Бедрие Мюмюн Кристина Кралева Марио Димов Наргис Неджат

Петър Станчев Свилена Иванова

Еволюция

1
Съдържание
Въведение……………………...……………………………………………………………2
Homo habilis…………………………………………………………………………………3
Homo rudolfensis …………………………………………………………………………5
Homo ergaster………………………………………………………………………………6
Homo erectus……………………………………………………………………………….7
Homo Dmanisi …………………………………………......................................9
Homo Gautengensis ………………………………...................................... 11
Homo Antecessor …………………………………..….................................. 11
Homo Floresiensis………………………………………................................. 13
Homo Heidelbergenesis ………………………………................................ 15
Homo Neanderthalensis …………………………………………..................... 16
Homo Helmei …………………………………………................................... 19
Homo Sapiens …………………………………………................................... 19
Homo Naledi …………………………………………....................................20
Допълнителни материали material.......................................... 21

1
 Въведение
Произходът на човека заема централно място във всяка религия, създадена от
зората на цивилизацията до днес. През вековете са правени множество
философски и псевдонаучни теории, за това от къде идваме и какво
представляваме.
Единствената научнообоснована теория обаче, е резултат и неизменна част от
Еволюционната теория, създадена от английският натуралист Чарлз Дарвин. В
наши дни тя е осъвременена, разширена и подкрепена милиони доказателства. Те
са продукт на неуморния изследователски труд на хиляди учени от цял свят,
работили в областта на антропогенезата през последните 150 години.
B продължение на целия си живот Дарвин се е опитвал да избягва въпроса
относно произхода на човека. Това е така тъй като е знаел, че ще е твърде
противоречив за религиозното викторианско общество.
През 1856-та година в пещерата Фелдхофер намираща се в долината Неандертал
(Германия),са открити фосилни останки, който обаче се различават твърде много
от съвременните хора. Три години по-късно Дарвин започва да издава трудовете
си, като в крайна сметка, през 1871-ва отпечатва и книгата си "Произход на
човека и половия отбор".
Много преди дарвиновите писания, някои учени в Европа вече подхвърляли
идеи за естествения произход на човека. След създаването на Еволюционната
теория обаче, пред учените от следващото поколение се изправя тежката задача
да открият предците на съвременните хора и да ги добавят към дървото на
живота. Единствените очевидни претенденти за преки роднини на човека се
оказват приматите.
Хората принадлежат към семейството Велики маймуни (Hominidae), като
другите негови живи членове са човекоподобните маймуни: горила,
шимпанзе,бонобо и орангутан. Първите три от изброените
представители заедно с човека са африканските маймуни (African apes). Най-
близки наши братовчеди са шипанзето и бонобо.
Родството ни с африканските маймуни става зам Дарвиниим тойм прави
очевидно предположението, че би следвало естественият произход на човека да
се търси в Африка
Въпреки това, в края на 19 век, повечето учени натуралисти споделят
схващането, че останки от най-древния прародител на съвременния човек трябва
да има по-скоро в Европа или Азия.
По това време се заражда и идеята за липсващото звено или още междинното
звено- видът, от който произлизат хората. Той трябва да споделя едновременно
маймунски и човешки белези. Неандерталецът, чиито останки вече били открити
на няколко места в Европа приличал твърде много на съвременните хора и затова
не пасвал на схващането за липсващото звено.

2
Eволюция на човека
от протоклетка до
човек.

3
 Homo habilis
Homo habilis
Смята се за най-ранният представител на рода според мнозинството.
При него вече се забелязва осезаемо нарастване на мозъка, както и се
откриват културни атрибути като каменни инструменти. Негови
вкаменелости са намерени в Източна и Южна Африка. Времевият
диапазон, в който се смята, че е живял, се определя преди 2,4-1,4 млн.
години.
H. habilis се отличава от представителите на рода Австралопитекус о
малко по-големия обем на черепа и мозъка си, както и с по-дребните си
лице и зъби, но притежава характеристики, които го доближават до
ранните предшественици на австралопитеците. На височина мъжките
индивиди достигали до 130-135 см, а женските 110 см. Средното им тегло
било около 32 кг. Обемът на мозъка им бил близо 610 см3, или 1,7% от
телесното им тегло Това е доста голямо увеличение спрямо мозъка на
австралопитека. По отношение на черепа той вече е по-заоблен, забелязват
се зачатъци на чело, а лицето е по-малко и късо от това на по-ранните
видове. Челюстите са с по-малък размер в сравнение с тези на
австралопитеките зъбите оформят по-заоблена дъга, зъбите са малки и
близки до човешките макар че резците все още са сравнително големи.
Структурата на долните крайници и ходилата сочат, че H.habilis е ходил
изправен на два крака. Краката били доста по-къси, отколкото ръцете.
Също така костите на пръстите са леко извити -в междинно положение
спрямо пръстите на четириногите маймуни и правите кости на пръстите
при днешните хора. Забелязва се способност за образуване на прецизен
обхват.

