ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ФИЛИАЛ ПЛОВДИВ

ПРОТОКОЛ №4
ПО
Физика

Тема: Ефект на Зеебек.Градуиране на

термодвойки и измерване на температури
на: Георги Събев Иванов
специалност: КСТ
група: 43а
фак. номер: 380100

Проверил ...........................
Дата:
1.Теоретична част
Температурата е величина, която характеризира термодинамичното равновесно
състояние на микроскопични системи. В класическата статистическа физика
абсолютната температура Т е пропорционална на средната кинетична енергия Ek са
частиците на телата
3
E k= kT
1. 2
където k е константата на Болцман.
Температурата е основната величина в SI. Тя не може да бъде измерена
непосредствено. Ето защо температурата е една от най-неточно мерените
величини.Най-точните измервания дават грешки от порядъка на 5.10-3%. За нейното
измерване се избира термодинамична величина, термометрично вещество,
температурна скала и термометрична функция, която да определя зависимостта между
големината на температурната разлика и промяната на термометричната величина.
Първият термометър, който намира приложение е изработен от холандеца Даниел
Фаренхайт през 1710 г. Това е живачен термометър с четири опорни точки. Връзката
5
t c= ( t −32 )
9 f
между температурата по Фаренхайт и Целзии се дава с формулата
Емпирични температурни скали се построяват като се избират две основни
температурни точки, съответствуващи на фазовото равновесие на еднокомпонентни
системи, например температура на топене, кипене или други фазови преходи на
система при определени условия т.е. две лесно възпроизводими точки, на които се
приписват произволни стойности, а интервалът между тях се разделя на равни части.
У нас са приети две температурни скали: целзиева и келвинова. За основни точки на
целзиевата скала се избират температурата на замръзване и температурата на кипене
на чиста вода при нормално атмосферно налягане (101325 Ра). Първата температурна
точка се приема за нула, а големината на температурната единица, целзиевият градус
0
С е 0,01 от избрания температурен интервал.
Принципния недостатък на емперичните скали-зависимостта им от свойствата на
термометричното вещество – се избягва при абсолютната термодинамична скала на
Келвин, която се определя чрез цикъла на карно и една реперна точка-тройната точка на
водата приета за 273,15 К. Единицата за термодинамичната температура в SI е келвин
(K) и е 1/273,15 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
Тройната точка на водата е 0,01 0С, а големината на единиците в двете скали са
еднакви, т.е. 10С=1 К.
За възпроизводството на термодинамичната скала се използува закона на Клапейрон
pV=RT и газови термометри.
Термодвойките притежават редица предимства пред другите термометри: заемат
малко място и могат да бъдат поставяни практически навсякъде; монтират се лесно;
непосредствено дават температурата като електродвижещото напрежение зависи само
от температурната разлика между двете спойки и вида на двата метала, образуващи
термодвойката; използват се в широка температурна област; притежават голяма
чувсвителност до (10-4 К); имат малък топлинен капацитет и т.н.
При контакт на два различни метала или полупроводници между тях възниква
контактна потенциална разлика, която зависи само от температурата на контакта и
естествено контактуващите материали.
 На фиг.1а е представена затворена верига от два различни метала M и N. В спойките
1 и 2 възникват контактни напрежения съответно:
A − A N kT 1 n M
U 1= M + ln
e e nN
A − A M kT 2 n M
U 2= N + ln
2. e e nN
където АM и АN са отделителните работи на проводниците и , е е зарядът на електрона,
nM и nN са концентрациите на електроните в двата метала, k е констаната на Болцман, а
Т1 и Т2 са температурите на спойките.
На фиг.1б е представена еквивалентната електрическа схема на тази верига. При
равни температури на споиките (Т1=Т2) , контактните напрежения са също равни(U1=U2)
и общото напрежение във веригата е U*= U1+U2=0. При възникване на температурна
разлика между спойките(Т1≠Т2), общото напрежение U*≠0 и във веригата тече ел.ток.
Напрежението U* се нарича термо-електродвижещо, токът който го поражда
термоелектричен, а системата проводници-термодвойка.
Ефектът на Зеебек се обяснява посредством квантовата теория на твърдо тяло.
Термоелектродвижещото напрежение е обусловено от три причини:1)зависимостта на
нивото на ферми от температурата, 2)дифузия на зарядите и 3)увличането на
електроните от фотони. Големината на т.е.д.н. зависи от температураната разлика Т 2-Т1
и от веществото, от което са направени проводниците M и N.
В общия случай т.е.д.н. U* зависи по сложен начин от ∆Т=Т2-Т1 и тази зависимост може
да се представи във вида:
2 3
3. U∗¿ αΔT + βΔT +γΔT +…
Където α,β, и γ са kонстанти, зависещи от контактуващите метали и температурата
Т1.Тъй като за повечето метали 0>α>>β>>γ, то при малко ∆Т равенствот (3) може да се
представи във вида:
k nN
U∗¿ U 1 +U 2= ln ( T −T 1 )=αΔT
4. e nM 2
където α=(k/e)ln(nN/nM) коефициентът се нарича още коефициент на Зеебек.
Една термодвойка, за да се използува за измерване на температури, най-напред
трябва да се еталонира, т.е. трябва да се намери точния вид на зависимостта .В случай,
че .Тази зависимост може да се изрази графично, таблично или аналитично.
Принципната схима за еталониране на термодвойка е показана на фиг.2. Студената
спойка на термодвойката се поставя в дълбока епруветка с трансформаторно масло,
която се държи в термос със ситно счукан лед и вода 00С. Горещата спойка се поставя
последователно при температури, отговарящи на реперните точки наМПТС-68.
Например температурата на кипене на водата, температурата на втвърдяване на калай,
цинк и др.
2. Схема на опитна постановка

