Professional Documents
Culture Documents
МИСТЕРИИ В СТРАНДЖА ЕЛИЦА ДИМОВА
МИСТЕРИИ В СТРАНДЖА ЕЛИЦА ДИМОВА
ЕЛИЦА ДИМОВА
Странджа е една от планините в България, която крие много тайни в себе си. Намира се в
югоизточната част на страната и продължава в съседна Турция, като се простира на обща площ
от 10 000 кв. км., бивайки сравнително ниска като височина. Сединия си край планината се
среща с Черно море.
Легендата гласи че „Странджа” е била красива млада жена от знатен род, която по
неспоменати причини никой не е посмял да поиска за жена. Тогава тя напуснала семейството
си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго около нея започнали да
се събират голям брой хора, които тя покровителствала и закриляла. По примера на
амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето.
Много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички, докато един ден дошли
голям брой черни хора предвождани от своя цар с явни намерения да не си тръгват без
Странджа. Било невъзможно да откаже или да се използва сила, положението било
безнадеждно. И в този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, земята се
надигнала и настанал страшен хаос. Когато всичко утихнало имало нови планини, морето от
кристално бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така Странджа
останала в планината си, която приела нейното име.
По всичко личи, че целия район в древността е бил пристанище за фракция от оцелелите след
катаклизма атланти, които разпръскват културата си сред местното население, което било
траките. Интересен е факта, че именно в Странджа са откривани кости на гиганти, които
веднага са потулвани, както това става с всяко подобно нещо навсякъде по света – нещо, за
което си има специални екипи. Тези сведения достигат до нас тихомълком от приятели
археолози.
Въобще Странджа планина е богата на мистерии. Има доклади за много подземни тунели,
правени от атланти и траки. Докладвана е също срещана с Йети, при която след 20 секунден
контакт, съществото се разтваря във въздуха пред очевидеца. Споменавам това, защото не е
история типична за България и изобщо района – или както става ясно – поне досега не сме
знаели.
Историята около египетската гробница започва след появата на странна, древна карта с
неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, чието име се пази в
тайна, решил, че става въпрос за скрито съкровище. Дълго време търсил специалисти, които да
разчетат картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова.
Посрещнахме утрото на приказки край димящата жарава на огъня. Небето се беше изчистило
от облаците и се готвеше да посрещне първите слънчеви лъчи.
Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе
по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки
светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след
това почти цялата скала бе огряна от слънцето.
Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на
светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми
каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден - 5 май - и то ни даде своето
странно доказателство (щом е казано - ще го видим!) - всичко това ни изпълни със странно
вълнение и възбуда.
През целия ден коментирахме случилото се, разглеждахме скалата и кръговете във форма на
триъгълник, които я „бележеха”, и зачакахме да падне нощта, за да видим какво ще ни покаже
слънчевата посестрима - луната.
Повтори се историята от предишния ден. Около три часа, преди да се стъмни, отново заваля
проливен дъжд и отново се намокрихме до кости. Небето остана прихлупено и облачно. Малко
след това се стъмни. Застанахме пред скалата невярващи, че можем да видим нещо друго, но
скоро установихме, че облаците постепенно се разчистват, и след около половин час видяхме и
първата звезда на небето.
Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на
слънчевия лъч от сутринта.
Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки
соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни
триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в
тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но
вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по
скалата, или между тях има някаква закономерност.
Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак
отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг
след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти
цялото осветено пространство - гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около
3-4 м. широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах
чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова
потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи,
и (защо да крия?) - от страх...
Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на
скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята
роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната,
протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-
скоро някакъв непознат уред.
На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми
заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един
до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си
имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.
Точно на гореописаната история и казаното от Ванга се гради цялата митология около случая.
Макар и по-рано като хронология, сега е момента да се каже един допълнителен факт, който
като че ли има най-голяма тежест за сериозността на ставащото и макар въпросната случка да
се случва години преди всичко разказано досега, само след всичко описано, следващата
история може да бъде оценена.
