен напълно, но всички фактори поотделно или в комбинация действат на
организма като дразнители и оказват своето лечебно и профилактично действие.
Физикалните фактори лесно влизат в непосредствен допир с кожат, с
лигавиците, със зрителния анализатое и обонятелния анализатор, а по
рефлекторен път и с вътрешните органи. Дразненията се приемат от
рецепторите заложени в тези органи и чрез различни отдели на периферната
нервна система и гръбначният мозък стигат до кората на мозъчните полукълба.
Оформят се във възприятие което повлиява дейността на ефекторните
органи,има голямо значение за приспособяването на човешкия организъм към
околната среда.
Физикалните фактори са специфични и неспецфични дразнители чрез които
може да се промени реактивността на организма. тяхното въздействие от
физическата характеристика на дразнителя, от методиката и дозировката на
прилагането, от изходното състояние на болния и от тупа на нервната система.
Физикалните фактори усилват въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна.
Играят важна роля и в минералната обмян, като поддържат относително
равновесие в организма и във физичния състав на вътрешната среда. Когато се
използват правилно подбрани и дозирани могат да окажат не само
профилактично и лечебно действие но и благоприятно въздействие върху
растежа на подрастващите.
Рехабилитационен екип: Към постоянния състав обикновено спадат следните
лица:
1. Лекуващ лекар. 2. Лекар специалист по физикална терапия и рехабилитация;
3. Кинезитерапевт; 4. Рехабилитатор.5. Социален работник;6. Медицинска
сестра.
Към динамичния състав:
1. Друг лекар специалист, ако болният наред с основното си заболяване има и
сериозно съпътстващо заболяване.
2. Специалист по ТЕЛК
3. Медицински психолог
4. Логопед
5. Трудотерапевт.
6. Консултант по професионалните въпроси.
7. Протезист и др. в зависимост от изискванията, които поставя болният.
2.Електролечение - Класификация на токовете по тяхната честота: *Токове с
↓напрежение и ↓честота (до 1000 херца)- 1.Прав ток – галваничен – електроните
на този ток се движат постъпателно в 1постоянна посока и имат постоянно
напрежение. П-са се нар. галванизация. Този ток има антибластно действие; 2.
Прав пулсиращ ток – ондулиран- електроните при него се движат постъпателно
в 1постоянна посока, но менят закономерно своето напрежение без то да спада
до 0; 3. Прав прекъснат ток – импулсен- електроните при него менят своето
напрежение, така че след като то стигне своят максимум спада до 0, следва
пауза и нов импулс; *Токове със средна честота до 100 хил.херца
(интерферентни и синусоидално-модулираяни); *Токове с ↑напрежение и
↑честота над 100 хил.херца (↑честотни, ултра↑честотни и свръх↑честотни);
↓честотни до 1000 херца (синусов-50 херца, фарадичен 20-30 херца). По
дължина на вълната токовете биват: дълговълнови с дължина над 300 метра
(Д’Арсонвал), средновълнови– 100-300 метра (диатермични), късовълнови– 11
до 100 метра (индуктотермия), ултракъсовълнови– от 1 до 11 метра и
микровълнови и дециметрови от 1м до 10 см.
3.Галванизация
Галванизацията (ГЗ) е лечебен п-с с използване на галваничен ток,к' прониква
основно през потните имастните жлези на тялото, той е прав, постоянен ток,
като при него йоните се движат в една посока и имат постоянно напреж.Ефектът
на този ток се явява благодарение на промени в йонната среда, което води до
промени в биологичните процеси в орг. Физиолог. възд. се характеризира с
явленията електрофореза, електроосмоза, образув. на малко колич. топлина,
поляризация, която от своя страна не е желана. При нея се образ.
поляризационни токове обратна на първоначалния ток посока. За да избегне
този п-с при продължителни процедури се налага прекъсване на процедурата на
10-та или 11-та и евентуално на 18-20 мин. за интервал от 1 до 2 мин. Под
въздействие на галваничния ток се образ. 3 зони: 1/Полярни- в които са характ.
предимно явленията на електролиза; 2/Периполярни- които се характеризират с
хиперемия--променена медиация в повърхостните тъканни зони
3/Интерполярни- характеризиращи се с ↑обмяната на в-вата, ↑трофиката на
тъканите и ↑на клетъчния метаболизъм. Анода действа обезболяващо и
успокояващо поради образ. на холинестераза. Под катода се образ.ацетилхолин,
к'то води до силно дразнене, възбуда, тонизиране. По нервно-рефлекторен път
галванизацията води до вазодилатация, хиперемия, подобряване на лимфния
ток, подобрена трофика и аналгетично и спазмолитично действие. Стимулират
се и регенеративните п-си в тъканите и се тонизират мускулите, повиш.се
образув. на свободните. КС в организма. Под действието на ГТ се образ.отпадни
продукти - под анода средата става кисела и се образ. солна к-на, а под катода
натрупан.катиони пром.средата в алкална с образ. на натр.основа. Това
предполага задължит.вкарване наелектродите в хидрофилни възгл., които
поемат образуваните отпадни продукти и по този начин се избягва изгарянето на
кожата. М-дики за Л: Обща галванизация- тази м-дика се постига чрез
използване на 4-камерни галванични вани или чрез м-диката на Вермел, която се
използва изключително ефективно при неврози, при прогресивна мускулна
дистрофия, при рахит и др. Тя подобрява осезателно хемодинамиката. Местна
галванизация: трансцеребрална галванизация по Бургиньон – тази м-дика се
използва при Паркинсон, след инсултни, след енцефалитни, менингитни и др.
заболявания на гл. мозък, както и при главоболие; полумаска на Бергоние – тази
м-дика се използва при мн. неврити; яка по Щербак- тази м-дика се използва при
неврози, хипетрония, мигрена, язвена болест и др; гащета по Щербак- тази м-
дика се използва при цистити, простатити, възпаление на яйчниците и тръбите и
др; галванизация на стомаха с поставяне на електроди в предно-задно
положение; галванизация на млечните жлези при родилки и при нарушена
менструация, хроничен мастит; ендоназална галванизация при язва на стомаха и
дуоденума. Дозировка на процедурите: по преценка на д-р от 10-20 процедури.
Противопоказания: диагностиц. Туморни формации, кръвотечения,
свръхчувствит. и пейсмейкъри.
4.Електрофореза,(Йонофреза)
Тя представлява вкарване на лекарствени в-ва под формата на йони, колоидни
частици, АБ и др. посредством Галваничен Ток. Не в/ки лек.в-ва могат да бъдат
вкарани в орг.,а само тези, които дисоциират до йони във водна среда. Лекарств.
йони преминават през всички участъци на кожата, но най-вече през потните и
мастните жлези, като 1част остава в кожата или лигавицата, където се образува
т.нар. кожно депо. Това депо излъчва лекарствено вещество в рамките на още
10-15 дни след приключване на Л. Чрез галваничния ток е възможно и
обратното извличане на определени лекарствени в-ва– при дезинтоксикация.
Количеството на лекарствените вещества, въведени по време на 1процедура ЙФ
се измерва в мг. При йонофорезата няма нарушаване целостта на кожата, а лек.
са много по-активни, отколк.вкарани по друг път. При този метод рядко има
алергия,като най-ч.се проявява с пруритус. Недостатък: все още липсват
прецизни м-ди за дозирано вкарване на лекарствените в-ва посредством
галваничен ток. Показания за йонофореза: Яка на Щербак с калций- при
травматична церебрастения, генерализирана остеопороза, неврастения, болест
на Рейно, мигреноподобни главоболия и алергии; Гащета по Щербак с калций-
при менструални разстройства, импотентност и др; Яка на Щербак с магнезий-
при болест на Рейно, ↑очно налягане, състояние след черепно-мозъчни травми;
Яка по Щербак с новокаин/лидокаин/- при атеросклероза, нарушаване на съня,
шийна остеохондроза и др; Яка по Щербак с йод- при дисфункция на
щитовидната жлеза, атеросклеротична хипертония и др; Яка по Щербак със
салицилати- при възпалителни заболявания в цервикоторакалния преход, при
Бехтерев и др; Яка по Щербах с бром- при неврастении, при фобии, при
травмени енцефалопатиии, при нарушен сън и др; Назална електрофореза с
вит.В1- при язвена болест на стомаха и дуоденума; Електрофореза със сяра- при
дегенеративни ставни заболявания; Йонофореза с атропин и нивалин- при
енурезис ноктурна; Йонофореза с нивалин- при атрофии, дискови хернии с
парези и др; Йонофореза с мед- за реанимация при дисеминирана склероза. Брой
на необходимите процедурите 10-18-20 и продължителност 12-20мин.
Противопоказания: Хеморагии, тежки видове декомпенсации, напреднала
бременност, данни за тумори или метастази, остри гнойни възпаления,
пейсмейкъри. Йонофореза се прави не само с прави постоянни токове, но и с
променливи при които 1компонента значителни превъзхожда
др.Електростимулация се прави не само с ↓честотни токове, но и със
средночестотни.

