ДЖОН МАН, КРИС ШУЛЕР,

ДЖЕФРИ РОЙ, НАЙДЖЪЛ

РОДЖЪРС, МЕРИ-АН ГАЛАХЪР
СВЕТОВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА

Превод: Маргарита Дограмаджян

chitanka.info

1
 Целта на тази енциклопедия е да ви помогне да осъществите
мечтите си: да поемете на поход през най-високите планини в света, да
посетите древни градове на изгубени цивилизации, да се гмуркате сред
коралови рифове или да се докоснете до колорита и магията на
различни култури. Описанията на най-живописните и впечатляващи
места в света ще ви изпълнят с неустоимото желание да поемете на
път.
Тук са включени дестинации, които винаги сте мечтали да
посетите, но поради различни причини не сте успели. Книгата ще ви
вдъхнови и ще ви помогне да планирате бъдещите си пътешествия: да
съставите списък с желаните маршрути и да изберете най-подходящото
време за посещение.
Всяка от главите е посветена на отделна дестинация и описва
причините, заради които си заслужава да я видите: изключителната
природа, уникалната флора и фауна, наследството от древни
цивилизации, съхранените традиции и култура.
Световна енциклопедия на пътешественика предлага богата
информация, онагледена с илюстрации, което ще ви спести ровенето в
брошурите на туристическите бюра. Целта не е да се рекламират
конкретни забележителности, а да се представят непредубедено най-
красивите места на нашата планета. В справочника ще намерите не
само природни, исторически и културни факти за тези дестинации, но
и ценни практически съвети за вашето пътуване. Картите указват къде
се намира мястото, подбраните фотографии се опитват да изградят
някаква представа за него — макар че нищо не може да замени
личното преживяване, а авторите описват собствените си впечатления
и възхищение от забележителностите, за да ви помогнат да изберете
мястото, което най-добре отговаря на личните ви предпочитания и
естетически потребности.

Пътеводител на най-популярните туристически

дестинации в света, които си заслужава да видите.
Разнообразна информация за най-известните
природни и културни забележителности — от Голямата
разломна долина и Големия каньон до изгубените градове

2
на инките в Южна Америка и уникалната дива природа на
Галапагоските острови.
Предложения с най-атрактивните маршрути и най-
подходящото време за посещение.
Практически съвети за безопасно и вълнуващо
пътуване.
Кратки географски сведения и карта на района.
Богат снимков материал.

3
 Оризови тераси в Бали.

Джон Ман е завършил Оксфордския университет със специалност

немска и френска литература. Работил е за международната агенция
„Ройтерс“ и като европейски редактор за „Тайм Лайф Букс“. Сред
публикациите му са: „Ваораните: номадите на еквадорската джунгла“,
„Оцеляването на Малкия Джан“ и „Гоби: пътешествие в пустинята“.
Крис Шулер е бивш журналист и редактор в списание. Като
редактор на свободна практика, специалист в сферата на изкуствата,
архитектурата и историята, той участва в създаването на тематични
атласи и туристически пътеводители, сред които тези на
световноизвестното издателство „Ръф Гайдс Лимитед“.
Джефри Рой е бивш екскурзовод в Африка и Азия,
фотожурналист и официален фотограф на ветерана изследовател
полковник Джон Блашфорд-Снел по време на експедицията му до Гаяна
през 1993 г. Три години по-късно е номиниран за наградата на
„Тревълекс Тревъл Райтърс“ за публикации, посветени на амазонските
влажни екваториални гори. Работи за сп. „Уондърлъст“ и изнася лекции
по фотография и туризъм в Кралското географско дружество, на което е
член.
Найджъл Роджърс е завършил история и история на изкуството в
Кеймбриджкия университет. След дипломирането си пътува много,
пише и редактира книги в областта на изкуството и историята, както и
пътеводители.

4
 Мери-Ан Галахър е работила като авторка и редактор за „Кадоган
Гайдс“, в последните години пътешества и пише на свободна практика.
Написала е повече от двайсет пътеводителя и е съавтор на други
десетина. Сред издателствата, с които работи, са „Дорлинг Киндърсли“
„Нешънъл Джиографик“, „Кадоган“ и „Футпринт Хендбукс“.

Пустинята Пинакълс в Национален парк Намбунг, Австралия.

5
 ВЪВЕДЕНИЕ

За младите пътешествието е част от

образованието, за възрастните — част от
преживяното.
Франсис Бейкън
(1561–1626 г.), английски
философ

6
 Авторът Джон Ман сред ваораните — индианското племе, което
променя представите му за собствения му живот и култура.

Най-дългото пътешествие, предприемано досега, е до вече

изследвано и подробно описано място. И макар че не е съпроводено от
сензационни открития, а само потвърждава известното, то е огромно
постижение за човечеството. Разбира се, става дума за пътешествието

7
до Луната. Но най-поразителното откритие при първото кацане на
Луната през 1969 г. е свързано с онова, което остава назад — онази
блестяща точка сред безкрайната празнота. Иронията на това тридневно
пътешествие се крие в преоткриването на Земята.
Но това едва ли би трябвало да ни изненадва. В крайна сметка
основната цел на всяко пътуване е да видим, да се докоснем и да
опознаем далечни места, като се сдобием и с още една награда: да
преоткрием своята собствена родина и култура, както и самите себе си.
Първия път, когато се отправих на път — имам предвид на
истинско пътешествие, — се озовах на малко летище в амазонската
джунгла в Източен Еквадор. Бях дошъл да пиша за ваораните — племе,
забравено от двадесет години. Хората от малката общност, с които ми
предстоеше да живея, сякаш бяха родени в каменната ера. Ловуваха с
копия и стрели, гордееха се със своята кръвожадност и ходеха голи.
Пристигнах при тях с касетофон, камера и бележник. Шокът от първата
ни среща беше от най-силните в живота ми. Уплаших се не на шега,
когато голите мъже и жени, с разтеглени от украшенията от балсамово
дърво уши, започнаха да дърпат ризата ми и да пипат най-ценните ми
притежания. Не знаех какво да очаквам и се чувствах ужасно
безпомощен.
Постепенно страховете ми намаляха, а интересът ми нарасна.
Водачът ми говореше езика на ваораните. Хората от племето бяха
миролюбиви. Научих имената им и няколко думи от езика им. След
време се изненадах от бързината, с която се приспособих към новото си
обкръжение. Щяха да са нужни години да опозная културата, но само
след няколко дни вече не се стеснявах да ходя гол (но не и бос, защото
втвърдяването на ходилата отнема шест месеца). Простичките
украшения и разтеглените уши вече ми се струваха съвсем естествени,
а обичаите на другите племена, включително и моето собствено, ми
изглеждаха дивашки и ексцентрични.
След две седмици, колкото продължават повечето пътувания в
тази книга, представата ми за нормално придоби нов смисъл. Започнах
да гледам по нов начин на собствената си култура. Преди безкритично
приемах, че Фройд е прав, че сексът е основната движеща сила. Но тук
сексът отстъпваше пред оцеляването. Бракът се диктуваше от
насъщната нужда за изхранване: мъжът ловуваше, жената отглеждаше

8
маниока. За кратко бях подвластен на съвсем друг ритъм. Прибрах се у
дома променен.
НЕПОЗНАТИЯТ СВЯТ

Не е ли достатъчно да четем книги? Защо изобщо ни трябва да

пътуваме? Не може ли да си стоим у дома и просто да разгръщаме
страниците или да „сърфираме“ през чудесата в света? Не. Книгите,
филмите и интернет не могат да заменят преживяванията, способни да
променят живота ни. И вие като мен ще откриете, ако не сте го сторили
вече, че има места и неща, които могат да ни направят нови хора, но не
е възможно да узнаем това предварително. Радостта от пътешествието е
в изненадата и в тръпката. Известно време, може би няколко минути, се
чувстваш като младеж, завладян от трепетите на първата любов. О,
боже, казваш си, нямах представа, че тази планина или този храм е
толкова малък, толкова голям или толкова красив. После мигът
отминава, защото човек не е способен да понесе такова блаженство, но
вълнението се запечатва в съзнанието. Нима е възможно да сме същите,
след като сме посетили пирамидите или Еверест, или Големия каньон?

9
Тасмания — единственият островен щат на Австралия — е земя с
обилни валежи и величествена девствена природа.

10
 Опитът ни от пътешествията естествено не би могъл да промени
света. Но пътуванията могат да променят личния ни живот, ако видим в
тях нещо повече от досадна ваканция, запечатана в клиширани снимки.
Хиляди хора се надяват на промяна всяка година, но от това светът не
става по-добър. Дали и кога ще се случи нещо забележително, зависи
единствено от нас. Няма надежден начин — освен ако не сме поети или
художници — да предадем преживяванията си на другите хора. По-
добре не опитвайте, а ги запазете за себе си, съзнавайки, че сте се
сдобили с нещо неизразимо.

Световна карта.

11
 Оставете чашата с чай у дома и направете пътешествие до
родината на чая — плантациите на Camellia sinensis в планинския
район между Индия и Китай.

Макар и да не сме поети, преживяното има опосредстван ефект.

Започваме да гледаме на нещата около нас по нов начин.
Забележителностите са част от общото ни наследство. Не преоткрием
ли за самите себе си екзотичните места, ще останем ощетени,
изолирани от онова, което би трябвало да е наше достояние като
жители на света в новото хилядолетие.
В миналото хората са били ограничавани от разстоянието, което е
трябвало да изминат пеш, на кон, с кану или кораб. Нужни са били
седмици или години, за да открият нови светове и да се докоснат до тях.
Обиколката на Европа, предприемана от богаташите през XVIII в., е
отнемала месеци. Един от най-големите средновековни
пътешественици — Ибн Батута, успял да обиколи Северна и Източна
Африка, Близкия изток, района на река Волга, Индия и Китай, но това
му коствало 30 години непрекъснато пътуване. Днес за несравнимо по-
кратко време можем да посетим всички места, които е видял той, в
съвременния им облик. Пътешествията ни позволяват да се докоснем
до собствения ни свят и наследство. Като жители на „световното село“,

12
добре е да знаем какво наследяваме и какво оставяме за идните
поколения.
ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ

Никога не е имало по-добро време за пътешествия. Днес човек

може да е в Маями сутринта и при ваораните вечерта (макар те вече да
не са същите, откакто ги видях за първи път). Всички места, достигнати
от Ибн Батута, може да се посетят в рамките на няколко месеца —
невероятна скорост, която би смаяла някогашните пътешественици.
Имате възможност сами да се убедите в това. Почти всички места,
за които се говори в тази книга, могат да бъдат посетени в рамките на
24 часа от всяка точка на света. Бихте могли да плавате дни наред по
Амазонка до прочутия град Манаус, но може да стигнете там и с
директен полет от Рио де Жанейро. Лондончанинът или
нюйоркчанинът може да се озове в най-далечната населена точка —
Великденския остров, само за денонощие. Заможният любител на
пътешествия може да се наслади на всяко място и маршрут, споменати
в тази книга, в рамките на една-единствена година.
Но ви съветвам да изберете туристическата дестинация
внимателно. Пътуването — или по-скоро посещението на тези места —
наистина може да разшири кръгозора ви, ала само ако изборът ви е
направен съзнателно. Една от целите на тази книга е да ви покаже как
да се сдобиете с богати, запомнящи се преживявания, а не да трупате
повърхностни впечатления. Шегата: „Щом е вторник, значи сме в Рим“,
съдържа тъжната истина за масовия туризъм.

13
 Туристите могат да пътуват с лодка по река Лидзян в Югоизточен
Китай, където се намират хълмовете Гуйлин — невероятни скални
образувания, издигащи се сред безброй оризища.

Цел на тази книга е да разшири кръгозора ви, като ограничи

възможните маршрути. Всяка дестинация предлага нещо значимо, което
изисква време да се опознае, но което ще възнагради старанието ви.
Разбира се, малцина имат достатъчно време, да не говорим за
финансови възможности, за да си позволят дълги екскурзии. Повечето
от нас обаче могат да „откраднат“ седмица-две от забързания си живот.
В тази енциклопедия са представени туристически забележителности,
до които можете да стигнете лесно и чието посещение ще ви донесе
приятни изживявания. Не можете да опознаете Киото, ако не овладеете
добре езика и културата на японците; еколозите и геолозите цял живот
изучават Големия каньон и Йосемити; но две седмици на тези места са
достатъчни, за да усетите атмосферата им. Една почивка в планината
Каракорум в Китай може да ви донесе не по-малко дълбоки (макар и
различни) прозрения, отколкото тези на туриста или ездача,
непрекъснато задаващ си въпроса дали ще преодолее следващия рид.
Стесняването на избора на възможните дестинации улеснява
набелязването на целта. Осъществяването й само по себе си носи
удовлетворение, независимо от характера на преживяното на новото
място. Ще добавя, че бихте могли да направите това удовлетворение

14
още по-пълно, като пренебрегнете лесните варианти. Различните
средства за придвижване дават възможност да поемете по малко
познати пътища, да пътувате в стар и бавен автобус, вместо в бърз и с
климатик. Малките неудобства помагат да натрупате впечатления. Да
поемете с автобус към мразовитите пустинни части на Тибет е
рисковано начинание, но то ще направи пристигането в Лхаса по-
сладко.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Фокусирайте се върху това, което предпочитате: дивата

природа или градската среда; близка или далечна дестинация;
непозната култура или родната. Преценете какво може да постигнете за
времето, с което разполагате. Сравнете цените: винаги има и по-евтин
начин, който може да се окаже и по-добрият.
Здраве. Пресметнете рисковете.
Екипировка. Обикновено е добре да се снабдите с нея
предварително, но в някои случаи е препоръчително да се купи на
място при пристигането.
Застраховка. Направете я предварително. Прочетете текста с
дребен шрифт. Ще можете ли да я ползвате на място? Ще ви помогне ли
да се приберете успешно?
Непредвидени ситуации. Направете си резервен план за
действие при непредвидени обстоятелства. Запишете си към кого може
да се обърнете. Проверете алтернативните възможности за пътуване.
Език. В непозната среда опитният гид е ключ към доброто
пътуване. Лошият гид може да го превърне в истински кошмар. Бъдете
предпазливи: няма гаранции на кого ще попаднете.
Комуникации. Проверете дали вашият мобилен телефон има
включен международен роуминг. В непредвидени ситуации не само
може да ви спести време и пари, но и да запази живота ви, както и този
на професионалните спасители.
Брой на пътуващите. Опасно е да пътувате сами. Голямата група
обикновено е ненадеждна. Най-добре е да сте в малка група — от двама
до четирима души.
Джон Ман

15
 СЕВЕРНА АМЕРИКА

Пътуването е повече от разглеждане на забележителности; то е

дълбока и трайна промяна в светоусещането. Мириам Биърд (1901–
1983 г.), американска писателка.

16
 НАЦИОНАЛЕН ПАРК БАНФ

З
а първи
път
при
изследв
ането
на тези
пет

планински вериги в Западна Канада виждах

подобна невероятна гледка… Чувствах се
нищожен и същевременно извисен духом.
Том Уилсън,
пътешественик (1882 г.).

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЛЕТИЩА: Калгари, Едмънтън
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ЗИМНИ
СПОРТОВЕ: март
ЦЕНТЪР „КОЛУМБИЯ АЙСФИЙЛД“:
отворен от средата на април до средата на октомври
www.columbiaicefield.com
СРЕДЕН СНЕГОВАЛЕЖ: 251 см.
ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ „БАНФ ЛЕЙК
ЛУИС“
+ 1 (403) 762–8421 www.banfflakelouise.com

17
 РАЗРЕШЕНИЯ: за влизане в канадските национални
паркове, включително и в Националния парк Банф, се
изисква разрешение. Таксите варират от еднодневни ($ 8) до
годишни ($ 55), с отстъпки за деца и възрастни. Предлага се
и семейно/групово разрешение за кола до седем пътници ($
16 за еднодневен или $ 107 за годишен пропуск).
МЕЧКИ: черните мечки и мечките гризли са опасни,
макар да се срещат рядко. Следвайте указанията в
брошурите, раздавани в парка. Накратко: не приближавайте
мечките, не ги хранете, не бягайте. Отстъпете бавно.

Скалисти планини

Канадските скалисти планини се простират на разстояние 1600 км

в западната част на страната — чак до Аляска, но сърцето на планината
— и най-достъпният район — е областта около град Банф. Лете и зиме
тук идват милиони туристи, алпинисти и скиори. Въпреки тълпите,
всеки може да се почувства също толкова извисен, колкото Том Уилсън,
защото природата е неповторима.
Тези планини са млади и представляват част от зоната, в която
двете американски континентални плочи са се сблъскали с
тихоокеанската плоча преди 70 млн. години. Както при извайването на
една скулптура, така и при младите планини отначало контурите са
сурови. Ледът, снегът, вятърът, скрежът и дъждът са изсекли остри

18
върхове и стръмни скали. От високите ледени полета се спускат
ледници и стриват камъка на прах, който се утаява на дъното на
ледникови езера. Гъсти гори от трепетлика, бор, ела и смърч покриват
по-ниските склонове, спускайки се до бреговете на езерата. По-нагоре
се простират алпийски поляни, осеяни с пирен и синчец, които
постепенно отстъпват на голи, ветровити хребети. Разнообразната
природа — царство на лосове, черни мечки и мечки гризли — е обявена
за резерват преди малко повече от век. През 1858 г. доктор Джеймс
Хектор, който проучвал долината на р. Боу, бил ритнат от товарен кон и
загубил съзнание. Мислейки го за мъртъв, неговият водач индианец се
канел да го погребе, но Джеймс отворил очи и доживял да види как
нарекли прохода, през който минал — Ритащия кон. Скоро след това
пионери изследователи открили, че студените височини се редуват с
горещи низини. Подводни пещи сгрявали ледените води и ги връщали
на повърхността. Серните извори и красивата природа превърнали
областта в прочут балнеокурорт и през 1885 г. тя станала първият
национален парк в Канада — едва 26 кв. км.

Златистият лалугер е един от обитателите на девствените гори в

Банф.

19
 Днес Националният парк Банф обхваща 6680 кв. км площ:
върхове, низини, езера и ледници, които се спускат по протежение на
240 км от границата между Британска Колумбия и Албърта. Банф, както
и другите три парка — Джаспър, Йохо и Кутеней, образуват обширен
район, пресечен от множество туристически пътеки. Само в
Националния парк Банф общата им дължина е 1600 км.
В миналото туристите използвали предимно Канадската
тихоокеанска железопътна линия. Днес по линията се движат най-вече
товарни влакове, макар да се ползва и от големи туристически групи,
организирани от туроператори във Ванкувър, Джаспър и Калгари. Най-
често туристите пътуват с кола или автобус от Калгари, на 90 минути от
парка, и пристигат в един от двата главни центъра — Банф и Лейк Луис.
Внимание: двете места са многолюдни и през летния, и през зимния
сезон.
ВИКТОРИАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ

Горещите извори на Банф — златната мина на града, днес

привличат не по-малко посетители, отколкото в миналото. Най-оживено
е в района на Горните горещи извори, близо до началото на кабинковия
лифт, който стига до връх Сълфър, висок 2263 м. Сред най-известните
сгради в града е и един от първите хотели — „Банф Спрингс“,
чудовище с 578 стаи от викторианската епоха. Построен през 90-те
години на XIX в., той бил най-големият хотел в света. На около 18 км
на юг друг кабинков лифт, комбиниран със седалков, стига до
континенталния вододел.

20
Ледниците и водопадите отмиват наносите и придават на водите на
ез. Морейн бисерен блясък.

Банф е домакин на фестивал на изкуствата, който се провежда

веднъж годишно, но повечето хора идват тук не заради града, а за да се

21
насладят на природата. Туристите, които идват за еднодневен поход,
поемат към р. Спрей и връх Сълфър от хотел „Банф Спрингс“.
Ентусиастите могат да потеглят от място извън града и да стигнат по-
високо. Две големи магистрали минават покрай р. Боу, чиито
изумрудени води се спускат шумно от Ритащия кон през запазилата
девственото си великолепие природа. От по-бързата магистрала А1 и
панорамния път „Боу Вали“ тръгват пет пътеки, дълги от 5 до 28 км,
които минават покрай водопади и езера и предлагат чудно красиви
гледки. Някои от тях се съединяват с пътеките, водещи към курорта
Лейк Луис, разположен на 59 км от Банф.

22
Кристалночистите води се спускат с грохот от скалите, образувайки
Вълшебен водопад — един от многото, захранващи девственото езеро
Морейн.

23
Езерото Луис под връх Виктория е една от най-посещаваните
забележителности в Канада.

Стръмнините над р. Боу привличат само най-дръзките.

24
 Курортният център включва селището и езерото Луис, отдалечено
на 5 км. Именно езерото привлича туристите. Известно като „перлата
на Скалистите планини“, то дължи перления си цвят на „скалното
брашно“, или скалния прах, отмиван от ледниците. Резултатът —
въпреки натрапливото присъствие на хотел от 20-те години на XX в. —
е съвършена панорамна гледка при изгрев и залез, когато водите на
езерото отразяват околните заснежени върхове и гористи хълмове в
„цветове, откраднати от опашката на паун“, според израза на един
възхитен писател.
Разбира се, през лятото пътеките край езерото са пълни с туристи.
Маршрутът край ез. Агнес, на около километър от ез. Луис, се определя
като най-посещавания в Скалистите планини. Но по-амбициозните
лесно могат да открият и други природни прелести. Само на 13 км е ез.
Морейн, толкова впечатляващо с блестящите си тюркоазени води и
увенчано с корона от десет върха, че украсява старите канадски
банкноти от 20 долара. Една от няколкото пътеки, които тръгват от
езерото, води към най-високата точка (2605 м), до която може да се
стигне по пътека в Скалистите планини. Това е и най-популярният
район за зимни спортове в Канада — със седем големи ски курорта, два,
от които са близо до Банф и един край ез. Луис. Курортите предлагат
писти за слалом, разходки със ски сред природата, шейни с кучешки
впряг, катерене по лед, пързаляне с кънки, каране на сноумобили,
преход със снегоходки, разходка с хеликоптер, каране на ски извън
пистата, каране на джип в каньоните, както и риболов. От връх Норуей,
издигащ се непосредствено на север от Банф, се спускат добри скиори;
единствено тук в целия район се предлага и възможност за нощно
каране на ски.
ГИГАНТСКО ЛЕДЕНО ПОЛЕ

Тези, които търсят девствена природа, могат да се отправят по

магистрала 93 (Айсфийлдс Паркуей) на север — към ски курорта
Джаспър. Макар че районът се посещава от 1 млн. души годишно, все
още е изненадващо запазен. На разстояние 230 км има само три
бензиностанции, а снегът често затваря пътя в периода октомври-май.
На около 120 км северно от Лейк Луис се намира леденото поле
Колумбия (325 кв. км лед и сняг) — най-голямата ледена област на юг
от Северната полярна окръжност и на север от Екватора. От полето

25
водят началото си шест големи ледника, три, от които се виждат от
магистралата. Туристическият център „Айсфийлд“ предлага карти и
информация за разходки сред леда. Ако имате подходяща екипировка —
топли ботуши и дрехи, които могат да ви предпазят от студения вятър и
рязкото спадане на температурите край ледените полета, — тези
разходки ще ви предложат драматичен досег със силите, които все още
извайват тези диви върхове.

26
 ГОЛЕМИЯТ КАНЬОН

П
ред
очите
на
всеки,
който
застан
е на
ръба на
Големи
я
каньон,
се разкрива гледка, която не може да се види
никъде другаде на планетата.
Франсоа Е. Матес,
един от първите геолози,
изследвали каньона.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ДЪЛЖИНА: 443 км
ДЪЛБОЧИНА: 1,6 км
ШИРИНА: средна широчина 16 км; най-малка
широчина 180 м, най-голяма — 28,81 км
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
от
средата на май до средата на юни (за да се
избегнат най-големите тълпи и горещината)
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
сутрин и вечер, когато е хладно и
слънчевите лъчи падат косо.
КЛИМАТ: летни температури над 38°C,

27
 зимни до — 18°C
КАКВО ДА НОСИТЕ:
туристически обувки, бутилки с вода.
ИНФОРМАЦИЯ:
информационната служба в парка
Тел.: +1 (928) 638–7888
www.nps.gov/grca

Голям каньон.

Независимо от всичко, което си чул или чел за Големия каньон

(включен в Списъка на световното културно и природно наследство на
ЮНЕСКО и обявен за едно от седемте природни чудеса на света),
първият поглед непременно ще те накара да затаиш дъх.
Дълбоката 1,6 км клисура има средна ширина 16–19 км. Река
Колорадо се спуска в югозападна посока от своя извор в Скалистите
планини и се врязва в платото по протежение на 446 км от Лийс Фери
до ез. Мийд.
Колоритната експресивност на пейзажа се дължи на различната
възраст на геоложките пластове, най-старите, от които са на повече от 2
милиарда години, преливащи в различни нюанси на сиво, зелено,
кафяво и червено. Възрастта на част от скалите може да се определи по
запазените в тях вкаменелости. Стръмни скали, закътани пещери и

28
красиви каменни сводове се издигат на височина 120–150 м. Стичащият
се по тях железен оксид прибавя допълнителна багра към палитрата от
цветове. Когато слънчевите лъчи озарят каньона, пронизвайки
облаците, блестящите нюанси образуват вълшебни, променящи се
образи — мечтана гледка за фотографи, художници и за смаяните
посетители, чийто брой надхвърля 4,5 млн. годишно.

Канадският муфлон се среща в по-малко достъпните части от

каньона.

Националният парк Голям (Гран) каньон е създаден през 1919 г.

Сегашните му граници, ограждащи 4950 кв. км, са установени със
Закона за разширяване на националния парк от 1975 г. Днес
посетителите могат да се насладят на панорамните полети, предлагани
от летището край индианското селище Тусаян. Други предпочитат да
изминат 130 км с кола от град Флагстаф, а трети избират железопътната
линия и пътуват около два часа от Уилямс, Аризона.

29
 Безлюдното гористо плато Кайбаб на Северния ръб контрастира с
голия, осеян с посетители Южен ръб.

Най-лесният начин да стигнете до местата за наблюдение на

Южния ръб е да оставите колата си на паркинг и да използвате
системата от безплатни автобуси совалки. Сред петте хотела на Южния
ръб са наскоро ремонтираният „Ел Товар“, със 78 стаи, построен през
1905 г., и „Брайт Ейнджъл Лодж“, построен 30 години по-късно. „Гранд
Кениън Лодж“, с 201 стаи, е разположен на по-малко посещавания
Северен ръб, виещ се в продължение на 344 км. В дъното на каньона, от
северната страна на р. Колорадо, по протежение на Брайт Ейнджъл
Крийк, къмпингът „Фантъм Ранч“ предлага каменни бунгала с
тоалетни, но без душове, плюс четири спални с нарове, отделно за жени
и мъже, всяка с душове и тоалетни. Резервациите за престой в тези
обекти трябва да се правят от шест месеца до една година
предварително, макар че е възможно някой да се откаже в последната
минута. До „Фантъм Ранч“ се стига след уморителен преход пеш или с
муле, както и с рафтинг.

30
31
 Рафтърите се придвижват спокойно покрай стръмните скали на
каньона Марбъл, но навсякъде другаде река Колорадо показва острите
си зъби.

Петнадесеткилометровият преход по пътеката Брайт Ейнджъл се

изминава от мулета, които пренасят провизии и туристи в ранчото. На
Северния ръб фирмата „Кениън Трейл Райдс“ предлага половин ден
яздене (2,9 км) по дългата 22,5 км пътека Северен Кайбаб до тунела
Супай. Нужно е да знаете, че има ограничения за теглото и височината
при язденето на мулета, така че е възможно да ви поднесат неприятен
сюрприз.
По-смелите туристи могат да избегнат тълпите и да видят гледки,
недостъпни за хората, които плахо надзъртат от ръба или се взират в
пътеката от гърба на муле. Служителите в националния парк са
поставили табели на няколко езика с предупреждения от рода на: „Не се
опитвайте да изминете пътя до реката и обратно за един ден;
внимавайте да не се обезводните; избягвайте да се движите в най-
горещото време на деня; яжте често; спирайте за почивка на сенчести
места; дръжте ризата, шапката и кърпата около врата си влажни“.
Един от по-лесните маршрути е Римският път, който следва
Южния ръб в продължение на километри. Някои участъци са павирани
и по тях може да се мине с инвалидна количка. Брайт Ейнджъл Пойнт,
Трансепт и Уидфорс на Северния ръб предлагат прекрасни гледки.
Не тръгвайте на път, ако нямате подходяща екипировка за прехода
по трудните пътеки Брайт Ейнджъл, Кайбаб и Северен Кайбаб.

32
Големият каньон е своеобразен напречен срез на най-горните пластове
на земната кора. Ако се направи разрез на кое да е африканско,
азиатско или австралийско плато, ще откриете голяма прилика.

Пътеката Брайт Ейнджъл може да се извърви за 4–6 часа (15,4 км

от изходния пункт до „Фантъм Ранч“), но завръщането изисква двойно
повече време. При слизането ще натоварите коленете и пръстите на
краката си; изкачването може да затрудни сърцето и белите ви дробове.
За разлика от Южен Кайбаб, Брайт Ейнджъл предлага две места за
почивка и питейна вода в „Индиан Гардън“, на 7,4 км от ръба. Пътеката
Южен Кайбаб е по-стръмна, но разстоянието до „Фантъм Ранч“ е само
11,4 км.
Северният ръб е 305 м по-висок от Южния; 2,4 км на север от
„Гранд Кениън Лодж“ пътеката Северен Кайбаб се спуска в
продължение на 22 км до разклонение, близо до „Фантъм Ранч“:
единият маршрут води през моста Силвър до пътеката Брайт Ейнджъл,
а другият — през по-стария мост Блек до пътеката Южен Кайбаб.
КАНЬОНЪТ ХАВАСУ — ЕДИН ОТДЕЛЕН СВЯТ

Пътят за каньона Хавасу, разположен североизточно от Пийч

Спрингс и на около 145 км северно от Селигман, Аризона, тръгва от

33
Хуалапай Хилтоп. Дългата 12,9 км пътека в резервата Хавасупай води
до село Супай. Разположено край кристалните води на Хавасу Крийк,
селцето е известно като дом на „хората от синьо-зелената вода“.
Първите 2 км по пътеката Хавасу предлагат серия от стръмни
спускания и изкачвания, като на места надморската височина намалява
с 335 м. Още 274 м надморска височина се губят при селото, до което се
стига след по-малко от 11 км. По пътеката минават 25 000 туристи
годишно, идващи да се насладят на водопадите Навахо, Хавасу и Муни.
Любителите на рафтинга по р. Колорадо изминават 16 км, за да видят
водопада Муни. Край водопада има къмпинг (изисква се разрешение от
племенния съвет) и хижа с 24 стаи. Другите варианти за изминаване на
този маршрут включват езда с кон и полет с хеликоптер. Единственото,
което напомня цивилизацията, е шумът от тракторите на село Супай,
обработващи нивите с царевица, фасул, тиква и слънчоглед на дъното
на каньона.
Няма по-добър начин да разгледате каньона от рафтинга. От Лийс
Фери до ез. Мийд р. Колорадо образува малки и по-големи бързеи.
Пътуването може да продължи от 3 до 16 дни. Националният парк
Голям каньон използва своя собствена скала от десет точки за
класификация на бързеите. Водопадите Ханс, Хорн Крийк, Кристал и
Лава, където реката е най-пълноводна, получават по десет точки. За
плаване се използват по-малки салове или лодки с весла (в които гребат
пътниците), както и по-големи, дълги 10,6 м, моторни салове. Добре е
резервациите за рафтинга да се направят доста по-рано.
Големият каньон покорява всички без изключение; никой не се
съмнява, че е видял едно от чудесата на света.

34
Ако направите резервацията си навреме, можете да слезете с муле по
тесните пътеки от Южния ръб до дъното на каньона.

35
Водопадите в индианския резерват Хавасупай, аванпост по пътя към
Големия каньон.

36
 СКАЛНИТЕ ФЕНОМЕНИ В ЙОСЕМИТИ

И
зследов
ателят
Джон
Мюр,
извоюв
ал на
Йосеми
ти
стату
т на
национ
ален
парк, го нарича „планински дворец, в който
природата е събрала най-скъпите си съкровища“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
РАЗМЕРИ НА ДОЛИНАТА: дължина 11,2 км,
ширина до 1,6 км
ПЛОЩ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРК: 3108 кв. км
ИНФОРМАЦИЯ: получава се от туристическия
център в Йосемити Вилидж.
Тел.: +1 (209) 372–0200 www.nps.gov/yose
НАЙ-ПОДХОДЯЩ СЕЗОН ЗА АЛПИНИЗЪМ:
април и май; септември. През зимата паркът е покрит със
сняг,
РАЗРЕШЕНИЯ: за посещение на парка (за дългите
маршрути) в периода между 15 май и 15 септември трябва
да бъдат издействани предварително.
Направете резервация онлайн, на тел.:

37
 +1 (209) 372–0740, или с писмо go Yosemite
Association, РО Box 545, Yosemite, СА 95389.
ВАЖНО: Можете да избегнете тълпите, като
участвате в лотария (yosemitepark.com). Спечелилият има
право да избира между различни маршрути с водач и
вариант с яздене на муле. Екскурзията е с преспиване в
предварително определени къмпинги, където се сервира
храна. Носете само раница с вода и най-необходимите
принадлежности.

Скални феномени в Йосемити.

38
Обгърнат с мантия от сняг, Хаф Доум стои на стража край
долината.

39
 Вертикалният скален масив Хаф Доум се е образувал под мощното
ерозивно действие на движещия се ледник, който буквално е разцепил
планината.

През 1851 г., докато преследват индианци, укриващи се край р.

Мерсед, калифорнийски войници доброволци навлизат дълбоко в
планината Сиера Невада и се озовават в прекрасна земя с гранитни
исполини, гигантски дървета и пенливи водопади. Един от войниците
— младият лекар Лафайет Бунел, научава, че местните племена наричат
мястото Йосемити — „сива (гризли) мечка“. През 1864 г. районът става
държавна собственост. През 1890 г. долината и прилежащата й
територия с обща площ 303 000 хектара се превръща в един от първите
три американски национални парка.
Сиера Невада се е образувала преди около 10 млн. години. После
две други сили — водите на р. Мерсед и глетчерите от ледниковата
епоха — са ваяли долините и хребетите й. Глетчери с дебелина над
1000 метра изпълвали цялата долина. Ледниковата ерозия образувала
кухини (циркуси) в скалните масиви и създала причудливи форми —
като Хаф Доум и Ел Капитан, най-големия в света гранитен монолит,
висок 1066 м. Когато ледовете се стопили, езерата се просмукали в
почвата и образували плодородни долини.
Ерозионните сили продължават да действат и в наши дни, макар и
по-слабо: тяхно творение е 189-метровият водопад Брайдъл Вейл, както
и двойният водопад Горен и Долен Йосемити, който е най-високият в
Северна Америка — 739 м.

40
 Заострените върхове на Катидрал Спайърс са образувани от
разрушителното действие на ледниците и реките върху меките скали.

Плодородната почва допринася за растителното многообразие:

тук се срещат над 1000 вида диви цветя и дървета, сред които черен
дъб, тамянов кедър, бор пондероза и гигантска секвоя. Макар и не
толкова високи, колкото своите посестрими по крайбрежието, секвоите
достигат над 60 м. Гризли Джайънт, както наричат едно от дърветата
ветерани в Марипоса Гроув, е на 2700 години.
Над 4 млн. туристи посещават Йосемити Вилидж годишно.
Мнозина се възползват от услугите, които предлага местният
туристически център, и поемат с автобусите совалки по панорамния
Тайога Роуд, някога маршрут на кервани до мините в далечния край на
Сиера Невада. Разхождащите се в парка имат лесен достъп до водопада
Йосемити, езерото Мирър и Хаф Доум. По-запалените туристи
предпочитат пътеките, водещи на североизток до алпийските склонове
на Туолъми Медоус или на юг — до Марипоса Гроув, за да видят
Гризли Джайънт и „дървото тунел“, през което минава път (до 1969 г. е
имало две такива дървета, но едното е паднало). Дори тези пътеки в
някои моменти изглеждат прекалено оживени.
ДАЛЕЧЕ ОТ ШУМНАТА ТЪЛПА

По-смелите туристи, подготвени за по-дълъг престой, могат да се

отдалечат от шосетата и оживените пътеки. В парка се организират

41
курсове по алпинизъм за начинаещи, а опитните алпинисти могат да
избират между гранитните гиганти. Хаф Доум се смята за най-
стръмната скала на континента — само 7 градуса отклонение от
вертикала, а Глейсиър Пойнт, висока 969 м. и на около километър от
Хаф Доум, предлага невероятни гледки.
Разрешенията за пешеходен туризъм са ограничени: 60% се
издават предварително след подаване на молба до управата на парка;
останалите се издават съобразно реда на пристигане от местните
паркови надзиратели. Снабдилите се с разрешение имат достъп до
къмпингите във високите части на планината и до дългите над 1120 км
пътеки. Те могат да се насладят на смайващо природно разнообразие.
Пътеките водят от сухите хълмисти подножия, обрасли с бор и дъб,
през тучни поляни покрай буйни потоци до красиви гори от клен и
дъгласова ела. На още по-голяма височина белият бор постепенно се
разрежда, достигайки линията, отвъд която се възправя билото на Сиера
Невада, с два върха (Лайъл и Дейна), високи почти 4000 м.
В горите се срещат койоти, лисици, скунксове и миещи мечки.
Мечките гризли, чието име носят долината и паркът, отдавна са
изчезнали, но дълбоко в планината туристите могат да видят
черноопашати елени, наречени елени мулета заради дългите им уши,
които кротко пасат по поляните. Случва се да попаднат и на черна
мечка, търсеща нещо за ядене — от горски плодове до изхвърлен
бонбон. Черните мечки, които в действителност са предимно кафяви, са
доста агресивни и могат да нападнат човек, ако са изплашени.
Туристите трябва да вдигат силен шум, а къмпингуващите да държат
храната си прибрана. Никога не ги хранете!
Един от най-популярните, но и най-трудни маршрути е 27-
километровият преход до Хаф Доум. Стръмната пътека по склона на
долината Литъл Йосемити се изкачва на височина почти 600 м покрай
водопадите Върнал и Невада, минава зад Хаф Доум и продължава по
огромния извит гръб на скалата. С помощта на издълбаните стъпала и
въжетата перила се достига до почти вертикалния, висок 1450 м връх.
Възможно е да се стигне дотам за един ден, но трябва да сте в добра
физическа форма и да тръгнете рано.

42
Водопадът Брайдълвейл, известен сред местните племена като Духът
на димящата вода.
ДЖОН МЮР — ПИОНЕР НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО ДВИЖЕНИЕ

Роденият в Шотландия учен и природозащитник Джон Мюр

(1838–1914 г.) е главният инициатор за създаването на Националния
парк Йосемити. Пристигнал В Сан Франсиско през 1868 г., Мюр
проучва къде има „дива природа“ и узнава за Йосемитската долина.
Щом я вижда, осъзнава, че долината е резултат от ледникова
дейност. Посещението му там, както и в други девствени райони на
запад, го вдъхновява да поеме инициатива за опазването на
природното богатство на Сиера Невада. Така се създава движение в
защита на природата, както и група за натиск върху федералното
правителство, в резултат на което през 1890 г. се раждат първите
национални паркове. През 1892 г. Мюр става съосновател и секретар

43
на „Сиера Клъб“ (чиито членове и днес работят за опазване на
дивата природа и осигуряване на достъп до нея) и скоро в Туолъми
Медоус се организират постоянни летни лагери. Един от най-
атрактивните туристически маршрути носи името „Джон Мюр“:
пътеката тръгва от Йосемити Вилидж, минава през Медоус и стига
до връх Уитни — на разстояние 192 км в южна посока.

44
САН ФРАНЦИСКО И ЗАПАДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ

С
уроват
а
природ
а в Биг
Сър, на
160 км
от
залива
Сан
Франси
ско, е в
пълен контраст с удобствата и развлеченията на
големия град.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
октомври
(заради гей парадите по време на празника Вси светии
в квартал Кастро,
по-малкото туристи и липса на мъгла по
крайбрежието)
ШОФИРАНЕ В ГРАДА: паркирайте с обърнати
към тротоара гуми, ако слизате по
нанадолнище, и ги завъртете към улицата,
ако се изкачвате. Такъв е законът.
НАСТАНЯВАНЕ: рядко е проблем. Туризмът е
основното препитание на хората в града и
няма да останете без стая.
ПЪТУВАНЕ ДО БИГ СЪР:
общественият транспорт е ограничен.

45
 По-добре използвайте автомобил и после повървете
пеша.

46
47
 Сан Франциско.

Възходът на Сан Франциско се свързва с калифорнийската златна

треска в средата на XIX в. Залежите, в комбинация с близостта на
естествено пристанище, създават град, който за своите жители и
милионите туристи често изглежда „златен“. Над пролива Голдън Гейт,
който свързва най-големия залив на Калифорния с Тихия океан, минава
грандиозен висящ мост, едно от чудесата на модерния свят.
Специфичният мек климат на града, обусловен от съчетанието на
хладните океански води и горещия калифорнийски климат, уникалното
му разположение, архитектурата и културата го правят достоен за
„златния“ му произход. С население малко над 750 000 души и площ
едва 116 кв. км, той притежава едновременно чара на малкото селище и
преимуществата на големия град, подплатени с изключителна
толерантност. Тук битниците, хипитата и гейовете се чувстват като у
дома си.

Мостът Голдън Гейт, разположен на Входа на залива Сан Франсиско,

е дълъг 1272 м.

Очарованието на града се дължи донякъде и на неговата

достъпност. Макар да е център на големия метрополис около залива
Сан Франсиско, той е ограничен от полуострова, на който е разположен,
и е един от малкото американски градове, където колата не е
задължителна. Градът е ваш, стига да носите подходящи обувки, както
и яке за внезапния хлад и прочутата мъгла на Сан Франсиско, и да сте

48
готови да изкачвате хълмове — тук броят им надхвърля 40, — които
следват един подир друг като стъпала. Усетите ли умора, наблизо са
трите стари и радващи се на особена почит трамвайни линии,
превозващи редовните пътници и туристите до залива и обратно.

Фееричното нощно осветление разкрива уникалната красота на Сан

Франсиско.

Отправната ви точка — и в географски, и в исторически план —

би трябвало да са доковете. Триъгълникът от земя с периметър 9,6 км,
очертан от Ван Нес Авеню, Маркет Стрийт и крайбрежната алея
Ембаркадеро, е сърцето на града. Кеят на рибарите, с многобройни
магазини и ресторанти, се намира на гърба на Северния плаж, който все
още пази бохемската атмосфера, превърнала го в любимо място на
бийтпоколението от 50-те години на XX в. Кратко изкачване — и се
озовавате на Телеграф Хил, увенчан от Койт Тауър — паметник с
изящни фрески, посветен на градските огнеборци.

49
 Сградите от началото на миналия век са не по-малко характерни за
Сан Франсиско от небостъргачите.

От Кея на рибарите може да вземете трамвай до Юниън Скуеър,

където да се присъедините към туристите, привлечени от
великолепната фасада и лобито на хотел „Сейнт Франсис“ в стил арт
деко. На Ноб Хил и на съседния Рашън Хил се намират големите
хотели и къщите на богаташите, които са натрупали състоянието си във
финансовия център по-долу. На юг е разположен Чайнатаун — потънал
в неонови светлини свят със собствени училища, банки, храмове и
вестници, както и над 100 ресторанта. На югозапад се намират бордеите
на Тендърлойн, контрастиращи с великолепието на съседния Сивик
Сентър. На запад от Кея на рибарите се намира мостът Голдън Гейт,
първият голям висящ мост в света, дълъг над километър. Макар да е
завършен през 1937 г., все още впечатлява с архитектурата си и
представлява вълшебна гледка, когато мъглата „погълне“ основите му.
За мнозина чарът на Голдън Гейт се е оказал фатален: всеки месец

50
половин дузина самоубийци намират смъртта си във водите, на 80 м
под моста.

Две от най-известните забележителности на града в един кадър:

трамваят и бившият затвор на остров Алкатрас.

Два километра по̀ на юг се намира Голдън Гейт Парк, проектиран

от Фредерик Олмстед, създателя на нюйоркския Сентръл Парк. В парка
с площ 404 хектара се редуват поляни, езера и градини, музеи
(включително великолепният музей на изящните изкуства „М. X. де
Янг“) и най-високият изкуствен водопад на Запад, чиито води се
спускат към солидния, но неприветливо студен вълнолом.

51
Биг Сър е живописна крайбрежна ивица на юг от Сан Франсиско, през
която минава щатска магистрала 1.

Кеят на рибарите, някога действащо пристанище, днес е пълен с

ресторанти и магазини.
ПРИБОЯТ, КИТОВЕТЕ И ДИВАТА ПРИРОДА

Посетителите на Сан Франсиско, търсещи по-голямо уединение и

спокойствие, шофират на юг по панорамната крайбрежна магистрала.

52
На 38,5 км южно от града се намират дивите и самотни плажове на
Аньо Нуево Пойнт, които са дом на най-голямата континентална
колония на северния морски слон.
Влизането в държавния резерват става само с разрешение (което
може да се получи предварително от управата на парка), но тези
изключителни същества предлагат незабравим спектакъл, включващ
ухажване, чифтосване и раждане върху пясъчните дюни. На около 120
км на юг се намира Санта Крус — град, основан от испански мисионер
през 1791 г. Днес почти не са останали следи от испанския
католицизъм, като изключим реконструираната сграда на мисията от
1792 г. Тихоокеанските вълни се разбиват в залива Монтерей, превърнат
във вълнуваща плажна атракция от гигантско скоростно влакче.

Пеликаните летят бавно и величествено, подобно на праисторически

птици, над плажовете на Монтерей и Кармел.

Самият Монтерей възниква като център за улов и консервиране на

сардини, но улица „Консервна“ — обезсмъртена в едноименния роман
на Стайнбек — и Кеят на рибарите днес са пълни с лъскави търговски
безистени, барове и дискотеки. Най-популярното място е Аквариумът, с
гора от кафяви водорасли, басейн, където посетителите могат да
докосват скатове, и огромна витрина (твърди се, че е най-голямата в

53
света), зад която се вижда подводният тихоокеански свят: костенурки,
риби луни, акули и медузи. Трийсеткилометровата обиколка на
полуостров Монтерей с автомобил предлага красиви гледки с гори от
монтерейски кипарис и излежаващи се на слънце тюлени и стига до
Кармел, Мека за търговците и художниците, където музиката на
публични места е забранена.
Биг Сър — крайбрежната ивица на юг от Монтерей, е в рязък
контраст с градската северна зона. Дълга редица от изложени на
морските стихии скали бележи границата между парка Лос Падрес
Нешънъл Форест и планинската верига Санта Лусия. Щатска
магистрала 1 лъкатуши през една от най-големите непокътнати
крайбрежни ивици в света — покрай малки заливчета и живописни
клисури. Едно от малкото места, където може да се докоснете до брега,
е Пфайфър Бийч. Изрязана от морето арка се извисява в подножието на
високи скали и може да се види как пеликани ловуват риба отвъд
вълнолома.
Тук къмпингуването буквално е начин на живот. Има половин
дузина големи къмпинги, а на около два километра навътре от Пфайфър
Бийч, на река Биг Сър, се намира къмпингът, който служи за вход в
щатския парк Биг Сър. Множество пътеки водят във вътрешността на
Биг Сър и Лос Падрес, където скитат елени и американски рисове. След
изморителен двучасов преход по пътеката Бъзардс Руст пред погледа ви
се открива панорамен изглед към целия район. Гледката наистина е
прекрасна, а в месеците октомври и ноември (когато мъгливите дни са
малко) имате възможност да зърнете видри и сиви китове.
За разлика от мъгливите скали и пенестия прибой южно от Сан
Франсиско, разположеният на около 400 км на север Национален парк
Ласън Вулканик предлага невероятен пейзаж с действащи вулкани,
бълбукащи горещи извори и странни образувания от застинала лава на
фона на големи гори, осеяни с бистри езера. През парка минава
панорамна магистрала, но за да се насладите докрай на природните
красоти, поемете по една от многобройните, отлично поддържани
туристически пътеки.

54
 ЦАРСТВОТО НА ДИВАТА ПРИРОДА

С
тенли
откри
Ливинг
стън в
дебрит
е на
Африка
, преди
повече
то
нюйорк
чани да
са разбрали за съществуването на този рай до
задния им двор.
Линкълн Барнеш,
писател естественик.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
сезонът на черната муха (от началото на юни до
средата на юли)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТУРИЗЪМ И
КЪМПИНГУВАНЕ:
Планински клуб „Адирондак“ в Лейк Джордж (тел.:
+1 (518) 668–4447),
Лейк Плесид (тел.: +1 (518) 523–3441) или
информационният център „Хай Пийкс“,
5 км южно от Лейк Плесид.
ТРАНСПОРТ: автобуси от Олбани до езерата
Плесид, Тъпър и Джордж.

55
 Планински масив Адирондак.

Държавният парк Адирондак е своеобразен парадокс. По-голям

от няколко щата и от някои държави, с територия почти колкото Белгия,
той се намира близо до най-гъстонаселения район в САЩ — на 320 км
от Ню Йорк.
До 30-те години на XIX в. неговите езера, гори, реки и ниски
заоблени хълмове, разположени на площ 12 950 кв. км, са били
съвършено непознати. За езерото Шамплейн, разположено до
североизточната му граница, близо два века са се били французи,
британци и индианци, тъй като представлява удобен воден път между
Канада и р. Хъдсън. Но дивата природа дори не е имала име до 1838 г.,
когато геологът Ебенизър Емънс предлага видоизмененото название на
едно от индианските племена алгонкин. Членовете на това племе
преживявали с дървесни пъпки и кора през зимата, затова били
наречени от своите врагове — ирокезите, ратиронтак — „дървоядци“.
Областта става един от първите щатски паркове през 1894 г., когато
щатът Ню Йорк обявява, че „този горски резерват ще остане завинаги
дива горска земя“.

56
Белоопашатият елен е един от най-известните обитатели на горите.
Храни се с трева, папрат, клонки и листа, а през лятото влиза и в
езерните плитчини да търси водни растения.

До 80-те години на XX в. Адирондак е най-големият парк в САЩ

(днес Врангел-Сейнт Елайъс в Аляска е по-голям). Той обхваща
различни земи: 3885 кв. км непокътнати диви райони, достъпни само
пеш или с кон, както и райони с добре поддържани щатски къмпинги,
ски центрове, обществени плажове и съоръжения за воден спорт.
ДРЕВЕН ПРОИЗХОД

Планинският масив Адирондак принадлежи към една от най-

древните планински системи в света. Тук няма вкаменелости: скалите
са образувани 700 млн. години преди да се появи живот на Земята. По

57
онова време районът представлявал морско дъно, затрупано от лава и
утайки. По-късно, при сблъсъка на континенталните плочи, се
образували върхове, високи над 6000 м, в пет вериги, простиращи се в
посока североизток-югозапад — линии, които могат да се проследят и
днес.

58
Този огромен район е осеян с меки, заоблени била, ерозирали от някога
високите планини, и със стотици езерца.

Допреди 500 млн. години, когато континентите се разделили,

ерозията вече била деформирала планините до неузнаваемост. Преди

59
около 425 млн. години Северна Америка отново се сблъскала с Европа
и така се образували Апалачите, които издигнали нов ръб на
Американския континент, превърнал се в щит на Адирондак. Стотици
милиони години районът останал спокоен. После настъпил последният
етап във формирането му — в продължение на 1 млн. години ледът
заглаждал релефа и издълбавал долини. Когато се оттеглил за последен
път — преди 10 000 години, долините и вдлъбнатините се напълнили с
вода, образувайки речните системи и 2000-те езера на Адирондак.

Гористите брегове и централният остров на ез. Плесид са защитени

от широката верига на планината Уайтфейс.

60
 Хотел на брега на ез. Плесид — райско кътче за разходка и риболов.

Затова почвеният слой е тънък, а планините са ниски, но

растителността е разнообразна: видове с мека дървесина (като смърч и
балсамова ела във влажните райони) се редуват с видове с твърда
дървесина (по края на долините), с алпийски храсти и голи скали над
1493 м височина. Особено притегателен за туристите е североизточният
район Хай Пийкс, където 46 върха (с височина над 1000 м) обкръжават
най-високата точка в щата Ню Йорк — връх Марси (1625 м). Гледката
оттук е прекрасна — ето как я описва Джон Чейни, изкачил пръв върха
през 1837 г.: „Под мен старият Шамплейн, макар и отдалечен на 80 км,
блести като бяла брезова кора в лунна мразовита нощ; отвъд него
Зелените планини на Върмонт чезнат полека в далечината, както
изстива следата след появата на росата“.

Синята лента на ез. Лонг преминава през центъра на щатския парк.

Езерото достига 21 км дължина, но широчината му някъде е едва 91
м.