По време на специализацията и?в Оксфорд през втората половина на 70-те години, Людмила
Живкова има среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. По време на
разговора той и?съобщава, че с помощта на британските СДВ-станции (станции за сканиране
със свръхдълги вълни) под връх Градище, в Странджа е засечена огромна кухина с изумително
правилна форма на куб, за която няма съмнение, че е от изкуствен произход. Людмила
Живкова е силно впечатлена от тази информация. Първоначално свръхдългите радиовълни
СДВ се използват от американската флотска радиослужба за повикване на подводниците, тъй
като се оказва, че за този честотен обхват дълбочинното проникване не е проблем.
Впоследствие се установява, че свръхдългите вълни проникват без проблем не само през тлъст
воден слой, но и през земната кора. Това довежда до активното им използване за дълбочинно
сканиране на земните недра и регистриране на всякакви кухини в тях, както празни, така и
пълни с нефт или газ. Тъкмо такава британска СДВ-станция „напипва” каверната във формата
на абсолютно правилен куб в Странджа. Впоследствие Людмила забравя този факт, чак докато
картата не влиза в играта и Ванга не дава своите възгледи за нещата. Когато Людмила получава
стабилни позиции като председател на Комитета за култура, възлага на екип от най-близкото си
обкръжение да започне разкопки на мястото в условията на пълна секретност. Трябва да се
отбележи, че експедицията не е възложена на Археологическия институт към БАН, а на хора от
собствения и?екип. Трудно е да се направи пълен анализ на събитията от онова време, но
вероятно разговорът на тема „кухината в Странджа” с човека от МИ6 е бил доста по-
обстоятелствен, а и очакваната находка в тази пещера е била толкова шокиращо невероятна,
че се е наложило пълното засекретяване на разкопките... Тъй като Людмила има много
контакти в световен мащаб с всякакви духовни лидери и личности, при едно от пътуванията си
в Индия, тя се свързва с двама лами, свещеници и те също я уведомяват, че в България е
саркофага на богинята Бастет. Което означава, че явно в пространството има някаква
информация за нещата и някои хора отдавна знаят за това какво е скрито по нашите земи.
Ламите са казали, че това откритие ще направи голямо добро на България в бъдеще.
И така, всичко описано досега явно дава достатъчен сериозен повод за започване на разкопки.
В експедицията участват:
- Цеко Етрополски – вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ
в София.
- Георги Пантов – главен механик на Рудник „Странджа” (Не е ясно дали това е петият основен
член на експедицията, или има още един).
Официалната история мълчи откъм подробности как са протекли разкопките, както и какво е
открито. През лятото на 2009 г. за първи път посетих мястото и направих свое собствено
проучване на нещата. Това, което разбрах се оказа много по-голямо, дълбоко, древно и
многопластово от всичко, което знаехме досега. Намесени са множество интереси и следите се
преплитат една връз друга, което прави представянето на нещата в една адекватна хронология
почти невъзможни. Успях да се срещна и да интервюирам местния „събирач на истории”, Илия
Петков, който е бил партиен секретар по това време и също е бил пряк участник в събитията.
Милият човек е вече доста възрастен, но добротата е изписана на лицето му. Прие ме с
удоволствие и разказа чистосърдечно, всичко което знаеше. Разговорът на моменти бе доста
комичен, защото клетия човек е почти оглушал. Слуховите апарати не му помагаха и трябваше
да крещя в ухото му, когато исках да задам някой въпрос. В процеса ми хрумна, че мога да му
пиша въпросите си на лист, но дори тогава той ги четеше с лупа, защото нямаше очила. Това не
се налагаше често обаче, защото той разказа почти всичко което искам да знам, без да задавам
конкретни въпроси. По всичко личеше, че е разказвал целия сюжет безброй пъти на десетки
хора, като мен, които са идвали от цялата страна, за да се докоснат до мистерията.
Ще пресъздам подробностите около случилото се, така както не могат да бъдат намерени в
нито един официален източник.
Групата попада и на друга странна находка. На около 2 м. след входа откриват дупка в пода с
формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите
на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна
писменост и идентични с тези върху старинната карта. На лявата скала отгоре е имало 3
соларни кръга, които ако се съединят се получава триъгълник, който сочи входа на едната
галерия, която те откриха (както се описва в горе поместения разказ на Красимира Стоянова;
сведение, което се потвърждава и от Илия Петков). Впоследствие екипа намира вход и от
южната страна. От източната страна на рудника пък, те открили много голяма пещера, която
имала невероятна акустика. Тази пещера е засипана и е неузнаваема днес като локация.