5.Лечение с диадинамични токове/ДДТ/ Диадинамичните токове са въведени

в Л на определени заболявания през 1950г. от френския стоматолог Бернар. Те
представляват комбинация от токове, като най-съществената съставка от които
са постоянно пулсиращи токове с честота 50-100 херца, наслоени в/у 1постоянен
ток. Те се определят още като пулсиращи, ондулиращи. Използват се главно за
обезболяване, вазодилатация, диадинамофореза и определена
електродиагностика. Модалности: MF-с /монофаз/ честота 50 херца при импулс
10мил/сек и пауза 10 мил/сек. Ефекта на тази модалност е свързана с потискане
на болката и в/у спастични състояния свързани с болката. Тази модалност е
сравнително по-рядко използваема; DF/ дифаз фикс/- тук честотата е 100 херца.
Действието на тази честота е силно обезболяващо, съдово-разширяващо и
потискащо симпатикуса; СР / къси п-ди /- при които за 1сек протича ток с
честота 100 херца, а в следващата 50 херца. Действието на тази модалност е
потискащо болката, стимулиращо резорбцията и мускулно детонизиращо при
хипертонус на скелетната мускулатура; LP/дълги п-ди/- при които за 6-8сек
протича ток с честота 100 херца, а за 4-6сек ток с честота 50херца. Действието
на тези токове е силно потискащо болката; RS/ ритъм синкоп/ - при този ток за
1сек имаме честота 50 херца и 1 сек имаме пауза. Действието на тази модалност
е дразнещо и стимулиращо; МР/средни вълни/- имаме протичане за 4сек на
дифаз, последван от 2сек монофаз. Осн. лечебни въздействия на ДДТ: Мощно
обезболяващо действие- Тези токове блокират рефлексната дъга на болката чрез
отделни малки механични почуквания в/у кожата и от там в/у сетивните
рецептори. В дълбочина са чрез вибрация, съкращение и отпускане на
мускулите, разнасяне на едеми и освобождаване на притиснатите нервни
окончания; Мощно вазодилатиращо действие- В проекцията на въздействието
на тока се образуват биологични активни в-ва по нервните влакна и
рецепторите. Хиперемията предизвикана от ДДТ ↓и изчезва не по-рано от ½ час
след прекратяване на процедурата. ДДТ предизвикват електролиза и за това
електродите са поставени в хидрофилни възглавнички. Започва се винаги с
модулацията DF/ дифаз/, като въвеждаща процедура, която подобрява кожната
проводимост и повдига болевия праг. Обикновено дифаз се последва от къси
периоди СР, които имат още по-мощно обезболяващо действие в комбинация с
резорбция и се последват от LP. ДДТ могат да бъдат използвани и за
електрофореза, която се нар. диадинамо фореза. Показания: Заболявания със
силен болков синдром- невралгии, радикулити, плексити, миалгии, замръзнало
рамо и др; Заболяване на вегетативната НС- мигрена, атопични рани,
акроцианоза и др; Рефлекторни м-дики- при бронхиална астма.
Противопоказания: ТУ п-си, остър тромбофлебит, остри възпал. заболявания,
пейсмейкъри, кръвотечения и др. Брой процедури 10-15.

6.Интерферентни токове/ ИФТ/ Интерферентните токове са открити от

австрийския учен Ханс Немек през 1949г. характерно за тях е кръстосване на 2
средно честотни тока, като последните се въвеждат поотделно всеки сам за себе
си. Единият ток се въвежда винаги при стабилна носеща честота от 4000 херца,
докато др. варира м/у 4000 и 4100 херца, като изискването е, те да се кръстосват
в/у подлежащата за Л част или орган. Предимства: Токът със средна честота,
когато интензитета му е постоянен дори при голяма сила не предизвиква кожно
дразнене под електродите и приложението му е абсолютно безболезнено; Този
ток действа на дълбочина без да причинява вреда на повърхностните тъкани.
Апаратура: Немектродин, Интерференцпулс, Интерферема, Интервак/ в
комбинация с вакуумен масаж/. Биолог. и физиолог. въздействие на ИФТ:
Постоянна честота от 100 херца– тя се усеща като леко вибриране, потиска
симпатикуса на вегетативната НС и действа силно обезболяващо. Използва се
при болеви синдроми и състояния на вазоспазъм. Използва се и като въвеждаща
процедура за Л с ИФТ; Ритмична честота 90-100 херца– тази честота има
същото действие, но с ритмичността се ↓привикването на тъканите към ИФТ;
Ритмична честота 90-100 херца– действието е седативно, спазмолитично,
засилва резорбцията при възпал. Заболявания; Ритмична честота под 50 херца-
възбужда двигателните нерви, действа тетанизиращо, подобрява оросяването;
Ритмична честота 1-10 херца- води до отделни мускулни контракции,
симпатикотонично действие; Притежават и определено бактерицидно действие
и са изключително ефективни при гнойни п-си в ухото, остеомиелит и др.
гнойни заболявания; Мощното вазодилатативно действие с предизвикването на
изявена хиперемия; Стимулиращо въздействие- стимулират се регенеративните
п-си; Седативно действие върху ЦНС- при Л на хипертонична болест.
Показания: вс. атртрозна болест свързана със силни болеви синдроми, при
остеомиелит, при Зудек, при радикулити, при миозити, при тендовагинити и др.
ИФТ с честота от 0-100 херца разнасят калциевите отлагания, а 90-100 херца
стимулират остеогенезата. Възможни комбинации: ултразвук, вакуум,
микровълни, пепоидотерапия. Противопоказания: ТУ п-си, кръвотечения,
Паркинсон, карбункули, флегмони, остър тромбофлебит, бременност,
пейсмейкъри и др

7.Нискочестотни токове

Като нискочестотен се определя токът с четота от 1 до 1000 херца. В рамките на

този диапазон, в зависимост от честотата, ефектите на нисочестотните токове се
различават. Най-гоямо приложение намират токовете с честота 100-150 херца.
Най-общо, терапевтичните действия на нискочестотните импулсни токове могат
да се разделят на дразнещи и подтискащи (инхибиращи). Какъв ще бъде ефектът
зависи най-вече от честотата им. В организма нисочестотните токове влияят на
електрически възбудимите структури като нервите и мускулите.

Приложението на токовете с ниска честота се осъществява посредством

електроди, които се поставят върху увредения мускул, болезнената област или
на мястото, на което се цели да се въздейства. В повечето случаи, електродите се
поставят върху кожата. Възможно е, обаче, тяхното въвеждане във вагината,
ректума или имплантиране в определени мускули, гръбначно-мозъчния канал,
дори и в мозъка.
Нормалният процес на възбуждане на нервните и мускулните клетки се
реализира чрез промяна в заряда от двете страни на тяхната електровъзбудима
мембрана. Прилагането на електричен ток с определени характеристики в
близост до електровъзбудими структури има стимулиращ ефект върху тях.
Локалният механизъм на действие на тока се обяснява именно с промяната на
мембранния заряд на електровъзбудимите клетки.

Някои от токовете се използват за стимулация на мускули със запазена

инервация. Например, при имобилизация при костни фрактури се развива
инактивитетна хипотрофия (намален обем) и хипотония (намален тонус) на
мускулите в съответната имобилизирана зона. Това е така, защото те не
извършват движения и не се стимулират от нервите, които не са повредени по
своя анатомичен ход.
В тези случаи, приложеният нискочестотен ток предизвиква контракция на част
от мускулните влакна. Това подобрява тяхното кръвоснабдяване и, до извесна
степен, профилактира настъпването на тежка хипотрофия. Все пак, за да има
такъв ефект, електростимулацията трябва да бъде прилагана достатъчно често.
Друго условие за конкретното приложение е стимулираните мускули да са
здрави и със запазена инервация.
В други случаи, стимулираните мускули може да са с нарушена инервация
(парализи, парези). Тогава се използват отново нискочестотни токове, но с
различни физични характеристики. Целта е мускулът да бъде стимулиран до
възстановяване на целостта на нерва.

Електростимулация може да бъде приложена не само на скелетната, но и при

заболявания на гладката мускулатура като постоперативна чревна атония,
послеродова маточна атония и др. Друго приложение на този метод е
стимулацията на венозната стена при варици и хемороиди. Противопоказания за
стимулиращи нискочестотни токове са бременност, пейсмекър и др.