61
 ТАЙНИЯТ ИЗВОР НА РЕКА ХЪДСЪН

Сред безбройните реки на Адирондак най-известна е Хъдсън —

поне по име, защото тази част на реката е позната на малцина.
Устието й, отдалечено на 490 км и разположено на границата на Ню
Йорк и Ню Джърси, е най-голямото морско пристанище в света. Но
тук р. Хъдсън е само поток, който води началото си от ез. Хендерсън
— или поне така се е смятало по времето, когато били създадени
първите карти. Всъщност първоизточникът й е езерце, което се
намира 9,6 км по-нагоре от Хендерсън, но то е достигнато за пръв
път едва през 1872 г. от щатския топограф Верпланк Колвин, който
го описва в доклада си по следния начин: „миниатюрна сълза от
облаците, прекрасно езерце, диплещо се под полъха на планинския
бриз“. Сравнението допада на шефовете му и те кръщават езерото
Тиър (Сълзата). Подобно на повечето водоеми в района, и това езеро
се пълни с растителна и скална утайка от склоновете на връх Марси.
Но иначе районът е съхранен във вида, в който го е заварил Колвин.
ЗЕМЯ НА ЛОВЦИТЕ НА ЕЛЕНИ

Макар че в планината има черни мечки, те рядко се срещат край

къмпингите, защото боклукът вече не се оставя на открито. Все пак
самотните къмпингуващи трябва да спазват препоръките и да прибират
храната. Най-често срещаното животно е белоопашатият елен, който се
храни с трева, папрат и златник през лятото и с канадска ела, ясен и
клен през мразовитите зими. И тъй като неговите врагове, главно
вълците, са изчезнали отдавна, популацията от елени би се увеличила
многократно и би унищожила зимните източници на храна, ако не се
регулира от хората: ето защо това е един от най-популярните райони за
лов на елени.
Населението тук е малобройно — едва 125 000 души, — но всяка
година около 9 млн. туристи пристигат на ски, риболов, почивка, лов и
алпинизъм (има клуб за онези, които са изкачили връх Марси и
неговите 45 съседа — „Фортисикстърс“). Повечето посетители идват
през лятото, в края на юли (преди това, за период около 6 седмици,
утрините и вечерите са истинско мъчение заради хапещите черни
мухи).

62
 Лейк Джордж е популярен и постоянно разширяващ се курорт. Но
при наличието на 3200 км пътеки може да минат дни, преди човек да
види някого. Туристите са свободни да опъват палатките си навсякъде,
стига да са отдалечени на не по-малко от 45 м от пътека, път, воден
източник или къмпинг, и не по-високо от 1219 м. Каращите кану могат
да използват дългата 275 км система от езера и потоци — ез. Саранак е
добра изходна база. Има и десетина ски центъра — град Лейк Плесид, с
писта за скоростно пързаляне с кънки, бе домакин на Зимната
олимпиада през 1980 г. Разхождащите се със ски сред природата имат
на разположение 96 км поддържани пътеки, а за скиорите спускачи
планината Уайтфейс предлага 65 писти и 10 лифта.

63
 ВАНКУВЪР

Описанието на този край би било твърде

благодатна задача за някой майстор на перото.
Джордж Ванкувър
(1757–1798 г.),
изследовател.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КЛИМАТ: Ванкувър има умерен климат със
значителни валежи от дъжд, особено през
зимните месеци. Когато в града вали дъжд,
в Крайбрежните планини, на северния бряг на
Ванкувър, пада сняг. В планината има три ски писти.
ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: от юни до началото
на октомври. Пиковият сезон за каране на ски и
други зимни спортове е януари-февруари:
склоновете на Уистлър са сред най-добрите
в Северна Америка. Най-подходящо за наблюдение
на

64
 китове е времето от края на юли до септември.
ВАЛУТА: канадски долар
БАКШИШ: даването на бакшиш е обичайно в
ресторанти и таксита. Най-добър е бакшишът между
15-20% от стойността на услугата. Долар на напитка
е
нормален в баровете, или около 15%, ако черпите.
Канадците
рядко дават бакшиш, надвишаващ 10%.
НАСЕЛЕНИЕ: Даунтаун Ванкувър е обитаван
от 550 000 души; населението на метрополиса
достига
2,2 млн. души.
БЕЛЕЖКА: Ванкувър и Уистлър са избрани за
домакини на Зимната олимпиада през 2010 г.

Ванкувър.

65
 Ванкувър неизменно е в класацията на най-добрите градове за
живеене в света и в същото време е една от най-примамливите
туристически дестинации. Лесно можем да разберем защо. Малко
градове могат да се мерят с него поради превъзходното му
разположение, съчетаващо удобни пристанища и крайбрежни планини,
космополитната динамика и спокойния начин на живот. А още по-
малко градове са толкова зелени, безопасни и гостоприемни. Къде
другаде в света може да се спускате по ски писта сутринта, а на обед
да похапнете на съвсем разумна цена по пътя към отличното голф
игрище? Пулсиращото сърце на града ви завладява с невероятни
магазини, кулинарни изкушения и разнообразни забавления. А
етническите квартали — от Чайнатаун до Литъл Индия — му придават
допълнителен колорит.
Но освен с удоволствията на големия град, Ванкувър очарова
туристите с великолепната си природа. На север се простират
величествени планини (Уистлър, прочутият планински ски курорт, е
само на два часа път с кола); Тихоокеанското крайбрежие привлича с
красивите заливи, обитавани от различни видове морски животни,
сред които косатки, делфини, костенурки, морски лъвове и видри.
Отвъд пролива се намира пристанищният град Виктория, кацнал
красиво в южния край на остров Ванкувър. Сградите от XIX в. В
колониален стил и британските обичаи са се съхранили непроменени
повече от век. Между Ванкувър и едноименния остров се намират
красивите и почти непокътнати острови Гълф, които са истински летен
рай за любителите на спокойствието и безметежната атмосфера.

66
67
В Стенли Парк се издигат осем красиви тотемни стълба. Обстойни
сведения за тях можете да получите в специалния информационен
център.
РАЗХОДКА ИЗ ВАНКУВЪР

В центъра на Ванкувър, неговия Даунтаун, се намират повечето

магазини, ресторанти и хотели, както и финансовият квартал,
наподобяващ гора от лъскави небостъргачи. От Харбър Сентър Тауър
— тънка като игла стъклена кула, където е разположен ректоратът на
университета „Саймън Фрейзър“, може да разгледате града от птичи
поглед. Кулата предлага панорамна гледка към пристанището Бърард
Инлет, Крайбрежните планини, заливите Инглиш и Фолс Крийк.
Гастаун е историческото сърце на града, със съхранени стари сгради,
павирани улици и уникален парен часовник. Пешеходната алея носи
името на прочут със сладкодумието си кръчмар с прозвището Гаси
Джак. Оттук може да се гмурнете в шумния и колоритен Чайнатаун —
един от многото етнически квартали.

От залива се разкрива великолепна гледка към финансовия център на

Ванкувър с неговите сгради от стъкло и стомана.

68
 Вземете водно такси до остров Гранвил — една от най-
популярните атракции на Ванкувър (както и Аквариумът на Центъра за
морски изследвания). Местният открит пазар е отрупан с фантастичен
пресен улов и деликатеси. Бившите складове са превърнати в
магазини, ресторанти и ателиета на местните художници и занаятчии.
Това е един от първите индустриални райони, които са сменили
предназначението си и днес са романтични места за пазаруване с
множество заведения. На улиците „Робсън“ и „Бърард“ са разположени
магазини на големи международни вериги, сред които „Луи Вюитон“ и
„Тифани“. Улица „Гранвил“ също е търговска, с множество магазини за
антики.

Висящият мост Капилано ви предлага зашеметяваща разходка на

височина 70 м над река Капилано в Северен Ванкувър.

На запад от центъра е разположен белият дроб на Ванкувър —

великолепният Стенли Парк, един от най-големите обществени
паркове в света. В края му се намира прочутият крайморски булевард
„Сийуол“, винаги пълен с бягащи за здраве, велосипедисти и
кънкьори, от който се откриват прекрасни гледки към планините и

69
пристанището. Паркът предлага многобройни забавления за малки и
големи. Освен популярния аквариум, има водна пързалка, миниатюрна
железница и голф игрище, плажове и басейн с олимпийски размери.
Възрастните могат да намерят също игрища за тенис и крикет, боулинг
зали и други атракции. Това е само един от красивите паркове на
Ванкувър, предлагащи разнообразни занимания — от каране на каяк и
риболов до туризъм и велотуризъм.
Лайтхаус Парк е идеално място за пикник, ако сте взели кола под
наем и желаете да изследвате Западен Ванкувър; Сайпръс Парк,
разположен високо в планината, предлага вълшебни изгледи от
туристическите пътеки и ски склоновете. Недалеч от Университета на
Британска Колумбия, в най-западната точка на града, се намира
Пасифик Спирит Парк, с разклонена мрежа от пътеки, които се вият
през гористи клисури, мочурливи естуари и каменисти брегове. Има и
няколко великолепни ботанически градини, сред които тази на
Университета на Британска Колумбия, ботаническата градина „Ван
Дузен“ и оранжерията „Бльодел“ — с тропическа гора и птици.
Класическата китайска градина на д-р Сун Ятсен е спокоен оазис в
сърцето на Чайнатаун; истински празник за сетивата е и мемориалният
парк Нитобе. Отлично поддържаните градини в просторния Куин
Елизабет Парк предлагат красиви гледки в рамките на града, но
любимото място на фотолюбителите е морската стена на Стенли Парк,
предлагаща панорамна гледка към южната част на града, както и
трамваят „Граус Маунтин“ в Северен Ванкувър.
Ванкувър може да се похвали с многобройни плажове, които
преливат от посетители през задушните летни дни. Най-добрият от
централните плажове е Търд Бийч, разположен в южната част на
Стенли Парк Сийуол. По-нататък следват плажовете в Джерико,
Локарно и Спаниш Банкс, които споделят дълга златиста ивица пясък,
виеща се покрай два красиви залива. Рек Бийч в края на Пойнт Грей
(където облеклото не е задължително) става особено популярен след
20-те години на XX в.
ВИКТОРИЯ И ОСТРОВИТЕ ГЪЛФ

Град Виктория, разположен в южния край на остров Ванкувър,

на около 130 км от Ванкувър по права линия, е малко островно селище
с исторически сгради и удивителна атмосфера. Популярна еднодневна

70
дестинация, до него се стига с ферибот (1 час и 35 минути) или с
акваплан (40 минути). Градът достига своя разцвет в средата на XIX в.,
след което попада в сянката на Ванкувър и постепенно запада.
Оттогава почти нищо не се е променило и Виктория продължава да се
гордее с архитектурното си наследство и ролята си в колониалната
история на Британската империя. Градът е запазил някои типични
английски обичаи и до днес; следобедният чай (с кифлички и сметана)
в историческия хотел „Емприс“ е запомнящо се преживяване. Няколко
от старателно реставрираните къщи са отворени за посещение, а
градините Бучарт са прочути в цяла Западна Канада. Организират се и
многобройни екскурзии с риболов, гребане с каяк и наблюдение на
китове (най-доброто време за наблюдение е от края на юли до
септември).
Островите Гълф образуват красив наниз в пролива Джорджия,
между остров Ванкувър и материка. Те са свързани с ферибот и
хидроплан с о. Ванкувър. Островите са прочути със спокойната си
атмосфера, съхранената природа и големите артистични общности.
Най-известен е Солт Спринг, макар че Галиано (нас. 800 души) е може
би най-дивият и най-красивият (както и най-сухият и слънчевият).
Сред многобройните му паркове и резервати е Провинциалният парк
Монтагю Харбър, в който има великолепни плажове с бял пясък от
фино стрити мидени черупки. За запазването на уникалната
екосистема, включваща разнообразни растителни и животински
видове, през 2003 г. е създаден Националният парк и резерват Гълф
Айландс. Косатки, костенурки, морски лъвове, тюлени и видри
обитават крайбрежните води; в небето се реят орли, ястреби и
лешояди. Най-впечатляващи са косатките: районът е едно от най-
благодатните места в света за наблюдение на тези удивителни
бозайници.

71
72
Заливът Баркли Саунд, на западния бряг на о. Ванкувър, е осеян с
миниатюрни островчета и прелестни заливчета.

73
 ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА

Непрекъснато… слушам хората да се хвалят с километрите, които са

изминали, но малцина от тях говорят за онова, което са видели. Луи
Ламур (1908–1988 г.), американски писател.

74
 ПЪТЯТ НА МАИТЕ

В
ижте
чудеса
та на
една
изчезна
ла
велика
цивилиз
ация,
следвай
ки
Пътя
на
маите — от стъпаловидните пирамиди в дебрите
на тропическите гори до загадъчните руини край
синьото Карибско море.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: ново песо — Мексико; кетцал —
Гватемала;
лемпира — Хондурас; белизки долар — Белиз. Могат
да се
обезценят внезапно; по-добре се снабдете с
пътнически
чекове в щатски долари.
ЕЗИЦИ: официален език е испанският (с изключение
на Белиз),
но много от местните хора все още говорят езици,
близки до този

75
 на маите. Английският език се разбира почти от
всички.
КЛИМАТ: летните температури лесно достигат 32°С
и повече; климатът е много влажен. Вали от май до
октомври.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
октомври-март
НАЙ-БЛИЗКИ МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТИЩА:
Канкун, Мерида, Белиз Сити
КАКВО ДА НОСИТЕ: екипировка за подводно
гмуркане,
пречиствател за вода, спрей против насекоми,
слънцезащитен крем, слънчеви очила, туристически
обувки,
непромокаемо облекло, бинокъл.
КАКВО ДА КУПИТЕ: хамак, панамена шапка,
сребърни прибори.
ЗДРАВЕ: препоръчително е да се ваксинирате против
коремен тиф,
полиомиелит и хепатит А. Маларията е проблем.
Избягвайте да пиете
чешмяна вода и да ядете сурови зеленчуци и салати.

76
Мексико, Гватемала, Хондурас.

77
 Каменните релефи с безкрайни редици от черепи възкресяват
древните церемонии на толтеките — воинолюбив народ от Централно
Мексико.

В продължение на векове на територията на днешно Южно

Мексико, Гватемала и Белиз процъфтявала блестяща цивилизация.
Дълго преди да се появят ацтеките, маите строели солидни градове и
храмове от камък без метални оръдия на труда, без товарни животни и
без да познават колелото. В епохата на своя разцвет майте са имали
йероглифна писменост, която не е напълно разшифрована и до днес, а
благодарение на забележителните си астрономически познания — и
изключително точен календар.
За да се разгледат всички градове на маите, са необходими
години, но е възможно да се посетят най-значимите сред тях. Пътят на
маите е маршрут, дълъг 2400 км, който с автобус или джип може да
бъде изминат в продължение на 2–3 седмици. Пътят води през градчета
с тихи площади и старинни испански църкви, в които потомците на
маите водят традиционния си начин на живот, като много от тях —
особено жените — все още носят характерната уипил (памучна блуза с
бродерия). Много от туристите, веднъж заразени от местната
атмосфера, идват отново, помамени от възможността да излязат извън

78
отъпканите пътеки и да търсят скритите в тропическите гори градове и
храмове.
Най-добрата изходна точка е старият испански колониален град
Мерида, разположен в северната част на полуостров Юкатан. Близо до
Писте — малко градче на 100 км по пътя на изток, се намира най-
известният и най-посещаван град на маите — Чичен Ица. Тълпите
посетители могат да развалят впечатлението от него, но за щастие
наблизо има превърнати в хотели стари къщи и хасиенди, така че може
да пристигнете вечерта и да разгледате руините рано на следващия ден,
преди да пристигнат автобусите с организирани туристи.
Чичен Ица не прилича на никой друг град на маите.
Архитектурата и скулптурите разкриват влиянието на войнолюбивите
толтеки от Централно Мексико, които завладели града през IX в. Тук
всичко е основано на математически и астрономически изчисления.
Ако преброите стъпалата на огромната пирамида на Кукулкан, която се
извисява над руините, ще установите, че са точно 365. По време на
пролетното и есенното равноденствие парапетът на върха хвърля дълги
зигзагообразни сенки по стените на пирамидата, които стигат до
каменните змийски глави в основата и създават илюзията за спускащи
се гигантски змии. Вътре в пирамидата множество хлъзгави стъпала се
изкачват до храма на върха, където е разположен боядисан в червено
трон (във формата на ягуар с очи от нефрит и зъби от кремък). В двора
под пирамидата има статуя на Чак Моол, бога на дъжда на толтеките,
който е в характерната си поза, полулегнал, и държи чаша, за да получи
сърцето, извадено при жертвоприношението.

79
Впечатляващата пирамида в Чичен Ица вероятно е била проектирана
от архитекти май за толтеките.
ПИРАМИДАТА НА МАГЬОСНИКА

80
 Пирамидата на магьосника в Ушмал се извисява внушително над
комплекса, наречен Женският манастир.

На около 72 км южно от Мерида се намират внушителните руини

на Ушмал — град, процъфтявал между VII и X в. Сред тях се откроява
смайващата Пирамида на магьосника. За разлика от другите постройки
на маите, тя изглежда почти съвременна: гладките и стени със заоблени
ъгли се издигат под голям наклон до високия 30 м връх, върху който
има квадратен храм, обърнат с лице към близките хълмове Пуук.
Изкачването на почти вертикалните стълби до върха е зашеметяващо
преживяване, много близко до катеренето на скала. Женският манастир,
построен на малко възвишение северно от пирамидата, е друго
доказателство за невероятните способности на архитектите на маите.
Долната част на дългата му фасада е от варовик с цвят на мед,
набразден от квадратни отвори; горната половина е изцяло покрита с
изящен геометричен фриз.
Докато се движите на юг през щатите Табаско и Чиапас, става все
по-топло и влажно, а пейзажът — по-горист. Чиапас е с най-
многобройно индианско население от всички мексикански щати. От
1994 г. сапатистите (по името на бореца за национално освобождение

81
Емилиано Сапата) се борят срещу силите на мексиканското
правителство в района, настоявайки за права на кампесинос (селяните).
Като изключим внезапните проверки, това не се отразява на
посетителите, движещи се по Пътя на маите, но е добре да проверите
какво е положението, преди да тръгнете.
Паленке се намира точно там, където започват планините на
Чиапас. Разположението му е превъзходно: руините се издигат на
просторна поляна в изумруденозелената джунгла, огласяна от
несекващото жужене на насекомите и крясъците на маймуните. Това е
горещо и влажно място, затова се настанете в новото село (7 км нагоре
по пътя) и посетете археологическите забележителности рано сутрин:
не само че е по-хладно, но и гледката на храмовете, очертаващи се в
сутрешната омара, е вълшебна.
Три реда широки стълби водят до дългата фасада на дворцовия
комплекс, в едната страна, на който се възправя четириетажна
астрономическа кула, подобна на пагода, сякаш пренесена от Китай във
влажните тропически гори на Централна Америка. Украсата навсякъде
е изящна, особено на пирамидата в дясната страна на комплекса,
наречена Храмът с надписите. Усоен и мрачен тунел води до сърцето на
високата 25 м стъпаловидна пирамида — към крипта, където се намира
каменният саркофаг на владетеля на маите Пакал. Той управлявал
Паленке през VII в., когато били построени главните сгради.
ВИСОКИТЕ ХРАМОВЕ НА МАИТЕ

От Паленке има автобусна връзка през граничния град Ла Палма

до Флорес, разположен в откъснатия и обрасъл в гъста растителност
район Петен в Гватемала, близо до руините на Тикал. По-примамливият
вариант обаче е да стигнете дотам с лодка по реките Усумасинта и
Пасион. Пътеката минава под тунел от сплетените корони на дърветата;
внезапно пред погледа изниква висока и стръмна пирамида от почернял
варовик. После още една, и още една: пирамидите в Тикал са
небостъргачите на света на маите, 20-етажни храмове с почти
невъзможно стръмни стъпала до върха. Мястото не е докрай
изследвано, затова е вълнуващо да погледнете над върховете на
дърветата от някоя пирамида, представяйки си неоткритите храмове,
скрити сред гъстата растителност.

82
Паленке е един от най-красивите архитектурни паметници на маите.
Религиозно-политическият център, построен през VII в., включва
храмове, дворци и кула за астрономически наблюдения.

Оттук можете да направите кратка екскурзия през границата на

Хондурас до друг класически обект от историята на маите — Копан,
или да продължите към бившата британска колония Белиз — малка,
изостанала страна с англоговорещо афрокарибско население.
Непосредствено до крайбрежието е най-големият коралов риф в
западното полукълбо, идеален за подводно гмуркане в сините карибски
води, в които плуват пасажи от екзотични риби. И все пак, въпреки тези
преимущества, Белиз привлича изненадващо малко туристи.
Внушителните руини в Алтун Ха на север, в непосредствена близост до
Белиз Сити, карат човек да се почувства като изследовател — особено
когато открие и голямата пирамида в Каракол, дълбоко във влажните
тропически зори на Западен Белиз. Със своите 42 м тя все още е най-
високата постройка в тази страна.
От Белиз Сити може да се върнете в Мексико през Кинтана Роо,
най-източния щат на полуостров Юкатан, и да спрете в Тулум. Той не е
най-големият град на маите, но е единственият на крайбрежието, а
мястото е впечатляващо. То все още било обитавано, когато испанците
се появили тук за първи път. Докато човек се разхожда по брега и
наблюдава как големите вълни се разбиват във варовиковите скали под
стражевите кули на маите, има чувството, че е попаднал в могъща

83
държава, чиито воини всеки момент могат да се появят иззад
крепостните ровове.
Оттук остават около 130 км на север до Канкун и
международното летище. Магистралата минава покрай белите пясъчни
плажове на крайбрежието, но ако не желаете да завършвате одисеята си
по Пътя на маите в съвсем различна обстановка, върнете се в Белиз
Сити и отлетете оттам.

84
КОСТА РИКА — РАЯТ НА ДИВАТА ПРИРОДА

Насладете се изпепеляващи обитатели на

красивата първична природа на Коста Рика —
земя на вулкани и девствени гори, населявани от
екзотични обитатели.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 4 015 000 души
ВАЛУТА: костарикански колон (обезценява се често)
ЕЗИЦИ: официален език е испанският, но
английският е
широко разпространен.
КЛИМАТ: районите с мъгливи гори се
характеризират
с твърде влажен климат: средните валежи достигат
483 см на година. Температурите в Сан Хосе рядко
падат под
22°С, и то само през декември и януари.
По крайбрежието е още по-топло.

85
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
най-малко вали в периода декември-март,
той е и най-хладният и най-добър за
наблюдение на птици.
ГЛАВНО ЛЕТИЩЕ: Сан Хосе
КАКВО ДА НОСИТЕ: спрей против насекоми,
фенерче, туристически обувки, непромокаеми
дрехи, бинокъл.
КАКВО ДА КУПИТЕ: кафе, костарикански
сувенири, сред които кожени изделия и
цветна дърворезба.
ЗДРАВЕ: маларията и треската денге
(подобна на маларията) са тревожно често
явление в някои райони.
ХРАНА И НАПИТКИ: сред популярните ястия
са сопа негра (приготвя се от черен фасул и
яйца на очи), касадо (ориз, фасул, задушено
говеждо и зеле) и тортас (тортиля с месо и
зеленчуци). Кафето е отлично.
НАСТАНЯВАНЕ: В последните години са
открити доста чудесни екохижи, особено по
западното крайбрежие.

86
 Коста Рика.

Дълбоко в зеления покой на обвитата в изпарения гора лъч

светлина огрява ярката окраска на орхидея или пеперуда. Сред
експлозия от цветове и звуци от листата излита ален папагал ара.
Фантастични бромелии се увиват около дърветата, извличайки влага и
хранителни вещества от самия въздух. Това е Коста Рика.

Мъгливата гора на Монтеверде се слави с изключително разнообразие

от насекоми и птици.

Тази малка страна е избегнала бедите, сполетели нейните съседи

в Централна Америка, най-вече защото няма армия. Столицата Сан

87
Хосе е спретнат град с 400 000 жители, който впечатлява със своята
подреденост и липса на крещяща бедност.

Пазарът за плодове в Сан Хосе, столицата на Коста Рика.

„Ако Сан Салвадор или Гватемала Сити се измият — пише

пътешественикът Пол Теру, — съборетините се премахнат, а хората се
настанят в кокетни едноетажни къщи… мисля, че тези градове
донякъде ще заприличат на Сан Хосе“. Градът е приятно място за
почивка и изходен пункт за екскурзии из красивото Централно плато.
Тук има хотели за всеки джоб, оживени кафенета (в които се носи
наситеният аромат на костариканско кафе), привлекателна смесица от
колониална и съвременна испанска архитектура. Също и безброй

88
ресторанти, в повечето от които сервират непретенциозни ястия от
Централна Америка — като гало пинто (печено на скара пилешко или
друго месо с ориз и фасул).
ПО ГРЪБНАКА НА КОНТИНЕНТА

В югоизточната част на страната, на пет часа път от Сан Хосе, се

намира Националният парк Корковадо. Маршрутът започва от
Алахуела, втория по големина град в Коста Рика, разположен под
величествения димящ конус на Вулкана Поас. Оттук
Панамериканската магистрала се изкачва до Кордилера де Таламанка,
следвайки 300-метровия гребен на планината над стръмни каньони и
обрасли в гори склонове. Гледките са невероятни: шествайки по
гръбнака на континента, при ясно време може да видите едновременно
и Тихия океан, и Карибско море.
После пътят се вие надолу през ниви със захарна тръстика до
западащото пристанище Голфито, с изглед към залива Дулсе. Отвъд
бистрите огледални води на залива се вижда полуостров Оса. Тази
врязана в океана земя със заоблени хълмове и дълбоки каньони,
мъгливи гори и мангрови блата, все още е откъснат, труднодостъпен
район, за който спорят златотърсачи и природозащитници. За щастие
около една трета от площта му — 518 кв. км — влиза в границите на
Националния парк Корковадо. Обширните крайбрежни пространства и
девствените гори са местообитание на много застрашени видове:
ягуари, тапири и маймуни; каймани и крокодили; костенурки, които
снасят яйцата си на дългите бели плажове; понякога може да се види и
орелът харпия, най-голямата граблива птица в света, да се рее в небето
над тях, дебнейки плячката си.
В Пуерто Хименес, главния град на полуострова, има достатъчно
места за настаняване, но до него се стига с лодка от Голфито, а и
пътуването от парка дотам добавя още няколко часа път с автобус или
пеш, затова е по-добре да останете в самия парк, в една от
туристическите хижи в Лос Патос или Сирена; има и къмпинги.
Парковите служители ще ви препоръчат безопасни пътеки, по които
можете да стигнете сами.
В хижите ще откриете биолози и еколози, които охотно
разговарят с туристите и любителите на природата и предоставят
ценна информация за животните и местообитанията им в района. Но

89
когато поемете из резервата (след като сте се настанили в
стратегически разположените хижи), ще общувате единствено с
природните гледки и звуци из просторните гори и пустите плажове.
МЪГЛИВАТА ГОРА НА МОНТЕВЕРДЕ

На около 100 км северно от Сан Хосе, върху билото на

Кордилера де Тиларан, се намира друг резерват, забележителен не само
с невероятната си дъждовна гора, но и заради уникалния социален и
екологичен експеримент. Резерватът Мъгливата гора на Монтеверде е
създаден от 40 квакери, които през 1950 г. напускат Феърхоуп,
Алабама, в търсене на политическа и религиозна свобода — повечето
от тях наскоро са излежали присъди за отказ да влязат във войската, а
Коста Рика тъкмо е разпуснала армията си. Новодошлите купуват земя
от местните и създават животновъдна ферма на стръмните склонове.
Природозащитници, изпреварили времето си, те съхраняват част от
девствената тропическа гора, за да ги пази от обилните дъждове.

Полегатите хълмове на Централна Коста Рика се спускат към

низините по Карибското и Тихоокеанското крайбрежие; на юг са
планините с вулканичен произход.

Днес резерватът обхваща около 104 кв. км защитена гора, но той

не е изолирано явление. Въпреки отделни случаи, в които възниква
конфликт на интереси, проектът е вдъхновил други местни
земевладелци да съхранят гората и да прокарат пътеки сред природата.

90
Дори извън пределите на резервата можете да се разхождате сред
бананови и кафеени полета, тучни, изпъстрени с цветя пасища и
загадъчни тъмни дъбрави.
До резервата се стига през град Санта Елена, на 105 км
северозападно от Сан Хосе (4,5 часа път с автобус) и само на 35 км
северно от Панамериканската магистрала. Тесен черен път води от
Санта Елена през селото Монтеверде нагоре по планинския хълм до
входа на резервата. Пътят е дълъг едва няколко километра, но е
труднопроходим заради прахоляка през лятото и калните свлачища
през зимата.
Гората приютява смайващо разнообразие от диви животни, сред
които бляскав червен кетцал, тукан, гологуша камбанна птица, украсна
чадъреста птица, застрашен тапир, маймуни, броненосци, коати и
петсантиметровата златна пъстра жаба. Високите стволове на старите
дървета са обвити от орхидеи и бромелии, а сред сочната зелена и
дъхава нискостеблена растителност има над 200 вида папрати.

91
Маймуната белораменен капуцин.

92
Туканът и маймуната белораменен капуцин живеят в тропическите
гори на Коста Рика и се хранят със зрели плодове и насекоми.

Управата на резервата е твърдо решена да не жертва уникалната

природна среда заради масовия туризъм. Създадени са достатъчно
удобства за посетителите, но са дискретно разположени, за да не
нарушават очарованието на природата. В Монтеверде има няколко
скромни, но удобни хотела, уютни кръчми и ресторанти (предлагат и
вегетарианска храна), възможности за къмпингуване, магазини за
сувенири и книжарници. Туристическият информационен център в
резервата предлага карти на пътеките и подробни сведения за птиците
и животните, които може да видите в гората; три скромни заслона
позволяват да пътешествате с дни, без да напускате този вълшебен
свят.

93
94
 Националният парк Корковадо е дом на най-високото дърво в
страната — 70-метровото сейбо.

Възможно е също да наемете кон и да яздите до близкия резерват

Рио Незро, откъдето се вижда как вулканът Аренал изригва стълб дим,
който през нощта се превръща в наситенооранжев, прорязван от
огнени искри. Вулканът е отдалечен на не повече от 16 км, но за да
стигнете до него, трябва да заобиколите ез. Аренал и да пътувате около
48 км. Може да наемете джип във Фортуна, с който да стигнете до
западния склон. Гледката към клокочещата лава от ръба на кратера ще
ви изпълни със страхопочитание пред суровата мощ на природата, но
не бива да се изкачвате дотам без опитен водач: Аренал е действащ
вулкан и определено не ви съветвам да сте наблизо, когато изригне.
НАЦИОНАЛЕН ПАРК ТОРТУГЕРО

В Националния парк Тортугеро, разположен на около 144 км

северозападно от Лимон на карибския костарикански бряг, се намира
една от последните оцелели влажни тропически гори в страната,
красив девствен район, прорязан от реки и канали. Този злачен рай
може да се разгледа с лодка — пътуването предлага неизчерпаеми
възможности за наблюдение на дивата природа, в това число
паякообразни маймуни и маймуни ревачи, крокодили, морски крави,
видри и папагали ара. Най-интересни са гигантските морски
костенурки, които гнездят по великолепните плажове. Много от
хижите в този район предлагат специални маршрути, включващи
посещение на местата за гнездене на тези прекрасни създания, които
са били на изчезване само преди 30 години. От четирите вида,
обитаващи района, най-често срещана е зелената костенурка, а най-
впечатляваща — гигантската кожеста костенурка, която достига 2 м
дължина.
Канал свързва Тортугеро с разположения на север от него
Национален биорезерват Бара дел Колорадо. Резерватът обхваща
обширни влажни тропически гори и мочурища, до които може да се
стигне само с лодка по мрежа от водни пътища, обградени от палми
рафия. Над Върховете на дърветата се носят големи щъркели жабиру,
ехтят крясъците на папагали ара, а върху калните брегове се припичат
крокодили и каймани.

95
С Пуерто Виехо разполага с едни от чудесните плажове по
Карибското крайбрежие, които си струва да посетите.

96
 С РЕЧНО КОРАБЧЕ ПО АМАЗОНКА

Н
а
хиляда
и
шестс
тотин
киломе
тра от
устиет
о на
река
Амазон
ка, в сърцето на влажните екваториални гори, е
разположен оживеният град Манаус,
някогашната световна столица на каучука. Още
по към изворите й, в Перу, се намира Икитос,
чиято слава вече е отшумяла.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: бразилски реал; перуански нов сол. И двете
валути често се обезценяват, затова се снабдете
с пътнически чекове в щатски долари.
КЛИМАТ: екваториален; очаквайте температури
около 32°С или по-високи и обилни валежи от януари
до май (особено в източната част на басейна на
Амазонка; централната част, около Манаус, е по-суха).
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: юли-
октомври
НАЙ-БЛИЗКИ МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТИЩА:
Манаус, Икитос
КАКВО ДА НОСИТЕ: слънчеви очила, таблетки за

97
 пречистване на водата, хамак, спрей против насекоми,
фенерче, подходящи туристически обувки,
непромокаемо облекло, бинокъл.
КАКВО ДА КУПИТЕ: евтина електроника (В
Манаус)
и местни занаятчийски изделия — като барабани
бонго и фигурки от изпечена глина.
ЗДРАВЕ: ваксинацията против коремен тиф, жълта
треска и полиомиелит е задължителна. Резистентната
на
лекарства малария е голям проблем; препоръчва се
мефлохин.
Не пийте вода, ако не е бутилирана или преварена;
избягвайте салати и сурови зеленчуци, необелени
плодове
и недоварено месо, особено от улични продавачи.
ЕЗИЦИ: официалният език в Бразилия е
португалският,
но английски и испански се говорят масово.
В Перу официален език е испанският; служителите
в много от туристическите обекти разбират
английски.

Бразилия.

Много деца, които разглеждат картата на Южна Америка в атласа,

смятат Манаус (Манауш), разположен в сърцето на Амазонка, за ужасно

98
далечен и романтичен. По-късно документалните филми или историята
на лудия конкистадор, който се носи по течението на сал във филма на
Вернер Херцог „Агире, гневът Божи“, ще затвърдят впечатлението за
екзотичност и Амазонка ще се превърне в неустоима дестинация.

Много от обитателите на екваториалните гори — като тази

амазонска листна жаба — са майстори в камуфлажа.

Има два основни начина да разгледате реката. Единият е да се

включите в екскурзия с полет до Манаус или Икитос, откъдето удобни
корабчета порят водите към някоя от екохижите в екваториалната гора.
Традиционно корабчетата са построени от твърда тропическа
дървесина и имат покрив от палмови листа; някои от тях са вдигнати
върху подпори на брега и имат специални платформи за наблюдение, от
които се разкриват панорамни гледки към екваториалната гора.
Туристите се настаняват в удобни бунгала със самостоятелна баня, като
повечето хижи имат и ресторант, в който се предлага местна и
международна кухня. Разходките с кану по реката ще ви предоставят

99
възможност да наблюдавате алигатори, пирани и животните, обитаващи
речния бряг; можете да се включите в някоя от пешеходните екскурзии
в джунглата. Недостатъкът на това пътешествие е, че добивате
представа само за местната природа, но не и за живота на туземното
население.
ПЪТЕШЕСТВИЕ С РЕЧНО КОРАБЧЕ

Има и друг начин да пътешествате по Амазонка, но за целта

трябва да пристигнете в океанското пристанище Белен — оживен град с
чудесен пазар, чиито стари колониални сгради са обградени от
елегантни небостъргачи, наподобяващи пейзажа в Манхатън. Просто
трябва да попитате за някое от пътническите корабчета, които правят
курсове по реката. Разбира се, това е по-трудният начин за
придвижване. Старите корабчета са претъпкани с пътници, добитък и
товари. Ще се наложи да спите в задушна обща каюта или в хамак на
палубата, а единственият източник на вода е една тръба, свързана
директно с реката. Храната, която се предлага на борда, е еднообразна:
риба с ориз и юка (кореноплоден местен зеленчук, подобен на
картофите) и от време на време парче пиле. Но качеството и често е
съмнително; рибата, която изглежда възхитително прясна в началото,
след три дни вече е вмирисана и лепкава. Не забравяйте, че тук
законите не важат. Монотонността на пътуването понякога се нарушава
от непредвиден престой в селцата край реката — малко по-големи от
обикновените спирки, с мръсен бар (когато се пие много алкохол, и
страстите се разпалват). Макар повечето пътници да са изключително
честни, няма къде да държите ценностите си и е по-добре да ги
оставите у дома.

100
 Старите речни корабчета, които плават по Амазонка, предлагат
колоритно, но малко мудно (а често и дискомфортно) пътешествие
от речното устие в Белен до горното течение на реката в Перу.

101
102
 Амазонските влажни екваториални гори се радват на най-голямото
разнообразие от растителни видове в света. Шестдесетметрови
дървета се извисяват над ниските етажи на джунглата.

Друг недостатък е, че речните корабчета се придържат към

средата на течението на реката — чиято широчина надхвърля 9 км, —
затова не може да се види много от природата на брега. Но за
посмелите пътуването с местно корабче има и преимущества. Преди
всичко то е смайващо евтино; освен това, като единствен гринго на
борда, вероятно ще научите бързо елементарен португалски и/или
испански, а невъзможността да разгледате местната природа ще се
компенсира от шанса да научите интересни житейски истории.
Времето се влачи едва-едва, докато край корабчето се плъзга
безкрайната завеса на зелената джунгла. Спирането в някое селище
край реката се смята за голямо събитие. Закипява трескава дейност:
членовете на екипажа разменят паста за зъби и цигари за местни
продукти; някои пътници слизат, други се качват (фермер, който се
връща у дома с нова част за трактора си; майка и дъщеря, тръгнали да
продават пилета на пазара; млад мъж, разочарован от големия град,
където плановете му са се провалили). После бавният ритъм на
пътуването се възстановява и може да се припичате необезпокоявани на
корабчето и да наблюдавате птиците, реещи се над безкрайната шир от
тинесто кафява вода. През нощта около корабчето летят светулки, а от
водата проблясват очите на кайман.
СРЕЩАТА НА РЕКИТЕ

103
 Широките булеварди в парижки стил, спомен от епохата на
каучуковия бум през XIX в., придават на Манаус невероятен европейски
облик в сърцето на Амазония.

С приближаването на Манаус реката се разделя на два ръкава с

различен цвят — вляво е жълта мътилка, вдясно — широка лента от
тъмна вода. Оттук идва името на Рио Негро. При сливането на двете
реки водата потъмнява. Край бреговете на Рио Негро, 14 км северно от
мястото, където реките се сливат, е разположен Манаус. За туристите
най-големият град в целия басейн на Амазонка е истински културен
шок: едновременно бляскав и мръсен, с порутени докове, оживен
търговски център и пулсиращ нощен живот. Каучуковият бум в края на
XIX в, е оставил в наследство величествената сграда на Операта в
неокласически стил, чиято сцена помни звезди като Сара Бернар и

104
трупата на Руския балет. После каучуковите дървета били пренесени
тайно на Малайския архипелаг, епохата на бразилския монопол
приключила и градът започнал да запада. Значителните данъчни
облекчения целят да възродят местната икономика и да наложат Манаус
като търговска столица на Амазония; хората идват тук със самолет чак
от Колумбия и Венесуела, за да си купят хладилници и съдомиялни
машини.

Операта в Манаус, построена през 1896 г., в апогея на каучуковия бум.

ПОВЕХНАЛА ЕЛЕГАНТНОСТ

Амазонското пристанище Икитос, което се намира на 1900 км на

запад по реката и е културен център на Източно Перу, дава представа
как е изглеждал Манаус в миналото. Името, с което бразилците наричат
реката над Манаус, е Солимойнс, макар че за останалия свят тя си
остава Амазонка. В Табатинга, на границата между Бразилия, Перу и
Колумбия, вероятно ще трябва да смените корабчето. Това е суров
пограничен град, но в старата му част има следи от елегантност и
няколко прилични хотела.

105
Лагуните и притоците на Амазонка са дом на гигантската водна
лилия Victoria amazonica.

106
Водна лилия Victoria amazonica, чиито листа са достатъчно здрави да
издържат дете.

Икитос, най-големият град в перуанската част на Амазония, е

сюрреалистичен остров на европейската елегантност от XIX В.,
заобиколен от девствени екваториални гори; с външния свят не го
свързват никакви пътища; до него може да се стигне само със самолет
или речно корабче. В града има невероятни реликви от епохата на
каучуковия бум, сред които няколко величествени стари хотела, кеят
Тарапака и известната Желязна къща (проектирана от френския
инженер Гюстав Ефел за Световното изложение В Париж през 1889 г. и
сглобена В Икитос).

107
 Продължителност на пътуването с речно корабче.

В квартала Пуерто де Белен, разположен край брега на реката, се

редят традиционните къщи със сламени покриви. След Икитос реката
се разделя, като Мараньон продължава на запад, а Укаяли свива рязко
на юг. Туристите, които са достатъчно смели — или луди, — могат да
продължат нагоре по Укаяли до Пукалпа — бедно пристанище в края на
екваториалните гори и в подножието на високопланинските земи на
Перу. Тук сме в края на Амазонския басейн и на един ден път с автобус
от царството на инките в Андите.

108
 ПЪТЯТ НА ИНКИТЕ

С
ледвай
те
стари
те
павира
ни
пътищ
а,
постро
ени
преди
векове от народа на инките; ще прекосите
джунгли и красиви планински проходи, докато се
озовете пред „изгубения град“ на една велика
цивилизация.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: нов сол (след 1990 г.) и щатски долари в
дребни банкноти.
ВИЗИ: гражданите на САЩ, Канада, Великобритания,
Република Южна Африка Зеландия и Австралия не се
нуждаят от Визи, ако влизат в Перу като туристи за срок от
90 дни.
РАЗРЕШЕНИЯ: за да изкачите Пътя на инките,
трябва да се запишете за екскурзия в официално
регистрирана агенция поне месец предварително (до два
месеца предварително през натоварения сезон от май до
септември); самостоятелни пътешествия без професионален
гид не са разрешени.

109
 ЗДРАВЕ: задължително се ваксинирайте против
жълта треска, коремен тиф и полиомиелит. Пийте само
бутилирана или преварена вода; избягвайте салати, сурови
зеленчуци и необелени плодове. Почивайте често и не
изкачвайте по-големи височини, ако имате симптоми на
височинна болест.
ЕЗИК: двата официални езика са испански и кечуа. В
много от туристическите центрове служителите говорят
английски.
КЛИМАТ: субтропичен, но се променя рязко с
височината. В планината може да е много студено; обилни
валежи има от декември до април.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-
ноември
НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Куско
КАКВО ДА НОСИТЕ: хапчета против малария,
спрей против насекоми, слънчеви очила, шапка за слънце,
туристически обувки, топло облекло, бинокъл, фенерче.
ХРАНА И НАПИТКИ: коктейлът писко саур е
национална напитка. Ахи и ахо (люта чушка и чесън) са
основна съставка на много от ястията, заедно с ориза и над
200 вида местни картофи. Популярно ястие е ахи де галина
(пиле в пикантен сметанов сос). Авокадото и тропическите
плодове са в изобилие.
КАКВО ДА КУПИТЕ: ръчни изделия, килимчета и
завивки от алпака, керамика, рисувани кратуни.
ВАЖНО: Според новите наредби Пътят на инките (не
Мачу Пикчу или по-краткият двудневен път) се затваря за
един месец в годината, обикновено през февруари.
Правителството обсъжда вариант за удължаване на периода
до три месеца. Проверете дали пътят ще е отворен, преди да
направите резервация.

110
Зона на Пътя на инките.

111
112
 Изглед от високо към Пътя на инките.

През 1533 г. испанските конкистадори, предвождани от

Франсиско Писаро, завладели империята на инките и цивилизацията на
този развит народ била напълно унищожена. След преоткриването на
множество паметници на инките в началото на XX в. навяващите тъга
останки от някогашно величие привличат посетители от цял свят.
Докато пътешествате от старата столица на инките Куско през
Свещената долина на р. Урубамба до руините на Мачу Пикчу,
разположен на едноименния връх, ще откриете, че техният свят още
съществува във високите части на планината: той е в езика кечуа, който
се говори от около 1 млн. души (половината от местното население), в
традиционните носии на перуанските кампесинос (селяни), както и в
празниците на католическите светци, в които се чувства преклонението
пред старите богове.
АКЛИМАТИЗАЦИЯ В КУСКО

Куско е красив колониален град, разположен на 3360 м надморска

височина в долина, обградена от снежни планини. Най-старият
обитаван без прекъсване град в Америка, той е полуразрушен по време
на въстанието на инките срещу испанците през 1536 г. Невероятно
здравата зидария от онова време е вградена в по-късни сгради, а много
от тях — включително бароковата катедрала — са издигнати върху
основите на дворците на инките. Главният площад — просторният
Пласа де Армас, някога е бил култов център на столицата на инките;
поспрете да хапнете или да пиете кафе под неговите арки и колонади и
ще видите следи от градежите на инките.
Ако сте пристигнали със самолет от Лима, е възможно да
развиете симптоми на височинна болест: недостиг на въздух, замайване
и пристъпи на гадене; затова, преди да поемете към по-големите
височини, е добре да прекарате няколко дни в Куско, докато се
аклиматизирате. Тук има предостатъчно хотели — много от тях със
старинно очарование, — павирани улици, колониални сгради с дървени
балкони и загадъчни вътрешни дворове. На открития пазар до гарата,
наред с плодовете и зеленчуците, се продават и традиционни изделия:
тъкани от алпака (вид лама), боядисани с естествени бои, например

113
кохинил. Опитайте чича (слаба бира, направена от ферментирала
царевица) в пластмасова чаша или си купете листа на кока за дъвчене.

Главният пазар в Куско, разположен пред испанска колониална арка.

Тук индианците от околните села продават билки, традиционни
занаятчийски изделия и стоки за бита.

На един хребет над града се намират останките от крепостта на

инките Саксауаман. Градът е проектиран във формата на пума, а
крепостта представлява главата на животното. Макар и пострадали по

114
време на въстанието от 1536 г., зигзагообразните укрепления с
характерни трапецовидни порти все още изглеждат много внушителни.
Първоначално на върха имало три кули; запазената основа с кръгъл
план на една от тях дава ясна представа за огромните й размери. Оттук
се разкрива прекрасна гледка към околните планини и към настланите с
керемиди покриви и църковните кули на Куско.
ПО ПЪТЯ НА ИНКИТЕ

За да могат да контролират империята си, която се простирала до

днешен Еквадор и Чили, инките построили сложна мрежа от пътища,
обхващаща планините, речните долини и крайбрежната пустиня, с обща
дължина над 4000 км. Дългият 48 км маршрут от долината на р.
Урубамба до Мачу Пикчу се изминава за 4 дни, тъй като трябва да се
преодолеят няколко големи стръмнини. Има къмпинги и заслони, но си
носете суха храна.
Пътят минава над пенливата река по малък висящ мост,
продължава през гъста субтропична растителност, после започва да се
изкачва по голите планински склонове; далеч долу в дъното на
клисурата се вие лентата на р. Урубамба, а отпред се извисяват
заснежените върхове на Андите. Край пътя се срещат индиански села и
изоставени градчета на инките. Отначало вървите по обикновен черен
път, но на третия ден, след като преминете през студения и ветровит
планински проход Абра де Рункуракай, излизате на тесен друм от
плътно наредени камъни.
Пътят ще ви отведе до изоставения и превзет от избуялата
растителност град на инките Саямарка (Високият град). До него се
стига по тесни стъпала, издълбани в камъка между надвисналата скала
и стръмна урва. Наблизо се намира древен каменен акведукт. След като
прекосите долината отвъд Саямарка, ще се натъкнете на поредното
свидетелство за строителните умения на инките — 8-метров тунел в
скалите, достатъчно широк, за да минават през него товарни животни.
ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД

Щом минете следващия проход, пред очите ви се разкрива

прекрасна гледка към долината на р. Урубамба и блестящите ледници
на високия 5750 м връх Невадо Вероника. Точно под него на склона се
виждат руините на Фуюпатамарка (Град сред облаците), заобиколен от

115
терасовидните ниви, които изхранвали населението му. Стръмни
гранитни стъпала водят през обраслите склонове на клисурата към друг
град на инките — Уиняй Уайна (Вечно млад), с къмпинг и център за
посетители. Оттук широка равна пътека се насочва през шубраци и
рядка гора към тесни каменни стъпала. Те водят към Интипунку
(Вратата на слънцето). Зад правоъгълната каменна врата се появява
„изгубеният град“ Мачу Пикчу, чиито стени са скрити от облаците, и
човек пристъпва нататък с вълнението на първооткривател. От
Интипунку една пътека води право към самия Мачу Пикчу.
Ако прецените, че този четиридневен поход не е по силите ви,
можете да пътувате с влак от Куско до Агуас Калиентес, откъдето до
руините се движат автобуси. А може и да останете в Агуас Калиентес
— бедно, но гостоприемно градче, сгушено в мъглива долина под
обрасли с гъсти гори склонове. Прекарайте една спокойна нощ в някой
от малките хотели, заслушани в шума на буйната река и неясните звуци,
долитащи от скритата в мъгла гора, а на сутринта тръгнете рано, за да
извървите маршрута от километър и половина по склоновете на
стръмната долина на р. Урубамба до Мачу Пикчу.

116
Руините на Мачу Пикчу са разположени върху стръмните и обвити в
мъгла склонове над долината на р. Урубамба.

117
 ИЗСЕЧЕНИ ОТ СВЕЩЕНА ПЛАНИНА

Вдълбани в склоновете на стръмен хребет, се виждат защитни

стени, градини, дворци и храмове. От стъпаловидни басейни се спускат
фонтани. Стените са изградени от многоъгълни камъни, толкова плътно
наредени един до друг, че между тях не може да се пъхне дори скалпел.
Солидни каменни врати водят към площади с полюшваща се трева и
макове. В най-високата точка има олтар с квадратна колона, за която
инките символично „привързвали“ слънцето по време на церемониите,
свързани със зимното слънцестоене. Олтарът, „слънцевръзът“ и
стълбите, които водят към тях, са изсечени от планинска скала, която
инките са смятали за свещена.
Над всичко се извисява гранитната кула Уайна Пикчу.
Автентично стълбище води през мъглива гора с обвити в орхидеи и
увивни растения дървета до върха, където над главите на посетителите
пърхат ярки пеперуди. Оттам се вижда целият град и околният пейзаж:
забулените в облаци върхове, гористите падини и реката, останала
далеч долу в Свещената долина. Руините са особено красиви при изгрев
и залез-слънце, но много от постройките в момента се реставрират.
Американският археолог Хирам Бингам, който открил града през
1911 г., мислел, че това е Вилкабамба — последната крепост на инките
до завладяването й от испанците през 1572 г. Но Мачу Пикчу датира от
средата на XV в., а останките на последната столица на инките са
открити по-късно на 160 км в западна посока, при Еспириту Пампа.
Мачу Пикчу е религиозен център, изоставен преди появата на
испанците, около 1527 г., вероятно в резултат на гражданска война и
епидемия от едра шарка. Но това са само предположения.
Предназначението и съдбата на Мачу Пикчу остават забулени в тайна.

118
 Потомците на инките преобладават сред жителите на
Олянтайтамбо, където все още се говори предимно кечуа.

119
 ПАТАГОНИЯ, АРЖЕНТИНА

… най-отдалеченото място на Земята.

Брус Чатуин („В
Пантагония“).

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ПЛОЩ: 787 000 кв. км
НАСЕЛЕНИЕ: 1 500 000 души
ВАЛУТА: аржентинско песо, равно на 100 сентавос.
В по-големите градове има достатъчно банкомати, но
си
вземете пари, преди да се отправите към селските
райони.
Пътнически чекове рядко се приемат извън Буенос
Айрес.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
лятото (декември-март) — заради по-дългите дни
и по-топлите температури.
ЕЗИЦИ: испански; английски
се говори рядко, само в градските райони.
КАКВО ДА НОСИТЕ:

120
 топло непромокаемо яке, здрави туристически обувки.
ХРАНА И НАПИТКИ: опитайте уелските курабии
и бара брит (плодов хляб) в долината на р. Чубут,
както и
прясно изпечена риба и агнешко навсякъде другаде.
Аржентина е известна със своите асадас (барбекю).
ЛЕТИЩА: в Патагония има няколко летища с
редовни
полети между големите градове и Буенос Айрес. Сред
тях са
Комодоро Ривадавия, Ел Калафате, Ушуая и Рио
Галегос.
КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАТЕ: не всички пътища —
включително
някои участъци от главните магистрали са
асфалтирани.
Не шофирайте в селски райони през нощта, когато
стадата добитък се събират на топлия път.

121
122
 Патагония.

Самотният Фар на края на света.

Необятната Патагония граничи с Атлантическия океан на изток и

с Андите на запад. Архипелагът Огнена земя (Тиера дел Фуего) в най-
южната й част традиционно бележи „края на света“. Първите
европейски изследователи на тази огромна земя описват местните
жители като великани, два пъти по-високи от останалите хора, а в
отдалечения град Пласа Уинкул са открити костите на най-големия
динозавър в света. Голяма част от Патагония е покрита с дива, брулена
от ветровете степ, която е царство на подобните на лама гуанако. Тук
могат да се видят пустини, ледени полета, планини, както и най-
непокътнатата брегова линия в света.

123
 Гуанакото се е приспособило идеално към суровия патагонски
ландшафт.

Отделните общности се свързват помежду си по въздуха, но ако

искате да предприемете истинско романтично пътешествие, поемете по
легендарните магистрали „Рута 40“ и „Рута 3“, които — макар на места
да преминават в черни пътища — прекосяват Патагония в посока север-
юг. Много естансии (аржентински ферми за отглеждане на овце с
огромни пасища) предлагат стаи за гости (богати с история, луксозни и
невероятно скъпи — цената на едно легло е 1000 долара на ден).
Повечето осигуряват разнообразни развлечения — от язденето на кон
до риболов с изкуствена муха.
ДОЛИНАТА НА РЕКА ЧУБУТ И ПОЛУОСТРОВ ВАЛДЕС

През XIX В. малцина изпитват желание да се заселят в

негостоприемната Патагония, но за някои тя е символ на свобода. На 28
юли 1865 г. (днес се празнува като Ден на заселниците) 153 уелсци
слизат на брега до днешния град Пуерто Мадрин. Обезпокоена от
постепенното изчезване на езика и традициите в родината си, групата
основава уелска колония, за да запази непокътната културата си (в
други части на района се заселват немски и швейцарски имигранти,
водени от същите мотиви). Дори сега в малките общности (като
Долавон, Гаймон и Трелю) все още може да чуете уелска реч, да пиете
уелски чай и да присъствате на айстедводай — традиционните

124
годишни празници на изкуствата, в които централно място имат
уелската музика и поезия.
Красивият полуостров Валдес, близо до Пуерто Мадрин,
представлява естествен природен резерват. Скалистите брегове и
пустите плажове осигуряват подслон на многобройни морски
обитатели.
В закътания залив край нос Нинфа е намерила убежище колония
от морски слонове, а в спокойните води на залива Нуево от май до
декември се събират много китове. Освен за многобройните почитатели
на китовете, районът е истински рай за любителите на подводни
спортове.

