Опорно-двигателна система. Устройство на костите и ставите. Череп.

Гръбначен стълб. Гръден кош. Горен и долен крайник.

1. Опорно-двигателната система
 осъществява движението на човека, като променя положението на главата, туловището и
крайниците в пространството
 определя формата и размерите на тялото
 осн. части на тялото са: глава, шия, туловище, горни и долни крайници
 състои се от пасивна (кости на скелета и свързвания м/у тях) и активна част (скелетни мускули)
o пасивна част – опора на активната; образува кухини, в които се намират жизненоважни
органи (мозък, сетивни органи, сърце, бели дробове, полови, отдел. и храносм. органи)
o активна част – осъществява движение на цялото тяло или на части от него (движението е
осн. начин на поведение на живите организми)
 човеш. скелет се състои от 206 кости – представляват основата на пасив. част на оп.-дв. система

2. Състав и строеж на костите

 изградени предимно от костна СТ (плътна и гъбеста) → плътно и гъбесто костно вещество
 съдържат мин. соли (калциев фосфат, калциев карбонат), белтъци, вода и др.
 мин. соли придават твърдост и здравина
 отлагането им се регулира от вит. D (синтезира се в кожата под влиянието на слънч. лъчи)
 относителният дял на мин. соли се увеличава с възрастта (а отн. дял на белтъците намалява)
 затова костите на възраст. хора се чупят лесно (защото съдържат повече мин. соли) → костите на
младите индивиди са по-малко чупливи (по-еластични), защото съдържат повече белтъци
 надкостница – покрива костите отвън;
o изградена от плътна влакнеста СТ, съдържаща множество кръв. съдове и нерви;
o има трофична ф-я (изхранва костите);
o чрез нея костите нарастват на дебелина
o спомага за заздравянето на счупени кости
 ставните повърхности на костите – покрити с хрущял
 в костите има костен мозък (два вида) – жълт и червен:
o жълт костен мозък – неактивен (мастна съед. тъкан)
o червен костен мозък – образува кръвните клетки (мрежеста съед. тъкан)
o с напредването на възрастта част от червения костен мозък се превръща в жълт
(в тялото на дългите кости)

3. Видове кости (по форма) – дълги, къси, плоски и с неправилна форма

 дълги кости
o намират се в крайниците
o имат два края, изградени предимно от гъбесто костно в-во и
o средна част (тяло) с цилиндрична форма, изградена от плътно костно в-во, което огражда
канал (изпълнен с костен мозък)
o напр. раменната кост, бедрената кост, малък и голям пищял и т.н.
 къси кости
o вътрешността им е от гъбесто костно в-во, а повърхността им – от плътно
o образуват комплекси, които осигуряват пластичност и гъвкавост на движенията
 o напр. кости на ръката, кости на ходилото, прешлени на гръбн. стълб
 плоски кости
o изградени от вътрешна и външна пластинка от плътно к. в-во, между които има гъбесто
o заграждат кухини, в които са защитени важни вътрешни органи
o напр. някои черепни кости, лопатки, ребра, гръдна кост, част от тазовите кости
 кости с неправилна форма
o напр. горна и долна челюст, клиновидна кост, част от тазовите кости
4. Растеж на костите
 по време на зародишн. развитие – повечето кости са изградени от хрущял (хрущялен скелет), а
някои – от влакнеста СТ
 преди раждането в тях се появяват ядки на вкостяване, от които започва образуването на костно
в-во → то постепенно замества хрущялната тъкан
 до достигане на окончателния ръст на човека между средната част на дългите кости и техните
краища остават хрущялни пластинки, като чрез тях костите нарастват на дължина
 чрез надкостницата нарастват на дебелина
 растежът на костите се контролира от хормони (напр. соматотропин) и витамини (вит. А)
5. Свързване на костите – неподвижно, полуподвижно, подвижно
 неподвижно – не позволява разместване на костите една спрямо друга
o чрез плътна влакнеста съед. тъкан (шевове, връзки)
o чрез хрущялна тъкан (на някои места с напредване на възрастта се превръща в костна)
o напр. между повечето кости на черепа
 полуподвижно – позволява слабо разместване на костите една спрямо друга
o осъществява се чрез хрущялна тъкан
o напр. свързването между някои от костите на таза; между прешлените на гръбн.
стълб (хрущ. дискове)
 подвижно (ставно) – позволява преместване на костите една спрямо друга и извършв. на движ-ие

