Автономна

нервна
система
Автономна нервна система
• Нервната система се разделя на две
функционални части : соматична и автономна
(АНС).
• АНС (вегетативна, висцерална) действа
независимо, но в синхрон със соматичната и
ендокринната система, регулирайки функциите
на вътрешните органи, запазване на
хомеостазата и контролирайки дейността на
ендокринната система.
• Тези функции са неволеви и се осъществяват
посредством автономни рефлекси.
Автономна нервна система
• АНС се разделя на периферна и централна част
(надсегментни структури).
• Централните структури са разположрни в
специфични области на гръбначния мозък,
мозъчния ствол, хипоталамуса и лимбичната
система.
• Периферната АНС се разделя на три части :
симпатикова, парасимпатикова (които се
регулират от централната АНС) и ентерална,
която функционира самостоятелно.
Автономна нервна система
• Относителата независимост на АНС е свързана с
разположението на по-глямата й част извън
цереброспиналната ос, в близост до структурите, които
инервира.
• Невроните на аферентните автономни влакна са
разположени в спиналния ганглий.
• Слабо миелинизирани А делта- и немиелинизирани C-
влакна носят информация от механорецептори,
хеморецептори, осморецептори и болкови рецептори в
стените на вътрешните органи и кръвоносните съдове.
• За болковата висцерална сетивност те са разположени
в симпатиковите нерви, а за неболковата – в
парасимпатиковите.
 Автономна нервна система
• За разлика от соматичната, информацията от
периферната АНС достига до ефекторните органи
посредством двуневронна верига. Тя се състои от :
• преганглионарен неврон – пресинаптичен,
първичен, разположен в ядрата на 3-ти; 7-ми; 9-ти;
10-ти и 11-ти КН в мозъчния ствол и гръбначния
мозък
• постганглионарен неврон – постсинаптичен,
вторичен, разположен в автономен ганглий,
осъществяващ инервацията на крайния орган
• От ПС- постганглионарни влакна се освобождава
ацетилхолин, а от симпатиковите – норадреналин
• От преганглионарните неврони - ацетилхолин
Симпатикова нервна система
(СНС)
• Преганглионарните неврони на СНС се намират в
интермедиолатералните колони в страничните рога на
гръбначномозъчното сиво вещество от Th1 до L2
сегменти
• Аксоните им са добре миелинизирани
• Излизат от гръбначния мозък в състава на предните
коренчета и по rami communicantes albi достигат до
паравретебралните ганглии на симпатиковия ствол
• Друга част от преганглионарните аксони образуват
сплитове и инервират вътрешните органи в гръдния кош
• Някои от тях само преминават през паравертебралните
ганглии и в състава на спланхниковите нерви достигат до
превертебралните ганглии в корема и таза
Симпатикова автономна рефлексна дъга
Симпатикова нервна система
• Симпатиковият ствол е чифтен орган, разположен
успоредно на гръбначния стълб от основата на
черепа до опашната кост
• Състои се от 3 цервикални, 11 торакални и 4-6
лумбални ганглии, в които се намират клетъчните
тела на постганглионарните неврони
• Немиелинизираните аксони на посганглионарните
неврони образуват rami communicantes grisei,
посредством които преминават обратно в
спиналните нерви (за кръвоносните съдове,
пилоеректорните мускули и потните жлези в
дерматомите на съответния спинален нерв)
Симпатикова нервна система
• Горен цервикален ганглий –
постганглионарните му влакна образуват
каротисния сплит, който осигурява
симпатиковата инервация на цялата глава:
кръвоносни съдове, потни, слъзни и
слюнчени жлези, зеницата и
гладкомускулните влакна, участващи в
повдигането на клепача
• От цервикални и горните торакални
ганглии –влакна за симпатиковите
сплитове на сърцето и белите дробове
Симпатикова нервна система
• От долните торакални и горните лумбални
гръбначномозъчни сегменти по торакалните и
сакралните спланхникови нерви достига
преганглионарна инервация за ganglion
coeliacum, ganglion mesentericus sup. и inf. за
органите в коремната кухина и малкия таз
Симпатикова нервна система
• ФИЗИОЛОГИЧНИ РЕАКЦИИ НА СТИМУЛИРАНЕ :
• Разширение на зениците
• Повишена потна секреция
• Ускоряване на пулса и повишаване на артериалното
налягане
• Бронходилатация, Периферна вазоконстрикция
• Отслабване на чревната перисталтика
• Освобождаване на ренин, норадреналин,
антидиуретичен хормон в системното кръвообращение
• Хипергликемия, гликолиза, гликогенолиза
• Катаболни функции, насочени към изразходване на Е
Парасимпатикова нервна
система
•КРАНИАЛЕН ОТДЕЛ - изхожда от автономните влакна в
мозъчния ствол :
•От ядрото на Westphal-Edinger в средния мозък
преганглионарните влакна вървят в състава на
очедвигателния нерв до ganglion ciliare;
постганглионарните влакна инервират цилиарния
мускул (за акомодация) и за сфинктерния мускул на
зеницата
•От nucl. salivatorius sup. преганглионарни влакна, в
състава на лицевия нерв достигат до ganglion
shenopalatinum, откъдето постганглионарно инервират
слъзната жлеза, мукозните мембрани на носната
кухина, синусите, небцето и фаринкса
Парасимпатикова нервна система

