ТИПИЧНИ ТРАВМИ ОТ ПРЕНАПРЕЖЕНИЕ

СИНДРОМ НА РОТАТОРНИЯ МАНШОН

(Периартрит на раменната става, „Замръзнало рамо“)

Ротаторния маншон около раменната става

е съставен от сухожилията на мускулите,
които извършват въртеливи движения в
рамото (ротатори). Те обгръщат главата на
рамената кост (като в маншон) и при
движение я стабилизират и придържат към
лопатката. Бурсата представляват
торбичка изпълнени със синовиална
течност, която предпазва ротаторния
маншон при движение от намиращия се
над нея костен израстък на лопатката
акромион. Така се обезпечава нормалното
и гладко движение в рамото. При
периартрит на раменната става се засягат
всички нейни структури: ставната капсула, бурсата, ставните връзки и сухожилията на
ротаторния маншон. Една от причините за увреждането на този анатомичен комплекс е, че
при нормално повдигане на ръката има контакт и триене между ротаторния маншон,
бурсата и твърдия костен свод на акромиона. При това се създават условия за оток,
микрокръвоизливи, възпаление на бурсата и задебеляване и травмиране на сухожилието
на m. supraspinatus. Понякога процеса води до натрупвания на калциеви отлагания в
сухожилието/бурсата и накрая - частични или пълни разкъсвания, поради претърпяната
дегенерация. Когато има хронично задебеляване на сухожилията на ротаторния маншон,
при движение те се притискат от твърдия свод на рамото, което е съпътствано със силна
болка. Това състояние се отбелязва като - синдром на притискане в рамото (inpingement
syndrom).

Състоянието е дистрофично-дегенративно микротравматично увреждане на меките тъкани

около раменната става и се среща най-често в спортове като волейбол, хандбал,
гимнастика, акробатика, борба, самбо, плуване и спортове, в които се изисква хвърляне и
движения с горни крайници.

Оплакванията са свързани с дълготрайна болезненост, която се засилва при движение и в

началните стадии намалява при покой. На по-късен етап понякога се появява и нощем и
нарушава съня. Налице е също прищракване при движение и е много характерна промяна
в силата на болката в определена част от движението на ръката нагоре - "болезнена дъга".
При повечето случаи се наблюдава също слабост, схващане и ограничаване на движенията
в раменната става от незначителна степен до пълно обездвижване - т.нар. "замръзнало
рамо".

ЛАТЕРАЛЕН ЕПИКОНДИЛИТ („Тенис лакът“)

"Тенис лакът" е типично дистрофично-дегенеративно микротравматично увреждане,

засягащо инсерцията (залавното място) на мускулите-екстензори на китката върху
латералния (външния) епикондил на раменната кост.

Състоянието е характерно за спортуващи, които

натоварват преимуществено предмишницата
(постоянно статично натоварване на мускулите
осигуряващи захват на ракета, оръжие и т.н.) и
движенията в лакътната става са от ротаторен
тип, като напр. тенисисти, бадминтонисти,
фехтовачи и др.

Болката може да е локализирана в областта на

външния епикондил на раменната кост или да
слиза към китката, като при по-тежките случаи
е трудно да се задържа предмет в ръката. В
някои случаи се наблюдава скованост и ограничение на движенията в лакътна става.

МЕДИАЛЕН ЕПИКОНДИЛИТ („Голф лакът“)

Възможно е сходно страдание от

противоположната страна на лакътя – медиален
епикондилит. Това състояние е популярно като
„голф лакът“.
При "голф лакът" се засягат сухожилията на
медиалната група мускули на предмишницата,
които се залавят в областта на лакътя, за
вътрешния епикондил на раменната кост. Това са
мускулите-флексори (сгъвачи) на китката и
пронатора (завъртащ на вътре) на предмишницата,
поради което основната причина за появата на
медиалния епикондилит е пренапрежението на тези мускули в следствие от многократно
повтарящи се движения. Най-често от "голф лакът" страдат играчите на голф, крикет,
тенис, копиехвъргачите, като този проблем може да се появи и в други спортове и дори
при не спортуващи хора - например работещи на компютър или извършващи еднообразна
работа с ръце.
ПУБОАДДУКТУРЕН СИНДРОМ (ARS, „Футболна болест“)