Череп на Homo habilis. Външният вид на Homo habilis

4
 При H.habilis за първи път може да се говори за изработване на каменни
сечива, които да служат целенасочено за снабдяване и обработване на храна.
Тези умения подсказват за промяна в умствените способности и прилагане на
нови стратегии за оцеляване. Инструментите естествено са грубо направени,
използвани за рязане стъргане и чупене. До този момент са намерени сечива,
които са датиранина 2,6 млн. години и не е известно от кого са направени.
Предполага се, че може да са представители на ранни популации на H.habilis
и от друг вид. В периода, когато хабилис е живял, климатът е бил по-сух и
хладен. Обитавал е предимно открити пасищни пространства. Това може да е
принудило H.habilis да усъвършенства начина, по който се е снабдявал с храна
и това да е довело до използването на сечива. Зъбите на вида са били малки, но
все още били обвити с по-дебел емайл, което е предпоставка за консумиране
на по-твърди храни.

Homo rudolfensis
Homo rudolfensis
Датира от преди около 2,1-1,9 милиона години в Източна Африка.
Единственият фосил, класифициран към вида, е черепът KNM ER 1470, открит
през 1972 г. на източния бряг на езерото Туркана в Кения. Поради оскъдните
данни за вида общият му вид е предмет на хипотези. Предполага се, че Homo
rudolfensis е приличал повече на маймуна, отколкото на по-късните хора,
въпреки големия си мозък и ходенето на два крака. Поради разликите в
размера между него и H. habilis има теория, че всъщност се състои от мъжки
екземпляри на H. habilis. Липсват категорични телесни останки ,но най -
вероятно видът е бил с височина 160 см мъжки и 150 см женски.

Черепът на Homo rufolfensis е с Произход на Homo

обем 750 см3. rudolfensis спрямо
род Homo.
5
 Homo ergaster
Homo ergaster
Датира преди между 1.7-1.4 млн. години Обитавал е Африка. Черепът на homo
ergaster за разлика от homo habilis започва да придобива черти, вече
наподобяващи на съвременен човек. И тук има противоречия свързани с
близостта му до H. erectus поради липса на достатъчно морфологични
различия.
Няколко неща различават H. ergaster от австралопитеците и по-ранните видове
Homo включително по-голямата телесна маса, относително дълги крака
(придвижвал се е само на тях), по-близки телесни пропорции и начин на живот
до съвременните хора.
Името буквално означава "работещ човек", препратка към по-напредналите
инструменти, които е използвал. Известни са негови вкаменелости от цяла
Южна и Източна Африка, особено покрай бреговете на езеро Туркана в Кения.
Поради промените в начина на живот се е появило поведение на ловец-
събирач за първи път. Появява се разделението между мъжките и женските
индивиди в начина на търсене на храна и моногамни двойки. Може този вид да
бележи и началото на овладяването на огънят

Череп и реконструкция на главата на H. ergaster.

6
 Homo erectus
Homo erectus
Известен още като изправен човек, смятан за предшественик на Homo
antecessor, а чрез него и на съвременните хора (Homo sapiens). Фосили на
Homo erectus са датирани от средата на плейстоцена насам. Има подвидове и
често има спорове дали други видове всъщност не са негови разновидности.
Еволюцията на H. erectus е предмет на продължителни спорове. Днес се смята,
че видът произлиза от по-ранните видове в род Homo, като се появява преди
около 2 милиона години в Източна Африка и постепенно разширява ареала си
на изток. Фосили на възраст 1,8 до 1 милиона години са открити в Индия,
Китай и Индонезия.
Находките на Homo erectus показват значително сходство със съвременния
човек, но мозъкът е с около 25% по-малък.
Според някои хипотези Homo erectus е можел да контролира огъня, което може
да го прави първият вид способен на това. Макар да има сведения на възраст
1,5 милиона години, които може би подсказват контролирана употреба на огън,
най-старите широко признати данни са от преди 300 хиляди години, към края
на съществуването на вида. Видът е най - дълго съществувалият от род Homo.
Използването на огън за осветление би довело до повече време за контакт.
Също обяснява сегашните ни потребности от сън.
Като външни характеристики е първият вид с толкова плоско лице ,изпъкнал
нос и вероятно намалено окосмяване . Мъжките и женските имат значително
по - малко изразен полов диморфизъм спрямо размера. Височината варира 146-
185 см.
Диетата е била разнообразна както от едър дивеч и растителна храна , така и
до риба, костенурки, миди.

