ВАСИЛ АС.

ВАСИЛЕВ

ДВИГАТЕАЕН
АПАРАТ
ВЪТРЕШНИ
ОРГАНИ'

анатомия л
 атлас
ПРОФ. ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

REPETITORIUM
ANATOMICUM
анатомия ­кратък курс и атлас

Част I

ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ
ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ
Център за информация по медицина ­ МУ

София ­ 2009

Професор g­p Васил Василев, дмн. е дългогодишен

преподавател В Катедрата по анатомия и хистология на
Медицински факултет в София, която ръководи до 1993
г.

Repetitoriiim anatomicum е одобрен от Академичния съвет

на Медицинския университет в София като учебно
помагало за студенти по медицина и стоматология и за
студенти от медицинските колежи.

Втората част съдържа:

Съдова система
Нервна система
То пографска анатомия
 © ­ Васил Василев
© ­ Център за информация по медицина © ­
Издателство Симсл Reee
ТЦЕТГгралПл м^/типттгж!
ISBN 978­954­9487­69­5

HlID.JVv ..
121000004802
ПРЕДГОВОР

Досегашните четири издания на Repetitorium anatomicum

показаха необходимостта от подобно учебно помагало,
каквото ползват студентите по медицина и стоматология
от еВропейските университети.
Основното му предназначение е лаконично, но точно да
предстаВи необходимите познания за устройстВото на
чоВешкото тяло на бъдешите лекари, стоматолози и други
медицински специалисти.
В тоВа пето издание текстът е осноВно преработен и
подреден, а фигурите от атласа, които читателят сам би
могъл да оцВетяВа, поВишаВат дидактичната му стойност. За
удобстВо избрахме джобния формат, което наложи
издаВането му В дВе части.

София, юли 2000 АВторът

2

СЪКРАЩЕНИЯ

a. ­ artcria
ant. ­ anterior
art. ­articulatio
can. ­ canalis
comm. ­ communis
dex. ­ dexter
dist. ­distalis
dors. ­ dorsalis
ext. ­ externus
for. ­foramen
gl. ­glandula
inf. ­inferior
int. ­ internus
lat. ­ lateralis
lig. ­ ligamcntum
m. ­ musculus
n. ­ nervals
nucl. ­ nucleus
pi. ­ plexus
post. ­ posterior
sin. ­sinister
sup. ­superior
v. ­ vena
3

СЪДЪРЖАНИЕ

Раздел I: Двигателен апарат

1. Костна система, osteologia 5 1.1. Уcmpoücmfk) на костите 6 1.2.
Кости на гръбначния стълб 11 1.3. Кости на гръдния кош 15 1.4.
Череп, cranium 16 1.4.1. Кости на мозъчния дял на черепа 16 1.4.2.
Кости на лицевия дял на черепа 25
1.4.3. Черепът като цяло 28 1.5. Кости на горния крайник 35 1.5.1.
Кости на раменния пояс 35 1.5.2. Кости на сВободния горен крайник
35 1.6. Кости на долния крайник 42 1.6.1. Кости на тазовия пояс 42
1.6.2. Кости на свободния долен крайник 43 2. Съединения на
костите, athrologia 51 2.1. Видове съединения на костите 51 2.2.
Устройство на ставите 52 2.3. Съединения на гръбначния стълб 53 2.4.
Долночелкктна става 58 2.5. Съединения на гръдния кош 58 2.6.
 Стави на раменния пояс 59 2.7. Стави на горния крайник 62 2.8.
Съединения на тазовия пояс 68 2.9. Стави на долния крайник 69 3.
Мускулна система, myologia 76 3.1. Устройство на мускулите 76 3.2.
Мускули на гърба 81 3.3. Мускули на главата 84 3.4. Мускули на
шията 90 3.5. Мускули на гръдния кош 93 3.6. Коремни мускули 97
3.7. Мускули на горния крайник 99 3.8 Мускули на долния крайник
112
4

Рл*с)ел II: Вътрешни органи

1. Устройство на вьтретните органи 124 2.
Храносмичателна система, systema digestoriuni 125 2.1. Устна
кухина 125 2.2 Гълтам 135 2.3. Хранопровод 139 2.4. Стомах 140
2.5. Тънко черво 141 2.6. Дебело черво 146 2.7. Черен дроб 151
2.8. Задетомашна жлеза 154 2.9. Коремница 157 3.
Дихателна система, systema respiratorium 159 3.1. Hoc 159 3.2.
Гръклян 160 3.3. Дихателна тръба и бронхи 166 3.4 Бели дробове
167 4. Пикочополова система, apparatus urogeiiitalis 173 4.1.
Пикочни органи 173 4.1.1. Бъбрек 173 4.1.2. Пикочопровод 176
4.1.3. Пикочен мехур 176 4.1.4. Пикочен канал 179 4.2.
Полови органи 180 4.2.1. Мъжки полови органи 180 4.2.2.
Женски полови органи 188 4.2.3. Междинница 194 5.
Ендокринни жлези, glandulae endocrinae 198 5.1. Хипофиза 198
5.2. Епифиза 200 5.3. Щитовидна жлеза 200 5.4.
Околощитовидни жлези 201 5.5 Надбъбречна жлеза 201
5

РАЗДЕЛ I: ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ

Kocmumc, cmaßumc u скслстнитс мускули изграждат двигателния

апарат на човека. Toü дава опората на тялото и с участието на
нервната система осъществява една от основните жизнени функции ­
движението. Двигателният апарат се състои
от пасивна част (кости и стави) и активна част (мускули).

1. КОСТНА СИСТЕМА, OSTEOLOGIA

 Костната система оформя скслста, skeleton, изграден от повече
от 200 отделни кости. Костите, ossa, притежават значителна устойчивост,
която се дължи на структурните и
биологични особености на костната тъкан. Те са пластични органи,
в които процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан се
намират в динамично равновесие и се влияят от различни фактори ­
механични и хормонални въздействия, хранене и др. Костите са
главното депо на калции в организъма и при нужда го освобождават в
кръвта. Те участвуват активно в хемопоезата. При счупване
(фрактура), костите възстановяват целостта си чрез регенерация на костна
тъкан. Костите представляват био
механични лостове, посредством които мускулите осъществяват
своята функция ­движенията на тялото.
Според формата си, костите се разпределят на дълги, къси и плоски.
Дългите кости (при крайниците), притежават тяло ­диафиза и два края ­
епифизи. Диафизата е изградена от плътно
костно вещество и сьдържа кухина, и шьлнена с ж ьлт костен МОЗЪк.
Епифизите (проксимална и дистална), са изградени от гъбссто костно
вещество покрито от тънък плътен костен слой. Костните гредички се
подреждат според натоварването, поради което епифизите са(^стойчиви на
натиск. Преходът между диафиза
и спифиза се нарича\мстафиза. Там се разполага растежния хрущял.
Късите кости (прешлени, китка, ходило) се изграждат от гъбссто костно
вещество, покрито от тънък плътен контен слой. В кухините им се
намира (Нервен костен мозък. Плоските кости (ребра, гръдна кост,
таз) се изграждат от две плътни костни
пластинки, между които се разполага гъбссто костно вещество с червен
костен мозък. Освен това съществуват и кости с
неправилна форма (череп).
6

1. 2. УСТРОЙСТВО НЛ КОСТИТЕ

Костите се изграждат от костна тъкан, която оформя

плътно и гъбесто костно вещество. Отвън те са покрити с
надкостница, ставните повърхности ­ със ставен хрущял, а
кухините им ­ с ендост и са изпълнени с костен мозък.

КОСТНОТО ВЕЩЕСТВО се състои от костни клетки и yt

у
екстрацелуларен матрикс. Костните клетки биват остеобласти,
 остеоцити и­Ъстеокласти. Остеобластите са активно синтези
ращи клетки, които произвеждат проколаген и протеогликани за
екстрацслуларния матрикс. Остеоцитите са неактивни
остеобласти. Остеокластите са гигантски клетки с много ядра.
Те синтезират ензими, чрез които могат да разграждат костния
матрикс. Костният матрикс представлява твърдо между
клетъчно вещество. Той се състои от органични и
неорганични вещества. Органичните вещества ­ колаген и
протеогликани, придават еластичност на костта.
Неорганичните вещества са соли на Са, Р, Mg, флуор, които
образуват кристали на твърдо вещество­ хидроксиапатит.
Кристалите се полепват по
колагенните влакна и придават твърдост на костното вещество.
Плътното костно вещество, substantia compacta
(компакта), се разполага по повърхността и дебелината му зависи
от натоварването. Компактата се изгражда от остеони, които
са образувани от концентрично подредени костни пластинки окол
о Хаверсови (надлъжни) канали. В кухинки на пластинките
се разполагат костните клетки. Хаверсовите канали са
свързанни чрез коси и напречни (фолкманови) канали, В
които вървят кръвоносни съдове и нерви. Отделните
остеони са свързани чрез междинни пластинки, а отвън
компактата е покрита с голями ­генерални пластинки.
Гъбестото костно вещество, substantia spongiosa
(спонгиоза), се изгражда от костни гредички, които са ориентира
ни паралелно на
силите на натиск и ограждат многобройни кухини.

НАДКОСТНИЦАТА, PERIOSTEUM, покрива костта без

ставните хрущяли. На нея се
различават външен и вътрешен слой. Външният слой, stratum
fibrosum се изгражда от влакнеста
съединителна тъкан. Чрез колагенни (Шарпееви) влакна той се
прикрепва за компактата на костта. Вътрешният слой, stratum
osteogenicum £камбиум) е богат на кръвоносни съдове,
нерви и клетки, които могат да се
диференцират в остеобласти По този
7

начин сс осигурява растсжа на коститс на дебелина и зарастването на

счупванията (псриоста.\сн ка.\ус)
 КОСТНИЯТ МОЗЪК, MEDULLA OSSI UM, изпълва кухините на
коститс. Той бива червен и жълт. Червеният костен мозък,
medulla ossiuni rubra сс намира във всички кости на новороденото, а при
вьзрастнитс ­ в кухините на спон.чюзата. предимно при
късите и плоските кости. Той е кръвотворен орган, изграден от
(рстикуларни клетки,, широки кръвоносни _съ^ове ­ синусоиуи и
кръотворни клетки Жълтият костен мозък, medulla ossium flava, е изваден
от мастна тъкан и изпълва кухината на диафизитс на
дългите кости. Нормално той няма кръвотворни функции, но при кръвни
заболявания участвува в пятолояичната хемопоеза. При фрактури на
костите, мастни капки от размачкания жълт костсн мозък може да
навлезат във вените и да предизвикат мастна емболия на белия дроб.

ЕНДОСТЪТ, ENDOSTEUM, покрива стените на костните кухини и

гредичките на спонгиозата. Той е съставен от ретикуларни клетки, които
могат да се трансформират в ^стеобласти.

КРЪВОСНАБДЯВЛНЕТО на костите се извършва от

съдови сплитове на периоста или собствени артерии, аа. nutriciae, които
навлизат през отвори, foramina nutricia. Тяхни клонове
преминават пре j фолк ма нови те канали и завършват с капилари в
Хаверсовите канали, които хранят остеоните. Епифизите притежават
собствени кръвоносни съдове, които проникват ош периоста.
ИНЕРВАЦИЯТА на костите се осъществява от сетивни нерви,
които се разклоняват в периоста. Заедно с вегетативни нервни влакна
които вървят с артериите, те проникват през
каналчестата система на костта и достигат до ендоста.

РАЗВИТИЕТО НА КОСТИТЕ преминава през няколко фази.

В най­ранните фази костите са изградени от мезенхим. Тяхното по
нататъшно развитие става мрез^десмална и хоидрална остеогенеза. При
десмалната остео^енеза (напр при черепните
кости), мезенхимиитс клетки сс трансформират в остсобласти
които образуваш костно вещество. I [риЧондралната остеогенеза,
мезенхимните клетки се трансформират в хондробласти, които
и вграждат хрущялни модели на костите I Тоследните се в.1шстяват
1|сй­К0НЛрАЛНА ­ ucciu
мрсз заместване на хрущяла с кост. Остеогенезата започва с
прорастване на кръвоносни съуове и мезенхимни клетки.
 Последните се трансформират в хондрокласти, които разрушават
хрущяла и в остеобласти, които образуват новото костно
вещество. В зависимост от локализацията, (хспГдрал^ата
остеогенеза бива* псриостална i/сн\он(.]рална. Псриостална
остеогенеза започва в периоста като се формира кошшалйанщсгт
и (напр. при уиафизите на дългите кости). Енхондралната
остеогенеза започва във вътрешността на хрущялната заложба
във вид на костни ядра (напр. при късите кости и спифизите
на дългите кости).

РАСТЕЖЪТ НА КОСТИТЕ на дебелина става чрез периоста,

а на дължина ­чрез растежен (метаепифизарсн) хрущял.
РАСТЕЖНИЯТ (ЕПИфИЗАРЕН) ХРУЩЯЛ се разполага
между метафизата и епифизата на дългите кости. Тои
представлява хрущялна пластинка, в която хрущялните
клетки разположените към диафизата дегенерират и се
заместват от остеобласти. Хрущялните клетки към епифизата
се делят интензивно и по този начин растежният хрущял
расте към епифизата с което се осигурява растежа на
дължина на костта. Микроскопски в растежния хрущял се
различават следните зони по посока от спи­към диафиза
Хиллиннл (резервна) зона ­остатък
от ембрионалния хиалинен хрущял
Пролифератибна (стьлоеста) зона ­съставена от по­плоски
клетки подредени в стълбове. Чрез активно делене на
клетките стълбовете растат на дължина.
Дегенеративна (мехурчеста) зона ­ съставена от големи светли
клетки, които постепенно дегенериратИЗона i:a вкачняВане ­
характеризира се с наличие на кръвоносни съдове и
мезенхимни клетки. Последните сс трансформират в
хондрокласти. които разграждат остатъците от хрмцяла и в
остсобласти, които образуват нова костна тъкан.
Остеогенезата се регулира от
хормони. Калцитонина на щитовидната жлеза и половите хормон
и
активират остеобластите, а паратхормона на околощитовиднитс
жлези активира остеобластите. Витамин Д повишава калция в
кръвта чрез увеличаване резорбцията му в червата, а витамин С
стимулира образуването на незрялата костна тъкан
Фиг. 1. Костна cucmc.via
 а­ части на скслст;!, б­ ycmpoücmßo на ч ълга кост, ft­ ycmpoücmfto на
плоска кост /по Platzcr/

I­ с^иафиза, 2­ спифиьо, 3­ растсжсн хрущял, 4­ компакт а, 5­

споигиоза, 6­ " мсцуларсн канал, 7­ костсн мозък, К­ Haqkocmnuivi, 9­
външна пластинка, 10­ диплос, II­вътрешна пластинка
10

фиг. 2. Устройство на коститс

а­ ламеларна кост, б­ сцдафиза /напречен срез/. В­ остеон,

г­растежен хрущя.\ /по Krstic/

1­ компакт а, 2­ спонгиоза, 3­ медуларен канал, 4­ остеони, 5­

Хаверсов канал, 6­ фолкманов кана\, 7­ костни п\астинки, 8­
 растежен хругцяч, 9­ костно ядро, 10­ диафиза, 11­ хиачинна зона,
12­ стълбеста зона 13­ хипертрофна зона 14­ зона на вкалцяване,
15­ надкостница
II
1. 2. КОСТИ НЛ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Гръбначният стълб, columna vertcbralis, представлява ос на скелета. T

oü наподобява сегментирана колона, изградена от 33­34 прешлени (7
шиини, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 4­5 опашни) Кръстните и
опашните прешлени срастват помежду си и образуват
кръстната и опашната кост.

ПРЕШЛЕНЪТ, VERTEBRA, има тяло, дъга и израстъци. Тялото,

corpus vertebrae, притежава макаровидна форма и е
изградено от спонгиоза, гредичките на която са ориентирани вертикално.
Дъгата, arcus vertebrae, представлява закривена
пластинка, lamina arcus vertebraej която се прикрепва към тялото чрез крачета,
pediculi arcus vcilchrae. По крачетата се намират изрезки, incisuLa vcitcbialis
superior и incisure vertebralis intciioi
Отворът, foramen vertebrale, има различна форма и се стеснява в
низходяща посока. Израстъците са три вида. Бодлестият израстък,
prot. spinosus, изхожда от дъгата и е насочен назад. Напречният израстък,
proc. transversus, е чифтен и е насочен встрани.
Ставните израстъци служат за свързване на съседните прешлени. Те изхождат
от двете страни на дъгата и биват горен и долен. Горният ставен
израстък, proc. articularis superior, притежава ставна повърхност отзад, а
долният ставен израстък, proc.
articularis interior ­ставна повърхност отпред. Прешлени показват
регионални различия.

Л ШИЙНИТЕ ПРЕШЛЕНИ, VERTEBRAE CERVICALES (CI CVil),

притежават малки тела, раздвоен proc. spinosus, горно странични израстъци
на телата, unci corporis (procc. uncinati).
Напречните им израстъци притежават итвори. ton . transveisaria и завършват с
две пъпки, tuheiculum anterior et posterior., които
ограждат бразда, sulcus nervi spinalis
Първият шиен прешлен, atlas, няма тяло. T oü представлява пръстен с
масивни странични части и две дъги. Страничните части, massae laterales,
притежават чодилообразна горна ставна повърхност, facies articularis
superior, за кондилите на черепа и окръглена
 долна повърхност, facies articularis inferior ­за свързване
с втория прешлен. Дъгите са две ­ предна и задна Предната дъга,
Circus anterius .е по­къса и отпред има пъпка, tuheiculum anterius и отзад
­малка ставна повърхност, fovea dentis, за зъба на аксиса.
Задната дъга. arcus posterius, е по­уьлга и тьмка и от iag притежава пъпка,
tllberculum posterius, а отгоре широка бразда, sulcus а.
12
vcitcbralis.
Вторият шисн прешлен,axis; притежава масивен зъб, dens axis
който завършва с връх, apex dentis. По неяо onrnpeg се намига ставна
повърхност, fades articularis anterior, за свързване с атласа. Встрани
ОШзъба се намират qвc овални ставни повърхности, tacies ailiculaiis superior.
Седмият шиен прешлен, vertebra prominens, има дълъй,
неразивоен ргос. spinosus, който може да се опипа добре;

ГРЪДНИТЕ ПРЕШЛЕНИ, VERTEBRAE THORACICAE (ТН 1 ­ ТН XII),

притежават уголемяващи се каудално тела. По страничната повърхност на
телата сс намираггГдве ставни ямки. tox ea costalis superior и fovea
costalis inferior, за свързване c ребрата Ргос. spinosus е дълъг и сочи надолу, а
ргос. transversus е изтеглен леко назад и притежава ставна повърхност,
fovea costalis proc.transversi, за свързване с пъпката на реброто. Ставните
израстъци, ргос. ailicularis superior et inferior, са ориентирани
фронтално. XI и XII гръдни прешлени приличат на поясни прешлени,
но се отличават от тях по наличието на една fovea costalis.