Второто главно приложение на нискочестотните токове е като обезболяваща

процедура при невралгии, миалгии, тендинити, главоболие и др. Най-
разпространеният метод е т.н. TENS (транскутанна електростимулация на
нервите). Отново се касае за стимулация, но на точно определени сетивни
нервни влакна, които блокират предаването на болковата информация на
гръбначномозъчно ниво (т.н. gate theory). Продължителността на един сеанс е от
10 минути до 1-2 часа. Най-подходящата честота за постигане на обезболяващ
ефект е около 100 херца. Противопоказанията са същите.

В обобщение, ефектите на нискочестотните токове зависят от техните физични

параметри. Играта с тези параметри дава възмождост в едни случаи токовете да
се използват при нормално инервирани мускули, в други при денервирани, а в
трети крайният ефект да е обезболяващ.

8.Терапия с високочестотни токове /ВЧТ/ ВЧТ представляват

електромагнитни вълни, разпространяващи се със скоростта на светлината.
Класификация за токовете по отношение на тяхната честота: до 1000 херца-
↓честотни, до 100 хил. херца средно честотни и над 100 хил. херца ↑честотни.
ВЧТ се делят 3групи:1– Д’Арсонвал и диатермия;2– ултра↑честотни-
електрическо и магнитно поле; 3– свръх↑честотни токове- дециметрови и
сантиметрови вълни. Дарсонвализация- характеризира се със затихващи
електромагнитни трептения, с честота 200-300 килохерца, синусоидална ф-ма,
малка сила-няколко милиампера и с голяма дължина от порядъка на 1000 -3000
метра. М-дики: обща дарсонвализация и местна. При общата- П се намира в
специална клетка и тази м-дика се използва много по-рядко.Биологичен ефект
на тока- При въздействието с този ток имаме като първа реакция кратък спазъм
на съдовете, последван от мощна вазодилатация, като действието е
изключително добре изразено в/у съдово вегетативната с-ма. Чрез този ток
постигаме изключително важното разширяване на компенсаторни капиляри.
Вазодилатацията се дължи и на включването на рефлекторния механизъм чрез
механичното дразнене на рецепторите, които по рефлекторен път включват
допълнително разширяване на съдовете. Нервно-мускулния апарат е невъзбудим
към токове с висока честота над 150 хил.херца. 1. П усещат леко боцкане, което
се дължи на образуването на малки точки със силно ↑toC и което от своя страна
води до ↓на болевите усещания, тактилната и toC сетивност. Този ток снижава и
значително усетът за сърбеж.2. Токът на Д’Арсонвал потиска възбудения
симпатикус и има хипотензивно действие, с което се повлиява на мигренозните
оплаквания, заболяването на Рейно, стенокардични пристъпи, както и
разширени вени 1-2 стадий.3. Токът има и мощно трофично действие, като
↑неспецифичния имунитет на кожата, успокоява регенеративните п-си.
4.Бактерицидно действие – този ток спомага за заздравяване на атонични рани.
М-дики: местни и много по-рядко обща дарсонвализация. Дозировката е 10-15
процедури, като времетраенето варира 5-15 мин. Електродите биват според
предназначението си с различна форма, като вътре са пълни с благороден газ и
при включването на апарата започват да светят с червено-лилава светлина.
Показания: Неврози и фобии, измръзвания, диабетни съдови нарушения,
хемороиди, хронични екземи и др. Токът се използва изключително често в
козметичната физиотерапия, т.к. подобрява еластичността на кожата. Токът
може да се използва и за кухинни процедури, като електродите се намазват с
вазелин– при булбит, булбовагинит, хемороиди. Същият може да послужи и за
електрокоагулация на брадавици, ерозии и др. нарушения на кожната
повърхност. Противопоказания: ТУ формации, гнойни п-си, кръвотечения и
пейсмейкъри. Диатермия- Диатермичния ток представлява променлив ток с
честота 500 хил-3 мил. херца. В основата на въздействието на диатермията
лежат: Създаване на ↑честотни колебания на частиците през които преминават
↑честотните токове; Създаването на мощна ендогенна топлина в резултат на
колебанията на тези елементи на организма. Диатермията се характеризира с 1от
най-мощните ендогенни топлини, която най-силно прегрява кожата, костите,
мастната тъкан, периоста и сухожилията, като toC се ↑средно с 2-4oC.
Действието на този ток е релаксиращо, като ↓възбудимостта на двигателните
нерви, болкоуспокояващо, бактерицидно. Дозировката според усещането на П
бива: атермична, олигитермична, термична и хипертермична. В хирургията се
използва под формата на диатермичен нож в термична и хипертермична
дозировка за оперативно отстраняване на ТУ формации. След лечебния сеанс
затоплянето на тъканите продължава още 30 мин- няколко часа. Този вид ток се
използва изключително често и с голям ефект при заболявания на малкия таз:
стерилитет, салпингити, салпингоофорити, простатити и др. поради мощната
ендогенна топлина и опасността от прегряване на тъканите този м-д се използва
само при определена патология. Физиологично и терапевтично действие: Тези
токове не предизвикват електролиза, не създават поляризационни явления в
тъканите, не предизвикват поляризационен ток с обратна посока. Поради тези
причини съпротивлението към тези токове е ниско и проникването им е лесно и
голямо. Ендогенната топлина създадена в дълбочина се различава значително от
екзогенната- тя има по-голяма прониквателна способност, не заангажира
термолагулаторните м-ми, необременява сърдечната, дихателната и
отделителните с-ми, продължава да се образува и след преустановяване на
облъчването, излъчването й от организма става по-бавно, като малките дози
активират жизнените п-си в организма, докато интензивните имат потискащо
действие. Тази топлина предизвиква мощен вазодилатативен ефект, който не се
повлиява от симпатикомиметици като адренали и др.
. Ултра↑честотни токове/УВЧ/- Променнливи токове със синусоидална форма
и дължина на вълната 1-3метра. Честота 10-300 мегахерца. Апаратите са
Ултратерм, Физиотерм, УВЧ апарати. П-път на въздействие е когато
тарапевтичната и техническата верига на апарата започнат да трептят в
резонанса. Обрзаува се ендогенна топлина. Електроди, въздействащи в/у
човешкия организъм- Кондензаторни, Индукционни, Миноди и Манод. Физиол.
и терап.действие не предизвикват елетролиза. Ендогенната топлина създадена в
дълбочина се различава значително от ендогенната (парафин) има по-голяма
проникваемост, необременява сърдечната, дих., и отдел. с-ма, образува се и след
облъчане и излъчването от организма е бавно. Тази топлина предизвиква
вазодилатация. Приложение на ултра↑честотната терапията: При периферни
съдови смущения антиспастично; При ХБ I-II стадий, УВЧТ има определено
хипотензивно действие; В/у НС малките атермични дозировки стимулират
регенеративната способност на нерва, ↑възбудимостта
му и действат силно обезболяващо; УВЧТ има мощен противовъзпал. ефект,
който може да се приложи при менингити, енцефалити, полиомиелити и др; В/у
вегетативната НС УВЧТ предизвиква симпатиколиза, която води до ↓на
кръвната захар, ↓на левкоцитите и ↑на кръвосъсирването, което се свързва и с
известно ваголитично действие; УВЧТ стимулира ендокринните жлези; В/у
дихателната с-ма има противовъзпал. и спазмолитично действие; В/у
отделителната с-ма има обезболяващ и диуретичен ефект; В/у
храносмилателната с-ма има спазмолитично и обезболяващо действие и
понякога трофично; УВЧТ се прилага изключително ефективно при
измръзвания; Използва се изключително често при посттравматични и
постоперативни заболявания; УВЧТ се използва и в гнойна хирургия.
Дозировка: във ватове, атермична, олиготермична, термична и хипертермична
според усещането на П. УВЧ хипертерията се прилага по-рядко предимно при:
миозити, генерализирана артроза, Бехтерев, БА, полиневрити и др. Брой на
процедурите:10-15, като може да се очаква хипотензивна реакция от страна на
П. Времетраене на процедурите: 5-15 минути, съобразно заболяването.
Противопоказания: ТУ формации, пейсмейкъри, кръвотечения, метални
имплантанти и др.
9. Микровълнова и дециметрова терапия.
Сантиметрови вълни /микровълнова терапия –МВТ/- Микровълновата
енергия представлява електромагнитни колебания със свръхвисока честота
/1000-30 хил.мегахерца/ и дължина на вълната 30-1 см. Заемат междинно
място м/у УВЧ вълните и инфрачервените лъчи. При преминаване към тела с
различна плътност отразяването им е значително, а поглъщането също, особено
от вълнени платове. Коефициентът на разсейването е по-голям от УВЧ
терапията поради което те се насочват в областта на въздействие посредством
излъчвател с формата на полусфера или полуцилиндър. Тези апарати са
стационарни в т.нар. Фарадееви клетки.
Дозировки: атермична до 10 вата, олиготерична 15-30 вата, термична
30-60 вата, хипертермична над 70 вата. Препоръчват се процедури 10-15 на
брой, като трябва изключително да се внимава да не бъдат облъчени органи със
слабо развита кръвоносна с-ма, като тестиси, очи, яйчници и др. Методиката на
Кирн позволява да се засили изключително въздействието на микровълновата
терапия чрез поставяне м/у изключвателя и тялото на пациента, торбички с
фино промит пясък.
М-м на действие и терапевтичен ефект- микровълните не проникват
повече 5-6 см. Течната среда и богатите на H2O тъкани в най-голяма степен
поглъщат микровълните-лимфа, кръв, мускули, черен дроб, бъбреци и др.
Тъканите с по-голяма плътност и бедни откъм течности поглъщат микровълнова
енергия много по-слабо – подкожна тъкан, сухожилие, кости и др.
Микровълните създават една от най-мощните и правилно разпределена
ендогенна топлина.
Показания: Заболявания на опорно-двигателния апарат; Неврологични
заболявания- неврити,
дископатии; Вътрешни заболявания- пневмонии, плеврити, цистити;
Заболявания в УНГ- синуити, отити; Гнойна хирургия; Артрозна болест.
Микровълните предизвикват спазъм на коронарните артерии при
процедури в сърдечната област. Брой процедури: 10-15. Времетраене: 5-15 мин.
Противопоказания: туморни процеси, кръвни заболявания, пейсмейкъри,
метални имплантанти.
Дециметрови вълни- Това са електромагнитни вълни с дължина на
вълната 30 см-1 м., като през последните години се наложиха дециметрови
вълни с дължина 69 см. и честота 433.93 мегахерца. Източници на дециметрови
вълни: генератори за свръхвисока честота /СВЧ/ построени на магнетронен
принцип и снабдени с няколко лъчителя: с продълговато поле, с кръгло поле
и седловиден. Тези лъчители се използват при повърхностни процеси – кръгъл
/при абсцеси, фурункули, карбункули и др./, седловиден за тазобедрена става и
др. дълбоки стави, от дистанция 3 до 10 см.
Дозиране: на монитор чрез ватове и по субективното чувство на пациента
– атермична, олиготермична, термична и хипертермична дозировка. При
острите процеси се препоръчват атермични дозировки, а директно в/у нервните
сплитове атермични дозировки.
Биологично и терапевтично действие: колкото по- отдалечен е лъчителят
от човешкото тяло, толкова по-голямо разсейване имаме на полето, като
същевременно пада и неговият интензитет. Дециметровите вълни имат по-
голяма прониквателна способност от микровълните – 7 до 8 см. Те
стимулират образуването на антитела и неспецифични фактори на имунната
защита – образуването на лизоцими.
Показания: невралгии, дископатии и дикови хернии, Бехтерев, мастити,
остеомиелити, простатити, атррози и спондилартрози, бронхопневмонии,
бронхиална астма и др.
Противопоказания: пейсмейкъри, кръвотечения, туморни формации,
метални имплантанти. Брой процедури – 5-15, очаквано снижение на
артериалното налягане.