Обширните степи на Ел Чалтен са осеяни с огледални езера и

предлагат красиви гледки към Андите.
ДИВАТА ПРИРОДА НА ПАТАГОНИЯ

Патагония предлага изключителни възможности за наблюдение

на дивата природа. Всяка година южният кит, който доскоро беше
застрашен от изчезване, идва да се размножава на полуостров Валдес.
Атлантическата брегова линия е местообитание на внушителни

125
колонии от пингвини и тюлени: най-зрелищен е южният морски слон,
който тежи над 3 тона и е най-големият тюлен в света. Птичият
свят в Патагония е не по-малко богат и разнообразен: от
магелановите пингвини на Атлантическото крайбрежие до
величествените кондори в Андите на запад. Патагония е дом и на
живеещите най-близо до полюса колибри и малки дългоопашати
папагали.
ДИВАТА ПАТАГОНИЯ

„Рута 3“ се движи на юг през сухата и ветровита месета (плато).

Около 80 км южно от Калета Оливия черен път се отделя на запад —
към призрачната Вкаменена зора (Bosque Petrificado), обявена за
национална забележителност през 1954 г. Когато преди 130 млн. години
вулканичните изригвания образували Андите, гигантската гора била
погребана под дебели пластове пепел и с времето се превърнала в
камък. В продължение на хиляди години вятърът и дъждът търпеливо
ваяли камъка, докато постепенно разкрили изумителни стволове,
създаващи странен, неземен пейзаж — подходящ дом за легендарните
патагонски гиганти.
Още по-живописна е природата във великолепния Национален
парк Монте Леон, разположен на 45 км югозападно от Санта Крус
(столицата на областта). Създаден през 2004 г., той е един от най-новите
паркове на Аржентина. В този див и романтичен отрязък от
Атлантическото крайбрежие има множество острови и подводни
пещери. Чудесно място за разходки, но внимавайте за коварните
приливи, които бързо поглъщат островите и заливите. По скалите се
катерят пъргави гуанако, фламинги се събират в розови облаци, морски
лъвове и магеланови пингвини се припичат на слънце в закътани
заливи. Може да се настаните в старата ферма Монте Леон, където
малък музей разказва за миналото на парка като крупно овцевъдно
стопанство.
НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЛОС ГЛАСИАРЕС

126
 Това море от ледени върхове може да се види в живописния
Национален парк Лос Гласиарес.

В Националния парк Лос Гласиарес (Ледниците) се намира най-

известната природна атракция на Патагония — блестящият ледник
Перито Морено. Ледената планина, която достига 32 км дължина, е
един от трите движещи се ледника в Патагония. Ефектът от глобалното
затопляне води до отстъплението на много ледници, но Перито Морено
изпълнява любопитен природен танц: напредва бавно по огромното
езеро Архентино и достигайки противоположния бряг, образува
своеобразен бент. Постепенно водното налягане подкопава ледената
стена и тя се срутва, предлагайки грандиозен природен спектакъл с
фантастични звукови и светлинни ефекти. На последното
„представление“ — през март 2004 г. — са присъствали 17 000 души от
цял свят; невъзможно е обаче да се предскаже кога ще е следващото
събитие.

127
 Напредващият едва-едва през езерото Архентино огромен ледник
Перито Морено е най-прочутата природна атракция на Патагония.

Изходната точка за парка е град Ел Калафате, разположен в

южната част на ез. Архентино, откъдето корабчета откарват
посетителите близо до ледника. Незабравимо преживяване е да
наблюдаваш как ледникът се цепи и от него с гръмотевичен стон се
откъсват огромни късове лед. Южната част от националния парк
привлича тълпи туристи всеки ден, докато северната, с изходна точка
градчето Ел Чалтен, е доста по-спокойна. Ел Чалтен е на 5 часа път с
кола северно от Ел Калафате. Неподдържаното шосе минава през дива
степ, а на запад заснежените върхове на Андите пронизват небесния
свод. Градът е разположен в подножието на вр. Фицрой, висок 3375 м.
Горите, върховете и езерата в района предлагат прекрасни възможности
за туризъм, алпинизъм, риболов и екстремни спортове.
КРАЯТ НА СВЕТА

Архипелагът в южния край на Южна Америка се нарича Огнена

земя. Образуван е преди милиони години от последното нагъване на

128
Андите. Тук, на големия остров Огнена земя, се намира Ушуая — най-
южният град в света, където в миналото е имало затвор за опасни
престъпници. Днес гостоприемният град е изходна точка за
Националния парк Огнена земя (Тиера дел Фуего), както и за много
круизи в Антарктика. „Краят на земята“ крие богатства от
мастиленосини езера и древни гори, реки и красиви заливи. Особено
популярна е панорамната железница с парен локомотив, която
преминава през тесни клисури и гъсти гори чак до залива Лапатая,
където — в буквалния смисъл — свършва железопътната линия. В
протока Бийгъл кръстосват туристически корабчета, които минават
покрай острови, населени с птици, тюлени и пингвини, и се отправят
към самотния фар на края на света (вдъхновил романа на Жул Берн със
същото заглавие), разположен на остров Естадос.

129
 АФРИКА

Пътуването по тази река бе като връщане към началото на света,

когато буйна растителност покривала земята и единствени
господари били грамадните дървета. Джоузеф Конрад (1857–1924 г.),
английски писател от полски произход.

130
 МАРАКЕШ И АТЛАСКИТЕ ПЛАНИНИ

К
ипящ
от
живот
град и
снежни

планински хребети, извисяващи се сред

пустинята.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: марокански дирхам
ЕЗИЦИ: арабски и берберски диалекти
(говорени от 40% от населението), френски, отчасти
испански
и английски. Носете си разговорник.
КЛИМАТ: средиземноморски/пустинен. През лятото
е много
горещо (над 38°C в Маракеш), но в планините е
студено.
През зимата може да вали обилно.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
октомври-април (за да избегнете жегите, но си вземете
топли дрехи)
ДВЕ НЕЩА, КОИТО НЕ БИВА ДА ПРАВИТЕ: не
пийте
чешмяна вода и не се разголвайте, особено младите
жени.

131
 Това се смята за естествено от туристите,
но дразни мароканците.
ЛЕТИЩА: Маракеш, Уарзазат, Агадир
КАК ДА СЕ ПРИДВИЖВАТЕ: добре е по главните
пътища
да ползвате автобусните услуги, но ако искате да сте
независими,
наемете кола.
КАКВО ДА КУПИТЕ: килими; кожени, керамични,
сребърни и
медни изделия; подправки.
ХРАНА И НАПИТКИ: особено популярни са
различните видове
тажин: ястия с риба или месо, сушени сини сливи,
лимонов сок,
маслини и подправки, приготвени на бавен огън в
пръстен съд,
от който идва името им. Повечето мароканци са
мюсюлмани и
не пият алкохол, а ментов чай или прясно изстискан
плодов сок,
но в ресторантите за чужденци може да се намери
добро
местно вино. Опитайте „Каберне Президан“ от
червените
или освежаващото розе „Устале“. Белите вина не са
особено добри.

132
 Мароко.

Изкачете се на плоския покрив на някой от малките хотели в

сърцето на стария Маракеш и ще видите море от джамии, минарета и
палми, извисяващи се сред закътани вътрешни дворове. Отвъд тях, на
фона на наситеносиньото небе, се открояват върховете на високите
Атласки планини, покрити със сняг през по-голяма част от годината. А
над всичко се стеле червеникав покров от ситен прах, заради който
Маракеш се нарича и Червеният град: за да напомня, че макар и
потънал в зеленина, този град е оазис насред пустинята. Но не се
любувайте прекалено дълго на панорамата. Точно под вас пулсира
сърцето на „Джамаа ел фна“ — Площада на мъртвите, макар че едва ли
има по-оживено място от най-големия площад на Маракеш. Акробати,
музиканти, танцьори, змиеукротители, гадатели и разказвачи на
приказки изпълват пространството, сякаш излезли от страниците на
„Хиляда и една нощ“. Площадът, заобиколен от ниски сгради, е сцена

133
на ежедневните им представления, но най-забележително е шоуто
вечер; при това публиката не се състои само от туристи, защото
историите се разказват на арабски и берберски, а не на френски и
английски. Има и редици открити сергии, където може да хапнете
типична мароканска храна. Опитайте харира — вид гъста супа, пийнете
ментов чай — обичайната мароканска напитка, сервирана с огромни
количества захар. Пазете се от настойчивите улични продавачи, които
ще ви предложат всевъзможни стоки, както и услугите си на гидове. Не
си мислете, че ще се измъкнете, като се престорите, че не знаете
френски, английски или друг някой език; те, както изглежда, говорят
всички езици под слънцето.

Някога Уарзазат е бил само погранично укрепление в края на

пустинята, но днес в него има десетки хотели, летище и зоологическа
градина.
КАК ДА СЕ ПАЗАРИТЕ

Ако идвате за първи път и не пътувате с организирана група, е

добре да си наемете гид. За целта може да се обърнете към
туристически център или към някой от по-сговорчивите персонажи на
„Джамаа ел Фна“ — услугите им не са скъпи. След като се сдобиете с
гид, вече сте в безопасност, защото той ревниво ще ви пази от

134
натрапници, докато ви развежда наоколо. Разходката неизменно
приключва в някой от магазините на прочутия сук (пазар) — плетеница
от тесни покрити алеи, гъмжащи от сергии, където се продават кожени
и керамични изделия, сребро, копринени, вълнени и памучни тъкани,
килими, подправки, красиво украсени ками и пластмасови дрънкулки.
Вероятно продавачът в избрания магазин случайно ще се окаже познат
на вашия водач и затова — какъв късмет — ще ви предложи „много
специална цена“. Пазарлъкът не просто е препоръчителен, той е
задължителен: демонстрирайте силно съмнение в обявената цена и
колебание дали искате да купите точно това. Пазаренето е бавен
процес, съпроводен с безкрайно пиене на ментов чай. След
приключването му повечето продавачи показват изненадваща
осведоменост за кредитните карти и изпращането на покупката у дома с
въздушна поща, ако е твърде обемна за носене.
СЛАВНОТО МИНАЛО

Маракеш не е само търговски център, той е бивш имперски град,

който се отличава с едни от най-забележителните архитектурни
паметници в ислямския свят, отразяващи неговото славно, но и бурно
минало. Основан е през 1062 г. от династията на Алморавидите,
управлявали империя, която се простирала от Толедо, Испания, до
Сенегал. Оттогава градът е изоставян многократно, разрушаван и
построяван отново. Златната му епоха настъпва през XII в., когато
майстори маври от Испания идват да строят джамии и дворци. За
жалост, на друговерците е строго забранено да влизат в ислямските
храмове, но може да се насладите отвън на кулата на джамията
„Кутубия“ — класически образец на андалуско-мавританския стил в
архитектурата, и да влезете в медресето „Бен Юсуф“ — религиозно
училище от XVI в. с изящно декорирани тавани. По-романтична е
гробницата от XVI в., където сред стройни кипариси и напъпили рози
са положени султаните от династията Саади. Мрачната, но изумително
красива Зала с дванайсетте колони има арковиден свод, който изглежда
обвит в позлатена дантела — друг пример на мароканското стуко.

135
 Прозорците на фасадите са рядкост в Маракеш, но имат изящни
решетки и украса, в които се усеща влиянието на мавританския стил
от Гранада, Испания.

Отвъд градските стени се простира запазилият своето изящество

Вил Нувел (Нов град), построен по време на френския протекторат
(1912–1956 г.), с френски ресторанти и кафенета, разположени на
шумни булеварди с редици от портокалови дървета. Тук има луксозни
хотели със зелени градини и плувни басейни, където обичал да отсяда и
да рисува английският министър-председател Уинстън Чърчил. Ако сте
запленени от глъчката на стария град, това е най-доброто място за
отсядане, само на половин час пеш от „Джамаа ел Фна“ и по-малко с
автобус или фиакър (файтон).

136
 Маракеш, който през деня може да ви се стори запуснат и прашен,
кипи от живот до късно през нощта.
ПЛАНИНАТА И ПУСТИНЯТА

Отвъд Маракеш се намират планините и пустинята, разположени

в Льо Гран Сюд (Недостъпния юг).

137
 В гънките на Атласките планини има красиви водопади (като този в
Узанд), които рядко пресъхват, понеже се захранват от бавно
топящия се сняг.

Днес до него може да се стигне с автобус или с кола под наем, при
положение че се придържате към главните асфалтирани пътища —
второстепенните може да се окажат пътеки върху гола скала. На около
50 км извън града пътят се изкачва през зелени дъбови гори към
върховете на Атлас — най-високия планински масив в Северна Африка,

138
чиито върхове надвишават 3900 м. Струва си да се отбиете от пътя
заради село Телует, на 20 км източно от магистралата: каменни къщи с
плоски покриви обграждат мрачната казба (укрепление). Някога Телует
била най-важната крепост на племето глауи, което — с благословията
на французите — управлявало по-голямата част от Южно Мароко със
средновековна жестокост до 40-те години на XX в., окачвайки главите
на враговете си на стените на Маракеш. Магистралата се вие нагоре
към Тизин Тишка — най-високия проход в Мароко (2275 м), който през
зимата е затрупан със сняг, — а после се спуска сред гол, скалист
пейзаж.

Полуразрушената казва (крепост) Телует се издига над плодородни

земеделски площи, напоявани от реките в Атласките планини.
Гледката, която се разкрива от покрива на крепостта, е много
красива.

Уарзазат, на около 144 км от Маракеш, някога е бил оживено

погранично укрепление в края на най-голямата пустиня в света.
Червените къщи с форма на куб и палмовите дървета приличат на
филмов декор за оазис (всъщност тук наистина са снимани филми).
Има десетки хотели и дори голф игрище, които дължат съществуването
си на р. Дра. Реката, захранвана от снеговете на Атласките планини,
преминава през пролом в хребета Антиатлас, после се отправя на юг
през пустинята, където завършва пътя си. По поречието й има зелени,

139
гъстонаселени оазиси с кирпичени къщички, заобиколени от палми;
пейзажът напомня миниатюрна Нилска долина. Струва си да спрете в
село Агдз, за да се насладите на прочутите местни килими. Загора, на
168 км югоизточно от Уарзазат, е друго бивше погранично укрепление.
Селището изглежда доста неугледно на фона на околния пейзаж, но е
удобна изходна база за пътешествия в пустинята и по-специално за
наемане на камили. Ако сте в състояние да яздите тези странни
клатушкащи се животни — някои хора получават морска болест, —
може да се запишете за екскурзия в пустинята с продължителност до
една седмица, с осигурени гидове и палатки. В нощите, прекарани под
открито небе, ще имате възможност да наблюдавате поразително ярките
звезди над пустинята, която се простира на хиляди километри на юг и
на изток.

Змиеукротителите, обикновено бербери, изнасят ежедневни

представления на „Джамаа ел Фна“, главния площад на Маракеш. Те
контролират влечугите чрез музиката и ритмичните движения на
тялото.

140
 С ПАРАХОД ДО ТОМБУКТУ

П
оемете
на
пътеше
ствие
по река
Нигер
към
Томбук
ту — в
сърцет
о на
Мали. Легендарният Град на златото е изгубил
някогашната си слава, но в него се усеща пулсът
на Западна Африка.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЕЗИК: официален език е френският, но има и няколко
местни езика.
ВАЛУТА: АФО франк (валута на Африканската
финансова общност)
КЛИМАТ: дъждовен сезон от юни до септември.
Най-топло е от март
до май (40°С). От декември до февруари от Сахара
духа горещият сух вятър,
наречен харматан.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
параходите се движат от август до ноември,
когато реката е достатъчно пълноводна.
КАКВО ДА КУПИТЕ: маски; дървени, вълнени и
медни изделия,

141
 ЗДРАВЕ: вземете предпазни мерки срещу малария,
жълта треска, хепатит, коремен тиф, полиомиелит и
бяс.
Избягвайте сурово мляко, небутилирана и
непреварена вода,
сурови плодове и зеленчуци.

Тамбукту.

Река Нигер е главната артерия на Западна Африка. Тя е основният

източник на прехрана за населението, обитаващо бреговете й, и дом на
около 200 вида риби. Плаването по нея предлага забележителна
възможност за опознаване на провинциална Африка. Славата на
Томбукту може и да е отминала, но пътешествието от Куликоро до
Кориум (речното пристанище на Томбукту) с някой от корабите на
Compagnie Malienne de Navigation (Малийска корабоплавателна
компания) предлага панорама на живота по речния бряг. Малки
градчета и селца с кирпичени къщи, сред които се издигат острите
минарета на местни джамии, се редят край животворната река сред
голия пейзаж.
Нигер, най-голямата река в Западна Африка и трета по дължина
на континента, започва дългия си път от средно високите планини в
Югоизточна Гвинея, близо до границата със Сиера Леоне, и продължава
в обширната полупустинна област Сахел (на юг от Сахара). При

142
Томбукту завива на югоизток и през Нигерия се отправя към
Гвинейския залив, част от Атлантическия океан. Речният й поток се
захранва от летните мусонни дъждове в планинските части на Гвинея,
снабдяващи я едновременно с вода и плодородни наноси, толкова
необходими за земеделието в единствената зелена земя в пустинята.
Параходите са като плаващи села: със задушни каюти, силна музика в
баровете и пръснати навсякъде товари, върху които са се настанили
хора. Условията варират от лукс — комфортни каюти с климатик —
през двете нива на първа класа (с легла или койки) до задушните и
мръсни, макар и доста оживени помещения на четвърта класа, които
пасажерите споделят с товара. Храна се полага на пътниците от първа и
втора, а понякога и трета класа, но не е нещо особено. Бутилирана вода
може да се купи на борда или преди тръгване, както и във всички
градове по маршрута. Но питейната вода е просто вода от реката —
затова никога не я пийте!

143
Покритите с брезент пинаси и подобните на кану пироги край Мопти,
където се сливат реките Нигер и Бани.

Сегу е първият сравнително голям град от пътешествието към

Томбукту. Не толкова шумен, колкото столицата Бамако, и с по-малко
туристи от Джене или Мопти по-нататък, той е процъфтяващ, запазил
очарованието си пазарен град. Тъй като остава малко встрани от
основния маршрут, рискът от просяци и улични търговци е минимален.
Пазарът е отворен през цялата седмица, но най-добрият ден за покупки
е понеделник. Предлага изящни керамични изделия, изработени от
племето бамбара, килимчета и одеяла.
ДОГОНИТЕ

144
 Следващата спирка е Мопти. До френския колониален период
Мопти е малко крайречно село. По-късно, благодарение на
благоприятното си разположение между двата административни
центъра Бамако и Гао, той се превръща във важно средище за
търговията по реката и се разраства. Още по-голяма роля за това играе
обстоятелството, че земята на догоните е само на ден път, в платото
Бандиагара. Догоните са анимисти и вярват, че всяко нещо в природата
има душа. Тяхната религия оказва влияние върху всичко, което правят,
тя определя дори формата на домовете и структурата на селищата им,
които наподобяват човешко тяло. Догонските предмети на изкуството
са едни от най-интересните в Африка, най-вече изящно изработените
маски; жилищната архитектура също е специфична.

В Мопти можете да си купите негледжосана керамика.

Отчасти и заради догонските традиции, Мопти е една от

основните туристически дестинации в Мали и най-оживеното
пристанище на р. Нигер. Разположен е до мястото, където р. Бани се

145
влива в Нигер, образувайки обширна вътрешна делта. Гран Марше
(Големият пазар) е в стария град, на около десетина пресечки от
пристанището. Пазарният ден е четвъртък, когато рибарите от племето
бозо идват в града да продават буци сол от камилските кервани в
Северно Мали. Мопти е прочут и с одеялата си: вълнени или смес от
вълна и памук, от камилска вълна, както и красивите (и скъпи) сватбени
одеяла на племето фулани (фулбе). Градската джамия е типичен образец
на суданската архитектура, разпространена в цялата област Сахел.
Всяка година глинената мазилка на джамиите се отмива от дъждовете и
трябва да се възстановява през сухия сезон. Издадените греди не са
само декоративни; те улесняват обновителните работи.
ИЗЯЩЕСТВО СРЕД ПУСТИНЯТА

Мазилката на Голямата джамия в Джене трябва да се обновява всяка

година след дъждовния сезон.

Град Джене, разположен в заливаните от р. Нигер равнини южно

от Томбукту, има подобна, ала по-мащабна мисия. Изящната джамия е
издигната през 1905 г. върху основите на ранна постройка от XI в. Този
сънлив, очарователен град, основан през IX в., достига своя разцвет по

146
същото време като Томбукту (през XIV в.) и дължи просперитета си на
транссахарската керванна търговия — Мароко се намира на 55 дни път
на север с камилски керван.
Днес целият град се оживява по време на понеделничния пазар
пред Голямата джамия.

На Големия пазар в Томбукту се продават предимно зеленчуци, но

наблизо има и малък пазар за занаятчийски изделия.

Томбукту се намира на около 11 км северно от р. Нигер. Някога е

бил разположен върху речните брегове, но реката е променила коритото
си. Времето не е било благосклонно към града с ниски кирпичени
къщи, разположени покрай тесни песъчливи улици. Ала тук все още
витае атмосферата от времето, когато мястото е било важен център на
исляма. Има много джамии и няколко красиви къщи от варовик —
архитектурата им напомня египетските храмове, — построени от
богати търговци маври през XVI в. Много от великолепните паметници,
на които градът дължи някогашната си слава, са погълнати от
подвижните пясъци на Сахара, но магията на името и миналото на
Томбукту все още му придава уникален чар.

147
 Село Сонго (на около 84 км югозападно от Мопти) е живописен
пример за догонска архитектура.
РЕНЕ КАЙЕ, ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ТОМБУКТУ

През 1824 г. Парижкото географско дружество предлага

награда от 10 000 франка на онзи, който докаже, че „златният град“
Томбукту наистина съществува. Победителят трябва да оцелее по
време на пътуването и да се върне със сигурно доказателство.
Вдъхновен от легендата, самоукият Рене Кайе потегля за Африка с
малко пари, за да търси Томбукту — забранения Златен град. Тръгва
през април 1827 г. и пътува дегизиран като арабин. Държи бележките
си в екземпляр от Корана и описва впечатленията си, преструвайки се,
че изучава свещените текстове. Когато най-сетне стига до Томбукту
— през април 1828 г., „изпитва неописуем възторг“, но в същото време
е разочарован, защото вижда само „грозни кирпичени къщи“ и никакви

148
покриви или улици от злато. Рене се завръща в Европа, изминавайки
1600 км през Сахара с керван. „Доказателства“ за съществуването на
Томбукту са единствено старателно водените му бележки и скицата
на града.

149
 ЕГИПЕТ И НИЛ

Е
гипет,
царств
ото на
фараон
ите, е
земя на
контра
сти,
съчета
ла
жесто
ка пустиня и прохладни оазиси, фантастично
богатство и примитивно съществуване; земя,
където са били издигнати най-величествените и
загадъчни артефакти на Стария свят.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЕЗИК: арабски (официален); берберски и английски
се говорят масово.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
ноември-март
КЛИМАТ: горещо и сухо през цялата година.
Лято: Кайро 36°С, Асуан 42°С. Пясъчни бури през
април.
Много малко дъжд, с изключение на крайбрежието.
Пясъчните бури
връхлитат страната от края на март до юни.
ГОЛЕМИ ЛЕТИЩА: Кайро и Луксор
ПАЗАРЕНЕ: в Египет то е част от традицията и се
отнася за всичко.

150
 Добре е да я спазвате.
КАКВО ДА КУПИТЕ: златни и сребърни бижута
(консултирайте се, преди да купите), рисунки на
папирус,
кожени изделия, килими, парфюми, подправки и
алабастър (от Луксор).
КАКВО ДА НОСИТЕ: спрей против насекоми и
слънцезащитен крем
с висок фактор.
ВАЖНО: Положението в Египет е нестабилно и
трябва да се
проверява предварително. Свържете се с вашето
Външно
министерство. В някои райони службите по
сигурността може да
настояват да ескортират туристите.
Повечето хора предпочитат да пътуват организирано.

151
 Египет.

Египет се описва от древногръцкия историк Херодот като „дар от

Нил“. И днес населението му зависи от плодородната ивица край
реката, разделяща пустинята на две: Арабска и Нубийска пустиня на
изток и Либийска пустиня на запад, Нил, най-дългата река в света,
изминава 6695 км от изворите си в Уганда и Етиопия до обширната
делта край Средиземно море. Около 96% от египтяните живеят в

152
района на делтата и тясната плодородна ивица край реката. Валежите
от дъжд са незначителни и до построяването на Асуанския язовир
(открит през 1970 г.) са определяли пълноводието на Нил. Хилядолетия
наред съдбата на населението е зависела изцяло от годишния разлив на
реката. Пустинният египетски климат се характеризира с големи
температурни амплитуди: дневни температури от 15°C през януари до
42°C през най-горещия летен период; нощните температури през
зимата могат да паднат под нулата. Пясъчните бури са често явление от
март до май, когато от Либийската пустиня духа сухият и горещ вятър
хамсин. Обикновено зимата е най-доброто време за посещение, особено
ако искате да поскитате из дребните места в Горен Египет (Асуан и
Луксор). През лятото този район е непоносимо горещ. Същото се
отнася и за някои от пустинните оазиси. Кайро е най-приятен през
пролетта и есента.

Гробницата на Сети I в Абидос е уникална с изящните си релефи и

седемте светилища, посветени на Озирис и шест други божества.

153
 Независимо от баналните суперлативи, използвани за описанието
им, египетските пирамиди си остават уникални — единственото от
Седемте чудеса на света, напълно запазено и до днес. На западния бряг
на Нил има и други пирамиди, но трите в Гиза са най-големи и най-
внушителни. Построени са като гробници за фараоните преди повече от
4500 години, с изглед към реката, на северозапад от древната столица
Мемфис, чиито останки са залети от водите на Нил или са останали
погребани под съвременно Кайро. Днес до пирамидите се стига лесно
след трийсетминутно пътуване с такси от центъра на Кайро, но така
човек се лишава от прекрасни гледки, тъй като между предградието на
Кайро Гиза и пирамидите няма истинска пустиня. За предпочитане е да
наемете кон или камила за няколко часа от близкото село Назлат ал
Саман и да яздите през пясъците на пустинята. Разберете се за цената
предварително (пазарете се!) и платете чак след като завършите
пътуването си. От тази посока може да оцените съвършената геометрия
на пирамидите, разположени сред пустинния пейзаж, и да си
представите как са изглеждали някога, тъй като откъм западната страна
се е запазила част от оригиналното им покритие от гладки и бели
дялани камъни.

154
 По-добре пътувайте до пирамидите в Гиза на запад през пустинята
на муле или кон. Казват, че може да чуете как каменните великани
шепнат на разсъмване. Със сигурност обаче ще избегнете палещите
лъчи на обедното слънце и претъпканите туристически автобуси.

Има три главни пирамиди и във всяка от тях може да се влезе, но

само Голямата пирамида, гробницата на фараона Хуфу (Хеопс),
починал през 2567 г. пр.Хр., представлява интерес. Посетителите може
да се проврат през тесните й проходи и да стигнат до трите камери във
вътрешността, сред които е и тази на фараона — с внушителен
гранитен саркофаг. Струва си да се разгледа и музеят зад Голямата
пирамида, за да се види Слънчевата ладия на фараона, открита в
гробницата. Най-впечатляващото в тези паметници са размерите им.
Хеопсовата пирамида е най-голямата пирамида, строена някога —
изградена е от 2 250 000 каменни блока, тежащи средно над 2,5 тона
всеки.
Кайро е колоритен космополитен град, в чиято култура, религия и
начин на живот се срещат Изтокът и Западът, Северът и Югът.
Изящните джамии и осеяното с минарета небе свидетелстват за
славното минало на Кайро като един от най-големите мюсюлмански
градове, но тълпите по улиците му включват и копти, евреи, европейци
и чернокожи африканци. От провинцията непрекъснато пристигат хора,
много от които спят на гробищата.

Пазарът на камили е един от многото сукове (пазари) в стария Кайро

— свят, който е съвършено различен от лъскавите офис сгради и
хотели в новия град.

155
 В стария град, ограден от крепостни стени, има 400 джамии,
оживени базари, варосани каменни къщи; кварталът на коптските
християни предлага относително спокойствие. На север и запад се
простира съвременният Кайро, с широки булеварди, бутикови
магазини, скъпи хотели и международни бизнес централи, както
подобава на най-големия африкански град.
В Египетския музей, съхраняващ една от най-богатите колекции
на древноегипетско и византийско изкуство, се намират и съкровищата
на Тутанкамон.
С ФЕЛУКА ПО НИЛ

Традиционните фелуки са по-спокойна алтернатива на параходите и

моторните лодки.

Никое пътуване до Египет няма да е пълноценно, ако не плавате

по Нил от Асуан до Луксор с фелука — традиционната местна

156
платноходка. Течението на Нил е с посока от юг на север, но вятърът
обикновено духа в противоположна посока, нагоре по долината на Нил
от Средиземно море, затова лодките се носят без усилие надолу по
течението, а на връщане използват платна. Животът край реката
изглежда такъв, какъвто е бил от хилядолетия: рибари с мрежи, фелахи
(земеделци), които орат с волове, кирпичени колиби, водни колела и
финикови палми, фелуки могат да се наемат и от туристически групи,
но пътуването от Луксор до Кайро е опасно заради терористичните
акции на ислямските фундаменталисти.
Повечето туристи използват самолет или вземат влака до Луксор
— една от най-популярните забележителности на Египет, а после
прекарват няколко дни на палубата на луксозен параход по Нил. Луксор,
построен върху развалините на древна Тива — столица на Египет по
време на Новото царство (ок. 1700–1000 г. пр.Хр.), е като огромен музей
на открито.
На западния бряг на Нил, на около 500 км южно от Кайро, в
непосредствена близост до пустинята, се намират монументите и
некрополът на древна Тива, сред които невероятните комплекси от
храмове и гробници в Долината на царете и Долината на цариците. Тук
се намират прочутите гробници на Тутанкамон и царица Хатшепсут,
както и гигантските образи на 64 фараона, изрязани в скалите.

Гробницата на царица Хатшепсут в Луксор. По време на своето

управление (1503–1482 г. пр.Хр.) тя притежавала безпрецедентна за
царица власт.

157
 На източния бряг е разположен самият град Луксор, с красиви,
макар и стари къщи с балкони. В Карнак се намира огромният и добре
запазен храм на Амон, може би най-грандиозният храм в цял Египет,
както и други древни паметници, пръснати между градини и палмови
горички. Карнак предлага и добра кухня, макар че храната извън Кайро
често е смесица от западни влияния. Египетското бренди и бирата обаче
са добри.

Грандиозният храм на бог Амон в Карнак ви посреща с редица от

фигури с глава на овен. Амон често е представян с глава на овен с
извити рога.

От Луксор може да направите 4-5-дневен круиз до Асуан —

вратата към Субсахарска Африка. Градът е прекрасен остров от
зеленина сред реката. Тук има сравнително малко древни
забележителности, а и Асуанският язовир, макар да респектира с
мащабите си, е доста скучен; има обаче кратък полет до Абу Симбел,
големия храм на Рамзес II. През 1964 г. по инициатива на ЮНЕСКО
храмът е преместен с херкулесови усилия от първоначалното си място
(което днес е под водите на ез. Насър) на сегашното, с 64 м по-нагоре.

158
По време на строежа на Асуанския язовир храмовете в Абу Симбел са
преместени с 64 м по-нагоре, за да бъдат спасени от водите на
езерото Насър.

159
 ГОЛЯМАТА РАЗЛОМНА ДОЛИНА

Г
олямат
а
разлом
на
долина
е
пореди
ца от

грандиозни пукнатини в земната повърхност,

обхващаща содени езера, вулканични кратери и
серни извори, плодородни области с богата фауна
и флора.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
Танзания — юни-юли и декември-януари;
Кения — юни-октомври; Етиопия — октомври-
януари.
КЛИМАТ: В Източна Африка има два дъждовни
сезона:
април-май и краят на октомври — началото на
ноември.
Най-хладни са юни и юли, когато средните дневни
температури са 22°С.
КАКВО ДА КУПИТЕ: местни занаятчийски изделия,
дърворезба на племето маконде, рисувани с восък
тъкани

160
 (батика), сувенири от сапунен камък (стеатит) и
киондос
(плетени чанти и кошници от сизал).
ЛЕТИЩА: Найроби и Момбаса в Кения; Дар ес
Салам и
международното летище Килиманджаро (между
градовете
Аруша и Моши) в Танзания.
ЗАНИМАНИЯ: сафари на диви животни, сафари с
камили,
планински туризъм, рафтинг, подводно гмуркане с
акваланг,
плаване с дхоу (традиционна арабска лодка), „сафари“
с балон
и велосипед.
ПРИДВИЖВАНЕ: обикновено е лесно и става с
автобус,
влак, самолет и автомобил.
ЗДРАВЕ: маларията, холерата и жълтата треска се
срещат често, затова вземете мерки. Не пийте вода и
не яжте салати или зеленчуци, които не са минали
през
термична обработка. Препоръчват се ваксинации
срещу
менингит, полиомиелит, тетанус, дифтерия и бяс.

161
 Кения, Етиопия, Судан, Танзания.

Преди 10 милиона години огромен земен клин, опасващ повече от

6400 км от Йордания и Червено море до Югоизточна Африка, пропада
и създава депресията, известна като Голямата разломна долина.
Постепенно около долината се издигат платовидни области, които
после пропадат до 900 м при серия от разседи в скалистата земна кора.
На места в Източноафриканската разломна долина, например в
Танзания, ерозията е притъпила ефекта от това мощно движение на
земната кора, но навсякъде другаде високи скали ограждат фантастични
просторни долини, широки между 48–64 км, подобни на изгубени

162
светове. Тук се развиват характерни екосистеми, а защитените от
стръмните склонове земи осигуряват условия за процъфтяване на
фауната и флората. Докато на запад избуяват тропически гори, зоната в
дъждовна сянка (създадена от скалите в Разломната долина) се е
превърнала в сухи тревисти равнини — савани, рай за любителите на
сафари.

Етиопска скална църква в Лалибела. Географската изолираност,

създадена от Голямата разломна долина, съдейства за запазване на
характерната местна култура.

По-голямата част от долината е заета от падини (синклинали) и

възвишения, следващи разломните линии. Падините са широки около
40 км, а в западния дял на долината са осеяни с подобни на фиорди
езера, чиято дълбочина често е доста под морското равнище. Сред тях е

163
ез. Танганика — второто по дълбочина сладководно езеро в света след
Байкал, с площ от 32 900 кв. км. Край бреговете му има чудесни
плажове и красива дива природа.

Цялостният ефект от разместването на земните пластове, създало

Голямата разломна долина, може да се види от върха на скалния
гребен край езерото Маняра в Танзания.

В източния дял на Източноафриканската разломна долина, който

минава през Етиопия, Кения и Танзания, са се образували плитки
содени езера (като ез. Натрон). Техните алкални води са бедни на риба,
но водораслите и другите микроорганизми привличат хиляди тромави
фламинги. Гледката е поразителна: огромно розово петно на фона на
огледално гладка вода и яркосиньо небе. В източното разклонение има
и активни вулкани: лавата клокочи под изтънялата земна кора на Ол
Дойньо Ленгай (Планината на боговете — на езика на местните жители
— масаите). Тук се намират и най-високата планина на Африканския
континент — Килиманджаро, издигаща се чрез първенеца си — връх
Кибо (Ухуру), на 5895 м над морското равнище, и втората по височина
планина Кения. При изкачването на Килиманджаро се минава през

164
няколко растителни зони: от пустиня през тропически гори до вечни
снегове.

Макар масивът Килиманджаро да е само на 3 градуса от Екватора,

върхът му е вечно покрит със сняг, но в плодородното му подножие
растат банани, кафе и царевица.

На запад от Ол Дойньо Ленгай се намира платото Серенгети в

Танзания, чийто почвен слой вероятно произхожда от вулканична
пепел. Безкрайните савани са дом на африканския слон, на жирафи,
зебри, антилопи гну, импала и кана, както и на техните врагове —
лъвове, леопарди, гепарди и хиени. Всяка година през юли и август
повече от милион антилопи гну се придвижват на север от
Националния парк Серенгети (в Танзания) през река Мара в Кения, за
да търсят свежи пасища, избуяли от сезонните дъждове: тромавите гну,
придружавани от грациозните зебри, се движат вкупом, често в галоп и
в керванна нишка. Когато през ноември отново завали, те се насочват
обратно на юг към Танзания и цикълът се повтаря. Макар че подобна
сезонна миграция се извършва и в други части на Африка, гледката
никъде не е толкова впечатляваща.

165
 Фламингото се храни с водорасли и други миниатюрни организми в
содените езера в източния дял на Голямата разломна долина. Розовото
оцветяване на птиците се дължи на пигментите във водораслите.

166
 Жирафите живеят в саваната и се хранят предимно с листата на
чадъровидната акация; те са защитен вид.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА

Образуваните в резултат на големия земен разлом савани се

оказали по-подходящи от околните тропически гори за еволюцията и на
друг един вид — изправен на двата си крака и с усъвършенствано
зрение. През 1959 г., след почти двайсетгодишни проучвания, в
Олдувай — малка местност Северна Танзания, недалеч от град Аруша,
д-р Луис Б. Лийки и съпругата му Мери откриват част от череп на
хоминид. Наричат го зинджантроп (Австралопитекус бойзей). Частите
от черепа се оказват на 1,8 млн. години и са най-старите, открити
дотогава.
През 1979 г. Мери прави друго важно откритие в Лаетоли, на
около 64 км от Олдуваей — отпечатъци от стъпки в речно корито,
оставени от мъж, жена и дете. След направените изследвания се оказва,
че отпечатъците са на 3,5 млн. години. Тъй като са оставени от

167
хоминиди, които са ходели изправени, откритието измества зората на
човечеството много по-назад във времето. Днес може да се види къде
семейство Лийки са издълбали пещера и да се слезе в нея през
тръбовиден отвор. Тук почвените пластове са истинско пътуване назад
във времето — преживяване, което изпълва посетителя с благоговение
пред силите на природата. И докато съзерцава гледката от върха на
клисурата, той е завладян от чувство за вечност и величаво
спокойствие, съзнавайки, че вероятно седи на мястото, откъдето преди
милиони години Ева, прамайката на целия човешки род, се е
възхищавала на същия пейзаж.
ЗЕМЯ, ЗАБРАВЕНА ОТ ВРЕМЕТО

Геологичната сложност и неподправената сурова красота на

Голямата разломна долина в Източна Африка се вижда най-ясно в
Етиопия. Природата тук е такава, че е държала натрапниците на
разстояние и е пазела местните жители, позволявайки им да развият
своя собствена, характерна култура и религия, далеч от външни
влияния. Начинът на живот, както и християнството, почти не са се
променили от времето, когато египетските монаси копти го въвели през
II в.
В планинските земи около Лалибела има 11 църкви, издълбани в
твърдата скала. Но истинското съкровище на Етиопия е по на север, в
Аксум, сърцето на етиопската религия и култура. В църквата
„Сионската Света Богородица“ според местната легенда се намира
оригиналният Ковчег на Завета — кивотът, в който се пазят Десетте
Божи заповеди, дадени на Мойсей от Бог на Свещената планина Синай,
и който бил откраднат по времето на цар Соломон от Менелик I, син на
Соломон и Македа, Савската царица.

168
Деца масаи — номадско племе от Танзания и Кения, край бреговете на
соденото езеро Натрон.

169
 ЗАМБЕЗИ И ОКАВАНГО

Р
еките
Замбез
и и
Окаван
го: от
невероя
тните
речни
каньон
и и
грохота на най-големия водопад в света към
вътрешната делта в пустинята.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КАК ДА СТИГНЕТЕ ТАМ: с полет до Хараре в
Зимбабве
(оттам водопадът е само на няколко часа с автобус,
кола или влак)
или директно до летището Виктория Фолс.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
делтата на р. Окаванао — юли-септември;
Водопад Виктория — през цялата година.
КЛИМАТ: разположението на Замбия и Зимбабве —
върху
високо плато, превръща тропическите температури в
летни
средиземноморски. По-голямата част на Ботсуана е
пустиня,
с високи дневни температури, които нощем падат
около нулата.

170
 В делтата през деня е горещо, но вечерите са приятни.
ЗДРАВЕ: ваксинации против холера, коремен тиф,
полиомиелит и бяс; вземете предпазни мерки срещу
малария.
КАКВО ДА НОСИТЕ: спрей против насекоми,
дъждобран,
слънцезащитен крем,
ХРАНА И НАПИТКИ: международна кухня в
повечето големи
хотели и хижи. Зимбабвийската бира е популярна,
както и
традиционната царевична бира вхавха.
КАКВО ДА КУПИТЕ:
местни занаятчийски изделия
ВНИМАНИЕ: Зимбабве е нестабилна в политическо
отношение
страна и е добре да проверите какво е положението,
преди да поемете на път.

Замбези и Окаванго.

171
 Едно пътуване със самолет е достатъчно да ви пренесе между две
съвършено различни лица на Африка — от мястото, където водата пада
с такава сила, че облаците воден прах се виждат на 40 км разстояние, до
лениво речно течение в най-голямата вътрешна делта в света. Ще се
запознаете с две уникални екосистеми: с микроклимата на влажните
тропични гори около водопада Виктория, както и с блатата и
тръстиковите мочурища с разнообразна фауна и флора в делтата на река
Окаванго, в сърцето на пустинята Калахари.

Лилавогърдото канарче е сред четиристотинте вида птици,

обитаващи земите в делтата на Окаванго.
ГЪРМЯЩИЯТ ДИМ

Мози оа Туня — Гъмящият дим — е поетичното и мелодично

име, което местното племе макололо е дало на трите водопада,
съставляващи водопада Виктория. Река Замбези, широка 2,5 км, излива
всяка минута средно 550 млн. литра вода от 100 м височина, от което
целият район наоколо се тресе. Най-големият водопад в света е
разделен между Замбия и Зимбабве (където са по-красивите гледки), но
границата може да се прекоси безпроблемно.

172
 Река Замбези привлича геолози, изследователи на дивата природа и
търсачи на силни усещания.

Водната завеса, която се спуска внезапно от заоблените зелени

хълмове в стръмния каньон на р. Замбези, се разделя на три основни
части от скалисти острови, препречващи пътя й: Главен водопад,
Водопад на дъгата и Източен водопад. Облаците от водна пара създават
необичайна и уникална в екологично отношение тропична гора с
невероятно буйна висока папрат, която не се среща никъде другаде в
Зимбабве или Замбия. Тропичните гори са обгърнати от постоянна
влажна мъгла, а водните пръски са навсякъде.
„Никой не е в състояние да си представи красотата на сцената…
сигурно на подобни прекрасни сцени са се наслаждавали ангелите в
своя полет“, пише британският изследовател д-р Дейвид Ливингстън,
когато вижда за първи път водопада Виктория. Неговите думи са в
основата на днешната атракция „Полетът на ангелите“: пътуване със
самолет, хеликоптер или едномоторен лек самолет над каньона.
Маршрутът следва зигзагообразния ход на реката, сякаш на сантиметри
от гъстите облаци пара и дъгата, която се образува в тях. Пречупването
на светлината от водните пръски има приказен ефект. А по време на
пълнолуние се образува сребриста, призрачно проблясваща лунна дъга.

173
174
 Реката прорязва твърдото базалтово плато на Замбия, а водопадът
Виктория се спуска по отвесни насечени скали.

Бездната, издълбана от Замбези, е идеална за екстремни спортове.

От моста Замбези се правят едни от най-невероятните бънджи скокове в
света (две секунди истински ужас, докато, вързан с гигантско еластично
въже, скачаш с главата надолу от 100 м височина към реката) и
спускания по 23-те бързея в долната част на Замбези.

175
 Делтата на р. Окаванго е обитавана от уникални животински и
растителни видове. Най-добре е да я разгледате с мекоро — лодката
еднодръвка на местното племе байей.

176
 Степента на трудност в речния рафтинг се определя по скалата от
I до VI — от леки бързеи до невъзможни за преминаване. Бързеите на р.
Замбези, която преминава между стръмни скали, високи над 200 м, са
предимно от IV и V степен и спускането по тях с надуваеми лодки е
като возене в скоростно влакче. Офертите за рафтинг включват 12
бързея за половин ден и пълен ден за цялата река. Предлагат се и
възможности за наблюдение на дивата природа в близкия Национален
парк Замбези.
ПЕРЛАТА НА КАЛАХАРИ

Ако търсите контраст на буйната Замбези може да направите

кратък полет от водопада Виктория до делтата на р. Окаванго в съседна
Ботсуана. Отсядането в една от местните хижи или къмпинги ще ви
предостави гледка от птичи поглед към най-голямата
вътрешноконтинентална делта в света. Река Окаванго (под името
Кубанго) извира от високото плато Бие в Ангола и минава през
северната част на пустинята Калахари, където свършва нейният път:
разделя се на все по-малки потоци, канали и лагуни, докато се изпари
или потъне в пясъците.

Хипопотамите помагат за поддържане проходимостта на каналите

на р. Окаванго, бродейки тежко през тях в търсене на храна.

177
 Делтата обхваща 15 000 кв. км площ и представлява огромен
оазис, който се обитава от разнообразни животински и растителни
видове. Резерватът Мореми, включващ приблизително 20% от площта
на делтата, е дом на 36 вида бозайници: лъвове, слонове, жирафи,
бизони, антилопи гну, зебри и различни видове газели. Сред
постоянните му обитатели са още хипопотами, крокодили, орли рибари,
корморани и жерави. В резервата няма пътища, рядко се среща по някой
джип и естествено няма никакви тълпи.

Всяка година милиони антилопи гну мигрират през африканските

савани в търсене на вода и прясна паша.

За да се насладите докрай на това спокойно убежище и красивата

му природа, разгледайте делтата с мекоро (лодка еднодръвка), карана от
местен рибар. Може да прекарате дни наред, носейки се по завоите на

178
дългия 400 км воден път, като плавате от остров на остров, спите под
звездите и се храните с прясно уловена риба. Сред другите
възможности са палатков лагер, например Ксаксаба, и луксозни сафари
хижи.

179
 ПЪТЯТ НА ГРАДИНИТЕ, ЮЖНА АФРИКА

П
осреща
нето
тук е
топло
като
климат
а:
Пътят
на
градин
ите е
най-
посещаваният район в тази част на света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: ранд. В градските и туристическите райони
се приемат без проблем кредитни карти и пътнически
чекове.
ЕЗИЦИ: 11 официални езика
(английски, африканс и 9 африкански езика),
но всички говорят английски.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
Пътят на градините се радва на целогодишно слънце,
което го прави чудесна дестинация по всяко време.
Избягвайте Коледа и Великден, когато туристите са
най-многобройни. Най-доброто време за наблюдение
на
китове е в периода юни-ноември.
ЗДРАВЕ: не плувайте в езера и реки, преди да
сте проверили дали в тях няма билхарзия

180
 (паразитна шистозома). Докато се
разхождате сред природата, внимавайте за
кърлежи, които могат да причинят лаймска
болест. Препоръчват се ваксинации срещу
полиомиелит, тетанус и хепатит.
КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:
слънцезащитен крем, широкопола шапка,
бутилка с вода, спрей против насекоми.
ЛЕТИЩЕ: Кейп Таун
БАКШИШ: между 10 и 20% в ресторантите
и 10% в такситата. В по-скъпите хотели е
прието да оставите нещо за камериерките.

Южна Африка.

Кейп Таун, град с постоянен приток на туристи и търговци,

отдавна има славата на гостоприемен домакин, а през последното
десетилетие се е превърнал и в най-посещавания град в Южна Африка.
От тук започва Пътят на градините, обхващаш крайбрежието между
Кейп Таун и Порт Елизабет.
Склоновете на планината Утениква се спускат плавно към
Индийския океан. Очарователни морски курорти са разположени
нагъсто около вълшебни плажове с бял пясък. Парковете и резерватите
обхващат девствени гори, красиви езера и стръмни носове; в
тюркоазените води на Оверберг Коуст се размножават застрашените
южни китове. Крайбрежието е популярна дестинация и за желаещите да
видят отблизо бели акули.
КЕЙП ТАУН

181
 Тези красиви къщи, боядисани в бонбонени цветове, се намират в
квартала Бо Каап в Кейп Таун.

Малко градове могат да се похвалят с превъзходното географско

разположение на Кейп Таун. Разпрострян около величествено
пристанище, с открояващия се в далечината необичайно гладък силует
на Тейбъл Маунтин, той е заобиколен от плажове с бял пясък, острови и
стръмни носове. „Градът майка“, както го наричат с любов, е първото
европейско селище отвъд Сахара, създадено в края на XVII в.
Колониалното му наследство още личи в изящните викториански
сгради и елегантните кафенета.
Не пропускайте да посетите една от най-прочутите му
забележителности — Тейбъл Маунтин. Можете да изберете някоя от
многобройните туристически пътеки или да използвате кабинковия

182
лифт до върха. Оттук се разкрива вълшебна гледка към целия град (ако
не се е спуснала прословутата мъгла, наречена „покривката“). Сред
горите в източните склонове на планината е разположена Националната
ботаническа градина „Кирстенбош“, която предлага спокойно убежище
от градския шум; може да се насладите на класическата гледка към
Тейбъл Маунтин и златните пясъци на Блуберг Бийч. Повечето от най-
добрите музеи и културни атракции са подредени спретнато на
„Мюзиъм Майл“, а крайбрежният булевард „Виктория и Алфред“
предлага барове, възможности за пазаруване и скъпи ресторанти за
обед на открито. Оттук редовно потеглят лодки до о. Робен, където през
периода 1962–1991 г. са били държани 3000 политически затворници,
сред които и Нелсън Мандела. Днес островът е музей, в който бивши
затворници изпълняват ролята на гидове и предлагат вълнуващи
разкази за мрачния режим на апартейд.

Красивата сграда на кметството в златисто и бяло (в Стария град) е

една от забележителностите на Кейп Таун.

Районите с цветнокожо население, създадени по време на

апартейда, все още имат бедняшки вид, но през демократичния преход
нещата са се подобрили и жителите охотно споделят с туристите своите
истории. Посещението там (за целта задължително трябва да имате гид)
може да се окаже едно от най-паметните ви преживявания в Южна

183
Африка. Зад Тейбъл Маунтин верига от върхове се простира до края на
п-в Кейп, където кабинков лифт отвежда до историческия фар на Кейп
Пойнт. Близкият нос Добра Надежда е популярно място за посещение и
макар че погрешно се смята за най-южната точка на Африка, предлага
спиращи дъха гледки от стръмни скали, над които плавно се носят
морски птици. (Пазете храната си от хитрите и пакостливи павиани!)

184
Лозата е внесена тук през XVII в. Еднодневните екскурзии до близките
лозя са популярно развлечение.
ПЪТЯТ НА ГРАДИНИТЕ

Магистралата № 2 води на югоизток от Кейп Таун към Херманус,

популярен в цял свят като място за наблюдение на китове.
Застрашените южни китове се размножават в залива Уокър (близо до
рибарското селище Гансбай) от август до ноември, aV-образни струи,
които издухват, се виждат ясно от крайбрежните пътеки, виещи се край
града. Други видове китове могат да се наблюдават през цялата година.
Природният резерват Де Хооп, разположен на изток, предлага
отлични възможности за наблюдение на тези красиви животни на фона
на покритите с лишеи скали и вълнообразните пясъчни дюни.
Националният парк Иглен нос (Агуляш) в най-южната част на Африка
обхваща мочурливи райони и защитена брегова линия, обитавана от
тюлени, китове, делфини и морски свине. Красиви варосани рибарски
хижи са атракцията в близкия Струисбай, с изглед към безкрайни
пясъчни плажове. Уитсанд е курортно градче край устието на р. Брееде.
Подобно на Стил Бей по на изток, предлага добра възможност за
наблюдение на китове и отлични условия за воден спорт.
За по-разнообразни развлечения посетете Албертиния, където
търсачите на силни усещания могат да скачат с бънджи от най-високия
едноотворен мост в света. А ако това не е достатъчно, могат да се
срещнат лице в лице с голямата бяла акула край Мосъл Бей, където —
между многото други атракции — се предлага спускане в клетка сред
акули. Този исторически град с елегантни стари сгради е мястото,
където през 1488 г. стъпва португалският изследовател Бартоломеу
Диаш — първият европеец, достигнал нос Добра Надежда след
мореплавателите в древността. Градът е популярен курорт, с мек климат
през цялата година и прекрасни плажове, но в натоварения сезон гъмжи
от туристи.

185
 Историческият парен влак „Утениква Чу-Тжу“ пуфти по
крайбрежието близо до Националния парк Уайлдърнес.