• От nucl. salivatorius sup. преганглионарни влакна

достигат до gangl. submandibulare, а от него изхождат
посганглионарни влакна за сублингвалната и
субмандибуларнта жлеза
• От nucl. saliv. inf. изхождат аксони, които в състава на
глософаренгиалния нерв достигат до gangl. оticum и
инервират паротидната жлеза
• От дорзалното моторно ядро и съседни висцерални ядра
в латералната РФ – преганглионарни ПС влакна, които в
състава на вагусовия нерв окончават в ганглии,
разположени в стените на органи в гръдната и
коремната кухина; постганглионарните влакна активират
гладките мускули и жлезите на фаринкса, хранопровода,
ГИТ, сърцето, панкреаса, бъбреците и др.
Парасимпатикова нервна система

• САКРАЛЕН ОТДЕЛ : произхожда от клетките на

страничните рога на S2-S4 сегменти, които
излизат от гръбначния мозък в състава на
предните коренчета и достигат до малкия таз
• Образуват nn. splanchnici pelvini, които достигат
до ганглиите около pl. mesentericus inf., pl.
vesicalis, pl. uterovaginalis, pl. rectalis, pl.
prostaticus
• От тези ганглии започват следвъзлови влакна за
colon descendens и sigmoideus, rectum, пикочен
мехур, полови органи
Парасимпатикова нервна система

• ФИЗИОЛОГИЧНИ РЕАКЦИИ НА СТИМУЛИРАНЕ :

• Миоза
• Брадикардия
• Спазъм на бронхите
• Повишен тонус и мотилитет в ГИТ с
придружаваща релаксация на сфинктерите
• Повишена секреция на слъзните, слюнчените,
стомашните и чревните жлези, на жлъчната
продукция и инсулиновата секреция, с
последващо снижение на серумната глюкоза
• Изпразване на пикочния мехур и ректума
Автономна инервация на пикочния
мехур
PS автономна инервация :
• аксони от интермедиолатералните колони в S2-S4
сегменти, навлизат в тазовите спланхникови нерви,
преминават през plexus vesicalis и завършват в ганглии в
стената на мехура
• къси постганглионарни влакна инервират образуващия
стената му детрузорен мускул
• PS стимулация води до контракция на детрузора и
изпразване на пикочния мехур
• S автономна инервация :
• аксони от интермедиолатералните колони в L1-3 достигат
до долния мезетериален ганглий, а оттам до стената на
мехура и подпомагат релаксацията на детрузорния мускул
Соматична инервация на пикочния
мехур
• Външният напречнонабразден сфинктер на уретрата се
инервира от соматични двигатвелни влакна на nervus
pudendus; може волево да се контрахира или да се
разпуска рефлекторно при навлизане на урина в
уретрата
• Гладките мускули на мехура реагират на рефлекса на
разтягане, осъществяван чрез стреч рецептори, които
изпращат импулси до S2-S4 сегменти; еферентните
импулси поддържат тонуса на детрузора по време на
напълване на мехура
• Волевото потискане на уринирането зависи от
десцендентнте импулси, достигащи до сакралните
сегменти от парацентралното делче на мозъчната кора
Инервация на ректума

• Дефекацията е резултат от добра координация на

моторни и автонмни отговори :
• Когато перисталтиката достигне до ануса, вътрешният
анален сфинктер се отпуска; дефекацията настъпва,
когато външният анален сфинктер е релаксиран
• PS рефлекс (S2-4) на дефекация действа както и рефлексът
на pl. myentericus – той също води до релаксация на
външния анален сфинктр, но много по-мощно ( дори при
съзнателен опит за запазване на външния сфинктер свит)
• S (T11-L2) – свива вътрешния сфинктер и задържа
дефекацията; коровият център е в lobus paracentralis, чрез
пирамидният път и n. pudendus е волевата инервация
Инервация на половите органи