Самият аз не успях да открия къде се е намирала, а какво е имало в нея – по сведения – никой
не е разбрал, защото е била затрупана при взривовете на скалата, без да бъде проучена.
В крайна сметка няма ясни данни за това, какво е изровено от гробницата на Бастет. Това,
което аз мисля, от всичко, което разбрах, е че самата гробница е на няколко нива и всичко,
което е изнесено от нея не е същината на скритото вътре. До най-дълбоките нива никой не е
успял да проникне, в това вярвам твърдо.
След това мястото е строго охранявано от гранични войски и специални части. По свидетелства
на бивши ДС служители чак до „нежната революция” обектът бил охраняван предимно от
спецвойски. Около него била вдигната и „жива ограда” от силно отровни пепелянки,
отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56 постановление в крайбрежната ивица от
Созопол до Ахтопол. И ако случаен човек имал неблагоразумието да се опита да се провре
през „съскащия” плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.
Четири дни преди кончината на Людмила, на 16 юли 1981 г., бъдещата дясна ръка на Горбачов,
академик Станислав Шаталин, с целия си екип се озовава... в ...Малко Търново! Какво е правил
там – остава неизвестно. Изглежда руснаците имат твърдо присъствие в областта и имат
апетити.
Обектът отдавна не се охранява от военните, но така или иначе достъпът до него е невъзможен
без изрично разрешение на гранична полиция направено няколко дни предварително, защото
се намира непосредствено до българо-турската граница и попада в зоната „зад мрежата”.
Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетски
саркофаг. От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници.
Професора се е занимавал с проучването на мястото, което той нарича „Хероон” (което преди
това, както вече споменахме е разграбено от гръцките монаси и руснаци, наред с находката на
Градището и където е открит скелета на гиганта). Най-ранните предания са, че това е
светилище на Дионис.
Култов паметник построен приживе за обожествяван владетел, жрец или митично същество,
превърнат впоследствие в негова гробница. Официалната датировка е 2 000 г пр. Хр., а
неофициалната говори за 3 000 г. възраст на външният кръг и камерата и 6 000 г. на външният
кръг и долмена с гранитната плоча,което автоматично повдига въпроси. Или най-малкото ни
кара да погледнем по-замислено към гробницата на Бастет под близкия връх. В тази връзка
трябва да кажем, странни неща са наблюдавани и на Мишкова нива. Местни жители твърдят,
че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно никой не може да обясни.
Така или иначе свързването на няколко сходни обекта в местността в една схема предполага
наличието на още обекти и още по голяма мрежа със специфична функция.
За размисъл
Преди да дам заключението на нещата и края на самата история, нека помислим отново малко
за всичко случващо се.
Когато го очаква някаква голяма трагедия, някаква фатална загуба. За Древен Египет това е
времето след 332 г. пр. Хр., когато великият Александър Македонски разбива персите и
завзема Египет. След девет години умира, а властта на неговата огромна държава се поделя
между неговите военачалници. Управител, а после цар на Египет, става Птолемей, който
поставя началото на династията на Птолемеите, управлявала до 30 г. пр. Хр. След това Египет
бил покорен от Рим, а в VII в. сл. Хр. - от арабите. Това бил един предизвестен край за залеза на
великата египетска цивилизация.
На около 20 км. северно от град Мемфис се е намирал легендарният град Ану (Хелиопол),
който бил седалище на могъщото духовенство. Жреците попечителствали Школата на
мъдростта и пазели религиозния държавен култ. Тази школа била прочута и по времето на
Птолемеите, за нея с огромна почит разказва и Херодот. Но тези жреци не били само
„духовници”, по-скоро високообразовани избраници, едно научно затворено общество,
запознато не само с религиозните идеи, но с най-древните познания, с науката за небесните
тела, вероятно с изкуството на символната архитектура и йероглифите. С две думи, тези жреци-
учени били съвсем наясно каква е бъдещата съдба на Египет и се опасявали за опазването на
хилядолетните познания. Египет вече не бил сигурно място за съхранение на тези знания,
защото предстояли още войни, кръвопролития и промени в целия регион. Трябвало да се търси
сигурно убежище, но къде?