5.1.Устройство на става
 изграденa от:
o ставни повърхности на съответн. кости
(от хрущялна тъкан)
o ставна кухина и ставна капсула, която
я затваря херметично
 ставната кухина е изпълнена с малко к-во
синовиална течност, която намалява триенето
на ставн. повърх-ти при движ-е и изхранва ставния хрущял
 ставната капсула – подсилена със ставни връзки (плътна влакнеста съед. тъкан) – залавят се за
костите и укрепват капсулата

6. Скелет
 изграден от свързани помежду си кости
 в хода на еволюцията се е изменял като резултат от изправения стоеж и трудовата дейност
 състои се от кости на черепа, кости на туловището (гръбн. стълб и гръден кош) и кости на
крайниците

6.1.Череп
 състои се от два дяла – мозъчен и лицев
Мозъчен дял
o при човека е по-голям от лицевия
o изграден от неподвижно свързани кости – 2 чифтни (теменни и
слепоочни) и 4 нечифтни (челна, тилна, решетъчна и
клиновидна)
o образуват черепната кухина и горната част на очницата
o тилната кост се свързва ставно с първия шиен прешлен
o в нея има отвор, през който се свързват главн. и гръбн. мозък

Лицев дял
o изграден от 6 чифтни кости – скулови (ябълчни), носни,
горночелюстни, небцови и 2 по-малки, и 3 нечифтни – долна
челюст, подезична кост и ралник (+ част от решетъчната кост)
o свързани неподвижно освен долната челюст (свързана ставно
със слепоочните кости)
o костите на лицевия череп участват в изграждането на очниците,
носната, устната кухина
o в челюстните кости има кухинки за корените на зъбите
o челюстн. кости, зъбите и небцов. кости ограждат устната кухина
o ралникът заедно с част от решетъч. кост участва в образуването
на отвесната костна носна преграда, която разделя носната кухина на лява и дясна половина
 костите на черепа образуват кухини – черепна, носна, устна, очница
 в тях са разположени главн. мозък, сетивн. органи на вкуса, обонянието, зрението, слуховият и
равновесният апарат, началото на дих. и храносм. система (така те са добре защитени)

* за СУ - подезичната кост е единств. кост в чов. тяло – не е свързана с никоя друга кост; клиновидната
кост е свързана с вс. ост. черепни кости, на нея е разположено „турското седло” – там ляга хипофизата

6.2.Гръбначен стълб
 стабилна гъвкава колона
 състои се от 24 прешлена (7 шийни, 12 гръдни и 5 поясни), кръстцова кост и
опашна кост
 формират 5 области – шийна, гръдна, поясна, кръстцова и опашна
o най-подвижен – шийният, след това поясният, а най-малко – гръдният
  има форма на двойно S – дава му възможност да пружинира при ходене и др. движения
(предпазва органите в главата и туловището от сътресения)
* за СУ – при животните има дъговидна форма

Устройство на прешлен

 състои се от тяло, дъга и израстъци

* за СУ – два напречни и един бодилест (шипест)
 за израстъците се захващат мускули, които
отговарят за изправения стоеж
 тялото и дъгата заграждат отвор
 отворите на всички прешлени образуват канал,
в който се намира гръбн. мозък
 прешлените са свързани помежду си чрез стави,
съединително-тъканни връзки и хрущялни междупрешленни дискове
o с възр-стта или при много тежко физ. натоварв. дисковете може да се увредят → дискова херния

 първият шиен прешлен (атлас)

o няма тяло, а само дъга
o свързан е подвижно чрез две стави с тилната кост на черепа
o това позволява наклоняването на главата напред и назад
 вторият шиен прешлен (аксис)
o има зъбовиден израстък на тялото си, който ляга в специална ставна повърхност на
атласа (ставно свързване) – това позволява завъртането на главата наляво-надясно
 гръдните прешлени – осигуряват стабилна опора на гръдния кош, за тях се залавят ребрата
 поясните прешлени – най-масивни (стабилност на гръбн. стълб);
 шийните – с най-малки размери