• Репродуктивните органи получават

преганглионарна PS инервация от сакралната
част (S2-4) на гръбначния мозък,
преганглионарна S инервация от T12-L2
сегменти и соматична моторна - от моторните
неврони във вентралния рог на лумбалните и
сакралните сегменти
• PS регулира повишена вагинална секреция и
ерекция при мъжа
• S стимулация води до контракция на ductus
deferens и на семиналните везикули
Ентерична нервна система (ЕНС)

• Изградена от автономни неврони, разположени в

интрамуралните сплитове на СЧТ; участва в
регулирането на неговите двигателни и секреторни
функции
• Миентеричният сплит контролира
стомашночревния мотилитет, а субмукозният
сплит- водният и електролитният транспорт през
епителните мембрани и осигурява секреторните
функции; свързани са на принципа на обратната
връзка за регулиране на перисталтиката;
• S оказва инхибиторен ефект върху ЕНС, а PS –
възбуден, като трансмитерът действа от разстояние
Автономни невротрансмитери

• Основни автонмни невротрансмитери са

ацетилхолин, норадреналин, допамин,
серотонин :
• Холинергични : Мускаринови, разположени в
постганглионарните S и PS синапси в потните
жлези и мозъка, от тях М1 – за секреция на
стомашната киселина, М2 – за сърдечната
честота, М2 – за гладките мускули на СЧТ
• Никотинови, разположени в преганглионарните
S и PS синапси, в мозъка и скелетните мускули
Автономни невротрансмитери

• Норадреналин – стимулира основно алфа-

адренорецепторите
• Адреналин – както алфа- така и бета-
адренорцепторите
- алфа 1 – медиират релаксация в СЧТ, слюнчената и
потната секреция, чернодробна гликогенолиза,
бъбречна реабсорбция на Na+
- алфа 2 – вазсоконстрикция, инхибиране на
инсулиновата секреция
- бета 1 – повишена сърдечна честота и
контрактилитет
- бета 2 – релаксация на гл. мускули на бронхите
Особености на СНС и ПСНС

• СНС има къси преганглионарн аксони за разлика от

ПСНС, чиито аксони са дълги
• Един преганглионарен неврон в СНС може да
осъществи синапси с няколко постганглионарни
неврони в различни ганглии
• Ефектите на ПСНС са по-дискретни и локализирани, в
сравнение със СНС, където са по-дифузни
• ПСНС има анаболен ефект, тенденция за забавяне
функциите на тялото, а СНС – с катаболен ефект,
подготвя за извънредни ситуации
• Ацетилхолин – невротрансмитер на
преганглионарните S и PS влакна и на
постганглионарните PS влакна
Клинично изследване на АНС

• СИМПАТИКОВИ функции – изследват се чрез

промени в плазмената норадренергична
концентрация или степента на вазоконстрикция,
вследствие снижение на АН или на венозния
приток към сърцето
• ПАРАСИМПАТИКОВИЯ автономен сърдечен
контрол се базира на промени в пулсовата
честота при рефлекторно инхибиране (с
ортостатичния тест) или стимулиране (проба с
дълбоко дишане; на Валсалва, компресия на
очните ябълки, каротисен масаж, атропин) на PS
еферентна активност
Клинино изследване на АНС

• Проба на Валсалва – в легнало положение, след дълбоко

поемане на въздух се издишва срещу съпротивление от
40 mmHg в продължение на 10-15 секунди :
• 1-ва фаза – от механичната компресия на аортата, АН се
покачва, а СЧ се снижава рефлекторно
• 2-ра фаза – при издишване ИКН се повишава, снижава се
венозния приток към сърцето, АН спада, СЧ рефлекторно
се покачва (потискане на вагусовия тонус и повишена
симпатикова активност)
• 3-та фаза – прекратяване на издишването
• 4-та фаза – краткотрайно значително повишаване на АН и
понижена СЧ
Клинично изследване на АНС

• Респиратирна синусова аритмия – модулира се от

вагусовия нерв (ускоряване на пулса при вдишване
и забавянето му при издишване) – норма > 10/мин.
• Ортостатичен тест – АН се снижава, а СЧ се покачва с
максимум около 15-ия удар, като следва забавяне с
максимум около 30-ия удар (норма 30:15 >/= 1,04)
показател за PS вагусова функция при изправяне
• Проба на Шелонг – при изправяне (след 15 мин. в
легнало положение), в норма АН се покачва с
20mmHg, а пулсът с 30/мин.; след повторно заемане
на хоризонтално положение, изходните величини се
възстановяват за около 9 мин.
Клинично изследване на АНС

• АВТОНОМНА ИНЕРВАЦИЯ на ЗЕНИЦАТА –

амплитудата на промените в диаметъра на
зеницата при осветяване с инфрачервени лъчи е
мярка за PS реакция, а времето необходимо за ¾
редилатация отразява S активност
• PS инервация се оценява с 0,125% р-р на
пилокарпин с липса на реакция при норма и с
констрикция при PS лезия
• При запазена S инервация 0,1 % р-р на
адреналин в норма не оказва ефект, но при S
денервирана зеница води до дилатация
Автономни синдроми