Череп, пълен
скелет и
телосложение
на H. erectus.

7
Видът е първият правел по-големи инструменти от камък, използвал е
строителство подобно на съвременните номадски племена. Има вероятност
тогава да се е появило облеклото, както има и теории за първи опити за
мореплаване. Съществувало изкуство, включително пещерно , гравиране и
мъниста. Този вид е първият събирал и използвал червени пигменти (охра), не
се знае целта ,но е възможно първично мислене за естетика и мисъл отвъд
простото оцеляване.
Съществували са ритуали , включително култ към черепите на различни
животни. Не е известен канибализмът.
Има теория ,че мъжките са създавали брадви с главна цел да впечатлят
женските. Анатомично вида не е развит в това да комуникира чрез реч.
Последните представители на вида са загинали преди 108 до 117 хиляди
години,най - вероятно поради промени в климата.

Разпространение
на сечивата,
направени от H.
erectus.

Видове,
чийто общ
предшестве
ник е H.
erectus.

8
 Dmanisi hominis
(Homo erectus georgicus)
Dmanisi hominins (Homo erectus georgicus)
Вкаменелости от вида и сечива са открити в Дманиси, Грузия. Датират от
преди 1,85 до 1,7 млн. години. Вкаменелостите са най - ранно датиращите на
хоминиди в Евразия и едни от най-добре запазените. Откритите останки,
въпреки спорните мнения относно точната им класификация, представляват
важен елемент от проследяването на ранните миграции на хората извън
Африка. От гледна точка на таксономията отново има неясноти поради не
толкова големият размер на мозъка и строежа на скелета. Свързва се с Homo
erectus, като през 2006 бива потенциално включен към него като ранна форма,
въпреки противоречията.
Дължината и морфологията на краката им е била по-близо до съвременната,
били адаптирани към ходене и бягане на дълги разстояния. Ръцете им обаче
били по-близки до съвременните нечовекоподобни маймуни и Australopithecus.
Като височина били 145 - 166 см. Размер на мозъка 545 - 775 см3. На база
откритите черепи се предполага наличие на големи вежди и лице.
През този период климатът в Грузия е бил по-благоприятен (по-влажен и
залесен), сравним със средиземноморския климат. Вкаменелостите са били
открити до древен бряг на езеро с разнообразна флора и фауна.
Открити са над 10 000 каменни сечива. Предполага се, че са използвали
поведение за прогонване на други хищници , за да им отнемат плячката чрез
замеряне с камъни. Открит е екземпляр, който приживе е притежавал само 1
останал зъб, това дава основа за много въпроси включително дали са
използвали огън за приготвяне на храна или инструменти с цел нейното
раздробяване и дали и как останалите членове на групата са си помагали един
на друг

Череп на Dmanisi hominis и реконструкция Местоположение на Дманиси,

на главата му. където са открити сечивата.

9
Черепите на
няколко вида от
рода Homo и
фрагменти от
долната челюст
на всеки вид.

10
11
 Homo gautengensis
Homo gautengensis
Произхода на името на вида намира началото си 2010 година от антрополога
Darren Curnoe. Първоначално фосилите открити в Южна Африка са били
смятани за останки от H. habilis, H. ergaster или дори австралопитек или
представител на род Paranthropus. До ден днешен видът е повод на
противоречия като някои палеонтолози отричат валидността му като такъв.
И все пак ако бъде признат би бил един от най - ранните и дълго
просъществували от род Homo. Смята се ,че е обхващал времевият диапазон
от преди 1,8 млн. години до потенциално преди 0,8 млн. години.

Череп на H. gautengensis

Homo antecessor
Homo antecessor
Значението на наименованието е "човек пионер". Обитавал е през времевият
период от преди 1,2 до 0,8 млн. години като останки от него са открити в
Испания. Популациите му са се простирали и на други места в Западна Европа
като това го прави един от първите видове живял по тези ширини. През 1997 е
официално описан като последният общ прародител между съвременните хора
и неандерталците.