10.Магнитотерапия-Магнитното поле се явява мн. по-слаб дразнител в

сравнение с др. ф-ри използвани във физикалната терапия. Северният полюс на
магнита е с отрицателна полярност, действа разпръскващо на Е, охлажда и има
успокояващо действие в/у организма. Южният полюс на магнита е с
положителна полярност, действа концентриращо на Е, затопля и има
възбуждащо действие в/у организма. В-ве магнитни полета: Постоянно- което
може да бъде непрекъснато и прекъснато; Пулсиращо- което бива прекъснато и
непрекъснато; Синусоидално променливо- което бива непрекъснато и
прекъснато; Импулсно. Интензитетът на магнитното поле се измерва в ампери
на метър А/М в с-мата СИ, а в с-мата CGS в Оерщед, като 1 Оерщед=80 А/М.
Индукцията на магнитното поле се измерва в Т/Тесла/ в СИ с-мата или Гаус.
Въздействие в/у човешкия организъм: успокояване на болката- при болки
вследствие на травми, при артрити, артрозна болест, радикулерни, дискогенни и
др. синдроми; Когато северния полюс на магнитите е поставен в областта на
засегнатите нерви се получава успокояващо действие, дължащо се
на↓потенциала на “+“ йони; Действието на магнитите уравновесява магнитното
поле на Б и подсилва лечебния ефект; С/у болките се използва “-“ Е на северния
полюс на магнита; Специфично действие в/у хемостазата; Противовъзпал.
действие на надбъбреците и щитовидната жлеза; ↑се имунологичната
реактивност и микроциркулациата; ↑се общата резистентност на организма и
↓заболеваемостта от различни вирусни и бактериални заболявания; В/у НС
засилва задръжните п-си в ЦНС; стимулира парасимпатикуса, което води до
↑отделяне на хистамин; Противооточно, обезболяващо и стимулиращо
регенерацията на тъканите; ↑се неспецифичната устойчивост към злокач. ТУ,
йонизиращите лъчение и др; В/у ставите подобрява смазващата ф-я на
синовиалната течност, ↓остаряването и има отчетлив ефект за профилактика и
лечение на остеопорозата, подпомага бързото зарастване на фрактурите;
Действа ефективно в/у различни кожни заболявания; Отслабеното магнитно
поле води до появата на остеопороза, като загубата на калций.
Противопоказания:Абсолютни: пейсмекъри, бременност, склонност към
кръвотечение, тежка ИБС. Относителни: тежи псих. заболявания, тежки ракови
и др. заболявания в терминален стадий или по време на Л с химиотерапия.
Странични действия: мн. рядко могат да се появят реакции на нервно
разстройство, леко ↑RR, сърцебиене и др. напълно безопасни прояви, които
преминават след няколко дни или седмици. Брой процедури: 10-15 до 30 броя с
времетраене 6-30 мин.

11.Ултразвукова терапия/УЗТ/ Ултразвукът представлява механически

вълнообразно разпространяващи се колебателни движения на частиците на
материалната средас честота надхвърляща горната граница на долавяните от
човешкото ухо звукови трептения /16-20 хил.херца/. УЗ е с честота 108 херца,
като над тази честота говорим за хиперзвук. За лечебни цели се използват УЗ
вълни с честота 800, 1000, 1500 или 3000 килохерца. Най-често използваната
честота е 800 килохерца. Устройство на апарата: Генератор за ↑честота;
Озвучител от кварцов кристал, изгладен като пластинка. Вибриращата
повърхност на озвучителя варира 2-8 см2. Дръжката на озвучителя трябва да
бъде покрита с гума за предпазване от УЗ-вибразиите, които могат да
предизвикат при предозиране в работещия персонал мускулни крампи,
вибрационни неврити, остепороза и астения. Апликационни техники и м-дики:
Техника чрез непосредствен контакт-Л се извършва при пълен контакт м/у
озвучителя и кожата на П. Като медиатори се използват глицерин, вазелин,
ланолин, течен парафин или обезгазена дестилирана H2O в гумен мехур. Л може
да се извърши при фиксиран озвучител / стабилен м-д/ или при движещ се /
лабилен м-д/; УЗ терапия във H2O баня- Този начин на Л се използва при
трофични рани, наранявания и екземи, при които непосредствения контакт не е
подходящ. Дълбочина на проникване на УЗ-вълни- Тези вълни проникват в
тъканите под формата на конус и дълбочината зависи от използваната честота –
колкото тя е по-↑ толкова е по-↓ дълбочината на проникване. Продължителност
на сеансите 3-12 мин.,при 10-20 процедури по преценка на д-р. Дозировката се
прилага във ватове на см2. Дозировки и интензитет- 0.05-0.2 вата на см2 при
малки стави, като пръсти на горни и долни крайници; 0,2-0,5 вата на см2 при
средно големи стави, като раменна, колянна, глезенна става, както и
заболявания на повърхностните сухожилия; 0,5-3 вата на см2 при големи стави,
като тазобедрената и при дълбоко намиращи се болестни п-си. Физично и
биологично въздействие: Термичен ефект – зависи от абсорбцията на УЗ-вълни,
като загубената акустична енергия се превръща в топлина. При големите нервни
формации- ишиадичния, феморалния нерв, гръбначния мозък и др. се
препоръчва използването на импулсен режим на УЗ; Рехидриращо действие–
способността на някои гели да се превръщат в зол; Деполимеризиращо
действие; Дифузионен ефект; Електрокинетичен ефект – протичане на ел. ток
м/у йони, които имат различен потенциал; ↓интензитети/0,05-0,4 вата на см2/
имат биопозитивен ефект; Средните интензитети /0,4-0,8 вата на см2/ имат
дифузионен ефект; ↑дозировки / над 1-1,5 вата на см2/ имат бионегативен ефект;
Механично действие – УЗ предизвиква микровибрации, които водят до
микромасаж на клетките и тъканите, при терапия близо до главния, гръбначния
мозък и големи нервни окончания или сплитове; Физикохимично въздействие –
УЗ ↑проницаемостта на клетъчните мембрани, като ↑дози водят до ацидоза, а
↓към алкалоза; Рефлекторно действие – при въздействие в зоните на Захарин-
Хед се понижава кръвната захар и общия холестерол. Терапевтично действие-
Хиперемиращо, Противовъзпал., Антиспастично, Фибринолитично,
Обезболяващо, Разкъсващо и разнасящо срастванията и отоците. Кл.
приложение: при дискови хернии, спазми на хранопровода и жлъчните пътища,
колити, хронични мастити, артрозна болест, Рейно, Бюргер, Зудек,
атеросклероза на долните крайници, ревматоиден артрит, Бехтерев, Кожни,
стоматологични и УНГ заболявания, фрактури на малките кости на гривнената
става и др. Противопоказания: На деца до 14год; при хронична ИБС,
тромбофлебит, епифизните фуги при деца и младежи и др.