Кръстцова кост – изградена от 5 сраснали прешлена (свързани неподвижно с костна тъкан)

 свързана полуподвижно с тазовите кости – така се образува тазът
* за СУ – в нея има канал, който е продължение на канала на гръбн. стълб

Опашна кост – образувана от срастването на 3-4 недоразвити прешлена

6.3.Гръден кош
 изграден от 12 чифта ребра, гръдна кост и 12-те гръдни
прешлена
 затваря гръдната кухина, в която са сърцето, кръв.
съдове, хранопровод, трахея, бели дробове
 форма – пресечен кух конус
* за СУ – приплесн. в предно-задна посока, при животни – странично

 ребра – плоски кости

o в задния си край се свързват чрез стави с
гръдните прешлени
o в предния – за гръдната кост (първите 7 чифта
ребра – истински) или за предходно ребро (8ма, 9та и 10та двойка) чрез гъвкави хрущяли
 последните два чифта ребра (плаващи ребра) се залавят само за съответните гръдни прешлени

 гръдната кост е плоска кост

*за СУ – има мечовиден израстък

 подвиж. свързване на ребрата и разликата в нивото им на залавяне за гръбн. стълб (по-високо)

и за гръдн. кост позволяват извършването на дих. движения (вдишване и издишване)
6.4.Горен крайник – кости на раменен пояс и кости на свободния горен крайник

Раменен пояс
 състои се от две чифтни кости – лопатка и ключица
 лопатка – триъгъл. плоска кост, свърз. ставно с ключицата и рамен. кост
 ключица – S-овидна дълга кост, свърз. ставно с лопатката и гръдн. кост

Свободен горен крайник – мишница, предмишница и ръка

 раменна кост – в мишницата
o дълга кост
o горният й край (глава) се свързва с лопатката в раменната
става – най-подвижната става в чов. тяло (отвеждане на-
горе и настрани, привеждане към туловището, ротация)
o долният й край се свързва с горните краища на костите на
предмишницата в лакътната става (сгъване, разгъване)
 кости на предмишницата – лакътна и лъчева
o лакътна – откъм малкия пръст; лъчева – откъм палеца
 кости на ръката
o 8 киткови (къси, 2 редици по 4), 5 предкиткови (в дланта) и
14 кости на пръстите (фаланги)
o палецът има 2 фаланга, ост. пръсти – по 3
o палецът е най-подвижн. пръст; противопоставя се на ост. пръсти; благ-е на това ръката се е
превърнала в орган на труда
Костите на горн. крайник са сравнително леки, което позволява извършване на разл. движ-я и дейности.

6.5.Долен крайник – кости на таза и кости на свободн. долен крайник

 масивни, осъщ-ват опората на тялото и движ-ето му в простран-то
Таз (тазов пояс)
 две тазови кости и кръстцова кост – свързани полуподвижно
помежду си → образуват тазовия пояс
 тазобедрената става се образува от главата на бедрената кост
и ставната ямка на тазовата кост
 кости на таза - масивни и здрави (поемат тежестта на тялото)
Свободен долен крайник – бедро, подбедрица и ходило
 бедрената кост – в бедрото
o най-дългата кост в човешкото тяло
o горният й край участва в образув. на тазобедрен. става;
 кости на подбедрицата – голям и малък пищял
o дълги кости
o големият пищял е по-дебел, разположен от вътрешн. страна на подбедрицата
o двата пищяла са свързани помежду си чрез стави и връзки
 бедрената кост, големият пищял и коленното капаче образуват коленната става – най-сложно
устроената става в човеш. тяло (сгъване и разгъване)
 кости на ходилото – 7 задноходилни, 5 предноходилни и 14 кости на пръстите (фаланги),
свързани подвижно или полуподвижно
 костите и ставите на ходилото образуват надлъжен и напречен свод – подпомагат ходенето, като
поемат тежестта на тялото и намаляват натиска чрез пружиниране
 Мускули. Физиология на мускулите.
Увод: Скелетните мускули са активната част на опорно-двиг. с-ма. Те са прикрепени към костите и могат
да се съкращават, в резултат на което се извършва движение на тялото или на части от него. В човешк.
тяло има около 600 скелетни мускула.
1. Устройство на скелетните мускули
 изградени от скелетна МТ
 състоят се от тяло и сухожилия
 тяло – изградено от напречно-
набразд. муск. влакна,
подредени в муск. снопчета,
обвити от съед. тъкан
 муск. влакна → изградени от миофибрили → изградени от актинови и миозинови съкрат. нишки
 в мускулите навлизат множ. кръв. съдове и нерви, които провеждат импулси до всяка муск. клетка
 сухожилия – изградени от плътно подредени колагенови влакна от съед. тъкан;
o много здрави и неразтегливи;
o чрез тях мускулът се залавя за костите
 около мускулите и сухожилията има спомагателни структури – фасции (изградени от СТ и обвиват
отделни мускули и муск. групи; намаляват триенето м/у мускулите при съкращение)
Скелетните мускули в човешкото тяло са с различна форма.
* за СУ – по форма триъгълни,плоски,кръгови,вретеновидни,перести...;по брой начални глави дву/три/четириглави