Още през VII в. пр. Хр., по време на управлението на фараона от XXVI династия Псаметих I, 664-
610 г. пр. Хр.) гърците основали своя колония на територията на Египет - в делтата на река Нил,
югозападно от Саис. Тук възникнал големият гръцки град Навкратис (възприеман като
предшественик на Александрия), който изиграл голяма роля за сближаването на египетската и
гръцката култура. Египетското влияние се разпростряло в страните от Средиземноморието, а
по-късно и върху Римската империя, в чийто състав освен самият Египет влизали още
Балканите, Италия и други страни от Западна и Източна Европа. Наред с египетските култови
предмети в тези страни прониквали и египетските религиозни представи, така че нашата
територия не е била непозната за жреците.
Ванга казва: „Историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди след
него, е изписана от вътрешната страна на голям каменен саркофаг от черен гранит, на
непозната досега писменост.” Това не е необичайно. Царските книги за отвъдното се срещат
изписани в Древен Египет по късните каменни саркофази от времето на персийското
владичество и Птолемейският период. За първи път такава книга е пренесена върху саркофаг
още по времето на Мернептах (1213-1203 г. пр. Хр.). По време на Средното царство също са
използвали саркофази с изписани отвътре свещени текстове. Обикновено те се изработвали от
черен или червен гранит. Повечето от откритите досега саркофази са датирани от периода на
XXVI-та династия (около 500 г. пр. Хр.). Тогава в Гиза често нахлували външни лица и жреците от
онова време явно предпочитали идеята за изписани каменни саркофази, които да се полагат в
гробници, слизащи дълбоко под земята, с широки правоъгълни шахти, като тези в Сакара,
например.
Под този връх е поляната и тайнствената скала, на която е наблюдавано чудното явление с
изображението на двете фигури.
Странджа планина е известна със залежите от медни и железни руди, затова още от древни
времена тук е било развито рударството и има прокопани галерии на древни рудници под
планината. Това са важни уточнения, защото те ще ни помогнат в по-нататъшните
разсъждения.
Според някои версии думата „странджа” е одриска по произход и идва от името „Тонзос” (река
Тунджа), „Тра-Тонзос” (на изток, отвъд реката) – „Транзос” – „Транза” и „Странза” при
българизацията и грецизацията, т.е. от одриска гледна точка на изток от Тонзос, към
черноморския бряг. Зоната Тра-Тонзос е била огромна и е достигала чак до т. нар. Делта на
Босфора. Според друг тракийски топоним думата означава „връх, защита, шлем, височина”, а
според старобългарския корен „стран”, означава отстранена, затворена територия – с две думи
защитено и закрито пространство, подходящо да се скрие нещо ценно.
Но Странджа върви редом със Сакар планина и докато за първата планина можем да намерим
някакви обяснения за името, не така стои въпросът със „сакар”. Откъде идва, какво означава?
Аз поне не можах да открия никаква следа освен тази на древните египтяни и смятам, че е
привнесено от тях. Защото те нищо не са правили случайно. Всяко тяхно действие, да не
говорим за важната им мисия в Странджа планина, се е подчинявало на определени магически
и религиозни ритуали, свързани с определено божество, с цел то да покровителствува и пази
направеното в негово име.
Сакара се наричала в Древен Египет местност до платото Гиза в Мемфиския некропол. Тя има
голямо значение в историческо отношение, защото тук са представени всички основни
династии – от Първата до епохата на Птолемеите и управлението на персите. Названието
„Сакара” идва от името на древния бог на мъртвите - Сокар. Първоначално вероятно е бил бог
на земята и плодородието. По време на празника му по полетата е теглен камък (неговото
култово изображение?) в ладия, закрепена върху шейна, а хората са следвали с венци от лук
около вратовете си. Тъй като култовият обсег на Сокар били некрополите, той се превръща в
бог на мъртвите. В уподобяването на божествата на царя Сокар приема образа на небесния
сокол и започват да го изобразяват стоящ върху камък. Основните обекти на култа към Сокар
били могилата и свещената лодка, която отнасяла мъртвия цар на небето. По време на
Древното царство Сокар се смятал за покровител на занаятите, рудодобива и по специално на
металообработването.