Ь ПОЯСНИТЕ ПРЕШЛЕНИ, VERTEBRAE LUMBALES (LI ­ LV),

притежават масивни макаровидни тела, плосък хоризонтален
ргос ^spinosus и допълнителни израстъци; ргос. accessorius (в основата на
proc. transversus) и ргос. mamillaris (по задната страна на ргос.
ailicularis superior). Ставните израстъци, ргос. aiticularis superior et
inferior, са ориентирани сагитално.

КРЪСТНАТА КОСТ, OS SACRUM, е образувана от

срастналите кръстни прешлени, vertebrae sacrales. Тя има триъгълна ф1)рма
отгоре с широка основа, basis ossis sacri и връх, apex ossis sacri, насочен
надолу (каудално). Горните ставни израстъци на
първия прешлен са разположени фронтално. Предната повърхност,
Facies pelvicе вдлъбната и по нея се виждат четири чифта отвори, fori, sacralia
anteriora и между тях напречни костни линии, lineae transversae. Задната
повърхност, facies dorsalis е изпъкнала и също
има отвори, fori , sacralia posteriora и няколко гребени. Срединният гребен,1
crista sacralis mediana, е образуввана от срастналитс рикч
sprnosi, встрани от нея, crista sacralis intermedia ­от procc. aiticulares u^cristn
sacmlis lateralis ­ от срастналите procc. transversi. Страничната част на
костта, pars lateralis ossis sacri, е масивна и притежава
ставна повърхност, facies auricularis ­за свързване^ os ilium. Зад нея
лежи широка грапавина.(tuberositas sacralis. Костта
13

фи?.. 3. Кости на гръбначния стълб

а­ скслст на гръбначния стълб, б­ четвърти шиен прешлен, ß­

сеуми шиен прешлен, г­ атлас, q­аксис /по Platzer/

1­ шийни прешлени, 2­ гръдни прешлени, 3­ поясни прешлени, 4­

 кръстна кост, 5­ опашна кост, 6­ proc. spinosus, 7­ corpus, 8­ proc.
transversus, 9­ proc. articularis superior, 10­ foramen transversarium, 11­
massa lateralis, 12­ areas «'ulterior, 13­ areas posterior, 14­ dens axis, 15­
proc. articularis inferior
фиг. 4. Кости на гръбначния стълб

а­ и б­ гръдни прешлени, в и г­ поясни прешлени, д­ и е­ кръстна кост

/по Platzer/

1­ proc. spinosus, 2­ proc. transversus. 3­ corpus, 4­ foramen vertebrae, 5­

proc. articularis superior, 6­ proc. articularis inferior, 7­ incisura vertebrae
inferior, 8­ proc. mamillaris, 9­ pars lateralis, U)­ lineae transversae, 11­
foramina sacralia antt., 12­ foramina sacralia postt., 13­ crista sacralis
mediana, 14­ tuberositas iliaca, 15­ facies auricularis
15
притежава канал, canalis sacralis, който завършва на върха с отворен
край, hiatus sacralis. ограбен от две рогчета, cornua sacralia. Като вроден
дефект на костта се на6лк)дава несрастване на дъгите, при
което канала остава отворен (spina bifida).

ОПАШНАТА КОСТ, OS COCCYGIS, е образувана от срастването

на рудиментарните опашни прешлени, vertebrae coccygeae. Чрез рогчета,
cornua ossis coccygis тя се свързва с кръстната кост.

1. 3. КОСТИ НА ГРЪДНИЯ КОШ

Скелетът на гръдния кош, thorax, се образува от гръдната част на

гръбначния стълб, 12 чифта ребра и гръдната кост.

ГРЪДНАТА ЧАСТ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪАБ представлява

опората на гръдния кош, изградена от гръдните прешлени (вж.
гръбначен стълб).

ГРЪДНАТА КОСТ, STERNUM, е плоска кост, съставена от

дръжка, тяло и мечовиден израстък. Спонгиозата на гръдната кост
съдържа Нервен костен мозък, който участвува активно в
хемопоезата. Чрез стернална пункция и намазки от костен мозък
най­често от тук се контролира хемопоезата.
Дръжката, iiinnubriiiiii sterni, представлява широката, горна част
на костта Тя притежава странични изрезки за ключиците,,^ ^incisurae
clavicular es, и между тях ­(incisura jugularis. Встрани манубриума
 притежава изрезки,f.incisurae costäTcs, за първите две ребра.
Тялото, corpus sterni, се свързва с дръжката чрез влакнест
хрущял/symphysis manubriosternalis, като образува изпъкнал напред
ix'i.A, angulus sterni. Встрани то притежава изрезки, incesurae costales, за
свързване с II ­VII ребра,
Мечовидният израстък, proc. xiphoideus, представлява долния край
на гръдната кост. Тои често е перфориран или раздвоен.

РЕБРАТА, COSTAE (I ­ XII), са чифтни плоски кости, с

и ißuma навън повърхност, смъкнат надолу преден ръб и са осукани
навътре по ос. Те са съставени от костна 4acm,<QS costaT^u хрущял,
\ Ccartilago costalis) I ­ VII ребра се наричат истински, costae verae,
понеже се залавят директно за гръдната кост. УШ ­X ребра се
16

наричаш лъжливи, costac spurie, тъй като хрущялите им се

прикрепват към хрущяла на VII ребро и образуват ребрената уъга, aicus
costalis. Последните две ребра (XI и XII) са плаващи ребра, costac
tluctuantes. които нямат връзка с .трьуната кост.
Всяко ребро притежаваглава^ шийка и'тяло. Главата, caput costae, се
намира в задния край и притежава по две ставни
повърхности, facies articularis capitis costae, разделени чрез <?ребенчс.
(crista capitis c(5sfae. I, XI и XII ребра се съединяват само с един
прешлен и поради това главите им притежават само по една ставна
повърхност. Шийката, colluni costae, отгоре притежава остър ръб, crista colli
costae. Тялото, corpus costae, има заоблен горен ръб . а отдолу плитка
бразда, sulcus costae. Най­изпъкналата назад част на реброто е
ьгълът, amzulus costae. На него има пъпка, tuberculuin
costae, по която се намира малка ставна повърхност, facies articularis tuberculi
costae, за свързване с напречния израстък на по­долния прешлен
Първото ребро е късо, плоско, най­извито. По горната си
повърхност то притежава грапавинкаСшЬегсиют т. scaleni anterioris,
за залавяне на едноименния мускул. Пред нея лежи широка плитка
бразда, sulcus v. subclaviae, а зад нея втора бразда, sulcus a. subclaviae
­за съответните кръвоносни съдове.. По ^орната повърхност на
второто ребро отпред се намира, tuberculum т. scaleni posterior, a
по назад tuberculum m. serrati anterior ­за едноименните мускули.

1.4. ЧЕРЕП, CRANIUM

Черепът се състои от мозъчен и лицев дял, границата между

които е горната стена на орбитата, средата на ябълчната дъга и средата
на черепната основа. Черепът не е компактна кост, а се изгражда от 20
отделни кости, повечето от които са съединени неподвижно чрез шевове.

1. 4. 1. КОСТИ НА МОЗЪЧНИЯ ДЯЛ НА ЧЕРЕПА

Мозъчният дял на черепа, пеигосгашит, при човека е по­добре развит

от лицевия. Тои образува кухината в която се помества
главния мозък и се изгражда от следните кости; тилна, клиновидна,
2 слепоочни, 2 теменни, челна и решетъчна.
ТИЛНАТА КОСТ, OS OCCIPITALE,^e разполага в тилната Част на
черепа. Тя се състои от основна част, две странични части и люспа.
Между трите части се намира голямия тилен отвор на
черепа, foramen magnum.
фиг. 5. Кости на гръдния кош

а­ гръусн кош, б­ гръдна кост, В­ ребра, г­ гръдни прешлени

/по Platzer/

1­ sternum, 2­ os eostale, 3­ гръбначен стълб, 4­ manubrium, 5­ corpus, 6­

proc. xiphoideus, 7­ incisura jugularis, 8­ incisura clavicularis, 9­ incisura
costalis, 10­ caput costac, 11­ collum costae, 12­ tuberculum costae,
13­fovea costalis, 14­ proc. transversas

ЦЕНТРАЛНА Г тТГДИ?г'ШСКА
* ICKA

фиг. 6 . Кости на черепа

а­ череп, б­ тилна кост. В­ челна кост /по Frick/

1­ os frontale, 2­ os zygomaticum, 3­ maxilla, 4­ mandibula, 5­ os

sphenoid.üe, 6­squama occipitalis, 7­ protubcrantia occipitalis externa 8­ linea
nuchae suprema, 9­ linea nuchae superir, 10­ linea nuchae interior, 11­
crista occipitalis externa, 12­ condylus occipitalis,
13 ­pars basillaris, 14 ­ pars orbitalis, 15 ­ pars nasalis, 16 ­glabella, 17­
 margo supraorbitalhs, 18­ incisura cthmoidalis
/9

Основната маст. pars bnsillaris, с насочсна напред u cpacmßa с

тялото на клиновидната кост. образувайки срсдната маст на черепната
основа ­ clivals. По външната и повърхност се намира пъпка, tuberculum
pharyngeum, а по страничните ръбове малка бразда, sulcus sinus petrosi
interioris, за едноименен венозен съд.
Страничните части, partes laterales, отгоре имат
изпъкналост, tuberculum jugulare, а отдолу притежават масивен
израстък, condylus occipitalis Зад кондила лежи вдлъбнатина, fossa
condylaiis, от която по дължината на кондила напред върви канал, canaiis
condylaiis. Напречно през кондила преминава втори канал,
canalis hypoglossi, за подезичния нерв Странично се намира дълбока
изрезка, Lncisura jugularis, която е ограничена тилно от израстъка, рюс.
jugularis. В предната част на изрезката се намира малък
израстък, proc. intrajugularis, който я разделя на две части ­предна и задна.
Люспата, squama occipitalis, представлява изпъкнала навън
костна плоча, ограничена отгоре от назъбен ръб, margo lambdoidcus и встрани
от margo mastoideus По външната и повърхност се намира грапавина,
protuberantia occipitalis externa. Встрани от нея има три чифтни костни линии:
linea nuchae suprema, linea nuchae superior u linea nuchae inferior
Отвътре люспата е вдлъбната, като
в средата u изпъква protuberantia occipitalis interna, от която се спуска
гребенче, crista occipitalis interna. Встрани от протуберанцията върви широка
чифтна бразда, sulcus sinus transversi, която продължава в sulcus sinus
sigmoidei, в които залягат съответни венозни съдове.
КЛИНОВИДНАТА КОСТ, OS SPHENOIDALE, лежи в основата
на черепа, между os occipitale, os temporale, os frontale и os cthmoidale
Състои се от тяло, малки и голями крила и криловиден израстък.
Тялото, corpus ossis sphenoidalis, е средната част на костта.
То съдържа кухина, sinus sphenoidalis, разделена чрез преграда, septum sinuum
sphenoidalium. Веска от двете части се отваря отпред с отвори,
aperturac sinus sphenoidalis, между които лежи гребенче, crista sphenoidalis.
На горната повърхност на тялото се намира турското седло, sella turcica То
се състои от плитка яма, fossa hypophysealis, в
която лежи хипофизата и висок гръб, dorsum sellae.
Встрани от ямата върви широка бразда, sulcus caroticus, а отпред
се разполага изпъкналост, tuberculum sellae.
Малките крила, allae minores, се намират пред тялото и сс свързват е
челната кост. Най­изпъкналата им задна част, ргос.
clinoideus anterior, сраства с тялото и образува канала на зрителния
20
 ncpß, canalis opticus. Мсж9у qßama зрителни канали ßbpßu плитка
бразда, sulcus pi ehiasmatis. Малките крила ограждат отгоре широка
janemaükoßugna цепка, fissura orbitalis superior.
Голямите крила, allae majores, имат няколко noßbpxnocmu
горна ­facies cerebralis, странична ­tacies temporalis, предна ­tacies orbitalis и
медиална ­ tacies maxülaris. PbGoßcme носят имената на костите с които се
cßbpjßam. По долния ръб се намира бразда,
sulcus tubae auditivae, към която заляга слухоВата тръба. Назад ßceko
го,\ямо крило е заострено, spina ossis sphenoidalis и притежава малък
отвор, foramen spinosum. Близо до тялото, челно ­медиално лежи
кръгъл отвор, foramen rotondum, а встрани и назад ­овален отвор,
foramen ovale.
Криловидният израстък, proc. ptervgoideiis, е насочен надолу
чифтен изръстък, който сраства с горночелюстната кост. Той се
състои от две пластинки. Медиалната пластинка, lamina medialis,
е по­тесна и завършва с кукичка, hamulus pterygoideus. Латералната
пластинка, lamina lateralis, е по шорока и огражда дълбока яма, fossa
pterygoidea. В основата на израстъка се намира овална ямка, fossa
scaphoidea, а през основата му отзад­напред преминава канал, canalis
pterygoideus.
СЛЕПООЧНАТА КОСТ, OS TEMPORALE, се разполага в
страничната част на черепа, между os occipitalc, os sphenoidale и os
parietale. Състои се от пирамида, тъпанчева част и люспа.
Пирамидата (скалиста част), pars petrosa (pyramis), е
насочена медиално и напред и има три повърхности; предна, задна и долна. 13
нея се разполагат кухините на средното и на вътрешното ухо На върха и,
apex partis petrosae, се отваря широк канал, canalis
caroticus, за вътрешната сънна артерия. Кьм основата, basis partis
petrosae, странично заляга голям заоблен израстък, proc. mastuideus
Той е ограничен медиално от изрезка, incisura mastoidea, встрани от която
върви бразда, sulcus a. occipitalis, а отзад се разполага
отвор, foramen mastoideum. Израстъкът съдържа кухини, cellulae
mastoideae, които се свързват със срсднато ухо.
Предната повърхност на пирамидата, tacies anterior partis
petrosae. найотпред има вдлъбнатина, impressio trigeminalis, в която
заляга ganglion trigeminale. Зад нея е отворчето, hiatus canalis п. petrosi
majoris et minoris, които напред продължават в едноименни бразди.
По назад се вижда изпъкналост, eminentia arcuata, встрани от която лежи
костния покрив на тъпанчевата кухина, tegmen tympani. По
горния ръб на пирамидата, margo superior, върви плитка бразда, sulcus
sinus petrosi superior.
 Задната повърхност на пирамидата, tacies posterior partis
21

pefrosae, притежава отвор, poms acusticus internus, който (kuju

във вътрешния слухов проход, meatus acusticus internus Вътрешният слухов
проход завършва с дъно, fundus. Зад него лежи цепковидна ямка, fossa
subaicuata, в която се отваря ма.\ко каналме, apertura externa
aqaeductus vestibuli. По задния ръб на пирамидата, margo posterioi pailis
petrosae, върви плитка бразда, sulcus sinus petrosi inferior
По средата на задния ръб се намира изрезка, incisura jugularis с
малък израстък, proc. intrajugularis и до него ­ отворме, apertura
externa canaliculi cochleae.
Долната повърхност на пирамидата, tacies interior partis petrosae.
има сложен релеф. От нея изхожда тънък шиловиден израстък, proc.
styloideus. Зад него е отворът, foramen stylomastoideum, а
медиално ­дълбока яма, fossa jugularis, от която започва
тънко каналче, canaliculus mastoidcus. По средата на тази
повърхност лежи външният отвор на canalis caroticus, в който се разполагат
тънки каналчета, canaliculi caroticotympanici. Напред и медиално заляга
триъгълна ямка, fossula petrosa, с отворчета, canaliculi tympanici. Назад и
встрани върви браздата, sulcus tubae auditivae, която продължава в
канал, canalis rausculotubarius.
Т1)Панчевата част, pars tympanica, огражда отдолу и отпред външният
слухов проход, poius acusticus externus. Тя представлява огъната костна
прастинка, долния край на която завършва с гребенче, crista tympanica.
Пластинката заляга към proc. styloideus и по вътрешната и
страна има бразда, sulcus tympanicus, към която
се прикрапва тъпанчевата мембрана.
Лк)спата, pars squamosa, стои вертикално и завършва с изтънен
ръб, margo paiietalis От основата и напред изхожда дълъг
израстък, proc. zygomaticus, които се свързва с ябълчната кост и
така се образува ябълчната дъга, arcus zygomaticus. 13 основата на израстъка
лежи дълбока яма, tossa mandihularis в която заляга главата на долната
челк)ст Отпред ямата достига до заоблена изпъкналист, tuberculum articularc
и в нея се намира тесна цепка, fissura petrotympanica. 11о
вьтрешната повърхност на люспата, fades cerebralis се наблк)дават чльтвания,
impressiones digitatae за извивките на моп.ка и opaigu, sulci arteriosi, за
кръвоносни сьдовс
ТЕМЕННАТА КОСТ. OS PARIETALE, представлява чифтна костна
плоча с четири рипа преден, margo trontalis, заден, margo
occipitalis, долен, maigo squmosus и горен, margo sagittalis Рьбовете се срешат
в четири ь.­ли angulus trontalis, angulus occipitalis, а nullius
sphenoidalis и angulus mastoidcus Външната пов1>рхност на костта,
tacies externa, е изпъкнала и по нея има възвишение, tubei paiietale и
широка костна \иния, linea temporalis 11о вътрешната повьрхност.
22