Пубоаддукторният синдром е свързан с микротравматично

увреждане на сухожилията на вътрешната (аддукторна) група
мускули на бедрото в областта на залавянето им за пубиса
(срамната кост). Названието ARS комплекс идва от характерната
локализация на болката - в аддукторите на бедрото (А), правите
коремни мускули - (m. rectus abdominis) (R) и областта на
симфизата (S). Макар "футболната болест" да е типично
заболяване на футболистите, тя се среща и при гимнастици,
акробати, танцьори, хокеисти, скиори и др.
Мускулите аддуктори привеждат бедрото навътре и го
стабилизират при ходене. Те се натоварват изключително при
бягане съссмяна на посоката и ритане. В резултат на такива
натоварвания, на залавните места (инсерциите) на мускулите към
пубиса възниква възпаление (инсерционит), последван от
микроразкъсвания на съединителнотъканните влакна. Възпалението се задълбочава,
болката, която в началото се появява само при натоварване, впоследствие персистира и по
време на покой, придружена с лек оток. Първоначално болката е само в областта на
слабините, но впоследствие ирадиира надолу, по вътрешната повърхност на бедрото, и
нагоре, към долната част на корема.

ПАТЕЛАРЕН ТЕНДИНИТ („Коляно на скачач“)

Пателарното сухожилие е това

сухожилие, чрез което четириглавият мускул се
залавя за големия пищял, като минава над
колянното капаче. Благодарение на него
четириглавият бедрен мускул разгъва крака в
колянна става, участва и в сгъването на
тазобедрената става и позволява движения като
скачане и ритане. Под въздействието на
различни травмиращи фактори пателарното
сухожилие може да се възпали и да се стигне до
микроразкъсвания, възпаление и болков
симптом. Болката е най-силна под долния ръб
на капачето и се провокира при сгъване на коляното и/или при натиск. Хронифицирането
на пателарния тендинит може да доведе до макротравма – руптура на пателарното
сухожилие.

ПЛИКА СИНДРОМ (Липоартрит, Болест на Хофа)

Тялото на Хофа е мастна

формация (плика) в колянната става,
която е разположена под капачето на
границата на ставната капсула и
пателарното сухожилие. Основната
функция на тази плика е амортизационна,
с цел преразпределение на натоварването
при движения в ставата.
Болестта на Хофа е немикробна,
хроничновъзпалителна промяна в
мастната формация на коляното. Поради
постоянното, активно възпаление
мастните клетки постепенно се заменят с фиброзна тъкан и пликата на Хофа губи своята
функция, което се отразява негативно на здравето на цялата става.
Причината за заболяването е всяко нараняване на коляното (удар или често падане
върху ставата, резки движения в крака). В резултат на това мастното тяло се прищипва
между бедрената кост и пищяла, възникват кръвоизливи от съдовете, подуване и
пролиферация в обема на пликата на Хофа. Развива се асептичен възпалителен процес,
който е предразположен към хроничен курс. В резултат на това мастната тъкан се заменя с
фиброзна тъкан и цялата колянна става страда.

ХОНДРОМАЛАЦИЯ НА ПАТЕЛАТА (Патело-фемурален синдром, „Коляно на бегач“)

Хондромалацията на пателата е състояние, при

което започват процеси на „размекване“ и
нарушаване на целостта на хрущяла покриващ
капачето. Най-честата причина за това е
несъвпадение в осите на мускулното теглене,
поради недобро центриране на капачето съм
епикондилите на бедрената кост (латеропозиция
на пателата). 
Спортисти, които постоянно натоварват и
травмират коленете и имат тази анатомична
особеност често страдат от този синдром. За
него е характерна болка, която се появява при сгъване на колянната става и се усилва при
контракция на четириглавия мускул, особено ако капачето е фиксирано. Хондромалацията
е състояние, което води до ранно развиване на артрозни промени в колянната става.

БУРСИТИ

Бурсите са малки торбички, които са пълни със синовиална течност и са

разположени в ставите. Тяхната функция е да намалят триенето и омекотят контакта при
движение между различните структури като кости, мускули и сухожилия. В човешкото
тяло има около 150 бурси като най-големите се намират в областта на големите стави -
раменна, лакътна, колянна и тазобедрена. Възникването на възпалителен процес в бурсите
се означава като бурсит.
Бурситът обикновено се причинява от повтарящо се движение и прекомерен
натиск. Раменете, лактите и коленете са най-често засегнати. В спорта най-често бурситът
е вследствие на хронично пренапрежение, микротравми или постоянно механично
дразнене в областта на съответната бурса. В много от случаите възпалението на
определени бурси е специфично за спортната дейност. Например при спортовете, в които
има повтарящи се движения с ръце като тенис, волейбол, хандбал, плуване, най-често се
засягат бурсите на лакътя и рамото. При бегачите, футболистите и в спортове със
скачания и падания се засягат по-често бурсите на долните крайници.
Острата спортна травма е по-рядко срещаната причина и е свързана със силен удар,
падане или контузия в областта на бурсата. В началните етапи на острия травматичен
бурсит е характерно натрупването на течност (серозен ексудат) в кухината на бурсата
(остър серозен бурсит), който при проникването на патогенни микроорганизми може да
премине в гноен (остър гноен бурсит).

