СКЕЛЕТ НА ТУЛОВИЩЕТО

Скелет (кости) на туловището (трупа). В него влизат гръбначният стълб, ребрата и

гръдната кост. Гръбначният стълб е съставен от множество сегменти, наречени
прешлени. Той игре важна опорна роля, тъй като носи върху себе си тежестта на
главата, трупа и горните крайници. Поради изправения стоеж на човека гръбначният
стълб има S-видна форма, докато при животните е с форма на кобилица, на чийто
преден край е разположена главата. Другата съставна част на скелета на туловището
ребрата са разположени в гръдната част на гръбначния стълб. Те съвместно с гръдната
кост осъществяват дихателните движения. Човешкият скелет има 12 чифта ребра,
докато при по-низшите бозайници са повече до 24. Наличието на по-малък брой ребра
у човека е свързано с по-голяма подвижност на шийната и поясната част на гръбначния
стълб. Последната съставна част на скелета на туловището е гръдната кост. Тя
изгражда предната стена на гръдния кош и за нея се захващат хрущялите на ребрата.

Гръбначен стълб (columna vertebralis). Той наподобява на подвижна колона,

съставена от 24 прешлена, кръстната и опашната кост. Гръбначният стълб се дели на
пет дяла: шиен, който е съставен от 7 прешлена, гръден от 12, поясен от 5, кръстцов
от 5 и опашен от 3-5 (най-често 4). Прешлените в кръстцовия и опашния дял срастват и
образуват кръстцовата и опашната кост. Подвижната част на гръбначния стълб се
състои от шийните, гръдните и поясните прешлени общо 24 на брой, наречени
истински, а неподвижната включва кръстцовите и опашните прешлени, които са от 5-8,
наречени лъжливи. Общата дължина на гръбначния стълб представлява 2/5 от
височината на тялото. При новороденото относителната му дължина е по-голяма, но с
израстването се нормализира. При жената той е по-малък като размер в сравнение с
този на мъжа. Гръбначният стълб на човека притежава сложна механика и изпълнява
изключително важни функции. Така например той трябва да е стабилен и в същото
време и подвижен. Тези качества са постигнати чрез сегментарния му строеж.

Устройство на прешлените. Всеки прешлен притежава тяло, дъга и израстъци. Този

строеж отговаря на трите основни функции на гръбначния стълб опорна, защитна и
двигателна. Тялото на прешлена осъществява опорната функция. То е различно по
форма в различните прешлени и се увеличава като размер в посока отгоре надолу. Така
например шийните прешлени са с най-малки тела, а поясните с най-големи. Това е
така, защото шийните прешлени носят само тежестта на главата, а поясните – на
раменния пояс, гръдния кош и горните крайници. Най-голямо натоварване имат
кръстцовите прешлени, което е довело до тяхното срастване. Опашните прешлени не са
подложени на натоварване и те всъщност представляват рудимент. Телата на
прешлените притежават две повърхности – горна и долна.
Втората основна функция на прешлените защитната, се осъществява от неговата
дъга. Тя започва от задната повърхност на тялото и обгражда т.нар. прешленов отвор.
При наслагването на прешлените един върху друт отворите образуват гръбначния
канал, в който се помества гръбначния мозък.
Третата основна функция на прешлена двигателната се осъществява чрез
израстъците му. Те са 7 на брой – 4 ставни (два горни и два долни), 2 напречни и 1
бодилен. Чрез ставните си израстъци прешлените се захващат един за друг, а
напречните и бодилният служат за залавно място на мускули и връзки.

Шийни прешлени
(vertebrae cervicales). Те са 7 на брой и се разполагат в горната част на гръбначния
стълб. Телата на шийните прешлени са ниски и сравнително малки като размер, но
постепенно се уголемяват в посока надолу. Освен това в предната си част те са по-
високи, което съдейства за образуването в шийната част на гръбначния стълб на
извивка с посока напред т.нар. шийна лордоза. Горната повърхност на тялото им е
вдлъбната, а долната – изпъкнала. Бодилният им израстък е къс и раздвоен, а
прешленовият им отвор е с триъгълна форма. Шийните прешлени показват и някои
различия. Това в най-голяма степен се отнася за I и II шиен прешлен. Седмият шиен
прешлен също се отличава от останалите шийни прешлени по дългия си бодилен
израстък, който не е раздвоен. Поради своята големина той лесно се опипва и е наречен
проминиращ.

