I.

ФАСЦИЯ

„Фасцията е всеобхватната тъкан на тялото. Това не е дрехата, която го

обгръща, а мрежата, която го свързва. Ако премахнете всички други тъкани
от фасциалното им легло, структурата и формата на тялото остават –
призрачни и все пак ясно дефинирани.“

Д-р Стивън М. Левин (Dr. Stephen M. Levin)

Анатомът Andreas Vesallus още през 1548 г. определя и илюстрира три системи
(мрежи) в човешкото тяло – нервна, васкуларна (кръв, лимфа) и фасциална.

Всяка от тези три системи се използва за комуникация, като видa информация

и скоростта на предаване са различни. Отделното разглеждане на тези мрежи е
с цел аналитично опростяване, но те винаги са интегрирани и взаимодействат
помежду си. Ето защо говорим за „нервно-васкуларна-миофасциална
система (мрежа)“, която реагира като едно цяло на промените в нас и в
околната среда.

Нервната и васкуларната системи са разположени във фасциалната мрежа и

често се наричат висцера (вътрешност) на фасцията. Мускулите са
функционално неделими от фасцията и образуват миофасциална система.
Всички фасции са класифицирани като същинска съединителна тъкан
(другите са специализирана и ембрионална съединителна тъкан).

Структура на фасциалната тъкан

Основна част от съединителната тъкан е извънклетъчната матрица

(екстрацелуларен матрикс ЕСМ).

Тя осигурява структурна среда, рамка, опора, в която се разпределя

механичното напрежение. Изпълнена е с основно вещество, в което са
разположени влакна, клетки, протеини и др.

Основно вещество (Основна субстанция, Аморфно вещество, Земно

вещество) – гел, съставен от абсорбиращи водата молекули (водни
възглавници), които осигуряват механична поддръжка и устойчивост на
компресивни сили. Водата е съществена част от фасцията.
Влакна – основно колаген и еластин, които осигуряват вътрешна организация
на матрикса и прикрепване на клетките.

Клетки фибробласти, миофибробласти и фасциацити – произвеждат

колагенови и еластинови влакна, хиалуронан и др. Робърт Шлайп ги описва
образно като „строителни работници, бригада за почистване и занаятчии“ в
извънклетъчната матрица.

Протеини – основно хиалуронан – веществото, което осигурява плъзгането

между фасциалните слоеве.
2 Свойства на фасциалната тъкан

Фасцията има четири основни свойства: вискозитет, еластичност,

пластичност и ремоделиране.

Вискозитет е мярка за подвижност на течностите или свойството им да текат.

Колкото е по-голям вискозитетът, толкова течността е по-трудно подвижна и се
възприема като „гъста“ или „гел“. Основното вещество в извънклетъчната
матрица е гел, който под въздействието на бавни, меки сили, енергии намалява
вискозитета си и става по-течен. Ако силата на въздействие е много интензивна
(бърза, голяма), основното вещество увеличава вискозитета и се сгъстява. Така
фасциалната тъкан може да стане „по-течна“ (по-подвижна, гъвкава, плъзгаща
се, адаптивна) или „по-гъста“ (по-твърда, по-здрава, по-устойчива).

Еластичност е свойствата на телата да възвръщат формата или обема си,

след като бъдат отстранени силите, причиняващи деформация (катапултен
механизъм). Мускулите са еластични.

Фасциалната тъкан има колагенови и еластинови влакна, които позволяват

определена, малка еластичност, управлявана от Вегетативната нервна система
и ние нямаме контрол над нея.
Пластичност – фасциалната мрежа може да променя формата, да се
моделира чрез движение на слоевете си един спрямо друг (като плотове на
разтегателна маса). Това позволява мускулна контракция и предаване на сила.

Фасцията е способна да ремоделира (адаптира) структурата си в зависимост

от стреса на който е подложена – сила на гравитацията, атмосферно налягане,
температура, др. Фасциалната архитектура се променя с течение на времето,
за да отговори на условията за стойка и движение.