11
В лице видът има неочаквана прилика със сегашните хора спрямо други
видове Homo до тогава. Плоско е с подобна на съвременната извивка на
скулите. Предполага се, че размерът на мозъка може да е бил 1000 кб. см. (За
сравнение съвременните хора имат около 1270 за мъжете и 1130 за жените).
Предположенията за ръстът му варират от (162,3- 186,8 см). Бил е с широки
гърди и тежък подобно на неандерталците, но с по - дълги пропорционално
крайници. Поради структурата на коленните капачки (те са тънки и с не много
сухожилия) се предполага, че се е придвижвал по различен начин от сегашните
хора. Характерни са прости каменни инструменти. Предполага се по
пренасянето на трупове на животни, че са използвали ловни групи, които са
споделяли храна и с другите членове на групата, имало е социално
сътрудничество и разделение в ролите. Хранели са се главно различни видове
елени, изчезнали бизони, коне , носорози, мамути и други обитатели на
средата включително хищни видове като хиени, лисици, мечки, вълци, котки.
Няма доказателства за използването на огън. Друго интересно за вида е
канибализмът ,което може да е било дори културна практика. Възможен е
екзоканибализъм на индивиди от други социални групи
Поради прохладната и влажна планинска среда с наличие на маслинови,
лешникови ,орехови и други дървета се смята ,че може H. antecessor да ги е
използвал за храна.

Сечива, изработени от H. antecessor.

Череп и
долна
челюст на H.
antecessor.

12
 Откритие на останки на животни, които са били използвани от H. antecessor

Homo floresiensis
Homo floresiensis
Останки от вида са открити през 2003 г. на остров Флорес, Индонезия. Той е
забележителен с дребното си тяло, малкия си мозък и сравнително късното си
изчезване. Известен е и като флоренски човек.

13
 Мозъкът на Homo floresiensis е около 380 cm³, близо до долната граница на
обичайното за шимпанзетата и австралопитеците и значително по-малък,
отколкото при техния непосредствен предшественик Homo erectus (980 cm³) и
съвременния човек (1310 – 1475 cm³). Въпреки това съотношението на масата на
мозъка и тялото е подобно на това при Homo erectus, което подсказва, че те
трябва да са имали сравнително запазена интелигентност. Археологическите
данни показват, че Homo floresiensis използват огън за готвене, както и каменни
сечива.
В различни земни слоеве, датиращи от 190 000 до 50 000 г., са намерени
каменни сечива в близост до костите на Хомо флоресиенсис. Някои от тях са
открити заедно с останки от изчезналия стегодон - слон джудже, което
подсказва, че видът е ловувал това животно. Проучването на сечивата показва,
че те са били използвани за оформянето на дръжки за копия или за направата на
капани. Следи по костите на стегодон сочат и използването на инструменти за
обработка на месо. Учените се натъкнали и на инструменти от по-висок клас,
възрастта им е определена на близо 102 000 г. Смята се, че не са свързани с
флоресиенсис, но не се знае и кой ги е сътворил.
В близост до областта където е открит типовия екземпляр на вида през 2004 -
2005 г. са намерени сечива на поне 700 000 г., а в басейна в близост на пещерата
- 880 000-годишни инструмент. Оръдията и от двете места малко приличат на
тези от пещерата Лианг Буа. Не е известно кои са създателите, предполага се, че
са предшественици на вида.
Череп на H.
Floresiensis и
сравнение с
череп на
съвременен
човек

Реконструкция
на главата на H.
floresiensis.

14
 Homo heidelbergensis
Homo heidelbergensis
На този етап ,от 2015 насам, се приема за отделен вид, произлязал от
африканските популации на H. erectus, а не като негова разновидност или
подвид Срещал се е в Европа, има противоречия дали е обитавал Африка и
Азия. Времевият диапазон е 0,7-0,2 млн. години. Мозъкът е бил с размери от
1200 куб см сравним със сегашните. Височината била приблизително еднаква
със сегашните хора. Огънят е станал неразделна част от живота преди 400
хиляди години. Появява се използването на копия и като цяло по - сложни
технологии поради нарасналия интелект. Най-вероятно са използвали
координирани стратегии за лов и месото е било изключително важно. Яли са
елени, слонове, глигани, носорози и друг едър дивеч. Присъствала е и
растителна храна като ядки, горски плодове, кореноплодни. Счита се често за
последният общ прародител и е пряк предшественик на съвременните хора.
Наблюдава се изкуство като гравюри и камъни с декоративна цел. Също по -
голяма прецизност в направата на инструменти. Присъства обучение чрез
саморегулация. Няма категорични доказателства за използването на огън.
Наблюдава се строителство на жилищни конструкции в Европа. Стабилни
колиби със здрави основи. Вероятно основа от големи камъни и пръст и сводест
покрив от клони.
Видът е можел вече да разграничи добре различните честоти на нормалната
човешка реч. Поради това се предполага появата на ранни форми на език.