Джордж е единственият по-голям град по Пътя на градините и е

начална точка на „Утениква Чу-Тжу“ (или Чу-Чу) — стар парен влак,
който прави панорамна обиколка до Книсна. Луксозният „Син влак“,
южноафриканският „Ориент експрес“, предлага още по-впечатляващо
пътуване по Пътя на градините от Кейп Таун до Порт Елизабет.
Шикозният Херолдс Бей е по-тих курорт, 15 км южно от Джордж, с
красиви крайбрежни алеи и много възможности за наблюдение на
китове и делфини.
Източно от Джордж се простира и най-голямата оцеляла ивица от
девствени гори в Южна Африка, осеяна с проблясващи езера и реки на
фона на величествени планини. Може би това е най-красивият район по
Пътя на градините и почти цялата му територия е в границите на
национални паркове. Уайлдърнес и Седжфийлд са главните изходни
точки за водния рай в Националния парк Уайлдърнес, където
естествени пътеки се вият през гъсти гори и закътани заливчета. Сред
многото предлагани развлечения е местният спорт клуфинг, който

186
представлява спускане (или скачане) в дълбоки речни клисури и
каньони.
Привлекателното градче Книсна е кацнало на брега на красива
лагуна с морски канал, охраняван от двойка внушителни скали от
пясъчник. Езерото е част от Националния резерват Езерна област
Книсна, където се среща морското конче — миниатюрно създание,
застрашено от изчезване. В езерото има и ферма за стриди, които се
предлагат в многото чудесни ресторанти в града.
Обширни гори — като тези в Гоудвелд или Диепвале, предоставят
още възможности за планински туризъм; малките хижи върху високи
подпори са сред най-необичайните места за настаняване по Пътя на
градините. Златисти пясъчни плажове обграждат Плетенберг Бей —
живописен курорт, построен на естествено пристанище, което е дом на
застрашения южен кит. В района има няколко природни резервата, сред
които п-в Роберг и о. Бийкън, където може да плавате с морски каяк.
Стормс Ривър има славата на мястото, където се осъществяват най-
невероятните бънджи скокове в света — шеметен 216-метров полет към
водите на р. Блукранс. От устието на р. Сторм започва Националният
парк Цицикама, който обхваща гъсти девствени гори, реки и каньони,
стигащи до Индийския океан. „Пътеката на видрите“ е труден, но
ободрителен 5-дневен маршрут, наречен така на прочутата африканска
безнокта видра.
Пътят на градините завършва в Порт Елизабет — шумен курорт,
дължащ популярността си на дългите 40 км ослепителни плажове с бял
пясък. Тук се предлагат всякакви забавления; от разнообразни водни
спортове до „Бейуърлд“ — развлекателен център, който, освен другите
атракции, включва океанариум и терариум.

187
 СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО И БЛИЗКИЯТ
ИЗТОК

Истинското откривателство не е в това да видиш нови земи, а да ги

видиш с нови очи. Марсел Пруст (1871–1922 г.), френски писател.

188
 МАВРИТАНСКА ИСПАНИЯ

С
ред
градин
ите и
порток
аловит
е
горички
на
Южна
Испани
я като по чудо са се съхранили останките от
старата мавританска култура.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 7,4 млн. (ок. 18% от населението на
Испания)
ПЛОЩ: 87 300 км! (17,3% от територията на
Испания)
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: средиземноморски; 40°C през юли и
август,
сняг през зимата.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
през пролетта и зимата, за да избегнете
тълпите и да видите снега по Върховете на Сиера
Невада.
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: международните
летища в Севиля, Малага, Гранада, Алмерия,
Херес де ла Фронтера. До Кордоба има добър
автобусен и железопътен транспорт.

189
 ХРАНА И НАПИТКИ: херес (вид вино), маслини
и тапас (хапки за мезе). Риба, особено прясна
аншоа; jamón de Jabugo (шунка); гаспачо
(студена доматена супа).

Андалусия.

Твърди се, че старите марокански фамилии все още пазят

ключовете за своите отдавна изгубени къщи в Испания. По времето,
когато по-голямата част от Европа все още е варварска (800–1000 г.
сл.Хр.), една забележителна култура процъфтява в мюсюлманското
царство Ал Андалус — Андалусия. Маврите — смесица от бербери и
араби, идват в Испания от Мароко през 711 г. и след 4 години
завладяват почти целия полуостров. Испанците отвоюват обратно
земите си след осемвековна борба. Но макар и да се опитват да
унищожат всички следи от маврите, от онази епоха се запазват
великолепни архитектурни образци. Маврите оставят и друг отпечатък
върху Андалусия: той се проявява в нейната горда независимост (днес
тя е автономна област); в щедро напояваните земи; в градините и
площадите, красящи градовете й; в страстните арабски ритми на

190
фламенкото и дори в ястия като задушеното агнешко с бадеми и ajo
bianco — супа с чесън, грозде и бадеми, приготвяна по средновековна
мавританска рецепта.

Андалуският пейзаж е хармонично съчетание от нивя, белеещи се

градове — като Аркос де ла Фронтера, и далечни планински вериги.

В сърцето на Мавританска Испания се намира Кордоба —

модерен град с един от най-запазените средновековни квартали в
Европа. В продължение на три века страната е управлявана от този
голям търговски и културен център. Маврите опасват града със система
от напоителни канали, които отвеждат водата до градските паркове,
лозята и овощните градини в околността. Следи от това растително
изобилие може да се видят в крайречните градини на двореца Алкасар.

191
 Старият мавритански квартал в Кордоба е съхранил тесните си
улички и къщи с балкони, разположени около тихи, потънали в зеленина
дворове.

До някогашното мавританско великолепие може да се докоснете и

в La Mezquita — Голямата джамия, която за времето си е най-голямата
джамия в света след Кааба в Мека. През 1236 г. християните си връщат
земите и преустройват джамията в катедрала. Минарето е запазено, но
по-късно е вградено в бароковата фасада. Във вътрешността на
джамията хипнотично се редуват червено-бели мраморни арки,
поддържани от над 600 колони. Отвън все още има алея с портокалови
дървета в двора до фонтана, където поклонниците са се измивали,
преди да влязат в джамията.

192
 Катедралата в Кордоба е издигната върху основите на Голямата
джамия, след като християните си връщат града през 1236 г.

По време на толерантното управление на маврите Кордоба се

превръща в голям център на еврейската култура. На север от Голямата
джамия се простира лабиринт от тесни улици, който все още носи
името Juderia (Еврейски квартал); част от старите къщи днес са
модерни ресторанти. В сърцето на Еврейския квартал се намира
полуразрушена синагога от 1315 г., една от малкото оцелели синагоги в
Испания. Както и много други испански архитектурни паметници, тя е
в смесен стил, съчетаващ арабски и християнски орнаменти.
ВИТАЛЕН ГРАД

193
Севилската крепост Торе дел Оро е построена от маврите през XIII в.,
за да брани речното пристанище на града.

След залеза на халифата в Кордоба през XI в., център на областта

става Севиля, разположен на 110 км по течението на р. Гуадалкивир.
Севиля — най-големият град в Южна Испания — кипи от живот, а
жителите му пълнят кафенетата и баровете денем и нощем. Цялото това
градско оживление е потопено в аромат на жасмин и звънливи птичи
песни, долитащи от многобройните градини. През пролетта се
провежда прочутото шествие Semana Santa (Светата седмица) — начело
на процесията са грешниците с качулки, следвани от платформите със
статуи на Дева Мария. После идва Feria de Abril (Априлският панаир)
— едноседмични празненства, по време на които мъжете шестват на

194
коне, а жените танцуват в цигански костюми. Можете да се настаните в
хотелите в реставрираните имения с вътрешни дворове, но трябва да
направите резервация много по-рано. Навсякъде в Севиля ще срещате
величествени останки от нейното мавританско минало; един от най-
внушителните паметници е Хиралда — минаре с височина 92 м.
Строено в края на XII в., точно петдесет години преди Реконкистата,
днес то е преустроено в камбанария на катедралата, изместила
джамията. Близо до катедралата е Алкасар де Севиля, кралският дворец
— изящна комбинация от мюсюлмански и християнски традиции.
Дворецът е започнат през IX в., но е завършен от майстори мюсюлмани
след Реконкистата. Неговите елегантни павилиони, украсени с
арабески, с арабски и готически надписи, се отварят към вътрешни
дворове и портокалови и лимонови градини. А по-надолу по реката все
още може да се види огромната цигарена фабрика, където според
легендата е работила циганката Кармен, трагичната героиня от
едноименната опера на Бизе.
ПОСЛЕДЕН РАЗЦВЕТ

Дворецът Алхамбра, шедьовър на мавританската архитектура, е

разположен върху хълм в източната част на Гранада. Името е
арабско и означава Червената крепост.

195
 Украсата на маврите се отличава с деликатна симетрия, както се
вижда от тези изящни арки в двореца Алхамбра в Гранада.

През 1275 г. маврите вече са отстъпили към Гранада (250 км

югоизточно от Севиля), разположена сред необятната Сиера Невада.
Гранада става свидетел на последния разцвет на мавританската култура.
Макар градът да не може да се похвали с виталността на Севиля,
паметниците на мавританската култура компенсират липсата й. Градът
се намира в подножието на Сиера Невада и е естествено защитен от две
планински разклонения, разделени от долината на р. Даро. На хълмиста
тераса в източната част на града се издига дворецът Алхамбра, чиито
червени каменни стени и кули блестят на залязващото слънце.

196
Вътрешната му архитектура е олицетворение на симетрията и
изяществото на ислямския стил. В подножието на стръмната пътека
към внушителната Врата на справедливостта има брястова горичка,
засадена от херцог Уелингтън по време на Войната за независимост на
Испания (1808–1814 г.). Украсени с арки алеи водят към вътрешни
дворове и към павилионите на династията на Насридите, построени
почти изцяло от дърво, с декоративна мазилка, украсена с изящни
арабески и текстове от Корана. Симетрия, ред и вода са основните
организиращи принципи: езера и фонтани във вътрешните райски
градини предлагат убежище от прашните маслинови горички и сухия
средиземноморски пейзаж на околността. Комплексът е разположен
сред терасовидни розови градини с изглед към планината. Върху
скалиста тераса на планинския склон е разположена крепостта
Алкасаба, датираща от XI-XIII в. От крепостните стени се открива един
от най-неочакваните градски пейзажи В Европа: бели сгради с плоски
покриви, палми, кипариси и високи минарета, сякаш пренесени тук от
Мароко. Това е Албаисин — селище, основано от маврите, прогонени
от Баеса (превзет от Фердинанд III Кастилски) през XIII в. Западната
стена на старата мавърска цитадела и градските порти с техните
подковообразни арки съществуват и днес. Повечето от сегашните
църкви са построени върху основите на джамии и освен многобройните
минарета, трансформирани в камбанарии, може да се видят и
резервоарите за вода с коритата, където вярващите са се миели, преди
да влязат в храма.
ПОСЛЕДНАТА ВЪЗДИШКА НА МАВЪРА

Ако от Гранада се отправите на югоизток през планините, ще

стигнете до прохода Ел Ултимо Суспиро дел Моро — Последната
въздишка на мавъра. Тук Боабдил, последният емир на Гранада,
погледнал назад към изгубеното си владение, след като градът паднал
под властта на Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска през 1492
г. Боабдил получил разрешение да се изтегли в Лас Алпухарас —
планинска верига на юг от Сиера Невада. За кратко време маврите
превърнали долините й в зелен рай от маслинови, бадемови и овощни
градини, използвайки сложна система от напоителни канали
(acequias), които прорязват хълмовете и днес. Много от поданиците
на Боабдил го последвали, но християнските крале скоро нарушили

197
споразумението и го прогонили. И днес Лас Алпухарас е едно от най-
живописните кътчета в Испания. Може да поемете по старите
пътеки, свързващи селцата с варосани къщи (пуебло бланко): от
Бубион, разположен на брега на р. Покейра, до Тревелес — най-
високото село в Испания. Над него се извисява Муласен (3482 м) — най-
високият връх в Испания, откъдето в ясен ден се вижда Мароко. От
Берчулес, с изглед към долината на р. Гуадалфео, през покритите с
бадемови и маслинови гори склонове на Сиера де Контравиеса друг
acequia води до мястото, където се сливат реките Чико и Адра.

198
 НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОТО ОТ ПРОВАНС

В
Прован
с,
любима
provinci
a на
Древен
Рим, се
намира
т едни
от най-
забележителните антични останки в Западна
Европа, както и две живописни кътчета,
съхранили природното си очарование: Камарг и
проломът на река Вердон.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КЛИМАТ: средиземноморски; 28°C през юли и
август;
сняг във вътрешността на региона през зимата,
навсякъде другаде са възможни обилни дъждове.
ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: от октомври до юни
(за да избегнете най-големите тълпи)
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Марсилия и Тулон
КАКВО ДА КУПИТЕ: парфюми, вино, santons
(коледни статуетки), продукти с лавандула.
ТРАНСПОРТ: големите градове са свързани с
железопътни линии; между по-малките градчета
пътуват автобуси.
За по-отдалечените райони наемете кола. Избягвайте
да пътувате с

199
 местни шофьори, защото те не се притесняват да
вземат острите
планински завои с над 100 км/ч.

Прованс.

Прованс е чувствена земя с ярки багри, упойващи ухания и

красиви пейзажи. Тя се простира от равната, открита за ветровете
област Камарг на запад до скалистия варовиков каньон на р. Вердон в
подножието на Алпите.
Тук светлина сякаш има особени свойства, които придават
дълбочина на багрите — от богатите нюанси на охра и тъмнозелено до
яркожълтите слънчогледи и лилавата култивирана лавандула.
Хълмовете ухаят на провансалски ароматни треви и неслучайно
центърът на френската търговия с парфюми е провансалският град
Грас. Сред скалисти възвишения и лозя се гушат средновековни
градове, където старци играят на кегли и пият пастис (анасонова
напитка) под чинарите. Изложена на палещото лятно слънце и свирепия
мистрал, който брули долината на р. Рона, Прованс е любимо място за
хора, чийто хедонизъм се подхранва от живота сред сурова природа.
Вината в района не са прочути (grands vins), а сладки, с богат плодов
аромат, а популярните местни ястия — bouillabaisse (рибена чорба),
ratatouille (ястие от зеленчуци), salade nicoise (салата „Ница“ с пресни

200
зеленчуци, варени яйца и аншоа) — не са „висша“ кухня, а обикновена
храна, приготвена от даровете на провансалската земя и морето.

Обкръжено от море от слънчогледи, градчето Морна от долината на

р. Рона се е сгушило в подножието на отвесна Варовикова скала, върху
която се виждат руините на замък.

Невероятно е, че един толкова специфичен район, разположен

сравнително близо до големите центрове на Северозападна Европа, е
успял да съхрани атмосферата си. Затова е толкова привлекателен —
достатъчно е да споменем художници като Винсент Ван Гог, Пол Сезан,
Анри Матис и Пабло Пикасо. И все пак, въпреки книгите, филмите и
телевизионните програми, регионът и жителите му се съпротивляват на
перспективата да се превърнат в туристическа пародия на самите себе
си.

201
 Каубой от Камарг, яхнал един от дребните бели коне, които се
отглеждат единствено в този район.

На запад Прованс граничи с областта Камарг — 140 000 хектара

лагуни, солени мочурища, дюни и пасища в делтата на р. Рона. Това е
призрачен пейзаж с бездънно небе, проблясващи води и олюлявани от
вятъра тръстики; през зимата човек има чувството, че се е озовал на
края на света. Тук ще видите розово фламинго и бели коне, яздени от
gardians (каубои), които се грижат за уникалните местни черни бикове.
Най-удобният начин да опознаете Камарг — и най-безвредният за
екологията в района — е да се придвижвате с кон. Може да си уредите
езда чрез туристическия офис в Сент Мари дьо ла Мер.
КЛАСИЧЕСКИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ВЛИЯНИЯ

В най-западната част на Камарг, зад изненадващо добре запазени

крепостни стени, се намира средновековното селище Ег Морт,
построено от крал Луи IX (упр. 1226–1270 г.). В градовете Арл и

202
Авиньон, разположени северно от Камарг, Древен Рим се среща със
средновековна Европа. Някога Арл е бил имперска столица на Рим;
днес останки от тази епоха — величествени руини, сред които
амфитеатър (все още използван за безкръвен бой с бикове, при който
матадорите просто грабват розетките, закачени между рогата на бика)
— се извисяват над тесните средновековни улици със старинни къщи с
кепенци и традиционни кафенета.
На запад от града се намират варовиковите хълмове на Алпий;
белите скалисти върхове на невисоката планина се извисяват над
склоновете, обрасли в дъбови и борови гори. В северна посока е
елегантното градче Сен Реми дьо Прованс, оградено от крепостни
стени от XIV в., пълно с открити кафенета и ресторанти. В градчето се
намира приютът за душевноболни, в който се е възстановявал
художникът Винсент Ван Гог по времето след като отрязал ухото си.
Рим не е далеч оттук: край града се намират руините на античния град
Гланум, с триумфална арка и висок 18 м мавзолей, издигнат в памет на
осиновените деца на Октавиан Август — Гай и Луций, починали млади.
През XIV в. прогонените от Рим папи били изпращани в изгнание
в Авиньон. Днес градът е голям академичен и културен център. Всяка
година през юли и август се провежда международен фестивал за
музика и театър, който привлича изпълнители и гости от цял свят.
Средновековният мост, увековечен в песента Sur le pont d’Avignon, е
силно пострадал от наводненията; едва три от великолепните му арки
са оцелели. Центърът на града, в който има много стари църкви и
елегантни къщи от XVII и XVIII в., е опасан със средновековни стени,
над които се извисява огромният Папски дворец.
Духът на Средновековието витае и в Ле Бо — селото, от което
идва названието на боксита (алуминиевата руда). Минералът придава
проблясваща белота на скалата, върху която е построено старото
селище, оградено от защитни средновековни стени. Това е потънало в
дълбок размисъл място, средновековен призрачен град, чиито прозорци
гледат към небето с наситено кобалтов цвят. В периода от 1000-ата до
1400 г. владетелите на Ле Бо управлявали оттук, проявявайки
великодушие и варварска жестокост: те покровителствали трубадурите,
възпяващи рицарската любов, и в същото време продължавали да
хвърлят враговете си от скалата. Днешното село се е разпростряло

203
върху по-ниските тераси, сред маслинови горички и храсти, а старата
част е необитаема.

Средновековният дворец в Авиньон, построен от папите в изгнание, се

извисява над останките на моста Сен Бенезе, популярния Pont
d’Avignon от френската песен.

Очарователният град Оранж, разположен на 24 км северно от

Авиньон, има величествено минало, чийто най-ярък символ е
триумфалната арка. Римският театър вдъхва респект с огромната стена
от пясъчник, ограждаща стъпаловидните редици, изсечени в стръмния
хълм над сцената, със статуя на Октавиан Август в централната ниша.
Въпреки че времето е оставило своите следи, театърът е съхранил
великолепието си и в него продължават да се представят оперни
спектакли.
СЪРЦЕТО НА ПРОВАНС

Люберон, 56-километрова верига от красиви стръмни хълмове, е

своеобразен символ на Прованс. Тучното плато Пти Люберон е
отделено от скалистия и висок Гран Люберон — красив национален
парк — с гористата долина Комб дьо Лурмарен. Северните склонове на
Люберон разкриват алпийска панорама, но покритите с лозя южни
скатове се къпят в слънчева светлина 300 дни в годината (макар че през
зимата става много студено). Тук има туристически и велопътеки; реки,
където може да карате кану; gîtes (вили), които може да наемете.
Възможност да проследите живота на голям брой майстори на четката.

204
 Нивите с лавандула допълват характерните багри и аромати на
Прованс; лавандуловото етерично масло е основна съставка на някои
от прочутите френски парфюми.

Охрата за боята на художниците се извлича от скалите в Русийон

— планинско село северно от Люберон. Всичко тук е червено: пясъкът,
камъните, мазилката, плочките — и над всичко се извисява червена
църковна кула с камбанария от ковано желязо. Гледките са прекрасни и
може само да се съжалява, че мястото се е сдобило с голяма
популярност.

205
 Поглед към „Кур Мирабо“ в Екс ан Прованс: кафенетата са
разположени на тротоарите, под сянката на високи чинари.

През 1839 г. тук се е родил художникът Пол Сезан; ателието в

северната част на града е запазено във вида, в който го е оставил той
при смъртта си през 1906 г., дори чашата за вино си стои все така до
палитрата му. Открояващият се конус на планината Сент Виктоар,
рисуван многократно от Сезан, се издига на 15 км източно от Екс ан
Прованс. Това е елегантен град с фонтани, големи авенюта с къщи от
XVII и XVIII в., впечатляващи с красиви фасади и балкони от ковано
желязо, изискани ресторанти с уютна обстановка и стари кафенета.

206
Най-големият естествен каньон в Европа — дивият скалист пролом на
р. Вердон, се слави с панорамните си пътища с шеметни завои.

Постепенно склоновете на Люберон преминават във

възвишенията на Вар и скалистото варовиково плато на Горен Прованс,
чиито стъпаловидни тераси предлагат невероятни гледки. Тук се
намира и големият каньон на р. Вердон, висок 200 м. Каньонът е
непроходим за коли, но може да се премине пеш или с лодка. Влезете
ли веднъж в каньона от Поан Сюблим, може да излезете чак при ез. Лак
дьо Сент Кроа, 24 км по-надолу. Другата възможност е да шофирате по
ръба на каньона; пътят е осеян с шеметни завои, а преминаването по
дългия 103 км маршрут отнема почти цял ден.

207
 С КАБИНКОВ ЛИФТ ОТ ШАМОНИ

Е
дин от
най-
огромн
ите и
великол
епни
късове
гранит,
които
съм
виждал
… Ледникът Шармоз е натрошил скалите, а
после се е отдръпнал под тъмните стени на
губещия се в облаците връх Шармоз.
Джон Ръскин (1849
г.).

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: алпийски; дори през лятото температурата
в планината може да падне под нулата.
ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: декември-март за
скиорите;
май-септември за туристите.
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Лион, Женева, Торино
КАКВО ДА НОСИТЕ: слънчеви очила,
слънцезащитни кремове,
подходящи обувки, топло непромокаемо облекло,
бинокъл.
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

208
 Туристически офис, 85 place du Triangle-de-I’Amitie,
Chamonix, France
Тел.: +33 (0)4 5053 0024
www.tourisme.fr/office-de-tourisme/chamonix-mont-
blanc.htm
Piazza Chanoux 8, Aosta, Italy:
тел.: +39 (0)1 1523 6627
www.regione.vda.it/turismo

Монблан

Там, където се срещат границите на Франция, Италия и

Швейцария, земната повърхност се е нагънала във формата на огромни
скалисти върхове, образувани при грандиозния сблъсък на двете
континентални плочи преди около 200 млн. години. Над всички се
откроява покритият с вечен сняг Монблан (4807 м) — най-високият
връх в Европа, заобиколен от по-ниски върхове, дълбоки ледникови
долини и страховити каменни изваяния, наричани игли.

209
Шамони е изходна точка за алпинистите още от времето, когато д-р
Пакар и Жак Балма изкачват за първи път Монблан през 1786 г.

Най-близкият до Монблан град, а и най-добра изходна точка, от

която може да се разгледа този суров и завладяващ пейзаж, е град
Шамони, разположен в зелената долина на р. Арн, чиито обрасли в гори
хълмове и тучни ливади са лиричен контрапункт на околните планини.
Шамони вече не е малкото планинско селце, откъдето някога тръгнали
д-р Мишел Пакар и Жак Балма, за да изкачат за първи път Монблан
през 1786 г., и където Ръскин се връщал всяка година; днес той е голям
и оживен град, пълен с хотели, ресторанти и барове, обслужващи
туристи, алпинисти и скиори.

210
 Монблан. Острият профил на Егий дю Миди на преден план.

Но пейзажът с постоянно сменящи се ефекти, резултат от

промените в светлината, е все така вълшебен. Понякога „иглите“,
облени от лъчите на залязващото слънце, блестят като огнени
сталактити. В друг момент планините са напълно скрити от облаците и

211
пред погледа се разстила мек пейзаж от зелени поляни и гъсти гори
докато мъглата не се разсее и планините не се появят внезапно, толкова
близки, сякаш можеш да докоснеш проблясващите им снежни склонове
и тъмни сипеи, очертани със свръхестествена яснота.
От Шамони тръгва въздушна железница до Мер дьо Глас —
огромен ледник с дължина 14 км, широчина до 1,2 км и дълбочина до
400 м. Но ако предпочитате да се изкачите пеш, можете да избирате
между няколко маршрута. Отблизо ледникът е по-скоро плашещ,
отколкото красив: вече не е проблясващата бяла лента, а страховита
маса, набраздена от огромни пукнатини и осеяна със скални отломки,
които е отнасяла по пътя си надолу. Щом се озовете на върха, пред вас
се разкриват ледовете и снеговете на пирамидообразния Гран Шармоз и
Егий дю Дрю — сякаш от земните недра току-що е изригнала
страховита клада. В никакъв случай не се разхождайте по ледника без
водач: често под тънкото покритие от сняг и лед се спотайват дълбоки
пукнатини, готови да погълнат непредпазливия турист. Може да
направите кратко пътуване с кабинков лифт през тунела в недрата на
ледника. Това е нереално преживяване — проникващата през леда
светлина има зелен цвят, чува се как ледникът скърца и пука, докато се
спуска сантиметър по сантиметър по планинския склон. Заради това
движение тунелът се прокопава отново всяка пролет.

През летните месеци може да се разхождате сред красивите

алпийски поляни край Шамони.
ШЕМЕТНО ИЗКАЧВАНЕ

212
 Вълнуващото пътуване с кабинков лифт разкрива великолепни гледки
към ледените полета по склоновете на Монблан и невероятния ледник
Мер дьо Глас.

Невероятна гледка към Монблан се разкрива от кабинковия лифт,

с който можете да се изкачите от Шамони до върха на високото 3842 м
гранитно копие, наречено Егий дю Миди. Тръгнете рано сутринта, най-
късно в 9 часа, защото после има много хора, а и по обед върхът често е

213
забулен в облаци. Непременно се облечете с топли дрехи: дори през
лятото температурата на върха може да е под нулата. Трикилометровото
изкачване е едно от най-стръмните в света, а полюшването в малката
кабинка от метал и стъкло над страховитата бездна, дълбока 600 м, не е
за хора със страх от височина. След като се сменят кабинките в План
дьо л’Егий, лифтът се изкачва до по-ниския от върховете близнаци на
Егий дю Миди — Питон Нор, където станцията на лифта и един
ресторант са се закрепили на ръба на бездната.
Оттук специален мост отвежда до по-високия връх — Питон
Сентрал, увенчан с телекомуникационна кула; до върха й можете да се
изкачите с асансьор. Гледката към Монблан през снежни полета,
ледници, стръмни скали и дълбоки бездни е невероятна. В далечината
се простират безкрайни редици от заснежени планини; а далеч на изток
— ако видимостта е добра — се виждат Монте Роза в Италия и ясните
назъбени очертания на връх Матерхорн в Швейцария.
От станцията в Питон Нор имате възможност да направите серия
пътувания над заснежената Вале Бланш, през Пунта Хелбронер на
самата граница с Италия, а после надолу в италианската част на
планината към Ла Палюд. Незабравимото половинчасово пътуване ви
предлага уникалната възможност да прекосите границата в полюшваща
се кабинка, прелитайки от връх на връх над най-дивните алпийски
пейзажи, без изобщо да стъпвате на земята. От Ла Палюд едно кратко
пътуване с автобус (16 км) ще ви върне обратно в Шамони през тунела
Монблан.
ДОКОСВАНЕ ДО ИТАЛИЯ

Определено си струва да отскочите до Италия; тунелът

(изключително инженерно постижение, в експлоатация от 1965 г.)
отвежда във Вале g’Aocma, една от най-северните и най-красиви
области на Италия. Главният град Аоста е само на 48 км от Шамони.
Днес оживен град на главния път от Франция за Торино, в миналото
Аоста (името му идва от Августа) е бил алпийски преден пост на Рим.
Градският център е красиво и стилно място с типична италианска
атмосфера, елегантни трилентови булеварди и внушителна римска
триумфална арка на фона на прекрасните планини.
Аоста е също и врата към Гран Парадизо, най-стария парк в
Италия, на чиято територия се намира едноименният връх. Паркът

214
обхваща 70 000 хектара великолепна дива природа: високопланински
долини, покрити с вечен сняг, стръмни склонове, по които тук-там се
виждат превити от вятъра ели, кристални потоци, планински езерца и
тучни долини в по-ниските части. Гористите склонове отстъпват на
поляни, изпъстрени с диви цветя. Някога ловен резерват на крал Виктор
Емануил II (упр. 1849–1878 г.), днес паркът е дом на застрашени видове
(като алпийския козирог и дивата коза). И ако вече ви е омръзнало от
кабинкови лифтове и ски съоръжения, тези южни долини, прорязани от
планински пътеки, със заслони, разположени на удобни места,
предлагат прекрасни възможности за туризъм.

215
 РЕНЕСАНСОВА ИТАЛИЯ

И
талия
— земя
с цвят
на
сурова
умбра и
изпечен
а сиена,
на
заоблен
и
хълмове, обрасли със стройни кипариси — винаги е
била рай за художниците, център на културата и
извор на наслада за гастронома.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: средиземноморски; дълго горещо лято и
мека зима.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
април-юни и
септември-октомври, когато времето е много приятно
и
няма толкова туристи.
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летището „Америго
Веспучи“ във
Флоренция предлага връзка с други италиански и
няколко
европейски града. Летището „Галилео Галилей“ в
Пиза, 75 км

216
 западно от Флоренция, се използва за международни
полети.
До летището на Перуджа (за вътрешни и
международни
чартърни полети през лятото) може да се стигне от
международното летище в Милано.
КАКВО ДА КУПИТЕ: кожени изделия, антики,
дрехи, бижута.
ХРАНА И НАПИТКИ: регионът е прочут с
превъзходната си
кухня, по-специално с месните ястия, зехтина и
отличното вино.
ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: Агенция за туризъм във
Флоренция,
Azienda Promozione Turistica, Via Manzoni 19, 1–50121
Firenze;
тел.: +39 (055) 23320
www.firenzeturismo.it
Туристически агенции в Перуджа, Асизи, Губио, Тоди
и
Сполето; Azienda Promozione Turistica, Via Mazzini 21,
1–06100
Perugia; тел.: +39 (075) 575951
www.umbria-turismo.it

Ренесансова Италия.

Кипариси и пинии се открояват на фона на яркосиньо небе. В

долината стара ферма с покрив от червени керемиди е превърната в

217
хотел, чийто плувен басейн проблясва примамливо. В далечината, сред
лозя и маслинови горички, се издигат кулите на малко градче.
Красивият пейзаж на Тоскана и Умбрия, търпеливо моделиран от
хилядолетното съжителство на човека с природата, те кара да забравиш,
че кацналите върху очарователни хълмове и пръснати из долината
градчета някога са били урбанистични центрове на най-голямата
културна революция в историята на човечеството — Ренесанса.

Опитайте местните вина Кианти и Брунело ди Монталчино, както и

прочутия сладкиш панфорте, които ще придадат незабравим вкус на
вашето италианско пътешествие.

218
 Ако искате да добиете представа за мащабите на тази революция,
трябва да посетите галерия „Уфици“ във Флоренция. Спрете пред
творбата на Джентиле да Фабриано „Поклонението на влъхвите“ (1423
г.) с нейните величествени статични фигури, плоска перспектива и
разточително използване на варак. После отидете на другия бряг на
реката, влезте в църквата „Санта Мария дел Кармине“ и разгледайте
фреската на Мазачо „Изгонването от рая“ с голите Адам и Ева,
рисувани само четири години по-късно. Това не е замяна на един
художествен стил с друг, а радикална промяна в светогледа, в начина, по
който ренесансовият човек възприема света и своето място в него.
Неслучайно революционната „научна перспектива“ е дело на двама
флорентинци: Леон Алберти (1404–1472 г.) и Филипо Брунелески
(1377–1446 г.); неслучайно именно флорентинският философ Николо
Макиавели (1469–1527 г.) е формулирал с елегантна откровеност
бруталните принципи на „реалната политика“ в своята книга
„Владетелят“. Изграждането на модерния свят започва още през
флорентинския ренесанс.
Флоренция е разположена на р. Арно, между хълмовете на
Кианти на юг и Фйиезоле на север. Нейният възход започва през 1115
г., когато става република. Въпреки кървавите вътрешни конфликти,
Флоренция постепенно се превръща в най-могъщия град в Тоскана.
През 1434 г. представящите се за републиканци Медичи завземат
властта, флорентинците губят политическа свобода, но печелят
стабилност и благодатни условия за развитие на изкуството. Медичите
са изключителни меценати — може би най-значимите в историята — и
скоро културните постижения превръщат Флоренция в новата Атина.
Това не е празнословно сравнение: Медичите привличат най-
напредничавите художници и архитекти на своето време, сред които
Ботичели (1445–1510 г.) и Микеланджело (1475–1564 г.), който е
погребан в църквата „Санта Кроче“.
Ако се изкачите на някой хълм с изглед към Флоренция — на
Фиезоле, с неговите красиви вили, или на Сан Миниато, с църквата в
романски стил, — ще видите града да се разстила пред вас почти както
го е видял преди 500 години Леонардо да Винчи, друг прочут
флорентинец. Сред градския пейзаж се откроява огромният червен
купол, с който през XV В. Брунелески коронова катедралата „Санта
Мария дел Фиоре“, облицована със зелен и бял мрамор.

219
 Старите градове в Тоскана и Умбрия са крепости, издигнати върху
хълмове. Катедралата в древната крепост на историческото градче
Сан Миниато е увенчана с кула, построена от император Фридрих II
Хохенщауфен през XIII в., когато селището е било аванпост на
Свещената Римска империя.
СЪРЦЕТО НА РЕНЕСАНСА

Флоренция е компактен град и до всичките й по-известни

забележителности може да се стигне пеш — за щастие достъпът на
коли до тесните улици на средновековния център е забранен. В това
малко пространство са разположени едни от най-великите шедьоври на
изкуството в света. Южно от „Санта Мария дел Фиоре“ се намира

220
Пиаца дела Синьория, оградена в единия край от готическите сводове
на Лоджията, където се съхранява „Персей с главата на Медуза“ на
Бенвенуто Челини (1500–1571 г.), а в другия — от Палацо Векио,
средновековна крепост с 91-метрова кула. Пред нея се издига
героичната статуя на Давид на Микеланджело (всъщност се е издигала,
тъй като оригиналът е преместен в галерията на Академията и на
негово място е поставено копие). „Уфици“ е една от най-големите
галерии в света: сред шедьоврите, изложени в нея, са „Раждането на
Венера“ и „Пролет“ на Ботичели, които изглеждат толкова познати,
сякаш са образи от собственото ни подсъзнание. В разгара на сезона
„Уфици“ гъмжи от посетители, затова е препоръчително да си купите
билети предварително.

Понте Векио — мостът над р. Арно във Флоренция, е построен през

1345 г., но бижутерийните магазинчета датират от XVI в. Днес все
още може да се полюбувате на покрития коридор на моста, изграден
при управлението на Медичите.

Покрит коридор свързва „Уфици“ с Понте Векио — мост от XIV

в., който все още е запазил своите галерии с магазини. Според
легендата, великият поет Данте зърнал своята любима Беатриче тъкмо
на този мост. Ако при залез-слънце застанете на моста да се
полюбувате на лодките по спокойните води на р. Арно, която се носи
величествено покрай дворците и под изящните ренесансови арки на
моста Санта Тринита — бомбардиран по време на Втората световна
война, но възстановен с много любов, — историята за срещата на Данте

221
и Беатриче ще ви се стори напълно правдоподобна. В никакъв случай
не пропускайте статуите на Микеланджело в изградената по негов
проект Нова сакристия (Капела Медичи) в църквата „Сан Лоренцо“.
Тези полегнали, почти голи фигури, символизиращи Зората, Здрача,
Деня и Нощта, излъчващи трагично благородство, нямат почти нищо
общо с принцовете Медичи. След толкова много шедьоври на
изкуството опитайте и отличните пици. Флоренция с право се гордее с
кухнята си: прочутият тоскански зехтин и пресните подправки и
зеленчуци придават характерен вкус на местните ястия. Най-добрата
местна шунка е от месото на диво прасе; овчето сирене Pecorino е друг
широко известен деликатес; лекото червено кианти и тежкото Vino
Nobile di Montepulciano са еднакво популярни.
Най-големият съперник на Флоренция — Сиена, се намира на 54
км южно от нея. Градът има изключително добре запазен и забранен за
автомобили център. Дори и до днес животът В Сиена е съхранил
средновековните си традиции: градът е разделен на 17 contrade
(квартала) и всички сватби, кръщенета и погребения на жителите на
съответната contrada се извършват само в нея. Съперничеството между
двата града е силно и достига кулминацията си по време на ежегодните
конни състезания, които се провеждат на 2 юли и 16 август на главния
градски площад.

222
 Изглед от Кампо, главния площад на Сиена, с Палацо Публико;
изящната и внушителна кула е висока 97 м.

Площадът, наричан Кампо, представлява огромен павиран овал,

ограден от достолепни тухлени сгради. Най-впечатляващ е готическият
Палацо Публико (Градски съвет), построен през XIV В., който е
увенчан с кула, висока 97 м. През XIV В. жителите на града се заели да
реконструират своята катедрала и да построят нов неф. Но градът
внезапно обеднял и строежът останал незавършен; днес
недоизградените сводове на нефа, украсен с ивици бял и тъмнозелен
мрамор, наподобяват огромен скелет на кит.

Типичен тоскански пейзаж от Вал д’Орча, близо до Баньо Виньони

(южно от Сиена): меки, заоблени хълмове, украсени със стройни
кипариси.
ГРАДОВЕТЕ НА УМБРИЯ

Градовете Флоренция и Сиена са свързани с удобен железопътен

транспорт, но е по-добре да разгледате околността с автомобил. Сред

223
маслиновите горички на запад от Сиена се извисяват средновековните
кули на Сан Джиминяно. На изток се простира Умбрия — район, който
е по-красив дори и от Тоскана. На югоизток е Асизи, градът на свети
Франциск, които пострада силно от земетресението през 1997 г.
Колкото по̀ на изток пътувате, толкова по-планински става
пейзажът: наближавате Апенините. Дълбоките снегове често откъсват
планинските села през зимата, а обилните пролетни и есенни дъждове
държат туристите на разстояние. Град Губио се е вкопчил упорито в
своята обветрена скала, както векове наред е бил вкопчен в свободата
си. Към главния площад се изкачват стръмни улици, а сградата на
кметството от XIV в. е надвиснала над една урва. На около 40 км
северно от Губио, на върха на един хълм се намира градчето Урбино.
Сред букета от Великолепни ренесансови църкви се извисяват кулите
близнаци на Палацо Дукале — резиденция на династията
Монтефелтро, перла от Ранния ренесанс, където е израснал Великият
художник Рафаело (1483–1520 г.). Палацо Дукале е един от най-
блестящите ренесансови дворци, център на оживен културен живот,
чиято атмосфера се усеща и до днес. Около 1476 г. Пиеро дела
Франческа нарисувал портретите на херцога Федериго да Монтефелтро
и съпругата му (днес картините са изложени в „Уфици“, Флоренция).
Строгият, проницателен политик и херцогинята сякаш гледат един към
друг през рамките на картините, изобразени на фона на далечни
хълмове и равнини.

224
 ВЕНЕЦИЯ — ЦАРИЦАТА НА МОРЕТАТА

В
ижте
Венеци
я „с
очите
на
художн
ик“,
както
казва
Гьоте,
за да оцените ефирната светлина, играта на
отраженията във водата, багрите и
оживлението из каналите и по площадите.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 270 000 души (62 000 в историческия
център)
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: средиземноморски; много горещо през
юли-септември;
през зимата често мъгливо, но рядко вали сняг;
възможни са наводнения.
КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:
водонепропускливи обувки и топли дрехи през
зимата и чадъри през всяко бреме от годината.
НАЙ-ДОБРО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
октомври-март (за да избегнете тълпите);
но ако искате да се забавлявате, не пропускайте
карнавала преди Великденските пости (датата
варира).

225
 НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: летището „Марко Поло“ е
разположено на континента, на 13 км северно от
историческия център — може да вземете водно такси
или
автобус до Пиацале Рома.
КАКВО ДА КУПИТЕ: антики, бижута, изделия от
стъкло,
дантела, маски, костюми.
НАСТАНЯВАНЕ: може да представлява проблем;
направете резервация.

Венеция.

Венеция дължи съществуването си на морето — за да се убедите

в истинността на това твърдение, е достатъчно да посетите с лодка
островите в крайбрежната лагуна. Градът прилича на мираж от куполи,
кули, кулички и дворци на фона на безбрежното водно пространство и

226
небесния свод. Подобно на други прославени градове — като Истанбул,
Санкт Петербург, Ню Йорк — Венеция притежава своя собствена,
уникална атмосфера. Градът е неповторим, все едно дали се къпе в
слънчева светлина, или е обвит в зимна мъгла.
Венеция е разположена върху 118 острова и има формата на
гигантско морско конче; пресечена е от над 150 канала и 400 моста.
Градът е основан през V в. от бегълци от континента. Създадената от
тях република просъществува повече от хилядолетие, става приказно
богата благодарение на търговията с Изтока и налага властта си над
острови и градове. Комбинацията от източно влияние и благосъстояние
намира отражение във венецианското изкуство и архитектура, в
невероятната им пищност и красота, но не се усеща във венецианската
кухня, чиято основа съставляват морските дарове. Местният деликатес
е vongole — малки миди, уловени в лагуната, изпържени в зехтин и
подправени с чесън.
Придвижването във Венеция става или пеш, или по вода. За да
разгледате града (ако не идвате от летището с водно такси), можете да
вземете vaporetto (воден бус) от гарата или от паркинга (единствения)
на Пиацале Рома. По време на бавното пътуване по Канале Гранде пред
очите ви ще изникват дворец след дворец — някои готически, като Ка’
g’Opo, построен през XV в., други ренесансови, като солидния и
мрачен Палацо Корнер — и всичко ще е същото, както го е нарисувал
Каналето преди два и половина века.

227
 Площад „Сан Марко“ Впечатлява с екзотичното Великолепие на
едноименната базилика и култовите кафенета.

След като премине под моста Риалто — бивш търговски център

на града, водният бус стига до „Сан Марко“. Огромният площад в
сърцето на Венеция е ограден от три страни с ренесансови сводести
галерии, в които се помещават прочути кафенета — като „Флориан“,
наречено от Наполеон „най-изящния салон на Европа“, или „Куадри“,
любимото кафене на Рихард Вагнер. Тук всяка вечер свирят оркестри.
Но внимавайте: култовите кафенета никак не са евтини! Над площада
се извисява прочутата базилика „Сан Марко“ — петкуполна църква във
византийски стил, чиито изящни островърхи кулички се врязват в
лазурното небе. На лоджията й стои прочутата квадрига от четири
позлатени бронзови коня от древноримската епоха, пренесена от
хиподрума във Византион (Истанбул) — те обаче са копия;
оригиналните се съхраняват вътре, за да се запазят от атмосферните
влияния. Високата камбанария на катедралата също е копие, тъй като
оригиналът се е срутил през 1902 г., за щастие, без да нанесе големи
поражения на околните сгради.

228
 Понте дела Паля и Дворецът на дожите (XIV-XV в.), откъдето се е
управлявала Венецианската република.

Отдясно е Дворецът на дожите (Палацо Дукале) — с готически

галерии и фасада, облицована с червени и бели ромбоидни мраморни
плочки. Някогашната република е била управлявана оттук, и пак оттук,
по Моста на въздишките, към затвора поемали осъдените. Казанова,

229
най-прочутият сред тях, избягал по покрива на двореца —
единственият, който успял да го постигне.

230
 Катедралата „Санта Мария дела Салуте“ от XVII в. (вляво) е един
от символите на Канале Гранде. Издигната в знак на благодарност за
оцеляването на населението от чумата, сполетяла града през 1630 г.,
строежът й продължил 50 години.

Почти всеки завой във Венеция те изправя лице в лице с

архитектурно чудо или галерия, пълна с шедьоври на изкуството. Сред
многото църкви, придаващи на венецианския пейзаж изящна
елегантност, са ренесансовата „Санта Мария дей Мираколи“,
бароковата „Санта Мария дела Салуте“ (с творби на Тициан и
Тинторето) и „Сан Джорджо Маджоре“ на едноименния остров,
проектирана от ренесансовия гений Паладио, която е един от символите
на града. В галерията на Академията са изложени шедьоври на
венецианското изкуство, но ако предпочитате по-модерни
произведения, може да посетите известния музей „Гугенхайм“ в
Палацо Вениер.

Остров Сан Джорджо Маджоре и едноименната катедрала —

ренесансовият шедьовър на архитекта Паладио.

231
"Улиците са залети от вода; чакам указания", написал в телеграма до
издателя си един американски писател. Вие може да разчитате на
гондолите, които ще ви преведат през лабиринта от канали.

232
 Карнавалът преди началото на Великденските пости е една от най-
старите традиции в града; особено популярни са костюмите на
героите от комедия дел арте.

Рано или късно всеки се губи в лабиринта от странични улички,

отдалечавайки се от тълпите. Макар Венеция да е сред най-
посещаваните градове в света, един погрешен завой е достатъчен да се
озовеш в тясна алея, между стени със зарешетени прозорци, или на
някой облян от следобедното слънце площад. Тогава, потен и с
отмалели крака, решаваш да се повозиш с лодка. Неизбежният избор —
гондолите, са невероятни, както всичко останало във Венеция —
невероятно непрактични и скъпи, но и много романтични. Ако търсите
по-евтина гондола, качете се на traghetto — общински гондоли, които
кръстосват Канале Гранде от различни фиксирани спирки.
ЛАГУНАТА И ОСТРОВИТЕ

Ако се почувствате изморени от впечатления, може да се качите

на vaporetto и да се разходите из лагуната и островите. Корабчето от
Фондаменте Нуове кръстосва спокойната лагуна и спира на определени
места. Остров Мурано е прочут със стъкларските си работилници;
занаятът се практикува от векове и макар че изделията според
днешните представи се определят като кичозни, човек получава
удовлетворение, че може да отнесе вкъщи нещо, създадено с толкова
умение. Греещият с разноцветните си къщи Бурано е прочут с риболова
и плетенето на дантели — деликатен занаят, чието практикуване също
може да се наблюдава отблизо. Торчело — най-отдалеченият от
пръснатите в лагуната острови, е първият заселен остров; част от
къщите на о. Риалто са преместени оттук камък по камък, когато
островът бил сполетян от малария и напуснат. Днес Торчело е самотно
място и единственото, което привлича погледа, е впечатляващата с
изчистените си линии катедрала. Ако обичате да се усамотявате
(подобно на Хемингуей, който е написал тук „Отвъд реката, сред
дърветата“), може да отседнете в някоя от непретенциозните къщи за
гости, но ще останете пленници на острова, когато последното корабче
потегли привечер.

233
 Лидо — с дългата си плажна ивица — все още се къпе в славата на
курорт от миналия век.

Най-големият от всички острови е Лидо, дълъг 14 км.

Някогашният безлюден плаж, любимо място за езда на Байрон, живял
във Венеция в периода 1816–1819 г., днес е прочут морски курорт. Край
плажа се издигат многобройни луксозни хотели, ала никой не може да
засенчи славата на „Гран Отел де Бен“, в който немският писател Томас
Ман е написал „Смърт във Венеция“ през 1911 г. и където 60 години по-
късно Лукино Висконти е заснел едноименния филм. По-близко до
венецианското изящество е хотел „Екселсиор“, построен в мавритански
стил. Дори и да не искате да посетите плажа, струва си да видите Лидо.

234
 МЕТЕОРА

Ф
антас
тични
те
скални
колоси
с
кацнали
на
върха
им
манастири са предмостие на Пинд — планинския
гръбнак на Гърция.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: Влажен и хладен през ноември-март,
горещ през лятото.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
В края на януари и началото на февруари,
когато времето е приятно, и април, за да се
насладите на пролетното слънце, цветята и
гръцкия Великден.
КАКВО ДА НОСИТЕ: подходящо облекло (поли за
жените);
туристически екип.
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Солун, но от Атина
полетите са повече.
ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ: до Каламбака има
редовни автобуси

235
 от Янина, Трикала, Солун и Атина, както и влакове от
Солун и Атина, с
прехвърляне в Ставрос.
НАСТАНЯВАНЕ: край Кастраки има около
седем къмпинга, множество малки хотели,
както и стаи под наем в частни домове.
Повече информация може да получите на
www.meteora-greece.com

Гърция

Гигантските скални стълбове на Метеора се издигат почти

вертикално върху плоската като тепсия Тесалийска равнина. Това
невероятно геоложко образувание, разположено върху 65 кв. км площ в
най-закътаната част на равнината, е уникално предмостие на планината
Пинд, гръбнака на континентална Гърция. Планинската верига спира
пред тези огромни колони от сиво-синя скала сред плодородната
долина, моделирани от праисторическото море, което някога е заливало
района.

236
237
 Материалите за изграждането на манастирите били изтегляни на
върха с кошове и въжени макари.

Пейзажът е сюрреалистичен сам по себе си, но още по-странни са

гръцките православни манастири, построени на тези непристъпни
върхове. През IX в. отшелници потърсили там уединение, за да общуват
с бог. Трудно е да си представим как точно са се изкатерили по
стръмните скали, определяни от алпинистите като едни от най-трудните
в Европа — според легендата свети Атанасий, който създал Големия
Метеор, достигнал върха на крилете на орел. Преди да се изсекат
стълби в скалите през 20-те години на XX в., до манастирите можело да
се стигне единствено с въжена стълба или мрежа, теглена с въже.
Веднъж един пътник попитал кога сменят въжето и монасите му
отговорили с успокояващото: „Когато Господ реши, че му е дошло
времето да се скъса“.
Районът дълго е бил гранична зона — част от Сръбската империя,
създадена от Стефан Душан през XIV в., а по-късно убежище на
гръцките бунтовници, въстанали срещу османското владичество,
крепост на гръцките партизани през Втората световна война и на
комунистите в последвалата гражданска война. По време на своя
разцвет през XVI в. Метеора — името означава буквално „висящ във
въздуха“ — включва 13 манастира и около 20 скита, получава приходи
от имотите си, които се простират чак до Дунавската равнина. Упадъкът
на манастирската общност настъпва през XVIII в., когато напускат
обитателите на последните достъпни манастири, и докъм средата на
миналия век остават само шепа монаси и монахини, които полагат
неимоверни усилия да поддържат остарелите сгради. От пълно
разрушение ги спасява построеният път, който ги прави достъпни за
туристите. Уединението на Метеора е нарушено, но оцеляването на
манастирите е сигурно.
ДЕЙСТВАЩИ МАНАСТИРИ

238
 Черепите на някогашните игумени се съхраняват в църквата на
Големия Метеор.

Много хора посещават Метеора през уикенда. Добре е да стигнете

пеш до високите поляни, изпъстрени с диви пролетни цветя, и до
загадъчните пукнатини и странни скални образувания между
манастирите. Ще откриете изоставените домове на троглодитите
(първобитни хора, обитавали издълбани в скалите ниши) и ще
проследите напредването на алпинистите по стръмната снага на
скалите. В момента има шест действащи манастира. Големият Метеор
се издига на върха на огромна скала, висока 533 м, наречена
Платилитос („плосък камък“). Манастирската църква „Преображение
Господне“ е построена през XVI в. в традиционен византийски стил във
формата на кръст. Вътрешността й е изненадващо светла и просторна, с
отлично запазени фрески. Трапезарията, изградена през 1557 г., е с
кръгла каменна маса и сводест покрив, поддържан от пет колони.
Спасена е от запустение през 1960 г., когато е превърната в музей; днес
в нея са изложени множество прекрасни икони и други манастирски

239
съкровища. Панорамната гледка, която се разкрива от Големия Метеор
към близките каменни кули и мамещите планински склонове, ви
приканва да останете по-дълго и да разгледате района на спокойствие.

Някога тези надупчени като пчелна пита скали са били обитавани от

троглодити, по-късно в тях е имало параклиси, от които днес са
останали само руини.

Манастирът „Свети Стефан“, макар и най-отдалечен от пътя, е

единственият, който може да се види от Каламбака. Освен това е и най-
достъпният, тъй като до него може да се стигне по подвижен мост от
хълма Куклиоли. Калдъръмена пътека води от тъмния сводест вход към
огрян от слънцето вътрешен двор, ограден от галерии. Тук има две
църкви: непретенциозната „Свети Варлаам“ от края на XVIII в. и малко
мрачната „Свети Стефан“, построена през XIV в. „Русану“, или „Света

240
Варвара“, е малък девически манастир. Разположен е върху островръх
скалист колос близо до планината Пинд, с която днес е свързан чрез
железен пешеходен мост. Манастирът е обсебил и последната педя
земя, а горните му дървени етажи са надвиснали над шеметна пропаст.
Всички действащи манастири в Метеора събират малка входна
такса. Изискванията на православната църква за облеклото се спазват
строго. Забранени са блузите без ръкав и късите панталони, а жените
трябва да носят поли. Някои манастири предлагат шалове и поли на
входа, но не разчитайте на това. Посещението в манастирите е
разрешено през цялата година, но от юли до октомври има голям
наплив на туристи, а през май сякаш всички гръцки ученици идват тук
на екскурзия. Хотели има в село Кастраки; от него до манастирите може
да се стигне пеш. Но има и други забележителности: красивата
византийска катедрала от XIII в. в Каламбака. Град Трикала, стара
столица на сръбските владетели, се намира само на 22 км от Каламбака
и е свързан с него чрез редовен автобусен транспорт.
Ако искате да избегнете тълпите, посетете Метеора в периода
ноември-април. Макар тогава времето да е хладно и влажно, възможно
е да бъдете възнаградени с дни на ясно зимно слънце от януари до
средата на февруари. Тогава можете да се насладите на гледката на
непристъпните манастири, необитаеми от векове, като изключим
египетските лешояди и червените кани, които гнездят тук. А ако имате
късмет, може да видите и царски орел — като онзи, който е пренесъл
свети Атанасий до върха на Големия Метеор.
ДЪЛБОКО В ПЛАНИНАТА ПИНД

241
 От скалните манастири на Метеора се разкриват дивни гледки към
Тесалийската равнина и планината Пинд.

Главният път Е-92 е един от най-живописните планински

маршрути в богатата на пейзажи страна и единственият проход през
Пинд, който е отворен целогодишно. Той води през дълбоки клисури,
обрасли в бук, дъб, кестен и ела, към девственото лоно на планината,
откъдето извират пет от най-големите реки в страната. Като се
изключат редките туристи, районът е почти откъснат от цивилизацията.
Местното население е съхранило говора и традициите си дори и по
време на османското владичество. Мецово, което се намира на около 60
км от Метеора (и фигурира в автобусния маршрут), е отстъпило под

242
натиска на туристическия бизнес, но живописното му разположение от
двете страни на дефилето предлага прекрасен изглед към планините на
юг и изток.