3. Задачи
1.Да се снеме зависимостта U*=f(∆Т) в малък температурен
интервал( до 90°).
2. Да се определи ефекта на Зеебек по геометричен и
аналитичен начин.
3. Да се определи грешката при изчисляване на коефициента на
Зеебек.

4.Опитни резултати
Зад.1
tстуд = 18 оС

tстуд, Co U*, mV ∆t = t - ∆t2 U. ∆t (U*)2

tстуд.
18 0 18-18 0 0 0
24 0,30 24-18 36 1,8 0,09
32 0,63 32-18 106 8,82 0,3969
40 0,97 40-18 484 24,34 0,9409
46 1,22 46-18 784 34,16 1,4884
52 1,47 52-18 1156 49,98 2,1609
60 1,82 60-18 1764 76,44 3,3124
68 2,18 68-18 2500 109 4,7524
∑ 865 330,82
 Пресмятаме ∆t2 : 1.
U. ∆t = 0
1. 2=0℃
∆t 2.
U. ∆t = (6+273).0,3=83,7
2.
∆t2 =6 =36 ℃
2 3.
U. ∆t = (14+273).0,63=
3.
∆t2 =14 =196 ℃
2
180,81
4.
∆t2 =22 =484 ℃
2 4.
U. ∆t = (22+273).0,97=286,15
5.
∆t2 =28 =784 ℃
2 5.
U. ∆t = (28+273).1,22=367,22
6.
∆t2 =34 =1156 ℃
2 6.
U. ∆t = (34+273).1,47=451,29
7.
∆t2 =42 =1764 ℃
2 7.
U. ∆t = (42+273).1,82= 573,3
8.
∆t2 =50 =2500 ℃
2 8.
U. ∆t = (50+273).2,18=704,14
Пресмятаме U. ∆t :
Пресмятаме (U*)2 :
1.
(U*)2 =0
2.
(U*)2 =
0 , 3 = 0,09
2

3.
(U*)2 =
0 , 63 = 0,39
2

4.
(U*)2 =
0 , 97 = 0,94
2

5.
(U*)2 =
1 , 22 = 1,49
2

6.
(U*)2 =
1 , 47 = 2,16
2

7.
(U*)2 =
1 , 82 = 3,31
2

8.
(U*)2 =
2 , 18 = 4,75
2

Зад.2
а) По геометричен начин: Избираме по две произволни точки от произволна права линия и се построява
зависимостта
U*.
y(U*)

0,63
0,30
x(∆t)
0 6 14

Tg = ∆U / ∆t = (0,63- 0,3)/(14-6)= 0,33/8=0,04 L = arctg = 2,290

б) По аналитичен начин: Използват се формулите α =

n n
¿ x . y> ¿ ¿ 1 1
¿ x > ¿ ¿ , където<x.y> = n ∑
2 xiyi и = ∑ x i 2

1n 1
Намираме сумите:
<x.y>= 330,82
< x > = 865
2

α = 330,82/865= 0,38

Зад.3
√ √
1 2 ¿ 1 1 , 64 1 1
δ α = n× ¿y > 2
¿ x >¿−α
2
¿¿ = √9× 24 ,5
−0 ,14 = 3 ×√ 0 , 06−0 ,14 = 3 ×√ 0 , 08 =
1
3
×0 , 28= 0,09;