Разпространение на

светлината

Изготвил:Йоанна Тодорова
Видима
светлина
Видимата светлина представлява
електромагнитни вълни с дължини на вълната от
около 400 nm  до около 700 nm
 Цветното зрение е възможно благодарение на 
реципторните  клетки в ретината на човешкото око,
съдържащи фоточувствителни молекули. Има три вида
рецепторни клетки, които поглъщат  предимно синята,

Видима светлина зелената  или  червената светлина. Всеки спектрален

цвят може да се получи чрез подходяща комбинация от
основните цветове - син, зелен и червен. Например
зрително възприятие за жълт цвят се създава, когато
зелените и червените рецептори  поглъщат еднакво
светлината, а сините почти не поглъщат.
Въздействието върху рецепторите на попадналата  в
окото монохроматична жълта светлина или смес от
зелена и червена светлина  е едно и също. И в двата
случая окото възприема светлината като жълта.
 Закон за праволинейното разпространение на
светлината: В прозрачна еднородна среда
светлината се разпространява по права линия.

    Закон за независимостта на светлинните

снопове (лъчи): Разпространението на всеки
светлинен сноп в дадена среда не зависи от това
дали в тази среда се разпространяват или не
Разпространение други светлинни снопове.

на светлината
Скорост на Правени са различни опити за измерване на скоростта на

разпространение
светлината. Галилео Галилей с помощта на негов
сътрудник прави опит за измерване на скоростта на
светлината през 17 век.

на светлината Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като

всеки носи фенер с капак. Галилей отваря своя капак, а
когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При
разстояние около километър Галилей не успява да
забележи по-съществено забавяне, отколкото при
разстояние от едва няколко метра. Той не стига до
заключение, дали светлината се разпространява
мигновено, тъй като допуска, че разстоянието между
хълмовете може да е прекалено малко за точно измерване.
Според Международната система скоростта на
светлината във вакуум е:
Показател на
пречупване

В прозрачна среда (например вода или стъкло)

видимата светлина се разпространява със скорост u,
която зависи от физичните свойства на средата и е по-
малка от скоростта на светлината във вакуум . 
Отношението на скоростта на светлината  във
вакуум c към скоростта на светлината в
материалната среда u, се нарича показател на
пречупване на средата.
Показател на
пречупване
Честотата v на светлинните вълни се определя от източника
на светлина и не зависи от свойствата на средата, в която
светлината се разпространява.
    Дължината на вълната   λ  зависи от показателя на
пречупване на средата: когато светлината  навлиза в среда с
по-голям показател на пречупване, дължината на вълната й
намалява. Тъй като показателят на пречупване на въздуха е
приблизително единица, във въздуха светлинните вълни
имат практически същата дължина както във вакуум.
Светлинни
лъчи
Подобно на механичните вълни, светлинните вълни също се
представят геометрично с вълнови фронтове и лъчи.
Посоката на разпространение на вълните се представя чрез лъчи,
които са перпендикулярни на вълновите фронтове . По посока на
лъчите става пренасянето на енергия от вълните. Точков източник на
светлина излъчва сферични вълни - вълновите фронтове са
концентрични сфери, в чийто общ център е разположен източникът, а
лъчите са радиални линии, излизащи от източника. Далеч от
източника малки части от вълновите фронтове могат с приближение
да се разглеждат като плоски, т.е. като части от успоредни равнини.
Такива вълни се наричат плоски. Лъчите на плоските вълни са
успоредни прави