tacics interna, fVupfki плитка бразда, sulcus sinus sagittalis superior, ß която cc
разполагат многобройни ямки, foveolae granuläres. ЧЕЛНАТА КОСТ, OS
FRONTALE, се разполага ß предния край на vloз^>koßuя с^ял на черепа.
Тя сс състои от люспа, носова част и cjßc орбитни части.
Люспата, squama frontalis, има изпъкнала ßbmuHa noßbpxnocm,
tacies externa. По нея сс o4cpmaßam cjßc ßъзßulucнuя, tubera frontalia, noy
koumo вървят костни дъги, arcus superciliares. Между тях се
разполага срединно плоско поле, glabella. Отдолу люспата 3aßiJpiußa с костен
pi)6, margo supraorbitalis, по който има изрезка, incisura supraorbitalis или
omßop, foramen supraorbitale. По страничната noßbpxnocm на
люспата, tacics temporalis, се спуска костна линия, linea temporalis, която
3aßi>puißa с къс израстък, pioc. zygomaticus
По вътрешната повърхност на люспата, tacies interna, се намира
срединиа бразда, sulcus sinus sagittalis superior., която продължава с
гребен, crista frontalis и задънен omßop, foramen caecum.
Hocoßama част. pars nasalis, npegcmaß.^ßa средната долна
част на челната кост. Тя съдържа кухина, sinus frontalis и 3aßi)piußa е
костен шип, spina nasalis.
Орбитните части, partes orbitales, o6pa3yßam nokpußa на
орбитите и са разделени чрез дълбока изрезка, incisura ethmoidalis
По ßg.vb6Hamama им долна noßi>pxHocm, tacies orbitalis, странично лежи
плитка яма, fossa gllandulac lacrimalis, за слъзната ж.\еза, а медиално ­
ямката, fovea trochJearis и gße omßopnema, foramen ethmoidale anterior et
posterior.
РЕШЕТЪЧНАТА КОСТ, OS ETHMOIDALE, се разполага ß
incisura ethmoidalis на челната кост, межди gßeme орбити и носната кухина.
Тя се състои от хоризонтална и ßepmuka.\Ha костни
пластинки и лабиринт от костни клетки.
Хоризонталната пластинка, lamina cribrosa, съдържа omßopu,
foramina cribrosa. Отгоре no средата и се разполага костен гребен,
crista galli, която напред 3aßi>piußa с gße крила, alae cristae galli, които
ограждат задънения omßop, foramen caecum.
Вертикалната пластинка, lamina perpendicularis, се спуска
към носната кухина и изгражда горната част на носната преграда.
Лабиринтът, iabvrinthus ethmoidalis, npegcmaß.uißa чифтно
o6pa3yßaHue от костни кухини, cellulae ethmoidales, оградени от
тънка костна пластинка, lamina orbitalis. Медиално по него U3nbkßa
голямата клетка, bulla ethmoidalis, която заедно с u3ßumiw плосък
израстък, ргос. uncinatus, огражда полулунна цепка, hiatus semilunai is В
нея чрез cjmuießugueH край, infundibulum ethmoidale. се omßap4m
sinus f rontalis, sinus maxillaris и cellulae ethmoidales anteiioi es I То­нагоре
Фиг 7 . Кости на черепа

а­ и 5­ клиновидна кост, в­ и г­ слепоочна кост /по Platzer/

1 ­.'da minoor, 2 ­ala major, 3 ­ sulcus hiasmatis, 4 ­ sella turcica, 5­

dorsum sellae, 6­ foramen rotundum, 7­foramen ovale, 8­foramen spinosum,
9­ proc. pterygoideus, !()­ squama temporalis, II­ proc. m.'Lstoideus
12­proc. zygomaticas, 13­ poms acasticus externus, 14­ pars tympanica, 15­
fossa mandibularis, 16­ tuberculum articulare, 17­ proc. styloideas, 1H­
canalis caroticus, 19­ pars petrosa, 20­ fossa jugularis, 21­foramen
mastoideum
24
 8. Kocmu на черепа

a­ u б­ горноне,\1остна кост, ß­ решетъчна кост, г­ u g­ долна

челюст /по Platzer/

I­ proc. frontalis, 2­ corpus maxillae, 3­ fossa canina, 4­ foramen

infraorbitale, 5­ tuber maxillae, 6­ spina nasalis, 7­ sinus maxillaris, 8­
proc. palatinus, 9­ lamina cribrosa, 10­ lamina pcrpendicularis, II­
labyrinthas ethmoidalis, 12­ concha nasalis media, 13­ proc. condylaris, 14­
tuberisitas pterygoidea, 15­ canalis mandibulae, 16­ linea mylohyoidea, 17­
fossa glandulae sublingualis, 18­ foramen mentale, 19­ proc. coronoideus,
20­ proc. alvcolaris, 21­ tuberositas masseterica
25
от медиалната повърхност на лабиринта изхождат двете носни
 миди, concha nasalis media и concha nasalis superior, които ограждат
съответните носни ходове, meatus nasi medius et superior. Напречно
между лабиринта на решетъчната кост и os frontale преминават
двете каналчета, canalis ethmoidalis anterior et posterior.

1. 4. 2. КОСТИ НЛ ЛИЦЕВИЯ ДЯЛ НЛ ЧЕРЕПЛ

Повечето от костите на лицевия дял, cranium viscerale, са чифтни:

слъзна, носна, горно челюстна, небцова, ябълчна и долна носна мида.
Нечифтни кости са долната челюст и ралника.
СЛЪЗНА ГА КОСТ, OS LACRIMALE, представлява тънка костна
пластинка, която се разполага по медиалната стена на орбитата
между os frontale, os ethmoidale и горната челюст. Тя притежава вертикално
гребенче, crista lacrimalis posterior, с малка
кукичка, hamulus lacrimalis. Те ограждат отзад широка бразда, sulcus lacrimalis,
която представлява задна част на ямката, fossa sacci
lacrimalis, за слъзната жлеза.
НОСНАТА КОСТ, OS NASALE, представлава правоъгълна костна
плочка, която изгражда гърба на носа. По вътрешната и
повърхност се намира малка бразда, sulcus ethmoidalis.
ГОРНАТА ЧЕАЮСТ, MAXILLA, е най­голямата чифтна
кост на лицевия дял. Състои се от тяло и няколко израстъци: челен,
небцов, ябълчен и зъбен.
Тялото, corpus maxillae, представлява средната, куха част на костта.
На нея се различават няколко повърхности: Предната
повърхност, facies anterior, е леко вдлъбната и притежава широка
яма, fossa canina, в горния край на която се разполага отвор, foramen
infraorbitale. Медиално тялото завършва с голяма изрезка, incisura nasalis и
изтеглен напред шип, spina nasalis anterior. Горната
повърхност, facies orbitalis, образува пода на орбитата. По нея върви бразда,
sulcus infraorbitalis, която продължава във канал, canalis infraorbitalis.
Задната повърхност, facies infratemporalis, има голяма
изпъкналост, tuber maxillae. 11о нея сс намират няколко отворчета,
foramina alveolaria maxillae и каналчета, canales alveolares maxillae.
Медиалната повърхност, facies nasalis, огражда носната кухина. По нея отпред
се спуска вертикална бразда, sulcus lacrimalis, a хоризонтално върви костен
гребен, crista conchalis, към която се прикрепва долната носна мида. По
медиалната повърхност се
разполага широкия отвор на максиларния синус, hiatus maxillaris. Към него
заляга плосък извит израстък, pi ос. uncinatus и изпъкналат
26
костна клетка, bulla ethmoidaiis на решетъчната кост. Челният израстък,
proc. frontalis, се насочва нагоре межуу носната и слъзната кост. Отвън
той притежава .требенче, crista
lacrimalis anterior, което огражда отпред вертикална бразда, sulcus lacrimalis
(предна част на fossa sacci lacrimalis). Отвътре no израстъка върви crista
ethmoidaiis, за която се прикрепва concha nasalis media на решетъчната кост.
Небцовият израстък, proc. palntinus, лежи хоризонтално и изгражда
предните 2/3 на твърдото небце. По горната му повърхност се
намира гребен, crista nasalis, а по долната ­ малки шипчета, Spinae
palatinae, бразди, sulci palatini и отвор, foramen palatinum majus. Предната
част на израстъка огражда къс канал, canalis incisivus.
Зъбният израстък, proc. alveolaris, образува дъга, arcus alveolaris.
Той съдържа кухини за корените на зъбите, alveolae dentales, които навън
образуват изпъкналости, juga alveolaria. Алвеолите са разделени
чрез преградки, septa interalveolaria, а при многокореновите зъби
между кухините за корените се намират преградки, septa interradicularia.
НЕБЦОВАТА КОСТ, OS PALATINUM, има Гобразна форма и се
разполага между горната челюст и proc. pterygoideus. Тя се
състои от хоризонтална и вертикална пластинка.
Хоризонталната пластинка, Inmiiin horizontal is, изгражда задната 1/3
на твърдото небце. Горната и повърхност, facies nasalis, е гладка и завършва с
костен гребен, crista nasalis и шипче, spina
nasalis (назад). По долната и повърхност, facies palatina, се разпола
гат гребенче, crista palatina и отвори, foramina palatina minora. Вертикалната
пластинка, lamina ptrptiidkularis, образува задната част от латсралната стена
на носната кухина. По медиалната и повърхност, facies nasalis, се намира
гребени, crista conchalis и crista ethmoidaiis, за решетъчната
кост. Аатералната повърхност на вертикалната пластинка, facies maxillaris,
огражда fossa pterygopalatina и по нея се спуска sulcus palatinus major. Горният
край на пластинката се разделя на два израстъка ­медиален, proc. sphenoidalis
и латерален, proc. orbitalis, между които се образува изрезка, incisura
sphenopalatina. Там където вертикалната и хоризонталната пластинки се
сливат, се намира отвор, foramen
palatinum majus и израстък, proc. pyramidalis, който заляга в incisura
pterygoidea на клиновидната кост.
ЯБЪАЧНАТА КОСТ, OS ZYGOMATICUM, се разполага встрани
от максилата и образува долно­латералната част на
орбитата. Чрез три израстъци тя се свързва със съседните кости
27

Слепоочният израстък, proc. temporalis, я свързва с ргос. zygomaticus на

слепоочната кост и така се образува ябълчната дъга, aicus zygomaticus.
Чрез челния израстък, ргос. frontalis тя се свързва с челната кост. а
чрез гюрночелюстния израстък, ргос. maxillaris ­ с максилата. По външната
повърхност на костта се намира отвор foramen zygomaticofaciale,
по горната ­foramen zvgomaticoorbitale и
no задната ­foramen zygomaticotemporale.
ДОЛНАТА НОСНА МИДА, CONCHA NASALIS INFERIOR,
представлява извита костна пластинка, чийто горен ръб се
закрепва за crista conchalis на горната челюст. По задния и край се намират
къси израстъци, ргос. lacrimalis, ргос. ethmoidalis и
ргос.maxillaris ­към съответните кости.
ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ, MANDIBULA, е единствената
подвижно свързана кост на черепа. Тя се състои от тяло, зъбна
част идва клона.
Тялото, corpus mniidibiilne, има заоблена основа, basis
mandibulae и се издава напред с изпъкналост, protuberantia mentalis, на
което_личат две пъпки, tubercula mentalia. Встрани от тях лежи
отвор,(foramen mentale, а по назад коса костна линия(Нпеа obliqua. \
По вътрешната повърхност на тялото върви костен гребен.Tinea mylohyoidea.
Над нея се намира плитка ямка, fovea sublingualis, a още по­долу широка
яма, fossa submandibularis. В предния край на вътрешната
повърхност се разполагат шипчета spinae mentalis и под
тях ­овална яма, fossa digastrica.
Зъбната част, pars alveolnris, образува дъга, arcus alveolaris, е кухини за
зъбите, alveolae dentales. Алвеолите са разделени чрез прегради, septa
interalveolaria, а при много коренови те зъби и чрез septa interradicularia.
Клонът, ramus m.inclibiilae, изхожда от задния край на тялото под ъгъл,
angulus mandibulae. По външната му повърхност се
разполага широка грапавина, tyberositas masseterica, a no вътрешната ­
tuberositas pterygoidea, за залавяне на дъвкателните мускули. В
горния край има остър израстък, lingula mandibulae и отвор, foramen
mandibulae, който води в канала на мандибулата. Клонът завършва
с два израстъка. Предният израстък, ргос. coronoideus, е заострен, а на
задния, ргос. coqdvlaris, се различава цилиндрична глава, caput
mandibulae и шийка, collum mandibulae, no която отпред има ямка, fovea
pterygoidea.
РАЛНИКЪТ, VOMER, представлява триъгълна костна
пластинка, която изгражда задната част на носната преграда и ра 1деля
задните носови отвори. Горният му край образува две крила, allae vomeris,
които ограждат sulcus vomeris и залягат към crista
28

sphenoidalis на тялото на клиновидната кост.

 ПОДЕЗИЧНАТА КОСТ, OS HYOIDEUM, с отделна кост, към
която се прикрепват шийни мускули. Тя се разполага под
долната челюст и има форма на подкова. Тялото, corpus ossis hyoidci,
завършва назад с два чифта рогчета, долно по­голямо, coi nu majus
и горно, cornu minus.

I. 4. 3. ЧЕРЕПЪТ КАТО ЦЯЛО

Черепната кухина, cavitas cranii се огражда от покрив, основа,

странична и лицева повърхност.

ЧЕРЕПЕНИЯТ ПОКРИВ, CALVARIA, е образуван от двете теменни

кости, (squ a т a Jj on t a 1 i s и vsc) и am a occipitalis. Костите са
изградени от два слоя компакта ­въиик n. lamina externa и вътрешен, lamina
interna Между тях се намира тънък слой груба спонгиоза.
(cTiplbe. Отвън костите са покрити с дебела надкостница,
pericranium, който сраства с шевовете. Костите на калварията са
съединени чрез няколко шеваТнадлъжен шев, sutura sagittalis ­между двете
теменни кости, напречен шев^ьйшга coronalis ­ между os frontale и
теменните кости и заден шeв^sutura lambdoidea ­между squama occipitalis
и теменните кости. По външната повърхност на калварията във всака
страна изпъква tuber parietale, под него ­
linea temporalis, а медиално ­ foramen parietale. По вътрешната
повърхност се виждат impressiones digitatae и sulci ailcriosi, a no
средата ­fsulcus sinus sagittalis sup. u^toveolae granularcs. При черепа на
новороденото, шевовете между костите са широки и
съш^ствуват пространства, tonticuli (фонтанели) изпълнени с
Гвлакнеста съединителна тъкан. Те служат като ориентири за
положението на плода при раждането
Fonticulus anterior (major) има ромбовидна форма и се
разполага отпред между двете теменни кости и несрастналите две
костни ядра на челната кост; разделеени чрез sutura frontalis.
Голямата фонтанела се затваря през втората година.
Fuiiticulus posterior (minor) се разполагаГотзад между темен ните
кости и os occjpitalej Малката фонтанела има триъгълна форма и се
затваря през третата година.\
Fonticulus sphenoidalis се разполага встрани отпред, между
os frontale, os parietale и os temporale, а fonticulus inastoideus ­встрани
отзад, между os temporale, os occipitale и os parietale.
29
 ЧЕРЕПНАТА ОСНОВА, BASIS CRAN1I (NORMA
BAS1LLARIS/, притежава вътрешна и външна повърхност. Тя се
изгражуа от кости с особена структура (влакнести кости/ и
съдържа множество отв(^ри за кръвоносни съдове и нерви. Повечето
от отворите са повредени напречно и това определя посоката на
фрактурнитс линии при счупване на основата на черепа.

ВЪТРЕШНАТА ПОВЪРХНОСТ, BASIS CRANII INTERNA, се

разделя на три черепни ями: предна, средна и задна, като всяка по­задна яма е
разположена(ло­нискол
^ Предната черепна яма, fossa ernnii anterior, достига назад до alia
minor, tubei culum sellae и sulcus pi chiasm,it K us Тя се и {.»ражда
от* lamina orbitalis на os frontale, 2lamina cribrosa ir'alla minor. По средата
лежи crista galli и пред нея ­foramen caecum. Чрез foramina cribrosa, тя се
свързва сСносната кухина, а чрез canalis opticus ­ с (орбитата^
Средната черепна яма, fossa cmiiii media, достига назад до
dorsum sellae и maieo supciioi на пирамидата на слепоочната кост
По средата и се намира sella turcica с fossa hypophysialis, tubeiculum
sellae (отпред) uCsuIcus caroticus (встрани). Страничните части на
средната черепна яма се из.траждат от alia major и facies anterior на пирамидата
По нея и mi>Ma^emincntia arcuata, встрани от която
лежи11е£теп tympani и част от^диата temporalis. Чрез fissura orbitalis superior
тя се свързва (/орбитата, чрез foramen rotundum, foramen ovale и foramen
spinosum ­ c Външната повърхност на черепната основа. Tvk се
намира foramen lacerum, който е запълнен с хрущял, а на върха на пирамидата
се omftapfCcanalis caroticus .
\\\ Задната черепна яма, fossa cranii posterior, е изградена от os
occipital е, част от тялото на os sphenoidale (clivus) и facies posterior на
пирамидата на слепоочната кост. Встрани лежи^роп^ acusticus internus и под
него ­^sulcus siauh sigmoidcL Отзад се намира protubcrantia occipitalis interna,
crista occipitalis interna и sulcus sinus transversiy Чрез foramen magnum, задната
черепна яма се свързва с гръбначния канал, а
чрез foramen jugulare, canalis condylaris и canalis D.
hypoglossi ­ c външната повърхност^на черепната основа.

ВЪНШНАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЧЕРЕПНАТА ОСНОВА,

BASIS CRANII EXTERNA се разделя на предна, средна и задна част. у \
Предната част, pars palatina, достига до задния ръб на твърдото небце Тя
се изгражда onl proc. alvcolaris ijproc. palatinus на (^ак сила та и lamina
horizontal is на os palatinum. Костите са
30
свързани чрез cjßa шева ­сре^инен, sutura palatina mediana и напречен,
sutuia palatina tiansveisa.
Чрез canalis incisivus тя се свързва c носната кухина, чрез foramen
palatinus major и foramina palatina minora, ­ c fossa pteiygopalatina
2 Средната част на външната черепна основа се ограничава назад
от линията, която свързва предния ръб на foramen magnum с върховете на
двата procc. mastoidej. Тя се изгражда от долната повърхност на clivus,
proc. pterygoideus, ala major, faci£s inferior на пирамидата и част от squama
temporalis. Чрез задните носови отвори, choanae, тя се свързва с носната
кухина, а чрез foramen ovale, foramen spinosum и foramen lacerum ­
със <редната черепна яма. Тук се
отваря(сапа^ caroticus, canalis musculotubarius, foramen stylomastoideum,
foramen jugulare, canaliculus tympanicus, canalis
pterygoideus, canaliculus caroticotympanicus и canaliculus cochleae.
3). Задната част на външната черепна основа е изградена от os occipitale и
proc. mastoideus на слепоочната кост. Тук са двата
condyli occipitales,(crista et protuberantia occipitalis externa, linea nuchae inferior et
superior. Чрез foramen magnum, canalis hypoglossi и canalis
condylaris, тя се свързва със задната черепна яма.

СТРАНИЧНАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЧЕРЕПА, NORMA

LATERALIS, съдържа три ями: слепоочна, подслспоочна и
крилонеГщова, като всяка по долна яма лежи по­медиално.
Слепоочната яма. fossa temporalis, се ограничава отгоре от linea
temporalis superior и отдолу ­ от arcus zygpmaticus и crista
infratemporaiis. Тя се изгражда от squama temporalis, ala major, squama
frontalis и os parietale.
Подслепоочната яма, fossa infratemporaiis. cc разполага под
crista infratemporaiis. Тя е оградена медиално от proc. pterygoideus и corpus
maxillae, отгоре ­ от ala major и латерално ­ от nimus
mandibulae и oszvgomaticum. Чрез fissura orbitalis inferior тя се свързва c
орбитата. Tvk се отварят foramina alveolares maxillae и foramen
zygo m a t i cof a c i a 1 е.)
Крилонебцовата яма, fossa ptervgopalatina, се огражда отгоре
от coipusossis sphenoidalis.отпред ­от coipus maxillae и рюс orbitalis ossis
palatini и отзад ­ от proc pterygoideus. Чрез lltoi a mc n
sphenopalatinum тя се^свързва е носната кухина, чреГса па lis palatinus
/
major ­с устната кухина, 4pe3 tissura orbitalis inferior ­с орбитата и
чрез foramen rotundum ­С1)С средната черепна яма.
31
 фиг. 9 . Черепът като цяло

а­ външна повърхност на черепния покрив 5­ вътрешна

повърхност на черепния покрив /по Platzer/

1­ os frontale, 2­ os parietale, 3­ os occipitale, 4­ tuber frontale, 5­ tuber

parietale, 6­ sutura coronalis, 7­ sutura sagittalis, 8­ sulci .irteriosL,
9­foveolae granuläres, 1()­ sutura lambdoidea
32
фш?. 10. Черепът като цяло

а­ вътрешна повърхност на черепната основа, б­ външна

повърхност на черепната основа /по Platzer/

1­ fossa cranii .'interior, 2­fossa cranii media, 3­ fossa cranii posterior, 4 ­

crista galli, 5 ­ ala minor, 6 ­ ala major, 7 ­ foramen rotundum, 8­ foramen
ovale, 9­ foramen lacerum, 10­ sella turcica, 11­ clivus, 12­ pars petrosa,
13­ porus acusticus internus, 14­ foramen jugulare,
15­ foramen magnum, 16­ protubcrantia occipitalis interna, 17­ sutura
palatina mediana, 18­ sutura palatina transversa, 19­ choana, 20­ proc.
pterygoideus, 21­ canalis caroticus, 22­ foramen lacerum, 23­ fossa
mandibularis, 24­ foramen stylomastoideum, 25­ condylus occipitalis, 26­
canalis condylaris, 27­ proc. mastoideus
33
 ЛИЦЕВАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЧЕРЕПА, NORMA FRONTALIS,
сс изгражда om os frontale и костите на лицевия дял.
По нея се разполагат орбитите и носната кухина.

ОРБИТА, ORBITA. Орбитата представлява кухина с форма

на четиристенна пирамида Нейният вход, aditus orbitae, е ограничен
от margo supraorbitalis на челната кост и от margo infraorbitalis на
максилата и os zygomaticum. Орбитата има четири стени : горна,
долна, латерална и медиална. Горната стена сс образува от pars orbitalis на
челната кост и ala minor и по нея встрани лежи fossa glandulac lacrimalis.
Долната стена сс изгражда от corpus maxillae, os zygomaticum и proc. orbitalis
ossis palatini. Аатералната стена сс изгражда от ala major и os zygomaticum,
а медиалната ­ от os cthmoidalc, os lacrimalc и proc. frontalis maxillae. Тук
сс намира fossa sacci lacrimalis.
Чрез canalis opticus и fissura orbitalis superior орбитата
сс свързва със средната черепна яма, чрез fissura orbitalis inferior ­с
fossa intratcmporalis и fossa pterygopalatina и чрез canalis nasolacrimalis,
canalis ethmoidalis anterior et posterior ­ c носната кухина.

КОСТНАТА НОСНА КУХИНА, CAVITAS NASI OSSEI, се

отваря напред с крушавиден отвор, apertura pyriformis Чрез septum nasi
тя сс разделя на две кухини, всяка от които сс отваря назад
самостоятелно чрез заден HOCH отвор, choana Носната кухина има по четири
стени: горна, долна, медиална и латерална. Горната стена се изгражда
от os nasale, lamina cribrosa и corpus ossis sphenoidalis. Долната стена е
palatum dumm, изграден от procc.
palatini на максилата и lamina horizontalis на os palatinum. Медиалната стена е
преградата, septum nasi osseum, съставена от yomer и lamina
perpendicularis на os cthmoidalc. Аатералната стена е устроена най сложно. Тя
сс изгражда от corpus maxillae, os cthmoidalc, lamina perpendicularis на
os palatinum и lamina medialis на proc. ptcrygoideus. По нея се разполагат
трите конхи; concha nasalis superior, concha
nasalius media и concha nasalis inferior. Трите конхи ограждат отгоре
съответните носови ходове. В долния носов ход, meatus nasi inferior, се отваря
ductus nasolacrimalis. В средния носов ход, meatus nasi medius,
между bulla ethmoidalis и proc. uncinatus се разполага hiatus semilunaris. В
него се отваря sinus maxillaris, sinus frontalis и cellulae ethmoidales anteriores et
medii В горния носов ход, meatus nasi superior, сс отваря sinus sphenoidalis и
задните клетки на етмоидалните синуси
Чрез foramina cribrosa носната кухина сс свързва с предната
черепна яма, чрез foramen sphenopalatinum ­с fossa pterygopalatina и
чрез canalis nasolacrimalis ­с орбитата.
 Фиг. 10а. Череп

а­ долна челюст , изглед от медиално, б­ черепен покрив на

новородено, в­ сагитален разрез/по Platzer и по Frick/

1 ­ tuberositas masseterica, 2 ­ canalis mandibulae,3 ­ fossa subtnandibularis,

4 ­ linea mylohyoidea, 5­ fonticulus anterior, 6­ fonticulus posterior, 7­sinus
frontalis, 8 ­ sinus sphenoidalis, 9 ­ sella turcica, 10 ­ concha nasalis inf., 11 ­
concha nasalis media, 12 ­ palatum durum, 13 ­ clivus, 14­ porus acusticus
internus, 15­ fossa cranii post.
35
1. 5. КОСТИ НЛ ГОРНИЯ КРАЙНИК, OS SA MEMBRI
SUPER! ORIS

Kocmume на горния крайник изграждат скелста на раменния пояс и

свободния горен крайник.

1. 5. 1. КОСТИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС

Раменният пояс се изгражда от ключица и лопатка, чрез

които свободния горен крайник се свързва с гръдния кош.

КЛЮЧИЦАТА, CLAVICULA, е хоризонтално разположена S­unp.i

ша кост, сьстаВсна от тяло и два края Медиалният кран. А
extremitas sternalis, с по­дебел, изпъкнал напред и се свързва със
стернума.
Ставната му повърхност,(facics articularis sternalis, е неравна и
отдолу има вдлъбнатина, impressio lig. costoclaviculare^Лamepaлнuяm
kpaiif1 extreniitas acromialis, е плоськ и с изпькнал назад. Той
притежава малка ставна повърхност, facies articularis acromialis ,a
отдолу гребенчеЦшеа trapezoidea и tuberculum conoideumJ
ЪСХ ­ifaptcotoljAi ь ^ Cov­o^deuM
ЛОПАТКАТА, SCAPULA, е плоска кост счпри ръба; margo
superior, margo medialis и margo lateralis. Те се срегцят в три ъгли:
angulus superior, angulus inferior и an^ulus lateralis. По страничния ъгъл
се разполага овална ставна яма^сауказ gleiioidalis.)Над нея има
възвишение, tuberculum supraglenoidale, а отдолу, tuberculum
infraglenoidaleCCmecHCHama часдз^се нарича шийка, Collum scapulae.
Предната повърхност на коста, facics costalis. притежава широка
яма, fossa subscapularis, а по задната повърхност, facies posterior, се
намира масивен гребен, spina scapulae. Гребенът разделя надгребен
ната яма/fossa supraspinata, от поддгребенната яма^fossa infraspinata/
Странично spina scapulae се разширява и образува раменния
израстьк, Acromion, сьс малка ставна повърхност ia клк)чицата. Под
него напред се издава клюновидният израстък, ргос. coracoiclfcus]

1. 5. 2. КОСТИ НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК

Скелетът на свободния горен крайник се изгражда от

раменната кост, лъчевата кост, лак ьтната и костите на ръката.
36

фиг. 11. Черепът като цяло

а­ странична повърхност на черепа, б­ и в­ орбита /по Platzer/

 1 ­ fossa temporalis, 2 ­ fossa infratemporalis, 3 ­ linea temporalis, 4 ­
iircus zygomaticum, 5 ­porus acusticus externus, 6 ­fossa canina, 7­
margo supraorbitalis, 8­ margo infraorbitalis, 9­ fossa gl. lacrimalis, 10­
fissura orbitalis superior, 11­ fissura orbitalis inferior, 12­ sulcus
infraorbitalis, 13­ fossa sacci lacrimalis, 14­ os ethmoidale, 15­ fossa
pterygopalatina
фиг 12 KocmcH скслет на носната кухина

а­ и б­ л:ит1ср;1\на стсна, ß­ фронтален срсз /по Platzcr/

1­ concha nasalis inferior, 2­ concha nasalis medi.4, 3­ concha nasalis

inferior, 4­ fofamen sphenopalatinum, 5­ proc. pterygoideus, 6­ sinas
sphenoidalis, 7­ lamina cribrosa, 8­ sinas ethmoidalis, 9­ proc. uncinatas
10­ bulla ethmoidalis, 11­ crista galli, 12­ meatas nasi mcdias, 13­ palatum
durum, 14­ orbita, 15­ septum nasi
38

РАМЕННАТА КОСТ, HUMERUS, с дълга кост, която

изгражда скелста на мишницата)
Проксималната спифиза притежава глава, caput huiiieri и под нея ­
анатомическа шийка, Collum anatomicum. Встрани изпъква грапавина,
tubcrculum majus, и напред ­ tuhercujum minus. Между двата
туберкула има бразда, sulcus intertuberculaiis. Метафизата
представлява т.н. хирургическа шийка, Collum chirurgicum. тъй като
тук често се получават(фрактури. По нея от туберкулите се
спускат два гребена: crista tuherculi t чсе.: i (отпред) и crista tuberculi
majoris (встрани^.
Лиафизата, corpus humeri, е заоблено и има три повърхности:
fades anterior medialis, facies anterior lateralis (no която се разполага
ZpanaßuHa^tubeiositas deltoidea) и tacies posterior (по която косо върви
плитка бразда/sulcus п. radialis). От двете страни в долната част на диафизата
се оформят заоблени ръбове, margo medialis и margo lateralis, които
продълженават с гребени/crista supraepicondylaris medialis et lateralis.
Дисталната епифиза е по­плоска и притежава ставен край,
condvlus humeri, съставен от главичка, capitulum humeri (латерално)
и макара, trochlea humeri (медиално). Встрани от кондила изпъкват
надкондилите ^ejiTcondylus lateralis и epicondylus­xnedialis. Зад медиалния
епикондил се вижда широка бразда, sulcus a. ulnaiis. Отпред над главичката
се разполага tossa radialis и над макарата ­
fossa coronoidea. Отзад заляга голямата tossa olccranii.
 АЪЧЕВАТА КОСТ, RADIUS, е дълга кост, която се
разполага по страничната част на оредмишницата.
11роксималната епифиза е по­малка и завършва със глава, caput radii. Отгоре
главата има ставна ямка, tovea articulaiis и е заобиколена със цилиндрична
ставна повърхност, xärcumferentia ailicularis, под която лежи шийката,
collum radii.
Диафизата, corpus radii, е леко изпъкнала встрани и има три повърхности;
предна, facies anterior, задна, facies posterior и странична, facies lateralis.
Повърхностите се срещат в три ръба: преден, .margo anterior, заденt
тагцо posterior и междукостен, margo
(niterossea. В горния край напред изпъква масивна грапавина,
(tuberositas radii.
Дисталната епифиза е по­масивна тъй като се свързва с китката.
Тя има изпъкнала грапава задна повърхност, tubcrculum
dorsale и вдлъбната дистална ставна повърхност (facies articularis carpi.
Встрани се спуска масивен израстък,(proc. sftiuideus. а
медиално лежи ставна изрезка за улната, incisura ulnaris Тъй като
39
радиусът поема основнатй част от товара на ръката, в
дисталният му край се локализира най­честото счупване (fractura radii in
loco typico])

ЛАКЪТИАТА КОСТ, ULNA, е дълга koem, разположена no

медиалната страна на предмишницата
Проксималната епифиза е по масивна и притежава два
израстъка: горен ­ лакътен, olecranon и преден ­ венечен,(ргос.
coronoideus Те са съединени чрез макаровидна изрезка, incisura
trochlcans Под proc. coronoideus се намира gpanaBunaCuiberositas ulnae^
а латерално ­ставна изрезка за paguycaCTncisura radialis.
Диафизата. coitus ulnae, има три повърхности: предна, fades
anterior, задна, facies posterior и медиална, tacies medialis. Те се срещат в три
ръба: преден, margo anterior, заден, margo posterior и
междукостен, margo interossea.
Дисталната епифиза завършва със малка глава, caput ulnae Тя е
заобиколена сьс ставна повърхност, ciicumtcicntia ailiculaiis и заоблен
шиловиден израстък,{proc.styloideus^ който лежи дорзо­\amcpa \Ш),

КОСТИТЕ НА РЪКАТА, OSSA MANUS, изграждат скелета на

ръката. Те се делят на киткови кости, предкиткови кости и фаланги.
 <П КИТКОВИТЕ КОСТИ, OSSA CARPI, са 8 къси кости, подредени в
две редици ­проксимална и дистална. Най латерално в ^проксималната
редица лежи ладиевидната кост, os scaphoidcum. До нея се разполага
полулунната кост, os lunatuni, а най­медиа.\но ­ тристенната кост, os
triquetruni По дланната страна на тристенната кост заляга
граховидната кост, os pisiformc. В 'дисталната редица най­латерално лежи
трапецовидната кост, os trapezium, следвана от трапецоидната кост, os
trapezoideuni. главестата кост, os capitatum и кукестата кост, os hainatuin.
Всяка от китковите кости има характерна форма и шест повърхности:
дорзална, дланна, проксимална, дистална, медиална и латерална
Двете латерални кости ­os scaphoidcum и os trapezium притежават
по една изпъкналост, tuberculum и формират латсралното китково
вь{втисмис eniinentia carpi radialis. Os pisitoimc u куката, hamulus
ossis hamati обра ^уват медиалното китково възвишение;eniinentia
carpi ulnaris, Двете възвишения, заедно с леко вдлъбнатата дланна
повърхност на китковите кости образуват широк улей,(sulcus carpi.j
който представлява основата на карпалния канал.
cor^ ­ os sca^rnJ ­ « (ќгц^«с(г(
фиг. 13 Кости на раменния пояс

а­ скелст на горния крайник, б­ и &­ лопатка, г­ к.\1омииа

/по Spcnce/

1­ clavicula, 2­ scapula, 3­ humerus, 4­ radius, 5­ ulna, 6­ fossa

subscapularis, 7­ proc. coracoideus, 8­ acromion, 9­ cavitas glenoidalis,
10­ spina scapulae, 11­ fossa supraspinata, 12­ fossa infraspinata, 13­
extremitas stemalis, 14­ extremitas acromialis, 15­ tuberculum
infraglenoidale
41
 фил. 14 Кости на горния крайник

а­ и б­ раменна кост, ft­кости на npcqмишницата /по Platzcr/

1­ caput humeri, 2­ Collum anatomicum, 3­ tuberculum majus, 4­ tuberculum

minus, 5­ sulcus intertubercularis, 6­ Collum chirurgicum, 7­ crista tuberculi
minoris, S­ sulcus n. radialis, 9­ epicondylus medialis, !()­ trochlea humeri,
11­ capitulum humeri, 12­ fossa coronoidea, 13­ epicondylus lateralis, 14­
fossa ­olecranii, 15­ olecranon ulnae, 16­ proc. coronoideus, 17­ tuberositas
ulnae, 1H­ margo interoseus 19­ caput ulnae, 20­ caput radii, 21­ Collum
radii, 22­ tuberositas radii, 23­ proc. styloideus, 24­ fac. articularis carpca
ПРЕДКИТКОВИТЕ КОСТИ, OSS A METACARPI, са(^ на Gpoü
u образуват скслста на длан ща Всска от тях притежават
основаДтзк iiietatarpalk, тялоДогриз metacarpal is и глава,(caput
metacarpal is Основата на I метакарпална кост се свързва с os
trapezium, на II ­с os trapezoideum, на Mlj^c os capitatum. на IV и V ­
с os hamatum.j

ФАЛАНГИТЕ, PHALANGES, изграждат Скелета на npi>cmume.