Първи шиен прешлен (atlas). Той носи черепа, поради което е наречен още атлас, на
митологичния герой, който е бил осъден да поддържа върху раменете си небесния свод.
Първият шиен прешлен няма тяло, а две дъги предна и задна, които са свързани с двете
масивни странични части. Първата дъга по предната си повърхност носи костна пъпка,
а по задната ставна повърхност за свързване със зъба на втория шиен прешлен. По
задната дъга, която е и по-дълга, също се забелязва ставна пъпка, която представлява
закърнял бодилен израстък. По страничните части на прешлена са разположени
ставните повърхности. Горните ставни повърхности наподобяват на отпечатък на
обувка и са вдлъбнати в предно-задна посока. С тях прешлена се свързва с тилната
кост. Долните ставни повърхности са по-кръгли и вдлъбнати. Те служат за свързване с
горните ставни повърхности на втория шиен прешлен. Встрани от страничните части на
атласа се разполагат два напречни израстъка, които притежават широк отвор.

Втори шиен прешлен (axis). Той се отличава със своя зъб, около който се извършва
движението на атласа заедно с черепа при завъртането на главата. Зъбът носи две
ставни повърхности предна и задна за свързване с първия шиен прешлен. Чрез горните
си ставни повърхности, които не са много добре изразени, аксисът се свързва с атласа, а
чрез долните си ставни повърхности с третия шиен прешлен.

Гръдни прешлени (vertebrae thoracales). Те са 12 на брой и са по-големи и масивни от

шийните прешлени, като размерът им се увеличава в посока надолу. Гръдните
прешлени притежават някои специфики в строежа, което се дължи на факта, че се
свързват с ребрата. Така например по горния и долния ръб на тялото си те притежават
по една изрезка като изрезките на два съседни прешлени образуват ставна ямка за
свързване с главата на реброто. Изключение правят I гръден прешлен, който притежава
една пълна ямка и една полуямка, Х гръден прешлен, който има само една полуямка и
ХI и ХII гръдни прешлени, върху които се разполага по една пълна ямка. Друга
специфика на гръдните прешлени е, че те притежават големи напречни израстъци, с
които се свързват с пъпката на съответното ребро. Характерни са и дългите им и
наклонени надолу бодилни израстъци. Общото между гръдните прешлени е, че телата
им имат форма на полуелипса и прешленовите им отвори са неголеми и кръгли.
Предната част на телата им е по-ниска, което съдейства за образуването на извивка в
посока назад т.нар. гръдна кифоза, която представлява една от естествените кривини
на гръбначния стълб.

Поясни прешлени (vertebrae lumbales). Те са 5 на брой и се отличават с големите си и

масивни тела и добре развитата си дъга. Това не е случйно, тъй като поясният отдел на
гръбначния стълб е подложен на голямо натоварване. Той носи върху себе си не само
тежестта на главата, а и на гръдния кош и на горните крайници. Напречните израстъци
на поясните прешлени, наречени ребрени са дълги и представляват остатък от
рудиментарни ребра. Бодилните им израстъци са четвъртити и къси и са сплеснати
напречно. Предната част на тялото им е по-висока, което съдейства за образуването на
третата естествена кривина на гръбначния стълб – поясната лордоза. Тялото на петия
поясен прешлен притежава клиновидна форма, като предната му повърхност е по-
висока и сключва с кръстцовата кост ъгъл от 35°.