12. Светлинотерапия-светлината се причислява към квантовите

излъчвания,които представляват потоци от елементарни частички,носители на
опр.количество енергия.Разпространява се вълнообразно със скорост 3.10на
8м/с.Спектър на светлината-Ултравиолетови А лъчи(315-400нм) те имат мн
слаба еритемогенна активност,около 1000 пъти по-малка от тази на
ултравиолетовите В лъчи.Играят съществена роля при ранна пигментация,като
същевременно засилват индиректната пигментация и я правят по-
продължителна.5 минути след излагане на УВ лъчи се получава едно леко
потъмняване на кожата,достигащо максимум след един час и напълно
изчезващо след 6-24 часа.
Ултравиолетови Б лъчи(280-315нм) притежават значителна фотохимична
активност.Предизвикват еритем и пигментиране на кожата.Играят роля при
късната или така наречената индиректна пигментация.Тази пигментация започва
48-72 часа след облъчването,достига максимум на 7-8 ден и може да продължи
няколко месеца.
Ултравиолетови Ц лъчи(10-280нм)-те не достигат земната повърхност,а се
задържат от озоновия слой на атмосферата.Получени от изкуствени източници
те имат силно изразено бактерицидно действие и предизвикват еритем,появяващ
се и изчезващ по-бързо от еритема,предизвикан от УВ Б лъчи.Този вид лъчи
почти изцяло се поглъщат от епидермиса.От тях до дермата достигат 1%,но
поради голямата им биологична активност те причиняват еритем,с последваща
десквамация на епидермиса,без да се развива пигментация.Източници на
светлина:*естествени-слънцчево лъчение *изкуствени-
топлинни,луминисцентни,стимулирана емисия на светлина (лазер).За видими и
инфрачервени лъчи(топлинни)-
солукс,инфраруж.ЗаУВЛ(луминисцентни)+аграрно-живачно-кварцови
лампи(стационарни,портативни,бактерицидни,с воден филтър).Биологично
действие- Инфрачервени-топлинни лъчи -*топлинен еритем-неравномерен и
петнист характер,без ясно очертани граници,появява се сляед няколко
минути,изчезва до 1/2 -1 часа след спиране на
въздействието.*обезболяващо,противовъзпалително,разнасящо,антиспастично,с
тимулираща трофиката и регенеративните процеси действие.
Видими лъчи-*чрез зрението по нервно-рефлекторен път*в физиотерапията се
използва
чрез,филтри(червен,син,зелен)*хромотерапия*луминотерапия.Хромотерапия-*
визуално действие:зрителна химична реакция-особождаване на хормони*чрез
кожата:основано на електромагнитно въздействие.
Червен цвят-физическа сила,енергия,
страст,воля.Препоръчва се при анемия,ниско кр.налягане,болки в
ставите,настинки,сексуални проблеми,стимулира регенеративните процеси на
кожата и периферните нерви.
Розов цвят-любов,привързаност,чувственост.
Приложения подобни на червения цвят.
Оранжев цвят-здраве,общителност,добродушие,
радост от живота,бодрост и добро настроение.Влиае благоприятно в/у
слезката,панкреаса,т.черва,БД.Използва се в моменти на значително умствено
или емоционално натоварване.Отлично лекарство против депресия.Жълт цвят-
тонизиране,оживление,настроение,
надежда,оптимизъм.Засилва апетита,особено лечебен за хран.система.Влияе
благоприятно в/у творческата дейност.Зелен цвят-спокойствие,умиротворение,
мекота.Сваля умственото и физ.напрежение,стабилизира кр.налягане,помага при
главоболие и мигрена,ССЗ.
Син цвят-спокойствие,комфорт,
отпускане.Намалява усещането за умора,емоц.напрежение,повлиява
благоприятно заздравяването на открити рани,безсънието,проблеми със
зрението.Оказва положително въздействие в/у ДС.Намалява
апетита.Хромотерапия-използва се за профилактика на : стресови
състояния,главоболие,нарушения в съня,хрон.умора,дисфункция на
щит.жлеза,болки в ставите и др.Луминотерапия-стимулация на епифизата-
влиание в/у нивата на серотонин и допамин.Биологично действие УВ-
*ултравиолетов еритем-хомогенен характер,ясно очертани граници,появява се
след латентен период(2-4-6 до 12 ч.),не изчезва а мястото се пигментира в
резултат на образувалия се малеанин,бактерицидно действие,влиае в/у обмяната
на в-вата,стимулиране функциите на ендокринните жлези,стимулиране на
еритропоезата,нормал.арт.налягане,стимул.имунобиологичната
активност,засилване регенеративните способности на кожата и
периф.нерви,потискане алергичните реакции,в слаби дози-стимул.регенер.на
нервните окончания,в еритемни дози потискат възбуд.на сетивните
нерви(обезболяващо действие).
Дозировка-*Инфрачервени и видими лъчи-на базата на субективното усещане
на пациента за топлина.*УВ-опр.на биодоза-метод на Далфелд Горбачов.
Методики на облъчване-локални процедури(лампата се поставя косо на 50-
100см. От полето на въздействие),филтри,УВ-еритемни(биодози 1-5) огнищни и
сегментарни,суберитемни(до 3 биодози)огнищни и
сегментарни,общи.Индивидуална чувствителност-цвят на
кожа,възраст,пол,престой на по-голяма височина,някои заболявания,приемането
на някои лекарства и храни.Фотосенсибилизатори-
риванол,уробилин,хематопорфирин,йод,олово,живак,пеницилини,сулфонамиди.
Регионална чувствителност-100%-корем,гръб,лумбална област;75%-
лице,гърди;50%-сгъвни и разгъвни повърхностни на крайниците;25%-длани и
ходила.
Показания-*Общо УВ облъчване-проф.и л-е на рахит,грип и катари на
ГДП,ощо укрепване на организма,закаляване,проф.на ревматоидния
артрит,вторични анемии,неактивна форма на
туберкулоза,неврози,ЗД,гинекологични
заболявания,хипотиреоидизъм,жълтеница на новороденото.Показания-*Местно
УВ облъчване-при бронхити,пневмонии,БА,гинекологични
заболявания,периферни нервни увреди,забавено калусообразуване,рани.
Показания-*Еритемна яка и гащета- при enuresis nocturna,гинекол.забол.и
стерилитет,забол.на периферните кр.съдове
Полазания--*тубус-нос,тубус0уста:-при синуити,тонзилити,фарингити,ринити.
Противопоказания-*Ултравиолетово облъчване-
хипертереоидизъм,хиперфункция на надбъбреците,активна ТБ,сколонност към
хеморагии,тум.процеси,фебрилитет,остри инф.състояния,колагенози.
Лазертерапия-Усилване на светлината чрез стимулирана емисия на радиацията.
Характ.на лаз.излъчване-*монохроматичност-тесен спектрален интервал на
излъчване*кохерентност-синхронизираност на изл.свтл.вълни*насоченост-
обуславя се голяма концентрация на енергия в сечението на лъча.
Режим на работа-*непрекъснат,*импулсен.
Видове лазери-*твърдотелни-рубинов,недоимов,полупроводников*газови-
хелий-неонов,арганов,CO2 лазер.Биологично действие-термичен
ефект,механичен ефект,електричен ефект,фотохимичен ефект,биостимулиращ
ефект-кл.биостимулация,аналгетично д-ие,противовъзп.д-ие.
Методики при терапия сс ЛТ система,,Prometheus’’*цикатризиращо л-е-
обхождане,сканиране на зоната*обезболяващо и противовъзп.л-е-максиларни
торбички на Хед,тригер точки,двигателни точки на мускулите,акупунктурни
точки.Методите на облъчване са контактно и неконтактно.Противопоказания-
обласста около очите,в проекцията на растящи
епифизи,тумори,бременност,хеморагии.