Според древната свещена египетска книга Ам Дуат – Книга за отвъдния свят, Сокар се вижда в
изображението на четвъртия и петия час. Тази книга била белег на царската гробница и на
познание, недостижимо за обикновения египтянин. Била разделена на 12 части, които
символизирали 12-те часа на нощта. Четвъртият и петият час са Четвъртата и Петата област на
подземния свят, като Петата, където властва бог Сокар, има изключително важно значение -
това е най-дълбоката и централната част на отвъдния свят, където настъпва преобразяването
на покойника, където „тленното се превръща в нетление”.
Известно е и друго изображение: Сокар е застанал в могилата си, в нещо като хълм, увенчан с
някакъв черен коничен символ.
Спомнете си как е описан „фараона” на скалата при експедицията в Странджа - той е увенчан с
конична царска корона.
Според древните египтяни той е бил бог, въплъщаващ земята. Изобразяван е като тясна ивица
земя съответно с човешка или лъвска глава в двата края или просто като два обърнали си гръб
лъва. Едното животно гледа на Запад, където залязва слънцето и започва нощния му път и
където се намира царството на мъртвите. Другото животно гледа на Изток, където всяка сутрин
слънцето се издига от царството на тъмнината. Двата лъва пазят входа и изхода на подземния
свят.
Слънцето на този ден е преминавало през съзвездието Овен, изгряло е в 6,17 ч., залязло е в
20,31 ч. и в лъчите му няма нищо особено, освен че триъгълникът, който очертават върху
скалата, се повтаря вечерта с лунните лъчи. Но според египетската митология слънцето и
луната са двете очи на небесния ястреб, олицетворяван от бог Сокар. Лявото е деня - слънцето,
а дясното – луната или нощта. Тъй като едното от тези очи „расте” и „намалява” в течение на
лунния цикъл, древните египтяни използвали числени части от единицата за обозначаване на
символа на Уаджет (Окото). Събирането му означавало завръщането на пълната луна като
символ на хармония и че космическият порядък Маат е непокътнат. Значи общо взето ние сме
били във времето, указващо този порядък.
Ванга е права като казва, че не става дума за „съкровища” в нашето материално разбиране на
думата. Но едва ли е толкова лесно да влезеш вътре, ако не си допуснат, ако не е отворена за
теб портата на подземния свят, както се казва в един текст от пирамида: „Отворени са за теб
портите на Акер”, защото лъвовете пазят и на входа и на изхода.
Има теории, че първите хора, населявали земята, били хората-лъвове според древните
египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак
„Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. Възможно е древното познание, за което говори Ванга,
да датира от това време, но за мен е интересен и един друг факт: защо древните египтяни са
предпочели да скрият древното си познание в нашите земи и защо ние (българите) почитаме
толкова много лъва или лъвовете и даже ги изписваме и в съвременния ни държавен герб?
Лъвът не е животно, което е обитавало тези земи. Явно причината е друга. Лъвът изразява
физическа сила, но и духовна мощ и още древните траки са го изобразявали на стели и
керамични съдове. Защо древните българи не са поставили на герба си конската опашка, а са
оставили лъва? Повлияни ли са от вярванията на древните египтяни или са имали свои
познания за първите човеци-лъвове и за началото на човешката история? Или пък имат с
египтяните някакви общи, древни допирни точки?
Имаме и митологично тълкуване на името „Странджа”. Тя била красива млада жена от знатен
род, която по неспоменати причини никой не е посмял да поиска за жена. Митичната девойка
напуснала семейството си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго
около нея започнали да се събират голям брой хора, които тя покровителствала и закриляла.
По примера на амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува
в морето.
В периода VІІІ-VІ век пр. Хр. в района на Странджа е обитавало тракийското племе асти, което
съвременниците са свързвали с планината. Те се споменават в различни древногръцки и
римски източници. Според тези именно писмени източници, планината Странджа се е
наричала Астей илиАстика (по-ранното, тракийското име в древногръцки запис), или Хемимонт
(по-късното, древноримско име).