Внушителната планина Пинд, гръбнакът на континентална Гърция,

предлага възможност за излети сред девствена природа.

243
 КЪДЕТО ИЗТОКЪТ СРЕЩА ЗАПАДА

Т
ой
прилич
а
повече
на
вълшеб
ен град
от
„Хиляд
а и
една
нощ“, отколкото на истински, построен от
тухли, камък и хоросан.
Деметриус
Куфопулос (1895 г.)

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 10 млн. души
ВАЛУТА: турска лира
КЛИМАТ: смесен морски/континентален;
често горещо през юни-август, през зимата може да
падне сняг.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
по всяко време, но най-приятно е през пролетта.
НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ:
международното летище „Ататюрк“ е на 24 км;
автобусът за
летището спира в центъра на града.
КАКВО ДА КУПИТЕ:
килими, бижута, кожени изделия.

244
 КАКВО ДА НОСИТЕ: чанта за кръста, за да не
пострадате
от джебчиите, а през зимата — топли дрехи.
НАСТАНЯВАНЕ: обикновено има квартири в
изобилие — от евтините стаи в хостела
срещу „Света София“ до луксозните
апартаменти в поизгубилия блясъка си
хотел „Пера“, някогашния рай за
пътниците от „Ориент експрес“.

Инстанбул.

Този древен град на границата между Европа и Азия има три

имена в дългата си история: Византион, Константинопол и Истанбул.
Днес се радва на богатото наследство на двете империи, които са го
направили своя столица: Византийската и Османската. Разположен
върху полуостров, Истанбул е сред най-колоритните, най-оживените и

245
най-очарователните места в света, Мека за любителите на шопинга,
добрата кухня и пътешествията.

Златният рог разделя Истанбул на две части: от едната страна е

старият център на империята, а от другата — модерният културен
и търговски център.

Двойните Теодосиеви стени с обща дължина 6,4 км, носещи

името на византийския император от V в., при чието управление са
построени, все още ограждат полуострова и са изключително добре
запазени. Оградената от стените територия е включена в Списъка на
световното културно наследство на ЮНЕСКО. Съвременният Истанбул
се простира далеч извън тези стени, но Старият град се различава
коренно от стерилните исторически забележителности в Западна
Европа. Тук древността е неотделима от настоящето: бездомници
обитават кулите на римските стени, върху античните капители гнездят
птици, автомобилен сервиз се е настанил в османска сграда, в
някогашен византийски басейн играят футбол. Докато се възхищавате
на хилядолетните паметници, в ушите ви ехти трафикът на модерния
град. Това хаотично преплитане на минало и настояще отразява
смесеното наследство на Истанбул.

246
Част от очарованието на Истанбул идва от смесването на минало и
настояще, както в това футболно игрище под древните стени,
издигнати, за да бранят града от хуните на Атила.

Римският император Константин Велики (упр. 306–337 г.) избира

гръцкия град Византион заради стратегическото му разположение и го
преименува В Константинопол — град на Константин. След падането
на Западната Римска империя през 476 г., Константинопол продължава
да управлява Източната Римска (Византийска) империя в продължение
на хиляда години — до завземането му от османските турци през 1453
г. Завоевателят на града — султан Мехмед II (упр. 1451–1481 г.), го
преименува в Истанбул и градът остава столица на Османската империя
до 1923 г., когато била провъзгласена новата република Турция със
столица Анкара.

247
 "Света София" — християнска църква, превърната в джамия през
1453 г., е прочута с красивите си мозайки.

Ако застанете в сърцето на Стария град, на мястото на

някогашния византийски хиподрум — днес обикновен парк, погледа ви

248
ще привлекат два величествени купола. По-старият и по-малкият е този
на прочутата византийска катедрала „Света София“ (името означава
„мъдрост“), построена от император Юстиниан през 533–539 г. Куполът
с диаметър 31 м. и височина 55 м. е ограден от четири минарета,
добавени от османците след превръщането на църквата в джамия, но
интериорът е запазил до голяма степен първоначалния си вид —
просторен кораб със сводести галерии и колони, проблясващи мозайки
и разноцветен мрамор, доставен от всички краища на империята. По
стените все още могат да се видят ангели и византийски икони. „Света
София“ днес е музей.

Лъскането на обувки е един от многото занаяти, практикувани в

Стария град.

Византийците внимавали да не издигат постройки, по-високи от

„Света София“, защото я смятали за свещена. Османците обаче го
направили с другия голям купол, доминиращ в небето на Истанбул:
джамията „Султан Ахмед“ с шест минарета. Строена между 1609-а и
1616 г. от архитекта Мехмед, тя е по-известна като Синята джамия
заради синьо-зелените фаянсови плочки от Изник, които придават на
интериора сдържана елегантност.

249
Повече от 20 000 фаянсови плочки от Изник украсяват интериора на
Синята джамия. Архитектурният шедьовър предизвиква възхищение с
разкошния си купол и шестте минарета.

250
 Императорската зала в харема в Топкапъ Сарай. Думата „харем“ е
арабска и означава „забранен“, но днес все по-голям брой стаи се
отварят за посещение.

В края на полуострова е разположен Топкапъ Сарай — изящен

комплекс от вътрешни дворове, султански покои, павилиони и градини
с изглед към Водите на Златния рог и Босфора. Строежът на двореца
започва през 1466 г. и В продължение на Векове е резиденция на
султаните, управлявали обширната Османска империя; до XIX в. в него
живеят около 5000 Висши служители, придворни и слуги. Отворен за
посещения през 1924 г., днес той е най-големият дворец музей в света,
излагащ 86 000 артефакта, сред които костюми, бижута, мебели и
прекрасни образци на калиграфското изкуство. Градините на Топкапъ
са истински оазис на тишината в бедния на зелени площи Истанбул, но
в същото време оттук може да се наблюдава интензивният трафик в
Босфора към азиатските брегове.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПАЗАР

251
 Истанбул предлага вълнуващи преживявания на любителите на
шопинга, особено на онези, които умеят да се пазарят. Капалъ Чаршъ
(Покритият пазар) е най-големият в света и датира още от създаването
на империята. В лабиринта от улички и покрити пасажи има над 4000
магазина с изделия на турските занаятчии: килими, ръчно рисувана
керамика, златни бижута, медни и месингови изделия, лули от морска
пяна и кожени изделия.
Не купувайте антики: в редките случаи, когато предметите са
автентични, ще си имате работа със съда, ако се опитате да ги изнесете
от страната без необходимите документи. Зад „Йени Джами“ (Новата
джамия) в квартала Еминьоню се намира Мъсър Чаршъсъ (Египетският
пазар), или Пазарът на подправките, където въздухът е наситен с
аромата на кимион, канела, мента, шафран и мащерка.
Турската кухня е една от най-добрите в света — наред с
френската и китайската, но вегетарианците трябва да внимават:
многото безмесни ястия от нахут, бамя и други зеленчуци се правят с
говежди бульон и понякога съдържат късчета месо за вкус. Рибата в
Истанбул е отлична — лови се направо от водите на Босфора и може да
я купите прясно изпечена върху дървени въглища и пъхната между две
филии хляб. Ако предпочитате да хапнете на спокойствие, около
Кумкапъ има няколко чудесни рибни ресторанта. Турската бира
(особено „Ефес“) и виното също са добри.
Морето винаги е наблизо — достатъчно е да свърнете по някоя
уличка със стари дървени къщи и веднага съзирате проблясващите
води; нощем въздухът се оглася от сирените на големите танкери,
преминаващи през Босфора. Непременно трябва да се разходите с
корабче. Ферибот от кея Сиркечи ще ви отведе до Принцовите острови
за по-малко от два часа. Островите в Мраморно море, където някога са
изпращали в изгнание провинилите се византийски благородници, днес
са обрасли в борови гори и див люляк, сред които са пръснати красиви
старинни вили и православни манастири, а автомобилният трафик е
забранен. От Еминьоню може да направите кратко пътешествие с кораб
по Босфора до Черно море. Ще минете край надвисналите над водата
дървета от Долмабахче Сарай (някогашна султанска резиденция), край
стари села — като Арнавуткьой — с малки гръцки таверни и отлични
рибни ресторанти, както и близо до Белградската гора със сложната й
система от византийски акведукти.

252
КРЕПОСТИТЕ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ В СИРИЯ

Н
едосега
еми за
врагове
те и
дори за
времет
о,
неприс
тъпни
те
крепос
ти на кръстоносците продължават да бдят над
долините и планините на Западна Сирия и до
днес, седем века след изоставянето им.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЕЗИЦИ: официалният език е арабски, но френски и
английски се говорят масово.
ВАЛУТА: сирийска лира
КЛИМАТ: лятото е много горещо (29°С);
в средата на зимата обикновено е хладно
и влажно, около 10°С.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: през
пролетта и есента
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Дамаск и Халеб
КАКВО ДА КУПИТЕ: килими, бижута, месингови и
медни изделия.
КАКВО ДА НОСИТЕ: джобно фенерче, спрей
против насекоми.

253
 ВАЖНО: Туристи с израелска виза в паспортите не се
допускат в Сирия.
Онези, които възнамеряват да посетят и двете
държави, е добре да носят два
паспорта. Преди тръгване не забравяйте да проверите
каква е политическата
обстановка в този нестабилен регион.

Сирия.

През 1909 г. един млад студент от Оксфорд поема към Палестина

и Сирия, за да проучи крепостите на кръстоносците. Запленен от
романтиката на историята, той изминава повече от 1600 км пеш в

254
горещото лято, а през 1936 г. наблюденията му са публикувани в
книгата „Крепостите на кръстоносците“. Нейният автор обаче — Томас
Едуард Лорънс — вече е придобил съвсем различна слава под името
Лорънс Арабски.
Днес може да разгледате по-големите крепости, без да нарушите
съществено обичайния си комфорт: специализирани туроператори
организират екскурзии с обучени гидове. Дори ако предпочитате да ги
разгледате сами, няма нужда да ходите пеш: може да вземете автобус от
центъра на Дамаск, Хомс, Хама и Латакия. Ако се нуждаете от още по-
голяма свобода, най-добре е да наемете кола в столицата Дамаск. Никоя
от крепостите не е отдалечена на повече от ден път от населено място и
все пак всички са достатъчно усамотени, за да превърнат посещението
ви в откривателско приключение.
СТРАЖИ СРЕД РАВНИНИТЕ

Крепостите са разположени в края на плодородните сирийски

равнини между планината Ансария и средиземноморския бряг. Тук
природата е изненадващо красива, много различна от суровата пустиня
във вътрешността. Ако не сте избрали да пътешествате в средата на
лятото, ще се наслаждавате на зелени хълмове (обрасли в диви анемони
през пролетта), цитрусови градини, маслинови насаждения и дъбови и
борови горички на фона на планински вериги на изток и Средиземно
море на запад.

255
 Крак де Шевалие е една от най-добре запазените средновековни
крепости в света, свидетелство за непоколебимостта на монасите
кръстоносци да устоят пред врага.

На 65 км западно от промишления град Хомс е разположена най-

голямата от всички крепости на кръстоносците — Крак де Шевалие
(Калаат ал Хосн), която е почти непокътната от времето. Докато
напредвате през хълмистия пейзаж, пред вас постепенно се откриват
масивните стени на крепостта, разположена на хълм, висок 670 м.
Лорънс описва замъка като „най-прекрасния на света“. Това обаче не са
романтични руини, а военна крепост, която е изпълнявала конкретни
задачи. Просторните равнини наоколо не са давали шанс на нападателя
да се скрие от безмилостния отбранителен огън. За първи път
използвана от кръстоносците през 1110 г., Крак де Шевалие е предадена
на рицарите хоспиталиери — военен монашески орден, създаден по
време на кръстоносните походи. Хоспиталиерите отговаряли за
повечето от съществуващите укрепления. Защитена от два
концентрични пръстена от стени и кули, с ров между тях, издълбан в
скалата, крепостта устоява на опитите на великия султан Саладин да я
завземе през 1188 г. и пада едва през 1271 г. Готическият параклис и

256
главната зала с изящен портик във вътрешния пръстен са истинска
наслада за сетивата сред суровия аскетизъм на крепостта.

Крепостта Шател Блан в Сафита е пример за проникването на

готическия стил в Близкия изток.

От крепостния вал на Крак де Шевалие може да видите (ако не е

твърде мъгливо) високата бяла крепост Шател Блан, отдалечена на 24
км в северозападна посока. Издигнато на хълм сред овощни градини и
маслинови горички, това укрепление е построено през 1112 г., но е дело
предимно на тамплиерите — друг Военен монашески орден от
началото на XII в. Външните стени са почти изчезнали и днес село
Сафита постепенно завладява крепостта. То е приятно място за отдих
(надморската му височина го прави доста хладно дори през лятото) със
стари каменни къщи около вътрешни дворове с градини.

257
 ПОСЛЕДНОТО УКРЕПЛЕНИЕ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ

На 30 км от Сафита се намира Тартус — привлекателно старо

пристанище на Средиземно море, чиито улици с ниски каменни къщи
почти не са се променили от времето на кръстоносните походи, когато
градът се е наричал Тортоза. Вечер местните жители се разхождат по
крайбрежния булевард или играят на дама и пушат наргиле в
многобройните кафенета. Няколкото удобни хотела допълват приятните
впечатления от Тартус.
На брега може да се види крепостта на кръстоносците, но най-
голямата забележителност от онази епоха е катедралата „Света
Богородица“. Построена през 1123 г., по-късно тя е възстановена от
тамплиерите след плячкосването й от Саладин. Солидните стени,
напомнящи крепост, крият изящен готически интериор, достоен за
френски град. Близо до брега се намира остров Арвад — последната
крепост на кръстоносците, удържана от тях до 1302 г. Многобройни
лодки кръстосват между брега и острова; сред витите му алеи, пълни с
кафенета и опнати рибарски мрежи, са руините на две цитадели: едната
тамплиерска, другата — мюсюлманска.

Замъкът Маркаб е построен върху вулканичен хълм, от който е добит

базалтът — основен строителен материал за стените му.

Около 38 км северно от Тартус, малко преди град Банияс, се

издига мрачната грамада на угаснал вулкан, върху който е разположена
рицарската крепост Маргат (Калаат Маркаб), построена от черен
базалт, добит от самия вулкан. Триъгълната куртина и кръглото

258
укрепление са изградени от хоспиталиерите, които са превзели
крепостта през 1186 г. Главната зала днес е в руини, но параклисът с
изящни готически сводове е напълно запазен.

Главната крепост в Калаат Саладин е надежден щит срещу

нашественици.

Пътят, лъкатушещ през стръмни дефилета, води на север до

крепостта Саон, разположена на тесен хребет между две клисури. От
1957 г. крепостта носи името Калаат Саладин — в чест на своя
завоевател. От първото укрепление, издигнато от византийците, днес са
останали само руини. Около 1120 г. Саон е превзета от кръстоносците,
които изграждат солидни фортификационни съоръжения. Крепостта е
разделена на две зони: добре защитена вътрешна част и внушителни
укрепления. Защитният ров е издълбан в твърда скала; една от
забележителностите на крепостта е 28-метровата кула, свързана с
подвижен мост. До Калаат Саладин се стига най-удобно с такси от
Латакия — главно пристанище на Сирия и курортен център, който
представлява добра изходна база за разглеждане на околността. По
римско Време градът се е наричал Лаодикея ад Маре — от тази епоха са
оцелели триумфална арка и руините от храма на Бакхус.

259
 Цитаделата от XIII В. в Халеб е сред най-добрите образци на
ислямската фортификационна архитектура, съчетаваща солидност и
елегантност.

За да добиете представа за могъществото и блясъка на ислямските

противници на кръстоносците, може да завършите пътуването си с
престой в Халеб (Алепо), 160 км на север. По време на кръстоносните
походи градът е бил един от най-големите в мюсюлманския свят; днес е
значим търговски и промишлен център. Солидната цитадела, издигната
от Ал Захир Гази, син на Саладин, е забележителен образец на
ислямската архитектура. Старият квартал в града включва много
забележителности, сред които доста стари джамии, добре запазени
хамами (бани) и ханове. Вероятно най-интересен ще ви се стори
старият сук (пазар): около 16 км тесни безистени, пълни със сергии, в
които кипи оживена търговия и където може да демонстрирате
уменията си да се пазарите. Когато се уморите, може да посетите някое
от малките ресторантчета, сервиращи маслини и кебап, които е добре
да полеете с местната анасонова напитка уд, напомняща френското
перно. Бирата също не е лоша, но виното се харесва от малцина.

260
 Кръстоносците вярвали искрено, че освобождават християнски
територии от „неверниците“, за което свидетелстват църкви като
„Свети Симеон“ край Халеб.

261
 ДУБРОВНИК — ПЕРЛАТА НА АДРИАТИКА

убровник се издига на скалистия бряг като

Адриатически Камелот.
Дейвид Девос.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: куна
ЕЗИЦИ: хърватски. Английски и немски се говорят
масово,
като се изключат селските райони.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
туристите идват на тълпи през юли и август. Тогава
цените се вдигат и е
трудно да се намери място за преспиване. Това
донякъде се компенсира
от летния фестивал в Дубровник — престижен
празник на изпълнителските
изкуства. Изберете май или края на септември, когато
обикновено е
достатъчно топло за плаж — така ще избегнете най-
големите тълпи.

262
 КЛИМАТ: типично средиземноморски, с меки зими и
горещи,
слънчеви лета.
ХРАНА И НАПИТКИ: шунка и пикантни сирена,
пържоли на скара,
току-що уловена риба и ястия с морски дарове са най-
характерното в
семплата кухня на Далматинското крайбрежие.
Опитайте прочутия
дубровнишки десерт rozata — вид крем карамел.
КАКВО ДА КУПИТЕ:
бродирани и плетени изделия, зехтин, вина.
ЛЕТИЩЕ: Дубровник
НАСТАНЯВАНЕ: в Стария град няма много
квартири
(макар че има няколко луксозни хотела в близкия град
Плоче).
Проверете за апартаменти със самообслужване и стаи
вкъщи, ако
хотелите в Стария град са пълни.

Дубровник.

263
 Хърватия.

Дубровник се е разположил величествено край едно от най-

красивите пристанища на Адриатическо море. Над прочутите стени,
защитавали града повече от 400 години, надничат елегантни сгради от
светъл камък с червени покриви и барокови кули. Горд, независим и
заможен в по-голямата част от тринадесетвековната си история, градът
е преживял много нашествия и обсади и буквално е бил изравнен със
земята по време на голямото земетресение през 1667 г.
Тежките бомбардировки по време на югославския конфликт през
1992 г. са превърнали близо две трети от града в руини. Грозните дупки
още стоят по стените на църквите, за да напомнят за варварското
разрушение, новите червени покриви тепърва ще доказват здравината
си, но неуморните усилия на гражданите постепенно връщат на
Дубровник славата на „перла на Адриатика“, както някога го нарича
Байрон.
ДУБРОВНИК

264
 Поглед от Високо към „Плаца“ (Страдун) — една от най-
представителните барокови улици В Дубровник.

Свети Власий, покровител на града, пази Главната порта Пиле —

вход към Стария град. Оттук започва прочутият булевард „Плаца“
(наричан още „Страдун“), любимо място за разходки на жителите на
Дубровник и туристите; от едната му страна се намира фонтанът на

265
Онофрио, от другата — францисканският манастир. И фонтанът, и
манастирът са пострадали от земетресението през 1667 г., но красивата
сводеста галерия в късноромански стил, която огражда манастирския
двор, е оцеляла. Наблизо се намира най-старата аптека в Европа
(създадена през 1317 г.), която изпълнява рецепти и днес.
Разходите ли се из автентичния паваж на „Плаца“, неусетно ще
стигнете до сърцето на града — площад „Свети Власий“, или „Лужа“,
както още го наричат, с очарователни, покрити с тенти кафенета.
Прочутата Колона на Орландо се издига на мястото, където по време на
Рагузката (Дубровнишката) република, съществувала от XIV в. до
идването на Наполеон през 1808 г., били обявявани новите закони и
където провинилите се били подлагани на публични наказания.
Управителят на републиката бил избиран всеки месец и на практика
живеел като затворник в Княжеския дворец през целия период на
управлението си. Княжеският дворец, синтез от различни архитектурни
стилове, днес е музей. Перлата на площада е великолепният дворец
Спонца, увенчан с камбанария; изящните му форми и колонади са
свидетелство за великолепието на ренесансовия Дубровник, унищожен
от земетресението.

266
.Ветроходството е много популярно по Далматинското крайбрежие,
където в почти всеки град има пристанище за яхти.

Улиците северно от „Плаца“ са стръмни, със стъпала и изобилие

от цветя. На улица „Жудиоска“ (Еврейската улица) се намира една от
най-старите синагоги в Европа, изградена от евреите, прогонени от
Испания през 1492 г.
От солидните кули на градските стени се разкриват дивни гледки
към Стария град. Може би най-красива е панорамата от кулата Минчета
на северната стена. Доминиканският манастир, който се намира до
колоритното старо пристанище с рибарски лодки и туристически
корабчета, е имал двойно предназначение — служил е като крепост и
място за молитви. Трябва да видите великолепната сводеста галерия и
вътрешния двор с градина от палми и портокалови дървета.
Очарованието на Дубровник не е само в архитектурните
паметници. Струва си да посетите и сутрешния пазар на площад
„Гундуличева поляна“ (където може да опитате пикантни сирена и
местна ракия) или да се разходите до улица „Од Пуча“, за да разгледате
многобройните галерии и магазини за сувенири.

267
 Меките извивки на бароковата катедрала „Св. Стефан“ в Хвар —
един от най-красивите градове на Адриатика.
ОКОЛНОСТИТЕ НА ДУБРОВНИК

Фериботна връзка свързва старото пристанище с остров Локрум,

прочут с гъстите си борови гори и чисти пясъчни плажове, Форт Роял,
построен от французите, предлага красива панорама към живописните
руини на доминиканския манастир от XI в., а семействата могат да си
устроят пикник на брега на езерото, наречено Мъртво море, и да
поплуват в прозрачните солени води. Малко неща напомнят за
някогашното великолепие на двореца на ерцхерцог Максимилиан
Фердинанд фон Хабсбург, построен през 60-те години на XIX в., но
затова пък може да се насладите на прекрасната ботаническа градина.

268
 От терасите на прекрасните градини на дендрариума в Тръстено се
разкриват невероятни морски гледки.

Най-красивите градини в района са в близкия град Тръстено,

разположен на север от Дубровник. Създадени през XV в. от местен
аристократ и разширени през вековете от наследниците му, уникалните
градини са разположени върху стъпаловидни тераси над морето.
Достъпни са за посещения, както и дендрариумът на Тръстено, и макар
че са пострадали по времето на югославския конфликт, си остават едно
прекрасно, уханно свидетелство за виталната сила на ренесансовите
идеали.

269
 Цавтат — елегантен летен курорт на повече от век, е разположен
около тих залив.

Цавтат се намира на 22 км южно от Дубровник, разположен около

прекрасен залив. Древното рибарско селище е аристократичен курортен
център, запазил изящната си барокова архитектура и великолепен
ренесансов дворец. Цавтат е родно място на големия хърватски
художник от XIX в. Влахо Буковац; в дома му е изложена богата
колекция от негови творби.
Трите големи Елафитски острова на запад от Дубровник са
предпочитано лятно убежище на богатите граждани. Най-посещаван е
Лопуд, откъдето произхождат повечето морски капитани и адмирали на
Рагузката република. Елегантните каменни сгради в малкото

270
пристанище са доказателство за някогашното му благосъстояние. Днес
пешеходните алеи и украсените с палми плажове предлагат спасение от
градската шумотевица. Най-големият остров — Шипан, е покрит с
маслинови горички и лозя; рибарските лодки в двете главни селища са
в постоянно движение, нехаещи за несекващия поток от туристи. Най-
малкият остров е Колочеп, дълъг едва 2,5 км, чиито къщи от камък са
накацали сред палмите по крайбрежието.
Един от красивите острови, пръснати с хиляди край хърватския
бряг, е Млет, на час и половина път с ферибот от Дубровник. Според
легендата именно тук Калипсо държала в плен Одисей в продължение
на 7 години. В пещерата на Одисей на южния му бряг морската нимфа
прелъстила героя, а след заминаването му изтляла от мъка по него.
Островът е бил обитаван още в древни времена: в Полаче — едно от
най-големите селища на Млет, са се запазили руини от римско време,
както и раннохристиянска базилика. Част от територията на 32-
километровия остров е обявена за национален парк, сред чиято
приказна гора блестят две лазурни езера.
В центъра на по-голямото Велико езеро миниатюрно островче
съхранява романтичните останки на манастир и църква от XII в. Горски
пътеки водят към съседното Мало езеро. От връх Велики Градац се
разкриват великолепни гледки към уханни борови гори и тюркоазното
море.

271
 СЕВЕРНА ЕВРОПА

През целия си живот съм скитал и пътешествал; разликата между

едното и другото е, че скитането ме забавлява, докато
пътешествието ми носи удовлетворение. Жозеф Илер Белок (1870–
1953 г.), английски писател от френски произход.

272
 ХЕБРИДСКИ ОСТРОВИ

О
твъд
ветров
итите
брегове
на този
див и
слабо
населен
архипел
аг чак
до Америка се простира единствено необятната
шир на Атлантическия океан.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 26 000 души
ВАЛУТА: британска лира
КЛИМАТ: умерен морски; температурата рядко пада
под нулата, но очаквайте дъжд, мъгла и много силни
ветрове
през цялата година.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
пролетта, лятото и есента; през есента багрите са
невероятни.
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА:
Глазгоу, Сторноуей. Има и полети от Глазгоу до
Бенбекула и Бара.
КАКВО ДА НОСИТЕ: спрей против насекоми,
непромокаеми дрехи,
туристически обувки.

273
 КАКВО ДА КУПИТЕ: туид от Харис, малцово
шотландско уиски
местно производство.
НАСТАНЯВАНЕ: нощувка със закуска на разумни
цени;
обстановката е скромна, но леглата са удобни, а
богатата
шотландска закуска включва бекон, яйца и пушена
херинга.

Хебридски острови.

Невероятно, но дори в гъстонаселена държава като

Великобритания има пусти и откъснати от света райони. На Външните
Хебриди — островна дъга в Северния Атлантически океан с дължина

274
208 км, отделена от Шотландия чрез протока Минч, човек се чувства
толкова далеч от Лондон, колкото от Женева или Франкфурт, при това
не само в географски, а и в културен смисъл, тъй като тук още се говори
древният келтски език.
Може да се настаните в някоя усамотена селска ферма и да се
насладите на абсолютен покой. Докато се разхождате из пустите
плажове в ефирната светлина на безкрайните летни вечери, може да
изминете километри, без да чуете друго, освен птичи крясък и лай на
тюлени. В мъглива, безлунна нощ тук е тъмно като в рог; при ясно
време небето е осеяно със звезди и може да наблюдавате призрачния
танц на Северното сияние по небесния свод.
С ФЕРИБОТ ПРЕЗ МИНЧ

Главната изходна точка за Хебридските острови е Улапул

(Алапул) В областта Рос и Кромарти. Живописното рибарско селище,
построено през XVIII в., е разположено край залива Лох Брум, сред
обрасли в пирен хълмове.

275
Улапул е главният изходен пункт за пътуване с ферибот до Външните
Хебридски острови.

Не се изненадвайте, ако видите табели на руски език: руски

кораби фабрики идват да купуват улова на местните рибари. Тук има
прилични хотели, добри рибни ресторанти и уютни пъбове (кръчми).
Добре е да се възползвате, защото в градовете и селата на Хебридите
цари строг ред. Заради пуританския морал на Презвитерианската
шотландска църква, чието влияние е твърде осезателно, броят на
кръчмите е ограничен, а в неделя всичко е затворено.
Фериботът пресича протока Минч по маршрута Улапул-
Сторноуей. Над неспокойните води непрестанно се носи острият
крясък на чайките.

276
Риболовът е основно препитание във Външните Хебриди; този пресен
омар скоро ще се озове в някой от отличните рибни ресторанти в
Улапул.

Сторноуей е разположен на източния бряг на най-големия и най-

северния от Външните Хебридски острови (т.нар. Дълги острови),
който е разделен на две части: Люис и Харис. С население от 8000
души Сторноуей е най-големият град на Външните Хебриди.
Единственият стар хотел е съхранил следи от някогашното си
Викторианско достолепие, но още по-изненадващи са ресторантите
тандури, предлагащи азиатска кухня — тук живеят пакистанци,
говорещи келтски. Местните гастрономически удоволствия се
ограничават до морски дарове, обикновено съвсем пресни и с отлично
качество, и специалитета на о. Люис — варен бял рибояд (морска
птица) с картофи.
До всички острови има фериботна връзка; на сушата — автобусен
транспорт. Не очаквайте обаче да пристигнете бързо: автобусите са
редки и дори да наемете кола В Сторноуей, силно разчленената брегова
линия ще удължи пътуването ви.
На 40 км от Сторноуей се намира най-северната точка на острова
— суровите стръмни скали на Бът ъф Люис, познато име за всеки,
който слуша метеорологичните радиопрогнози на Би Би Си.
На запад, в близост до крайбрежния път, е разположен един от
най-внушителните праисторически паметници в Европа — Пръстенът
на Каланиш. Мегалитното съоръжение се състои от около 50 камъка,
издигнати между 3000 и 1500 г. пр.Хр., с култово предназначение. В

277
центъра се намира гробница, която вероятно е била изградена векове, а
може би и хилядолетие по-късно. Около нея са разположени 13-те най-
високи каменни блока от сив гнайс. Харис започва на мястото, където
Лох Сийфорт — фиорд, неотстъпващ по великолепие на
скандинавските — се врязва дълбоко в острова от изток. Северен Харис
е със суров планински релеф. Тесен провлак свързва главното
пристанище Тарбърт с пустия и каменист във вътрешността Южен
Харис, чийто източен бряг е приютил рибарски селца като Кайлс
Стокиниш и Ардвей. Заливът е дълбоко врязан в сушата и пътят по
източното крайбрежие толкова лъкатуши, че може да се наложи да
преспите в споменатите селища. Из западните брегове на Южен Харис,
където се редуват плажове и тревисти дюни, брулени от атлантическите
ветрове, е възможно да вървите цял ден, без да срещнете жива душа.
През лятото островът се покрива с килим от диви цветя, чийто аромат е
толкова силен, че в миналото корабите са го ползвали за ориентир.

През лятото уханието на цветята на о. Харис е толкова силно, че в

миналото корабите са го ползвали за ориентир.
ВРАТА КЪМ ЮГА

От Тарбърт или Ливърбърг (в Южен Харис) фериботът ще ви

отведе до остров Северен Уист — врата към южната част на
Хебридската верига. Слабо населени и притежаващи дива красота,
Северен Уист, Бенбекула и Южен Уист са свързани с път, построен
върху дига. Между дългите, осеяни с мидени черупки плажове в
атлантическата част на островите и лабиринта от стръмни скали,

278
островчета и заливи на изток, се издигат живописни върхове — като
Бен Хор в Южен Уист.
От Южен Уист вземете ферибота до Бара — покрит с дюни
остров, дълъг едва 13 км, чиято девствена красота е застрашена от
растящия брой туристи и наличието на малко летище на брега. Старото
пристанище в Касълбей, в южната част на Бара, е врата към най-
южните и най-диви острови на архипелага — Мингулей, Бърнърей и
Пабей, стопанисвани от фонда за опазване на националното наследство.
Пейзажът е суров и пуст; над голите зъбери, връхлитани от вълните на
бурния Атлантически океан, се реят чайки и кайри, гнездящи във всяка
скална пукнатина.
ОСТРОВ В ОБЛАЦИТЕ

Фарът в Нийст Пойнт (о. Скай) бди на поста си върху високите

отвесни скали южно от Лох Дънвиган.

Фериботна връзка от Тарбърт в Харис или от Лохмади в Северен

Уист има и към Скай — най-големия от Вътрешните Хебриди. Скай —
на старонорвежки „остров в облаците“ — е място на вълшебни
контрасти: щом мъглата се вдигне, пред погледа се разкриват обрасли в

279
пирен хълмове, тучни долини и живописни върхове. Макар островът да
е дълъг едва 100 км, бреговата му линия е толкова силно нарязана, че
трябва да изминете почти 1600 км, за да го обиколите. В крайбрежните
води плуват делфини, косатки и акули, в небето патрулират морски
орли.

Риболов край о. Скай, най-големия остров от Вътрешните Хебриди.

Независимо дали идвате от Тарбърт или Лохмади, крайната

дестинация е Уиг — малко пристанище, оградено от остри скали, на
полуостров Тротърниш, в северната част на Скай. Тук се издига връх
Стор — гигантска грамада от скални зъбери, образувани от втвърдена
лава. Най-високата скала, наречена Стареца (50 м), е толкова стръмна,
че е била изкачена едва през 1955 г. В срещуположния край на

280
полуострова, сред мъглата и облаците от морски пръски, се издига
друга група базалтови скали — Куиранг.
Портрий, единственият по-голям град на острова, се е сгушил под
стръмни скали на мястото, където полуостров Тротърниш преминава в
централната част на Скай. Живописното пристанище, изградено през
XVIII в., е изпълнено с рибарски лодки и корабчета в ярки цветове.
Градът разполага с много хотели, предлагащи нощувка със закуска,
което го превръща в добра изходна база за разходки из острова. Оттук
пътят се вие на юг към Бродфорд и Кулин Хилс (Кулинс) — хребети,
извисяващи се в южната част на острова. Докато пътувате на запад,
„червените“ Кулинс — верига от гранитни хълмове, отстъпват пред още
по-внушителните „черни“ Кулинс. Огромните тъмни възвишения,
чиито върхове достигат 900 м височина и често са покрити със сняг,
образуват плътен и внушителен пръстен около езерото Лох Коришк.
От Бродфорд пътят продължава към селото Кайлакин, свързано с
шотландския бряг чрез нов, все още дискутиран мост. Ако това не е
достатъчно вълнуващ завършек на хебридската ви одисея, може да се
върнете в Шотландия с ферибота от Кайлъри, на 6 км от Бродфорд.

281
ЗАПАДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА ИРЛАНДИЯ

Н
ай-
отдале
ченият
край на
Европа
—
брулено
то от
ветров
ете
западно крайбрежие на Ирландия, е земя с
природна красота и древна култура.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 3,9 млн. души (Република Ирландия)
ВАЛУТА: евро
КЛИМАТ: умерен морски; много влажно през цялата
година,
но температурите рядко падат под 4°С.
ЕЗИЦИ: келтският (ирландският) и английският са
официални езици.
ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: март-октомври
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА:
Корк, Голуей, Шанън, Нок
КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:
топли непромокаеми дрехи, спрей против насекоми,
подходящи обувки, добри пътни карти, фенерче.
КАКВО ДА КУПИТЕ:
арански пуловери, донеголски туид.
ХРАНА И НАПИТКИ: бирата „Гинес“ и

282
ирландското уиски са най-предпочитаните
питиета в многобройните пъбове.
Ирландското кафе (черно кафе със захар,
уиски и сметана) също е доста популярно.
Морските дарове, особено стридите и
мидите, са превъзходни, както и месото.

283
 Ирландия.

Последната ивица земя пред необятното пространство на

Атлантическия океан представя пъстра панорама от красиви градове,
традиционни рибарски села, изоставени манастири и диви пейзажи.

284
 След падането на Римската империя, когато в Европа настъпват
тъмните векове, Западна Ирландия привлича учени и духовници, чието
наследство съхранява значението си и до днес. Голяма част от местните
жители все още говорят келтски, в студените нощи се носи дим от
торф, а в пъбовете по всяко време звучи импровизирана музика.

Дънкин Хед усмирява яростта на океанските вълни.

Големите селски имения, построени от старите англо-ирландски

благородници, са се приспособили към нуждите на туризма, а
обикновените квартири предлагат топло посрещане и богато угощение.
За да пътувате без проблеми, по-добре наемете кола: автобусите са на
големи интервали. Шофирането е наслада; колите са малко, няма
задръствания, но често няма и пътни табели, затова се снабдете с добра
карта. Най-вълнуващата част от пътешествието ви настъпва тогава,
когато поемете към морето и островите, съхранили очарованието на
дивата природа и паметниците на древна култура.

285
 Ярките цветове са рядкост в тази сурова и мъглива земя: реклама на
рибен ресторант в графство Кери.

Графствата Корк и Кери се намират в югозападната част на

Ирландия, където четири живописни полуострова се вдават в
Атлантическия океан. Най-добрата изходна база за разглеждането им е
Киларни — малък, но изключително гостоприемен град, изобилстващ с
пъбове, ресторанти и квартири, предлагащи „легло и закуска“. Тук има
красиви езера и планини, но ако предпочитате дивата природа, посетете
най-южната точка — Мизън Хед, откъдето се вижда прочутият фар на
Фастнет. Полуостров Беара, разположен от северната страна на залива
Бантри, е вълшебно място. Тук се издигат обвитите в мъгла планински
масиви Каха и Слийв Микиш — пустош, осеяна с голи бърда и
шеметни водопади. В Балабой е добре да се възползвате от кабинковия
лифт, който ще ви отведе на ветровития остров Дързи. Най-големият
полуостров в Югозападна Ирландия е Ивераг (Айвераг), където се
намират и най-високите планини в страната — Макгиликъдис Рийкс,
чиито върхове достигат 1066 м. Планинската верига е опасана от 120-
километрова пътна мрежа, наречена Пръстена на Кери.
На 12 км от югозападния бряг на полуострова се намира остров
Скелиг Майкъл (Михил на ирландски), чийто скален връх се извисява
на 213 м от вълните. В скалите около руините на манастирския

286
комплекс „Сейнт Майкъл“ се виждат килиите на монасите, живели тук
през Средновековието.

Полуостров Дингъл в спокоен ден — пясъчни плажове и зелена,

девствена природа.

Най-северният полуостров — дългият 48 км Дингъл, също е бил

място за уединение на първите монаси: параклисът в Галарус, построен
между IX и XII в., е изключително добре запазен. Оттук (най-западната
точка на Европа) през VI в. свети Брендан — чиито мощи се съхраняват
в манастира „Клонферт“ — се отправил на пътешествие в
Атлантическия океан, за да търси Острова на блажените, което според
преданието го отвело до Америка. Дингъл е голямо рибарско село с
боядисани в ярки цветове къщи и изпълнявана на живо музика в
кръчмите. Оттук има фериботна връзка с хълмистите острови Бласкет.
Руините на селището на Грейт Бласкет напомнят за някогашната
рибарска колония, чиито последни жители напускат острова през 1953
г.

287
 Средновековният параклис в Галарус, на полуостров Дингъл.

В графство Клеър, северно от устието на р. Шанън, над яростните

морски вълни се издигат Скалите на Мохер — стена от стръмни канари
от пясъчник с дължина 8 км и височина 200 м. Край тях е сгушено
селцето Дулън — прочут център на традиционна ирландска музика.
През лятото в баровете почти всяка вечер свирят музиканти. Навътре в
сушата се издига Барън — високо и мрачно варовиково плато с площ
260 кв. км. Всяка негова пукнатина е изпъстрена с алпийска, арктическа
и средиземноморска растителност. Районът на Барън е осеян и с
множество древни паметници, които са органично продължение на
странните му скални образувания: гробове от каменната ера,
укрепления от желязната ера, кръгли кули и средновековни църкви и
четири изящни каменни кръста от XII в.
ДРЕВНИ ТРАДИЦИИ

Северно от Барън се намира големият залив Голуей, който се

врязва на 48 км в сушата. На северния му бряг, край устието на р.
Кориб, е разположен град Голуей, административен център на
едноименното графство. Красивият старинен град се гордее с
архитектурни паметници: средновековната църква „Сейнт Николас“,
великолепната сграда на кметството от XV в. и замъкът Линх, чиято
каменна фасада е украсена с гаргойли.

288
 Днес градът е известен най-вече с фестивала на изкуствата,
провеждан всяка година през юли. Можете да се качите на ферибот в
Росавийл, на час път с кола южно от града, за да посетите островите
Аран, забележителни с красотата си и древните исторически
паметници. Островите приличат на огромни късове, отчупени от Барън
и пръснати из залива.

Световна. Традиционна каменна къща на островите Аран. Много от

собствениците на такива къщи предлагат нощувка със закуска.

Най-големият остров Инишмор, е дълъг 13 км. Върху високите

90-метрови скали се издига каменното съоръжение Дън Енгус (форт
Ангъс), състоящо се от три полукръгли сиви каменни стени. През XIX
в. драматургът Джон М. Синг (1871–1909 г.) е описал местните
традиции, застрашени от изчезване. Много от жителите все още се
прехранват с риболов. Келтският се говори масово, а в пъбовете и днес
се пеят старите островни балади.

289
 Древната крепост Дън Енгус в Инишмор, на Аранските острови, се
издига сред неплодородна земя, набраздена от варовикови зидове.

На северозапад от красивия град Уестпорт в графство Мейо,

проектиран от архитекта Джеймс Уайът (1747–1813 г.), се простира
планинският полуостров Кораун. Един мост го свързва с Акил, най-
големия крайбрежен остров (с размери 22 на 20 км). Това е диво място с
дълги златисти плажове, тайнствени пещери и старинни рибарски
селца, в чиито пристани са закотвени курахи — лодки за улов на сьомга.
На запад островът става все по-висок, достигайки 668 м при връх
Крухаун, който се спуска стръмно към красиво изваяните от природата
крайбрежни скали.
НАЙ-СЕВЕРНОТО ГРАФСТВО

Красивият пейзаж на Слайгоу — диви гористи долини и искрящи

сребърни езера — е неизменно свързан с най-известния поет на
Ирландия, Уилям Бътлър Йейтс (1865–1939 г.), който е израснал тук и е
погребан в църковния двор в подножието на голия връх Бенбулбин.

290
Другият голям връх на Слайгоу — Нокнари, е увенчан с внушителна
каменна могила — според преданието последният пристан на
легендарната кралица Маб.
Отвъд залива Донегол се простира едноименното графство, най-
северният район на Ирландия — мозайка от пурпурно, зелено и черно;
от езера, реки и варосани къщи сред голи хълмове. Из дългата 320-
километрова крайбрежна ивица с обширни плажове са пръснати
рибарски градчета, сякаш пренесени от XIX в.

291
Графство Донегол има сурова брегова линия с няколко закътани залива,
но във вътрешността има спокойни езера и животновъдни ферми.

292
 Построен в центъра на залива, с изглед към руините на крепостта,
Донегол днес е красив пазарен град, в които все още се говори келтски.
Летеркени (край ез. Лох Суили на север) привлича музиканти от цял
свят на своя августовски фолклорен фестивал.
В най-западната точка на графството вълните на Атлантическия
океан се разбиват във внушителния Слийв Лийг, най-високия скален
бряг в Европа (608 м).
Западното крайбрежие на Ирландия свършва на Малин Хед със
същите непокорни канари, с които и започва. Една-единствена кула и
самотна кръчма гледат към фара, който насочва корабите през бурното
море и край острите скали с опасни водовъртежи. В отвесната скала е
издълбана миниатюрна монашеска килия — Къщурката на Малин,
възможно най-суровото място за общуване с бог.

293
 НОРВЕЖКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Н
ашето
пътеше
ствие
край
Норве
жкото
крайбр
ежие
започва
в
Берген,
откъдето ще поемем към прочутите фиорди.
Предстои ни да пресечем Северната полярна
окръжност и да посетим архипелага Лофотен,
където ще видим белите нощи в най-северния
край на света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: норвежка крона
КЛИМАТ: на сушата — изненадващо умерен.
В Бодьо средната юлска температура е 15°С.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: май-
септември,
но за наблюдение на белите нощи: юни — началото на
юли.
НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА: Берген, Тронхайм
КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:
спрей против насекоми, слънчеви очила,
туристически обувки, топло непромокаемо облекло,
бинокъл.

294
 ХРАНА И НАПИТКИ: закуските в Норвегия са
повече от солидни:
риба, месо, сирене и хляб се сервират с варени или
пържени яйца.
През деня обикновено се консумират морски дарове,
предимно сьомга,
херинга, омари и скариди, както и еленско месо.
Националната напитка е
аквавит (наподобява шнапс), но имайте предвид, че
алкохолът е
сравнително скъп и са въведени ограничения,
свързани с употребата му.

295
Норвегия.

296
 Фееричното Северно сияние е оптичен феномен, който се дължи на
взаимодействието между заредените частици на слънчевия вятър и
земната атмосфера.

Последната част от нашето епично пътешествие в Западна Европа

е Северният път, както етимолозите превеждат името Норвегия.
Дългата ивица вода между разчленения от фиорди атлантически бряг на
Скандинавия и островната верига, разположена край него, се сгрява от
Гълфстрийм. Благодарение на течението далеч отвъд Северната
полярна окръжност има незаледени пристанища и обитаема земя.
Северният път е известен мореплавателен маршрут още от времето на
викингите. Днес този път се изминава от корабите и фериботите, които
кръстосват пространството от Берген до един от най-северните градове
на Норвегия — Хирхенес. Техният маршрут с обща дължина 2334 км
води покрай живописни, нарязани от фиорди брегове до земите, където
слънцето свети в хладно великолепие над огромната субарктическа
пустош — поразително красива и плашеща.

297
Красивото рибарско пристанище Олесун, врата към Сторфьор. След
големия пожар от 1904 г. пристанището е възстановено в стил ар
нуво.

298
 Пристанището на Берген с корабите и старите сгради на брега,
чиито осветени фасади се открояват на фона на тъмните хълмове,
покрити с борови гори.

Изходна точка е Берген, вторият по големина (и най-дъждовният)

град в Норвегия. Построен на брега в подножието на стръмни гористи
хълмове, той е истинско старо пристанище. Атмосферата на
някогашния Берген, северен аванпост на средновековния съюз Ханза, се
е съхранила в стария квартал Брюген — с характерните къщи с
триъгълни покриви, построени от заможни търговци. Два прекрасни
музея излагат старинни мебели и костюми, пресъздаващи бита и
нравите в средновековното търговско пристанище. Берген е пъстър и
гостоприемен град, изпълнен с магазини, барове и хотели.

299
 Площад „Холберг“, център на стария търговски квартал Брюген.
Много от високите къщи с триъгълни покриви датират от времето,
когато Берген е бил северен аванпост на могъщия търговски съюз
Ханза.
ФИОРДИ, ИЗВАЯНИ ОТ ЛЕДА

Преди да потеглите на север, разгледайте някои от фиордите

близо до Берген. Те се врязват дълбоко в сушата и най-живописната им
част, ваяна векове от ледниците, остава далеч от морето.
Фиордите вероятно са най-популярният символ на Норвегия и
въпреки това нищо не може да подготви човек за срещата с тези
огромни прорези в скалистия горист пейзаж. От Мюдал (на 2 часа с
влак от Берген) планинската железница се спуска шеметно 900 м
надолу покрай водопади и остри зъбери до красивото село Флом,
разположено сред ливади и овощни градини в края на Аулансфьор. Ако
решите да се върнете с ферибот до Берген, ще преминете през
невероятно тесни каньони, чиито стръмни скали се огряват от слънце

300
само в средата на лятото. Ефектът е поразителен — небето изглежда
като тънка синя лента високо над вас, сякаш гледате към река.

Величествените брегове на Аулансфьор са изваяни от могъщи ледници.

Можете да се включите в Hurtigrute (Експресен маршрут), 11-

дневен круиз на север от Берген. Фериботите спират в рибарски селца и
качват местни пътници и стоки. Можете да избирате между
самостоятелна кабина и обща спалня; на борда предлагат храна. Друг
вариант е да си купите билет за част от пътуването и да се прехвърлите
на автобус или влак (макар че железницата стига на север само до
Фауске), а по-късно отново да се качите на кораба.

301
С планинската железница от Мюдал до Флом по брега на Аулансфьор
ви предстои едно от най-шеметните и колоритни пътешествия с
влак.

Два дни след като напусне Берген, корабът спира в Тронхайм —

един от малкото норвежки градове, напомнящи старите си европейски
събратя. През Средновековието е бил известно място за поклонение
заради катедралата „Нидарос“, която се смята за най-красивата църква в
страната. Внушителната западна фасада е украсена с готически ниши
със статуи. Над главния портал има огромен кръгъл прозорец; сутрин
слънцето грее през цветните стъкла и здрачният интериор засиява. Край
стария градски мост се намират някогашните складове за дървен
материал с традиционни островърхи покриви, повечето от които са
превърнати в магазини и ресторанти.
След като напусне Тронхайм, корабът прекосява Северната
полярна окръжност на път за Бодьо, около 740 км на север. Дотук
брегът, който рядко се губи от поглед, е изненадващо зелен и
плодороден за тези северни ширини; но докато корабът се плъзга край
безброй островчета, става все по-суров и планински. Сушата
представлява почти безлюдна пустош; в ясно време може да се види
проблясващият огромен ледник Свартисен.
ЗЕЛЕН АРХИПЕЛАГ

302
 Ако пейзажът ви кара да потръпнете, знайте, че ви очаква приятна
изненада. След Бодьо корабът спира в Стамсун, на островите Лофотен
— скалист архипелаг, дълъг около 112 км, отдалечен на 64 км от брега.
Зад сиво-зелените зъбери се крие гостоприемно място с добре
поддържани стопанства. Климатът е учудващо мек за тези географски
ширини.

Рибарска лодка, чакаща за ремонт в пристанището на Флакста —

един от най-южните и най-красиви острови в архипелага Лофотен.

В старите рибарски села можете да останете няколко дни,

настанени в боядисани в ярки цветове хижи. Островите са особено
привлекателни за орнитолози и природозащитници — тук живеят
големи колонии от буревестници и други морски птици.
Отвъд архипелага Лофотен са разположени по ниските острови
Вестеролен, корабът минава по тесния проток Рафсуне, който отделя
двете големи островни групи. През лятото маршрутът включва кратко
панорамно отклонение до мрачния Тролфьор с отвесни голи скали. Още
по на север корабът спира в Тромсьо — най-големия град в Северна
Норвегия, където се намира най-северният университет в света. Като се
изключи площадът с катедралата от XIX в., Тромсьо има атмосфера на
динамичен съвременен град; гледката на изпълнените със студенти ярко
осветени барове вероятно ще ви се стори странно успокояваща след

303
толкова дива природа. Влезте в някой ресторант, за да хапнете пържола
от еленско месо и да опитате бира от най-северната пивоварна в света.
Почти на ден път оттук, край студен, нарязан от фиорди бряг, се
намира рибарското село Хонингсвог, разположено на голия остров
Магерьоя. Последните 32 км до Нордкап (Северния нос) се изминават с
автобус. Голата ветровита скала, получила името си от английския
изследовател Ричард Чансълър през 1553 г., се смята за най-северната
точка на Европа. Въпреки наличието на информационен център и
трогателния идеализъм на големите бронзови дискове с гравирани
рисунки на деца от цял свят, човек остава обсебен от мисълта, че се
намира на края на света.
Вече сте заобиколили горната част на Скандинавския полуостров
и може да поемете на запад или на изток. Панорамата — голи скали и
тундра — е монотонна, но завладяваща. Ако плавате нагоре по
Варангерфьор, гледката към Хирхенес — последното пристанище от
маршрута на пътешествието, едва ли ще ви се стори по-приветлива. От
руската граница ви делят само 16 км, но макар че Студената Война е
минало, преминаването и е забранено.
БЕЛИТЕ НОЩИ

„Северното слънце плува на хоризонта в полунощ и необятният

океан сякаш се слива с небето… Пред погледа на смаяния наблюдател
се разкрива една наистина величествена картина“ — пише
италианският пътешественик Джузепе Ачерби през 1802 г. Белите
нощи придават на всяко арктическо пътешествие през лятото нюанс
на нереалност. Гледано от полярния регион, слънцето не залязва в
периода около лятното слънцестоене, а само докосва хоризонта в
полунощ. Колкото по на север отивате, толкова по-продължително е
явлението: в Бодьо може да наблюдавате среднощното слънце от
първата седмица на юни до началото на юли; на Нордкап — от
началото на май до края на юли. Когато планирате пътуването си,
имайте предвид и обратното явление — полярната нощ; на тази
географска ширина тъмнината се задържа месеци наред в периода
около зимното слънцестоене.

304
РОМАНТИЧНИТЕ ГРАДОВЕ НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА

отопете се в атмосферата на Виена, сърцето на

някогашната Хабсбургска империя, опознайте
артистичните кафенета и изтънчената й
култура, насладете се на бароковия градски
пейзаж и самобитната красота на Прага, Краков
и Будапеща.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: Австрия — евро; Чехия — крона;
Полша — злота; Унгария — форинт.
КЛИМАТ: четирите града са с умереноконтинентален
климат;
топло през лятото (изглежда по-топло заради високата
влажност)
с температури около 28°С; през зимата и есента
понякога е много
студено, а обилният сняг е често явление.
ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
пролетта и есента,
за да избегнете тълпите и крайностите на климата;

305
 Виена е чудесно място за посрещане на Коледа.
ЛЕТИЩА: Виена, Прага, Краков, Будапеща
ХРАНА И НАПИТКИ: във Виена шницелът от
телешко месо е национална институция, той се
сервира
с някое от местните вина „Ризлинг“.
В Прага с кнедлите задължително се пие бира.
В Краков опитайте полското национално ястие бигош,
приготвено от различни видове месо с кисело или
прясно зеле,
както и някои от многобройните разновидности
полска водка.
В Будапеща изпробвайте класическите ястия — като
пьоркьолт
(телешка яхния), паприкаш или гулаш — и не
пропускайте да
се насладите на прекрасните местни вина.

Австрия, Чехия, Полша, Словакия.