13.Хидротерапията е външното приложение на водата в трите и агрегатни

състояния с леч.цел.В средата на 19в.започват да се издават трудове в Германия
,Англия и Франция за ползата от водните процедури.Известни лечители са
Хофман,Хан,Призниц и Кнайп,Димков.
Физични х-ки и св-ва:
 Топлоемкост-значителна,малка топлопроводимост-малко количество вода
има голяма топлина,която бавно и постепенно се излъчва.
 Добра пластичност-моделира се по тялото,
 добър разтворител-соли,билки газове.
Физиологично и лечебно действие:
Термичен фактор-екзогенно термично въздействие върху
организма(хидротерпотерапия).Термичното дразнене зависи от темп.на
водата,площа на потопената телесна част,времетраенето на
процеурата.Дразненето на термор.център става чрез сигнали предимно по
нервно-рефлекторен път-колби на Краузе и телца на Руфини или по хуморален
път.
Терморегулация: Човешкия организъм е хомеотермен с изотермно ядро и
пойкилотермна обвивка с дълбочина около 2,5см в терморегул.покой и почти
изцяло ктайниците,когато е в студена среда.Хомеотермалната среда на
организма се запазва чрез терморегулацията.Според усещането и съдовата
реакция на кожата се различават ледено
студена,студена,хладка,интерферентна,топла ,гореща вода.Водеща в
терморегулацията е нерната система.Задвижва се най-нпред
физичната(топлоотделяне чрез изпотяване и дишане),след това химичната
терморегулация. Постоянно се отделя топлина чрез”незабелижимо
изпотяване”.Нужно е внимание при топли и горещи водни процедури ,защото се
блокира изпотяването и може да доведе до прегряване.
Механичен фактор – Водата упражнява хидростатично налягане и действа
като равномерен периферен отвеждащ масаж по лимфния и венозен
отток.Кръвта се изтласква към вътрешните органи,затова потапянето и
излизането(връщането на кръвта в периферията може да доведе до колапс)тр да
е бавно.Подемна сила на водата-олекването на тялото във водата улрснява
движенията особено при атрофии и парези.Преки механични дразнения-
тласъци и удари на водни струи,вълни и движения на водата.Зависят от
налягането и скоростта на водата.Това са различните видове водни масажи
Химични фактори-Обогатената с минерали и газове вода има значителен
ефект.При обогатяване с лекаррства-лекарствени вани с широко
приложени,висока ефективност и значимост.
С най-голяма активност е термичния,а най-малка химичния.
Физ.д-е върху органи и системи:
Кожа-рецепторен орган приемащ термично дразнене.Тя приема вода и част от
нея се задържа като депо(имбибиция).Приема разтворените
соли,масла,медикаменти и отделя във водата отпадни продукти.Между кожата и
водата има йонен обмен.Дразненето на кожта отделя вазоактивни вещества и
количеството циркулираща кръв,което е от знаение за разпределянето на кръвта
в организма по време на водни процедури.
Кожно-съдова реакция:3фази при горещи и студени процедури:
1.Вазоконстрикция-усеща се студ,кожата е бледа,анемизирана,за около 1 мин.
2.вазодилатация при активна хиперемия при запазен тонус на съдовата стена и
ускорен кръвоток.Кожата е зачервена,отварят се капилярите,повишава се
съдовия пермиабилитет.
3.Пасивна хиперемия-нежелана фаза-сидовете се разширяват още повече,пада
тонусът на съдовата система,забавя се кр.ток следва цианоза.Кожата е синкава с
настръхнали косми.появяват се клонияни потрепвания.Паздразнителност
,разбитост и слабост.
Наблюдава се обща съдова реакция з разпределение на кръвта между кожното и
коремното кръвни депа.
Сърце и кръвно налягане-При топли и горещи вани кръта се насочва към
периферията и кръното налягане се понижава.Студени локални процедури з
кратко в областта н асърцето действат тонизиращо и арт.налягане се покачва.
Нервна система– Студените и хладки процедури тонизират,освежават и
подобряват работоспособността. Толите успокояват и отпускат до уора и
сън.Горещите предизвикват първоначално възбуда и след това
вялост.отпуснатост и умора.Интерферентната температура има седативно и
сънотворно действие.
Мускулна система-Кратко студово дразнене повишава тонуса на мускула,но
при наличен спазъм го задълбочава.Кратко горещо дразнене има същото
действие,но слд продължително време настъпва отпуснатост и умора.Топлите
процедури имат спазмолитичен ефект.
Дих.система-Внезапно студово дразнене предизвиква спиране на дишането с
последващо задълбочаване и учестяване,при горещо дразнене спира дишането
за кртко ,но следва повърхностно и учестено.Интерфер.темп.збавят и
успокояват дишнето.
Бъбреци–Кратки студови и горещи вани увеличавт диурезата,Продължителните
я намаляват.Бъбречните съдове реагирт като кожните.Топлите процедури с
повишена хиперемия,повишават диурезата.

14.Термотрапия. Видове процедури. -топлината е най-старият и най-

прилаганиятфактор във физикалнатамед. Ч/з нея се постигатразлефекти:
болкоуспокояващ; противовъзп; антиспастичен; трофичен. Притоплолеч се
използваекзогеннатоплина, полученаотнагретисреди-въздух; вода; парафин;
пясък. Те имат специфичнифизични св-ва: топлиненкапацитет; топло-
проводност; конвекция; термопексия; пластичност и адсорбционна способност,
ч/з които се определя специфичността на процедурите. Средите са с висока
топлоемкост, ниска топлопроводност и почти липсваща конвекция. Парафин -
твърдо, полу прозрачно в-во, с млечно бял отенък, без вкус и мирис, не съдържа
вода. Получава се при дестилация на земното масло. Топи се при t от 52-55°,
като поема значително колич. топлина и увеличава обемаси до15%. Парафинът
има голяма топлоемкост и малка топлопроводимост.
Съхранява дълговреме погълнатата топлина и я отдава бавно, поради това може
да се прилага при t от 55-60°, без да причини изгаряне по кожата. Има термичен
фактор и механичен- компресивен-механичнокомпресивното действие на
парафина се дължи на големия му коефициент на разширяване и свиване,
подпомагащо циркулацията и оттичането на кръвта, намалява болката. По време
на парафиновата процедура се наблюдава хиперемияи, ↑накожната t, подобрява
се трофиката; тъканите се регенерират; има фибролизиращ ефект. Прилага се ч/з
парафинова ваничка; намазване с четка; кюветноапликационен;
салфетноапликационен; парафиновапре- връзка; прирани; влагалищнни и
ректални тампони. Един лечкурс е от 10-15 процедури със средна
продължителност 20-30мин. Показания: възп. и дегенарат з-я на ОДА в хрон и
подостраформа; болести и травми на периферни нерви; гинеколог. болести;
декубитуси; изгаряния; хематоми.
Противопок: ↑t, инфболести; склонност към кръвоизливи; гн. п-си.
Парафиновите апликации се комбинират добре с електрофореза, ултразвук;
магнитнополе; ДД токове; ИТ; масаж. салмотерапия- леч. с нагрятпясък-
терапевтичнотодействие на загретия пясък се определяот t на пясъчните частици
и от t на въздуха, запълващ пространството м/у тях. Действието на нагретия сух
въздух в пясъка се благоприятства от затруднената конвекция на пясъка. Сухият
пясък в досег с кожата добре поглъща обилната пот по време на процедурата. За
леч. се използва кварцов пясък с диаметър на пясъчинките под 1 мм. Според
начина на загряване се различават естествено нагрят пясък от сл.лъчи и
изкуствено нагрят в спец.приспособления. Пясъкът има малка топлоемкост, но
поради голямата му хигроскопичност е с продължително действие. Лечефект се
дължи на термичния и механичния фактор. Псамотерапията води до активиране
на кръвообръщението, успокояваболката, разнася инфилтрати и има
противовъзп.ефект. При общите процедури П се зарива с нагретия до 45-50°
пясъчен слой дебел 10 см, главата е на сянка, азоната на сърцето е непокрито.
Продължава 20-30 мин измива се с душ и почива на сянка 30мин. Местната
процедура се извършва със загрят пясък 50-60° поставен в торбичка за 60 мин-
15-20 процедури. Показания при ревматични и дегенеративниставни з-я, травми
на ОДА, хронбъбр з-я, невралгии, затлъстяване,подагра.