• Автономна болка – свързана със симпатикова

увреда, след травми на крайниците или лезии
на ЦНС – пареща, хипералгезия, надхвърляща
съответния дерматом, включва и сетивни
нарушения, промени в кръвния ток, потната
секреция и трофиката
• Синдром на Raynaud – епизодино побледняване
на пръстите на ръцете при излагане на студ или
стрес
• Хиперхидроза / анхидроза (при увреда на
постганглионарни симпатикови влакна)
Автономни синдроми

• Зенични синдроми :
• Синдром на Claude Bernard-Horner – птоза, миоза,
ендофталм, лицева анахидроза (при лезии в
цилиоспиналния център C8-Th1 от тумори, травми,
сирингомиелия, исхемични лезии
• Argiyll Robertson – PS преганглионарна зенична
дисфункция (малки зеници, загуба на зеничната
реакция на светлина при запазена акомодация и
конвергенция) – при тумори, съдови лезии в
понтомезенцефалната област
• Синдром на Adie – тонична зеница, Ахилова и
колянна арефлексия ( PS постганглионарна
дисфункция)
Автономни синдроми

• Гастроинтестинални дисфункции :
• При увреда на ентеричната инервация настъпва
запек и интестинална псевдообструкция
• При увреда на S или PS инервация, най-често при
невропатии – хипо- или хипермотилитет
• Дисфагия, гадене, повръщане, колики, запек, диария
• Диабетната невропатия протича с гастропареза, като
проява на вагусова инсуфициентност
• Медикаменти, които повлияват стомашните
автономни функции (антихолинергични,
адренергични, допаминергични) предизвикват
забавено изпразване на стомаха
Автономни синдроми

• Нарушение на ТАЗОВОРЕЗЕРВОАРНИТЕ ф-ции :

• При пълно прекъсване на гръбначния мозък под
Th12 сегмент (тумор, миелит, миелодисплазия)
отпада волевият и автономният контрол върху
мехура – INCONTINENTIO URINAE VERA - позиви за
уриниране не се усещат, тонусът на детрузорния
мускул е загубен, урината изтича на капки
непрекъснато (ishuria paradoxa)
• При увреждане на сетивните аферентни влакна (при
табес дорзалис) липсва усещане за напълване на
мехура; голямо количество резидуална урина,
непълно и трудно уриниране (АТОНИЧЕН МЕХУР)
Автономни синдроми

• Нарушение на ТАЗОВОРЕЗЕРВОАРНИТЕ ф-ции :

• При лезии над Th12 – нарушена е волевата, а
запазена автономната инервация (миелити, тумори,
медиални дискови хернии) – задръжка на урина,
поради ефекта на спинален шок
• След 2-3 седмици се повишава активността на
детрузора, но тъй като е загубена способността за
потискане на детрузора и контрола върху външния
сфинктер - периодична незадръжка и изпразване на
мехура INCONTINENTIO URINAE INTERMITTENS (с
голямо количество остатъчна урина). Функциите на
мехура са под контрола на спиналните центрове.
Автономни синдроми

• Нарушения на ТАЗОВОРЕЗЕРВОАРНИТЕ ф-ции :

• При анатомични обструкции на шийката на
мехура и волева задръжка на урина възниква
декомпенсация на детрузорния мускул, с
развитие на атония и хипотония, болезнено
уриниране и полакиурия
• При ангажиране на коровия център в челния дял
– ИНКОНТИНЕНЦИЯ; може да се предизвика и
повишена активност на детрузора с периодично
изпразване на мехура (Ту метастази в областта
на lobulus paracentralis
Автономни синдроми

• INCONTINENTIO ALVI (незадръжка на фекалии)-

периферен синдром при засягане на
автономните центрове в ректума – среща се при
травми, миелити, синдром на cauda equina и др.
• RETENTIO ALVI (централен синдром) – при тежка
пирамидна лезия над лумбосакралните отдели –
на ректума се повишава спастично тонусът на
външния сфинктер, което води до тежка
констипация. Среща се при МС, тежки травми,
тумори и др.
Автономни синдроми

• СЪРДЕЧНИ АРИТМИИ – нормално

съществуващата респираторна синусова
аритмия се потиска при автономни
невропатии, например диабетна
• при пълна денервация сърцето реагира на
циркулиращите катехоламини и хормони
• стимулирането на адренорецепторите не
предизвиква аритмия в здравия муиокард,
а само при налична миокардна исхемия
Автономни синдроми