2. Мускулни групи
 според разположението им в тялото – мускули на главата, на шията, на туловището, на крайниците
2.1.Мускули на главата
 мимически мускули
o единият им край се залавя за кост на черепа, а другият – за кожата на лицето
o при съкращение притеглят кожата и променят израза на лицето (мимиката)
o така изразяваме радост, смях, печал, строгост и т.н.
 дъвкателни мускули – 4 чифта
o под тяхно действие устата се отваря и затваря и се стрива храната между зъбите
(осъществяват дъвкането)
Мимическите и дъвкателните мускули участват в осъществяването на говора.
2.2.Мускули на шията
 осъществяват движенията на главата и шията (*за СУ напр. гръдноключичносисовиден мускул)
2.3.Мускули на туловището – гръдни, коремни, гръбни
 гръдни са напр.:
o голям гръден мускул – участва в движенията на горния крайник в раменната става
o междуребрени мускули – участват в дих. движения
o диафрагма – широк плосък мускул, който разделя гръдната и коремната кухина; също
участва в дихателните движения
 коремни – плоски и широки
o заграждат коремната кухина отпред
o поддържат и защитават коремните органи
o наклоняват тялото напред и надолу
o участват в дих. движения (при дълбоко дишане)
 o с тяхна помощ се изпразват пикочн. мехур, правото черво, както и матката при раждане
 гръбни са напр.:
o трапецовидният, широкият гръбен мускул – участват в движенията на тялото назад и
встрани и при завъртане
o многобройни мускули около гръбн. стълб (поддържат изправ. полож-ие на гръбн. стълб)

2.4.Мускули на крайниците
Мускули на горен крайник
 делтовиден мускул – участва в движенията на раменната става и дава форма на рамото
 двуглав и триглав мишн. мускул – двуглавият сгъва в лакътн. става, триглавия разгъва (антагонисти)
 мускули на предмишницата – участват в движенията на предмишницата и ръката
 мускули на ръката – осъществяват сложните движения на пръстите

Мускули на долен крайник

 голям седалищен мускул – разгъва бедрото в тазобедрената става, спомага за изправения стоеж,
осигурява мека подложка за сядане
 четириглав бедрен мускул – разгъва подбедрицата в коленната става (двуглав. бедр. мускул я сгъва)
 триглав мускул на подбедрицата – основен при ходене, бягане, скачане; залавя се за петната кост
чрез дългото си и здраво ахилесово сухожилие
 мускули на ходилото – участват в движението на пръстите и поддържат сводовете на ходилото