Формата определя Функцията – променена форма създава дисфункция.

Различни фактори, като претоварване, неправилно натоварване,

обездвижване, наранявания, операции и др., могат да доведат до негативни,
дисфункционални адаптации във фасциалната система. Тези негативни
фасциални адаптации могат да бъдат допълнително поддържани от
продължително неблагоприятно хранене и неблагоприятни психоемоционални
и психосоциални фактори.

В самата фасциална тъкан тези негативни, дисфункционални адаптации се

проявяват в три основни форми:

1. Уплътнена фасция – при пренапрежение започва свръхпроизводство на

колагенови влакна, които правят Основното вещество (ЕСМ) плътно,
сплъстено. При това се образуват т. нар. патологични колагенни кръстосани
връзки. Резултатът е ограничена подвижност и нарушен метаболизъм във
фасциалната тъкан придружена с болка.
Диета, упражнения и синдромите на прекомерна употреба са в състояние да
променят вискозитета на основното вещество (ЕСМ) във фасцията,
причинявайки уплътняване – промяна, която е лесно обратима.

2. Слепнала фасция (адхезии) – при недостатъчно движение намалява

производството на хиалурон и това повишава вискозитета (плътността) на
основното вещество. Води до „изсушване“ на рехавата, гелообразна тъкан
между фасциалните слоеве и „слепване“ с ограничена подвижност между
фасциалните слоеве, притискане на кръвоносни, лимфни, нервни съдове.

3. Фиброза, фибротизиране на фасцията (scar tissue) – образуване на

нееластичен белег (цикатрикс) от свръхпродукция на колаген в места с
оперативни или травматични рани. Образува се също след възпалителни
процеси, като укрепваща структура по линиите на свръхнатоварване и др.
Блокира регенерацията на тъканите, влияе на капацитета на предаване на
натоварването, води до загуба на мускулна сила.
Травма, операция, диабет и стареене променят фиброзните слоеве на
фасциите, което води до фасциална фиброза.

Продължително напрегната фасция. Поради дълговременна неблагоприятна

стойка и модели на движение някои миофасциални структури са хронично
скъсени, други са хронично удължени. Структурите са твърде:
– къси и/или свити = концентрично напрегнати;
– удължени = ексцентрично напрегнати.

И при двата вида тялото реагира с повишено отлагане на колаген. И при двата
вида фасцията е нефункционална, „замръзнала“ в скъсено или в
удължено състояние.

Цел на лечението е възстановяване на вискоеластичността, функцията

(плъзгането) на фасциалните слоеве и баланса на напрежението.

3 Палпиране на фасциалните слоеве, техники, тестове

При палпиране всеки фасциален слой (структура) се усеща по различен начин:

– кожа – като пергамент;
– повърхностна фасция – като мека гъба;
– дълбока фасция – меко пружинираща (като батут);
– плоски слоеве – септи (прегради), апоневрози (слоеве с еластичност),
ретинакулум (задържащи връзки) и ставни капсули. По време на мануална
работа този слой се усеща като трамплин;
– мускулни фасции – като месо, месест;
– перифасция – водниста, рехава структура с висока адаптивност.

4 Техники на работа

С фасциалната тъкан може да се работи по много начини – мануално, с игли, с

уреди, с упражнения и т.н. Основата на МФР са остеопатията и Ролфинга и
техниките, с които работим могат да се нарекат „изкуство на докосването“.

Целта е да се осъществи контакт и комуникация с тъканта, като работим

заедно с тъканта, а не върху тъканта. Тъканта не винаги следва логиката-

Пациентите, които идват при нас за лечение, идват със собственото тяло и
съответните възприятия и преживявания (включително симптоми и тяхната
интерпретация), това е тяхната реалност.
Ние искаме да усещаме, изследваме, възприемаме и разбираме с ръцете си,
затова са необходими подходящи качества на допир, които да предизвикат
промени в напрежението в тъканта.