16.Физиопрофилактика

Физиопрофилактика означава използването на физическите лечебни фактори

при здрави хора с цел да се укрепи организмът. да се предотвратят
заболяванията и техните усложнения . Основните фактори които се използват за
целите на физиопрофилактиката са слънцето, въздухът, водата,физическите
упражнения и УВ лъчите получени от изкуствени източници. Тези фактори при
системно и правилно използване закаляват организма. Закаляването при човека
означава повишаване съпротивляемостта на организма към неблагоприятните
въздействия на външната среда, придобиване на по-голяма устойчивост, към
резките атмосферни и температурни колебания, влага,вятър, инфекции,
физически натоварвания. Физиопрофилактиката е много необходима защото
човек в днешно време се подлага на многообразните вредности на
цивилизацията:

1. Все по-голямото моторизиране и използването на различни превозни

средства,което обуславя заседнал начин на живот, с малко движения.

2.Урбанизацията- с масовото насочване на населението към градовете ,

селските райони обезлюдняват и в резултат на това голяма част от населението
живее при недостатъчно чистия градски въздух, при липса на достатъчно
слънце, при непрекъснат шум от превозни средста, машини и др. а това води до
заболявания като хипертонична криза, неврастения и др.

Физиопрофилактиката се провежда в две основни направления:

1. Физиопрофилактика на здравия човек като част от предпазните мерки.

Провежда се както при отделни лица, така и при цели колективи.
2. Физиопрофилактика на болния човек- започва се при налични патологични
процеси с оглед предотвратяване развитието на усложнения и съкращава срока
за функционално възстановяване.
15. Пелоидотерапия. + балнеотерапия
Балнеотерапията може най-добре да бъде описана като лечение
с вода Балнеотерапията ползва водата, за да възстановява и ревитализира тялото
като подобрява циркулацията и засилването на имунната система. Ефектът
от балнеотерапията е, че успява да облекчи болката и стреса.
Позната и като спа терапия, балнеотерапията включва къпането в термални и
минерални води, които са загрети или са от горещи извори до около 34 градуса.
Хидростатичните сили на водата успокояват болката навсякъде по тялото като
отнемат напрежението и стрес от засегнатата част на тялото. Ефектът от
балнеотерапията носи със себе си и подобрение на ставните движения.
По време на балнеотерапия минерали като въглероден диоксид, сяра, калций,
магнезий и литий се абсорбират от тялото и предоставят лечебни ефекти на
различни органи в тялото като: стимулиране на имунната система, което от своя
страна води до повишен имунитет; физическо и психическо
спокойствие; произвеждане на ендорфини и нормална функция на жлезите.
Минералните извори съдържат огромно количество отрицателни йони, които
спомагат за физическо и психическо здраве.

Лечебната кал е природен продукт формиращ се при естествени условия

от землисти частици, органични и неорганични съединения с участието на
химични, биологични и микробиологични процеси най -често на дъното на
водоеми\рядко от механично смесване на глина и вода\.
КЛАСИФИКАЦИЯ:
I. Пелоиди с предимно неорганично съдържание.
1. Лиманна кал (образува се в крайморски езера) - Шабла, Тузлата,
Варненско и Бургаско езеро, Поморие. Съдържа железен хидросулфид и
сероводород, който обуславя характерната и миризма. Лиманната кал е с
кремообразна хомогенна консистенция, черна е на цвят, с алкално pH, висока
топлопроводност. За 1 година се образува 1 мм лиманна кал.
2. Континентална - образува се във водоеми във вътрешността на страната
- няма у нас.
3. Минерално-изворна кал - Марикостиново, Баня (Пловдив). Образува се
в устието на минерални извори, в резултат на утаяването на минерални
вещества, черна на цвят.
4. Кални вулкани - Хасково. Изригвания на кал под формата на хълмове до
500м., близо до нефтени находища под напора на газове.
II. Пелоиди с предимно органично съдържание.
1. Торф - село Байкал (Перник), Садово, Михайловград, Кюстендил.
Образува се в сладки водоеми, обрасли с буйна разстителност. Съдържа
хуминови киселини, хормони, БАВ, ензими. Кафява е на цвят, нехомогенна, с
кисела реакция. С по-висок топлинен капацитет от лиманната кал. Образува се
по 5 мм на година.
2. Сапропел - изключително високо съдържание на органични вещества -
образува се на дъното на сладководни басейни, неутрално рН.
III. Смесени пелоиди -преходни пелоиди между лиманна кал и
сапропел.
IV. Калоподобни вещества - бентонитова глина (силициеви
съединения), вулканична кал (смесване на вулканична пепел с вода) - Италия.
СТРУКТУРА НА КАЛТА:
1. Кален разтвор - концентриран разтвор на водоема, в който се образува
калта.
2. Кристален скелет - неорганични соли (фосфати, сулфати, карбонати).
3. Колоиден комплекс - хуминови киселини, битумни фракции, железен
хидросулфит, А! хидроокиси, силициев двуокис и др.
ОСНОВНИ ДЕЙСТВАЩИ ФАКТОРИ:
1. Термичен- Според температурата на калта апликациите биват:
хипертермични (43-50 гр) -за локални цели ;термични (38-42 гр) най-
широкоприложение; изотермични (36-37гр) щадящи процедури; хипотермични
(25-35гр) рядко при нарушена вегетативна НС; атермични (1 -2 гр)- при акутни
процеси под формата на лапи.
2. Механичен - дразнене на тактилните рецептори на кожата
3. Химичен - определя се от състава на калта
4. Физико-химичен - рН, съдържание на радиоакт в-ва
ФИЗИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ:
1. Неспецифично - необичаен дразнител за организма, който активира
редица адаптационни механизми на хипоталамо-хипофизарната, симпатико-
адреналната система - повишава се имунната реактивност, чрез нова
пренастройка на функциите на организма.
2. Специфично - според състава. Сярата, хуминовите киселини инхибират
хиалуронидазата - хондропротективно действие, хормоноподобните вещества
стимулират функциите на половите жлези и т.н.
МЕТОДИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Кални апликации - общи и местни (ботуш, ръкавица, яка, гащета,
пояс)
2. Египетски метод
3. Кален медалион - ляга се върху предварително загрята от слънцето
кал
4. Кални вани - разредена с вода кал в различни съотношения
5. Кални компреси
6. Кални тампони
 7. Кална галванизация
N.B.! Митигирана кал - щадяща процедура с по-ниска температура под 36
градуса 10-12 минпрез ден общо 8-10 процедури.
Продължителност на стандартните процедурите 15-20-30 мин ;12-
15процедури през ден или с 2 дни седмична почивка.
ПОКАЗАНИЯ: Артрозна болест, Бехтерев, ревматоиден артрит,
Гинекологични заболявания, стерилитет. Заболявания на периферните нерви.
Заболявания на ОДА. Кожни заболявания - псориазис вулгарис, уртикария и др.
Заболявания на храносмилателната система - гастрит, язвена болест, колит,
хепатит и др.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Остър стадий на всички заболявания. ТБС.
СА. Тириотоксикоза. Психични заболявания. СН - II, III ст, ХБ - III ст,
стенокардия и др. Инфекциозни заболявания. Бременост и др.

