Пътешествие на Чарлз Дарвин с кораба Бигъл

Чарлз Робърт Дарвин е английски учен и естествоизпитател, живял

през XIX век. Той пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в
течение на времето от общ прародител посредством процес, който
нарича естествен отбор.

1. Пътешествието с кораба Бийгъл

Вместо две, експедицията трае почти пет години. Дарвин изпълнява
задълженията си – по-голямата част от времето прекарва на сушата,
като прави геоложки проучвания и събира животински и растителни
експонати, докато HMS Бигъл изпълнява своята хидрографска мисия.
Дарвин си води грижливо бележки за наблюденията и теоретичните си
разсъждения, които редовно се изпращат с експонатите в Кеймбридж,
заедно с писма и с копие на дневника му до неговото семейство.
Дарвин притежава някакъв опит по геология, в колекционирането на
бръмбари и в дисекцията на морски безгръбначни, но във всички
останали области е новак, затова усърдно и с вещина събира образци
за по-късна експертна оценка. Страда силно от морска болест, което
не му пречи повечето от бележките му да са посветени на морските
безгръбначни, като се започне от планктона, който събирал с огромно
удоволствие.
При спирането на брега на остров Сантяго (Кабо Верде) Дарвин
открива, че една бяла ивица в стръмните вулканичните скали съдържа
морски раковини. Капитан Фитцрой му е дал първия том на „Принципи
на геологията“ на Чарлз Лайъл, в която са описани идеите на
униформизма, според които земната повърхност бавно се издига или
потъва в огромни периоди от време. Дарвин се убеждава нагледно в
идеите на Лайъл и възнамерява самият той да напише труд по
геология. В Бразилия Дарвин е възхитен от тропическите гори и
отвратен от робството. В Пунта Алта (Патагония) Дарвин открива в
отвесни скали вкаменелости на едроразмерни изчезнали бозайници, в
близост до съвременни морски раковини – белег за скорошно
измиране без следа от промяна в климата или катастрофално
явление, което да го е предизвикало. Той разпознава слабо проучен
мегатериум с характерна костна броня, което веднага му заприличва
на уголемена версия на бронята на местните броненосци. След като
пристигнали в Европа, тези находки предизвикали голям интерес. Във
вътрешността на страната Дарвин се запознава отблизо със
социалните, политическите и антропологическите особености на
местните жители и техните колонизатори във време на революция.
Той открива, че два вида нанду обитават отделни територии, но
споделят и една обща зона. На юг той навлиза в степите – равнини
върху морски чакъл и черупки на морски животни, в които разпознава
морски тераси в различна степен на издигане над морското ниво.
Докато прочита втория том на труда на Лайъл, Дарвин приема
виждането му за „центрове на зараждане“ на видове, но откритията му
го навеждат на размисли, в които се поставят на изпитание идеите за
плавна непрекъснатост и за измирането на видовете.
На „Бийгъл“ пътували и трима коренни жители на Огнена земя. Те
били заловени при предишното пътуване на кораба и закарани в
Англия, където прекарват една година и сега се завръщали като
мисионери в родните си места. Дарвин ги намира за приятелски
настроени и цивилизовани, но определя техните сънародници като
„мизерни и деградирали диваци“, различаващи се от цивилизованите
хора толкова, колкото питомните животни от дивите. Дарвин си
обяснява различията между неговите съотечественици и местните
жители с различни етапи на културно развитие, а не с превъзходство
на една раса пред друга. По това време той престава да споделя
мнението на познатите му учени, че хората и животните са коренно
различни.
В Чили Дарвин става пряк свидетел на земетресение и вижда ясни
следи от разместването и повдигането на земните пластове. Високо в
Андите вижда морски раковини и вкаменели дървета, расли на
пясъчен бряг. По аналогия на издигането на земната повърхност,
Дарвин прави и днес валидното заключение, че при потъване на
океанските острови около тях се оформят коралови рифове, които
постепенно нарастват и се превръщат в атоли.
На Галапагоските острови Дарвин отбелязва, че наблюдаваните
екземпляри от птицата Многогласен присмехулник (Mimus polyglottos)
в Чили и на всеки отделен остров се различават едни от други.
Записва си информацията, че размерът на черупката на костенурките
се различава, в зависимост от това, от кой остров произхождат.В
Австралия при вида на двуутробното плъховидно кенгуру (семейство
Potoroidae) и на птицечовката, Дарвин има впечатлението, че тези
животни са създадени от двама различни Създатели. Аборигените
намира за „приятни и с добро чувство за хумор“, отбелязва и
страданията им, породени от европейските заселници.
Бийгъл прави проучване върху начина на образуване на атола на
Кокосовите острови и резултатите подкрепят разсъжденията на
Дарвин. Фитцрой започва да пише „Разказ за пътешествията на
Бийгъл“ и след като прочита дневника на Дарвин, предлага да включи
и него в разказа си.
В Кейптаун Дарвин и Фитцрой се срещат с Джон Хершел. Хершел е
писал наскоро на Лайъл, възхвалявайки неговата идея за
униформизма, която отваря смело вратата за хипотези относно
„мистерията на мистериите – заместването на измрели видове с
други“, като „природен, а не като свръхестествен процес“. Докато
подрежда бележките си на път към дома, Дарвин пише, че ако
нарастващите му съмнения относно птиците присмехулници,
костенурките и вълка от Фолкландските острови са оправдани, „те
биха подкопали постоянството на видовете“. По-късно Дарвин
коментира, че подобни факти „изглежда хвърлят светлина върху
произхода на видовете“.
2. Зараждане на теорията за еволюцията
Още преди завръщането на „Бийгъл“ на 2 октомври 1836 г. в
родината, Дарвин вече е станал известен в научните среди. През
декември 1835 г. Хинслоу изпраща до избрани
естествоизпитатели писма, в които възхвалява дописките по
геология на Дарвин.

Събраните образци биват раздадени на специалисти по

ботаника (като Хинслоу) за определяне и класифициране.
Обемът на работата е бил внушителен, част от колекцията е
трябвало да бъде оставена на склад. Изгарящият от нетърпение
Чарлз Лайъл се среща за пръв път с Дарвин на 29 октомври
същата година и скоро го запознава с биолога и палеонтолога
Ричард Оуен. Оуен разполагал с необходимите технически
средства, за да изследва вкаменелостите, събрани от Дарвин. В
резултат на работата на Оуен биват изучени останките на
огромни по размери изчезнали видове ленивец, почти напълно
запазени скелети на непознатия вид ленивец и на гризач с
размерите на хипопотам, и наподобяваш по форма гигантска
капибара. Частите от броня били от вида Glyptodon, гигантски
броненосец, както Дарвин първоначално го е определил. Тези
изчезнали видове са били близки родственици на съвременните
видове в Южна Америка.