Племето асти било твърде многобройно и в този смисъл било забележимо сред околните. Едва
през ІІІ-ІІ век пр. Хр., когато мощта на Одриското царство отслабнала, в Югоизточна Тракия се
откроила като относително по-стабилна държавната формация тази на астите, чиито главен
град бил в сърцето на Странджанския масив – в Бизие. Според някои автори това е град Виза в
Европейска Турция. Но наше мнение селището се намира на българска територия и най-
вероятно е град Урдовиза или Бизоне.
Астея е едно много интересно име, което също така е духовна степен на посвещение, известна
ни от Ведите. По съдържание това е целомъдрие в мисъл, слово и действие, или степен на
усъвършенстване по скалите на духовността.
Първите най-ранни податки за тракийското население са още от 35-40 в. пр. Хр., тъй като
имаме артефакти, показващи изящни ювелирни образци, мегалитни съоръжения, които би
трябвало да се датират по-прецизно, и селища с оформена градска структура още от неолита.
Следователно не е необичайно да се твърди въз основа на факти от различен характер, че
траките са един от най-старите народи на света.
Според някои учени в геологическо отношение Странджа е много стара планина, която сякаш е
оцелявала при сериозни катаклизми. В тази връзка те изказват предположения, че
възникването на странджанската система започва след разкъсването на свръхконтинента
Пангея преди около 200 млн. години – периодът на образуване на океанската кора и
планините. Други учени я определят като млада планинска верига, част от голямата Алпо-
Хималайска система, в която тя се намира. В изграждането й най-съществено участие имат
старите мезозойски наслаги от Триас, Юра и Горна креда.
Антропологично и геоложко изследване показа в последните години, че планината е била
обитавана от преди 50 000 млн. години, което потвърждава версията за архаичния произход.
Необикновената флора в региона няма аналог на Земята и обрича на неуспех опитите да бъде
присадена в парникови условия, където и да било другаде.
В региона има над 10 мегалита и долмена, приписвани досега на траките, някои от които
напълно непроучени. Напълно възможно е да са дело на прототракийско население, което е
обитавало планината преди повече от 8000 г. пр. Хр. В тази статия ще предоставим нови
доказателства за различен исторически интердисциплинарен подход.
Няма логика да смятаме, че астите от Странджа или техните предци са изостанали в своето
развитие. Един от известните археологически обекти в планината Мишкова нива е датиран
неправилно заради по-късните гръцки текстове, както и заради намиращата в близост все още
неразкопана римска вила. При внимателен оглед на обекта се вижда, че той е част от цял
ритуален комплекс в разширяваща се навън спирала. Поради факта, че намерените на
Мишкова нива находки никога не виждат бял свят, цялостното проучване стига до тезата на
Александър Фол, че това е некропол на херой или храм на Аполон. Запазени са част от
подовата настилка, гробната камера и дромоса (коридор), както и двете крепиди (огради).
Гробницата е построена според него от мрамор. Входът е увенчан с триъгълен фронтон с
изобразен на него щит и копие между две човешки длани. До храма, датиран от IV век преди
Христа, са открити крепост на връх Голямо Градище, рудници, могилен некропол и укрепена
римска вила рустика. Гробницата е използвана като хероон (светилище на митично или реално
съществуващ цар, жрец или герой). Там са намерени мраморни жертвеници на Аполон
Аулариос с надписи, посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския
конник, съхранявани в историческия музей.
Ключ към разкодирането на обекта на Мишкова нива са двата триъгълни напълно уникални
фронтона на външния и вътрешния кръг, които са отделени от паметника, съхранявани пред
Археологическия музей в Малко Търново. Според някои от версиите, култовото съоръжение в
Мишкова нива е място за верско преклонение, което еволюира от мегалитен паметник
(долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Не е изяснено наличието на
правоъгълно помещение зад коничния купол на централната част на светилището, който също
не се вписва в тезата за създаването на обекта през гръко-римска епоха.
Няма логика обектът и на Мишкова нива да се разглежда откъснато от значението на цялата
местност Градище. Поради тези факти, специалното внимание към двата фронтона са
възможност за правилно тълкуване на посланията на древните, както и за създаването на
цялостната по-разгърната концепция за мястото на Странджа за развитието на световната
цивилизация. Те са в пряко указание, че става дума за древна религия, почитаща Сириус. На по-
големия от тях са „фотографски – негативно” изобразени малки (женски) човешки длани (вж.