СТРЕС-ФРАКТУРИ

Стрес-фрактурите са малки пукнатини

в костите, които се появяват в резултат на
претоварване на тъканта. Ето защо най-
уязвими са костите на долните крайници,
които от една страна носят тежестта на
тялото, а от друга - при движения свързани с
повтаряща се компресия във вертикална
посока, поради бягане, скачане и др. Най-
често стрес-фрактури се появяват по костите
на стъпалото, долните части на костите на
подбедрицата и макар и по-рядко – високо на
бедрената кост (шийката) или на телата на
прешлените.

Както при всички травми от пренапрежение и

тук основен симптом е болката, която в началото е само при натоварване, а впоследствие
и по време на покой.

Фактори, които могат да увеличат риска от получаване на стрес-фрактурите:

 Определени спортове - по-чести са при спортисти като лекоатлети, баскетболисти,

тенисти, танцьори, фигуристи или гимнастици.
 Повишена активност - появяват се при хора, които внезапно преминават от
заседнал начин на живот към повишена двигателна активност или такива, които
бързо увеличават интензивността, продължителността или честотата на
тренировките.
 Пол - жените, особено тези, които имат нередовни или липсващи менструални
цикли, са изложени на по-висок риск от развитие на стрес-фрактури.
 Проблеми с ходилата - хора, които имат плоскостъпие или високи сводове на
стъпалота, са по-склонни към развитие на стрес-фрактури. Износените обувки
допринасят за проблема.
 Отслабени кости - състояния като остеопороза могат да отслабят костите и да
улеснят възникването на стрес-фрактури.
  Предишни стрес-фрактури - наличието на една или повече стрес-фрактури са
предпоставка за възникване на нови.
 Липса на хранителни вещества хранителните разстройства и липсата на витамин D
и калций могат да направят костите по-склонни към стрес-фрактури.

АРТРОЗНИ СЪСТОЯНИЯ

Артрозата е заболяване, което е свързано с дегенеративни промени на ставните

хрущяли (изтъняване, напукване), в резултат на което прораства костна тъкан (остеофити,
„шипове“), възниква възпалителен процес, ставата се деформира и движенията там са
болезнени. Износването на ставните хрущяли и възникването на артроза са състояния,
характерни за хора в напреднала възраст, но се наблюдават и при млади, хора на тежкия
физически труд, както и спортисти, при които ставите са подложени на ежедневно
свръхнатоварване. Повтарящите се еднотипни движения в дадена става, както и
получаването на травми на същото място са най-честите причини за възникване на
артроза.
В началото водещ симптом е сутрешната болка и чувство за „скованост“ на
ставите. След раздвижване болката утихва и сковаността отшумява. С напредването на
процеса болката става постоянна и движението в ставата прогресивно намалява.
Фактори, които могат да увеличат риска от развиване на артроза:

 Възраст - артрозата е много по-честа при възрастни хора.

 Пол - жените са по-склонни да развият артроза. Мъжете са по-склонни да развият
подагра.
 Тегло - наднорменото тегло оказва повече натиск върху ставите. Това повишава
риска от увреждането им и развитие на артроза.
 Травми - повтарящите се травми могат да увредят ставите, повишавайки риска от
артроза.
 Ставни деформации - нарушената цялост на вътреставните хрущяли и/или
специфични анатомични особености, както и някои заболявания свързани с
деформация на кости и стави, увеличават риска от артроза.
 Професия - работа, която е свързана с постоянен механичен стрес върху ставите,
може да увеличи риска от артроза.
 Наследственост - има по-голяма вероятност да развиете артроза, ако имате
фамилна анамнеза за състоянието.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА МИКРОТРАВМАТИЧНИТЕ

УВРЕЖДАНИЯ
ок ой
П
ри отера п
К и я М ед
кт ам
и и ен
рп тозя н
а
Фи
К езот тер ап
н я/р К и
и ез от ей
н н г
и
п

Криотерапия – апликации с лед 3-4 пъти дневно за 15-20 минути.

Медикаментозна терапия – противовъзпалителни средства (нестероидни
противовъзпалителни) под формата на мехлеми, гелове и др. – локално. По лекарска
препоръка – таблетки, сашета, инжекции. В краен случай, отново по лекрско предписание
– стероидни противовъзпалителни (инжекционна форма).

Физиотерапия – йонофореза, UV, shock wave therapy, лазер и др. процедури, съчетани с
китезитерапевтични упражнения и кинезиотейпинг.