Антропогенеза - произход и

еволюция на човека
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:
• Запознаване с
антропогенезата -
теория за произход и
еволюция на човека
• Запознаване с
доказателствата за
родството на човека с
животните
• Проследяване на етапите
на развитие на
човечеството
• Обогатяване на
представите ни за
произхода на човека
Австралопитек Хомо Хабилис Хомо еректус Неандерталец Съвременен човек
•    Антропогенеза /гр. антропос – човек,
генезис – произход/ - теория за
произхода и еволюцията на човека.
• Обект на изследване не само на
биологията, но и на социологията.
В биологията - човекът като
биологичен вид, развиващ се главно
под влияние на биологичните фактори.
В социологията - ролята на социалните
фактори като основни движещи сили на
еволюцията на човека.
 За първи път биологична теория за
произхода на човека е разработена от
Чарлз Дарвин през 1871 година “Произход
на човека и половият отбор”. Той обяснява
произхода на човека от древните
човекоподобни маймуни.
Чарлз Дарвин
 Днес съществуват множество аргументи
за естествения произход на човека.
Анатомични доказателства са
естествената прилика в анатомичните
белези и в телесните функции между
човека и животните /особено с гръбначните
и най-вече с бозайниците/.
 Ембриологични доказателства

В различните етапи от развитието на

човешкия зародиш се наблюдават приликите
с риби – тяло с опашна част, сърце с
предсърдие и камера; със земноводните –
плавателна ципа между пръстите; с
влечугите – непълна преграда между
камерите на сърцето и др.
Палеонтологична история
/филогенеза/ на човека
 Прачовеци –
австралопитек
преди около 4 млн. г.
Имали изправено тяло
и се придвижвали на
два крака. Обемът на
мозъка им е бил около
400 - 500 см³.
Обитавали са открити
пространства и са
живеели в пещери.
Освободените им ръце
са изработвали най-
примитивни оръдия на
труда.
Череп на
австралопитек

Останки от
австралопитек са
открити в Източна
Африка и Южна
Африка.
Австралопитеците са
изчезнали преди
1,5 млн. години.
Най-древен
човек –
Архантроп-
поява на първите
представители на род
Хомо:
- хомо хабилис - сръчен
човек и
- хомо еректус –
изправен човек

Хомо Хабилис –
сръчен човек
Представлявал двукрако същество с ръст
120-140 см и обем на мозъка около 590-
700 см³. Ръката му е била способна да
изработва груби каменни оръдия на труда.
Сръчният човек е най-древният прародител
на човека, но той все още не е бил типичен
човек.
Анатомичният му строеж е бил твърде
примитивен, а създадените оръдия на
труда – елементарни.
Череп на
Хомо Хабилис
Лов
Хомо Хабилис
Древен човек - ПАЛЕОАНТРОП
(Неандерталец )
 Живял преди около 200 000 години в Западна Европа
и Централна Азия. Висок около 155-165 см,
пропорциите на тялото му са били близки до тези на
съвременния човек. Ръцете са били с широки длани.
Челото е било ниско и леко наклонено, надочните дъги
– силно изпъкнали, лицето – широко. Обемът на
мозъка е бил около 1300-1600 см³. Използвал е
разнообразни оръдия на труда, с които е ловувал
колективно. Обитавал е пещери и е използвал огъня.
Появила се членоразделната реч, развили се първите
елементи на родовото общество и култура –
погребвали мъртвите, жените отглеждали децата.
Последните си дни неандерталците доживели сред
хора от съвременен тип – нашите прародители
кроманьонците.
Откриване на неандерталеца:

• През 1856 г. в долината Неандер край

Дюселдорф е открит скелет на изкопаем
човек. И докато откривателят, скромният
учител Фулрот, отдавна е забравен,
намереният от него човек (неандерталец)
не само влязъл в историята, но и станал
„най-известният" сред изкопаемите си
събратя.
Неандерталци
На лов
Промените се извършвали бавно.
Необходими били стотици хиляди години,
за да се появи в края на родословното
дърво „разумният човек".
Неоантроп – съвременен човек
(кроманьонец )
Останки от първия съвременен човек – Хомо
сапиенс /разумен човек/, са намерени в Южна
Африка и Европа. Появил се е преди около 100 хил.
Г. Носи всички белези на съвременния човек: висок
180-187 см, с голям и развит главен мозък - обем до
1660 см³, високо чело; S-образно извит гръбначен
стълб; ръка способна на сложни трудови операции;
ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав
стоеж и вървеж; говор. Кроманьонецът извършвал
активна трудова дейност и използвал речта като
средство за общуване.
 За първи път останки от кроманьонец са били открити в пещерата Кро
Маньон – Франция. В сравнение с неандерталеца, бил по-висок на ръст и
главният му мозък бил много добре развит.
За разлика от своите предшественици кроманьонците умеели
да изработват оръдия не само от камък, но и от рога и кости.
Еволюцията