Кръстцова кост (os sacrum). Тя се разполага под поясната част на гръбначния стълб.
Кръстцова кост наподобява на клин, обърнат с върха си надолу. Съставена е от 5
прешлена, сраснали помежду си в една кост. Кръстцова кост се свързва здраво с двете
безименни кости и трите заедно образуват таза. Тя има триъгълна форма и на нея се
различават: предна (вдлъбната) и задна (изпъкнала) повърхност, две странични части,
основа (обърната нагоре) и връх (насочен надолу). Във вътрешността на костта се
разполага кръстцовият канал, който се явява продължение на гръбначния канал.
Горната част на тялото Ј, наречена основа, е по-масивна и на него се разполагат два
ставни израстъка. Чрез тях кръстцовата кост се свързва с петия поясен прешлен.
Долната Ј част, наречена връх е тънка и завършва с овална по форма повърхност, която
се свързва с опашната кост. Средната част на тялото на кръстцовата кост се образува от
срастването на телата и дъгите на прешлените, а страничните му части от срастването
на напречните и ставните израстъци на прешлените. Предната повърхност на тялото е
гладка, но по нея се наблюдават напречни ивици, получени от ръбовете на срастналите
тела. Задната повърхност на кръстцовата кост е грапава и върху нея се наблюдават три
костни гребена срединен, междинен и страничен кръстцов гребен. Между междинния
и страничния се разполагат четирите кръстцови отвора. Основата на кръстцовата кост
се свързва с V поясен прешлен, като на мястото на съединението се образува
изпъкналост промонториум. От петте сраснали помежду си кръстцови прешлени само
първият е запазил донякъде прешленовата характеристика. Върху страничните части на
кръстцовата кост се разполагат уховидните ставни повърхности, чрез които тя се
съединява с двете безименни кости, а върхът Ј се свързва с опашната кост. Последната
също е извита напред и заедно с кръстцовата кост образуват четвъртата естествена
кривина на гръбначния стълб кръстцова кифоза.
Кръстцовата кост при мъжете е по-дълга, по-тясна и по-извита отколкото при жените.

Опашна кост (os coccyges). При човека тя е рудиментарно образувание и представлява

костно срастване на опашните прешлени. Те са на брой от 3 до 5, най-често 4
недоразвити прешлена. Само първият от тях притежава някои прешленови белези.
Самата опашна кост в края си е извита напред и участва заедно с кръстцовата кост в
образуването на последната четвърта извивка на гръбначния стълб, обозначавана като
кръстцова кифоза.

Съединения на гръбначния стълб (articulations vertebrales). Прешлените на

гръбначния стълб се свързват помежду си чрез междупрешленови дискове, връзки и
стави.

Съединения между черепа и гръбначния стълб. Те се осъществяват чрез две стави:

горна и долна. Горната става е чифтна и съединява кондилите на тилната кост със
страничните части на първия шиен прешлен. Ставната капсула е подсилена от
латерална атласнотилна връзка. Долните стави свързват атласа с аксиса. Те са всъщност
три една срединна и две странични. Срединната става свързва зъба на втория шиен
прешлен с първия. Страничните стави съединяват горните ставни повърхности на
аксиса с долните ставни ямки на атласа. Между двата прешлена и черепа се изопват и
няколко връзки. Криловидните връзки свързват зъба на аксиса с тилните кондили.
Кръстосаната връзка се състои от напречна и вертикална част. Всички те обаче се
изопват между черепа и първите два шийни прешлена. Горната и долната стави
представляват едно функционално обединение. В горната става между атласа и аксиса
се извършва наклоняване на главата напред и назад в размер от около 2530° и наклон
встрани в размер от около 1015°. При включване и на останалите шийни прешлени
обемът на предно-задното движението нараства до 7090°. В долната става се
осъществява завъртане на главата в размер от около 35-55°.

Междупрешленови дискове (disci intervertebrales). Те представляват здрави, масивни

образувания, които залягат между телата на два съседни прешлена. Разполагат се в
шийната, гръдната и поясната част на гръбначния стълб. Между първия и втория шиен
прешлен няма диск, а последният е между пети поясен прешлен и кръстцовата кост.
Междупрешленовите дискове са 23 на брой, като най-ниски са тези на гръдните
прешлени, а най-високи на поясните. Общата височина на дисковете е ј от височината
на гръбначния стълб без кръстцовата и опашковата кост или 1/14 от височината на
цялото тяло. Всеки диск притежава периферна част фиброзен пръстен и централна част
пихтиесто ядро. Структурата му позволява известно пружиниране, което амортизира
сътресенията. Освен това междупрешленовите дискове могат да променят своята форма
в известен диапазон, с което спомагат за движенията в гръбначния стълб. Интересно е,
че вследствие на динамичните изменения, на които те са подложени сутрин височината
на тялото е по-голяма отколкото вечер, като тази разлика е около 1 см. С напредването
на възрастта настъпват известни функционални промени в междупрешленовите
дискове. Те се изразяват в намаляване на обема на ядрото, което довежда до
нестабилност на диска. Тези изменения са във връзка с разрастването на костна тъкан
по прешлените т.нар. шипове.

