ВИД - ОПРЕДЕЛЕНИЕ И КРИТЕРИИ

Задaча 1. Отбележете верните твърдения за биологичния вид: 30т.

А) Видът е съвкупност от индивиди с ощ произход и сходни белези.

Б)Видовете в природата съществуват под формата на популации.

В) Индивидите от даден вид се кръстосват свободно помежду си и дават плодовито

потомство

Г) За точното определяне на видовата принадлежност на индивидите се използва само

един избран критерий

Д) Според привържениците на еволюционната идея от един изходен, родоначален вид

са се появили редица разновидности и нови видове.

Е) Видът е основна таксономична категория

Задача 2. Кой критерий за вид е НЕПРИЛОЖИМ за всеки от примерите? 20т.

А) Обикновената и жълтогърлата горска мишка са различни видове, но имат по 48

хромозоми в ядрата на клетките си.

…………………………………………………………………………………………….

Б)В реки се срещат два близки вида риби. Балканската пъстърва и черната балканска
мряна обитават горските течения на реките.

……………………………………………………………………………………………..

В) Глухарчето е космополитен вид. Среща се в цяла Европа, Западна Азия, Пакистан,

Индия.

……………………………………………………………………………………………….

Г) Видовете бяла топола и черна топола могат да се кръстосват свободно помежду си.

……………………………………………………………………………………………….

Задача 3. Прочетете текста. Подчертайте в него по различен начин

информацията за всеки от критериите за описания вид(например с права черта –
морфологичен, с вълнообразна – физиологичен, с прекъсната – етологичен, и
т.н.). 50т.

Напишете вдясно от снимката наименованията на описаните в текста критерии за вида

сурикат.
 Критер
ии описани в текста:

Сурикатите са дребни мангусти: дължината на тялото с главата е 30 см., а на опашката

– около 25см. Цветът на козината им е сив, бежов или светлокафяв. През тялото(от
гърба до хълбоците) минават от осем до десет черни напречни ивици, без да покриват
главата и опашката. Козината около очите им също е черна. Ноктите на предните им
крайници са много дълги и здрави, зада улесняват копаенето на дупки в земята.

Сурикатите са разпространени в ЮАР, както и в южните части на Намибия и

Боствана. Предпочитат саваните, но се срещат и в полупустинни области. Живеят в
колонии до четиридесет индивида.Едно семейно обединение се състои от една
доминираща двойка и нейното потомство, но няколко такива обединения също могат
да живеят мирно в една колония. Колонията поддържа дупките, в които живее, и
въпреки, че сурикатите могат да ги изкопаят сами, те често си спестяват усилията,
като завземат дупки на лалугери, които след това само трябва да доразширят.

Задачите в колонията са разпределени. Няколко члена на групата стоят изправени на

задните си крака близо до входа на дупката и се оглеждат за врагове. При опасност
издават характерен звук, който е сигнал за всички животни от колонията възможно
най-бързо да се приберат в дупката. През деня задачата на постови се прехвърля
многократно между животните. Докато едни членове на групата стоят на пост,
останалите търсят храна. Тя се състои почти 90% от насекоми и скорпиони, а
останалите по-малка част – от дребни птици, гущери, червеи и яйца. Сурикатите са
активни през деня, а през нощта се скриват в дупките си. Това правят и през
дъждовните дни, както и при твърде големи обедни горещини.

Една женска ражда от две до четири малки. На година сурикатите могат да отгледат до
три потомства. Това е възможно, тъй като всички членове на колонията си помагат
взаимно при отглеждането им. Мястото на доминиращ мъжки и доминираща женска
не се заема винаги по мирен начин. Има случаи дори на убийства за лидерска позиция.
Враговете на сурикатите са грабливи птици, змии, болести и други групи сурикати
(групите сурикати воюват помежду си и са много териториални)