Тс притежават основа, basis phalangis. тяло corpus
phalangis и глава, caput (trochlea) phalangis II ­IV пръсти имат по
три фаланги: проксимална, phalanx proximalis, epe^ya, phalanx media
и дистална, phalanx distalis. Дисталната фаланга има грапавина за
Hokijn­w/tubcrositas phalangis distalis. Палецът притежава две фаланги
­проксимална и дистална.

1. 6. КОСТИ НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК, OSSA MEMBRI

INFERIORIS

Костите на долния крайник изграждат скелета на тазовия пояс и

на свободния долен крайник.

1. 6. 1. КОСТИ НЛ ТАЗОВИЯ ПОЯС

Тазовият пояс (тазът) свързва долните крайници с торса и
при стоеж прехвърля тежеста на тялото върху крайниците. Тазът
се изгражда от кръстната кост и двете тазови кости.

КРЪСТНАТА КОСТ, OS SACRUM, се разполага отзад на таза и е

образувана от срастването на кръстните прешлени (вж гръбначен
стълб).

ТАЗОВАТА КОСТ, OS COXAE, е образувана от срастването на три

кости: хълбомна, седалищна и срамна (лонна), които се
развиват самостоятелно и срастват през 15­16 г възраст. На мястото на
срастване, по външната повърхност на костта се
разполага дълбока яма(acetabulum. Лцетабулумът е ограден с рьб, limbus
acctabuli. който е прскъснат отдолу от изрезка, incisuia acctabuli. Дъното
на ацетабулума, fossa acctabuli, е оградено от
ставна повърхност, facies lunata, на която се опира главата на
бедрената кост. Отпред тазовата кост притежава широк отвор,
foramen obturatoriiim.
43
ХЪЛБОЧНАТА КОСТ, OS ILIUM, изгражда горната широка част на os
coxae. Тя се състои от тяло и крило. Тялото^ corpus
ossis ilii. образува прсдно­горната част на ацстабулума. а крилото,
ala ossis ilii, отвътре е леко вдлъбнптп и обр.нув­ч широки ямл , 1пччл
"ТГГаса^ Отгоре крилото завършва с заоблен гребен, erbta ilinca Гребенът
притежава три костни линии: labium externum. line a intermedia и labium
internum Напред крилото завършва със два заоблени бодила ­ горен, spina
iliaca anterior supciior и долен, spina iliaca anterior inferior. На задния край
на крилото също се намират
два бодила^Грта iliaca posterior superior и spina iliaca posterior inferior.
По външната повърхност на крилото, facTes glutea, сс виждат три костни
линии ­linea glutea inferior, linea glutea anterior и linea glutea
posterior. Задната част на хълбочната кост притежава грапавина, tuberositas
iliaca и медиална ставна повърхност,(Pictes auricularis,
за свързване с кръстната кост.
СЕДАЛИЩНАТА КОСТ, OS 1SCH1I. е долната част на os coxae.
Тя притежава тяло и^клон. Тялото, corpus ossis ischii,
изгражда задната част на ацстабулума. Клонът, ramus ossis ischii. сс извива
надолу и напред, като образува изпъкналост, tuber ischiadic um.
Медиално костта притежава бодил, spina ischiadica, над който лежи
голямата изрезка,(inclsura rscTuadlca majorat под него ­малката
изрезка( incisura ischiadica minor.
СРАМНАТА (АОННА) КОСТ. OS PUBIS, изгражда предната
част на os coxae. Състои се от тяло, corpus ossis pubis и два клона ­ горен,
ramus superior и долен, ramus inferior По гайдата
повърхност на ramus supeiior се намира грапавина^Сегптеп^а iliopubica 
и горен остър рьб.рсctсп ossis pubis, който отпред завършва с т.пка. tuber си lu т
pubicum. По долната повърхност на клона има гребен, crista obturatoria,
което огражда бразда, sulcus obturatorius.
Медиалната повърхност на коста, facies symphysialis, се включва в
лонното съчленение.

1. 6. 2. КОСТИ НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН

КРАЙНИК о
Скелетът на свободния долен крайник се изгражда от бедре ната кост,
капачето, голямия и малък пищял и костите на ходилото.

ВЕДРИНАТА КОСТ, FEMUR, е най­дългата кост на човеш

кото тяло и изгражда скелета на бедрото.
Проксималната епифиза притежава глава, caput femoris, no
44
 фиг.15 Кости на ръката

а­ скелет на ръката, 6­ киткови кости /по Frick и по Platzer/

1­ radius, 2­ ulna, 3­ os naviculare, 4­ os lunatum, 5­ os triquetrum, 6­

os pisiforme, 7­ os trapezium, 8­ os trapezoideum, 9­ os capitatum 10­ os
hamatum, 11­ os metacarpale I, 12­ caput ossis metacarpalis III, 13­
phalanx proximalis, 14­ phalanx media, 15­ phalanx distalis, 16­
hamulus ossis hamati, 17­ tuberositas ossis navucularis, 18­ caput
ossis capitati
фи.? 16 Кости на долния крайник

а­ скслст на долния крайник, б­ и R­ тазова кост /по Spcncc/

 1­ os сохас, 2­ femur, 3­ patella, 4­ tibi;», 5­ fibula, 6­ кости на ходилото,
7­ ala ossis ilii, S­ crista iliaca, 9­ spina iliaca anterior superior, 10­ spina
iliaca posterior interior, 11­ incisura ischiadica major, 12­ spina ischiadica,
13­ spina iliaca .'ulterior inferior, 14­ fossa acetabuli, 15­ fades lunata,16­
incisura acetabuli, 17­ tuber ischiaducum, 18­ foramen obturatum, 19­
os pubis, 20­ fossa iliaca, 21­ fades auricularis, 22­ tuberositas tibiae, 23­
eminentia iliopubica, 24­facics symphysitis
4Ь

която има ямка/fovca capitis femons) Главата с свързана с дълга

шийка,ГсоИит temorb. Шийката склк)чва с тялото ъгъл от 125°­130°
(шийно­диафизарсн ъгъл) и с изтеглена напред на около 140° (
антеверзио на шийката). Когато ъгълът е по­малък от 125° имаме
coxa vara, а когато е по­голям от 130° ­coxa уа^а^Сатерално костта
има масивен израстък, trochanter major, по медиалната повърхност
на който лежи дълбока яяма, fossa trpchanterica.'fianpeg под шийката
заляга втори по­малък израстък, trochanter minor.)Двата трохан тсра се
свързват отпред с костна линия, linea intertrochanterica, a отзад ­ с
гребен, crista intertrochanterica.
Диафизата (тялото), corpus femoris, е кръгла и изпъква леко
напред. По задната и повърхност се разполага добре изразен костен
гребен, linea aspera, на който се различават две устни ­медиална,
labium mediale и латерална, labium laterale. Встрани В горния край на
диафизата (латералната)устна достига грапавина, tuberositas glutea, а
медиалната ­ продължава linea pectinea. Надолу дВете устни
диВергират и ограждат плоско поле, facies poplitea.
Дисталната епифиза образуВа дВата кондила, condylus
medialis и condyluss lateralis. Те са разделени чрез широка яма, fossa
intercondylaris. СтаВните поВърхности на кондилите се срешат отпред ВъВ
Вдлъбната стаВна поВърхност,! facies patellarisT
Странично по кондилите се разполагат изпъкналости, epicondylus '
medialis и epicondilus lateralis. От тях нагоре ВарВят костни гребени,
linea supracondylaris medialis и linea supracondylaris lateralis!)

КАПАЧЕТО, PATELLA, предстаВляВа къса кост с широка горна част,

basis patellae и насочен надолу Връх, apex patellae. Предната
поВърхност, facies anterior, е леко изпъкнала, а задната, facies articularis
има дВе стаВни фасетки ­ медиална и латерална
(по­голяма) за съчленяВане с фемура.
 ГОАЯМИЯТ ПИЩЯ/Л, TIBIA, е дълга кост, разположена по
медиалната страна на подбедрицата.
Проксималната епифиза е по­масиВна и се състои от медиален
кондил, condylus medialis и латерален кондил,(condylus lateralis. ДВата
кондили на тибията имат по една Вдлъбната стаВна
поВърхност, facies articularis superior. По средата между тях лежи костно
ВъзВишение, eminentia intercondylaris. на която се различават дВе пъпки ­
медиална, tuberculum intcrcondvlare mediale и tuberculum intercondvlare laterale.
Eminentia intercondylaris разделя
(дВе грапави полета) ­предно, area intercondylaris anterior и задно, area
intercondylaris posterior. Встрани no латералния кондил се разполага
47

малка ставна повърхност.(Tacics ailicularis tibulans^a свързванс с фибулата.

Тялото, corpus tibiae, има три повърхности: медиална, facies
medialis, латерална, tacics lateralis и задна, tacies posterior, по която лоре
лежи^Гтеа т. soTci. Повърхностите се срещат в три ръба: преден, тагцо
anterior, медиален, margo medialis и междукостсн,
margo interosseus^Пpeднuяm ръб е остър и нагоре достига до масивна
грапавинаЛиЬегом^И^Ьшс,­­­ j (
Дисталната епифиза завършва с вдлъбната ставна
повърхност, facies ailicularis inferior. Тя е ограничена медиално от медиалния
глезен; malleolus medialis, по медиалната повърхност на който има
ставна noF^pxHocm^lfacies articularis malleoli, а отзад ­широка бразда,(sulcus
malleolaris., Датерално костта притежава
широка изрезкаГТпсТмл а fTbuTaris. за свързване с малкия пищял.

МАЛКИЯТ ПИЩЯЛ, FIBULA, е тънка дълга кост,

разпоожена по латералната страна на подбедрицата. Проксималната
епифиза, caput fibulae, завършва с връх, apex capitis fibulae. Мсдиллнп
тя притежава ставна повърхност, facies articularis capitis fibulae, за свързванс с
тибията.
Диафизата, corpus fibulae, е леко извита назад и има три
повърхности:^медиална, facies medialisf латерална, facies lateralis и
задна, facies posterior. Те се срещат в три ръба: преден, margo anterior, заден,
margo posterior и междукостсн, margo interosseus.
Дисталната епифиза представлява латералния глезен, ^malleolus
lateralis^който медиално има ставна повърхност, facies aiticülaris malleofi^a
отзад овална яма. fossa malleoli lateralis.

КОСТИТЕ НА ХОДИЛОТО, OSSA PEDIS, изграждат скелета на

ходилото. Те се делят на тарзални, метатарзални и фаланги .
Г,
ТАРЗАЛНИТЕ КОСТИ, OSSA TARSI, са 7 на брой u се делят
на проксимални (скочна, петна и ладиевидна) и дистални (кубовидна и
три клиновидни).
СКОЧНАТА КОСТ, TALUS, свързва ходилото е подбедри цата Тя се състои
от глава! caput, m uüka^collum и тяло^ corpus tali Горната част на
тялото, представлява макаровидна ставна повърхност.''trochlea tali>. Тя
има три ставни повърхнпгти: горна,
tacies superior, медиална,C|acies та11ео1аць mcdiaiisiu лamcpa.\нaUacics
mälleolaris lateralis" Встрани костта притежава масивен израстък, proc. lateralis
tali, а назад, proc.posterior talij Задният израстък
фиг. )7. Кости на долния крайник

а­ и б­ бедрена кост, ft­и г­ кости на nog6egpuivuna /по Platzer/

I­ caput, 2­ Collum. 3­ trochanter major, 4­ trochanter minor, 5­ linea

intertrochanterica, 6­ crista intertroch;interica, 7­ condvlus medialis, 8­
condvlus lateralis, 9­ fossa intercondylaris, 10­ facies patellaris,
II­epicondylus medialis, 12­ epicondylus lateralis, 13­ caput fibulae, 14­
margo interosseus, 15­ malleolus lateralis, 16­ condylus medic'ilis, 17­
eminentia intercondylaris, 18­ linea m. solei, 19­ malleolus medialis,
20­tuberositas tibiae, 21­ linea aspera
фиг. . Кости на ходилото

а­ и 5­ скслст на ходилото, ft­ петна кост, г­ скочна кост /по Frick

и по Platzer/

1­ calcaneus, 2­ talus, 3­ os naviculare, 4­ os cuboideum, 5­ os cunciformc

intermedium, 6­ os cunciformc laterale, 7­ os cunciformc mediale, 8 ­ caput
ossis metatarsale II, 9 ­ phalanx proximalis, 10 ­ phalanx media, 11 ­
phalanx distalis, 12 ­ tuber calcanci, 13­ sustentaculum talare, 14 ­facies
articularis talaris posterior, 15­ facies articularis talaris .'Ulterior, 16­ proc.
posterior tali, 17­ proc. lateralis tali, 18­ caput, 19­ trochlea, 2()­ collum tali
50

притежава cjBl­ пъпкириЬсм сиют mcdiajc и tuhci culum latci alQ. между които
има широка бразуа, sulcus tendinis т. tlexoris hallucis longi. Предната част на
костта е главата, caput tali. Тя притежава изпъкнала ставна
повърхност,Qfacies aiticuiaris navicularis и е
разделена от тялото чрез шийката,(соПит tali). По долната повърхност
талусът има три ставни повърхности за съчленение с калканеуса; npccjna,
tacies articularis calcanea anterior, средна, tacies ailicularis calcanea media и
задна, tacTes articularis calcanea posterior. Те
са разделени чрез дълбока бразда, sulcus tali.
ПЕТНАТА КОСТ, CALCANEUS, е най­голямата кост на ходилото и
лежи под талуса. Задната и част образува петното възвишение, tuber
calcanei, което има две изпъкналости, ргос.
mcdialisu pi ос. lateralis tuheris calcanei. Мсдиа.\но kocmma притежава масивен
плосък израстък, sustentaculum tali, под който върви
широка бразда, sulcus tendinis т tlexoris hallucis longi. По страничната
повърхност на калканеуса има малък израстък,(trochlea peronea, зад който
лежи бразда,(sulcus tendinis т. peronei longi. По горната повърхност на
костта се намират три ставни повърхности за
съчленявае с талуса: задна, fades articularis talarisposterioi7Megua.\Ha,
facies articularis talaris media iPnpcgna, facies ailicularis talaris anterior. Те
са разделени от дълбока бразда/sulcus calcanei.,
ААДИЕВИДНАТА КОСТ, OS NÄVTCÜLARE, се разполага
по медиалната страна на уоуилото. пред талуса. Отзад костта
притежава вдлъбната ставна повърхност за caput tali. Дисталната ставна
повърхност има три фасетки за клиновидните кости. По медиалната
повърхност на костта се намира изпъкналост, tuberositas ossis navicularis
КАЙНОВИДНИТЕ КОСТИ, OSSA CUNE1FORMIA. се разполагат
пред os naviculare. Първата от тях, os cuneiforme mediale, е най­голяма u
дистално притежава голяма бобовидна
ставна повърхност за 1 м е mania рзална кост. Втората, os cuneiforme
iiiteriiiediuiiL, е най­малка, и заедно с третата, os cuneiforme laterale,
притежава заострен стъпален крайл
КУБОВИДНАТА КОСТ, OS CUBOIDEUM, е разположена
пред калканеуса, встрани на ходилото. Отгоре тя е гладка, а отдолу
притежава изпъкналост!,mberositas ossis cuhoidei, зад която върви
бразда, sulcus tendinis т. peronei longi. Задната ставна повърхност
е седловидна (за калканеуса), а дисталната има две фасетки за IV и V
метатарзални кости^

МЕТАТАРЗААНИТЕ КОСТИ, OSSA METATARSI, са 5 на брой u

всека от тях притежават основа, (basis metatarsal is) тяло.
51
corpus^inetatarsale u глава, caput metatarsals Основитс на 11­V
\icтТшгадja.\ни кости притсжаВат странични ставни noßi>pxHocmu,
а телата са леко изпъкнали дорзално. Най­дебела е първата, os meta tarsi 1.
чштю основа медиално има изт.кна.\ост. tubeiositas ossis meta tarsi 1
Най­дълга е втората, os metatarsi II, а петата, os metstsrsi V,
притежава латерална изпъкна.\ост, tuberositas ossis metatarsalis V

ФАЛАНГИТЕ, PHALANOES, притежават основа, basis phalangis,

тяло, corpus phalaugis и макаровидна глава, caput (trochlea) phalaugis
II­V прьсти имат no три фаланги: проксимална,
phalanx proximalis, средна, phalanx media и дистална, phalanx dsistalis.
Палецът има две фаланги ­phalanx proximalis и phalanx distalis. Всички
ещетални^фаланги притежават грапавина за нокътя, tuberositas
phalangis distalis?)