Междупрешленови стави (art. intervertebrales). Те се разполагат между всички

самостоятелни прешлени, включително между V поясен прешлен и кръстцовата кост.
Тяхната задача е да осигуряват движенията им. Междупрешленовите стави се
осъществяват от съединяването на долните ставни израстъци на горележащия прешлен
с горните ставни израстъци на долулежащия прешлен. В различните части на
гръбначния стълб ставите имат определена ориентация, която определя посоката и
обема на движението в тях. Така например шийните стави се разполагат фронтално и
под ъгъл 45° спрямо хоризонталата. Гръдните стави също лежат фронтално, но са почти
вертикални, а поясните са ориентирани в сагитално направление. Ставните капсули на
междупрешленовите стави са по-хлабави при шийните прешлени, а при гръдните и
поясните са по-изопнати, което се отразява на двигателната им възможност. Макар и
малки по обем движенията в междупрешленовите стави като се сумират предоставят
възможност за значителни движения в гръбначния стълб.

Връзки на гръбначния стълб. Те се разполагат между телата, дъгите и израстъците на

прешлените. Освен чрез междупрешленовите дискове съединението между телата на
прешлените се осъществява и чрез надлъжните връзки. Те биват: предна надлъжна
връзка (lig. longitudenale anterior), която обхваща предната и отчасти страничните
повърхности на телата на прешлените. Тя започва от черепа и достига до кръстната
кост като постепенно се разширява. Предната надлъжна връзка притежава дълги и къси
влакна. Задната надлъжна връзка (lig. longitudenale posterius) се разполага по задната
повърхност на прешлените. В горната си част тя е по-широка, а надолу постепенно се
стеснява.
Освен между телата на прешлените, връзки съществуват и между дъгите им. Такива са
например т.нар. жълти връзки (ligg. flava). Те са чифтни и свързват дъгите на два
съседни прешлена. Когато човек е в изправено положение, жълтите връзки съдействат
за неговото поддържане, като по този начин подпомагат пасивно гръбните мускули.

Връзки между израстъците на прешлените. Те са няколко: междубодилна връзка,

надбодилна връзка, шийна връзка и междунапречни връзки. Междубодилната връзка се
обтяга между бодилните израстъци на прешлените. Надбодилната връзка свързва
върховете на бодилните израстъци. В шийната част на гръбначния стълб, между
тилната кост и VII шиен прешлен се разполага шийната връзка. А между напречните
израстъци на прешлените се обтягат междунапречните връзки. Те са най-добре развити
в долната част на гръбначния стълб.