фиг. 1), които са разположени около издатина, отново под формата на космическа спирала, и с
една стрела насочена вдясно над едната длан. Сякаш създателите на храма са призовали
вярващия да допре ръцете си до камъка и да почувства другия, паралелен и неразбран за
очите свят. Не е без значение, че стрелата сочи към Градище или най-високия връх на
Странджа. Освен тази особеност на изображението на ръцете, което предполага добро
познаване на човешката физика, издатината под формата на кръг досега е тълкувана като щит и
копие към него. Изображението би останало неразгадано напълно, ако не се обърне внимание
на по-малкия фронтон, който е бил поставен на външния кръг и съвсем ясно изобразява
единствената планета с пръстени в Слънчевата система – Сатурн. След малкия, посветен на
Сатурн, следва големият фронтон, чийто символи нямат аналог в историята. Дълбокото
астрономическо знание, което свързва Сатурн с мистичното и с духовното развитие на човека и
със Сириус, е присъщо на изключително напреднала цивилизация. За да се разбере какво
представляват всичките взаимосвързани обекти до Малко Търново, те трябва да се разгледат в
комплекс.
Древният човек е разбирал мястото, където е домът му, като цялост, като свещено
пространство на космогонична хармония, където няма граница между духовното и
материалното. Ние често забравяме, че древният човек не е познавал начертаните географски
граници между държавите, а истинската същност на космогоничните сили не е била такава
загадка.
Но откъде древен народ отпреди повече от 8000 г. пр. хр. е имал планетарни знания?
Поясът на Орион от своя страна се състои от три звезди, а сирусианската система също се смята,
че е съставена от Сириус А, Сириус В и Сириус С. Орион е митичен герой, който излиза на лов с
Голямото и Малкото куче, съзвездия от познатия ни небесен купол. Очевидно е, че древните
народи са знаели, че Земата е зависима от три зведни системи – Орион, Сириус от Голямото
куче и звездите от Цефей.
Част от отговора дава племето догони в Африка, съхранило непокътнати точни астрономически
знания. През 1940 двама френски антрополози получават смайващи данни за звездната
система на Сириус тридесет години преди откриването на втората звезда Сириус. През 1863 г.
Сириус А е наблюдаван с телескоп, но много по-късно се разбира за по-плътната Сириус В –
бяло джудже, а една наскоро в двойката беше включен и Сириус С с вероятност да орбитира
около Сириус А. Отново имаме тройка и в колана на съзвездието Орион.
Фиг. 2
Според останали следи в културите на други древни народи вавилонският воден бог Енки идва
от Сириус, шумерският еквивалент е Еа, а египетската триада Изида, Озирис и Хор са
несъмнено сирусуански слънчеви богове. Догоните твърдят,че „земята на боговете”, идващи от
водна планета, била третата звезда, невидима за наблюдение т.е. Сириус С. Той се нарича още
скритото земно слънце. Известно, е че пирамидите в Гиза са ориентирани по посока на Сириус,
почти еднаквата строителна конструкция показва наличието на единна култура по-стара от
познатите по-нови, на които се приписват тези съоръжения.
Еквивалент в български условия е Голямото Градище в Странджа, чието име ясно показва
укрепено селище или свещено пространство. Голямо Градище по подобие на пирамидите е
ориентирано в посока полярната звезда или Сириус. Най-интересното в случая е, че всички
проучени мегалити в България по доказателствата на техните изследователи показват
ориентация към Сириус и по посока на пирамиди или мистични планински върхове – най-често
с имена свързани с нещо съградено. Топоними „Градище” има на следните места в България –
Област Плевен, Габрово, Търговище, Земен, Източни Родопи, Ямболско и Странджа. В близост
до комплексите има каменни глави или стражи, интересни антропологични черти – от митични
човекоподобни същества до негърски глави. Както и при пирамидите има камък на Бога и
митични същества пазители. И тогава не е странно и защо на една от ритуалните фиали на
Панагюрското съкровище като слънчеви лъчи са изваяни негърски глави. По южното
българското черноморско крайбрежие има изсечена огромна статуя на чернокожа фигура в
близост до свещената планина – Странджа.
