III.

ТАЗ
III.II. Лигаменти на таза

Лигаментите (връзки) свързват две костни структури. Изградени са основно от

колаген и еластин, наситени с много механорецептори и специализирани
сетивни органи. Тези рецептори информират ЦНС за позицията, движенията и
силите на напрежение в ставите и костните структури.
Сакроилиачните стави нямат собствени мускули и са стабилизирани само от
лигаментите на таза.
При промяна в лигаментарния апарат на таза се нарушава проприоцепцията и
се изкривява сигнала към мозъчната кора. Това променя способността на
мозъка да активира мускулно движение или да задържи позиция чрез
правилните мускули на таза. Казано по друг начин – при неадекватен сигнал,
мозъкът забравя за мускулите на таза и подава сигнал към други структури.

Така трансформацията на силите се предава чрез компенсиращи мускули,

ставите на таза и ставите на гръбначния стълб. Това води до нестабилност или
блокиране на СИС и таз.

Най-честите симптоми са болки, чувство за умора в областта на таза и долните

крайници, „начална болка“ (затруднено движение след продължително седене).
С времето, поради променени вектори на натоварване на ставите, се развиват
дегенеративни промени в коленни и тазобедрени стави и по прешлените на
гръбначния стълб.

Сакралната кост е стабилизирана към тазовите кости с много лигаменти по

задна и предна страна. Най-важни за стабилността на СИС са задните
(дорзални) лигаменти:
– сакротуберални (Lig. Sacrotuberale 1.);
– сакроспинални (Lig. Sacrospinale 2.);
– сакроилиачен (Ligg. sacroiliaca 3.);
– илиолумбални (Lig. iliolumbale 4.).
Сакротуберален лигамент 1. (Lig. sacrotuberous – STL) е ветрилообразен
лигамент разположен симетрично от двете страни, по задната част на таза,
обхващайки и сакроилиачната става.
Има влакна в сухожилието на двуглав бедрен мускул (m. biceps femoris) и е
„мост“ между мускулите по задната страна на бедрата и правите мускули на
гърба (erector spinae). Придържа таза в неутрална позиция и го предпазва от
наклон напред. Има няколко слоя и твърдата структура на този лигамент може
да предизвика нервно-съдова компресия в тази област.
Като част от страничната (латерална) миофасциална линия, действието на
сакро-тубералната връзка е от плантарната част на ходилото до основата на
черепа.
Сакроспинален лигамент 2. (Lig. sacrospinale – SSL) – има триъгълна форма с
основа, прикрепена към страничната част на сакрум и опашна кост, а върхът е
прикрепен към седалищната кост (os ischii).
Сакротубералният и сакроспиналният лигаменти имат общи влакна и
стабилизират сакрума при наклон напред.

При травми на опашната кост или при продължително неправилно седене

лигаментите могат да бъдат много уплътнени, скъсени и да променят
позицията на сакралната кост.
Няколко важни кръвоносни съдове и нерви минават през тези лигаменти,
включително долна глутеална артерия, пудендален нерв, седалищен нерв и те
могат да бъдат притиснати.
Основна функция – предотвратява завъртането на илиачната кост спрямо
сакрума (заедно със сакротубералния лигамент).

Сакроилиачен лигамент 3. (Ligg. Sacroiliaca) – съставен от много снопчета,

разположен в дълбочина, служи за произход на мултифидните мускули (mm.
multifidi).

Илиолумбален лигамент 4. (Lig. Iliolumbale) – много здрав лигамент, от върха на

напречния израстък на L5 (пети лумбален прешлен) до задната част на
илиачния гребен.
Влива се в долните слоевете на тораколумбалната фасция, има връзка с
големия псоас, квадратния поясен и екстензорите на гърба. Предотвратява
раздалечаването на илиачните кости при големи натоварвания

При изследвания Hackett и Kurosawa установяват, че стимулирането на

четирите дорзални сакроилиачни връзки, чрез инжектиране на лидокаин,
генерира специфични модели на болка в долния крайник. Тези зони на болка
съвпадат с дерматомите на коренчева болка.
Симптомите на „радикуларна болка“ може да не са свързани с нерв, а по-скоро
с лигамент и те трябва да се разглеждат като потенциални цели за лечение при
такива болки.

СИС няма собствени мускули за движение в ставата, но има мускули, които

играят важна роля в осигуряването на стабилност. Това са напречен коремен
мускул (m. transversus abdominis), коси коремни мускули (mm. obliquus abd.) и
мускулите на тазовото дъно.

Движението на сакралната кост в сагиталната равнина по отношение на

илиачните кости се нарича нутация или контранутация.
Нутацията е завъртане напред спрямо илиачните кости (повдигане на опашната
кост нагоре). Активира сакротубералните и сакроспиналните лигаменти и дава
стабилност на ставата при стоене, седене, повишено натоварване.
Контранутацията е завъртане назад, спрямо илиачните кости, което се случва в
легнало положение и без натоварване. Активира илиолумбалния лигамент и
дългата част на сакроилиачния лигамент.

Според проф. Янда (Vladimir Janda), мускулен дисбаланс може да предизвика

сакроилиачна дисфункция и обратно – сакроилиачна дисфункция може да
предизвика мускулен дисбаланс, изразяващ се в:
– неактивни (потиснати) големи седалищни, независимо от коя страна;
– свръхактивни (стегнати) квадратен поясен и пириформис на засегнатата
страна;
– ригидни (замръзнали) илиопсоас;
– спазъм на ишиокрурална мускулатура.

Тазът се премества към здравата, неблокирана страна.