Глава 16.

Геометрична оптика

16.2. Оптика. Геометрична оптика. Оптиката е раздел от физиката, която се

занимава с изучаване на природата на светлината, закономерностите на нейното
излъчване, разпространение и взаимодействие с веществото.
Голямото количество данни говорят за това, че светлината се разпространява
праволинейно. Разпространението на светлината по праволинейна траектория е
получило названието светлинни лъчи. Понятието лъч е идеализация - това е
безкрайно тесен сноп светлина.

Геометричната оптика е раздел от оптиката, при която законите на

разпространение на светлината се разглеждат на основата на понятието на
светлинните лъчи.
В основата на геометричната оптика е заложен принципа на Ферма, дефиниран
през 1662 г.(принцип на най-
малкото време): светлината се
разпространява по такъв път, за
преминаването на който е
необходима най-малко време.
16.3. Закони на
геометричната оптика.
16.3.1. Закон за
праволинейното разпространение
на светлината. Светлината в
оптично еднородна среда се
разпространява праволинейно. Фиг.16.3. Праволинейно разпространение
на светлината
Основно доказателство за това е
наличие на рязка граница на
сянката при осветяване на непрозрачни предмети с точкови източници.
Съществуват случаи на нарушение на този закон. Когато светлината преминава през
малки отвори или прегради, съизмерими с нейната дължина, се забелязва
отклонение от праволинейното движение

218
 16.3.2. Закон за независимостта на
светлинните лъчи. Действието на
светлинните лъчи е независимо едно от
друг. Ефектът, който се предизвиква от
един светлинен лъч не зависи от това
действат ли и други светлинни лъчи.
Ако светлината пада на границата на
две оптично прозрачни среди, то
падащият лъч I се разделя на два-
отразен II и пречупен III- фиг.16.5.
16.3.3. Закон за отражението. Фиг.17.2
Отразеният лъч лежи в една равнина с
Фиг.18.2
Фиг.16.4.Закон за отражение
падащият лъч и перпендикуляра, издигнат на на светлината
границата на двете среди в точката на падане, като ъгъла на падане i1 е равен на
ъгъла на i1 отражение:

(16.2) i1  i1 .
16.3.4. Закон за пречупването.
Падащият лъч, пречупеният лъч и
перпендикулярът, построен на границата на
двете среди в точката на падането, лежат в
една равнина. Отношението на синуса на
ъгъла на падането към синуса на ъгъла на
пречупването е постоянна величина за
дадените среди:
sin i1
(17.3)  n 21 ,
Фиг.17.1
sin i2 Фиг.18.1
Фиг.16.5.Закон за
където величината n 21 се нарича относителен пречупване на светлината
показател на пречупване на втората среда
относително първата, Фиг.16.5. Относителният показател на пречупване е равен на
отношението на техните абсолютни показатели на пречупване:
n
(16.4) n 21  2 .
n1

219
 Абсолютен показател на пречупване на средата се нарича величината n,
числено равна на отношението на скоростта с на електромагнитна вълна във
вакуум и нейната фазова скорост v в средата:
c
(16.5) n .
v
Сравнявайки с (15.38) следва, че n   . Отчитайки (16.3) и (16.4), закона за

пречупването може да се запише във вида;

(16.6) n1 sin i1  n 2 sin i 2 .
От симетрията на (16.6) следва, че ако се смени посоката на лъч III, заставяйки
го да пада на границата под ъгъл i2, то пречупеният лъч в първата среда ще се
разпространява по ъгъл i1, т.e. ще съвпадне с лъч I.
Ако лъчът се разпространява от оптично по-плътна среда в среда с по-малка
оптична плътност  n 2  n1  , то съгласно (16.6)

sini1 n 2
(16.7)  1
sini 2 n1
и пречупения лъч i1 ще бъде по-голям от падащия i2. С увеличаването на i2 расте и
i1, докато при някакъв ъгъл i 2  i p ъгъла на пречупване стане равен на π/2. Ъгълът ip

се нарича граничен ъгъл. При

i 2  i p падащият лъч се отразява
напълно, фиг.16.6. Това явление
се нарича пълно вътрешно
отражение. Величината на ip
може да се определи от (16.7)

при заместване в нея с i1  .
2
n1
Тогава sin i p  n12  .
n2
Явлението пълно вътрешно
отражение има място при падане Фиг. 16.6. Пълно вътрешно отражение
на светлина от среда оптически
по-плътна в среда с по-малка оптическа плътност.
Явлението пълно вътрешно отражение се използува в редица оптични прибори-
бинокли, перископи, а също така в производството на световоди. Последните

220
представляват нишки с произволна форма, изработени от оптически прозрачен
материал, най-често кварц. Тази кварцова нишка е обвита с материал с по-малък
показател на пречупване. Светлинният лъч, падайки на границата на двете среди
под ъгъл, по-голям от граничния, извършва пълно вътрешно отражение и се
разпространява само в световодещата сърцевина. Оптичните кабели се използуват
за предаване на информация, в медицината, в електронно-лъчевите тръби, в
интегралната оптика и др.
16.3.5. Закон за обратимост на светлинните лъчи: Ако източникът на
светлината и приемникът си разменят местата, пътят на лъча не се променя, а се
променя само неговата посока.

221