Но не бихме могли да обясним каква е връзката с Мишкова нива, Градище и Египет, без да
разгледаме внимателно фронтона с изображението на Сатурн с пръстените, много преди той
да е наблюдаван с телескоп. Връзката между Сириус и Сатурн е, че от 17 до 23 юли всяка
година те се подреждат по особен за Земята начин. Почитанието им е отдавна известно, но и
това не би било достатъчно, ако не направим анализ на това какво се чества и до днес на 17
юли в България – деня на Света Марина, покровителка на плодородието, жътвата и
семейството. Тя е от най-почитаните местни светици в региона на Странджа. Тя е в особена
връзка с огъня и слънцето, както и с езическия си родов произход. Три местности в околността
носят нейното име – в бърчината на Сливарово се намира пещерата на светицата. Още една
местност я обвързва с аязмо в Граматиково. Със С. Маринката, както я отнася към култа на
нестинарите, привидно посветени на Свети Константин и Елена. Света Марина се почита на 17
юли, когато е хелиакалния изгрев на Сириус в най-голяма близост със Сатурн. Самата Света
Марина е много особена светица. Тя укротява огъня на горещниците, но в същото време е
свързана и с водата. Много подобен екултът към Изида и праобраза й Аст. Тя е слънчева
богиня, но в същото време е свързана с водата и водния разлив на Нил. Следователно в
народната памет е съхранено, че датите на подреждане на Сириус и Сатурн в една линия,
изобразен на малкия фронтон на комплекса от Мишкова нива, показва значимото и
неизследвано напълно място на артефактите.
Така другият обект в българската планина – гробницата на Бастет, тълкувана също като
свързана със звездното знание от Кръстю Мутафчиев вече не е отделно от комплекса от
Мишкова нива, а придобива нов смисъл. Народ, по нашите земи, пренебрегван досега с
древните си знания е имал отношение, както към строителството, така и към древното знание
на тайната за предназначението на пирамидите, ориентирани към тройната звезда Сириус и
хелиакалния изгрев в контакт със Сатурн. В тази диспозиция сякаш „окото” на Сириус поглежда
към Земата.
Едно интересно позоваване 9 века преди Хр. обаче твърди, че българските канове са владеели
мистичната тайна за строителство на пирамидите и са пазили съкровено истинското им
предназначение. Като се има предвид това и множество други исторически факти,
разглеждани фрагментарно, става по-ясно какво прави митът за Бастет по българските земи. И
по-стари и по-нови изследвания потвърждават, че около преди 8000 г. пр. Хр. по нашите земи е
имало потоп. Дори Балканският полуостров да не е имал сухоземна граница с Африка, знаем от
изворите, че траките са строели кораби. Не е трудно да се предположи, че великата култура,
сътворила най-старото златно съкровище (Варненското неолитно съкровище), което
представлява сложна система за навигация и ориентация по звездите и има общо и с
артефактите в Странджа. Правени са какви ли не датирания на вероятното транспортиране на
тялото на египетската принцеса по нашите земи. Възможно е това да е станало преди около
3000 г. пр. Хр., когато разцъфтява култа й. Но е възможно и да е от много по-ранна епоха, както
показва комплекса Мишкова нива. Това е много по-логично, от която и да е друга теза, която не
може да обясни, защо египетска принцеса, обожествена или пък свързана с култа към Бастет,
ще бъде погребана в Странджа.
Елица Димова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
• Александър Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано, изд. “Рива”, София, 1998 г.
• Гергана Цанова; Людмил Гетов, Тракийската гробница при Казанлък, изд. “Български
художник”, София, 1983 г.
• Иван Венедиков. Митове на българската земя. Раждането на боговете, изд. “Идея”, гр. Стара
Загора, 1997 г.
• Малвина Русева. Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-III в. пр. н.е.,
изд. “Я”, Ямбол, 2002 г.
• Robert Bauval, Adrian G. Gilbert The Orion Mystery: Unlocking the Secrets of the Pyramids. 1995 г.
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=1&newsid=58394