• РЕФЛЕКТОРЕН СИНКОП – вследствие остро

настъпила вазодилатация се дължи на ексцесивна
аферентна раздраза на механорецепторите при
сръхчувствителност на каротисния синус,
глософаренгиална невралгия, аортна стеноза и др.
• Напр. вазовагален синкоп – раздразата на
камерните механорецептори при сърдечна
контракция предизвиква дилатация на
капацитивните кръвоносни съдове, брадикардия
(повишена PS активност)
• При неврогенния синкоп са налице лезии по
автономната рефлексна дъга, а при рефлекторния
синкоп автономните нарушения са функционални
Автономни синдроми

• ОРТОСТАТИЧНА ХИПОТОНИЯ – възниква при

снижение на систолното АН с повече от 30
mmHg или на средното АН с повече от 20
mmHg при изправяне от легнало положение.
Първоначалните симптоми са свързани с
мозъчна хипоперфузия – обща слабост, болка
в тила, шията и гърба, зрителни нарушения.
• При изправяне на тялото – намаление на
венозния приток към сърцето, редукция на
сърдечния дебит и снижение на АН.
Автономни синдроми

• Артериалните барорецептори реагират с

намаление на инхибиторното си влияние върху
ядрото на солитарния тракт и вазомоторните
центрове в продълговатия мозък.
• В резултат се активират еферентните симпатикови
импулси – периферна вазоконстрикция, повишен
контрактилитет на сърцето и ускоряване на пулса,
активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата
система; афер. барорецепторна информация по
влакната на 9-ти и 10-ти КН достига до мозъчния
ствол, оттам по норадренергични пътища до хипо –
таламуса и стимулира отделянето на вазопресин –
периферна вазоконстрикция и компенсация на АН
Автономни синдроми

• При интактни, но недостатъчно ефективни или при

увредени компенсаторни механизми, при изправяне
настъпват абнормни промени в АН и в пулса в отговор
на ортостатичния стрес
• ОРТОСТАТИЧНА ХИПОТОНИЯ – при първични
денервационни промени в инермедиолатералните
колони на гр. мозък и еферентните симпатикови
постганглионарни влакна, при дегенеративни лезии на
подкоровите мозъчни структури (МСА) и при
периферни невропатии (диабетна, амилоидна, на
Guillian-Barre), Паркинсонова болест, сиринго -миелия,
при употреба на антихипертензивни,
гръбначномозъчни лезии
Автономни синдроми

• АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – свързана с

повишена симпатикова активност. Предизвиква
се от прекъсване на инхибиторните
барорецепторни аферентни влакна към
кардиоваскуларните центрове- при автононни
невропатии (порфирия, синдром на Guillian-
Barre)
• При моз. кръвоизливи, травми, употреба на
симпатикомиметични средства, кокаин и др.
• Острите хипертензивни реакции са свързани с
увреда на стволовата ретикуларна формация
Централни автономни структури

• Централната автономна мрежа координира

адаптативните автономни, ендокринни и
поведенчески реакции при емоционални и
стресови стимули
• Обединява множество реципрочно свързани
структури : insula като първична висцеросензорна
кора, вентромедиална префронтална кора и
предният дял на gyrus cinguli, свързаното с
емоционални и поведенчески реакции централно
ядро на amygdala, хипотаталамусни ядра
(критични за хомеостазата), вентролатералната
медула и nucleus tractus solitarii, свързани с
контрола на кардиоваскуларните и респираторните
Ретикуларна формация

• Филогенетично стара мозъчна структура,

разположена по протежение на мозъчния ствол,
която достига до междинния мозък в краниална
посока и до гръбначния мозък каудално
• Съставена е от струпване на голям брой неврони
с различна големина (големи –
гигантоцелуларни, средни – магноцелуларни и
малки – парвоцелуларни) и форма, разположени
в гъста мрежа, образувана от техните дендрити и
аксони
Ретикуларна формация

• Разделя се морфологично и функционално на

следните области :
• 1. Ядра на raphe (шевови), разположени по
срединната линия в мозъчния ствол в 9 групи,
източник на серотонинергични проекции
• Серотониновите терминали са гъсто
разположени в лимбичната кора и в сетивните
корови области
• Посредством десцендентните си проекции
серотонинергичната система инхибира
импулсите от болковите окончания
Ретикуларна формация

• 2. Медиална област – включва различни

по големина ядра (nucleus reticularis pontis
caudalis et rostralis, nucleus gigantocellularis)
и дълги асцендентнтни и десцендентни
пътища
• В краниална посока до средния мозък,
междинния мозък и кората на крайния
мозък, а каудално – към гръбначния мозък
посредством ретикулоспиналния път
Ретикуларна формация