2. СЪЕДИНЕНИЯ НЛ КОСТИТЕ 46

Костите на скелета се свързват по определен начин.

Независимо от специфичните особености, съединенията могат да
се разпределят в два основни вида

2. I. ВИДОВЕ СЪЕДИНЕНИЯ НЛ КОСТИТЕ, ARTHROLOGIA

Според начина на свързване, съединенията биват прекъснати

и непрекъснати.
| НЕПРЕКЪСНАТИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ, SYNARTHROSIS,
представляват стабилни свързвания, които ß зависимост от тъканта
която осъществява връзката бива, (синдесмози, синхондрози и
синостстГ)
Синдесмо{ата! sviidesmosis (articulatio fibrosa), е свьрзванс на
две кости чрез С1>единителна тькан (напр junctura tibiofibularis, /mcmbiana
intciossea^. Особен вид синдесмози предстабляват
костните шевове на черепа, suturae cianii. ючкто и сВързВането на
корена на зъба с стената на алвеолата/^отрЬочТЧ)
Синхондромта) swichoiidrosis (articulatio cartilaginea), е свързване
на две кости чрез хрущял (напр. при грьдната кост, отделните кости
на тазовата кост) Особ£Н_вид хругцялна свързване
представлява^имфизат71 (symphysis pubica).
CuHocmo{ama.(M iiostosis (jiinctnra ossea). представлява сраст
ването на две кости чрез костна тъкан (напр при тазовата кост.
52

кръстната кост).
ПРЕКЪСНАТИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ. DI ARTHROSIS (СТЛВИ), са
подвижни свързвания мсж^у увс или повече кости, между които се
 оформя ставна кухина.

1 2. г. УСТРОЙСТВО НА СТАВИТЕ
..... 4
Ставата, ailiculatio synovilis (ailiculatio), притежава ставни
повърхности^ ставна капсула,­^ставна кухина и вътреставни
структури, ставни връзки, и определена подвижност (механика).
Ставните повърхности,^facies articulares, представляват гладки
костни участъци, които са покрити със ставен хрущял. Ставните
повърхности си(съответствуват по форма (те са кон<?руентни), аСпри
разлика във формата на ставните повърхности, между тях се
влагат Хрущялни плочки^ Ставният хрущял има дебелина от 1 ­ 5
mm. Toü е хиалинен хрущял, без собствени кръвоносни съдове
и се храни от подлежащата кост или ставната течност. При някои
по натоварени участъци (напр. долночелюст
ната става), хрущялът <влакнест.
Ставната капсула/Capsula articularis, представлява
съединително тъканна торбичка, която се прикрепва към ръбовете на
ставните повърхности и заедно сьс ставнитс хрущяли о.гражда
ставната кухина Капсулата притежава две мембрани ­външна и
вътрешна.' Външната мембрана, iiieiiibrana fibrosa, се изгражда от
влакнеста съединителна тъкан. Вътрешната мембрана, тетЬгаиа
synovialis, притежава граничен слой от клетки, които показват
е пишело подобно подреждане. Клетките u,£ynoviocyti, са два основни
типа ­синовиални фибробласти, които участвуват в секрецията на
ставната течност и^синовиални макрофаги, които резорбират
т.н. продукти на износване от "ставния хрущял.
Ставната kyxunaT'cavuiii articulare, разделя ставните повърх
ности. Тя съдържа синовиплнп течност, synovia, която "смазва" и
храни ставните хрущяли. Кухината често е свързана с околоставни
торбички( hursae synoviales.'^
^.Вътреставни структури се срещат при различни по форма
ставни повърхности (инконгруентните стави). Те са изградени от
влакнест хрущял и периферията им сраства със ставната капсула. Към
тях спадат ставните пръстени (напр lahrum glenoidale на
раменната става )("с та вн и те плочки, disci ailiculares (при стерно
клавикуларната става) 1/менискусите в коляината става.
Ставните връзки, liganienta. представляват ленти от влак­
53
нсста съсуинитслна тькан (сноповс от колагенни влакна), които сс
изопват мсжуу цвете кости и подсилват ставната капсула. Тс биват
 и звън ставни (върху ставната капсула) и вътрсставни.
Вътрсставнитс връзки са покрити със синовиална мембрана.

МЕХАНИКАТА НА СТАВИТЕ сс определя от формата на ставните

повърхности, разположението на връзките и около
ставните мускули. Движенията се осъществяват чрез завъртане или
преместване на съчленяващите се кости около една или повече
мислени оси. Осите преминават през центъра на геометричните тела,
с които се сравняват ставните повърхности. Различаваме
^едноосни стави с една степен свобода на движение^ двуосни стави
с две степени свобода на движение и триосни стави с три степени свобода
на движение. Основните движения са спъване, flexio, разгъване,
extensio, отвеждане, abductio, привеждане, adductio и
(вътрешно или външно завъртване^) rot alio. Чрез тяхната комбина ция се
постига голямо ра «шобра ше на движенията в ставите
ЕДНООСНИТЕ СТАВИ биват(макаровидни и цилиндрични.)
Макаровидната става^аг!. trochoid е а, притежава една ставна
повърхност е дълбока бразда в която влиза гребен на другата ставна
повърхност (напр ail humeroulnans) При цилиндричната става,
art. cylindrieuin, движението се води от здрава връзка (напр. art. radioulnaris
proximalis). Движенията сс извършват около една ос (флсксия­екстснзия или
вътрешна­външна ротация). ДВУОСНИТЕ СТАВИ също са два
вида: (елипсовидни и " седловиднщ Елипсовидната става^ art. elypsoidea,
има овални (вдлъбната и изпъкнала) ставни повърхности (напр
китковата става). При седловидната става^аН. sellaris, ставните повърх
ности са разположени взаимно перпендикулярно (напр. ставата на ^палеца
на ръката). Движенията се извършват около две оси ;
напречна (флсксия­екстснзия) и предно­задна (абдукция­аддукция).
ТРИОСНИТЕ СТАВИ, art. sphaeroidea, имат сферични (изпъкнала и
вдлъбната) ставни повърхности (напр. (раменната става). Движенията се
извършват около три оси: напречна
(флсксия­екстснзия), предно­задна (абдукция­аддукция) и надлъжна
(вътрешна­външна ротация).

2. 3. СЪЕДИНЕНИЯ НЛ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Свързването на отделните прешлени става чрез съединения на

телата, връзки между дъгите и и фастъците и междупрешленови стави
w

СЪЕДИНЕНИЯТА МЕЖДУ ТЕЛАТА HA ПРЕШЛЕНИТЕ

 сс осъщсствяват чрез надлч.жни връзки и мсжс]упрсш.\енс)Ви дискове.
Предната надлъжна вр ь ika.; lig. loiigituclinnle nnterius, представлява
широка ujpaf^a врьзка. която свързва предните
И/ повърхности на телата на прешлените Тя сс сьстои от дълбоки ­кьси
влакна, които^свьрзват съседиитс прешлени и срастват с
дисковете и повърхностни ­дъл.мл влакна, които прескачат няколко
прешлен/.а
Задната надлъжна ръзка, lig. loiigitudinnle posterius, е по­тънка
и сс разполага по задната повърхност на телата, с които не е сраст нала.
Върху дисковете връзката образува( ромбовидни разширения.
Междупрешленовите дискове, (disci iiitervertebrales,N сс
разполагат между телата на прешлените. Тяхната функция е да
разпределят налягането върху по долните прешлени. Изградени са
от(централно ядро, фиорозен пръстен и Хрущялни пластинки.
Ядрото на диска?nucleus pulposus, представлява желеподобна маса, която
се намира под налягане (вътредисково налягане). То е остатък
от chorda dorsalis и е богато на глюкозаминогликани, поради което
има голямСафинитет към водата, фиброзният npbcmeH^aiiuIus tlbrosus, е
изграден от влакнест хрущял. Toü с съставен от концентрични
пластинки от косо ориентирани колагенни влакна, които(срастват
с прешленовитс тела. Ограж
дайки ядрото, той под ьржа вътредисковото на.\ягане, а при разкъсване
сс получава "изтичане" на ядрото (дискова хсрния|. Хрущялните
пластинки залягат към спонгиозата на телата на прешлените. Те са
изградени от(хиалинен хрущял и играят важна роля за трофиката на
междупрешленовия диск.

ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ДЪГИТЕ И ИЗРАСТЪЦИТЕ се

разполагат по задната страна на прешлените и те са чифтни. Между
дъгите се разполага lig. intcrarcuaic Ülavuni). който е
съставен от еластични (жълти) влакн.1 l,ig. interspinale се изопва
между бодлестите израстъци, а lig. supraspinale ­между тяхните
върхоПкГТТри шийните прешлени тези връзки o6pa3yßanvslig. nuchae,
която се залавя за черепа. Lig. intertransveriuni свързва напречните
израстъци на съседните прешлени.

МЕЖДУПРЕШЛЕНОВИТЕ СТАВИ, ARTT INTER VERTEBRA LES

(ZYGAPOPH YSIALES), се образуват от прилягащите един към друг
ставни израстъци Ставните капсули
се залавят по ръбовете на ставнитсс повърхности и често тяхната
u
O ­ K nc^o4o 55
 синовиална мсморана oopajyßa \1снискс)по^оГ)ни ^ьнки. Мсждупрсш
леиовите стави направляват движенията на гръбначния стълб. Тс cc
lußbpiußam ß три посоки: наВсж^анс напред­назад, наклоняВанс
встрани и завъртане/ ДВижснията са ß иай­ао.\ям обем при шийната част и са
най­о.?ранимени ß гръдната част, поради Връзките с ребрата.
През Време на разВитието и изпраВения стоеж, на чоВешкия гръбнак
се оформят н[яко\к(^ кривим^ Шийната и поясна част r egi üeaaö
iäiäaa,lordosis, а гръдната и кръстнатамаст ­и im.kßam
CHa3ag,,irvphosis. СъщестВуВа и леко изкриВяванеСв страни, scoliosis, което се
получава от преимуществената употреба на единият горен крайник.
Патологичната сколиоза е вродена деформация на гръбначния стълб.
Гръбначният канал, canalis vertebralis, се образува от omßtipume на
прешлените и в него се разполага гръбначния мозък. Той се огражда от^телата
на прешленипте и междупрешленовите eju^koße (
отпред ) и cji./unu и ßpi>{kumc мсжд\ тя\ (от tag ) Встрани
гръбначния канал се отваря чрез междупрешленовите отвори, forr.
inteiveilebralia, през които излизат гръбначномозъчните нерви.

СВЪРЗВАНЕТО НА ЧЕРЕПА С ГРЪБНАЧНИЯ СТЪАБ

става чрез две стави: горна i/долна
^t| Горната става, art. atlantooccipitalis, се образува между
condylus occipitalis и massa lateralis atlantisJCmaftnama капсула е широка и
се за\аВя по ръбовите на ставните повърхности Встрани тя е подсилена </liu
allantooccipitalc laterale. Между дъгите на атласа и ръбът на foramen
magnum, се изопват две мембрани /тетЬгапа
atlantooccipitalis anterior и menibraiia atlantooccipitalis posterior В двете
атлантоокципитални стави се извършва наклоняване на главата
напред­назад и встрани.
Долната става се състои от две части: медиална и лате рална
Медиалната emaßaf art. atlantoaxialis mediana, е нечифтна. Тя
се образува между предната дъга на атласа, зъбътj üuikcu са и
напречната врьзка,(П2. transversuni atlaiitis. която се и tonßa между двете
massac laterales Съединението се подсилва с криловидните
врьзки,^!^. alaria. които започват от 31)ба на аксиса и се згглавят ia
кондилите на черепа. Сьществуват и вертикални връзки: Iii», apicis dentis
­cßhptßa ßi>pxa на ii.6a c ocnoßama па черепа и fasciculi
Iniuntudinalcs ­cßi.pißam {1.0,1 ^ тячотп n.i (Сторим прешлен Гака се I )(|)<
)р\1И kpamu bßcpmeopa \ен Връ jkoß комплекс Jit; cmcitoi mc at lantis,
chemaßcH от lig transversum atlantis, u gßeme Верикални ßpi»3ku Гой е
rtokpum е плътна мембрана, memhiana tectoiia, Латералната emaßa.
56
фиг. 19. Съединения на костите

а­ основни движения в ставите, б­ устройство на става, в­

костен шев, г­ симфиза /по Schiebler et al и по Platzer/

1­ ставен хрущял, 2­фиброзна капсула, 3­ синовиална мембрана, 4­

ставна кухина, 5­sutura serrata, 6­ влакнест хрущял 7­ ставна връзка
 фил. 20. Съединения на черепа и на гръбначния стълб /по Platzcr/

а­ и б­ цолночс­чюстна става, (V­ и г­ съсцинсния межуу прешлените

1 ­ lig. laterale, 2 ­ lig. stylomandibuhire, 3 ­ fossa mandibularis, 4­ tuberculum

.'irticul.'ue, 5­ caput mandibulae, 6­ Capsula articularis, 7­ m. pterygoideus
lateralis, 8­ discus .­ulicul.'uis, 9­ discus intervertebralis, 10­ lig. flavum, 11­ lig.
interspinosum, 12­ lig. transversum atlantis, 13­ lig alare, 14­ lig. apicis dentis,
15­ massa lateralis atlantis, 16­ lig. longitudinale .mterius, 17­ lig. longitudinale
posterius
IcVf f o ^ 5
art. atlantoaxialis, c чифтна. Тя cc образува между massa lateralis на
атласа и .'.орната ставна повърхност на аксиса. Ставната капсула е широка и
не се подсилва с връзки.
13 атлантоаксиалните стави главата се завърта вляво и вдясно и се
наклонява напред­назад и в страни.

2. 4. ДОЛНОЧЕЛЮСТНА СТАВА i> 0

Долночелюстната става, art. temporomandibularis, е чифтна

става която се образува между fossa mandibullaris на черепа и caput mandibulae.
Тъй като_ ставните повърхности не са конгруентни, между тях се
влагк discus articularis. Всички ставни повърхности
' са покрити със влакнест хрущялУ Ставната капсула е широка и се залавя по
ръбовете на ставните повърхности. Тя е срастнала с периферията на
диска, поради което ставната кухина се разделя на две камери (горна и
долна). Капсулата е подсилена с здрава
латералиа връзкаЩ^. laterale, която започва от proc. zygomaticus и
се залавя за Collum mandibulae. Тънка връзка,^ mediale, сраства с
медиалната повърхност на капсулата. За укрепване на ставата
служат и отдалечените от нея връзки:С112. sphenumandibulare ­о_т
spina ossis sphenoidalis, към lingula mandibulae и lig. st\ioiiiaiidibulare ­omproc
styloideus към angulus mandibulae. В двете долночелюстни сави става отваряне
и затваряне на устата. Отварянето на
устата започва в горната камера със завъртване на caput mandibulae спрямо
диска и завършва в долната камера с плъзгане на диска, заедно с
мандибулата върху tuberculum articulare. Освен това е
възможно движение напред­назад и встрани.

2. 5. СЪЕДИНЕНИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ £

 Ребрата се свързват отзад с гръбначния стълб и отпред ­с гръдната
кост. Задната част на всеко ребро се свързва с телата и
с напречните израстъци на гръдните прешлени.

СТАВАТА НА ГЛАВАТА НА РЕБРОТО. ARTICULATIO

CAPITIS COSTAE, се образува между «caput costac и foveac costales
на телата на съседните гръдни прешлени и междупрешленовия диск.
Ставната капсула се подсилва отпред чрез лъчистата врьзка/lMg. capitis costae
radiatum ­ ojn реброто към двата прешлена.
Съществува и вътреставна връзка, lig. capitis costae intraartkulare,
която започва от гребенче на главата и се залавя за диска. Тя
разделя ставната кухина на две камери.

СТАВАТА НА НАПРЕЧНИТЕ ИЗРАСТЪЦИ,

ARTICULATIO COSTOTRANSVERSARIА, свързва tuherculum costae с
напречния израстък на по­гстрния прешлен. Отвън тя е подсилен чрез
няколко връзки, които започват от напречния израстък, .jg.
costotransversariuni ­ към шийката на реброто, lig.
costotransversariuni laterale ­към пъпката и lig. costotransversarius
superius ­ към по­горния прешлен Движенията на ребрата спрямо
.гръбначния стълб се извършват едновременно в двете стави около
една ос, която върви по дължината на шийката. При повдигане ^а
реброто, предният му край се измества встрани и се завърта навътре, с
което се увеличава напречния размер на гръдния кош.

СТАВИТЕ МЕЖДУ РЕБРАТА И ГРЪДНАТА КОСТ,

ARTICULATIONES STERNOCOSTALES, се образуват между
изрезките на стернума и хрущялите на 1 ­VII ребра. Между хрущяла
на I ребро и стернума няма става а(синхондроз1к Ставната капсула се
подсилва отпред чрез лъчистата бръзка, lig. sternocostalc
radlatum, а при II ребро има и вътреставна връзка, li^. sternocostale
intraarticularc. Между хрущялите на Vl­Vll и VlI­\ III ребра може да има
малки стави, artt. intcrchondralcs, а към proc. vyphoidcus ­ li^
costoxyphoideum

Гръдният кош образува основната част от скелета на торса.

Неговата форма е обусловена от конституционния тип, от пола и
други фактори. Тои притежава два отвораГгорен и долен. Горният
отвор, apertura thoracis superior, е по­малък и е ограден от стер
нума, пърВитс две ребра и тялото на първия .гръден прешлен.
Долният отвор, apertura thoracis inferior, о по­голям и се огражда
 от гръдната кост, ребрените дъги и тялото на XIГгръден прешлен.
Встрани от гръбначния стълб се оформят два широки улси( sulci
_ри1топаГеч, в които се поместват белите дробове. Благодарение
на ребрените хруиляли, гръдния кош променя формата си при дишане.