Кривини на гръбначния стълб. Гръбначният стълб при човека притежава двойно

извиване, което е във връзка с изправеното положение на тялото. Чрез извивките, той
подобно на ресор, намалява сътресенията във вертикална посока. Кривините на
гръбначния стълб се разполагат в сагителната плоскост. В него се наблюдават две
извивки с изпъкналост назад, наречени кифози и две с изпъкналост напред, наречени
лордози. Лордозите са шийна и поясна, а кифозите гръдна и кръстцова. Кифозите се
образуват в областта на гръдния кош и таза като по този начин увеличават обема на
гръдната и тазовата кухина. Максималната точка на шийната лордоза е IVV шиен
прешлен, на гръдната кифоза ХХI гръден прешлен, на поясната лордоза дискът между
V поясен и I кръстцов прешлен, а на кръстцовата кифоза IIIIV кръстен прешлен.
Описаните извивки на гръбначния стълб са известни още като физиологични извивки.
Самият гръбначен стълб е разположен в задната част на тялото, докато тежестите са в
предната част. Благодарение на физиологичните извивки и мускулите става уравнове-
сяване на тялото. Това равновесие е динамично при движение в различните посоки.
Най-натоварен е поясният дял на гръбнака, но той е и с най-голяма извивка, която го
уравновесява с трупа. Тези извивки на гръбначния стълб се наблюдат само при човека,
докато при животните той има форма на кобилица. Извивките на гръбначния стълб се
оформят след раждането на детето. Така например непосредствено след раждането
гръбначният стълб притежава само гръдна кифоза, която по-късно, когато детето
започва да сяда се засилва и дооформя. Появата на шийната лордоза е свързана с
изправянето на главата, а на поясната с прохождането. В старостта лордозите посте-
пенно намаляват и почти изчезват, а се наблюдава оформянето на една цялостна
извивка с изпъкване назад, наречена старческа кифоза. Гръбначният стълб нерядко
притежава и лека кривина във фронталната плоскост, наречена сколиоза. Това е т.нар.
физиологична сколиоза, която се оформя у десняците, т.е. у хората, които си служат с
дясната ръка. Тя се изразява в леко изпъкване надясно в областта на III до V гръден
прешлен. В резултат на това изкривяване в съседните отдели на гръбначния стълб
шийния и поясния се появяват леки кривини в противоположната посока. В някои
случаи се наблюдава т.нар. патологична сколиоза, при която се оформя ребрена гър-
бица. Всички тези особености в строежа на гръбначния стълб се отразяват върху
външната форма на торса и неговата пластика.

Движения на граъбначния стълб. Те представляват сбор от движенията между

всичките му сегменти. В гръбначния стълб могат да се извършват три вида движения:
сгъване напред (флексия) и разгъване назад (екстензия), навеждане встрани (вляво и
дясно) и завъртане (ротация вляво и вдясно). Най-подвижен е шийният отдел на
гръбначния стълб, следван от поясния. В гръдния отдел движенията са ограничени
поради връзката му с ребрата. В шийния и гръдния отдел на гръбначния стълб са
възможни и трите описани движения, докато в поясния, поради особеното положение
на междупрешленовите стави, ротационното движение е невъзможно. Общият размер
на флексията и екстензията е до 150°, като 80° от тях са в шийния отдел, 40° в гръд ния,
а 30° в поясния. Общият обем на движението встрани е 100°, като 40° от тях са в
шийния отдел, 20° в гръдния и 40° в поясния. Общият размер на завъртането е 90°, като
45° от тях са в шийния отдел, 40° в гръдния и 5° в поясния. Най-подвижната част на
гръбначния стълб е шийната, докато в гръдния отдел движенията са ограничени поради
връзката с ребрата. От поясната част най-подвижен е участъкът между V поясен
прешлен и кръстната кост. Така, че гръбначният стълб притежава значителна
подвижност като най-често в него се осъществяват комбинирани движения.

Отношение на гръбначния стълб към външната форма. Гръбначният стълб като

дължина не показва голяма вариабилност в отделните хора, тъй като различията в ръста
на човека се дължи най-вече на различната дължината на долните крайници. При
мъжете гръбначният стълб е по-дълъг и е около 70-73 см, докато при жените е по-къс и
е около 66-69 см. Общата дължина на подвижната част на гръбначния стълб е около
60,61 см, като шийната е около 13 см, гръдната около 30 см, поясната около 17 см, а
кръстцовата около 1112 см.
Гръбначният стълб лежи в задната част на гърба, но неговата проекция във фас се
простира от горната зъбна редица до лонното съчленение. Що се отнася до изявата му
върху външната форма, той лежи в дълбочината на гръбната бразда, която се очертава
много добре в изправено положение на тялото. Когато тялото е наведено назад, тя се
задълбочава още повече, докато при навеждане напред тя се уплътнява и бодилните
израстъци ясно се проектират под кожата. Това в най-голяма степен се отнася за XI и
XII гръден прешлени. В спокойно положение на тялото добре се очертава бодилният
израстък на VII шиен прешлен. Самата линия на гръбначния стълб ни подсказва дали
той е симетричен или деформиран и изкривен. Някои деформации могат да бъдат
професионални, а други се дължат на травми. Създава се впечатление, че при ниските
хора гръбначният стълб е по-дълъг, а при високите по-къс. Всъщност при първите кра-
ката са по-къси, а при вторите по-дълги.