В сърцето на Европа има земя, чиито граници не са означени на

нито една карта. Тя е като изгубен континент, залят от приливите на
историята, чиито върхове днес се подават над повърхността като
самотни острови. Ако посетите четири от тези „острови“, някогашни
центрове на Хабсбургската империя — Виена, Прага, Краков и

306
Будапеща, — ще откриете, че Mitteleuropa (Централна Европа) все още
съществува като начин на мислене, култура и светоусещане. Долавя се
някакво мъдро спокойствие у тези интелигентни хора, които въпреки
трудностите не са изгубили чувството си за хумор и умението да се
наслаждават на живота.
Макар регионът да носи яркия отпечатък на XX в., изящната
жизнерадостна архитектура от предходния период се е съхранила
непокътната. След четири-пет дни престой във всеки от споменатите
градове ще усетите, че същото важи и за някогашната атмосфера. След
падането на желязната завеса достъпът до тях е лесен. Можете да
летите със самолет до Виена или Прага, но ако пътувате с влак между
двете столици, ще усетите колко са близки — както географски, така и
по дух. Разстоянието от 240 км се изминава неусетно; Прага и Краков
са отдалечени на 380 км един от друг, Виена и Будапеща — на 245 км.

307
 В сърцето на Виена се извисява готическата катедрала „Св.
Стефан“.

Най-добрата изходна точка е старата имперска столица Виена.

Историческият център на града — Инере Щат, е обхванат от
пръстеновидната Рингщрасе — широк булевард с красиви сгради и
изискани кафе-сладкарници от XIX в. В центъра на „вътрешния град“
се намира площадът „Щефанплац“, сред който се извисява катедралата
„Св. Стефан“. Върхът на южната кула и острият покрив, покрит с
цветни гланцирани плочки, се открояват на фона на небето.

Павилионът с колонада, наречен „Глориет“, се намира в градините на

дворцовия комплекс Шьонбрун. От него се открива Великолепна гледка
към Виена.

На югозапад от центъра се намира дворецът Шьонбрун, чийто

строеж започва през 1696 г., при управлението на император Леополд I,
и продължава до 1730 г. Реконструиран и разширен, в средата на XVIII
в. той се превръща в централна резиденция на императрица Мария
Тереза. Дългата жълта фасада притежава барокова елегантност, но
интериорът е истинско тържество на стила рококо. На север от градския
център, отвъд Дунавския канал, се простира Пратерът — голям парк,
достигащ до бреговете на самия Дунав. Тук се намира увеселителният
парк с прочутото виенско колело — мястото, където е заснета
знаменитата сцена с Орсън Уелс във филма „Третият човек“.

308
Виенските художници и архитекти са в центъра на художествените
движения ар нуво и арт деко, както личи и от украсата на къщите.

Както подобава на бивша столица на велика империя, в

престижната зала „Музикферайн“ и в Щаатсопер се представят
концерти и спектакли с участието на звезди от световна величина.
Може да чуете изпълнения на Хора на виенските момчета в
„Хофбургкапеле“; да наблюдавате демонстрации на висша дресура на
коне от породата „Липицанер“ в Испанското училище по езда; да
пазарувате от ювелирните магазини на улиците „Грабен“ и „Колмаркт“.
А ако сте във Виена по Коледа, не пропускайте да си купите коледни
украшения и да опитате вкусни бисквити, докато отпивате от греяното
вино (Gluhwein), чудесен лек срещу простуда.

309
 В Испанското училище по езда във Виена можете да наблюдавате
тренировки по класическа езда със специално обучените коне от
породата „Липицанер“.

Има многобройни луксозни ресторанти, както и по-скромни

кръчми, където се сервират щедри порции австрийски ястия.
Космополитната империя е повлияла на местната кухня. Унгарският
гулаш и чешките кнедли присъстват почти във всяко меню; дори
виенският шницел всъщност идва от Милано.
Незабравимо преживяване е да седнете в някоя от прекрасните
кафе-сладкарници на Виена и да наблюдавате човешкия поток.
Сладкарниците са обзаведени с кристални полилеи, позлатени огледала
и червени кадифени кресла; възрастни дами си поръчват Kaffee und
Kuchen (кафе и сладкиш), студенти играят шах и мустакати господа
преглеждат вестниците, докато във въздуха се носи неустоимият аромат
на кафе.
ГРАД ПРИКАЗКА

Докато Виена изглежда спокойна и улегнала, Прага е по детски

безгрижна и красива като приказка. Целият градски център

310
представлява смесица от готически кулички и барокови куполи,
криволичещи калдъръмени улици и загадъчни пасажи. Днес всичко е
оцветено в розово, зелено и охра, но задните улички често водят до
нереставрирани вътрешни дворове. На всеки ъгъл има оживен бар,
където може да опитате прочутата чешка бира. През лятото мястото
гъмжи от туристи; през есента и зимата е обвито в мъгла, а нощният
въздух е пропит от острата миризма на въглища.
Прага е разположена на двата бряга на р. Вълтава. На западния
бряг се издига замъкът Храдчани, чиито крепостни стени ограждат
днешната официална резиденция на чешкия президент и катедралата
„Св. Вит“ — с внушителни готически кули. Докато се разхождате из
тесните павирани улички под двореца, леко потиснати от величавото му
присъствие, навярно ще си спомните, че великият писател Франц Кафка
е живял в малка къща на „Златната уличка“.

Сред живописния пейзаж на прочутия квартал Мала страна в Прага

се откроява зеленият купол на бароковата църква „Св. Николай“ от

311
 XVII в.

Близкият квартал Мала страна е място с уникална атмосфера. На

централния площад „Малостранске Намнести“ се извисява бароковата
църква „Св. Николай“. Около павирания площад са разположени
безистени с барове и джаз клубове. Тесните улици водят до
аристократични дворци от XVIII в. и до украсения със скулптури
Карлов мост, гъмжащ от пешеходци и улични музиканти.

312
Карловият мост в Прага свързва кварталите Старе Мнесто (Стария
град) и Мала страна. Прочутите барокови статуи са поставени през
XVII и XVIII в.

313
 На изток от реката се намира Старе Мнесто (Старият град),
забранен за автомобили. На „Старомнестке Намнести“ (Стария градски
площад) се извисяват кулите близначки на църквата „Дева Мария пред
Тин“. Площадът е заобиколен от кафенета на открито и боядисани в
ярки цветове къщи от XVI в. с изящна дърворезба. В близките пасажи
има стари книжарници и ресторанти, предлагащи отлежали вина. В
северния край на Старе Мнесто се намира старият еврейски квартал
Йозефов, съхранил прекрасни образци от богатата еврейска култура на
Централна Европа, разрушена от холокоста, място за поклонение на
евреи от цял свят. Реставрираната синагога, датираща от 1270 г., е една
от най-старите в Европа.
СТОЛИЦА НА МЛАДЕЖТА

На изток от Судетите се намира Краков — съперникът на Прага за

титлата младежка столица на Европа. Този великолепен стар град,
оживен от многобройно студентско население, е изпълнен с барове,
ресторанти и кафенета с уютна атмосфера, типична за Централна
Европа. Можете да опитате полски специалитети — като планинска
пъстърва — във великолепната обстановка на „Вежинек“, най-стария
ресторант в Краков, открит през 1364 г.

314
 Историята на Пазарния площад в Краков започва още в
Средновековието.

Оцелял като по чудо през Втората световна война, старият град е

част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. В центъра му е
„Ринек Глувни“ — най-големият средновековен площад в Европа, край
който са разположени дългите безистени на „Сукенице“. Красивата
сграда, построена през XVI в., е прочут център на международната
търговия. Ренесансовият парапет на покрива, увенчан с гротескни
гаргойли, е проектиран от известния архитект и скулптор Санти Гучи.
Друг архитектурен шедьовър е Мариацката катедрала („Света
Богородица“), най-голямата църква в Краков. На всеки кръгъл час на
едно от четирите прозорчета на най-високата кула застава тромпетист и
свири мелодията „Хейнал“. Мелодията прекъсва внезапно в памет на
легендарния краковски тръбач, който забелязал приближаващата
татарска орда и успял да изсвири сигнала за тревога, преди да го улучи
вражеска стрела.
Над града, край р. Висла, се извисява хълмът Вавел. На върха му
е едноименният дворец с великолепен ренесансов вътрешен двор и
катедрала от червени тухли с готически кули и барокови куполи. Тук е
последният пристан на полските крале.
На юг, непосредствено до хълма Вавел, се намира старото
еврейско гето Кажимеж — още едно свидетелство за богатото еврейско
наследство в Централна Европа. Ако тесните средновековни улици с
боядисани в бяло къщи със сводести входове и дълбоко разположени
прозорци ви се сторят познати, може би причината е във факта, че тук е
сниман филмът „Списъкът на Шиндлер“. Най-голямата от шестте
оцелели синагоги в Кажимеж е Старата синагога, завършена през 1557
г., с внушителна фасада с ренесансов арковиден вход. Днес синагогата е
музей, посветен на историята на краковските евреи.
БУДАПЕЩА — ПЕРЛАТА НА ДУНАВ

Будапеща, разположена елегантно върху двата бряга на най-

красивата река в Европа, излъчва романтиката на стила модерн.
Просторните паркове и градини, булевардите със старите чинари,
пищните сгради в стил сецесион и разкошните обществени бани от
края на XIX в. почти не са се променили. Двете световни войни и

315
четирите десетилетия комунистическо управление са оставили
отпечатъка си върху Будапеща, но градът е запазил онзи ленив,
чувствен чар от славното минало.
Буда — на десния (западния) бряг на Дунав, и Пеща — на левия
(източния), са се обединили едва през 1873 г., като всяка от двете
половини е запазила характерния си чар. Буда — с емблематичната
крепост и павираните улици, сякаш е видение върху хълма, докато
елегантните булеварди на Пеща се простират ветрилообразно от
другата страна на голямата река. Крепостният хълм в Буда е духовното
сърце на столицата — на него се издигат Кралският дворец и
внушителните кули на църквата „Матяш“.
Разположената на другия бряг Пеща датира от XII в., но от
средновековния град не е оцеляло почти нищо. Разходката по
крайбрежния булевард „Дунакорзо“ (между Верижния мост и Моста на
свободата) ще ви отведе в най-старата част на града и ще ви предложи
красиви гледки към Крепостния хълм. Възходът на Пеща е през XIX в.,
откогато датира и търговската улица „Андраши“ — красив булевард с
великолепни сгради, сред които и тази на Операта. Булевард „Андраши“
е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и
в същото време кипи от живот, изпълнен с тълпи хора, които пазаруват,
хапват или се разхождат. На юг от него се намира старият Еврейски
квартал, прочут с внушителната си синагога, построена през 50-те
години на XIX в., която все още е втората по големина в света.

316
 ИСЛАНДИЯ

С
трана,
прочут
а с
горещи
те си
извори
и
легенди
те за
„невид
имия
народ“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАСЕЛЕНИЕ: 300000 души
ПЛОЩ: 103 000 кв. км
ВАЛУТА: исландска крона. Пътнически чекове,
кредитни
и дебитни карти се приемат навсякъде на острова.
ЕЗИЦИ: исландски; английският се говори масово.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
през лятото,
когато дните са безкрайни (Исландия е разположена
южно от
Северната полярна окръжност, затова тук не се
наблюдава
истинско среднощно слънце) и когато ще разполагате
с
най-благоприятни възможности за настаняване и
транспорт.

317
 Зимните спортове и възможността да наблюдавате
Северното сияние компенсират по-малкото услуги
през зимния сезон, но трябва да имате предвид, че
туристическите пътеки, къмпингите и много от
второстепенните
пътища са затворени или практически неизползваеми.
КЛИМАТ: Исландия има умерен океански климат с
хладни
лета и студени зими. Времето е променливо, с
внезапни дъждовни бури.
КАКВО ДА НОСИТЕ: топло непромокаемо облекло,
спрей против насекоми.
ЛЕТИЩА: Рейкявик е най-голямото международно
летище,
със седем дневни полета до Акурейри.
БАКШИШ: включен е в цената на услугите,
но може да благодарите допълнително за отличното
обслужване.
НАСТАНЯВАНЕ: настаняването е скъпо навсякъде
на острова.
Направете предварителна резервация за Рейкявик и
ез. Мивахтън през активния туристически сезон.

318
 Исландия

Исландия е необикновена, вълнуваща земя, където огънят и ледът

продължават да водят титанична война. Островът е гореща геоложка
зона, тъй като е разположен върху Средноатлантическия хребет, където
се срещат Евразийската и Северноамериканската континентална плоча.
От горещите избори се издига пара, бълбукат кални езера, изригват
гейзери. Въздухът е изключително чист, затова цветовете изглеждат
наситени и разстоянията се преценят трудно. Исландия е заселена
преди малко повече от хилядолетие, а броят на жителите й и днес не е
голям: усамотените водопади и каньони, горещите извори и лавовите
полета ви предоставят възможност да наблюдавате уникални пейзажи.
РЕЙКЯВИК И „ЗЛАТНИЯТ КРЪГ“

319
 Рейкявик — най-северната столица на света, е прочут с белите си
нощи.

Рейкявик, най-северната столица на Европа, се намира на

полуостров Селтяртнартнес в югозападната част на страната. Той е
спретнат, тих град, с бели дървени сгради и скромни църкви, пъстри
магазини и зелени паркове. Сърцето на Рейкявик е Старият град, където
няколко музея, сред които Националният музей и Националният център
за културно наследство, предлагат любопитен поглед върху историята и
културата на Исландия. Напоследък расте славата на нощния живот в
Рейкявик, макар че по-претенциозните жители на големите градове
навярно ще останат разочаровани от прехвалените барове и клубове,
като се изключи периодът на белите нощи през лятото.
Но къпането в термалните басейни — изконна исландска
традиция, със сигурност ще хареса и на най-капризния градски жител.
С най-голяма известност се ползва Синята лагуна — комплекс от
геотермални басейни със сюрреалистични стени в лавово поле, — която
се намира в покрайнините на града. Столицата е страхотно място и за
запознаване с традиционната исландска кухня тораматур. Тя се
предлага по време на древния норвежки месец тори (януари и
февруари). Пикантните специалитети — овнешки тестиси, мариновано
месо от акула и желирана овнешка глава — определено имат по-добър
вкус, отколкото мирис.

320
 На изток от Рейкявик се намират три природни и исторически
забележителности. Екскурзията „Златният кръг“ (с изходна точка
столицата) със сигурност е най-популярният маршрут, включващ най-
големия гейзер в Исландия, най-големия водопад и един от най-старите
парламенти в света. Гейсир — големият горещ избор, дал името на този
природен феномен, бездейства от десетилетия, но разположеният
наблизо Строхкюр изхвърля висока струя вода на всеки десет минути.
Пътеките се вият между разноцветни бълбукащи кални басейни, над
които се носят серни изпарения.

Мощният гейзер Строхкюр изригва приблизително на всеки 10 минути

пред очите на възторжените зрители.

321
 През 930 г. край бреговете на ез. Тингватлавахтън в Исландия е
създаден първият парламент — Алтинг, който продължава да работи
там до 1798 г. Именно край това езеро през 1944 г. Исландия е обявена
за независима република. Днес светинята влиза в границите на
Националния парк Тингветлир. Призрачните равнини с вкаменена лава
отстъпват на огромни земни пукнатини и каньони — разломните линии,
където се събират Евразийската и Северноамериканската
континентална плоча. Водопадите са навсякъде из острова, но никой не
е толкова впечатляващ, колкото Гютълфос, чиито мощни струи се
спускат с грохот над гладки скали от черна лава, с проблясваща сред
водните пръски дъга.
ДИВИЯТ СЕВЕР

Вратата към дивия север е Акурейри — оживено градче с

население 15 000 души, разположено край най-дългия фиорд на
Исландия — Ейяфьордюр. Високите хребети отстъпват на тучни
пасища, из които могат да се видят исландски понита с дълга козина,
които все още се използват за прибиране на овцете през есента.
Районът предлага най-добрите ски условия в Исландия — с малко
повече късмет може да видите как Северното сияние украсява небето,
докато се спускате по склоновете край Хлидарфятъл. На изток, над
кипящите води на друг красив исландски водопад, се образува
прекрасна двойна дъга.
Легендите разказват, че преди хилядолетие, когато исландците
приели християнството, местният владетел захвърлил езическите идоли
в Годафос (Водопада на боговете). Хюсавик, разположен на залива
Скяулфанди, на около час път от Акурейри, е най-големият център за
наблюдение на китове в Исландия. Някои от видовете, които се срещат
тук, са застрашени от изчезване, в това число и синият кит, който е най-
големият бозайник, обитавал Земята. Издуханата от него струя вода
достига 12–15 м височина и може да се види на километри.

322
Елате през лятото, за да видите призрачното сияние на среднощното
исландско слънце в северната част на острова.

Пътят към природния рай на ез. Мивахтън, 50 км южно от

Хюсавик, минава през зелена равна земя, която постепенно отстъпва на
сюрреалистична панорама от вулканични хълмове и лавови полета.
Дълбокото синьо езеро е осеяно с островчета, а в далечината се
очертават контурите на страховити кратери. Добре е да знаете, че
въпреки спокойната си красота Мивахтън, чието название означава
Езерото на мушиците, напълно заслужава името си. И все пак тези
досадни малки насекоми осигуряват храна за смайващо многообразна
птича фауна, сред която само патиците са петнайсет вида.

323
 Рейкяхлид, разположен на североизточния бряг на Мивахтън, е в
сянката на кратера Хверфетъл и е добра изходна база за разглеждане на
призрачния лунен пейзаж, който се простира отвъд езерото. В
Димуборгир (името означава „черни замъци“) странни колони и скали
от лава са застинали в причудливи форми, каквито няма да видите
никъде другаде по света. Мрачното безлюдно лавово поле Елдхрьойн се
е използвало като тренировъчна площадка за екипажа на „Аполо-11“
през 60-те години на XX в. На запад от езерото черен път води към
Хвераветлир — долина на горещи извори, притисната между два
ледника, където сред бълбукаща повърхност се вият сигурни
туристически пътеки.
На североизток от ез. Мивахтън ледниковата река Йокулсау ау
Фьотлум се е врязала в планините, образувайки живописни каньони с
многобройни водопади. Западният бряг на реката влиза в границите на
Националния парк Йокулсаурглюфур, който изглежда напълно откъснат
от света и притежава своеобразна приказна красота. В южната част на
парка се намира впечатляващият водопад Дехтифос, един от най-
големите в Европа. Водопадът Селфос, 10 км нагоре по течението, е
висок едва 10 м, но множеството сребристи струи, на които се разделя,
имат вълшебно действие върху наблюдателя. В сърцето на парка се
намира внушителният каньон Йокулсаурглюфур, който образува
гигантски прорез във вулканичните скали с дължина 25 км.

324
 Малко природни пейзажи могат да съперничат на вълшебната
красота на Националния парк Йокулсаурглюфур.

На север каньонът се разширява и образува зелена долина, която

се отличава със сурова красота: острите скали са осеяни с пещери, най-
вече при Хльоудархклехтар, чието име буквално означава Скалата на
ехото. Това е прекрасно място за пешеходен туризъм или за разходка с
кон; управата на парка е осигурила достатъчно удобни къмпинги.

325
Призрачният, „отвъден“ пейзаж на Исландия е родил легенди за елфи,
тролове и други вълшебни създания.
„НЕВИДИМИЯТ НАРОД“

Почти половината от населението на Исландия (а според някои

анкети значително повече!) вярва в хюлдуфолк („скрития народ“) —
елфи, феи, тролове, гномове и други вълшебни създания, които също
като нас населяват земята. Съществува дори Елфическо училище,
ръководено от брата на известен политик. Медиите често биват
въвличани в спорове за строителни проекти, които представляват
заплаха за хюлдуфолк. Има случаи, когато големи магистрали и молове
променят местоположението си, за да не навлязат в неприкосновена
територия.

326
 СЕВЕРНА АЗИЯ

Истинският пътешественик не прави детайлни планове и не се старае

да пристигне навреме. Жозеф Илер Белок (1870–1953 г.), английски
писател от френски произход.

327
 ТРАНССИБИРСКАТА МАГИСТРАЛА

Т
рансси
бирска
та
железо
пътна
магист
рала
прекося
ва
контин
енти и часови зони, опасвайки почти половината
от територията на планетата. Пътешествието
по този изумителен маршрут ще промени
представите ви за света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЕЗИК: руски; английски се говори навсякъде, но
посредствено.
ВАЛУТА: рубли и (за предпочитане) долари.
Рублата често се обезценява.
ВРЕМЕ: Транссибирската магистрала прекосява осем
часови
зони между Санкт Петербург и Владивосток, но
всички влакове се
движат по московско време. Понякога това е
объркващо.
КОГА ДА ТРЪГНЕТЕ: влаковете се движат през
цялата година,
но най-натоварените периоди са лятото и Коледа,
затова по-добре

328
 ги избягвайте. Температурите през лятото варират от
10°С до 35°С,
а през зимата може да паднат до — 40°С.
ВЛАКОВЕ: истинският Транссибирски експрес е
„Россия“
(влак №1 и №2), който изминава целия път от Москва
до Владивосток.
Пътуването трае 7 нощи/8 дни. Ще ви трябва друг
влак, за да стигнете
от Санкт Петербург до Москва или да се върнете в
него.
За междинните дестинации има много влакове, както
и
за Улан Батор, Монголия, и Пекин, Китай.
РАЗСТОЯНИЯ: Москва-Владивосток — 9297 км;
Москва-Пекин — 9001 км.
КАКВО ДА НОСИТЕ: термос (може да се
снабдявате с
топла вода от самовара във всеки вагон), джобно
ножче,
фенерче, колода карти, чай, кафе, тоалетна хартия,
канче,
снаксове, шоколад, сушени плодове.

Транссибирската магистрала.

329
 Транссибирската магистрала, свързваща Балтийско море с Тихия
океан, е най-дългата железопътна линия в света. Тя минава през
сърцето на древна Русия, следвайки пътя на руския народ на изток през
XVI и XVII в., прекосява земите в Средното Поволжие, Южен Урал,
тайгата и планините в Южен Сибир и достига Тихия океан при
Владивосток. Магистралата предлага класическо пътуване с влак и
наистина уникална възможност да опознаете огромната Русия и
несломимия дух на нейния народ.
По време на комунистическия режим (1917–1991 г.) началната
гара на железницата е преместена в Москва, но историческата начална
гара е Санкт Петербург, наричан „прозорец към Запада“. Градът е
основан през 1703 г. от Петър Велики и е столица на Русия до 1918 г.
Построен върху 100 острова, свързани с 300 моста, украсен с блестящи
златни куполи, кули и дворци, градът с право е наричан Северната
Венеция. До най-големия петербургски булевард — „Невски проспект“,
прочут с кафенетата, магазините и театрите си, е разположен
Ермитажът, в който се намира една от най-богатите колекции от
шедьоври на западноевропейското изкуство. Творби на Леонардо,
Рембранд, Брьогел, Ел Греко, Сезан, Пикасо и други прочути майстори
са изложени сред разкошен интериор с високи позлатени тавани,
мраморен под и изящни колони. След еднодневна разходка из
галериите, когато ще сте изминали буквално километри разстояние,
болките в краката и врата ще ви подскажат, че е време да си тръгвате.

330
 Екатеринският дворец в бившето Царско село — сега град Пушкин
(носи името на Великия руски поет, прекарал част от живота си в
този край) — се намира на 24 км южно от Санкт Петербург.

Александровската колона на Дворцовия площад в Санкт Петербург.

Площадът, който има славата на един от най-посещаваните
туристически обекти, е мястото, където са пламнали революциите
през 1905-а и 1917 г.

Пътуването от Санкт Петербург до Москва, което отнема по-

малко от ден, е най-лесната част от целия маршрут. Всички
забележителности на Москва, столицата на Русия, са концентрирани
около Червения площад: от Кремъл и катедралата „Св. Василий
Блажени“ до днешните „Макдоналдс“ и „Пица Хът“. Може да ги
разгледате за един ден, преди да се качите на влака, който ще ви отведе
буквално до другия край на света.

331
332
 Катедралата „Св. Василий Блажени“ (Покровски събор) В Москва,
построена през XVI в., обединява девет храма с многоцветни куполи.

След като напусне Москва, Транссибирският експрес спира само

за смяна на локомотива, да зареди с храна и вода или да качи и свали
пътници. Слизането от влака на спирките не е проблем. Може да се
разтъпчете, да опитате от местната храна или просто да побъбрите с
руснаците. Дължината на престоя варира от няколко минути до близо
час. Кондукторът, който отговаря за купето (проводник или проводница,
ако е жена), ще ви информира за времето на престоя и ще следи да не
останете на гарата. Тъй като по маршрута пътуват много влакове, може
да прекъснете пътуването си и да останете няколко дни, да речем, в
Екатеринбург, където болшевиките са екзекутирали последния руски
цар и семейството му, в Новосибирск — най-големия град в Сибир, или
в Иркутск — на ез. Байкал.
Транссибирските влакове се състоят от 20 вагона плюс Вагон-
ресторант. Те са удобни, макар и не луксозни, с легла и спално бельо,
въпреки че е малко тясно с четири спални места в купетата втора класа.
В първа класа леглата са две. Възможно е да чакате на опашка за двете
тоалетни, особено рано сутрин. Във всеки вагон има самовар, който
осигурява достатъчно количество топла вода през цялото денонощие.
По отношение на храната във вагон-ресторанта има какво да се желае,
но за сметка на това е сравнително евтина.
По пътя от Москва до Владивосток има над 800 гари, повечето от
които неособено забележителни, но всяка със свой собствен чар. Край
спрелите вагони възрастни жени (бабушки) продават домашно
приготвена наденица и салата от варени картофи с лук. Други предлагат
сладолед, хляб, риба, сладкиши, бира, безалкохолни напитки и
прочутата руска водка. От павилионите на перона можете да се
снабдите с някои необходими за пътуването неща.
В СИБИР

Сибир е равен и обрасъл в пояс от иглолистни гори, наречени

тайга, но между дърветата се виждат традиционни къщи и селца, а през
пролетта и лятото земята се покрива с огромни пурпурни и сини
килими от диви цветя. Зимата може би е най-интересният сезон за
пътуване: всичко е загърнато в искряща бяла пелена и местните жители

333
се придвижват с теглени от коне шейни. От време на време влакът се
носи по дълги мостове над величествените реки Иртиш, Об и Ангара.

Езерото Байкал съдържа почти толкова вода, колкото петте Големи

езера в Северна Америка.

Може би кулминацията на пътуването е край стръмните гористи

брегове на ез. Байкал. Това е най-дълбокото сладководно езеро в света
(1637 м), съдържащо около една пета от световните запаси от прясна
вода. Тя е толкова чиста, че може да се види бял 20-сантиметров камък
на дълбочина 40 м. Байкал също е и най-старото езеро в света —
образувало се е преди около 20 млн. години — и поддържа биосистема
от 50 вида риби, 500 животински вида (сред които единственият в света
сладководен тюлен) и 1200 растителни вида, две трети, от които се
срещат само тук. Необичаен е фактът, че в Байкал се вливат 338 реки, а
от него извира само една — Ангара. Преди окончателното завършване
на Транссибирската магистрала влаковете и пътниците са се превозвали
през езерото с кораб. Построеният във Великобритания параход

334
„Ангара“ днес е превърнат в плаващ музеи и се намира в Иркутск,
столицата на Сибир. Листвянка е най-голямото селище в южния край на
езерото; основният му поминък е риболовът и е чудесна изходна точка
за разглеждане на района. Може да поемете по туристическите пътеки в
близкия Национален парк Байкал, но знайте, че през лятото има
досадни комари и мухи.

Бабушка се грижи за елените си край град Тюмен, Западен Сибир.

В миналото името Сибир е предизвиквало страх: там били

изпращани престъпниците, дисидентите и напълно невинни хора, които
работели в мините в най-студените и отдалечени райони. Заточеният
често доживявал в Сибир края на дните си, лишен от граждански права.
Ако някой успеел да оцелее до изтичането на присъдата, можел да се
засели някъде в Сибир, но рядко му се разрешавало да се завърне в
Европейска Русия. Днес обаче Сибир се интересува повече от туристи,
отколкото от депортирани.

335
Тази църква в Новосибирск е географски център на старата Руска
империя.

Прехвърлянето на Транссибирската магистрала през голямата река

Об при Новосибирск е едно от най-сериозните изпитания при
строежа й. Градът е истинска културна съкровищница, най-вече
заради приноса на високообразованите заточеници, принудени да се
заселят тук.

336
 ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА

З
а
Велика
та
китайс
ка
стена
винаги
се е
говорил
о със
суперлативи — и това е напълно разбираемо,
защото тя е едно от най-грандиозните
строителни съоръжения в световната история.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
пролетта и лятото; през зимата е много студено.
ЕЗИК И ИМЕНА: може да ви объркат.
Китайските надписи и имена се транслитерират, но
невинаги.
Официален статут има системата за транскрипция
пинин,
прилага се и по-старата Уейд-Джайлс. Трябва да имате
предвид, че много географски названия са се
променили,
освен това местните имена може да са били изопачени
при
транскрипцията.
Ако не сте сигурни, питайте.

337
 ЗДРАВЕ: избягвайте небутилирана и непреварена
вода,
салати, сурови зеленчуци и небелени плодове. Бесът
не е
изолирано явление, затова стойте настрана от
животните.
ВИЗИ: задължителни, но се получават лесно в
посолствата.
ВАЖНО: Носете си визитни картички.
ВАЛУТА: юан; може да плащате с американски
долари,
но кредитни карти се приемат рядко.

Китай.

Великата китайска стена днес изглежда почти същата, каквато я е

видял през 1783 г. лорд Макартни, ръководител на първата британска (и
западноевропейска) дипломатическа мисия в Китай: укрепени стени,
които „се издигат по билата на хълмовете и върховете на най-високите
планини, спускат се в най-дълбоките долини, прехвърлят реките“.
Построена като преграда между цивилизованите земи на Китай на юг и
откритите степи на север, в голямата си част стената минава през
планинска територия и използва природните дадености, за да подсили
максимално своята отбранителна мощ и величието си. Най-западният й
участък достига пустинята Гоби — песъчлив пуст регион с почти лунен
пейзаж, от който гарнизонните войски някога се бояли много повече,
отколкото от нашествието на варварите; на изток стената свършва сред
фермите по гъстонаселеното крайбрежие на Жълто море.

338
 Тиентан, прочутият Небесен храм в Пекин, е разположен сред
собствен парк.

Днес всеки посетител на Пекин може да разгледа отблизо

могъщите укрепления, виещи се като виадукти през голите северни
хълмове на Китай. Милиони хора всяка година предприемат
пътешествие с маршрутните автобуси, които тръгват от площад
„Тянънмън“ (Тиенанмън) — най-големия площад в света, с площ 40
хектара, разположен в самия център на Пекин; други потеглят с влак от
Централната пекинска гара или се включват в организирани екскурзии.
Повечето посетители виждат само високия осем метра сектор от
стената в Бадалин, на 70 км от столицата. При този възстановен
бастион, който някога е отбранявал планинския проход на североизток,
туристите могат да вземат кабинковия лифт до укреплението с ширина
6 м, да си купят тениски и да направят снимки. Друг популярен участък
от стената е Мутиеню, който се намира на 90 км северно от Пекин. На
връщане от Великата стена може да се отбиете в красивата долина,

339
където се намират Гробниците на императорите от династия Мин —
внушителни мавзолеи на 13 от 16-те императори Мин.

Представленията край Великата стена са пример за осезателното й

присъствие в различни области на живота в Китай: туризъм,
образование, търговия и забавления.

340
 Забраненият град в Пекин — Великолепен комплекс от дворци и
храмове.
ПО СТРЪМНИТЕ СЕРПАНТИНИ НА ХЪЛМОВЕТЕ

Най-доброто място за разглеждане на стената в първичния й вид е

Съматай, на 110 км в североизточна посока. Дългият 19 км участък,
построен върху хълмист терен, има 135 наблюдателни кули,
разположени върху стръмни възвишения. Не е трудно да си представите
времето, когато това е било гранична територия, а воините са се
взирали за номадски армии, идващи от Монголия или Манджурия.
Великата китайска стена достига 7000 км дължина; изчисленията
варират, тъй като грандиозното съоръжение е достроявано неведнъж и
все още липсват пълни археологически карти. Някъде са били
издигнати две или три стени, откриват се и нови сектори.
МИТОВЕ И ФАКТИ

341
 Великата стена, която изминава хиляди километри от началото си
далеч на запад, минава северно от Пекин, където е най-живописна.

Великата китайска стена е колкото мит, толкова и реалност.

Митовете твърдят, че днешната стена е била издигната преди повече от
2000 години. Всъщност стената — или по-скоро това, което е оцеляло
от нея — е само последното и най-масивното от многобройните
отбранителни съоръжения. Изграждането на Великата стена
продължава през цялата китайска история, започвайки от III в. пр.Хр., и
е вдъхновено от постоянната нужда да се държат настрана номадските
орди. Цели две хилядолетия китайските владетели опитват различни
средства да се справят с „номадския проблем“: търговия, бракове,
нападения, завладяване на територии и — като последна възможност —
построяване на укрепления. Всичко се оказва напразно. През XIII в.
монголите заобикалят Великата стена и създават своя собствена
китайска династия.

342
Войници в традиционна манджурска униформа стоят на пост, както
древните стражи на китайската граница.

Императорите от династията Мин (1368–1644 г.) намират

дългосрочно решение: да издигнат нова Велика стена през Втората
половина на XV в., която да замени или разшири съществуващите
съоръжения, изградени от нетраен кирпич. Сегашната Велика стена е
построена от тухли и камък с принудителен труд. Укрепленията са
проектирани така, че петима конници да могат да се придвижват един
до друг, тъй като стената е служила не само за преграда, но и за военен
път. На всеки сто метра се издигат наблюдателни кули. Те са както бази
за гарнизоните, така и сигнални кули, откъдето се известявало за
появата на номадите, извършващи постоянни набези. Стената тръгва от
запад, после завива на изток в отговор на монголските нападения,
създавайки преграда по южната граница на монголската територия,
преминава северно от Пекин и се отправя на изток — към бреговете на
Жълто море. Въпреки величавите си мащаби, стената се оказва също
толкова безполезна, колкото и предшествениците й: век след

343
завършването й Китай е покорен от манджурите от североизток и
стената вече не отбелязва границите му. Обширните степни райони,
смятани за варварски земи, скоро стават съставна част от Китай.
Макар че цели участъци от стената са разрушени, най-
посещаваните зони са старателно реставрирани след решение на
правителството през 80-те години на XX в. Премиерът Дън Сяопин
поставя началото на кампания, чийто девиз е: „Да покажем, че обичаме
страната си — да възстановим Великата стена!“. Така, след векове
забрава, стената преживява ренесанс и се превръща в символ на Китай.
Китайците я наричат с най-древното й име: Стената на десетте хиляди
ли („ли“ е мярка за дължина, равна на 0,5 км). За разлика от военното
съоръжение, предназначено да вдъхва страх, легендите и митовете,
които смесват реалност и измислица, превръщат Великата стена в
бастион на културата в умовете и сърцата на китайците.
АКО ЩЕТЕ, ВЯРВАЙТЕ

В по-старите рубрики „Знаете ли, че?“ пише, че Великата

китайска стена е единственото съоръжение, сътворено от човешка
ръка, което се вижда от Луната. Твърдението, възникнало в началото
на миналия век, добива особена популярност след появата му в
бестселъра Believe It or Not („Ако щете, вярвайте“) на Робърт Рипли,
публикуван през 30-те години на XX в. Разбира се, това твърдение не е
могло да бъде доказано чак до 1969 г., когато на Луната за първи път
стъпват хора. Всъщност оттам е трудно да се различи Китай, да не
говорим за Великата стена, която едва се забелязва с невъоръжено око
дори от земната орбита, и все пак има нещо, което прави Великата
китайска стена забележима в орбита през 90-те години на XX в. —
името, което Китай дава на своята авиокосмическа корпорация за
изстрелване на сателити.

344
ОГНЕНИТЕ СКАЛИ В ПУСТИНЯТА ГОБИ

Н
едостъ
пни за
посеще
ние в
продъл
жение
на
десети
летия,
Огнени
те скали в Монголия крият съкровище от
фосилизирани останки на динозаври. Днес тази
Мека за учените и изследователите може да бъде
видяна от всеки любител на девствената
природа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ДОСТЪП: със самолет до монголската столица —
Улан Батор, през Пекин, Москва и Астана, столицата
на Казахстан. През лятото до южния гобийски град
Даланзадгад има няколко полета седмично.
НАСТАНЯВАНЕ: в лагера Гоби-Джулчин,
в Товшин или някой от скромните хотели
в Даланзадгад. Може да направите
резервация чрез монголските
туроператори и/или чрез
големите хотели в Улан Батор.
ЛЕТЕН КЛИМАТ: често до 38°С и много
сух. Ако пътувате с кола или автобус,
топлината не е толкова нетърпима.

345
 ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
юни-септември; през зимата
температурите достигат — 40°С.
ОБЛЕКЛО: шапка за слънце,
туристически обувки, дебело яке
(понякога вятърът е пронизваш).
ЕЗИК: монголски и руски, но вече се
говорят и английски и японски.

Монголия

„Това величествено природно изваяние нарекохме Огнените

скали, защото по изгрев и залез се превръща в огнена феерия“, е
написал американският изследовател и учен Рой Чапман Ендрюс в
бележките си от първата си експедиция в Гоби през 1922 г.
Това е гледка, която мнозина след него копнеят да видят, но
малцина успяват, тъй като през следващите 70 години Монголия става
труднодостъпна като втората в света социалистическа страна след
Съветския съюз. Днес там може да отиде всеки. Край южния град
Даланзадгад в пустинята Гоби има два туристически центъра, които
посрещат посетителите (предимно японци, привлечени от огромните

346
пространства в Гоби). Има и осигурен транспорт до Огнените скали,
отдалечени на 80 км.

347
348
 Огнените скали се намират в Баянзаг („място, където расте
саксаул“). Районът, който крие съкровище от фосилизирани останки
на динозаври, вече е официално защитен.

Все още липсват добри пътища — пътната мрежа в цялата страна

е с дължина едва 2400 км, — но каменистата повърхност на пустинята е
прорязана от пътеки, които местните хора познават отлично.
Посещението на скалите от червен пясъчник, наречени от
местното население Баянзаг, дава възможност да се видят и други, по-
малко известни обекти. Скалите са разположени в непосредствена
близост до Националния парк Гурвансайхан (Трите красавици), наречен
така в чест на трите красиви планини, намиращи се на територията му.
Този неравен овал от върхове, каньони, високи пасища, пясък и чакъл
обхваща най-източните вериги в Гобийски Алтай, Хангай. С територия,
достигаща 20 979 кв. км, паркът се нарежда сред 10-те най-големи в
света. Каменистата земя, дюните и планините са обитавани от
множество редки представители на флората и фауната — включително
снежен леопард и зобийска кафява мечка (мазалай), от която са
останали само 30 екземпляра.
Друга дестинация е Клисурата на лешоядите. В северния край на
планината една пътека води към стръмна клисура, където лалугери се
стрелкат и изчезват в дупките си, а от склоновете се носи силният
аромат на хвойна. Клисурата е задръстена от лед, кал и чакъл. Има
поставен знак, който отбелязва дебелината на леда през зимата: 9 м.
Наслояванията и сянката, която хвърлят околните върхове, не
позволяват на леда да се стопи през лятото.

349
 Възвишенията в този пустинен пейзаж сякаш са били оформяни по
подобие на своите древни обитатели динозаврите; в западната част
на Гоби, отвъд просторните равнини, се издига синята верига на
планината Алтай.

Пустинята Гоби е царство на пастирите номади. Този човек

принадлежи към група, която през лятото се придвижва към
планините на запад от Огнените скали.

На около 160 км в западна посока се издига тясна пясъчна ивица.

Дюните са рядкост в Гоби, а тези са най-високите — до 242 м.
Сътворени от ветровете, които се носят из коридора между двете
планински вериги, понякога дюните „пеят“. Призрачният феномен,
който според легендите примамва пътниците към гибел, има
рационално обяснение: духащите от определена посока ветрове

350
предизвикват триене на пясъчните частици и пораждат звукови вълни,
които резонират и се превръщат в музикални тонове.
РЕВОЛЮЦИОННИ ОТКРИТИЯ

Най-голямото съкровище в региона са Огнените скали, които се

превръщат в поле за мащабни научни изследвания. Откритията,
направени през 20-те години на XX в., променят представата за живота
на Земята. Главната заслуга принадлежи на Рой Чапман Ендрюс,
прототип на Индиана Джоунс, героя археолог от филмите на Стивън
Спилбърг. Амбициите на Ендрюс се насочват към Гоби, защото
неговият шеф в Нюйоркския музей по естествена история Хенри
Феърфийлд Осбърн смята, че ключът към произхода на човека се крие в
Азия. За учените това е почти девствена територия. Главните проблеми
са оборудването и транспортът. Изследователите разчитат на камили,
якове и коне; експедициите са продължителни, с малобройни екипи и
ограничени възможности. Ендрюс използва автомобили, като горивото
се доставя предварително от камили. Тази комбинация позволява на
десетината учени да „свият“ 10 години работа до 5 летни месеца. Петте
експедиции на Ендрюс в Централна Азия (между 1922-а и 1930 г.)
осъществяват революция в палеонтологията.
През 1922 г., след общо взето успешна, но не и изненадваща с
находките си лятна експедиция, голямото откритие идва почти
случайно. Фотографът на експедицията — Дж. Б. Шакълфорд, се
озовава на ръба на песъчлива клисура, идеална за съхранение на
фосили. Той се спуска надолу по склона от мека скала и веднага
забелязва малък череп. След минути останалите членове на
експедицията се озовават в клисурата. Същата вечер, щом слънцето
огрява червените скали, Ендрюс дава име на красивото природно
образувание.
Названието Огнените скали се харесва на журналистите, които
приветстват експедицията при триумфалното й завръщане с над 2000
фосила. В известен смисъл Ендрюс дори е намерил липсваща
еволюционна брънка — вид влечуго. Миниатюрният череп се оказва
предшественик на представителите от групата трицератопс
(Triceratops), добре позната в Северна Америка. Учените наричат
създанието с размери на овца, папагалообразна човка и щит на врата

351
Protoceratops Andrewsi. На следващата година Ендрюс се завръща при
Огнените скали и прави нови смайващи открития.
Сред новите находки е хищният велосираптор (Velociraptor),
нашумял покрай книгата и филма „Джурасик (Юрски) парк“. Накрая
идва и откритието, което носи най-голяма известност на експедицията
— яйца на динозавър. Внезапно динозаврите придобиват нов облик: те
не са само чудовищните тромави влечуги, за каквито са ги смятали
дотогава, а грижовни родители, притежаващи своеобразен чар. При
завръщането си Ендрюс е посрещнат с овации като холивудска звезда.
На следващата година към Монголия поема най-голямата
дотогава експедиция: 40 души с 8 автомобила, 125 камили, 4000 галона
гориво и тонове храна. През май край Огнените скали са направени
нови сензационни открития: следи от човешко присъствие отпреди 12
000–7000 години. Накрая Ендрюс намира фосилизирани останки от 11
плъхоподобни бозайника, които са потвърждение, че още по времето на
динозаврите млекопитаещите са били добре развити.

Монголците се обличат в традиционни облекла за своя национален

празник — както в столицата, така и в отдалечените селища в
пустинята Гоби.

През следващите 70 години, докато Монголия е в границите на

социалистическия лагер, единствените учени, които имат достъп до
местата, където Ендрюс прави своите открития, са от Източния блок.
Още един район — долината Немегт в западния край на Националния

352
парк Гурвансайхан, се оказва истинска златна мина за вкаменелости.
След 1990 г. и разпадането на Източния блок се осъществяват поредица
от експедиции до Немегт, които откриват находки, преосмислящи
представите ни за произхода на бозайниците и птиците.

Камили изкачват дюна в един от редките пясъчни участъци сред

скалистата пустош на пустинята Гоби.

Животът в тези земи не е лесен. Регионът обаче има огромно

значение за науката, а освен това е една от най-интересните и най-малко
познатите дестинации.

353
Монголският снежен леопард обитава планините, но понякога пресича
пустинята в търсене на нови територии.

354
 ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ

Пътуванията са като хората; няма две еднакви пътешествия. Джон

Стайнбек (1902–1968 г.), американски писател.

355
 НА ПОКРИВА НА СВЕТА

П
ътуван
ето
през
долини
те и
проход
ите в
най-
високи
те
планин
и в света е трудно, но докосването до културата
и духа на този край напълно компенсира
неудобствата.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: навсякъде се приемат непалски рупии,
китайски юани
и американски долари.
КЛИМАТ: дори през лятото нощните температури са
близки до нулата.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПЪТУВАНЕ:
пътуването е възможно само през лятото.
ОБЛЕКЛО: непромокаемо яке, топъл спален чувал.
ЛЕТИЩА: Катманду В Непал и по-рядко
използваното в Лхаса
ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ОПАСНОСТИ: височинна
болест,
стомашни разстройства, обезводняване, зли кучета.

356
 МЕДИКАМЕНТИ: консултирайте се със своя лекар
за
медикаментите, които предотвратяват височинната
болест и
стомашните разстройства. За справяне с пристъпите
на
височинна болест се препоръчва „Диамокс“.
ЖИЗНЕНОВАЖНА ЧАСТ ОТ ЕКИПИРОВКАТА:
бутилки с вода
ВНИМАНИЕ: Не пийте непреварена вода.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: изискванията
за издаване на виза
и разрешително за Тибет са объркващи и често се
променят.
Поискайте информация от китайското посолство.
Преди тръгване проверете каква е политическата
обстановка в района.

Китай.

Съзнанието, че се намирате на най-високото място в света,

заобиколени от великолепието на Хималаите, е преживяване, което
трудно може да се предаде с думи, както пише ирландската авторка на
пътеписи Дервла Мърфи. Може да пристигнете пеш, с автобус, с

357
хеликоптер или малък самолет от Катманду до Лукла, да се
присъедините към постоянния поток от катерачи, шерпи и носачи по
пътя към Еверест — главния търговски път, който е по-скоро пътека за
якове — до пазарния град Намче Базар и отвъд него, до базовия лагер.
Полетът през Хималаите — шеметен фриз от бели върхове, който
огражда края на света — е подходяща увертюра към онова, което
предстои. Отдолу се виждат оцветените в ръждиво и златно планински
подножия — макар че подобен термин изглежда неуместен за
гигантските падини, толкова дълбоки, че изглеждат черни, — красиво
изваяни в хиляди тераси, почти без следа от модерна цивилизация.
Може да се оставите да ви завладее очарованието на Тибет и да
направите едно от най-забележителните пътувания с автобус в света от
Катманду до Лхаса (отиването и връщането отнема 10 дни).
Изискванията за визите и разрешенията за Тибет са пословично
объркващи и се променят често, затова е добре да получите актуална
информация от китайското посолство. Внимание: това пътуване не е за
хора със слабо сърце или неподготвени физически. Доброто физическо
и психическо състояние, както и екипировката, са жизненоважни
условия.

Десетки молитвени колела са наредени пред манастирските стени.

Монасите и поклонниците ги завъртат по посока на часовниковата

358
 стрелка, за да разпръскват духовната благодат.

След бунтовете и репресиите през 1987-а и 1989 г. Тибет на

практика е затворен за чужденци, фокус на амбициите на три велики
империи — Британската, Руската и Китайската, той остава изолиран
след китайската инвазия през 1951 г., но това само утвърждава
репутацията му на духовен център, подсилена в последните години и от
авторитета на Далай Лама на Запад. Днес посетителите могат да
пристигнат със самолет от Пекин, Чънду или Катманду, макар че
полетите от и до Непал често се забавят или отменят. Възможно е също
да наемете автомобил от Непал.
ТИБЕТСКИЯТ ПЪТ

Автобусните линии се обслужват от две компании (непалска и

китайска), с прехвърляне на границата, има и директни автобуси, а
също и нова жп връзка от Цинхай (Китай) до Лхаса. Непалските
автобуси са стари и неудобни, но пътуването през високите Хималаи от
Катманду до китайската граница е само половин ден.

359
Садху („свят човек“) в Катманду. Сплетената на тънки плитки коса
символизира многобройните притоци на Ганг, а тялото, натрито с
пепел — разрушителната мощ на бог Шива.

От непалския граничен пункт Кодари пътниците трябва да

продължат пеш или да се прехвърлят на камион, за да изминат 10-те
безлюдни километра до китайската граница при Джанму (Кхаса на
непалски). Градът е един от най-оживените входни пунктове за
пристигащите в Тибет; в него има банка, поща и няколко магазинчета,
формалностите по прекосяването на границата може да отнемат
няколко часа, преди да възобновите пътуването с китайски автобус към
хотела за нощувка (възможно е да е съвсем скромен). Оттук пътят се
вие по вълнообразни голи плата. Растителността е оскъдна, на пръв
поглед дори липсва — вижда се само хълмиста песъчлива земя. В най-
високите части, защитени от планините срещу мусонните дъждове,
ходенето е изтощително, но релефът не е толкова хълмист.

360
 На север от Хималаите се простира суровото Тибетско плато,
необитаемо в по-голямата си част.

На втория ден пътят минава през приказно красивия проход

Лалунг Ла, който се намира на 5050 м надморска височина и може да
остави неаклиматизиралите се без дъх. Тук няма много удобства, но
неволите ви ще бъдат възнаградени: на югоизток, закривайки
хоризонта, се издига планинска верига, над която се извисява
величествената пирамида на връх Еверест — гледка, достатъчна да
крепи пътниците през дванайсетте дълги часа до пристигането им в
малкия град Лхаце.

361
 Изглед към Еверест, наричан в Тибет Джомолунгма (Богинята майка
на света). Възторг и страхопочитание изпълват пътешественика при
вида на Покрива на света.

362
 ЛЮБИМИ ДЕСТИНАЦИИ

Следващата спирка е Шизадзе, вторият по големина град в Тибет.

Той разполага със сравнително добри хотели и ресторанти; прочут е с
манастира „Ташилхунпо“, седалище на Панчен Лама — втората по
значимост фигура в будистката йерархия след Далай Лама. В манастира
от XV в., обитаван от почти 600 монаси, има забележителна 27-метрова
статуя на Буда Майтрея, за чиято направа са използвани над триста
килограма злато и скъпоценни камъни, и гробница на четвъртия Панчен
Лама със златни инкрустации. Многобройните сумрачни параклиси с
позлатени статуи излъчват специфичния мирис на свещи от мас на як.
На един от хълмовете се намират руините на крепост, разрушена от
китайците по време на окупацията на Тибет през 1959 г.
Шигадзе предлага първия досег до бита на тибетците. Те са
невероятно бедни по европейските стандарти, а течащата вода е
рядкост. Но тази материална нищета се компенсира от сърдечното им
гостоприемство и очарователното любопитство. Тибетският начин на
живот и бедността контрастират рязко на изнервящото присъствие на
китайските войски и относителната заможност на китайските
имигранти, които получават финансова помощ, за да се преселят в тези
далечни и сурови земи.
Гяндзе, четвъртата спирка, е малко градче, което разполага със
сравнително добър хотел с душове и топла вода. Манастирският
комплекс „Палкхор“ от XV в. включва 108 храма, разположени на девет
нива, и крепост с изглед към равнината. Оттук има още един ден път до
Лхаса, през високия 4790 м проход Камба Ла, откъдето се открива
великолепна гледка към ез. Ямдрок (Ямджо) — обширно огледало, в
което се оглежда къс небе, оградено от снежни планини. Това е мястото,
където идвали ламите, за да получат напътствия за откриване на новите
инкарнации.

363
Този живописен детайл от покрива на Потала разкрива своеобразието
на тибетската архитектура.

В Лхаса (Град на слънцето) се издига величественият дворец

Потала, един от символите на Тибет. Градът е разделен на китайска и
тибетска зона. Жилищните блокове на китайците са нови, еднотипни и
спартански. След проявите на антикитайска съпротива в края на 80-те
години на XX в. и бруталните репресивни мерки Китай засилва
военното си присъствие. На централния площад често се провеждат
военни паради. Тесните и изровени улици в тибетската част изглеждат
мизерни, но кипят от живот.

364
 Потала — зимната резиденция на Далай Лама, е най-големият
архитектурен комплекс в Тибет.

Потала — блестящият зимен дворец на Далай Лама, наричан от

тибетците просто Върха, наподобява застинала приливна вълна от
камък на склона на Червената планина. Грандиозният архитектурен
паметник, който датира от XVII в., някога е бил правителствена
резиденция, а днес е музей. Двата двореца (Белият и Червеният)
представляват лабиринт от зали и стаи, свързани с храмове, в които се
намират богато украсени гробници на предишните върховни лами.
Повечето стаи са мрачни, огрявани единствено от потрепващия пламък
на свещите, но покоите на Далай Лама на върха са изпълнени със
светлина.

365
 ХАНОЙ И ДЕЛТАТА НА ЧЕРВЕНАТА РЕКА

Колоритна и спокойна земя, богата на езера,

легенди, храмове и древни традиции.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: донг; американските долари се приемат
навсякъде,
макар и неофициално (носете дребни банкноти).
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
октомври-декември, когато топлината и влагата са
поносими.
КЛИМАТ: Виетнам има тропичен мусонен климат.
През лятото падат обилни дъждове. Зимите са топли
и слънчеви 6 периода октомври-декември и малко
по-хладни от януари до март.
ЗДРАВЕ: препоръчва се ваксинация срещу хепатит А и
коремен тиф. В някои райони може да се нуждаете от
лекарство против малария.
КАКВО ДА НОСИТЕ: памучни дрехи с дълъг ръкав, шапка

366
за слънце, удобни обувки, спрей против насекоми
(съдържащ DEET — диетилтолуамид), бутилка с вода,
слънцезащитен крем и лекарства.
ХРАНА И НАПИТКИ: за виетнамската кухня са
характерни пикантни подправки и сосове, най-вече
рибен сос, лимонова трева и лайм. Типичната закуска е
фо — супа с юфка, подобна на пилешката. Свинското
месо, скаридите и ястията със зеленчуци са сред най-
консумираните храни. Срещат се и по-необичайни
деликатеси, приготвени от кучешко месо или змия; В
селата около Ханой има ресторанти, където сервират
кобра — виетнамския символ на мъжественост.
Избягвайте салати и небелени плодове, пийте
бутилирана или преварена вода.
КАКВО ДА КУПИТЕ: коприна, бижута,
лакирани изделия, керамика.
ЛЕТИЩЕ: Ханой Ной Бай
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВИЗА: всички чужденци трябва да
имат входна виза за Виетнам.