Основни правила (отнасят се за всички техники на лечение):

– свързваме се със структурата, на която искаме да повлияем;
– потъваме до нивото на ограничение от напрежението;
– след това освобождаваме обратно налягането с 10-20%, без да губим контакт
с ограничението.
По този начин даваме на структурата пространство/възможност за
промени.

1. Техника на стопяване
Задържаме, изчакваме в една точка докато тъканта се отпусне.
2. Директна техника
При тази техника:
– потъваме в тъканта, където усещаме напрежение/ограничение;
– показваме, задаваме посоката на движение/топене;
– ако тъканта последва този импулс и поддаде, можем да продължим до
„освобождаване“;
– ако обаче няма „освобождаване“ или ако напрежението дори нараства, значи
грешим – трябва да коригираме нашата техника на лечение. Можем да
променим посоката, да регулираме интензитета или да преминем към една от
другите техниките.
Тази техника работи добре за по-дълги надлъжни структури.

3. Индиректно следване
– следваме напрежението, което усещаме в структурата, оставяме тъканта да
ни води в посоката, към която сме привлечени, дори и да няма смисъл от наша
анатомична гледна точка;
– скоростта на „потъване“ в тъканта, също се определя от самата тъкан, ние я
следваме;
– опитваме се да поемем напреженията, които преобладават в структурата,
така че тъканта да се чувства разбрана, сигурна и да е готова да се отпусне
(забележимо „освобождаване“).

4. Индиректно задържане
– следваме по посока и скорост напрежението, което усещаме в структурата;
– може да настъпи момент, в който да се появи усещането, че тъканта може да
се стопи дори повече, отколкото е в състояние в момента или, че тъканта
внезапно иска да се върне обратно без забележимо „освобождаване“. В този
момент ние „задържаме“ структурата в тази точка и изчакваме да продължи да
се топи във всяка посока, която ви харесва.
Ако има ново освобождаване на напрежението, следваме отново тъканта. Това
е забележимото „освобождаване“.

5. Асистирана техника
Едновременно с движение от пациента.

При всички техники е допустима степен на болка 7 по десетобалната скала.

Тестове

1. Интерпретация, оценка (Body Reading) на позицията на тялото в условия на

гравитация.
„Гледането е докосване от разстояние“ – Dr. Ida Rolf.

Гравитацията действа върху тялото ни през целия живот:

– положително – ако тялото е в баланс, гравитацията може да тече през него и
да го изправи, подравни отдолу нагоре (поддържащата сила на земята). Дава
възможност за свободна, грациозна, ергономична и икономична поза и
движения, свободно дишане;
– отрицателно – лоша стойка и неблагоприятни модели на движение и
поведение притискат тялото, т.е. необходима е повече енергия, за да се
изправи срещу гравитацията. В резултат на това възникват компенсации, които
могат да доведат до претоварване и износване.

Функционални двигателни тестове

Оценка за ориентацията на цялото тяло в гравитацията и как отделните

сегменти на тялото се отнасят един към друг.

1. Даваме задача на пациента да направи конкретно движение, но без много

допълнителна информация как да го направи. Ние го оставяме да се движи по
начин, който е осъществим за него и основно искаме да оценим качеството на
движението:
– колко хармонично е едно движение и как се разгъва тъканта;
– има ли области, в които има малко или никакво движение;
– има ли зони, където има твърде много движение, за да се компенсира;
– има ли уклончиви движения.
Питаме какво е усещането за движение на клиента.

2. Тест по Dr. Ida P. Rolf

3. Тест „вслушване“ (listening) и „пружинен“ тест (federtest).

Често това е първият реален физически контакт с пациента. Съответно трябва
да подходим бавно и с уважение, за да се чувства сигурен и организмът му да
има време да осъзнае какво се случва. Информирането на пациента какво е
намерението често е полезно. За разлика от разчитането на тялото и
функционалните двигателни тестове, при слушането и пружинните тестове
искаме да разберем повече за консистенцията и напрежението на тъканите
и линиите на напрежение в миофасциалната система на пациента.