Луминесценция

Представя: Габриела Маринова

1.Откривател
Антоан Анри Бекерел
френски физик, откривател
на естествената
радиоактивност и носител на
Нобеловата награда за
физика 1903година
.Научната му дейност се
заключава предимно в
изследвания в областта
на магнитооптиката
,фосфоренцията и
радиоактивността.
2.История на откриване
През 1895 Вилхелм Рьонтген открива високоенергийно и проникващо лъчение, първоначално
наречено Х-лъчи, а по-късно – рентгенови). Заинтересован от откритието му, през 1896 г.
Бекерел решава да провери дали флуоресцентни вещества, облъчени със силна светлина, ще
излъчват рентгенови лъчи. Той завива в дебела черна хартия уранова сол (калиев уранил
сулфат) която е флуоресцентен материал, за да я подготви за експеримент, при който ще я
изложи на слънчева светлина. При това материалът се оказва в съседство с фотографската
плака, приготвена за експеримента. Преди да пристъпи към опита обаче Бекерел установява,
че плаката е вече осветена, т.е. урановата сол има лъчение, което преминава през черната
хартия и въздейства върху плаката.
 Изображение на осветената
фотоплака на Бекерел (вижда се
сянката на метален малтийски
кръст, оказал се между плаката и
урановата сол
•
• Бекерел стига до извода, че е наблюдавал нов тип
проникващо лъчение, което се проявява без
външно въздействие върху източника. През
следващите няколко месеца Бекерел повтаря
експеримента си с други фосфоресциращи
материали и установява, че спонтанното лъчение
се наблюдава само при урановите соли. Нещо
повече, нефосфоресциращи уранови соли
произвеждат същия ефект, следователно
новооткритото лъчение не е свързано с
фосфоресенцията. През май 1896 Бекерел
експериментира с чист уран и констатира от 3 до 5
пъти по-интензивно излъчване, отколкото от
урановата сол. Това лъчение, явно свързано с
вътрешните свойства на урана, е
наречено лъчение на Бекерел. По-нататъшните
изследвания на Бекерел и на негови колеги
показват, че интензитетът на лъчението не
намалява с времето.
3.Какво е луминесценция ?
• Светене на някои тела (вещества), породено от попадащо върху тях възбуждащо (йонизиращо) лъчение.
Когато възбудените от някакво лъчение атоми или молекули на някои вещества се връщат след време в основно
състояние ,те излъчват фотони. За да се определи светенето на едно тяло като луминесценция ,то трябва да
отговаря на следните условия:
- Светлината излъчена от луминесциращо тяло най-често е с дължина на вълната 1 по-голяма от тази на
възбуждащото лъчение.
- При луминесценцията има известно време на послесвтеване ,тоест светенето на луминесциращото тяло не
изчезва веднага след отсртаняване на възбуждащото лъчение – причинител.Времето на послесветене може
да бъде от части на секундата до часове. Когато то е продължително ,се казва,че тялото фосфоресцира,тоест
налице е фосфоренция.
Яркостта на луминесцентното светене е по-голяма от яркостта на абсолютно черно тяло ,имащо температура
равна с тази на луминесциращото тяло. Луминесценцията обаче не е свързана с нагряване на тялото - тя е
"студено светене".
-
 • Спектрите на луминесциращите твърди тела и течности най-често са ивични.
• Веществата, излъчващи луминесцентна светлина, се наричат луминофори. Пример за такова
вещество е фосфорът. Много форми на природна луминесценция са били отдавна известни на
хората – светещи насекоми (светулките), светещи морски риби и планктон, полярните сияния,
светещи минерали, светенето на гниещо дърво и на други разлагащи се органични вещества.
• В наши дни към природните форми се прибавят и много изкуствени методи за възбуждане на
луминесценция.
4.Видове луминесценция
А) Електролуминесценция
-явление, при което някои
вещества излъчват светлина
при протичане на електричен
ток през тях. Приложение
намира в луминесцентните
лампи. Приложение намира в
кинескопите
на телевизорите (по-точно в
телевизионния екран).
Б) Радиолуминесценцията -
явление, при което луминесценцията е
предизвикана в материала от
бомбардирането му с йонизиращо лъчение.
Приложение е намирало в старите
часовници.

В) Фотолуминесценцията - вторично
светене под въздействието (Радиолуминесценция)
на светлина с дължина на вълната от
видимия и ултравиолетовия диапазон.
Днешните часовници използват именно тази
луминесценция.
Г) Хемилуминесценцията - светене,
използващо енергията на ХР. 
Д) Биолуминесценцията - благодарение на
която светят светулките.