Виетнам

367
 Ханой.

Ханой е столица на Виетнам от хилядолетие. Ха Ной означава

„междуречие“, но по-ранното име на града — Тханглонг (Излитащият
дракон), все още се използва от жителите му. Днешният град е колоритно
съчетание от контрасти: дребни улички и притихнали храмове се редуват с
ярък неон и бетонни конструкции, а булевардите са изпълнени с мотопеди и
велорикши.
Столицата е разположена на върха на делтата на Червената река,
обхващаща плетеница от реки и канали с обща площ 3000 кв. км. Регионът от
векове е населен с етнически виетнамци, повечето от които все още живеят в
традиционни общности сред оризищата.
ХАНОЙ

368
Ханой е разположен край няколко езера, може би най-красиво е спокойното и
тихо езеро Чук Бач.

Ханой е разположен край няколко кристални езера, сред които Хо Хоан

Кием (Езерото на върнатия меч), чието име идва от легендата за свещения
меч, използван за прогонването на китайските нашественици. Отвъд езерото
се простира лабиринтът на Стария квартал, царство на традиционните
занаяти. Тридесет и шестте улици все още носят имената на изделията, които
се изработват и продават тук от векове: Улицата на фенерите, Улицата на
коприната, Улицата на ковчезите, Улицата на подправките и т.н. Названията са
се запазили, въпреки че стоките вече не са същите; старите занаяти се
превръщат в отживелица, а заради туризма никнат хотели, интернет кафенета
и заведения за бързо хранене.

369
В Северен Виетнам Нова година се отбелязва с клонки от цъфнала праскова.
Улиците на Ханой изобилстват с розови цветчета, продавани от местни
фермери на велосипеди.

Много неща са се променили — от комунистическата пропаганда,

гърмяща от високоговорителите, до модерно облечените градски хлапета с
мобифони в ръка, но и много неща са се запазили. Селянки с широки дрехи и
конусовидни шапки крепят тежки кошници с плодове и цветя; почти
незабележими входове водят към тесни високи къщи, чието жизнено
пространство е изместено в задната част на сградите. Странният архитектурен
стил е следствие от опитите да се заобиколи данъкът, определян в зависимост
от големината на фасадата. Олющени храмове и пагоди, издигнати в чест на
божествата, закрилящи гилдиите, все още красят тесните улички. Пагодата

370
„Бач Ма“ (Белият кон) на улица „Ханг Буом“ (на производителите на корабни
платна) е най-старата в Ханой: според легендата царят видял бял кон да
излиза от един храм и решил да издигне град върху земята, белязана от
копитата му, а коня обявил за пазител на града.
Южно от ез. Хоан Кием се намира елегантният Френски квартал. От
двете страни на сенчестите булеварди са разположени скъпи картинни
галерии, модерни кафенета и луксозни бутици, френското колониално
влияние все още се усеща навсякъде в Ханой: в изящните вили, скрити зад
високи стени, в пищното великолепие на сградата на Операта и легендарния
хотел „Метропол“, във величествения Президентски дворец, бивша
резиденция на генерал-губернаторите на Индокитаи. Построеният от
французите затвор, наричан „Ханойският Хилтън“ след Виетнамската война,
е почти напълно разрушен и заменен от хотел, но една малка част е запазена и
превърната в музей.
Близо до бреговете на най-голямото ханойско езеро — Хо Тай
(Западното езеро), се намира внушителен мавзолей в съветски стил, в който е
изложен за поклонение Хо Ши Мин. Наредени на опашка, виетнамци чакат да
му отдадат почит в благоговейна тишина. Музеят до него запознава с живота
на „чичо Хо“ и най-новата виетнамска история в непретенциозен и малко
безвкусен стил. Далеч по-интересен е Музеят на изящните изкуства, в който
са изложени внушителен брой картини и скулптури, както и каменни релефи,
датиращи от IX в.
Близо до мавзолея е Пагодата на лотоса, или Пагодата на една колона —
900-годишна постройка, която днес е разположена върху нова бетонна основа.
Според легендата бездетният император идвал на това място да моли богинята
на милосърдието да го дари с дете; трогната от молбите му, скоро след това тя
го благословила с наследник. Императорът построил храм на богинята в знак
на благодарност и местните жители все още вярват, че Пагодата на една
колона може да лекува безплодие. Друга популярна атракция е водният куклен
театър.
ДЕЛТАТА НА ЧЕРВЕНАТА РЕКА

371
 Делтата на Червената река е важен оризопроизводителен район от
древността; повечето фермери продължават да използват традиционни
методи.

При Ханой Червената река се разделя на два големи ръкава: южен —

Хонг Ха (Червена река), и северен — Дуонг, които ограждат просторния
плодороден триъгълник с многобройни оризища. Делтата на Червената река е
голям оризопроизводителен район, чийто пейзаж почти не се е променил през
вековете. Сложна система от диги и канали, някои от които датират от XI в.,
предпазва селата и посевите от наводнения. Облечените в традиционни
памучни дрехи селяни с конусовидни бамбукови шапки са обичайна гледка. В
последните години се въвеждат трактори, но водните биволи все още се
използват масово за обработване на оризищата.

372
 Жени с традиционни конусовидни шапки посрещат приветливо
посетителите на ханойския пазар.

По традиция оризищата се оставят „да отлежат“ няколко месеца, а през

това време селяните се отдават на различни занаяти. През годините всяко село
се е специализирало в определен вид производство — керамика, бижутерия
или коприна. Във всяка провинция в делтата на Червената река има десетки
такива села, но най-достъпни са тези до Ханой. Най-известно е селото на
грънчарите — Бат Чанг, на 10 км от столицата, до което се стига след приятна
разходка с велосипед покрай речния бряг. Нгу Са е село, специализирано в
производство на бронзови изделия; Ван Фук се населява от производители на
коприна, а Ле Мат е прочуто с отглеждането на змии.
ЗАЛИВЪТ ХА ЛОНГ

373
 Джонка се плъзга в залива Ха Лонг — вълшебно място, където според
местната легенда живеят дракони.

Река Дуонг се влива в Тонкинския залив близо до оживеното морско

пристанище Хайфонг. На север се намира заливът Ха Лонг (включен в
Списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО), място с
изключителна красота. В залива са пръснати над 1600 островчета,
представляващи назъбени варовикови образувания, които според легендата
били създадени от дракони, бълващи нефрит и скъпоценни камъни. Драконите
били изпратени от боговете да помогнат на виетнамците в тяхната борба
срещу нашествениците, а когато мирът бил възстановен, предпочели да
останат в този земен рай.
Днес в залива се носят джонки с традиционни платна, пренасящи
пътници към заливчета с пясъчни брегове и ехтящи пещери със сталактити и
сталагмити. Може да ги разгледате с взет под наем каяк или да се качите на
реставрирания параход и да се насладите на изненадващия лукс, който
предлага.
НАЦИОНАЛЕН ПАРК КАТ БА

Заливът Ха Лонг привлича повече от два милиона посетители годишно.

За по-отдалечените острови трябва да се отправите към Националния парк
Кат Ба, около 32 км източно от Хайфонг (откъдето потеглят фериботите).
Разположен на най-големия от островите, свързващи заливите Ха Лонг и Бай
Ту Лонг, паркът съхранява девствени тропически гори с изключително

374
разнообразна фауна и флора, красиви, почти пусти плажове и кристалночисти
води.

375
КИОТО — СЪКРОВИЩЕ НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА

М
одерен
град с
древна
истори
я,
чиито
прекрас
ни
градин
и и
храмове са истински празник за сетивата и духа.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ПОВЕДЕНИЕ: на чужденеца му е нужен цял живот,
за да усвои изкуството на японските маниери.
Няколко съвета:
дълбокото навеждане на главата е достатъчно да
замени поклона;
когато влизате в нечий дом, оставете обувките си
отвън и обуйте
предложените чехли (има и други за тоалетната); не
давайте бакшиши;
носете дребни подаръци. Обличайте се спретнато и
чисто.
КАКВО ДА НОСИТЕ: лесни за сваляне обувки.
АДРЕСИ: къщите не са номерирани. Може да се
ориентирате
единствено с питане.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:

376
 пролетта — заради цъфналите вишни, есента —
заради кленовете,
както и в края на октомври и началото на ноември,
когато в
Националния музей на Нара могат да се видят
съкровищата
на храма „Шосоин“.

Киото.

377
 Киото е град със стотици храмове, но един от тях буди истинско
благоговение не само у будистките поклонници. В „Санджусангендо“
от XIII в. има 1001 позлатени статуи на богинята на милосърдието
Канон в 100 диагонални редици, чието предназначение е да предпазват
света от беди. Жителите на Киото вярват, че те изпълняват трудната си
мисия, и имат основания за това. През 1945 г. градът е сред целите,
върху които САЩ планират да хвърлят атомна бомба. Но специалистът
по японска история и култура Едуин Райшауър отхвърля идеята с
аргумента, че старата столица на Япония е нейната културна
съкровищница. Разрушаването на Киото би означавало да се унищожи
не просто съпротивата на страната, а нейната същност. Същността
остава, съхранена не само в храмове като „Санджусангендо“, но и в
галериите, къщите.

Мрежата от средновековни улици, сред която е разположен

модерният център на Киото, се вижда най-добре от храма
„Кийомидзудера“.

Киото е столица на Япония от 794 г. до преместването й през 1868

г. В Едо (днешно Токио). Местоположението на града е съобразено със

378
строгите предписания на геомантията (фън шуй). Равнината, затворена
между планините и морето, изглежда надеждно защитена и напълно
подходяща за имперски център. На юг и запад е оградена от вода, а
планината пази срещу зли духове от североизток. Императорският
дворец се издига в някогашния център на града, разделен на източна и
западна част. Възстановяван неколкократно след пожари и войни, след
изместването на центъра на властта в Токио, Киото си възвръща
характерната спокойна, аристократична атмосфера.
ДЗЕН ГРАДИНИ И ЧАЙНИ ЦЕРЕМОНИИ

Древният град продължава да съществува под модерната бетонна

фасада — улиците му съхраняват забележителности, чието разглеждане
може да отнеме цял живот. Тук древните изкуства и занаяти — танци,
музика, грънчарство, гравюри върху дърво, калиграфия, рисунки върху
тъкани — продължават да процъфтяват. В града се намират двете най-
известни школи за обучение в изкуството на чайната церемония.
Предназначението на тази церемония, въведена през XVI в., е да
подтикне към размисъл и търсене на хармония, затова чайната къща
традиционно е разположена в подходяща за целта градина.

379
„Кинкакуджи“ (Златният храм) е копие на оригиналния паметник от
XIV в., унищожен при пожар през 1950 г. Храмът е реконструиран през
1988 г.

Посещението в градините на Киото е може би най-добрият начин

да усетите душата на града. Японските градини са по-скоро

380
материализирана философия, отколкото природа. Красивите природни
обекти — скали, растения, дървета и езерца — се почитат като символи,
водещи към друг, духовен ландшафт. Развитието на дзенбудизма през
XV в. е насочено към нов вид аскетизъм, при които прости елементи —
като скали, заравнен с гребло пясък, ситен чакъл — образуват модели,
подтикващи към съзерцание и размисъл.

Предназначението на тази дзен градина край храма „Тофукуджи“ е да

подпомогне медитативното съзерцание. Камъните сред
вълнообразната повърхност, наподобяващи острови в тихо море,
могат да се интерпретират като видимата част от айсберга на
подсъзнателното.

В храма „Рьоанджи“ се намира най-старата запазена каресансуи

(каменна градина). Създадена около 1500 г., тя е преоткрита през 30-те
години на XX в., когато западните архитекти започват да се възхищават
от японското изкуство в използването на пространството. Градината е

381
изненадващо семпла: правоъгълник от загладен пясък с размери 31 на
15 м, ограден от ниски каменни стени, е украсен с 15 скални къса,
разположени в пет групи. Единствените растения са лишеите и мъхът
върху камъните. Какво символизират камъните — планини или
дракони? Загладеният пясък може би насочва към вълни или лехи в
оризище. Но може и да символизира подсъзнанието, докато
изправените скали са символичен израз на съзнанието. Няма проста и
еднозначна интерпретация. Символите в градината могат да се тълкуват
до безкрай.
ВРЕМЕТО НА ЦЪФНАЛИТЕ ВИШНИ

Откритите пространства в Киото са градини от различен тип,

които представят различни нива на социалния живот в града.
Цъфтящите през април вишневи дръвчета са любима тема на японските
художници и поети. Символ на крехката и преходна красота в живота,
те са възпети в безброй хайку — класически поетични тристишия,
съставени от 17 срички:

Окапалите венчелистчета се понасят

обратно към клона — и виждам:
о… пеперуди!

382
 Сезонът на цъфтящите вишни е време за пикници в парковете на
Киото. Специално култивирани видове в храмовите градини цъфтят
два пъти в годината.

Цъфналите дръвчета отбелязват началото на седмица на големи

празненства. Едно от местата, където може да им се насладите, е
красивата градина около шинтоисткия храм „Хейан Джингу“ с площ
около два хектара, създадена през 1894 г. в чест на 1100-годишнината от
основаването на Киото. Друго подходящо място е дългата 1,6 км алея,
която тръгва от „Нандзенджи“ — един от най-големите дзенбудистки
храмове. Алеята има две разклонения, които минават по двата бряга на
канала Шишигатани, където обичал да се разхожда университетският
преподавател Нишида Китаро. Петдесет години след неговата смърт
философската пътека става особено популярна. Алеята минава между
дървета, сред които са пръснати чайни и магазинчета за сувенири,
покрай три храма, единият от които има прекрасна градина от чакъл,
пясък, мъх и цъфтящи дървета. Пътеката завършва при „Гинкакуджи“
(Сребърния храм), построен като вила за отдих на императора.

Молитвени плочки в будистки храм в Киото.

383
 Лятото е време за празненства. През целия юли градът се отдава
на празника Гион Мацури, чиято кулминация е шествието на древните
храмови реликви. Самият квартал Гион, където все още може да се
види как позастарели гейши изпълняват чайната церемония, е изпълнен
със сергии с лакомства. Жителите на Киото пръскат и мият улиците, за
да ги разхладят, а семействата вадят на показ най-ценните си
притежания — кимона, паравани, свитъци, — за да прогонят влагата и
плесента от дъждовния сезон. През есента любимо място за разходка са
хълмовете в предградията Арашияма и Сагано, обрасли в клен и гинко,
обагрени в огненочервено, оранжево и златисто. Наблизо се намират
градините на храма „Корюджи“; тук, в Къщата на съкровищата
(Рейхокан), се намира една от най-прочутите скулптури на източното
изкуство — Мироку Босацу. Изящната статуетка на момче, отдадено на
медитация, вероятно е създадена през VI в. в Корея. Най-големият
празник през зимата е Нова година, когато почти целият град се стича в
храма „Ясака“ в Гион, за да запали свещичка от свещения огън.
Камбаните във всички храмове звънят, за да прогонят злото от
предходната година. После хората отбелязват първите събития от
новата година: първото посещение в храма или на пазара, първата чаша
чай — в очакване на първите цветове на пролетта.
СЪКРОВИЩАТА НА НАРА

Само на 30 минути път с влак от Киото се намира Нара, столица

на Япония през VIII в. Миналото оживява в парковете, пагодите и
съкровищниците на стария град, лишени от каквото и да било модерно
лустро. Най-прочут е „Тодайджи“ (Големият източен храм), издигнат в
прослава на Буда, който се смята за най-големия дървен храм в света.
Построен през 752 г., той има един-единствен внушителен покрив,
подходящ символ на възхода на империята и новата й религия.
Покривът на днешната Дайбуцуден (Залата на Великия Буда) е от XVIII
в., но оригиналният покрив е бил още по-голям — 88 на 50 м. В залата
се намира огромна статуя от позлатен бронз на Буда с височина 15 м. и
тегло 400 тона.

384
 ИНДИЯ И ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ

Аз пътувам не за да пристигна някъде, а заради самото пътуване.

Най-важно е движението. Робърт Луис Стивънсън (1850–1894 г.),
шотландски писател.

385
 КЕРАЛА

З
емен
рай, с
право
нарича
н
„стран
а,
която
принад
лежи
на бога“.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: рупия
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
В Керала е топло и слънчево през цялата година,
но месеците април и май са най-горещи.
Югозападните мусони духат от април до септември,
а по-меките северозападни мусони — през ноември.
Най-интензивният туристически сезон е в периода
декември-февруари.
ЗДРАВЕ: препоръчват се ваксинации против
менингит,
коремен тиф и хепатит А, както и профилактика
срещу малария.
КАКВО ДА НОСИТЕ: памучни дрехи с дълъг ръкав
заради
комарите, таблетки за пречистване на вода.
ХРАНА И НАПИТКИ: вкусна морска храна

386
 (тигрови скариди, червен снапер, калмари, раци и
кефал),
сервирана в ресторантите по крайбрежието на Керала
часове след улавянето й. Не пропускайте да опитате
прочутото
люто рибно ястие, наречено „кърито на лодкаря“.
Пикантните подправки и вездесъщите кокосови орехи
се използват масово в местната кухня.
Вегетарианската храна е отлична; от месата най-много
се яде
агнешко, приготвено с кардамон и други подправки.
Опитайте
пържените банани.
Пийте пречистена вода и избягвайте салати и
небелени плодове, както и
претоплена храна.
КАКВО ДА КУПИТЕ: текстил, подправки, бижута.
ЛЕТИЩА: Мумбай (Бомбай), със свързващи полети
до Кочи и
Тхируванантхапурам.
НАЙ-ПОПУЛЯРНИ ПРАЗНИЦИ: Музикален
фестивал в
Тхируванантхапурам (27 януари — 3 февруари);
Тричур Пурам в Тричур (април-май);
Празник на реколтата — в целия регион (август-
септември);
състезания с лодки — Алепей (втората събота на
август);
Шиваратри — в целия регион (февруари-март);
карнавал в Кочи (25–31 декември);
Рамазан в целия регион (декември).
ОБИЧАИ: не се хранете с лявата ръка (смята се за
„мръсна ръка“).
Обличайте се скромно, когато ви предстои посещение
на храм, и се събуйте,
преди да влезете. Не снимайте без разрешение статуи
на божества или

387
 интериора на храмовете. Не се разсъбличайте другаде,
освен на плажа.
Монокините са официално забранени.
ВИЗИ: всички чужденци се нуждаят от визи за
влизане в Индия.

Керала.

388
 Жителите на Керала наричат своя щат „страна, принадлежаща на
Бога“. Този земен рай граничи с Арабско море на запад и със Западните
Гхати на изток; покрит е с тропически гори, прорязани от безброй реки,
водопади и езера; крайбрежието е опасано с широка плажна ивица.
Керала е най-чистият, най-зеленият и най-богатият щат на Индия и
предлага спокойствие, немислимо в другите части на тази шумна,
колоритна страна.

389
390
Колоритните фестивали в Керала се провеждат през цялата година.
Тези мъже изпълняват народен танц по време на празника
Кавадиатам.

Туристите идват не само да се насладят на божествената природа,

но и да се подложат на лечебните и разкрасяващи процедури на
аюрведа, да практикуват йога или да научат повече за местната кухня и
изпълнителските изкуства. Интересен факт е, че през 1957 г.
управлението на Керала е поето от първото демократично избрано
комунистическо правителство в света.

391
Лодки кръстосват мрежата от реки и канали в прочутите лагуни на
Керала.
ТРИВАНДРУМ — ДРЕВНА СТОЛИЦА

Столицата на Керала Тхируванантхапурам, или Тривандрум,

както са я наричали англичаните, е разположена върху седем хълма с
изглед към златни плажове, обградени с палми. В града с две хиляди
години история се усеща ритъмът на XXI в.: до древните сгради се
възправят модерни бетонни блокове и Технопарк.

Млади момичета в традиционно облекло посрещат посетителите в

Тхируванантхапурам с ястие от ориз и кокосов орех.

Най-известната забележителност е храмът „Шри

Падманабхасвами“, разположен в историческия център на града.
Древният храм, построен преди две хилядолетия, е посветен на

392
Падманабха (Бога змия), покровител на града, но както повечето
хиндуистки храмове в Керала, е затворен за не-хиндуисти.
Популярният морски курорт Ковалам, само на 15 км от столицата,
е великолепен, макар че масовият туризъм е оставил отпечатъка си
върху него. Луксозни хотели с частни плажове изпълват брега. Варкала,
разположен северно от столицата, е по-тих и традиционен курорт.
КАРДАМОНОВИТЕ ПЛАНИНИ

В Кардамоновите планини, част от Западните Гхати, има

обширни плантации с ароматни растения, които изпълват въздуха с
ухание на кардамон, черен пипер, карамфил, чай и кафе. В дълбините
на влажните тропически гори в Природния парк Перияр и Резервата за
тигри се срещат слонове, индийски елени, бизони, антилопи, няколко
вида маймуни и тигри над 40 великолепни екземпляра обитават
територията на парка. Край бреговете на голямото езеро Перияр,
разположено в подножието на гористи склонове, се къпят слонове,
които можете да наблюдавате, докато плавате с лодка из езерото.
На север се намира Мунар — прочут център от времето на
британското управление. Днес градът е западнал, но околностите му са
все така красиви: високи планини, сред които Анай Муди, най-високият
връх в Южна Индия, и невероятен килим от чайни плантации върху
близките склонове. Първите плантации са създадени от шотландци през
70-те години на XIX в., които навярно са си припомнили родината,
съзирайки за първи път обвитите в мъгла склонове.
ЛАГУНИТЕ НА АЛЕПЕЙ

Алапузха, известен повече като Алепей, е врата към прочутите

лагуни на Керала, наречени „Източната Венеция“ заради мрежата от
смарагдовозелени лагуни и естуари. Самият град, който се състои от
дървени хижи, накацали край тъмните канали, е изходна база за
популярните кетувалум — лодки за разходка из лагуните. Тези
елегантни дървени лодки някога са били използвани за транспортиране
на товари, но екзотичните куполообразни навеси с рогозка от кокосово
лико са ги превърнали в туристическа атракция. Лодките се носят
плавно по езерата и тесните канали, където единствените звуци са
плясъкът на рибарските мрежи или глъчката на жените, киснещи
кокосови черупки, от които се прави влакно. През август в Алапузха се

393
организира състезание с лодки за купата „Неру“ — великолепно
украсените съдове с издигната кърма във формата на кобра се
състезават пред многобройна публика.

Кокосовите нишки се изсушават на слънце и се превръщат във влакно,

използвано в направата на навеси на лодките кетувалум.

В сърцето на лагуните, край бреговете на обширното езеро

Вембанад, е разположен град Кумараком. Времето сякаш е спряло в
този зелен, притихнал рай. Градът е известна дестинация за
аюрведически отдих, но предлага също разходки, риболов, каране на
лодка и наблюдение на птици в местния резерват.
КОЧИ

394
 Огромни рибарски мрежи ограждат като екзотична рамка входа на
пристанището в Кочи.

Най-пленителният град в Керала е Кочи (Кочин), разположен

около широко естествено пристанище, осеяно с острови. Търговци на
подправки от Арабско и Китайско море са посещавали Кочи много
преди Вашко да Гама да акостира тук през 1498 г. Португалците
основават тук първата европейска колония; век по-късно те са заменени
от холандците и от британците през 1795 г. Всяко чуждо присъствие е
оставяло своя отпечатък върху града — от спретнатите зелени площи в
английски стил до гигантските китайски рибарски мрежи, опънати край
входа на пристанището.
В града има три големи квартала: историческият Форт Кочи
(Кочин), Матанчери, разположен на полуостров, врязан в залива, и
модерният Ернакулам. Фериботи и мостове свързват пръснатите из
залива острови, форт Кочи, най-старият и най-обаятелният от
кварталите, представлява лабиринт от тесни улички и къщи с полегати
покриви. Укреплението отдавна го няма, но най-старата католическа
църква в Индия е оцеляла. Запазили са се и огромните китайски
рибарски мрежи, заимствани от китайците преди няколкостотин
години. Рибари мятат мрежите и разтоварват улова си на кея, където
продавачи на сергии чакат да се снабдят с прясна риба. Най-старата
част на града е Еврейският квартал, където през 1568 г. е построена

395
синагогата „Парадези“ (Синагогата на чужденците), с проблясващи
белгийски полилеи и красив под от ръчно рисувани плочки.
ПРЕЖИВЕЛИЦИ НА ДУХА В КЕРАЛА

В Керала ще преживеете нещо наистина уникално. Аюрведа

(„знание за живота“) е усъвършенствана лечебна система, широко
разпространена в Индия до налагането на напълно различни
медицински принципи по времето на британското управление. Днес
аюрведа преживява истински ренесанс, особено в Керала, където
масово се предлагат холистични процедури за здраве, красота и
поддържане на добра форма. Пациентите се категоризират в три
телесни типа (пракрити) в зависимост от пропорциите на трите доши
(въздух, огън и вода). Когато балансът на дошите е нарушен, човек се
разболява — затова аюрведа се старае да възстанови хармонията.
Каларипаят — най-старото бойно изкуство в света, е създадено в
Керала и включва елементи от боен танц. Катхакали е древно изкуство,
представящо синтез от танц, театър, музика и ритуали. Изпълнителите,
облечени в специални костюми, пресъздават истории от хиндуисткия
епос. Традиционните представления се играят през нощта, но за
туристите се организират по-кратки програми, особено в Кочи.

396
ВАРАНАСИ — СВЕЩЕНИЯТ ГРАД НА ИНДИЯ

В
аранас
и е един
от най-
велики
те
религио
зни
центро
ве в
света.
Милиони хиндуистки и будистки поклонници се
стичат тук, търсейки в свещените води
пречистване и избавление от житейските
несгоди.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЛЕТИЩА: международното летище Ню Делхи,
местни полети от/до Варанаси.
ВАЛУТА: рупия; американските долари се приемат в
банките
и обменните бюра.
ЕЗИК: хинди, но местните жители разбират
английски.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
октомври-април;
през декември и януари нощите може да са студени;
избягвайте периода на мусоните през месеците от юли
до септември.
ЗДРАВЕ: ваксинации срещу хепатит А и Б, тиф,
холера, полиомиелит,

397
 менингит и тетанус. Маларията е устойчива на
лекарства на основата на
хинина. Пийте само бутилирана или преварена вода,
избягвайте сурови
зеленчуци, салати, небелени плодове и сурово мляко.
Носете лекарства
против почти неизбежните пристъпи на стомашно
разстройство,
таблетки против глисти, антихистаминови препарати
и антибиотици.
БАКШИШ: давайте бакшиш на хотелския/
ресторантския персонал.
КАКВО ДА НОСИТЕ: катинари, запушалки за
мивка, спрей против комари,
слънцезащитен крем, шапка, слънчеви очила,
тампони.
НАСТАНЯВАНЕ: хотели, подходящи за всеки джоб.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Не се хранете с лявата ръка
(в Азия я използват за хигиенни нужди); не носете
обувки
в храмовете и джамиите; не излизайте от големите
хотели
по къси панталони и блузи без ръкав;
не ругайте индийците, независимо че са ви
предизвикали;
избягвайте да ги фотографирате.

398
 Варанаси

Старият град Варанаси, чието име означава „град между две реки“
(Варуна и Аси), се издига на западния бряг на р. Ганг.

Първото впечатление от бреговете на р. Ганг край Варанаси е

необикновено: почти петкилометровата дъга на реката мие подножието
на дългите сиви гхатове, към които всеки ден се стичат десетки хиляди
хора в очакване да се удостоят с благодатта, приписвана на свещените
води — пречистване и освобождение от цикъла на прераждане и смърт.
Докато поклонниците се мият в течащите води, семейства кремират

399
близките си на погребални клади, димът, от които се носи над
гъмжащите от хора улици и храмове. Мирисът на святост във Варанаси
е навсякъде. За хиндуистите Ганг е най-важната от седемте свещени
реки, а Варанаси, където се намира най-почитаният от храмовете,
посветени на Шива, е сред седемте града, притежаващи силата да
даряват просветление. Варанаси е сред най-древните средища в света,
населяван хилядолетия; той е „по-древен от историята, по-древен от
традицията, по-древен дори от легендата“, както твърди Марк Твен.
Градът съществува от 4000 години. В зората на хиндуизма, преди
повече от 3000 години, поклонниците го наричат Каши (Град на
светлината). Известен в продължение на два века като Бенарес, както са
произнасяли името му англичаните, след провъзгласяването на
независимостта на Индия през 1947 г. градът си връща древното име,
идващо от местоположението му между двата притока на Ганг —
Варуна и Аси.
СВЕЩЕННАТА РЕКА

Разположен в средата на плодородната и гъстонаселена долина на

Ганг, днес Варанаси е голям град, кипящ от живот. Но притегателният
му център все още са гхатовете: над сто каменни съоръжения със
стъпала, всяко с изрисуван лингам — универсален хиндуистки символ
на плодородието и съзиданието с форма на каменен фалос. При изгрев-
слънце многобройните стъпала, които започват да изчезват под
покачващата се вода, се превръщат в подвижна маса от полуголи
поклонници, проповедници и опечалени, извършващи ритуални
погребения. Хиндуистите смятат Ганг за „еликсир на живота“ и се
потапят в калните й води (отначало доста предпазливо) въпреки
пепелта от кремацията и отходните канали, които се вливат в реката. Но
особената природа на водите на Ганг — знак за божествена благословия
според вярващите — не позволява да възникнат епидемии от холера
или тиф, както би могло да се очаква. Въпреки това туристите биват
предупреждавани да не се къпят и да не пият вода от реката.

400
Гхатовете за ритуално измиване върху западния бряг на р. Ганг; най-
вълшебното време за разглеждането им е рано сутрин.

401
Стоката на колоритните улични продавачи изглежда съблазнителна,
но не забравяйте да измиете плодовете с преварена вода или да ги
обелите преди ядене.

Варанаси се смята за толкова свято място, че всеки хиндуист,

издъхнал в очертанията на града, се счита за освободен от безкрайния
цикъл на прережданията. Затова градът е убежище за възрастни хора,
които търсят подслон в храмовете в очакване на смъртта — жалка
гледка за невярващите, упование за поклонниците. Щом се освободят
от живота, телата биват кремирани върху двата „горящи ахата“:
Джалази и Маникарника — най-свещеният от всички, вечно изпълнен с
участници в погребални церемонии и пазачи (фотографирането е
забранено).

402
Индийско момиче продава приношенията, оставени от поклонниците в
храмовете.

Всеки от гхатовете, разделящи и свързващи поредицата от

храмове и дворци от XVIII и XIX в., има свое собствено значение и
поклонници, също както католическите църкви и свързваните с тях
светци. Най-добрият начин да ги разгледате е да станете призори — с
изключение на студената зима, ранните часове са най-подходящи — и
да наемете лодка с весла. Докато се носите бавно по реката, а утринната
мъгла се смесва с дима от многобройните клади, преди палещите лъчи
на индийското слънце да я разсеят, ще можете да разгледате всички
гхатове.

403
 Пет от тях имат особено важно значение, защото образуват
Панчатиртхи (Петте кръстопътя), където поклонниците изпълняват
определен ритуал. Един от гхатовете носи името Дашашвамедха
(Жертвоприношението на 10-те коня), където, според легендата, бог
Брахма принесъл в жертва десет коня. Поклонниците могат да се
докоснат до съвършенството му само като се къпят на свещеното място.
В СЪРЦЕТО НА ГРАДА

Варанаси не е само стената от храмове върху речния бряг. Ако се

движите в посока, обратна на централния гхат, ще стигнете до Стария
град. Местното му име — Вишванатха (Бог на всички), идва от
централния храмов комплекс „Вишванат“, наричан Златния храм —
заради златното покритие на заострения му връх, посветен на Шива и
хипостазите му като създател на Вселената. Посетителите стигат до
него, като се провират през лабиринт от стръмни улички, в които се
носят смесените аромати на стотици магазини и сергии. Накрая са
възнаградени с гледката на полиран черен камък върху златна поставка.
Това е Шива лингам, древен и почитан от хилядолетия. Той обаче е по-
специален, защото наблизо се намира Джнана Вапи (Кладенец на
мъдростта), където според легендата Шива е охладил своя лингам.
Водите, смятани за източник на познание, са недостъпни за
поклонниците.
ПАРКЪТ НА БУДА

Варанаси е свещен и за будистите, защото тук Сидхарта Гаутама,

или Буда (Просветления), е произнесъл първите си проповеди.
Градината на газелите, където Буда е задвижил Колелото на закона
дхарма, се намира в Сарнат, на 10 км северно от Варанаси, докъдето се
стига лесно с такси или автобус. Преди около 1400 години тук е имало
30 будистки манастира. След упадъка на будизма под влиянието на
исляма през XIII в. времето и вандалите са разрушили почти всичко.
Британски археолози са отворили манастирите през XIX в., а през 20-те
години на XX в. е била предприета мащабна реставрация, финансирана
от американски будисти. Днес възстановените, макар и малко стерилни
паметници привличат поклонници от цял свят. Сякаш да изразят
почитта си, храмовете са се събрали около две ступи: от едната са
оцелели само безформени руини, но другата ступа е солидна 33-

404
метрова кула. Според легендата, древните ступи отбелязват точното
място на първата проповед на Буда.
Във Варанаси се срещат хиндуисткият и мюсюлманският свят.
Понякога те съжителстват безконфликтно, а понякога се конфронтират.
Голямата джамия от XVII в. „Джнана Вапи“ е построена от моголския
император Аурангзеб — фанатичен мюсюлманин, който смятал, че така
ще отслаби вярата в светостта на Варанаси, според неговите жители
хиндуисти. Но джамията е взела името — Кладенец на мъдростта — от
хиндуистката реликва, която се намира на хвърлей разстояние…

405
 АВСТРАЛАЗИЯ

Дори несгодите — а несгоди винаги има, когато си на път — могат да

се превърнат в приключение. Мерилин Френч (1929–2009 г.),
американска писателка.

406
СЕВЕРНАТА ТЕРИТОРИЯ И ВРЕМЕТО НА СЪНИЩАТА

С
ред
този
див,
пустин
ен
пейзаж
,
обитав
ан от
приказн
и духове, се издигат фантастични скални
исполини.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КАК ДА СТИГНЕТЕ ДОТАМ: от всички големи
австралийски
летища има директни полети до летището край Ейърс
Рок Ризорт.
КЛИМАТ: типично континентален, с горещи лета,
когато температурите могат да достигнат 45°С, и
изненадващо
студени зими с температури под нулата през нощта.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
април-октомври
НАЙ-БЛИЗЪК ГРАД/ЛЕТИЩЕ:
Ейърс Рок Ризорт (на 20 км от Улуру) обслужва парка.
Летището е на 5 км извън града и има връзка с
повечето
австралийски градове и авиолинии.
КАКВО ДА ВКЛЮЧИТЕ В ПРОГРАМАТА СИ:

407
 панорамни полети над Улуру; посещение на шоуто
под открито небе, където ще чуете легенди на племето
анангу; наблюдение на Улуру призори и по залез-
слънце,
когато променя цвета си (заради свещеното значение
на скалата
и от съображения за сигурност аборигените молят
посетителите
да не се изкачват по скалата); екскурзии без ескорт от
гидове
охранители; посещение на културния център. Улуру и
Ката Джута
са природни обекти, защитени от ЮНЕСКО.
КАКВО ДА КУПИТЕ: аборигенски изделия, рисунки
върху
дървесна кора, батика (само от специалните
експозиции), дърворезба.
КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, шапка,
бутилки с вода,
подходящи дрехи.

Северна територия.

Ако поемете на югозапад от Алис Спрингс по магистралата

„Стюарт“, ще стигнете до неопитоменото сърце на Австралия — древен
гол пейзаж, изложен на вековното действие на вятъра и водата.
Монотонната гледка на обраслата в храсти земя се разнообразява от
скали, оцветени в червеникавокафяво, яркочервено и наситено

408
златисто; от пресъхнали речни корита, дооформяни от редките, но
силни дъждове; от проблясващите петна изкристализирала сол,
останала след изпарението на плитките езера. Невзрачна табела насочва
към камилската ферма във вътрешността, разположена 90 км на юг, в
Стюартс Уел. В Австралия се намират единствените в света стада диви
камили — около 15 000 животни, които са потомци на първите камили,
дошли със заселниците през XIX в.

Чеймбърс Пилар се намира в северната част на пустинята Симпсън,

на няколко часа път с кола от Алис Спрингс в югоизточна посока.
Характерното червеникаво оцветяване на пясъчника се дължи на
железния оксид.

409
 Малко по-нататък по магистралата ще видите отбивка, откъдето
може да поемете към Чеймбърс Пилар — колона от пясъчник, която се
намира на два часа път в югоизточна посока, в края на пустинята
Симпсън — и към Кингс Кениън (Царския каньон), на около 300 км от
Алис Спрингс. Не пропускайте да се насладите на панорамата, която се
открива от 100-метровата стена на каньона: лабиринт от ерозирали
куполи, наречен Изгубения град, и Райската градина — закътана
долина с непресъхващи езерца и тучна растителност.

Скални аборигенски рисунки близо до Алис Спрингс.

410
 Но нищо не може да се сравни с първия поглед към феномена
Улуру (Ейърс Рок), разположен на 460 км от Алис Спрингс.
Внушителните му очертания изплуват на хоризонта и стремително
нарастват, докато накрая се извиси като планина сред равната, обрасла с
храсти земя. Това не е планина, но очите не ви мамят, защото скалният
масив е наистина огромен — най-големият монолит от пясъчник в
света, чиито почти отвесни, набраздени стени се извисяват 348 м над
равната като тепсия земя. Първият европеец, който споменава за Ейърс
Рок, е изследователят Ърнест Джайлс през 1872 г. Година по-късно
скалата е изкачена от Уилям Гос, който я описва като „най-
удивителното природно творение, което съм виждал“, и я кръщава на
Хенри Ейърс — по онова време главен секретар, а по-късно и премиер
на колонията Южна Австралия. Днес Ейърс Рок е известна и с
аборигенското си название Улуру — име, с което местното население
нарича една от пещерите високо в скалата. В околностите на Улуру има
и доста свещени места, до които посетители обикновено не се допускат,
но служителите в парка могат да ви обяснят значението им.
През 1985 г. Ейърс Рок е върната на аборигените. Днес монолитът
се стопанисва от традиционните му собственици и Департамента за
опазване на околната среда.

411
412
Улуру, или Ейърс Рок, е свещено място за местните жители. Част от
огромната скала се намира под земята.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ЗАЛЕЗА

До края на Втората световна война само неколцина смели

пътешественици успяват да стигнат до Улуру на камили, водени от
местни търговци на добитък. През 1948 г. е прокаран асфалтиран път и
започва изграждането на Ейърс Рок Ризорт. Градът се намира на 20 км
от монолита, при входа на Националния парк Улуру-Ката Джута, и има
пряка въздушна връзка с Алис Спрингс.
Никакви фотографии или устни описания не са в състояние да
предадат чара и странната красота на Улуру. Колкото повече
приближавате скалата, толкова по-внушителна изглежда — по-висока,
по-стръмна, дори по-жива, сякаш пред очите ви се надига
праисторическо животно. Обиколката й е 9,4 км, но според учените
скалата продължава около 2500 м под земната повърхност — като
айсберг в пустинята. Всъщност тя е островна планина (инзелберг),
образувала се при движението на земната кора преди около 500 млн.
години.
Изкачването на 1,6-километровия маршрут отнема около 2 часа. В
най-стръмния участък е поставена верига, но липсва ограда. Скалата е
затворена за туристи след 8 ч. сутринта през лятото, когато
температурите надхвърлят 38°С, и при влажно или ветровито време.
През зимата понякога е много студено. Изкачването не се препоръчва
на хора със сърдечни проблеми или страх от височина. Всъщност днес
местните жители съветват туристите изобщо да не изкачват скалата.
Ако искате да се насладите на кратко, но вълнуващо преживяване,
можете да посетите специално определеното място за наблюдение на
залеза (ще ви е нужна кола). Скалата бързо променя цвета си от жълт в
оранжев, после в червен, който преминава в морав, а накрая камъкът
лумва в аленочервено, сякаш във вътрешността му гори фантастичен
огън. Шоуто на цветовете трае само няколко минути, после Улуру
покафенява и се изгубва в здрача. В редките случаи, когато вали,
монолитът добива зловещ металночерен отблясък.
„МНОГО ГЛАВИ“ В ДОЛИНАТА НА ВЕТРОВЕТЕ

413
Чудовищните голи глави на Ката Джута (Олгите) в Националния парк
Улуру-Ката Джута, разположен на запад от Улуру. Между скалните
върхове се намира призрачната Долина на ветровете.

Националният парк Улуру-Ката Джута обхваща 132 566 хектара

площ. Регионът е с изключително сух климат — около 200 мм валежи
годишно, затова растителността се състои предимно от редки храсти.
Но през лятото падат внезапни проливни дъждове, които предизвикват
истински експлозии от диви цветя. Най-красива е пустинната роза
„Стюарт“ — един от символите на Северната територия.

Редките валежи събуждат за живот казуарините (т.нар. пустинни

дъбове) край Ката Джута, западно от Улуру.

414
 На около 30 км западно от Улуру се издигат Олгите — 36
яйцевидни скални образувания, които някога са били дъно на море.
Ърнест Джайлс е кръстил най-високия връх на Олга Романова, съпруга
на немския крал Карл I Вюртемберг. Прочутият изследовател описва
скалите като „огромни розови копи сено, наклонени една към друга“.
Днес Олгите са известни с името Ката Джута, дадено им от
племето анангу, което означава „много глави“. Отдалеч се вижда, че
скалите са заслужили името си: през вековете са ерозирали в гигантски
голи куполи от гранит и базалт, споени от кал и пясък. Най-високата
„глава“, която се извисява 546 м над равнината, е почти 200 м по-висока
от Улуру. Олгите са свещено място за аборигените.
Един от най-живописните маршрути тръгва от северния паркинг.
Пътеката, дълга 6 км, преминава през Долината на ветровете и предлага
вълнуващи преживявания. Между скалите се плъзгат сенки и вятърът
свири зловещо — дори когато времето е тихо. Иначе това е същински
зелен оазис сред пустошта: долината е покрита с маргаритки, мента и
акации. Обърнете внимание на сенчестите скални пукнатини, в които
влагата от редките дъждове се запазва достатъчно дълго, за да даде
живот на смайващо разнообразие от растения. Едно от тях е
напомнящият праскова куандонг — с восъчни синьо-зелени листа и
ядливи червени плодове.
Улуру е важен кръстопът на „пътеките от Времето на сънищата“,
отбелязващи движението на митичните прадеди, които според местните
легенди придали форма на суровия пейзаж на Австралия.
ВРЕМЕТО НА СЪНИЩАТА

Австралийските аборигени вярват, че техните предци, живели

по времето на Сътворението (Времето на сънищата), са придали
форма на пейзажа. Образуването на Улуру и Ката Джута също се
свързва с духовете на предците от Времето на сънищата. Улуру е едно
от местата, където се пресичат „свещените пътеки“, по които
може да се проследи движението на прадедите, докато са ваяли
суровия релеф на австралийската земя. Днес аборигените се боят, че
светите места ще бъдат осквернени, ако на туристите се разреши
достъп до тях.

415
 ГОЛЕМИЯТ БАРИЕРЕН РИФ

Д
а се
разхож
даш из
най-
големия
в света
коралов
риф
край
северои
зточния бряг на Австралия е като да ходиш по
вода; навсякъде около теб се простира океан.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЛЕТИЩА: Кеърнс, Брисбън и множество по-малки
летища
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
по-добре избягвайте горещите дъждовни месеци от
януари до март.
По крайбрежието температурите никога не падат под
20°С.
КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем,
широкопола шапка,
фенерче, обувки, с които може да ходите по коралите.
КАКВО ДА ВКЛЮЧИТЕ В ПРОГРАМАТА:
гмуркане с шнорхел и леководолазна екипировка,
разходка с лодка със стъклено дъно, туризъм в Грейт
Кепъл
и на други острови, рафтинг.

416
Големият бариерен риф.

417
Със звездички на картата са означени най-добрите места за гмуркане.
Остров Лизард е една от най-северните точки.

Големият бариерен риф — верига от коралови рифове, опасваща

крайбрежието на Североизточна Австралия, е най-голямата коралова
система в света, с най-богатата подводна фауна и флора.
Станете рано за круиз от бреговете на Куинсланд. Зората разкрива
линия от бели вълни на хоризонта, а вие усещате как морето сменя
характера си в по-плитките води, докато приближавате кораловия
шелф. Там, където водата е най-плитка, можете да стъпите върху рифа
(без да се събувате, за да не се порежете на острите като бръснач
корали). Отвсякъде сте заобиколени с океан; ако погледнете надолу
през кристалночистата вода, ще видите калейдоскопичното
многообразие на морския живот. Коралите, напомнящи вкаменени
дървета в нюанси на прасковено, розово и бяло, приютяват огромно
множество морски обитатели, които се борят за пространство в
топлите, богати на кислород води. Ще видите морски лилии, сюнгери,
морски таралежи, актинии, асцидии, миди и риби, всички толкова ярко
оцветени, че изглеждат като нарисувани — сякаш всеки вид се опитва
да надмине останалите по блясък, за да го забележат сред множеството.

418
Край брега има 25 островни курорта; о. Хинчинбрук, сниман от Гулд, е
съхранил девственото си очарование.

419
 Остров Уитсънди, който някога е бил планина на сушата, предлага
чудесни възможности за разходка сред хълмовете.
ВАЖНА СТАТИСТИКА

Големият бариерен риф, който е на повече от 8000 години, е най-

голямото образувание от живи организми в света. Кораловият рай е
част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Той включва над
2900 рифа и 700 острова с обща дължина 2000 км, разположени от о.
Фрейзър на юг, през Тропика на Козирога, до нос Йорк и Торесовия

420
проток на север, южно от Папуа-Нова Гвинея. В южния си край рифът е
отдалечен на около 320 км от сушата, но на север е много по-близо до
брега и не е толкова фрагментиран.
Кораловите рифове са деликатни образувания, изградени от
скелети на живи организми — морските полипи. Новите поколения
полипи се прилепват към останките на своите предшественици и на
свой ред умират; рифът се изгражда постепенно, поколение след
поколение, и нараства с 2,5 см всяка година. Скелетите са бели, но
розовеещите живи полипи в горния слой на рифа му придават
специфичен розов оттенък.
Кораловите полипи са капризни създания и не виреят във вода с
температура много под 20°С, което обяснява защо Големият бариерен
риф е ограничен в пространството между о. Фрейзър на юг и мътните
води на естуара на р. Флай в Папуа, където е северната му граница.
Корали не виреят и на дълбочина повече от 30 м, защото се нуждаят от
слънчева светлина.
Самите корали представляват гъста подводна джунгла, преливаща
от форми и цветове, в която специалистите различават около 400 вида.
В края на пролетта, няколко нощи след пълнолуние, близо до о. Орфей
различни видове коралови полипи хвърлят хайвера си едновременно. В
кристалночистите води се развихря подводна снежна буря, когато
несметно количество сперматозоиди, а по-късно и оплодени яйца, се
изстрелват нагоре в бяла експлозия.
ЕКОЛОГИЯ В РАВНОВЕСИЕ

421
 През лятото морските костенурки излизат на брега, за да снесат
яйцата си в пясъка. Малките се излюпват 4–8 седмици по-късно и
отчаяно се опитват да достигнат морето, преди да станат жертва
на хищниците.

Големият бариерен риф се населява от около 1500 вида риби и

4000 вида мекотели. Най-популярните му обитатели са морската крава,
свързвана с мита за сирените, зелените морски костенурки и гърбатите
китове, които всяка зима мигрират на север от Антарктика. Има и не
толкова миролюбиви обитатели; в по-топлите месеци (от ноември до
април) в северната част на рифа се спотайват смъртоносни медузи,
които трудно може да различите, затова, преди да плувате, се
консултирайте с местните жители. Остров Грейт Кепъл обикновено е
добър за плуване през цялата година, но все пак питайте.
Соленоводните крокодили също представляват опасност, ала по-големи
проблеми създават рибите скорпиони с отровни шипове и каменната
риба — най-отровната в света, която лежи на дъното и изглежда досущ
като камък. Морските змии също може да са проблем, но не и акулите,
колкото и странно да звучи.

Херън — един от многобройните коралови острови, образуващи

Големия бариерен риф — е истински рай за птиците.

Въпреки че районът прелива от живот, екологичното му

равновесие е много деликатно. Преди няколко години морските звезди
„Трънен венец“ изглеждаха сериозна заплаха за рифа, но днес плашат
само туристите. Основното правило е: гледайте, но не пипайте!

422
 Можете да разгледате рифа през стъкленото дъно на лодката или с
шнорхел и очила, а също и като се запишете на курс за леководолази,
защото тук ще откриете не само най-прекрасните подводни гледки в
света, но и най-евтиното обучение, провеждано направо „на рифа“.

423
424
Гмуркачите понякога попадат на гигантски миди с дължина над 90 см
и тегло до 200 кг. През размножителния период мидата изхвърля над
милиард яйца.

Гмуркането е разрешено в заливите, както и на повечето острови

в кораловия риф, свързани със сушата чрез бързи катамарани или
хеликоптер. Трите бази на сушата са Еърли Бийч, Таунсвил и Кеърнс.
При Кеърнс — град с население от 68 000 души, рифът е само на
няколко километра от брега. По-спокойна алтернатива е о. Грейт Кепъл,
в южния край на рифа.

Крайбрежните води на град Голд Коуст се смятат за най-доброто

място за сърф в Австралия. Отвъд предградието Сърфърс Парадайз
има влажна субтропична гора.
ОТНОВО НА ТВЪРДА ЗЕМЯ

425
 Грейт Кепъл е континентален остров, остатък от планина,
потънала преди хиляди години след повишаване на морското ниво. Тук,
както и на островите Уитсънди, може да си отдъхнете от морското
изобилие, да се разходите сред пустите, обрасли в шубраци хълмове.
Друга възможност е да навлезете във вътрешността на континента през
крайбрежния район с плантации от захарна тръстика и да посетите
някои от 211-те национални парка на Куинсланд, където можете да
разгледате великолепните скални рисунки на аборигените.
Реките Тъли и Северен Джонстън в планините между Кеърнс и
Таунсвил са чудесни за рафтинг.
Река Тъли, укротена след построяването на язовира с
водноелектрическа централа, преминава през живописен каньон, днес
национален парк. Каньонът пресича покрито с тропическа гора плато и
предлага прекрасни възможности за еднодневна екскурзия.
Панорамен маршрут с дължина 30 км свързва Кеърнс и Куранда.
Пътят, построен през 1888 г., включва дузина мостове и тунели през
планината. Железопътната линия минава през клисурата Барън, чийто
водопад изглежда най-впечатляващ след дъждовния сезон, и стига до
градчето Куранда, популярен курорт. Тук можете да посетите
Ноктариума, за да разгледате нощните животни на Австралия, или да се
отправите на поход в тропическите гори.

426
 КРЕЙДЪЛ МАУНТИН, ТАСМАНИЯ

Живописните върхове, дълбоките клисури,

изумруденозелените езера и просторните равнини
превръщат Националния парк Крейдъл Маунтин-
Лейк Сейнт Клеър в един от най-красивите
туристически обекти в света.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЛЕТИЩА: Бърни, Девънпорт, Куинстаун, Лонсестън,
Хобарт
ТРАНСПОРТ: до парка и пътеката Овърланд се стига
с редовни
автобуси от Лонсестън (на север) и Хобарт (на юг).
РАЗСТОЯНИЕ: пътеката Овърланд е дълга 85 км и се
изминава
за 5–7 дни — в зависимост от скоростта на движение,
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
ноември-април, когато времето е предсказуемо.
Март и април са най-подходящи за туризъм.
ПРОПУСКИ: варират от еднодневни до двумесечни,
валидни за всички национални паркове в Тасмания.

427
 Служителите проверяват пропуските;
нарушителите се глобяват на място.
През натоварения сезон (ноември-април) туристите
могат да си запазят пропуск на www.overlandtrack.
com. au
СПЕЦИАЛНА ЕКИПИРОВКА:
подгответе се за екстремни климатични условия;
носете постелка за спане и добър спален чувал за
всички
сезони; подходящи туристически обувки.
НАСТАНЯВАНЕ И СНАБДЯВАНЕ С ХРАНА:
хижи из целия парк; къмпинги и бунгала в началото и
края
на всеки маршрут. Добре е да имате палатка, защото
хижите
често са пълни. Носете си примус. Храната е в
ограничено количество
и свършва бързо.

428
 Тасмания

„Мястото е великолепно и трябва да се превърне в национален

парк за вечни времена. Всички трябва да научат за него и да дойдат да
му се насладят“, твърди Густав Вайндорфер, австралийски учен
емигрант, който се влюбва в Крейдъл Маунтин още при първата си
среща с планината през 1910 г. Простите му, но пламенни думи са израз
на вдъхновението, което ръководи всички негови действия, довели до
запазването на околната природа, включително връх Оса — най-
високия в Тасмания (1617 м), и езерото Сейнт Клеър. Днес
Националният парк Сейнт Клеър е в Списъка на световното природно
наследство на ЮНЕСКО.
Тасмания — най-южният и единствен островен австралийски щат,
притежава изключително богата природа. Островът има значително по-
хладен, по-влажен и по-ветровит климат от повечето райони на

429
Австралия. Южните и югозападните му брегове са опасани с високи
остри зъбери, които гледат към не чак толкова далечната Антарктида, а
отвъд тях се простират открити хълмисти пространства в продължение
на километри.

Гигантската ксанторея (австралийско тревно дърво) е част от

субтропичния пейзаж в северните области на Тасмания.

Една от най-големите забележителности на острова е

Националният парк Крейдъл Маунтин-Лейк Сейнт Клеър, чиито урви с
назъбени върхове, ледникови долини и езера, обитавани от
разнообразна фауна и флора, обхващат 131 921 хектара площ.