17.Класически лечебен масаж

Масажът спада към пасивните средства на кинезитерапията и се дефинира като
дозирани механични дразнения в/у съблеченото тяло на Б чрез специални
похвати, изпълнени от ръката на масажиста или някои апарати. Начини на
въздействие: *Механично- това е непосредствено въздействие като се постига
раздразв. предимно на проприорецептивния апарат. Следствия от механичното
въздействие- компримини-ращо действие в/у тъканите, разтягащо, оттичащо
действие и разнасяне на определени отпадни продукти;*Рефлекторно
въздействие–образуват се биологично активни в-ва, с ефект в/у тъканите и
целият организъм. В кожата се получава хиперемия, затопляния, зачервявания,
подобряване на обменните п-си. Кожата става по жизнена и й се подобрява
тургура; *Хуморално- характеризира се чрез отделянето на хистамин, чрез
синтезирането на витамин D, чрез образуването на пигмент и на
некрохормони.Физиологично въздействие на М в/у мускулатурата– при това
въздействие се получават рефлекторни реакции, които преминават през 4 фази:
контрактилна, релаксираща, подвоз на Е в-ва (O2) и елиминиране на продуктите
на умората. Физиологично въздействие на М в/у опорно-двигателния апарат –
подобрява трофиката; премахват се патологични отлагания в тъканите, като при
оток или хемартроза действието е оттичащо; М подобрява еластичността на
ставната капсула; При хрон. заболявания М е позволен в/у самата става, при
подострите масажа трябва да бъде мн. внимателен и нежен, а при острите ставни
заболявания масажът не се прилага директно, а само извънставно; Лакетната
става е изключително чувствителна към Мте похвати и реагира лошо, по
подобен начин реагира и колянната става. Физиологично въздействие на М в/у
кръвната циркулация- В/у RR: ↓RR; Общият М води до разширяване на
кръвоносните съдове в кожата и до премахване на периферното съпротивление.
в/у вените- М трябва да бъде изключително внимателен и нежен;
противопоказан е при разширени вени предвид опасността от тромбоза. в/у
капилярите- рефлекторно и хуморално въздействие, постига се добре изразена
вазодилатация, характерна с разширен лумен на капилярите и на резервните
капиляри. в/у лимфната с-ма. В/у ЦНС-М може да повлияе в зависимост от
техниките и двете функции от задържане или възбуда. В/у периферния нерв-М
има стимулиращо и подобряващо нервната проводимост действие,
↑регенерацията на нерва, най-добър ефект е постигнат 15 – 18 процедури. в/у
обменните п-си- М води до регулиране на асимилационните и
десиминационните п-си. в/у течностите в тъканите –постига се отделяне на
повече течности с изхвърлянето на отпадни продукти, като урея и пикочна к-на.
в/у минералната обмяна –подобрява се осезателно калциево-фосфорната обмяна
със синтезирането на витамин D2. в/у газовата обмяна – подобрява се
вентилацията. в/у мастната обмяна – леко се тонизира. в/у белтъчната обмяна –
допринася до натрупването на гликогена в мускулатурата. Осн. М похвати –
Повърхностно и дълбоко поглаждане – всяка М процедура започва с
поглаждане и завършва с него, като ръката се плъзга по кожата от периферията
към съответните регионални лимфни възли,има болкоуспокояващо действие,
подобрява трофиката, и кръвообръщението; Разтриване – при него става
разместване и отлепване на кожата в различни направления спрямо
подлежащата тъкан. То има силно механично въздействие в/у подлежащите
тъкани, подобрява оросяването, способства за разнасянето на отоци и за
разкъсване на млади съединително тъканни фибри. Омачкване – това е още по-
дълбок похват, при който се обработват вече всички мускулни групи. Засилва
обмяната в мускулната тъкан, кръвооросяването се ↑ и похватът води до ↓ RR,
засилва пренасянето на въглеродния двуокис и млечната к-на. Този похват има
релаксиращ ефект. Омачкването трябва да бъде силно, но не и болезнено.
Вибрации- при този похват се оказват ритмични тласъци в/у подлежащите
тъкани. Вибрацията може да бъде прекъсната с ударни похвати и тогава действа
стимулиращо или да бъде непрекъсната под формата на сътресение, разтърсване
и тогава тя действа релаксиращо. Тази техника стимулира регенерацията на
тъканите има болкоуспокояващо действие и активира кръвообръщението.
 18. Мануална терапия – начин на въздействие, видове техники,
показания и противопоказани.
Тя представлява система от изпитани диагностични и терапевтични
мануални техники предназначени за диагностика и лечение на нарушената
двигателна функция на ставите на опорно-двигателния апарат. Основния
обект на мануалната терапия представляват функционалните блокажи на
интервертебралните стави и периферните стави. Най-правдоподобна теория
за тези блокажи е тази на Кос и Волф за заклещването на менискоидите. Това
са установени малки телца, които при вклиняване в ставата нарушават или
блокират т.н. игра на ставата, която е необходима за нормална функция в нея.
Предизвикания блокаж рефлекторно води до съответен хипертонус на близката
мускулатура и до евентуални нови блокажи в други отдели на гръбначния стълб,
с което се сключва т. н. омагьосан кръг (circulus vitiosus).
Основни причини за блокажа са следните:
1. Неправилно натоварване при статика и динамика;
2. Травми;
3. Рефлекторни причини от гръбначния стълб и извън него;
4. Дегенеративни промени.
МЕХНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ НА МАНУАЛНАТА ТЕРАПИЯ
Механизмът на действие на мануалнате манипулации при дисковите
хернии и протрузиите се свежда до два основни момента:
- Механичен;
- Рефлекторен.
Относно механичния момент съществуват 3 хипотези:
1. Репониране на хернирания участък по принципа на аспирацията в
резултат на раздалечаване на ставните повърхности, разкъсване на
съединителнотъканни сраствания и освобождаване на притиснати нервни
фибри;
2. Извеждане на дисковия пролапс или херниален сак в глуха зона, лишена
от нервни елементи;
 3. Чрез още по-голямо екстеоризиране на отделения херниален сак, който
се превръща в чуждо тяло, може да се самоампутира и в последствие да се
саморезорбира.
Рефлекторният ефект се свързва с въздействието на манипулациите
върху проприорецепторите на мускулите, сухожилията, инсерциите и ставните
капсули, като по този начин се повлиява благоприятно патологичното
повишения мускулен спазъм и се отстранява спазъма на съдовете.

МАНУАЛНИ ТЕХНИКИ
1. Мануални манипулации – Манипулацията представлява най-бързия и
елегантен начин за отстраняване на съществуващия блокаж. Тя е ударна
техника, свързана с безболезнен, бърз и кратък тласък с малка амплитуда след
достигнато максимално преднапрежение в блокираната става при обща
релаксация на пациента. При нея се чува най-често характерно изпукване, след
което веднага диагностицираме увеличен обем на движение, хипотонична
реакция на мускулатурата, а пациента съобщава за леко затопляне на
третирания сегмент и около него.
2. Провеждането на манипулация е чисто лекарско задължение!!!
3. Мобилизация – Това е техника състояща се от многократни повтарящи
се пружиниращи движения в рамките на ставната игра. Тя се изпълнява
ритмично от 10 до 20 пъти за дадена става с малка амлитуда и скорост, като
може да замести манипулацията и да освободи блокажа. Модерните
мобилизационни техники са абсолютно
4. Тракционни методики – Те имат предимно тестуващ, но и
мобилизационен характер, като могат да бъдат съчетани с други техники на
мануалната терапия.
5. Техника на мускулната енергия или постизометрична релаксация
по Левит (ПИР) –. Тя се дефинира като мобилизационно лечение, при които
пациентът активно привежда в напрежение и движение своите мускули, за
да осъществи движение от точно определено положение в специфична
посока срещу дозирано съпротивление. Тя има за задача да нормализира
възвратно нарушени функции в смисъла на блокажи, да релаксира рефлекторния
хипертонус, да постигне мощно обезболяване и подобрение на локалното
оросяване.
ПОКАЗАНИЯ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
1. Синдром на цервикалната област 2. Синдром в торакалната област.3.
Синдром в лумбосакраната област – 4. При блокажи на периферните стави –
артикулацио радиокарпеа, горна и долна скочни стави, раменна става, колянна
става и др.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
 1. Абсолютни противопоказания – ТБЦ, първични и метастатични тумори,
пресни фрактури и луксации, костни аномалии – ос одонтоидеум.
2. Относителни противопоказания – тежка остеопороза, Бехтерев в остър
стадий, спондилолистези, морбус Шойерман Мау.

19. . Екстензионна терапия

Екстензионното лечение е млад клон във физиотерапията. Използва се в

лечебните програми на клиниките по физиотерапия, неврология, ортопедия и
НХ. Прилага се: мануално и с уреди с оглед упражняване на механичен ефект на
теглене на гр.стълб.

Основна цел е отстраняване на феномените на компресия, дразнене на нервни

структури и съдове, дискови хернии. Чрез него се раздалечава междуставното
пространство на гр. стълб. Положението на болния: хоризонтално, под наклон,
вертикално, под ъгъл. Зони на тракция: шийни, торакални, лумбални.

По отношение на времето:

1. Непрекъснато – от час до дни

2. Временно – от 30 мин до 2ч (2-3пъти дневно)
3. Интермитентна – през определени паузи при една и съща пауза.
4. Едномоментно – внезапоно опъване на единия или двата крака при
фиксиран раменен пояс.
5. Подводна – в басейн или вана – топлина и хим. въздейстие на мин.вода

Индикации: цервикални и лумбално-дискови протрузки, дискови хернии,

сколиози, шифози, болки в гр.стълб.

Противопоказания – тубериолозен сподилит, остър ставен ревматизъм,

метастази, кървяща стомашна язва, хемороиди, хернии, бременност.