2. 6. СТАВИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС ^ //;

Клк)чицата се свързва медиално с гръдната кост и латерално

с раменния израст1>к на лопатката.
60

фиг. 21. Съединения на гръдния кош

 а­ съединения на ребрата с гръдната кост. б­ и в­ съединения на
ребрата с гръбначния стълб /по Platzer/

1 ­lig. sternoclaviculare, 2 ­ lig. steraocostale, 3 ­art. sternocostalis, 4 ­ lig.

capitis costae radiatum, 5 ­ lig. costotransversarium superius, 6­ lig.
costotransversarium laterale, 7­ art. capitis costae, 8­ lig. tuberculi costae, 9­
lig. costotransversarium
фиг. 22. Cmaßu на раменния пояс

а­ гръцноклюнични cmaßu, б­ и ß­ раменна cmaßa /по Platzer/

1­ lig. sternoclaviculare, 2­ lig. costoclaviculare, 3­ lig. intcrclavicularc, 4­

discus articularis, 5­ art. acromioclaviculjuis, 6­ lig. coracoclaviculare, 7 ­
lig. coracoacromiale, 8­ lig. coracohumcrale, 9­ Capsula articularis, 10­
vagina synovialis, 11­ m. subscapularis, 12­ cavitas glenoidalis.
62

ГРЪД НОКДЮЧИЧНАТА СТАВА, ARTICULATIO

STERNOCLAVICULARIS, сс образува между incisura claviculaiis stcini u
стсрналния kpaü на ключицата. Тъй сато ставнитс
повърхности са^нкон^уситн>15 между тях се ßAaaa\discus articuJaris
Ставната капсула се залавя близо до ръбовете на ставнитс
повърхности като сраства с периферията на диска. По този начин
'ставната кухина се разделя на две камери (медиа.\на и латерална). Ставата сс
укрепва с четири връзки: предна, lig. sternoclaviculart; anterior, задна, lig.
sternoclaviculare posterior, горна, lig. interclavicullare и долна, lig.
costoclaviculare ­ към първото ребро. Гръдною\]очичната става има
три степени свобода на движение:
повдигане­смъкване, напред­назад и завъртане на ключицата.

РАМЕННОКЛЮЧИЧНАТА СТАВА, ARTICULATIO

ACROMIOCLAVICULARIS, се образува между латералния край на
ключицата и раменния израстък на лопатката. Ставната капсула
се залавя по ръбовете на ставните повърхности и сс подсилва чрез
горна връзка'.)lig. acromiociaviculare ­ между двете кости и долна
връзка^ lig. coracoclaviculare. Последната започва от ргос. coracoidcus и се
дели на две 4acmu^Iig. trapezoideum ­ към linea
trapezoidea и lig. conoideum ­към tuhci culum conoideum на ю\к)чицата.
Раменноключичната става има три степени свобода на
движение:напред­назад, нагоре­надолу и завъртване. Движенията сс сумират
е тези на гръдноключичната става.
 2. 7. СТАВИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК

Ставите на свободния горен крайник свързват отделните кости на

горния крайник. Към тях спадат: раменната става, лакътната става и
ставите на ръката.
>
РАМЕННАТА СТАВА, ARTICULATIO HUMERI, се образува
между cavitasglenoidalis на Дчпатката и главата на раменната кост
Ti)ü като ямката е п\umka. к ьм рьбьт и ia\яга xpyui^i \сн прьстен.
'iabruin glenoidale. Ставната капсула е хлабава и сс прикрепва по
collum аnalотiсит на хумсруса и labium glenoidale, като заобикаля tuberculum
supraglcnoidale. През ставната кухина преминава сухожилието на дългата
глава на^т. biceps biachii и се залавя за tuberculum supraglcnoidale.
Капсулата сс подсилва от плоските сухожилия на раменните мускули и
отгоре от връзки: 'lig. coracoliuiiierale ­от основата на ргос. coracoidcus, към
tuberculum
63
2 ­%
majus humeri u ligg. glenohuniera 1 iл^ koumo cpacmßam c предната
повърхност на капсулата^ай­т ьнка u н е под силсн а; с<^олна та масп^
на капсулата, която най­често се разкъсва при луксации тГрамен
ната става. Отгоре между acromion и proc. coracoideus се изопва
^ lig. coracoacromiale, който образува покрива на раменната става. Art. humeri е
най­свободната става на човешкото тяло с три степени свобода на
движение: напред­назад, абдукция­аддукция и
ротация. Около нея има многобройни бурси, с някои от които тя е
във връзка.

ЛАКЪТНАТА СТАВА, ARTICULATIO CUDITI се състои от три части;

раменнолакътна, раменнолъчева и проксимална лъчеволакътна става.
Раменнолакътната става,(art. hiimeroиТпагТГ. се образува
между trochlea humeri и incisura trochiearis ulnae (тя е макаровидна става).
Рамсннолъчевата става,Гart. Tumieroradialis, се образува
между capituium humeri и fovea capitis radü ( тя е кълбеста става).
Проксималната лъчеволакътна става,/ürt. radioulnarls proxlnialis,
се образува между circumferentja articularis radii и incisura radialis ulnae (тя е
цилиндрична ставагССтавната капсула е обща за трите
части. Тя се прикрепва над fossa coronoidea, fossa radialis и в горната
част на fossa olecranii. Тя се подсилва от две странични връзки, lig.
collaterale ulnare ­от epicondylus medialis humeri, към ръба на incisura
trochiearis ulnae и lig. collaterale radiale ­от epicondylus lateralis humeri,
пред и зад главата на радиуса ­за горния край на улната. Третата,
пръстеновидна връзка/liguinnulare radii, започва и се залавя за
улната и обхваща шийката на радиуса. Под нея капсулата образува
пръстеновиден джоб, recessus^ sacciformis. Поради различните по форма
ставни повърхности, лакътната става има две степени свобода на
движение; флексия­екстензия и завъртване навътре,
pronatio ujiaßbHj supinatio. Около ставата се намират няколко бурси,
които нямат връзка със нея.

КОСТИТЕ НА ПРЕД МИШНИЦАТА се съединяват чрез

проксималната лъчеволакътна става, мсждукостната мембрана и
дисталната лъчеволакътна ставай
МЕЖДУКОСТНАТА МЕМБРАНА, MEMBRANA 1NTEROSSEA
ANTEBRACHI1, представлява пластинка от влакнеста съединителна тъкан,
която се прикрепва за междукостните ръбове на радиуса и улната.
Г орният и край е {ауспслсн като коса врьв, chorda obliqua и по нея има
няколко отвори Мембраната е най и юпмата в положение на полупронация.
6­4

ДИСТАЛНАТА АЪЧЕВОЛАКЪТНА СТАВА, ARTICU LA7 IO

RADIOULNARIS DISTALIS, сс образува MCikäy_jü_cisura ulnaris radii u
circumfcicnjia articularis ulnae. Към ръба на радиуса се
fnpukpcnßa discus articularis, koümo з_аля^а към долната повърхност на
главата на улната. Ставната капсула е хлабава и сраства с
периферията на диска. Тя не е подсилена с връзки и образува джобче,
ffccessub saccitoi mis Тази става има една степен свобода на движение
­завъртване при пронация и супинация на ръката.

СТАВИТЕ НА РЪКАТА, ART1CULATIONES MANUS, се

разделят на три .?рупи: киткови стави, китковопредкиткови стави
и стави на пръстите.

КИТКОВИТЕ СТАВИ са две: проксимална и дистална.

ПРОКСИМАДНАТА КИТКОВА СТАВА, ARTICULATIO

RADIOCARPALIS, се образува между ставната повърхност на радиуса с
discus articularis и свързаните в блокче проксимални киткови кости ­ os
scaphoideum, os lunatum и os triquetium. Ös pisiforme е свързана
чрез отделна става с os triquetrum. От os
pisiforme започват lig. pisohamatiun ­към hamulus oossis hamati и lig.
pisomctacarpcuiji ­ към V метатарзална кост. Ставната капсула
на проксималната киткова става се залавя по ръбовете на став
ните повърхности и се подсилва от две странични връзки, lig. collateral
carpi radiale и lig. collateralc carpi ulnare, от две дланни
връзки, lig. radiocarpal palmare и lig. iilnocarpale palmare и от една «тръбна
връзка, lig. radiocarpal dorsale. Проксималната киткова
става има две степени свобода на движение ­флексия­екстснзия и
абдукция­аддукция.

ДИ СТАДНАТА КИТКОВА СТАВА, ARTICULATIO

MEDIOCARPALIS, се образува между двете редици от киткови кости,
които са обединени в две костни Блокчета чрез връзки по
дланната и гръбната страна. Ставната капсула е къса и огражда
S­образна ставна кухина, Тя се подсилва от къси дланни и гръбни
връзки, ligg. intcrcacarpalia paimaria et dorsalia От os capitatum
изхождащ, carpi palmare radiatum^konmo се насочва към карпалнитс и
метакарпалните. koernu. Движенията в дисталната киткова
става допълват тези в проксималната киткова става.
КИТКОВОПРЕДКИТКОВИТЕ СТАВИ, ARTICULATIONES
CARPOMETACARPALES, свързВат уиста.\ната рсуица kumki)ßu
кости с осноВите на мста^араолнитс кости. Втората уо петата мстакарпа\ни
кости имат обща стаВна кухина, а на палеца тя е отуелна.

ОБЩАТА КАРПОМЕТАКАРПАЛНА СТАВА, ARTICU LATIO

CARPOMETACARPALKS COMMUNIS, се образуВа межуу
qs trapezoideum, os capitatum и os hamatum и осноВите на 11­V мета
карпа.\ни кости. Страничните поВьрхности на 1I­V метакарпални кости
оаражуат artt. intermetacarpales, които се свързВат с карлометакарпа,\ната
стаВа, Късата стаВна капсула се подсилВа от Връзки
по длаината и .тръбната страна, ligg. carpometacarpal in
palmaria et dorsalia. ЛВиженията са В малък обем (амфиартроза)

СТАВАТА НА ПАЛЕЦА, ARTICULATIO CARPOMETA ­

CARPALS POLLICIS, се образуВа между os trapezium и осноВата на 1
метакарпална кост.) Ставната капсула е хлабава и не е поуси^^сна с
Връзки. ТоВа е седлоВидна cmaBa с дВе степени сВобода на дВижение:
опозиция­репозиция и абдукция­аддукция.

СТАВИТЕ НА ПРЪСТИТЕ, ARTICULATIONES DIGI

TORUM MANUS, се делят на проксимална, средна и дистална. При
па.\еиа те са дВе проксимална и дистална.

ПРОКСИМААНАТА ПРЪСТОВА СТАВА, ARTICULATIO

 METACARPOPHALANGEALIS, се образуВа между глаВата на
метакарпалната кост u nptikcua.\Hama фаланга. ГлаВите на II ­V
метакарпални кости са сВързани помежду си чрез ligg. metacarpea
transversa profunda СтаВната капсула е хлабаВа и се подсилВа от
странични Връзки, lig. collaterale ulnare, lig. collaterale radiale и ligg.
palmaria ­ косо кьм фиброзната плочка по дланната страна на
капсулата. Проксималната стаВа на пръста има дВе степени сВобода на
дВижение: флексия­екстензия и абдукция­аддукция.
Възможна е и пасиВна ротация

СРЕДНАТА И ДИСТААНАТА НРЬСТОВИ СТАВИ. ARTI

CULATIONES INTER PHALANGE ALES MANUS, се образуВат
между мaкapoBuднuте стаВни поВьрхности на фалангите. СтаВ
ните капсули са хлабаВи и са подсилени с Връзки, lig. collaterale ulnare,
lig. collaterale radiale и ligg. palmaria. Тези стаВи имат една степен сВобода
на дВижение флексия­екстензия.
66
Фиг. 23. Л.чкътна става, съеуинсния на коститс на
предмишницата

а­ и б­ лакътна става, в­ съсдинсния между радиус и улна

/по Platzer/

1­ trochlea humeri, 2­ caput radii, 3­ lig. collaterale radiale, 4­ lig.

collaterale ulnare, 5­ Capsula articularis, 6­ lig. anulare radii, 7­
incisura trochlearis, 8­ membrana interossea, 9­ chorda obliqua
67
 фиг. 24. Cmaßu на ръката

а­ фронтачсн разрез, б­ връзки по ^лайната страна. В­ връзки

по гръбната страна /по Platzcr/

I­ radius, 2­ ulna, 3­ discus articularis, 4­ art. radiocarpea, 5­ art.

mcdiocarpc.­L, 6­ art. carpometacarpea, 7­ art. mctacarpophalangca, S­ ;irt
intcrphalangca 9­ lig. collateralc, 10­ lig. radiocarpale p.dm.uc, II­ lig.
ulnocarpale p;dm;ue, 12­ lig. carpi radiatum, 13­ lig. collaterale radiale,
14­ lig. collaterale ulnare, 15­ lig. radiocarpale dorsale, 16­ lig.
carpometacarpale palmare, 17­ lig. carpomctacarpale dorsale, 18­ lig
metacarpale
68
 2.7. СЪЕДИНЕНИЯ НЛ ТАЗОВИЯ ПОЯС

Костите на г азовия пояс сс свързват стабилно чрез

сакроилиачните став» и лонното съчлснснис.

САКРОИЛИАЧНАТА СТАВА, ARTICULATIO SACRO I LI АСА, се

образува между кръстната u хълбочната кост. Ставната капсула е къса u
се подсилва от многобройни връзки:
предни, ligg. sacroiliaca anteriore, задни, ligg. sacroiliaca posteriora и
междукостни, ligg. sacroiliaca interossea Сакроилиачната става се стабилизира
и чрез две здрави връзки, които се изопват между сакрума и седалищната
кост. Горната връзка, lig. sacruspiiiale се залавя за spina ischiadica, a^Jig.
sacrotuberalt; ­за tuber ischiadicum. Заедно със съответните изрезки на
тазовата кост, те ограждат задните отвори на таза: foramen ischiadicum
majus и foramen ischiadicum minus\Сакроилиачната става е
полуподвижна става с незначително движение (пружиниране) на костите
една спрямо друга.
ГгО . " л ' ­ ' f ^ Г \ t,' 1 v 1 < Т­ f < VJ( \
АОННОТО СЪЧЛЕНЕНИЕ, SYMPHYSIS PUBICA, свързва отпред двете
срамни кости. То се осъществява чрез плочка
влакнест хрущял,'discus interpubicus и се подсилва чрез две връзки: горна, lig.
pubicum superius и долна, lig. arcuatum pubis Встрани от симфизата, по
ръба на foramen qbturatum се изопва membrana ubturatoria, като в горния
край браздата, sulcus obturatorius, се превръща в канал, canal is obturatorius.

фОРМА И РАЗМЕРИ НА ТАЗА. Тазът се състои от две части:

голям таз, pelvis major и малък таз, pelvis minor. Разделя ги
граничната линия, linea terminalis. Тя започва от най­изпъкналата напред част,
promontoi ium. от us sacrum и V лумбален диск, върви встрани no linea
arcuata и crista pubica и достига до горния ръб на
симфизата. На малкия таз се различават три части^вход?тазово
разширение u4i3Xog.
Плоскостта на входа на таза; apertura peh b superior, свьрзва
промонториума с горния ръб на симфизата. Тя е наклонена напред и
сключва с хоризонталната равнина ь.м.л от 5()­6()о Предно задният (прав)
размер на входа на таза, diameter recta, е 11 cm. Напречният му
размер, diameter transversa, е 12.5­13 cm Косите
диаметри, diameter obliqua, са по 12.5­13 cm.
Плоскостта на тазовото разширение свързва най­вулъбна
тата точка на сакрума с долния ръб на симфизата. IТравият размер на
тази плоскост е 11 cm. а напречния ­ 10.5 cm.
Плоскостта на изходъ на таза, apertura pelvis inferior, има
две части ­предна задна. Правият и диаметър е 9 cm и чрез измест
ване на опашната кост назад достига 11 cm. Напречният и размер е 11 cm.
Тъй като не всички размери могат да се определят на живо,
индиректни данни за размерите на таза дават външните диаметри.
За (ширината на там говори разстоянието между spinae iliacae
antcrioi supciioi. dlstantia spinaruin f 25­26 cm). pa ктоянието между
ciistae iliacae, dbtanfia cristauin (2(S­29 cm), както и разстоянието между двата
трохантсра,* dlstantia trochanterica )(3 1­32 cm). За преднозадният размер на
таза говори външният прав диаметър,
conjugata externa (20 cm), който свързва proc. spinosus на V пояссн
прешлен с предния ръб на симфизата.
Между мъжкия и женския таз съществуват разлики. Женският таз е
по­широк, по­нисък, с по­голя ми размери. Ъгълът
под симфизата е 90°­100° и foramen obturatum има триъгълна форма.

2. 8. СТАВИ НА ДОАНПЯ КРАЙНИК

Ставите на долния крайник осигуряват неговата подвижност и

стабилност като орган за опора на тялото. Към тях спадат
тазобедрената става, колянната става, тибиофибуларната става
и ставите на ходилото.

ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА, ARTCULATIO COXAE, свързва

Ацстабулума с главата на бедрената кост Ставната повърхност
на ацстабулума, tacies lunata, е покрита с хрущял; fossa acctabulije запълнена с
възглавничка от у^астна тъкан, a incisura acctabuli ­ с връзкаГ^ transvcrsum
acctabuli. Дълбочината на ацстабулума се увеличава с прьстснн от влакнест
хрущял, labruni acetabidare. Ставната капсула е дебела и се прикрепва по
ръба на labium acetahulare и В основата на collum temoris (шийката лежи
вътрсставно и е покрита със синовиална мембрана). Капсулата се
подсилва с три връзки: предна, li^­iliotemorale ­от spina iiiaca antcrioi inferior
k i>M linea intcrtrochanterica, долна, Пц. piibofeniorale ­от ramus superioi ossis
pubis към trocantcr minoi и задна^Пб» ischiofeinorale ­
от corpus ossis ischii кьм trochanter major. Освен това около шийката
70

на фсмура ß капсулата с вплетена zona orbicularis, която се прикрепва

за spina iliacji anterior infcnoi. Ставната кухина на
тазобедрената става обхваща и шийката на фсмура. Тя е свързана с bursa
 iliopectinea, разположена отпред под сухожилието на т.
iliopsoas. Вътреставно лежи lig. capitis femoris, която започва от
ямката на главата и сс залавя за üg. transversum acetabuITTазобедре
ната става е кълбеста става с три степени свобода на движение:
флексия­екстензия, абдукция­аддукция и външна и вътрешна ротация,
С\

КОЛЯННАТА СТАВА, ARTICULATIO GENUS, свързва

кондилите на фсмура с тибията (фемуротибиа.\на става)и фсмура с
пателата (фемуропателарна става). За ставни повърхности
служат кондилите и tacies patellaris на фсмура, горната повърхност
(плато) на тибията и задната повърхност на пателата. Тъй като ставните
повърхности са инконгруентни, между тях се влагат сърповидни
хрущяли ­(менискуси> Те са изградени от влакнест хруилял и сс
прикрепват за тибията чрез своите краища (рогове).
Медиалният мени ек, (meniscus inedialis, има по.\\'лунна форма и се
прикрепва към area intercondylaris anterior и area intcrcondylaris
posterior. Аатера.\ният мениск^ meniscus lateralis, е по­затвс^рен, c no малък
диаметър и се прикрепва за eminentia intercondylaris?^
Ставната капсула е широка и при пателата и тибията сс залавя за
ръбовете на ставните повърхности, като сраства с менискусите.
При фсмура отпред тя се отдалечава над пателата и образува джоб, recessus
(bursa) snprapatellaris Синовиалната мембрана образува гънки
изпълнени с мастна тъкан, отпред ­ plicae alares, отгоре ­
plicae suprapatellarcs) Поради значителното натоварване, коля нн ат а става
има извънставни и вътреставни връзки. Отпред заляга
дебела връзка (lig. patellae^ която започва от върха на пателата и са залавя
за tuberositas tibiae. Около нея капсулата е подсилена с
лентовидни снопчста. retinaculum patellae mediale и retinaciilum
patellae laterale Встрани от епикондилите се спускат страничните връзки.
Медиално към тибията заляга, li<j. collaterale tibiale. която
е широка и срастнала с капсулата, а латерално към главата на фибу
лата. lyj. collaterale tlbulare, която с обла и не сраства с капсулата
Отзад капсулата е по­къса и е подсилена w' lig. popliteum obliquum и
lig. popliteum arcuatum Вътре в ставата ссразполагат кръстоса ните връзки.
Предната кръстосана (ipi)3ka(lig. cruciatum anterius, започва
от вътрешната повърхност на латералния кондил на
фсмура и се залавя за area intcrcondylaris anterior на тибията Задната
кръстосана врмка^lig. cruciatum posterius, започва от вътрешната

\ам^пгУ\—VoAOMj Vi XUiCW­C« Wfcum

­xvt .
РОиГ
~ * 0ид 1 'V'­O^ew <p^uf txireAceü повърхност на
медиалния контил на фемура и сс залавя за area intercondylaris posterior на
тибията. Освен тях межуу предните краища на менискуситс се изопва lig.
transvcrsmii gcnus^ както и
две непостоянни връзки към латсралния Menuckjig. meniscofemoiale anterius и lig.
meniscofemorale posterius. Колянната става има две степени свобода на движение.
Основното движение е флексия екстснзия, се води от кръстосаните и
страничните връзки. Възможна е и
вътрешна и външна ротация при леко сгънато коляно (за разхлабване на
страничните връзки). Около колянната става има многобройни 6vpcu1
част от които са свързани със ставната
кухина (bursa supi apatellaris, bursa infrapatellai is, bursa m.poplitei и др ). Q
КОСТИТЕ НА ПОДБЕДРИЦАТА се свързват проксимално
чрез става, диафизите ­чрез мсждукостна мембрана, а дисталио ­
чрез синдесмоза.

ТИБИОфИБУДАРНАТА СТАВА, ARTICULATIO TIBIOFIBULARIS,

се образува между латсралния кондил на тибията и главата на фибулата.
Ставната капсула е къса и се
подсилва чрез две връзки: предна, lig. capitis fibulae anterius и задна,
lig. capitis fibulae posterius В ставата сс извършва незначителни движения.

МЕЖДУКОСТНАТА МЕМБРАНА, MEMBRANA

INTEROSSEA CRURIS, се изопва между margo interossea на тибията
ujyL4>u6yAama. Тя прехвърля натоварването от едната кост върху другата.

ТИБИОфИБУДАРНАТА СИНДЕСМОЗА, SYNDESMOSIS

TIBIOFIBULARIS, свързва incisura fibularistibiae с malleolus lateralis
Отпред тя се подсилва с lig. tibiotlbularis anterius и отзад ­чрез lig. tibiotibulare
posterius. Тук има незначителна подвижност ­
пружиниране между двете кости.

СТАВИТЕ НА ХОДИДОТО, ARTICULATIONES PEDIS,

включват следните стави: горна скочна става, долна скочна става,
калканеокубовидна става, клиноладисвидна става, тарзометатар
зална става и стави на пръстите.
ГОРНАТА СКОЧНА (ГДЕЗЕННА) СТАВА, ARTICULATIO TALOCRURALIS,
сс обртува между дисталмата ставна повърх
нпет н.хлшиията. двата малеола и макарата на талуса; Ставната кгтсула е
широка и сс прикрепва блию до рьбовстс на ставнитс
фиг. 25. Съединения на таза и тазобедрена става а­ съединения на
таза, 6­, в­ и г­ тазобедрена става /по Platzer/

1­ art. sacroiliaca, 2­ lig. sacrospinale, 3­ lig. sacrotuberale, 4­ membrana

obtiuatoria, 5­ lig. iliofemorale, 6­ lig. pubofemorale, 7­ lig. ischiofemorale,
8­ zona orbicularis, 9­ lig. capitis temoris, 10­ acetabulum,
II­capsula articularis, 12­ caput temoris
фиг. 26. Колянна става

а­ външни връзки б­ мснискуси, в­ и г­ вътрешни връзки /по Platzer/

1­ lig. patellae, 2­ retinaculum patellae laterale, 3­ retinaculum

patellae mediale, 4­ lig. collaterale fibulare, 5­ lig. coUaterale mediale, 6­
lig. cruciatum anterius, 7­ lig. cruciatum posterius, 8­ meniscas lateralis, 9­
meniscus medialis, 1()­ lig. capitis fibulae anterius, 11­ lig.
meniscofemorale, 12­ lig. capitis fibulae posterias
v­t­ ЛУ J C ( \J o ', v ^j0 1 ч 74 f
OUJ КХ( (AAfi l>t>ü*M u rpr (xVvSlOVA­1 c olkikortlbt/
повърхности. Тя c подсилена медиално c lig. mediale (deltoicleum),
която започва от върха на медиалния малеол и се
дели ня^Ъгдирй" части^pais tibionavicularis ­напред
към os naviculaief pars tibiotalaris anterior ­ към Collum
tali^pars tibiocafcanearis ­ към sustantaculum tali
на калканеуса ü pars tibiotalaris posterior ­към proc posterior tali. Om
латералната страна връзките са по­добре разграничени и започват
от латсралния малечхч: lig. tnluflbulnre nnterlus ­ ким Collum tili. lig.
^ calcaneofibularc ­към страничната повърхност на калканеуса и lig.
1, talofibulare posterius ­ към proc. posterior tali. Глезенната става е
—^ — — *

шарнирна става с една степен свобода на движение; плантарна

флексия)дорзална екстснзия.
ДОЛНАТА СКОЧНА CTABA^RTICULATIO TALOCALCA
NEONAV1CULAR1S, се разделя от междукоспша връзка, lig.
^talocalcaneum intcrosseum. на две камери: заина и предна. ^
ЗАДНАТА КАМЕРА, ARTICULATIO SUBTALARIS, се образува
между задните ставни повърхности на талуса и калканеуса.
Късата ставна капсула се подсилва с няколко връзки; медиална, lig.
talocalcancare mediale, латерална, lig. talocalcancare laterale u
задна, lig. talocalcaneare posterius.^
iy ПPЕДHATA KAMЕPA, ARTCULATIO TALOCALCA
NEONAVICULARIS, се образува между средните и предните
ставни повърхности на талуса и калканеуса (art. talocalcanearis),
главата иа талуса ил ади е в и днат а^ к о с т
(ail. talonavicularisf'Kbcama ставна капсула се подсилва отгоре с lig.
 talonaviculare и е lig. calcaneonaviculare, която е част от lig.
bifurcatum и отдолу с lig. calcaneonaviculare plantare Плантариата
връзка е покрита с ß \ акнест xpviu^ \ и върху нея 1а.\яга
'.\авата на та \\движенията в долната скочна става са комбинирани
около една коса ос;
супинация, флсксия и аддукция, пронация, екстснзия, абдукция.
КАЛ КАН ЕОКУБО ВИДНАТА СТАВА, ARTICULATIO
CALCANEOCUBOIDEA, свързва предния край на калканеуса с
кубовидната кост. Късата ставна скапсула се подсилва отгоре с lig.
calcaneocuboideum dorsale, отдолу с lig. cailcaneocuboideum
plantare и медиално cOig. calcaneocuboideiii^, която е част от lig.
bHurcatiim Тази става е амфиартроза с незначителни движения.
Като articulatio tarsi transversa (става на Chopart) се означава
ставата, която разделя предната от задната част на ходилото.
Тя обединява art. talonaviculaiis и ail. calcaneocuboidea. Ключово
значение за ставата има lig.bHiiix­atiim, която започва от калканеуса и
дели на lig. calcaneonaviculare ­ към ладиевидната кост и lig.
calcaneocuboideum ­към кубовидната кост

х,­. t ^ ^ I ^. t­QVA cavf ivwcan ^

­ C^V\LO^ACXO< CAJLCIRC — ^ (X
ft ­ t CL^C UCL o'lСД.(Сс< ß. ^
КЛИНОЛАДИЕВИДНАТА СТАВА, ARTICULATIO
CUNEONA\ 1CULARIS, c ßbpjßa лауисвиуната кост с трите клиновиуни
кости, които са обединени в блокче чрез ligg.
intercuneitoi mia doisalia, plantaria et interossea C тавната капечла c
къса и се nogcu\ва 90p т \но с Пц. cuneunaviculnrt; dorsale и стьпално
с lig. cuneonavicular^ plantare Като амфиартроза тук увиженията
са силно ограничени ­пружиниране.

/ */Я­Н1А.1Л r
ТАРЗОМЕТАТАРЗААНАТА СТАВА, ARTICULATIO
TARSOMETATARSAL1S, свързва клиновидните кости и os vjuboideum с
основите на 1 ­ V метатарзални кости. Ставнатпа
капсула сс подсилва от къси връзки; дорзално, lig«;» tarioiuttalarsalia
dorsalLi. стъпачно. ligg. tarsometatarsal Li plantaria и между костите
­lig. tarsometatarsal La niten>ssea. Това е амфиартроза с незначителни
движения.
Между основите на II ­ V метатарзални кости има малки
стави,(^airtt. intermetatarsales, които сс подсилват чрез ligg.
metatarsalia dorsalia и ligg. metatarsalia plantaria

СТАВИТЕ HA ПРЪСТИТЕ, ART1CULATIONES DIGI

TORUM PEDIS, биват проксимална, средна и дистална. При палеца те са две;
проксимална и дистална.
ПРОКСИМАЛНАТА ПРЪСТОВА СТАВА, ARTICULATIO
METATARSOPHALANGEALIS, свързва главата на метатарзал­
^ата кост е проксималната фаланга. Ставната капсула е широка и се подсилва
с две странични врьзки. lig. collaterale tibiale и lig. collaterale tibulare и
коси връзки,(^. plantaria. Главите на мета тарзалните кости са свьрзани с
ligg. metatarsalia transversa profunda Това са кълбести стави с
три степени свобода на дви жение; флексия­екстензия, абдукция­аддукция и
пасивна ротация.
СРЕДНАТА И ДИСТААНАТА ИНТЕРфАААНГЕАЛНИ
СТАВИ, ARTICULATIONES INTERPHALANGEALES PEDIS,
свързват фалангите на пръстите. Късите капсули се подсилват
със странични връзки, lig. collaterale tibiale и lig. collaterale tibulare и коси
врьзки. ligg.plantaria. Това са макаровидни стави с една степен свобода на
движение; флексия­екстензия.

ХОДИАОТО КАТО 11.ЯАО Човешкото ходило има^сводеста

конфигурация и при стъпване fVi.pvy хс^ризонтална плоскост то се
опира на tuber calcanei и главите на мстатарзалните кости. Гози магрьжен
cß«)fj ее обуелабя от строежа на костния скелет и се подържа от връзковия
апарат (особено на lig. calcaneonaviculare
76

plantare) u мускулите на ходилото. Поради клиновидната форма на

ossa cuneiformia и приложението на мускулната сила, се оформя и
Втори Напречен tßotj, с опорни точки ­ главите на 1. JV и V
мстатарia.\HU кости. Когато двата свода са запазени, тежестта
на тялото, приложена върху талуса се разпределя назад ­към tuber
calcanei и напред ­към главите на I. IV и V метатарзални кости.
Нередко се наблюдават вродени и придобити дееформации на
ходилото; плоско стъпало, pes planus, конско стъпало, pes equinus,
изкривено навътре стъпало, pes varus, изкривено навън стъпало,
pes valgus както и комбинации от тях.

3. МУСКУЛНА СИСТЕМА, MYOLOGIA

Мускулната система представлява активната част на

двигателния апарат. Нейни органи са скелетните мускули, които са
изградени от напречно набраздена мускулна тъкан. Мускулите
могат да се съкращават и тяхната тяга, приложена върху скелета
 се изразява в движенията на тялото. Всеки мускул има определени
залавни места на костите, които са разделени чрез става. По­.мал.ко
подвижната (при крайниците проксимална) залавна част е начало,
origo, а по­подвижната (дистална) част ­залавяне, insertio на муску
ла. функционално залавните места могат да променят местата си
при промена на опорната кост.

5
'V 3. I. УСТРОЙСТВО НЛ МУСКУЛИТЕ.
Мускулът, imisciilus (т.), се състои от тяло, сухожилия и
помощни образувания. Според формата на тялото, мускулът бива:
вретеновиден, т. fusiformk (напр. т. rectus femoris), едноперест, т
unipennatus (т. extensor hallucis longus), двуперест, т bipennatus (mm.
interossei), плосък, m. planus (коремни мускули), кръгов, т.
orbicularis (т. orbicularis oris), двуглав, т. biceps (т. biceps brachii),
двукоремчест, т. biventer (т. digastricus).
МУСКУЛНОТО ТЯЛО, VENTER, е контрактилната част на
мускула. То се изгражда от напречно набраздени мускулни влакна
Мускулните влакна притежават множество ядра, които се
разполагат периферно. 13 цитоплазмата им, sarcoplasma, се разпо
лагат контрактилни нишки ­ миофибрили, множество мито
хондрии, добре развит гладък ендоплазмен ретикулум и гликогенни
включвания. Миофибрилите са съставени от актинови (тънки) и
77

миозинови (дебели) миофиламенти. Те са така подредени, че под

микроскоп мускулните Влакна изалеждан напречно набраздени.
Редуващите се тъмни ивици (Z­линии) ограничават т.н. саркомери (вж.
мускулна тъкан). Скъсяването на саркомерите стои в основата на
мускулното съкращение. То се дължи на тангенциал
ното плъзгане на актиновите спрямо миозинозите миофиламенти.
Между миофиорилитс се разполага мсмранна каналчеста система.
Тя се състои от надлъжни и напречни тубули. Надлъжните тубули
(L­тубули) са елементи на гладкият ендоплазмен ретикулум, а
напречните (Т­тубули) представляват инвагинации на мембраната на
мускулното влакно. Отделните мускулни влакна се свързват чрез
хлабава съединителна тъкан, endoimsium, сред която се
разполагат кръвоносни съдове и нерви. Групи от 10­50 мускулни
влакна се обвиват чрез periimsiiuii iiitermim в първично мускулно
снопчее, а няколко първични снопчета, обвити с perimysium externum,
образуват вторични снопчета. Всички обвивки са изградени
от съединителна тъкан, чийто колагенни влакна
образуват скелета на мускула и преминават в сухожилията. Освен за
 механиката на мускула, те имат значение за трофиката, тъй като внасят
кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
СУХОЖИЛИЕТО, TENDO, служи за прикрепване на мускула
към костта. То се изгражда от уст^редни снопове от колагенни влакна,
между които се разполагат силно разклонени клетки, tenocyti. Между
колагенните снопове има хлабава съединителна тъкан, peritendineum
internum, а около тях ­ по­плътна тъкан, peritendineuni externum
Свързването на сухожилието с мускулното влакно (мускулно­сухожилна
връзка) се осъществява между пръстоподобно разклонения край на
мускулното влакно и
колагенните влакна на сухожилието. Закрепването на сухожилието за
костта става чрез проникване на колагенните (Schaipey, еви)
влакна в канали на компактата или чрез вплитането им в периоста. Тъй
като колагенните влакна са неразтегливи, сухожилията
пренасят мускулната тяга върху костите.

ПОМОЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ НА МУСКУАИТЕ са

фасциите^ синовиалните торбички^ сухожилните влагалища и ­С
сезамовидните костици.
ФАСЦИИТЕ, FASCIAE, представляват калъфи на муску
лите, изградени от влакнеста съединителна тъкан. Ге ограничават
разширяването на мускулното тяло и понякога служат за залавяне на
мускулни влакна. Те биват собствени и групови. Груповите фасции са
свързани с междумускулни прегради, septa intermuscularia