Череп на H.
Heidelbergensis
и
реконструкция
на главата.

Разделяне на
съвременния
човек и
другите
видове от
рода Homo.

15
Homo neanderthalensis
Homo neanderthalensis
Неандерталците обитавали Евразия до преди 40 хиляди години. Те не са преки
предци на сегашните хора , с отделна линия (вероятно водеща началото си от H.
heidelbergensis) появила се в периода преди 315 до 800 хиляди години.
Причините за изчезването на вида са неясни ,но има теории, че може да е поради
демографски фактори, промяна в климата и изместване на вида от съвременните
хора.
Инструментите им били сложни ,можели да създават огън в пещерни огнища.
Използвали различни техники за готвене, съхраняване на храна, имали дрехи,
плавали и използвали лечебни растения. Били способни на реч ,но не се знае до
каква степен е бил сложен езикът им. Имали добре развита символична мисъл.
Въпреки спортовете се предполага, че е възможно да са правили орнаменти от
птичи пера и нокти, черупки, гравюри, колекции на необичайни предмети като
кристали и вкаменелости, развитие на музика, пещерни рисунки и според някои
първични религиозни вярвания. Правели са сложни погребения.
В сравнение със съвременните хора имали пропорционално по-къси крайници и
по-здрава структура. Средната височина при мъжките била 165, а при женските
153. Мозъкът е бил доста по-голям - 1600 см2 при мъжките и 1300 при женските.
Популацията била сравнително ниска ,но има сведения за редовна комуникация
между отделните общности. Живеели са в среда с високи нива на стрес и травми
поради ,което 80% от популацията нямала възможност да доживее до 40
годишна възраст. Неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали, което
е причина около 1-4% от гените на местните жители на Евразия, Австралия,
Америка и Северна Африка да са с неандерталски произход. Жителите на юг от
Сахара имат едва 0,3 процента сходство.
Теория за разделянето на неандерталците от съвременните хора това, че те са се
приспособили към по -студеното време. Не се знае точното време на разделяне.
За разлика от съвременните хора и други видове се предполага ,че е разликата в
ролите при търсене на храна спрямо пола е била по -малка.
Вероятно са били ловци от засада, съвременните хора са имали по- сложни
стратегии ако става въпрос за храната и са имали по - разнообразна диета.
Наблюдавал се е канибализъм ,но всяко и вероятно като последен шанс за
оцеляване поради липса на храна.

16
 Черепът на H.
neanderthalensis

Скелетът на H.
neanderthalensis и
как би изглеждал.

17
 Разпространение на
неандерталците.

Декоративна
черупка от кралска
мида.

Спекулативна реконструкция на Флейта , изработена от

бижута с нокти на белоопашат неандерталци.
орел.
18
 Homo helmei
Homo helmei
Възприема се като предшественик или разновидност на Homo sapiens или късен
Homo heidelbergensis възниквал преди 350-260 хиляди години. Интересното е,че
мозъкът е с по- големи размери от на сегашните хора - 1400 кв см

Череп на H. helmei.

Homo sapiens
Homo sapiens
Ранен
Известни още като кроманьонци това са първите модерни хора заселили се в
Европа , а след това мигрирали към Азия. Първата вълна не е оставила
генетично наследство в днешна Европа за разлика от втората от преди 37
хиляди години. По - светлата кожа характерна за Европа обаче води
началото си преди 30 хиляди години. Добре известни са със създаването на
разнообразие от изкуство,създават музикални инструменти, пещерни
рисунки,фигури. Погребвали са хора с висок статус.
Съвременен
Съвременните хора принадлежат към този вид.

19
 Разпространение на ранен човек

Homo naledi
Homo naledi
Видът датира от преди 335-236 хиляди години и е открит сравнително наскоро
през 2013 в пещерната система Rising Star, Южна Африка. Възможно е големият
брой останки да са били поставени там с цел погребение, което би значело ,че за
пръв път човечеството проявява подобно поведение.
Класификацията е сравнително неясна. Интересно при тях било ,че били по -
добре апаптирани към катерене спрямо други представители на рода. Мозъкът е
имал ставнително малък обем спрямо други видове. Наблюдава се по- бавно
съзряване типично за съвременните хора. Костта на средното ухо наподобява
повече тази на шимпанзетата и горилите отколкото на другите хора. Палецът е
бил годен за манипулиране на големи предмети. Имали естествени врагове като
лъвове и хиени.

20
Черепът на H. naledi и реконструкция на главата му.

Допълнителни
материали

21
23
22
24
23
25
24
25
27