Австралопитек

Магдалена Георгиева
Австралопитеците (Australopithecus) са род
човекоподобни, които се приемат за първите
представители на рода. Предполага се, че родът
е възникнал преди 5 – 3 милиона години.
Австралопитеките са най-древните
хоминиди, които са открити първоначално
на територията на Южна Африка през 1924
г. от Raymond Dart.Той става световно
известен с откритието си през 1924 г. на
първия фосил в Таунг, Южна Африка -
Australopithecus africanus.
Raymond Dart изследвал череп на шестгодишно
дете, за което днес се знае, че е бил отпреди
повече от 3 милиона години. “Бебето от Таунг''

Рисунка на Raymond Dart за това, как той

виждал прехода от маймуна към човек.
Череп Морфология
Размер на мозъка
Мозъците на повечето видове
австралопитек са били с приблизително
35% от размера на мозъка на съвременен
човек. Това не е много повече от мозъка на
шимпанзето. Размерът на мозъка при
хоминидите не се увеличава значително до
появата на рода Homo.
Скелет
Повечето видове австралопитек са били дребни и
грациозни, обикновено високи между 1,2 и 1,4 м .
Съществува значителна степен на полов
диморфизъм. Съвременните хоминиди не проявяват
полов диморфизъм в същата степен - по-специално
съвременните хора показват ниска степен на полов
диморфизъм, като мъжките са средно само 15 % по-
големи от женските.
При австралопитека обаче мъжките екземпляри
могат да бъдат с до 50% по-големи от женските,
макар че обикновено това е по-слабо изразено.
 Еволюция
Австралопитекът (Australopithecus africanus) се
е смятал за предшественик на рода Homo.
Въпреки това са открити вкаменелости,
причислени към рода Homo, които са по-стари
от A. africanus. Следователно родът Homo или
се е отделил от рода Australopithecus на по-
ранна дата ,или двата рода са се развили от
общ предшественик независимо. Според
Проекта за генома на шимпанзето човешките
(Ardipithecus, Australopithecus и Homo) и
шимпанзетата (Pan troglodytes и Pan paniscus)
са се разграничили от общ прародител преди
около 5-6 милиона години, ако приемем
постоянна скорост на еволюция.
Откритите наскоро хоминини обаче са малко по-стари,
отколкото предполага молекулярният часовник.
Sahelanthropus tchadensis е на около 7 милиона
години, а Orrorin tugenensis е живял преди поне 6
милиона години. Тъй като за тях се знае малко, те
остават противоречиви, защото молекулярният
часовник при хората е определил, че хората и
шимпанзетата са имали еволюционно разделение поне
един милион години по-късно.Една от теориите
предполага, че първо линиите на човека и
шимпанзето са се разминали донякъде, а след това
някои популации са се кръстосали около един милион
години след разминаването. По-вероятно е
предположенията, залегнали в основата на
молекулярните часовници, да не са съвсем верни.
Ключовото допускане зад техниката е, че в
дългосрочен план промените в молекулярната
структура се случват с постоянна скорост.
Изправеният стоеж и бипедализма са
характерни за австралопитеките и са основната
причина те да бъдат отнесени към хоминидите. В
следствие на изправения стоеж и бипедализма:
предните крайници се освобождават и скъсяват,
защото изчезва принудата да се държат за
клоните на дърветата. Свободната ръка може да
държи пръчка или камък за лов или защита.
Ръцете еволюират, освобождават се и с тях могат
да се извършват различни операции.
Придвижването на два крака благоприятства
възможността да се доставя храна и тя да бъде
пренесена до “своята “територия. По този начин
започва първото разделение на дейностите между
мъжките и женските индивиди, или първото
разделение по полове. Мъжките индивиди се
грижат предимно за търсене на храна, а женските
за потомството.
 Начин на живот
Австралопитеките са живеели на големи групи.
Изхранвали се с лов и събирачество. Хранатаим се
състояла от плодове, семена, а сущо и сурово месо.
Сечивата, с които си служели, били остри камъни,
кости, рога и зъби от животни. Първите
идентифицирани следи от сечива датират отпреди 3
млн.г.: открити са в долината на Омо, Югозападна
Етиопия. Става дума за малки обработени отломки от
кварки, дълги няколко сантиметра, майстори на които
трябва да са били австралопитеките.