430
 Тънкият слой почва и храстовидната растителност, както и
разпръснатите скални отломки, са свидетелство за бързото оттегляне на
глетчерите в края на последната ледникова епоха. През пролетта и
началото на лятото паркът е покрит с пъстър килим от диви цветя, а
есенното великолепие се дължи до голяма степен на южния бук
тенгълфут (нотофагус), чиито листа са обагрени от яркозелено до
златисто и червено. Паркът се радва на голяма популярност: в пиковия
сезон по пътеките му преминават над 100 души дневно, но въпреки
това уникалната природа изглежда почти непокътната.
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ

В района има доста еднодневни маршрути, но най-много туристи

привлича 85-километровата пътека Овърланд — от Крейдъл Маунтин
до залива Синтия, в подножието на езерото Сейнт Клеър. По пътеката
може да се движите и в двете посоки, но повечето туристи предпочитат
да поемат от север на юг, като потеглят от началния пункт в Крейдъл
Маунтин и завършат при Дъруент Бридж. Пътеката може да се извърви
с нормален ход за 5–7 дни, но за подробното разглеждане на района,
включващо изкачване на връх Оса, е необходимо да отделите до 10 дни.
Трябва да впишете часа на тръгване и предполагаемото време на
завръщането ви в дневника на хижата „Валдхайм Шале“. Освен това е
нужно да се регистрирате в службата за охрана и да уведомите
семейството или приятелите си за своето местонахождение, за да могат
да ви издирят, ако се случи нещо непредвидено.

431
 Гъсти храсти ограждат най-дълбокото австралийско езеро Сейнт
Клеър, чиито тъмносини води се виждат в далечината.

Най-доброто време за туризъм е от ноември до април, макар че

опитните туристи минават по пътеката и през зимата, за да се насладят
на обвитата в снежна пелена пустош и на побелелите върхове на фона
на наситеносиньо небе. Но дори и през лятото времето е
непредсказуемо — изливат се внезапни поройни дъждове или е
прекалено мъгливо. Пътеката е добре маркирана по цялата дължина;
можете да нощувате в някоя от шестте хижи или трите заслона по
маршрута. Добре е да тръгнете рано, за да пристигнете навреме;
хижите често са препълнени, тъй като за тях не се изисква
предварителна резервация. Най-лесният начин да изминете маршрута
„Овърланд“ е на етапи от 5–6 часа, като си оставите време да разгледате
и обекти, включени в други маршрути.

432
 Акропола — най-атрактивната гледка по пътеката Овърланд.

Препоръчваме ви и една друга туристическа пътека, която тръгва

от селището в Крейдъл Вали — долина, осеяна с красиви евкалипти.
Маршрутът е дълъг около 13 км и се изминава за 5–6 часа спокоен ход;
краен пункт са хижите в Уотърфол Вали. При ясно време от Марионс
Лукаут се вижда отражението на Крейдъл Маунтин върху гладката
повърхност на езерото. Непосредствено след Кичън Хът е началото на
маркираната пътека до върха на Крейдъл Маунтин. Скалистата стръмна
пътека се изминава за един час в едната посока. Панорамата, която се
разкрива от върха, е наистина великолепна. Върху бронзова табелка са
отбелязани данни за околните върхове. Легес Тор (1572 м) е най-
високият връх на Бен Ломънд и вторият по височина връх в Тасмания,
намира се на около 160 км на изток. Ако се отклоните от маршрута
„Овърланд“, ще имате възможност да разгледате няколко красиви
водопада.

433
Един от многобройните красиви водопади в региона, сниман в
необичаен ракурс.

434
 От Уотърфол Вали до езерото Уиндърмиър има още 13 км.
Пътеката минава по стръмен рид, откъдето се откриват прекрасни
гледки в ясно време, продължава през гориста хълмиста местност,
напомняща шотландските планини, и излиза на бреговете на ез.
Уиндърмиър. Там има модерна хижа, където могат да пренощуват 28
души. В края на първия ден обикновено всички обсъждат любимата
тема на туриста — храната.
Маркираната пътека продължава през евкалиптови гори и
мочурливи равнини, обрасли в блатна трева, и достига залива Синтия
на езерото Сейнт Клеър. За по-малко енергичните туристи има
алтернативни еднодневни маршрути от Крейдъл Вали. Поискайте
информация в Туристическия център кой от тях е най-подходящ за
сезона. Шесткилометровата обиколка на езерото Дъв отнема два часа и
предлага великолепни гледки.

435
От ез. Дъв тръгват много пътеки, но най-приятна е двучасовата
обиколка на езерото.

436
 СЕВЕРНИЯТ ОСТРОВ, НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Е
зерото
Таупо и
Вулкан
ът
Тонгар
иро,
свещен
и за
маорит
е, са
част
от световното наследство на ЮНЕСКО.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ВАЛУТА: новозеландски долар
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
най-интензивният сезон е
декември-януари. За да избегнете тълпите, изберете
периода от октомври
до Коледа или февруари-април. За ски и други зимни
спортове най-доброто
време е юли-август. Риболовният сезон трае от
октомври до юни, но се
изисква разрешително; някои реки са забранени за
риболов, когато рибата
хвърля хайвера си.
КЛИМАТ: субтропичен през цялата година, като
температурите рядко са
по-ниски от 20°С и по-високи от 28°С. Дъждове валят
целогодишно.

437
 КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем,
слънчеви очила,
шапка за слънце, пуловер за хладните вечери,
непромокаемо облекло.
ХРАНА И НАПИТКИ: пъстървата от ез. Таупо е
вкусна и се предлага
навсякъде. Опитайте и единствените в света скариди,
отгледани
в геотермална ферма.
КАКВО ДА КУПИТЕ: маорски занаятчийски
изделия и текстил.
НАСТАНЯВАНЕ: разполагате с богат избор — от
туристически
пансиони до суперлуксозни хотели. Препоръчително е
да направите
предварителна резервация за активния сезон.
ЛЕТИЩА: най-близкото международно летище е
Окланд.
До летището на Таупо има въздушни совалки от
Окланд и Уелингтън.
ВИЗИ: гражданите на почти всички европейски
държави,
САЩ, Канада и повечето страни от Югоизточна Азия
не се нуждаят
от визи при престой до 90 дни. На туристите от
Великобритания
автоматично се издава шестмесечно разрешение, а
австралийците
могат да пребивават неограничено време.

438
 Нова Зеландия, Северен остров.

За маорите езерото Таупо и Националният парк Тонгариро в

сърцето на новозеландския Северен остров са царството на Руаумоко,
бог на земетресенията и вулканите. Регионът има свещено значение за
маорите, а Националният парк Тонгариро е единият от двата под
егидата на ЮНЕСКО, които принадлежат едновременно и към
културното, и към природното световно наследство.

439
 Северният остров на Нова Зеландия е един от най-активните
геотермални райони в света, изобилстващ от горещи извори, гейзери и
бълбукащи кални езерца.

Това все още тлеещо вулканично плато е богато на горещи извори,

бълбукащи кални езерца и изригващи гейзери. Пейзажът е безкрайно
разнообразен: неспокойната земя в геотермалните райони се редува с
реки и езера, разположени сред гъсти гори. Нищо чудно, че паркът
привлича туристи, които не обичат да следват отъпканите пътеки.
ЕЗЕРОТО ТАУПО

Най-голямото езеро в Нова Зеландия е разположено в кратера на

супервулкан, изригнал за последен път през 181 г. сл.Хр., изхвърляйки
огромен стълб от магма и газове с височина 50 км. Експлозията
разтърсила целия древен свят; римските и китайските хронисти
съобщават за събитието, описвайки апокалиптичното червено сияние на
небето. Под тънката земна кора геотермалната активност продължава и

440
днес — свидетелство за това са изригващите гейзери и бълбукащите
горещи извори, които стоплят водите на спокойното езеро.
Тихите езерни води, над които се очертават силуетите на древни
вулкани, са идилично място за риболов, туризъм, плуване, разходки с
лодка и безброй други занимания сред природата. Езерото е огромно,
почти достига размерите на Сингапур, и се захранва от над 40 реки, в
които ловът на пъстърва е незабравимо преживяване. Кафявата
пъстърва е внесена през XIX в. и днес е в изобилие; същото се отнася и
за внесената по-късно дъгова пъстърва. Езерото и реките гъмжат от
охранена риба и местните туроператори са готови да се обзаложат, че
няма да си тръгнете без улов.
Таупо обаче не предлага само спокойствие и тишина; тези, които
търсят по-силни преживявания, ще открият прекрасни възможности за
скокове с парашут от самолет, бънджи скокове, рафтинг и други
екстремни спортове. В Таупо — приятен град, разположен на
североизточния бряг на езерото, горещите избори са се превърнали в
луксозни спа центрове и салони за красота. В малкия и тих Токаану
дъсчени пътечки опасват термалния парк, в които парата съска от
отвори в скалите, а калните езерца бълбукат неспокойно. Тук има и
богати на минерали горещи извори, чието лечебно въздействие е
познато отдавна на маорите.
В Уайракей — копие на маорско село в Таупо, коренните жители
запознават посетителите с богатото си културно наследство.
Оригиналните кварцови тераси на Уайракей — стъпаловидни
образувания в преливащи нюанси на синьо, розово и бяло — са били
разрушени от земетресението през 1886 г., но впоследствие са били
изсечени отново. Дъсчените пътеки, които минават по терасите, водят
към горещи езерца и изригващи гейзери. Това е добро място за
запознаване с автентичната новозеландска кухня ханги\ при нея ястията
се приготвят в покрита с кърпа кошница, която се поставя над парата.
Традиционната технология все още се използва по време на празници.
Сравнително доскоро маорският език е бил застрашен от
изчезване, а древните маорски традиции са тънели в забрава. Но днес
маорската култура преживява истински ренесанс и огромните скални
рисунки в залива Майн подхранват гордостта на маорите. Рисунките
изобразяват великия маорски праотец Нгатороиранги и са изсечени от
Матахи Уакатака-Брайтуел през 80-те години на XX в. Най-

441
посещаваната природна забележителност е буйният водопад Хука.
Водите на р. Уайкато се провират през тесен пролом в скалите и падат с
оглушителен рев от стръмната урва.
НАЦИОНАЛЕН ПАРК ТОНГАРИРО

Националният парк Тонгариро се намира на юг от ез. Таупо. В

сърцето на парка са разположени три могъщи вулкана: Тонгариро (1968
м), Руапеху (2797 м) и Нгаурухое (2290 м) — всички са many (свещени)
за маорите. Местните жители вярват, че планините около ез. Таупо
някога са били богове и сурови воини. От седемте планини само
Пиханга била жена и останалите водели люти битки за благоволението
й. В една съдбовна нощ цялата земя се разтресла от яростна битка, но
на сутринта Тонгариро се изправил до Пиханга като победител и се
превърнал във върховен вожд. Две от планините — Путауаки и
Таранаки — поели на север и на юг, а Таухара останал да тлее на
северния бряг на езерото. Таранаки плакал толкова горчиво, че сълзите
му образували голямата река Уангануи. Нгаурухое и Руапеху застанали
до своя нов водач и създали свещената триада на народа на маорите.

Разнообразният и зрелищен ландшафт на Нова Зеландия я прави

мечтана туристическа дестинация.

442
 Националният парк Тонгариро — първият в Нова Зеландия, е
основан през 1887 г., когато маорските вождове, обезпокоени от
нашествието на европейски заселници, дарили земята на
правителството. „Скитането“, както местните жители наричат туризма,
е основно занимание в парка. Тонгариро Кросинг, който пресича
легендарната планина, с право се смята за най-добрия еднодневен
маршрут в Нова Зеландия. Той преминава из изпъстрени с цветя
алпийски поляни, покрай странни образувания от лава и лазурни езера
и предлага невероятни гледки към увенчани с пухкави облачета
кратери. През зимата има по-малко катерачи и е възможно пътеката да е
затворена поради лошо време.

Страховитият връх Нгаурухое, станал известен като Ородруин от

филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“.

Това е само един от многобройните маршрути в парка, създадени

за хора с различни физически възможности. Връх Руапеху е най-
достъпният, защото седалковият лифт улеснява изкачването му. От

443
станцията на лифта следва 90-минутно пътуване до върха, където се
намира дълбокото и с висока киселинност кратерно езеро, свещено за
маорите. Руапеху е най-активният от тройката вулкани; последните му
изригвания са през 1995-а и 1998 г. Южната му страна е обрасла в стари
гори, в планината се намират и две от най-големите ски писти в Нова
Зеландия — при Уакапапа и Туроа. Нгаурухое, с мрачните си, почти
черни склонове, се оказва подходящ за ролята на Ородруин във
филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“. Разходката с
екскурзовод из местата, където е бил сниман филмът, е доста
популярно занимание, наред с рафтинга, лова, риболова, ездата и
панорамните полети.

Според маорската легенда, Северният остров е уловен в морето от

легендарния герой полубог Мауи.

Туристическият център в Националния парк Тонгариро е

разположен край главния вход и осигурява богата информация. Отворен
е от 8 до 18 ч. в периода от октомври до март и от 8 до 17 ч. в месеците
от април до септември.

444
Мощните гейзери на Северния остров бълват страховити облаци от
пара.

445
КУИНСТАУН — СТОЛИЦАТА НА ПРИКЛЮЧЕНИЯТА

К
уинста
ун
предла
га
неповт
оримо
прежи
вяване,
съчета
вайки
природни чудеса, екстремни спортове и
космополитна атмосфера.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КАК ДА СТИГНЕТЕ: по въздух от Окланд,
Крайстчърч
и местни свързващи полети: с автобус от Крайстчърч,
Дънидин и
Инвъркаргил.
ВАЛУТА: новозеландски долар.
Обменът е безпроблемен.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
ноември-април, когато валежите са по-слаби.
Внезапните бури са често явление през цялата година.
През зимата може да има обилен сняг. Температурите
зависят от надморската височина. Най-добре
избягвайте
новозеландския ваканционен период (декември-
януари).
НАСТАНЯВАНЕ: в Куинстаун има много хотели,

446
 но в активния сезон са пълни — направете
резервация.
КАКВО ДА НОСИТЕ: слънчеви очила и
слънцезащитен крем
(озоновата дупка над Нова Зеландия се разширява),
дъждобран и пуловер, както и топло облекло през
зимата.

Куинстаун.

Не е задължително да сте спортна натура, за да оцените

достойнствата на Куинстаун. Районът, прочут като родина на бънджи
скоковете и неустоимо привлекателен за екстремните скиори, предлага
забележителна комбинация от природни дадености и удобства за
туристите. Разположен между езеро и планинска верига, носеща
напълно оправдано името The Remarkable Mountains (Забележителните
планини), той е изключително подходящ за сцена на екстремни
преживявания. До Куинстаун се стига лесно, въпреки дълбоко
разчленения релеф. На запад е влажното, обрасло в гъсти гори
крайбрежие, със стръмно спускащи се към морето скали; на юг се
простират мочурища. Но Куинстаун е рай, защото се намира в зона на
дъждовна сянка, защитена от силни дъждове, и е близо до мястото,
където са регистрирани най-много слънчеви дни в годината.

447
Живописната природа, използвана като декор във филмовата трилогия
„Властелинът на пръстените“, привлича хиляди почитатели на
филмовата сага, жадуващи да видят на живо невероятните места.
Постоянните жители на Куинстаун са едва около 9500 души, но в града
цари космополитна атмосфера. Местата за хранене са
интернационални — от пицарии до японски чайни; в ресторантите се
предлага и изключително разнообразие от новозеландски морски
дарове: стриди от Блъф, миди от Нелсън, омари и херинга от Южния
остров, доставяни ежедневно от океана, който се намира на по-малко
от 160 км от града.
Старо маорско селище, Куинстаун бил изоставен след появата на
първите западни заселници през 50-те години на XIX в. През 1862 г.
двама стригачи на овце открили злато край бреговете на р. Шотовър и
само за няколко години Куинстаун се превърнал в класически град на
златотърсачи. Появили се улици и внушителни сгради, обитавани от
хиляди хора, които се стичали тук да търсят или харчат състояния. Но
златната треска отшумяла и в началото на XX в. Куинстаун заприличал
на сянка на самия себе си — призрачен град с няколкостотин души
население.
ЕСТЕСТВЕНИ ПРЕДИМСТВА

Част от новозеландските Южни Алпи, планините Римаркъбълс и

Еър (Такарахака) са млади според геоложките стандарти и това
обяснява високите до 3000 м върхове и мощта, с която реките са
прорязали клисурите. Но не е нужно да сте бънджи скачач или
делтапланерист, да летите с балон или с безмоторен самолет (макар че
тук може да си позволите всичко това), за да оцените невероятната
красота на планините, езерата и реките. Предлагат се круизи из ез.
Уакатипу — второто по големина езеро на Южния остров, което се вие
между планинските хребети в продължение на 80 км. Разходете се със
стария параход, който някога е бил основно средство за транспорт и
комуникация в района. Можете да се изкачите на Куинстаун Хил (висок
900 м) пеш или с кабинковия лифт. За любителите на зимните спортове
градът е най-красив през зимата, когато местните жители ходят на
работа със ски, а животът après-ski (букв. „след ски“) предлага
невероятно разнообразие. Върховете представляват покрити със сняг
голи скали, а растителността е в ниското, за разлика от гористите писти

448
в Европа. Есента превръща планинските хълмове, покрити с букови
гори, в красива мозайка от златисто и червеникавокафяво; това е
времето за пешеходен туризъм по пътеките около Ароутаун, съхранил
атмосферата от времената на златната треска. Дърветата и цветята
заслужават специално внимание: новозеландската флора се е разбила в
изолация и над 75% от растенията са ендемити. Птиците също са
различни: папагалът кеа е един от най-прочутите обитатели на тези
места. Невзрачната му окраска в маслиненозелено и сиво-кафяво, с
червено под крилата, се компенсира с нахалство. Може да го
наблюдавате как се забавлява, докато се плъзга по ламаринените
покриви. Кеа има славата на пакостник — едно от любимите му
занимания е да краде чистачките на автомобилите.

449
 Мостът Кауарау край Франктън, притегателен център за
любителите на бънджи. Можете да скачате или да наблюдавате от
специална платформа как го правят другите.

450
451
 С моторна лодка по бързеите на река Шотовър.
ВЪЛНУВАЩИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Полетът с парапланер предлага уникална възможност да разгледате

планините Римаркъбълс.

Лятото е времето, когато трябва да поемете по реките. Не

забравяйте, че тук е мястото на първите бънджи скокове и първия
воден джет. Тръбопровод, построен на мястото на някогашно
съоръжение за промиване на златна руда, е едно от най-атрактивните
места за бънджи скокове в света. Височината е 102 м, а скочилите
получават тениска за спомен. От висящия мост Кауарау, на 6 км от
града, можете да наблюдавате бънджи скокове с падане от 43 м. Може
също да се впуснете в шеметно пътуване с моторна лодка из буйните
реки Шотовър и Кауарау през бързеи, надвиснали скали и
умопомрачителни забои в стръмни каньони. Предлага ви се
възможност да избирате между класическия рафтинг и местния
вариант с речни шейни. Реките се степенуват по скала от 1 до 6; шеста
степен означава, че участъкът е непроходим; маршрутите в каньона на
Шотовър се оценяват между 3-а и 5-а степен.
Планинското колоездене изисква сериозна подготовка, но
разполагате с вариант, в който можете да изнесете велосипеда си с
автомобилен превоз до най-високата точка, откъдето да се спуснете.
Достъпът до туристическите пътеки е неограничен. Най-интересен е

452
тридневният маршрут до Милфорд Саунд по 39-километровото трасе
Рутбърн Трак, с туристически пансиони по пътя.

453
454
 Красивото езеро Уакатипу, второ по големина на Южния остров
(след Те Анау) и трето в Нова Зеландия.

Включете в програмата си разходка с кораб из езеро Уакатипу.

ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА

Кратък полет от малкото летище на Куинстаун ще ви отведе до

Милфорд Саунд на западното крайбрежие — „осмото чудо на света“,
както го нарича английският писател Ръдиард Киплинг (1865–1936 г.).
Дължината на бреговата му ивица е само 15 км, но е много живописна.
Милфорд Саунд е фиорд, заобиколен от високи до 1200 м, почти
отвесни скали и дантела от гигантски водопади, които се спускат към
морето. Разходка с някое от многобройните корабчета, които сноват из
залива, ще ви позволи да разгледате водопада Боуен и връх Митра,
висок 1694 м, който се издига като пирамида над морето. На брега
можете да избирате между варианта да прекарате нощта в Милфорд
Саунд (възможностите са ограничени) или да поемете по 120-
километровия маршрут на юг — към езерото Те Анау, затворено в
пръстен от красиви планини.

455
 ТИХИ ОКЕАН

Земята принадлежи на всеки, който спре за миг и се огледа, преди да

продължи по пътя си. Колет (1873–1954 г.), френска писателка.

456
 ХАВАЙСКИ КОНТРАСТИ

Р
одени
от
вулкани
и
изваяни
от
ветров
ете и
океана,
Хавайс
ките острови са един от най-колоритните и
красиви архипелази в Тихия океан.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КЛИМАТ: топъл през цялата година,
обикновено под 30°С. В планините валят
обилни дъждове от декември до февруари,
но в другите части времето остава сухо.
ТУРИСТИЧЕСКИ СЕЗОНИ: най-добре
избягвайте периода декември-март.
СЕЗОН ЗА СЪРФ: октомври-април
ВАЖНИ ХАВАЙСКИ ДУМИ: алоха (любов,
поздрав);
хула (танц); лей (гирлянд от цветя);
мана (духовна сила);
му‘уму‘у (дълга свободна дреха);
таро (кореноплодно ядивно растение);
цунами (приливна вълна).
ХРАНА И НАПИТКИ: предимно американска
кухня с ориенталско влияние. Едно от типичните

457
 хавайски блюда е пиле луау,
задушени късчета пилешко с кокосово
мляко и бланширани млади листа таро.
Ананасът също е популярна храна.

Хавай.

Хавайските острови означават различни неща за различните

посетители: забавления, райска природа, геоложко чудо, екзотична
смесица от различни култури. „Алоха — казва пилотът, щом самолетът
кацне, и веднага преминава на английски: — Добре дошли на
Хавайските острови!“ Хаваите са земя на крайности: връх Уайалеале на
о. Кауай е най-влажното място в света (с валежи от 1143 см), а
пустинята Кау на о. Хавай — едно от най-сухите. Като цяло обаче
архипелагът има приятен климат, който се дължи на постоянно
духащите пасати, които поддържат температурите умерени. На Хаваите
няма лош сезон, което обяснява защо дестинацията остава популярна
през цялата година. Туризмът носи 20 млрд. долара приход годишно.
Остров Оаху, където се намира Хонолулу — столицата на щата, е
отдалечен на 3860 км от американския бряг. Градът е разположен в
долината, която придава на острова уникалната форма на пеперуда. Тук
може да се насладите на невероятен отдих, без да напускате Уайкики,
курорта на столицата, с неговия трикилометров плаж, небостъргачи и

458
нощен живот. Районът на старото пристанище е превърнат в
привлекателна крайбрежна зона с търговски центрове, ресторанти и
улични атракции. Но Хонолулу предлага много повече от това; той е
жива история. В центъра на града се издига статуята на крал
Камехамеха (произнася се Камеамеа), обединил Хавайския архипелаг
през 1795 г. Срещу нея се намира дворецът Лолани, седалище на
кралете до 1893 г., когато е свален последният крал, пет години преди
САЩ да анексират кралството. (Хавай става 50-ият американски щат
през 1959 г.) Историческите забележителности се намират сред
модерни сгради и булеварди, изпълнени с хора от различни раси и
националности — многообразие, което превръща Хонолулу в един от
най-космополитните американски градове.

Дълбоко врязаните в сушата заливи и зелените долини на о. Кауай

приличат на филмов декор; на снимката се вижда екзотичната
долина на изчезналото племе хонопу.

459
Уайкики Бийч — крайбрежната ивица на Хонолулу, е най-оживената и
най-скъпата зона на Хавайския архипелаг.
ЗЕМЯ НА КРАЙНОСТИ

Ако пътувате със самолет, пред вас ще се открие панорамна

гледка към архипелага, включващ над 100 острова, пръснати на
разстояние 640 км. Осем от тях се открояват сред множеството. На
запад (на о. Оаху) се намира Пърл Харбър — американска
военноморска база, построена през 1908 г., в която и днес се съхраняват
20 ядрени подводници. Пърл Харбър се сдобива с трагична слава на 7
декември 1941 г., когато японците нанасят изненадващ удар на
американския флот и въвличат САЩ във Втората световна война —
събития, за които напомня мемориалът на върха на полупотопения боен
кораб „Аризона“.

460
 Невероятните вълни в залива Уаймеа, на северния бряг на о. Оаху, са
му донесли славата на едно от най-подходящите — и най-опасни —
места за сърф в света.

Гигантски вълни, високи до 9 м, се разбиват в залива Уаймеа на

северния бряг на о. Оаху — най-доброто, а според мнозина и най-
опасното място за сърф в света. В Уаймеа има и исторически
забележителности. Сред тях е хейау — древно каменно светилище, в
което някога били принасяни човешки жертви и където през далечната
1792 г. страховити татуирани воини убили и изяли трима членове на
британска експедиция.

461
 Водопадът в каньона Уаймеа се намира на територията на щатски
парк, който обхваща целия западен бряг на о. Кауай.

Остров Хавай — наричан Големият остров, дал името на щата,

предлага възможност да се запознаете с произхода на архипелага.
Веригата дължи съществуването си на гореща точка в земната кора,
която бълвала лава и образувала нова земя на дъното на Тихия океан.
Под влияние на движенията в земната мантия, пораждащи
континенталния дрейф, тази твърда основа постепенно се измествала
на северозапад. Новообразуваният остров веднага се откъсвал от
вулканичния си източник и освобождавал място за следващия. Този
процес продължил 70 млн. години. Угасналите вулкани са образували
островна верига с дължина 4800 км, която стига на запад почти до

462
североизточното крайбрежие на Азия. На Хаваите има пет действащи
вулкана: три са на о. Хавай, който е само на 6 млн. години, а един е под
водата близо до брега. В противовес на тълпите в Хонолулу, Големият
остров е див и слабо населен — 130 000 души на 10 000 кв. км. Ще
забележите контраста, докато пътувате по неприветливия Седъл Роуд от
Хило към угасналия вулкан Мауна Кеа, изкачвайки се през обвитите в
мъгли червеникавокафяви вулканични скали към обсерваторията на
върха.
На юг, в Националния парк Хавайски вулкани, ви очаква още
един контраст. Кратерът на активния вулкан Килауеа застъпва източния
склон на много по-големия Мауна Лоа, който достига 4103 м. и е най-
големият действащ вулкан в света. Килауеа не изригва; от него се стича
разтопена скална маса, която пълзи бавно към океана. Тук пътищата и
пътеките прекосяват лунни пейзажи от вълнообразни полета,
образувани от застинали потоци лава. Достъпът се регулира, но на
посетителите се разрешава да се доближат до горещата, подобна на
тесто лава, която хавайците наричат a’a.
Големият остров има и по-нова история. Край западния му бряг е
разположен заливът Кеалакекуа, където капитан Джеймс Кук намерил
смъртта си през 1779 г. Завръщайки се на островите след изтощително
плаване по северозападното американско крайбрежие, той бил
посрещнат с почести. Както впоследствие се оказва, с прекалени
почести. Когато бурята изтласкала кораба му обратно в залива,
хавайците станали враждебни. Откраднали една лодка и в последвалото
спречкване Кук загубил самообладание и стрелял. Хавайците го убили,
както и четирима моряци. Лобното му място е отбелязано с 9-метров
обелиск, издигнат през 1884 г., но само най-запалените туристи могат
да го видят отблизо. Има път до Кеалакекуа, но за да стигнете до брега,
където се намира мемориалът, трябва да извървите четиричасов
обиколен маршрут до 150-метровите скали, дали името на залива:
Пътека на боговете. Носете си достатъчно вода за пиене.

463
Субтропична растителност и стръмни скали ограждат залива
Уайпио на о. Хаваи.

464
Сребърният меч колонизира новата вулканична скала, изхвърлена от
вулкана Халеакала на о. Мауи.

465
 ЗАВРЪЩАНЕ В ПЪРЛ ХАРБЪР

Макар че достъпът до голяма част от базата е забранен,

бойният кораб „Аризона“ продължава да лежи на мястото, където е
потопен, като паметник на 900-те мъже, намерили смъртта си на
него. Някога атаката на Пърл Харбър се е смятала за позорно деяние;
днес, отчасти и заради многобройните японски туристи, тя се
представя като блестящо проведена военна операция.
Във фаталната неделна утрин голямото пристанище изглежда
съвсем спокойно: в него се намират над 100 крайцера, както и седем
от осемте линейни кораба със спусната котва (осмият е на сух док
извън пристанището). Нападението причинява големи поражения:
унищожени са четири бойни кораба и 188 самолета, убити са 2400
души. Ударът изглежда блестящ, но според историците нападението
не е толкова разрушително — повечето от съоръженията в дока и
запасите от гориво остават непокътнати, два от самолетоносачите
се намират на безопасно разстояние в морето. Освен това по-
голямата част от щетите са възстановими — шест от осемте
военни кораба по-късно участват във войната. Нападението обаче
превръща САЩ от нация, опитваща се да запази неутралитет, в
непримирим противник. Пърл Харбър обединява американците, както
никога в дотогавашната история. Още на следващия ден президентът
Рузвелт обявява война на Япония; в речта си пред Конгреса той нарича
7 декември „дата, белязана от позора“. Същия ден и Великобритания
обявява война на Япония.

466
РАЗХОДКА ИЗ ГАЛАПАГОСКИТЕ ОСТРОВИ

Н
е
палмит
е и
плажов
ете
привлич
ат
посети
телите
на
Галапагоските острови, а уникалната
възможност да наблюдават отблизо видовете,
вдъхновили Дарвиновата теория за еволюцията.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
ЕКИПИРОВКА: подходящи обувки, фенерче.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО: слънцезащитен крем,
широкопола шапка, леко непромокаемо яке.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
през цялата година, но месеците май и юни са
с най-благоприятен климат; освен това ще
изпреварите
летните тълпи.
ВАЛУТА: американски долар.
Носете дребни банкноти.
ЛЕТИЩА НА КОНТИНЕНТА: Кито, Гуаякил
НАСТАНЯВАНЕ: легловата база е ограничена и
не е евтино, затова направете резервация.
ХРАНА И НАПИТКИ: избягвайте небелени
плодове и салати, както и водата.

467
 Националното ястие на Еквадор е печено
морско свинче, полято с добра местна бира.

Галапагоските острови

Островите Галапагос на пръв поглед са доста грозни, дори

странно изглеждащи образувания от черна вулканична скала, украсени
с редки храсти. Те нямат хубави плажове, не предлагат условия за
сърфинг, нито страхотна храна или напитки. Но Въпреки това се радват
на изключително внимание, защото са естествени лаборатории, където
може да се наблюдава еволюцията в действие. Тук са се развили
уникални видове, описани от естествоизпитателя Чарлс Дарвин. Днес
островите са едно от най-предпочитаните места за екотуризъм.
Посетителите, които пристигат със самолет или кораб на главния
остров Санта Крус, отдалечен на над 900 км от сушата, още могат да
видят прочутите галапагоски костенурки в Дарвиновия
изследователски център, непосредствено до главния град Пуерто
Айора. Флората и фауната навсякъде другаде също е невероятна.

468
Веднъж или два пъти седмично има фериботи от Санта Крус до
останалите големи острови: Сан Кристобал, Флореана (Санта Мария) и
Исабела; частни лодки стигат до по-малките острови; въздушна линия
свързва Санта Крус, Сан Кристобал и Исабела.
Най-големият и живописен остров е Исабела. Територията му
съставлява почти две трети от общата площ на островната група, но е
изненадващо пуст и див. Главният му град — Пуерто Вилямил,
предлага малко атракции, но любознателните ще бъдат възнаградени.
На острова са разположени шест вулкана. В протока близо до
пристанището плават пасажи белопери рифови акули. В Развъдния
център можете да видите представители на местните гигантски
костенурки. Повечето от живеещите на свобода костенурки обитават
района около кратера на вулкана Алседо, чийто диаметър е 7 км. За
жалост дивите кози, намерили чудесни условия по обраслите с храсти
склонове, нарушават баланса на крехката екосистема и мястото е
затворено за неорганизирани туристи.

Гигантската костенурка, дала име на архипелага: galapagos означава

„костенурки“ на испански.

469
 Един от многобройните ендемични видове на архипелага Галапагос е
синьокракото буби (вид рибояд), което гнезди на земята.

Всеки от островите — повечето все още с алтернативни

английски имена, спомен от времето, когато са били посещавани от
британски и американски китоловци и моряци — има някакъв
отличителен белег: Бартоломе прилича на калейдоскоп от червена, синя
и черна лава, сред която проблясват златисти плажове; Еспаньола се
слави с уникалните птици присмехулници; Санта Крус притежава
чудесен плаж с бял пясък, където може да добиете здравословен тен, да
се гмуркате с шнорхел и да плувате сред морски игуани и костенурки,
дали името на залива Тортуга; Сан Салвадор (Сантяго), подложен на
опустошение от лакомите кози във вътрешността, е запазил уникалната
си флора и фауна по крайбрежието; Флореана (Санта Мария) е известен
с бурния живот през 30-те години на XX в.

470
 Вулканът на о. Бартоломе е създал пустинен пейзаж, в който
калейдоскопично се редуват червени, сини и черни скали.
ДЕЙСТВЕНА ИЗОЛАЦИЯ

Архипелагът, включващ 14 големи и множество по-малки

острови, се образува преди около 4,5 млн. години вследствие
изригването на могъщ вулкан на около 900 км от бреговете на днешен
Еквадор. Вятърът довява семена от сушата върху скалите от застинала
лава; птици, отнесени далеч от дома, намират подслон; животни
пристигат върху дрейфащи отломки. Девствената изолация води до
обособяването на нови видове: птици, отлично приспособени към
своите екологични ниши, гигантски костенурки, уникални морски
гущери, местни пингвини и изобилие от морски лъвове.
Много от видовете се приспособяват към собствения си остров,
защото разстоянията между големите острови са трудно преодолими:
нелетящ корморан например може да се види само на островите
Исабела и Фернандина. Дарвин стъпва на архипелага за първи път през
септември 1835 г., три години след като Еквадор го е обявил за своя
територия; видяното на островите променя представите му за
развитието на живота на Земята. Ученият е поразен от 13-те ендемични
вида чинка, наричани днес дарвинови (или галапагоски) чинки, и както
пише по-късно, „изглежда, се доближаваме още повече до това велико
събитие — тази загадка на загадките — зараждането на живот на
Земята“.

471
 Резултатът е „Произход на видовете“ от 1859 г., в чийто увод се
казва, че видовете дължат съществуването си на естествени процеси, в
хода, на които оцеляват и се размножават само най-пригодените, а не на
божествено сътворение. Идеята за еволюцията не е нова, ала никога
дотогава не е била подкрепена от такива убедителни доказателства.
По времето, когато Дарвин пристига на островите, унищожението
на дивата природа вече е започнало. Гигантските костенурки,
достигащи 250 кг и способни да издържат цели седмици без вода,
отдавна служат за храна на моряците. Затова и самите острови,
първоначално наречени Лас Енкантадас (Вълшебните острови), са
прекръстени на Ислас де лос Галапагос (Островите на костенурките).
Понякога моряците товарят на корабите стотици костенурки, които
изяждат по време на плаването. Плъховете и кучетата от корабите
унищожават яйцата на костенурките, а козите изяждат растителната
храна. Три от първоначално съществувалите 14 подвида днес са
изчезнали, други 5 са застрашени. За оцеляването на тези уникални
представители на фауната днес се полагат специални грижи.
НАЦИОНАЛЕН ПАРК

За да защити островите от вреди, причинени от хора и животни,

през 1959 г. правителството на Еквадор обявява създаването на
Национален парк Галапагоски острови. И тъй като паркът се превръща
в твърде популярна дестинация, властите налагат ограничение за броя
на посетителите и 100-доларова входна такса. Повечето гости пристигат
на групи, често с круизни кораби от САЩ, други летят от столицата на
Еквадор — Кито, високо в Андите.
Всъщност туристите са източник на голяма част от необходимите
средства, позволяващи на учените да съхранят фауната и флората на
островите. Много местни гидове са специалисти еколози.
Може да пътешествате по различни маршрути до влажни гори,
превърнали се в истинско птиче царство; до странни каменни тунели,
по които някога се е стичала лава; до заливчета с мангрова
растителност, в които плуват огромни костенурки. На изток от Санта
Крус е о. Пласа Сур (Саут Плаза), чиито брегове се огласят от морски
лъвове. Сред пустинния пейзаж преобладават бодливите крушовидни
кактуси (вид опунции), заместител на дърветата.

472
 Остров Санта Крус е основна база за туризъм, но крие великолепни
места, които са запазили дибата си прелест — като този залив, до
които можете да стигнете само с лодка.

До повечето малки острови се стига трудно, но Фернандина,

разположен съвсем близо до Исабела, си струва усилията. Това е най-
западният и най-младият от островите, с активна вулканична дейност
(последното изригване е през 1995 г.). Освен това е непокътнат:
плъховете, козите и кучетата така и не са успели да прекосят тесния
пролив между Фернандина и Исабела. Туристите се съобразяват с
редица ограничения, повечето от които целят да запазят спокойствието
на морските игуани.
НЕФТЕНИЯТ РАЗЛИВ ОТ „ДЖЕСИКА“

През януари 2001 г. танкерът „Джесика“ засяда край брега на о.

Сан Кристобал. Корабът пренася 600 тона дизелово гориво и 300 тона
мазут, изтичащи на метри от една от най-забележителните и крехки

473
екосистеми в света. Веднага е организирана мащабна спасителна
операция; бедствието е отклонено като по чудо, главно благодарение на
ветровете, които придвижват петното навътре в океана. Но
пораженията върху екосистемата все още се оценяват и учените се боят,
че вредите ще се окажат по-тежки, отколкото се е допускало в началото.
МОРСКИЯТ ДРАКОН ОТ ГАЛАПАГОС

Морската игуана — единственият морски гущер в света, е

„отблъскващо създание — пише Дарвин, — мръсно черна на цвят,
глупава и тромава“. Днес мнозина биха били по-предпазливи в
оценката си, но навярно споделят удивлението на учения от
уникалните способности на тези създания да се приспособяват. Те се
хранят с водорасли в плитките води, гмуркат се на дълбочина до 20 м.
и могат да задържат дишането си в продължение на час.
Най-добри условия за наблюдение на игуаните има на о.
Фернандина, където крайбрежна пътека лъкатуши край колониите от
игуани. Стотици игуани изпълзяват от вълните върху грапавите
скали, за да се погреят на слънце — така възстановяват изгубената
по време на подводното хранене топлина, — и кихат комично,
изхвърляйки солени струйки. Игуаните водят относително спокойно
съществуване, тъй като тук липсват хищници. Единствените им
врагове са чаплите и ястребите, които нападат малките им.

474
Уникалната морска игуана, срещана само на островите Галапагос, се
храни със зелени водорасли и може да остане под водата в
продължение на час.

475
 ОТ ТАИТИ ДО ВЕЛИКДЕНСКИЯ ОСТРОВ

О
т
потъна
лите в
зеленин
а
остров
и на
Френск
а
Полине
зия до усамотения и загадъчен Великденски
остров: двете дестинации са разделени от
обширния океан, но са свързани с общ народ.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА
КАК ДА СТИГНЕТЕ ДОТАМ: два пъти седмично
има
полети от Таити до Великденския остров, с
допълнителни
полети през пиковия сезон (декември-март).
Таити има въздушна връзка с Лос Анджелис, Сидни и
Окланд.
СТАТУТ: Великденският остров е със статут на
национален
природен парк на Чили;
Таити е отвъдморска френска територия със статут на
департамент.
ЕЗИЦИ: на Великденския остров се говори испански
и английски;

476
 на Таити — таитянски и френски, почти всички
местни жители разбират
английски.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
май-октомври (сухия сезон)
ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА: около 28°С
целогодишно (на Таити)
ВАЛУТА: на Великденския остров — чилийско песо.
Американски долари се приемат навсякъде, но не и
кредитни карти.
На Таити — франк на Тихоокеанската финансова
общност,
фиксиран към еврото.
ЗДРАВЕ: внимавайте с питейната вода и на двете
места,
иначе няма голям риск за здравето.
РАЗРЕШЕНИЯ: в Националния парк Рапа Нуи се
плаща входна такса.
КАКВО ДА НОСИТЕ: слънцезащитен крем, шапка,
слънчеви очила,
спрей против насекоми.
ХРАНА И НАПИТКИ: доста ограничени на
Великденския остров,
макар че морските дарове са великолепни. На Таити
се конкурират френски,
китайски, италиански и виетнамски ресторанти.
Популярни местни ястия са
пушени плодове от хлебно дърво, местни сортове
банани (фей и мея),
прасенце сукалче с фафа (спанак), морски дарове.

477
 Великденски остров.

Означен само с точка върху картата на Тихи океан, най-

уединеният от всички обитаеми острови в света е забележителна
археологическа дестинация. Върху 163-те кв. км на Великденския
остров, или Рапа Нуи (Големия Рапа), се извисяват над 800 каменни
статуи (моаи), обърнали гръб на стръмните крайбрежни скали и
гъмжащите от акули заливи.
Великденският остров (Пасха) е вулканично образувание,
разположено на повече от 3500 км от южноамериканския бряг и на
около 2000 км от острова Питкеърн. През 1995 г. Националният парк
Рапа Нуи, обхващащ по-голямата част от острова, е включен в Списъка
на световното наследство на ЮНЕСКО.

478
Загадъчните статуи на Великденския остров са свидетелство за
високоразвита култура, съществувала далеч, преди да се появят
европейците.

479
 Мистериозните моаи, изсечени от тъмната вулканична скала на
острова, са високи до 10 м, със странни ъгловати черти. Те са спомен от
времето, когато островът е бил покрит с тропически гори и населен от
процъфтяваща общност. Първите обитатели, пристигнали от Полинезия
в началото на новата ера, превърнали част от гората в ниви и създали
уникална материална и духовна култура, достигнала своя разцвет в
началото на XVI в. От разнообразието на тропическите гори днес на
острова е оцелял само един вид, нивите и древните селища отдавна са
изчезнали, от коренните жители са оцелели едва 2000 души, но
боговете покровители, изваяни от полинезийските заселници,
продължават да бдят безмълвно над опустялата земя.

Жителите на Великденския остров се връщат към древните си корени

по време на ежегодните фестивали.

480
 Упадъкът на острова е своеобразен урок за цялото човечество.
Необходимостта от прехрана на населението, което през XV в.
наброявало около 20 000 души, довела до пълното унищожение на
горите. А без дървета няма канута, риболовът става невъзможен,
почвата ерозира, реколтата намалява. Населението започнало да се
топи. При появата си първите европейци (1722 г.) заварили на острова
едва 2000 души. Местните жители хвърлили известна светлина върху
миналото си, но оставили и много загадки, които нямат отговор и до
наши дни.
СКУЛПТУРНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Статуите били изсечени в огромната кариера в кратера Рано

Рараку, където все още има около 400 недовършени скулптури, сред
които и 21-метров гигант. Завършените фигури били изтегляни на
крайбрежието и издигани върху платформи с височина от 2 до 10 м.
Повечето скулптури са извърнати с лице към вътрешността на острова.
Посетителите имат възможност да наемат кон или джип за
обиколка на острова. Може да се разходите сред ветровитата тревиста
пустош, да търсите късчета обсидиан (някога използван за върхове на
копия), да разгледате ритуалното селище Оронго — с петроглифи върху
високата скала между вулканичния кратер и брега, както и вулкана Рано
Кау (324 м) с каменоломни и заблатен кратер. Можете да проследите и
вълнуващия маршрут на смелчаците, които всяка година изкачват
стръмните 300-метрови скали и плуват през гъмжащите от акули води
към островчето Моту Нуи. Победителят в състезанието, който пръв
стъпи на острова и открие яйцата на птицата манутара (вид рибарка), се
сдобива с титлата „човек-птица“ на годината.
ПОЛИНЕЗИЙСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

Ако следвате историческата логика, най-добре ще е да потеглите

от френска Полинезия, откъдето преди около 2000 години
полинезийците поели на път със солидните си двукорпусни канута,
натоварени с животни и растения, за да стигнат до Великденския
остров и Хаваите на север.
Когато европейците за първи път видели о. Таити, решили, че са
попаднали в рая. Прекрасни плажове, оградени с палми, вкусна храна,
мек климат, красиви хора и секс без предразсъдъци — нищо чудно, че

481
островът привлякъл художници, най-известният, от които е Пол Гоген, и
писатели като Херман Мелвил, Робърт Луис Стивънсън и Съмърсет
Моъм. Южният Пасифик станал мечтаното място за живот.
Капитан Джеймс Кук добавил Таити на картата през 1767 г. За
жалост, европейците погубили райското кътче: донесли болести и
оръжия, отворили пътя за ловци на китове, търговци и престъпници.
Макар да е най-големият остров във Френска Полинезия, Таити не е
типичен представител на 118-те острова в територията. Пръснати в
океана, с обща площ 4000 кв. км, повечето от тях представляват
угаснали вулкани, заобиколени от коралови рифове. При някои
централният конус е запазен; при други е ерозирал, оставяйки пръстен
от корали — атол. Жителите на Френска Полинезия са около 260 000;
по-голямата част от тях населяват Таити. Те преживяват предимно от
кокосови орехи, перли, туризъм и — поне доскоро — от провеждането
на изпитанията, част от френската ядрена програма.
ПЕРЛАТА НА ТИХИЯ ОКЕАН

От всички полинезийски острови Бора-Бора е единственото

„място, заради което си струва да умреш“. Този живописен,
полупотънал вулкан с гористи склонове и тюркоазни коралови води
днес представлява остров, ограден от лагуна и коралов риф. Бора-Бора
е естествено пристанище — обстоятелство, предопределило в голяма
степен по-новата история на острова, прототип на Бали Хай в
„Приказки от Южния Пасифик“ на Джеймс Мичънър (вдъхновили
мюзикъла на Роджърс и Хамърстайн „Южен Пасифик“). Разбира се, в
основата на „Приказките“ са личните впечатления на Мичънър от Бора-
Бора, натрупани по време на престоя му там през 1942 г., когато 6000
американски военни пристигат на острова, за да строят база,
„трамплин“ към Япония. През 1946 г. американците оставят след себе
си огромна писта, която изпълнява ролята на международно летище на
Таити до 1961 г.

482
Бора-Бора се смята за най-красивия остров във Френска Полинезия —
романтична спирка по пътя към Великденския остров.

483
484
 Ослепителнобелите плажове на Мурея се намират на седем минути
със самолет или 45 минути с ферибот от Таити.

Днес самолетите от Папеете — столицата на Френска Полинезия,

и от други острови правят по няколко курса на ден, а два ферибота
изминават разстоянието три пъти седмично. Независимо дали
пристигат с катамаран от летището до главния град на Бора-Бора —
Вайтапе, или по море, повечето гости идват тук, за да се насладят на
райското спокойствие на острова. След тридневен курс по гмуркане
новодошлият може да плува покрай гигантските скатове (манта) в
лагуната или да срещне мурени (вид змиорки), пазещи входа към нея.
Вълнуващо преживяване за онези, които си правят пикник върху пясъка
на рифа, е храненето на акули. Това няма да ви струва ръка или крак:
акулите в лагуната са свикнали на безплатен обяд и са безопасни. Може
да наемете джип и да разгледате старите пътища от времето на Втората
световна война. По време на разходката ще видите древните мараес —
кораловите основи на храмове, които са били средища на духовния
живот преди появата на мисионерите през XIX в. Любителите на
риболова могат да наемат лодки, достигащи 18 м дължина. В средата на
ноември се провежда последната част от състезанието с кану по 116-
километрово трасе: над 60 шестместни пироги кръстосват
пространството между четирите острова и финишират в Бора-Бора под
звуците на барабани и възторжените викове на хиляди зрители,
струпани край плитчините.
Бора-Бора, както и Таити, не може да се похвали с девствена
природа. Втората световна война е белязала местния ландшафт,
модерният живот също е оставил своя отпечатък върху него. Но
вулканичните върхове с наметало от пищна зеленина, ослепителните
плажове, проблясващата лагуна — всички те са и реалност, и мечта.

485
Кратерът на вулкана Рано Рараку, източник на меката вулканична
скала, от която са изваяни прочутите статуи.

486
 АДРЕСЕН СПРАВОЧНИК

СЕВЕРНА АМЕРИКА

Банф
Alberta Travel
www.banffalberta.ca

Голям каньон
Grand Canyon National Park, P.O. Box 129,
Grand Canyon, AZ 86023
Tel: + 1 (928) 638–7888
www.nps.gov/grca

Йосемити
Visitor’s center, P.O. Box 577,
Yosemite National Park, CA 95389
Tel: + 1 (209) 372–0200
www.nps.gov/yose

Сан Франсиско
San Francisco Visitor Information Centre
Tel: + 1 (415) 391–2000 for information

Адирондак
Adirondack Park Visitor Interpretive Centre
Tel: + 1 (518) 327–3000
www.northnet.org/adirondackvic

487
Ванкувър
Vancouver Tourist Centre, Plaza Level,
200 Burrard St, Vancouver, Canada V6C 3L6
Tel: + 1 (604) 683–2000
www.tourismvancouver.com
ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА

Пътят на маите
Tourist Office, Amberes 54, Mexico City
Tel: + 52 (5) 533–4700
INGUAT, 7a Avenida 1–17, Zona 4,
Centro Civico, Guatemala City, Guatemala
Tel: + 502 (2) 331–1333

Коста Рика
Costa Rican Institute of Tourism,
Plaza de la Cultura, Avenida Central, G3/5,
San Jose, Costa Rica Tel: + 506 223–1733

Пътят на инките
Municipal Tourist Office, Portal Mantas 188,
Plaza de Armas, Cuzco, Peru
Tel: + 51 (0) 84 263–176
АФРИКА

Маракеш и Атласките планини

Tourist Office, 170 Avenue Mohammed V,
Marrakesh
Tel: + 212 4443–6131

Замбези и Окаванго
Zambia National Tourist Board

488
Tel: + 260 1 229087
www.zambiatourism.com
Zimbabwe Tourist Authority
Tel: + 263 4–752570
www.zimbabwetourism.co.zw

Голямата разломна долина

Kenya Tourist Board
Tel: + 254 (2) 2711262
www.kenyatourism.org
СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО И БЛИЗКИЯТ ИЗТОК

Мавританска Испания
Andalucian Tourism, Calle Compariia,
40–29008 Malaga, Spain
Tel: + 34 (951) 299300
Email: info@andalucia.org

Прованс
Parc National Regional du Luberon,
60 place Jean-Jaures BP 122–84404,
Apt Cedex, Provence, France
Tel: + 33 (490) 044200

Ренесансова Италия
Florence Tourist Office, Via Cavour 1 r.
Firenze, Italy
Tel: + 39 (0) 55 290 0832

Венеция
Italian State Tourist Office (ENIT)
Piazza San Marco, Venice, Italy
Tel:+ 39 (41 >529 8711)

489
Метеора, Гърция
National Tourist Office of Greece (EOT)
Tsoha 7 Street, GR-115-21 Athens, Greece
Tel: + 30 (01) 322–3111

Истанбул
Touring and Automobile Club of Turkey
1 Oto Sanayi Sitesi Yani Seyrantepe,
4 Levent, Istanbul
Tel: + 90 (212) 282–8140
СЕВЕРНА ЕВРОПА

Хебридските острови, Шотландия

Scottish Tourist Board, 23 Ravelston
Terrace, Edinburgh EH4 3TP
Tel: + 44 (0) 131 332–2433

Западното крайбрежие на Ирландия

Irish Tourist Board, Baggot Street Bridge,
Baggot Street, Dublin 2
Tel: + 353 1 602–4000

Градовете в Централна Европа

Vienna Tourist Board, A-1025 Wien, Austria
Tel: + 43 (0) 1 211–140
Prague Information Service, Na Prikope 20,
Nove Mesto, Prague 1, Czech Republic
Tel: + 420 (2) 12444
Krakow Tourist Office, ul. Pawia 8, Krakow
Tel: + 48 (0) 12 422 6091
СЕВЕРНА АЗИЯ

490
Транссибирската магистрала
Интурист, туристическое агентство,
Милютинский переулок 13/1, Москва
Тел.: + 7 495 956-88-44
www.intourist.ru

Великата китайска стена

China International Service (CITS) in Beijing:
CITS, Beijing Tourist Building,
28 Jianguomenwai Avenue
Tel: + 86 (010) 651–30828
ИНДИЯ

Официален уебсайт на Министерството

на туризма — Индия:
www.tourisminindia.com
АВСТРАЛАЗИЯ

Улуру (Ейърс Рок)

Ayers Rock Resort Tourist Information
Center, Ayers Rock
Tel: + 61 (0) 8 8956 2240

Крейдъл Маунтин
Tasmanian Travel and Information Centre,
20F Davey Street, Hobart
Tel: + 61 (0) 3 6230 8233

Нова Зеландия
Tourism New Zealand, Fletcher Challenge
House, Level 16, PO Box 95, Wellington
Tel: + 64 4 917 5400
ТИХИ ОКЕАН

491
Галапагос
Corporacion Ecuatoriana de Turismo
Tel: + 02 507 560

Таити
Tahiti Tourist Board (GIE)
Tel: + 689 50 57 00

492
 Издание:
Автор: Джон Ман; Крис Шулер; Джефри Рой; Найджъл Роджърс;
Мери-Ан Галахър
Заглавие: Световна енциклопедия на пътешественика
Преводач: Маргарита Дограмаджян
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2010
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: английска
Печатница: Китай
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-0811-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12848

493
 ЗАСЛУГИ

Имате удоволствието да четете тази книга благодарение на Моята

библиотека и нейните всеотдайни помощници.

http://chitanka.info

Вие също можете да помогнете за обогатяването на Моята

библиотека. Посетете работното ателие, за да научите повече.

494