Софийски университет

Реферат
„Равнини и посоки в човешкото тяло“

Изготвил:
Джейн-Ванина
Биология и английски
19140
Анатомията е наука за строежа на човешкото тяло. Тя е дял от
морфологията. Интересът към устройството на човешкото тяло
възниква у хората в дълбока древност, но до средата на 16 век те
познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от
този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват
методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство.

Брабантския лекар Андреас Везалий (1514-1564), професор по анатомия

в Падуанския университет, е първият, който поставя в основата на
преподаването практически демонстрации на дисекции на човешки
трупове за сметка на анализа на класически медицински текстове. През
1543 г. публикува постиженията си в книга със заглавие „Строежът на
човешкото тяло“, която съдържа повече от триста подробни
анатомични чертежи и схеми.

С течение на времето анатомичните изследвания се нормализират и

към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят
и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се
стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и
за функциите на всяка от неговите системи.

Човешкото тяло е изградено от различни видове тъкани, които

групирани по определен начин изграждат отделните органи, а те от
своя страна в зависимост от функциите, които извършват се обединяват
в различни системи от органи. Всяка част от човешкото тяло се намира в
определена равнина. За по- лесното ориентиране са създадени
„Анатомичните термини за местоположение“.

Посоки:

В двустранно-симетричните животни антериорен обозначава края с

устата и мозъка, а постериорен — края с ануса. При животно с глава
предпочитаният термин е краниален за края с главата.
Противоположният край на краниалните животни е каудален и там
често има анус и опашка. В самата глава има посока към носа, ако има
такъв, посоката към него е рострална, а посоката към опашката е
отново каудална. Повърхността или страната на тялото, нормално
ориентирана нагоре, в посока обратна на силата на тежестта, е
дорзална. Противоположната страна, обикновено по-близка до земята
при ходене на всички крака, плуване или летене, е вентрална.
Например при гръбначните гръбнакът се намира на дорзалната страна
на организма. Вимето на кравата е от вентралната страна. Люспите по
стомаха на змията се наричат „вентрални люспи“. По крайниците или
други израстъци една точка, по-близка до тялото е проксимална, а една
точка, по-далечна от тялото, е дистална.

Речник на термините:

Ляв (sinister) ;
десен (dexter);
близо до началото (proximalis);
далеч от началото (distalis);
среден (medius);
близо до средата (medialis);
странично (lateralis);
фронтална равнина (frontalis);
преден (anterior, ventralis);
заден (posterior);
гръбно (dorsalis);
горен (superior);
долен (inferior);
външен (externus);
вътрешен (internus);
повърхностен (superficialis);
дълбок (profundus);

Освен посоките и равнините в тялото, анатомията използва и други

основни термини.

Речник на основни термини:

Тяло – corpus;
глава – caput;
шийка - collum;
отвор – foramen;
израстък – processus;
повърхност – facies;
става – articulario;
бразда – sulcus;
костна изпъкналост – tuberculum;
ямка – fovea, fossa;
канал – canalis;
дъга – arcus;
изрезка – incisura;
връх – apex;
зъб – dens;
макара – trohlea;