3. Латерална област – латерална трета на тегментума,

nucleus reticularis parvocellularis (изградени предимно
от малки неврони), locus coeruleus, nuclei
parabrachialies, nucleus pedunculopontinus. В тази
зона се намират норадренергични, адренергични и
холинергични групи
• Възходяща НА невронна система започва от
продълговатия мозък (дорзалното ядро на 10-ти КН
и nucleus tractus solitarii, а в моста в сивото вещество
около 4-ти вентикул и в locus coeruleus
• НА импулси достигат до хипоталамус, лимбичните и
неокортикални полета (по мед. предномозъчен път)
Ретикуларна формация

• 3. Латерална област :
• Адренергичните неврони са разположени в
продълговатия мозък, в дорзалния и
вентролатералния тегментум
• Асцендентните адренергични проекции достигат
основно до locus coeruleus и сивото вещество
около акведукта в средния мозък, а също и до
hypothalamus, thalamus
• Каудалните – до интермедиолатералните
клетъчни колони в гръбначния мозък
Ретикуларна формация

• Аферентни пътища от :
• моторната кора (кортикоретикуларен път)
• от малкия мозък (фастигиоретикуларен път)
• от екстеро-, проприо- и интерорецепторите
(спиноталамичен път, пътища на Гол и Бурдах
• от слуховия и вестибуларния анализатор
• от базалните ганглии
• Еферентни пътища :
• към мозъчната кора
• към гръбначния мозък
Ретикуларна формация
Основни функции на РФ са : Поддържане на съзнанието
• Регулиране на състоянието на бодърстване и сън
• Контрол на важни висцерални дейности –
сърдечносъдова и дихателна
• Влияе върху сегментните двигателни и автономни
рефлекси, както и върху аферентната сетивна
информация в гръбначния мозък
• Ретикуларните ядра регулират функциите на
намиращите се в съседство ядра на КН : 5; 6; 7; 9; 12.
• Понтинните ядра координират хоризонталните
движения на очните ябълки, а медуларните ядра –
контрол на висцералните функции чрез ядрата на 10 КН
Хипоталамус
• Основна структура на АНС, която участва в
контрола на автономните и ендокринните
функции, в осъществяването на поведенчески и
емоционални реакции и поддържане
състоянието на бодърстване и сън
• Аферентни проекции от : лимбичната система
(хипокамп, амигдала), неокортекс, таламус,
ретикуларни ядра, мозъчен ствол, ретина
• Еферентни проекции към : лимбична система
(хипокамп, амигдала), хипофиза, таламус,
мозъчен ствол , гръбначен мозък
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• Оформя пода и вентралната част на стените на
третия вентрикул, отграничава се от таламуса
• Рострално граничи с кръстосването на зрителните
нерви, задна граница - зад мамилараните телца
• Предно-базално чрез инфундибулум са свързава с
хипофизната жлеза; зад инфундибулума е tuber
cinereum
• Каудално е тегментумът на средния мозък
• Форниксът – нервен сноп, който свързва
хипоталамуса с хипокампа, ограничава медиална
и латерална хипоталамусна област
Хипоталамус.
Анатомофизиолигия
• Предна (супраоптична) хипоталамусна област –
nucl. suprachiasmaticus, nucl. supraopticus, nucl.
paraventricularis
• Средна (туберална) хипоталмусна област - nucl.
ventromedialis, nucl. dorsomedialis, nucl. arcuatus
• Задна хипоталамусна област – мамиларните
ядра (nucl. mamillares), медиално и латерално, в
областта зад тях - nucl. posterior
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• Кръвоснабдява се от системата на ACI
• Съдовата връзка на хипоталамуса с хипофизата е
чрез порталната система. Тя се образува от
капиляри на съдовата мрежа, навлезли в
медиобазалния хипоталамус (eminentia mediana),
от синусоидалните съдове, снабдяващи с кръв
дръжката на хипофизата и от капилярите на
аденохипофизата
• Тубероинфундибуларните неврони на nucl.
arcuatus, nucl. periventricularis ant. и nucl.
paraventricularis синтезират хипофизиотропни
хормони
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• Разположените около tuber cinereum секреторни
клетки синтезират и отделят в порталната
венозна система следните хипофизиотропни
хормони, които имат ефект върху предната
хипофиза :
• Тиреотропин РХ
• Гонадотропин РХ
• Кортикотропин РХ
• Рилизинг хормон на растежния фактор (РХРФ)
• Соматостатин (потискащ хормон на РХРФ)
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• Невросекреторните клетки в n. paraventricularis
n. supraopticus – синтезират хормони окситоцин
и вазопресин, които от задния дял на хипофизата