3. Действие на мускули
 действат върху костите на принципа на лостовете
 съкращ-то им предизвиква сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане, завъртане в съотв. стави
 синергисти – извършват еднакво действие (напр. или сгъват, или разгъват)
 антагонисти – извършват противоположни действия (единият мускул е сгъвач, другият – разгъвач;
напр. триглавият и двуглавият мишничен мускул)
4. Функция на мускулите
 осн. ф-я на скелетните мускули – съкращение (осъществява се под волеви контрол)
 чрез съкращ-то – извършват се движения, изразяват се чувства посредством мимики и жестове
 при съкращ-то си мускулите отделят топлина → участват в регулирането на телесн. температура
5. Мускулен тонус
 скелетните мускули никога не са напълно отпуснати
 дори и в покой, те са слабо съкратени
o мускулен тонус – състоянието на постоянно минимално съкращение на скелетните мускули
 благодарение на муск. тонус мускулите винаги са готови за бързо съкращение
 муск. тонус зависи от общото състояние на организма и намалява при умора и сън
6. Физиологични свойства на мускулите
 осн. физиол. свойства – възбудимост, проводимост, съкратимост
 възбудимост – свойството на муск. клетки да преминават от покой във възбудено (активно)
състояние – в тях възникват нервни импулси в резултат на дразнение
* за СУ – процесът се нарича нервномускулен синапс, в-вото медиатор е ацетилхолин (невротрансмитер)
 проводимост – свойството на муск. клетки да провеждат по клет. си мембрана възбуждане
(импулси)
 съкратимост – свойството на муск. клетки да се съкращават (скъсяват) при дразнене
o съкращението на всяка клетка на скелетните мускули се дължи на скъсяването на
белтъчни нишки (актинови и миозинови), които тя съдържа
o за извършването на процеса е необходима енергия (активен п-с)
 o когато дразнителят престане да действа, мускулът се отпуска (пасивен п-с) и възстановява
дължината си → това се дължи на еластичността му
7. Сила на мускула
 муск. сила се измерва с макс. товар, който мускулът може да повдигне при съкращението си
 зависи от броя на муск. влакна (клетки) и от подредбата им
 колкото повече и по-дебели са муск. влакна на един мускул, толкова по-голяма е силата му
 може да се повиши чрез физ. тренировки
 мускулите пренасят силата си върху костите на скелета чрез сухожилията
8. Работа на мускула
 когато мускулите се съкращават, извършват работа
 динамична работа – когато осъществяват движение (ходене, бягане, писане и др.)
 статична работа – когато поддържат части на тялото в опред. положение
 механична работа – когато при съкращението си повдигат товар
9. Мускулна умора
 физиологично състояние на временно намаляване на работоспособността на мускулите
 настъпва при продължителна мускулна работа
 дължи се на намаляване на енергийните запаси и натрупване на отпадни продукти в муск.
клетки (напр. млечна к-на – лактат)
 муск. спазми – болезнени муск. съкращения при много продължително муск. натоварване

За други университети:
 Видове мускулни съкращения
o изотонично – напрежението остава същото, но мускулът променя дължината (мускулът се
скъсява и придвижва костта, за която е заловен, а заедно с това – и допълнителния товар
o изометрично – дължината остава същата, но напрежението в мускула се увеличава; напр. когато
искаме да повдигнем непосилна тежест, напреж-то на мускула нараства максимално, но дължината
му не се променя и костите остават неподвиж.; др. пример – при поддържане на опр. поза на тялото

Хигиена и здравни познания – за СУ

Движ-ето е жизн. необх-ст. Затова още от ражд-то на чове-ка е необх. да се съблюдават
опр. хигиенни норми, за да се развива ОПС нормално. Неспазването им и съврем.
застоял начин на живот (хиподинамия) → наруш-я и заболявания.
 изкривявания на гръбн. стълб – причина може да е неправилната стойка на чина и
бюрото
o сколиоза (странична извивка)
o кифоза (извиване на гръбначния стълб в горната му част – гърбица)
o лордоза (извивка на гръбнач. стълб към корема в областта на кръста)
 увреж-я на ходилото – плоскостъпие (спадане на свода → затруднява ходенето + бърза уморяемост и
болка
 рахит – изкривяване на гръбн. стълб, гръдния кош, таза и крайниците
o причини – недостиг на вит. D след раждането, нарушения в калциево-фосфорната обмяна,
забавяне на вкостяването на скелета
o превенция – слънчеви бани; прием на храни, богати на вит. D и калций; редов. мед. прегледи
 травми – ставни наранявания (навяхване, изкълчване), счупване (открито, закрито)
Превенция – редовна физич. активност, здравословен начин на живот и грижа (спазване на хигиенни норми) за
правилното развитие на опорно-двигателната система