(Хемилуминесценция)
Е) Сонолуминесценцията - предизвиква се от звукове с високи
честоти;
 
Ж) Кристалолуминесценцията - светене, съпровождащо Термолуминесенция
процеса на кристализация;
 
З) Термолуминесценцията - не се дължи на вътрешното
топлинно движение на частиците, а при нагряване се излъчва
абсорбирана светлина;
 
И) Механолуминесценцията - излъчване на светлина в резултат
на механично въздействие върху твърдо тяло. Тя бива:
- Фрактолуминесценция — причинена от напрежение, което
предизвиква счупване;
- Триболуминесценция – предизвикана от триене, смачкване,
раздробяване на луминофори. Предизвиква се от електрически
заряди, преминаващи между образуваните наелектризирани
частици.
К) Пиезолуминесценцията се предизвиква от налягането, което
води до еластична деформация.
 
 ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛУМИНЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ
• Луминесцентните лампи са усъвършенствувани лампи с живачни пари. При тях
електролуминесценцията е съчетана и с флуоросценцията и
фосфоресценцията. При тези лампи благородният газ аргон или неон е с
налягане от 400 до 2400 N/m2. Живакът, който е в малко количество, при
първото пускане се изпарява и образува необходимите живачни пари,
позволяващи интензивното излъчване на ултравиолетови лъчи. При
преминаване през нанесения върху стените на тръбите луминофор,
ултравиолетовите лъчи се превръщат във видима светлина.
• Луминесцентните лампи биват:
Със студени електроди. Тези лампи са за по-високо напрежение. Запалват се при
напрежения 400-1500V.
С горещи електроди. Горещите електроди предварително се загряват до 1000 Co.
В този случай електродите са волфрамови с нанесен върху тях бариев или
стронциев окис. Пускането на тези лампи става със стартер-термично реле.
• Основното предимство на луминесцентните лампи пред всички останали е, че
при тях оползотворяването на енергията е най-високо и благоприятно.
 Биолуминесцентни
гъби
bios“ –„живеене“ и „lumen“- „светлина“, е процес
на излъчване на светлина от жив организъм.
Светлината е в резултат от взаимодействието на
две различни химични вещества- луциферин, който
произвежда светлина, и луцифераза- ензим, който
катализира реакцията. Обикновенно процесът
изисква наличието на други вещества, като
кислород и аденозин трифосфат.
Биолуминесцентните гъби отделят зеленикава
светлина с дължина на вълната от 520–530
нанометра .Светлинното излъчване е непрекъснато
и се среща само в живите клетки.
Биолуминесценцията може да се появи в
различните части на гъбата- в мицела, в плодните
тела, в младите ризоморфи или в спорите.
 Звукът може да се превърне
в светлина, но никой не
знае защо - Това явление се
нарича сонолуминесценция

Сонолуминесценцията е физическото явление на превръщането на звука в светлина. Учените в продължение на 70

години се опитват да го обяснят, но никой все още не е успял. Никой не е успял да обясни как звукът може да създаде
светлина от въздушния мехур, но това се случва.. Първоначално физиците вярваха, че всичко е въпрос на триене, но в
края на 80-те години те установяват, че звуковата вълна разширява мехурчетата и загрява газа в тях до по-висока
температура, отколкото на повърхността на слънцето. Физиците смятат, че, препълнен с топлина, балонът създава
светеща плазма, но дори и 30 години по-късно все още е само хипотеза.
Въпреки това, изследователите смятат, че различни физически механизми трябва да бъдат включени в това явление и
трябва да има няколко вида сонолуминесценция. Сега е точно известно, че сонолуминесценцията зависи от размера на
мехурчето, като освен това, когато се счупи, настъпва OH излъчване..
 • Радиолуминисценция -
Термолуминесценция вид луминисценция предизвикана от радиация. Използва се
предимно за постоянно светещи знаци / индикатори които не
Този вид луминисценция води до собствеността се захранват с ток. Постига се като по два начина:
на някои кристали да излъчват свят, когато се
нагряват, са били предварително подложени на - Като се смеси вид луминофор /фосфоресцираща субстанция/
облъчване, естествено или изкуствено. По този с радиоизотоп, обикновено бета лъчител - радий - т. нар
начин, под действието на естествената радиеви бои, за които се счита че са опасни. Може да се
радиоактивност, например, енергията може да се
ползва ампула / тръбичка с тритий, чийто вътрешни стени са
натрупва от минерали като кварк или корунд.
покрити пак с луминофор. Счита се за по-безопасен. С период
Загрявани при температура между 250 ° C и 500 °
на полуразпад десетина години означава, че поне 10 г ще
свети гарантирано макар и по-слабо.
C, те ще освободят тази енергия под формата на
светлина. ермолуминесценцията се използва като И по двата начина може да се постигнат различни цветова на
метод за запознанства. Може да се използва в светене - това зависи от луминофора.
археологията, например за производството на •
керамика. Той също така може да позволи на
геолозите да дадат вулканични изригвания. В
друго поле термолуминесценцията може да се
използва за измерване на дози от йонизиращо
лъчение. Всъщност, колкото по-голямо е
радиацията, получавана от материала, толкова по-
голяма е интензивността на излъчваната светлина
след нагряването.
Благодаря за вниманието!