попадат в системното кръвообращение
• N. suprachiasmaticus – получава аферентации от
ретината и участва в регулиране на цикъла сън-
бодърстване. За това допринася и мелатонинът
(от пинеална жлеза)
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• Невроните в преоптичната област, предния
хипоталамус, n. ventromedialis и n. аrcuatus участват
в регулацията на половите функции и сексуалното
поведени чрез ГРХ и влияне върху S и PS неврони,
които контролират гениталните рефлекси
• Преоптичната и предната хипоталамусна област
участват в терморегулацията. Посредством
разположените в предния хипоталамус
терморецептори се възприема затоплянето или
охлаждането на преминаващата кръв, което
предизвиква компенсаторни реакции за
поддържане на температура
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• Намиращите се в хипоталамуса глюкорецептори,
реагират на глюкозната концентрация на кръвта
и заедно с центъра на глада в n. ventrolateralis и с
центъра на ситостта в n. ventromedialis регулират
приемането на храна
• Активирането на осморецепторите, разположени
в близост до n. supraopticus и n. paraventricularis,
е свързано с регулиране приема на вода,
усещането за жажда и водно-електролитната
хомеостаза
Хипоталамус.
Анатомофизиология
• При хипоталамусно увреждане се наблюдават
промени в артериалното налягане и сърдечните
функции – реполяризацинни ЕКГ промени и
ритъмни нарушения. Кардиоваскуларните
дисфункции са свързани с високи концентрации на
норадреналин и циркулиращи кортикостероиди
• Мамиларните тела в задния хипоталамус участват в
осигуряване на паметта за текущи събития
• Увреда на задния хипоталаму и връзките му с РФ –
водят до нарушения в съня и съзнанието
Хипоталамус
• При стимулиране на задните и
вентромедиалните области се предизвикват
симпатикови реакции (артериална
хипертония, мидриаза, тахикардия), а при
стимулиране на преднолатералните области –
парасимпатикови реакции (артериална
хипотония, брадикардия и миоза)
Хипоталамусни синдроми
• НАРУШЕНИЕ в ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯТА –
продължителен фебрилитет, несвързан с ендо-
или екзогенни причини; не се влияе от
антипиретици, а от невролептици
• Хипертермия – при хирургична намеса, травми,
ангажиращи пода на трети вентрикул, руптура на
a.comm.anterior
• Хипотермия или пойкилотермия (колебания на
телесната температура)
• Спонтанна периодична хипотермия – протича с
повишена саливация, гадене, повръщане,
изпояване, сълзотечение, брадикардия, гърчове
Хипоталамусни синдроми
• НЕВРОТРОФИЧНИ ПРОЯВИ – при хипоталамусни
увреди, свързани с лезии на трофотропния заден
хипоталамус; обменни хипоталамусни
нарушения -преходни хипо- и хипергликемии
• НЕВРОПСИХИЧНИ ПРОЯВИ – панически,
генерализирани и фобийни тревожни и
соматоформи хипохондрични разстройства,
емоционални и кигнитивни нарушения –
обуславят се от връзките на хипоталамуса с
лимбичните структури и префронталната кора
Хипоталамусни синдроми
• НЕВРОЕНДОКРИННИ ПРОЯВИ – свързани с
нарушение в отделянето на освобождаващи и
потискащи хормони, както и с прякото влияние
на автономната инервация върху секрецията на
ендокринните жлези : нарушения в чувството за
жажда, в приема на вода и в отделянето на
урина (при абнормна секреция на вазопресин);
хипогонадизъм, хиперпролактинемия,
аменорея, галакторея, нанизъм, акромегалия,
хипотиреоидизъм
• Симпатикови кризи, парасимпатикови кризи
 Хипоталамусни синдроми
•Безвкусен диабет – при редуциране броя на
секреторните неврони в супраоптичното и в
паравентрикуларното ядро. Предизвиква се от
гранулом, менингит, травма и съдова лезия
•Синдром на несъответната лезия на вазопресин –
частична увреда на супраоптичното и
паравентрикуларното ядро вследствие травма, САК,
хидроцефалия, менингити, енцефалити
•Болестта на Cushing
•С-м на Babinski-Frohlich (адипозо-генитална дистрофия)
•С-м на Kleine-Levin – глад, хиперфагия, булимия
•Анорексия и булимия – нарушение на баланса между
центъра на ситостта (VMT) и центъра на глада (VLT)
Лимбична система

• Състои се от медиални и медиобазално разположени

корови и подкорови мозъчни структури, които участват в
следните функционални дейности:

- Автономно-висцерални
- Емоционално-афективни
- Мотивационно-поведенчески реакции
- Нагонно-инстиктивни действия
- Заучително-паметови процеси
Лимбична система

1. Корови лимбични структури:

- архикортикални (gyrus parahippocampalis, хипокампална
формация)
- мезокортикални (gyrus cinguli)
- неокортикални (орбитофронтална и предна темпорална кора)
2. Подкорови лимбични структури:
- амигдала (афер. проекции с олфакторната кора,
неокортикални асоциативни сензорни полета, автономни
центрове на мозъчния ствол и еферентни към септална
област, хипоталамус, мозъчен ствол, стриатум)
- септални ядра (през тях преминава информация между
лимбична система, хипоталамус и мозъчен ствол)
Хипокампална формация

• Аферентни проекции от:

- корови структури: gyrus cinguli, енторинална и
орбитална кора
- подкорови: амигдала, хипоталамус, стволови ядра,
септална област
• Еферентни проекции към:
- неокортикални асоциативни полета на фронталния,
париеталния, темпоралния и окципиталния лоб
- мезенцефална ретикуларна формация
- мамиларни ядра на хипоталамуса
Лимбична система - функции

• ХИПОКАМПЪТ (възприема информация от различни сензорни

модалности и от висцералната сфера) участва в:
- трансформирането на информацията от краткосрона в
дългосрочна памет
- извличането на информация от дългосрочната памет в
оперативната част на мисловните процеси
• ХИПОКАМПАЛНАТА ФОРМАЦИЯ и АМИГДАЛАТА:
- изграждането на организацията на мотивационното поведение,
свързано с осигуряване на основните биологични потребности и
поведението при стресови ситуации
Лимбична система - функции

• АМИГДАЛА:
- участват в генерирането на емоционални реакции: страх, гняв,
ярост, апатия, тревога, при които поведенческите реакции са
бягство или нападение
- регулиране чуството на удоволствие (участват септалните ядра)
- емоционална оцветка на сюзрителна, тактилна и болкова
информация
- поради тесните връзки с ХИПОТАЛАМУСА емоционалните и
поведенчески реакции са придружени с автономни прояви-
промени в сърдечната честота и артериалното налягане,
температурата, потната секреция, стомашно-чревните функции,
зеничните реакции и др.
Функционални лимбични кръгове

• КРЪГ на PAPEZ включва: ХИПОКАМП, ФОРНИКС, МАМИЛАРНИ

ТЕЛЦА, ПРЕДНО ЯДРО НА ТАЛАМУСА, ПОЯСНАТА ИЗВИВКА и
ЕНТОРИНАЛНАТА КОРА – свързан с регулиране на емоциите и техния
поведенчески израз, а също и с паметовите процеси

• ЛИМБИЧНИ КРЪГОВЕ, свързани с БАЗАЛНИТЕ ГАНГЛИИ, ТАЛАМУСА и

АСОЦИАТИВНИТЕ КОРОВИ ПОЛЕТА – участват в регулиране на
емоциите, афектите и когнитивното решаване на проблемите при
двигателното поведение

• ЛИМБИЧНИ ВРЪЗКИ с ХИПОТАЛАМУС – поддържат и координацията

на сксуалното поведение и невроендокринната регулация на
репродуктивните органи, което осигурява съществуването на
видовете
Лимбични синдроми
• Автономни нарушения (основно сърдечносъдови,
дихателни, храносмилателни), предимно
парасимпатикови, бързопреходни, с пароксизмален
характер, често като аура на темпорален
епилептичен пристъп
• Емоционални разстройства – ярост, агресия, мъка,
тъга, страх, тревога, апатия
• Нарушения в поведението – в половото, в
храненето (анорексия и булимия)
• С-м на Kluver-Busy – при двустранна темпорална
лобектомия - булимия, липса на страх,
хипероралност, хиперсексуалност, зрителна агнозия
Лимбични синдроми
• Психосензорни нарушения – слухови и зрителни
илюзии, агнозии, дереализационни и
деперсонализационни разстройства,
обонятелни, слухови, вкусови халюцинации,
натрапливи припомняния
• Корсаков синдром – смущения във
фиксационната памет за текущи събития със
запълване на паметовите празнини с измислици
• Нарушения в яснотата на съзнаниетио –
понижено внимание, сънливост; синдром на
акинетичен мутизъм (будна кома)
Лимбични синдроми
• Епилептични пристъпи или техни аури,
произхождащи от темпоралния мозъчен дял и
проявяващи се като :
• Висцеро-висцерални (тахи- или брадикардия, хипо-
или хипертермия, артериална хипо- или
хипертония, гадене)
• Висцеро-сензорни смущения (гастрални и
абдоминални болки, психосензорни отклонения)
• Психомоторни кризи – дъвкане, мляскане
• Парамнестични кризи – чуство на задрямване, на
нереално съществуване, на удвояване на личността